За оръжия за свободата на Македония
Тленните му останки оцеляват при взрива в църквата „Света Неделя“
На 3 февруари 1861 г. Раковски пише следния завет: „...Аз всякога съм бил българин и ще бъда не само до гроб такъв, но ще оставя завещание, щото, после смъртта ми, и прахът ми да не се меси с друга народност”. Не е знаел какви перипетии ще имат костите му след кончината му. През 1867 г. белодробната туберкулоза, която го мъчи от дълго време, го поваля.
 
 
.