Ударите в Сирия подсилват образа на френския президент като човек на действието
Когато в ранните часове в събота френски изтребители полетяха към Сирия, френският президент Еманюел Макрон седеше в командна зала без прозорци под Елисейския дворец. Четиридесетгодишният френски лидер, обграден от висши военни и дипломати, следящи военната операция, беше ”спокоен и непоколебим”, каза източник от Елисейския дворец.
 
След скандалните президентски избори в САЩ на 8 ноември 2016 година темата за фалшивите новини, или фейкнюз, стана любима на политици, анализатори, журналисти, социолози, таксисти и фризьорки. Разбира се, нямам нищо против всички тези професии и даже много ги уважавам. Също така много обичам българския език, един от най-богатите и красиви езици на света - това не е моя оценка, а на видни лингвисти и литературни критици.
 
Ударите срещу Сирия бяха послание, че Асад не бива да минава някои граници
Франция, Великобритания и САЩ извършиха удари след седмица на кампания за дезинформация, в която виждахме съобщения за възможни удари, последвани от изявления, подсказващи, че може и да няма удари. В крайна сметка такива бяха нанесени. Както се очакваше, те бяха ограничени и по определени цели. Най-важното послание според мен беше фактът, че бяха ударени щабове на Републиканската гвардия и Четвърта дивизия.
.
Машинист спасява Самарското знаме на Шипка
Не са никак малко героите, жертвали личния си живот за освобождението на родината от турско робство, за които днешна България малко, или почти нищо не знае.
.
Андре Токев отвъд екрана
Андре Токев е сред популярните личности, които оставят професионалните им постижения да говорят за тях. Без да се натрапва излишно в полезрението на редовия зрител,
.
Шеф Иван Манчев: Кошмар е да заложиш дома си за празна кръчма
- Шеф Манчев, какво ще видят зрителите в предстоящите епизоди на „Кошмари в кухнята”? - Все още ми е трудно да кажа какво ще видят зрителите
.
Милош Форман се пренесе в небесното кукувиче гнездо
Легендарният американски режисьор от чешки произход Милош Форман си отиде завинаги от този свят на 86-годишна възраст, оставяйки ни цяла плеяда от филми, които ще живеят вечно.
.
Най-желаните ергени не свършват с Хари
До сватбата на британския принц Хари и годеницата му Меган Маркъл остава около месец, но това не пречи щастливото събитие да е в устата на всички,
.
Простотия с предимство
Интелигентните хора са тъжни. Колкото повече разбират същността на съществуването си, толкова по-тъжни са. Толкова повече разсъждават.
.
Баш майсторът във всеки вход
Държавната агенция по метрология и технически надзор е спряла 294 опасни асансьора през миналата година За първото тримесечие на тази година са запечатани още 18 лифта.
.
.
Човечност с увреждания Когато хората в самолета настигат броя на тези в държавата...

Поли Пантева

Болка, страх, безсилие, ярост, унижение, омраза. Това са чувствата, през които преминават родителите на деца с увреждания. Чувства, които никой от нас не може да разбере истински. Защото днес може и да сме съпричастни с техните проблеми, но утре... Нашият живот ще продължи. Ще отидем на работа, ще излезем с приятели, ще хванем хлапето за ръка и ще се разходим в парка. Онези родители обаче не могат да направят нищо от това. Те са избрали трудния път. Подминали са пряката, на която днес някой друг можеше да се грижи за детето им, и са завили по трънливата пътека на борбата. И се борят. Всеки ден.

Борят се да повдигат децата си, да ги носят до банята, да ги преобличат и хранят. Да ги извеждат с инвалидните колички по блокираните от автомобили и дупки тротоари. Да ги свалят и изкачват по стъпалата, на които липсват рампи. Да ги водят на комисии, където някой друг решава с колко пари ще разполагат този и следващите два месеца. Да обикалят аптеки в търсене на животоспасяващи лекарства. Да се сблъскват с предразсъдъци, с чиновници, загубили доброто си отношение в бюрократичната бумащина, с малоумни правила, които от години чакат промяна. Борят се да бъдат чути от осакатената система, която убива. Ако не децата им, то вярата им.

Затова всички те са герои. И колкото и трудна да е съдбата на тези родители и на техните деца, те са много по-големи и силни от мнозина „късметлии”. Защото човек може да прекара живота си в инвалидна количка и въпреки това да бъде щастлив. Проблемът идва, когато там седне човечността. Ако тя е увредена, няма реформа, която може да й помогне. Всеки от нас води свои собствени битки, сблъсква се с проблеми, налага му се да взима трудни решения. Надеждата и усещането за справедливост са това, което може да ни накара да продължим напред. Но когато едното бавно изчезва, а другото изобщо не идва, последният шанс е просто да стегнем куфарите и да ги потърсим другаде.

Повече от ясно е, че така не става. Когато хората в самолета настигат броя на тези в държавата, значи отдавна е настъпил моментът за промяна. Тя няма да се случи с думи, напечатани на хартия. Нужно е много повече. Трябва да интубираме, реанимираме и съживим същата онази човечност. Да я изправим на крака и да я отгледаме като дете. Да я научим на съпричастност и солидарност. Да напишем с нея новите правила, по които тя да се ръководи. И там на първо място да са поставени не цифри, а хора. Не членове и алинеи, а съдби.