Годината на актьора, номиниран за „Аскеер“, минава под знака на бащите
За актьора Иван Бърнев най-хубавият български празник 24 май е тройно радостен. Освен че е ден на всички като него, които продължават да упорстват в градежа на култура и изкуство у нас, това е и рождената дата на сина му Матей. Момчето навършва 13 години и ще покани вкъщи новите си най-добри приятели завинаги, открити на снимачната площадка – останалите деца артисти, участвали заедно с него в сериала „Островът на сините птици“, който ще се завърти на 1 юни в ефира на БНТ 1.
 
Пикантни подробности от върховете на Народна република България и СССР, от съветското и българското политбюро
Как и защо се стига до ръкопашен бой между министър-председателя Георги Атанасов, който води заседанието на ЦК на БКП на 10 ноември и обявява решението за „пенсионирането“ на Живков, от една страна, и Милко Балев, члена на политбюро, който е и най-пламенен защитник на статуквото и против „пенсионирането“, от друга?
 
В новата си книга „Зад завесата на соца“ (издателство „Прозорец“) журналистът и писател Калин Тодоров, син на най-дълго управлявалия България министър-председател Станко Тодоров, търси отговорите на смущаващи въпроси, покрити от пепелта на времето.
.
Сблъсъкът на всички времена
Очакването си струваше – с историческия роман „Ханибал 2: Кървави полета“ (издателство „Бард“) Бен Кейн ни връща в миналото с интелигентност, брутална сила и страст.
.
След Скандала идва Завистта!
Прокълнато село. Отмъстителен враг. Смъртоносен удар. Завист, която разяжда сърцата. И една невъзможна любов. Никой не може да избяга от съдбата си!
.
В периферията на Балканите
Балканите са европейският регион с най-много етнически, религиозни и езикови малцинства. В повечето случаи тези хора са почти непознати. Те имат собствена, често регионално утвърдена идентичност, в повечето случаи езикът им е само говорим, но не и писмен, асимилацията им ускорява емиграцията, а с това и отказа от техния традиционен начин на живот.
.
Ако повърхността е замъглена
От май до началото на следващата година живях на планински връх близо до началото на тясна долина. Дълбоко в долината през лятото валеше неспирно, но извън нея обикновено беше слънчево благодарение на югозападния океански бриз. В долината навлизаха влажни облаци, тласкани от вятъра, и носеха дъжд, а после се плъзгаха нагоре по склоновете. Къщата беше построена точно на предела, затова често отпред беше слънчево, а отзад валеше проливно. Отпърво това ме смущаваше, но когато привикнах, го намирах за естествено.
.