2 милиона случая пази в хранилищата си Софийският районен съд
СРС съхранява 130 години в архива си процесите за осиновяване
По 600 до 700 дела на ден завеждат срещу длъжници колекторските фирми. При това само в София. Това разказаха от администрацията на Софийския районен съд. Оказва се, че този вид искове дори не стигат до архива на СРС. За сметка на това справка, предоставена по искане на „Монитор”, показва, че в хранилищата на съда се пазят други 2 милиона дела. Най-честите запитвания за справки по тях идват за искове, заведени от „Топлофикация-София” срещу длъжници на дружеството. Исканията за справки по тази линия възлизат на впечатляващите 120 дела на седмица. Огромният брой папки, пазен в хранилищата на СРС, се дължи на факта, че по закон съдът има срок, в който трябва да съхранява делата. За различните видове искове срокът е различен, като най-дълъг е за осиновяване и установяване на произход.
 
- Г-жо Парушева, къде се пазят звукозаписите от делата? - В Софийския районен съд се правят звукозаписи от 2015 г. Те не се съхраняват в архива. Имаме задължение да пазим звукозаписа 1 седмица след съответното съдебно заседание. - Еднаква ли е температурата за съхранението на старите и на по-новите дела? - Да, изискването за съхранението на всички дела и архивни книги на хартиен носител е между 16 и 18 градуса.
 
- Г-жо Константинова, колко граждани годишно искат справки за архивни дела? - Ежедневно на гишетата на архива се регистрират десетки заявки. Освен това, заявка за вадене на дела от архив може да се подаде и по електронен път – в сайта на съда има такава опция, там се посочва кое дело желае гражданинът, в кой ден и час ще дойде. По електронен път може да се заявят до 5 дела. В архива гражданинът се легитимира, за да проверим дали има право да чете делото. Другият начин е заявката да бъде направена на гишетата на архива. Хубаво е гражданите предварително да научат архивния номер на делото, за да стане по-бързо изваждането му от архива. Този номер може се научи от търсачка в сайта на съда или от служба информация в съда.
.
Дела без край
Дела на трупчета, брадясали дела, вечни процеси - народът има много изрази за прашните папки, които се трупат в съдилищата с години и десетилетия. Наглед маловажни, именно тези случаи, а не нашумелите знакови дела, са причината хората да се отнасят скептично към правораздавателната система и да критикуват съдиите с и без основание. „Коя държава е правова? Тая, в която животът на хората се определя от законите, пише в немски учебник по право. Така е в Германия. У нас е по-другояче. Тук определящи са правилата, диктувани от престъпния свят и адвокатите му - написа в свой коментар журналистката Анна Заркова.- Искате доказателство? Дело за телесна повреда се точи 3 петилетки и е прекратено по давност. При това един човек живее 15 години осакатен и възмездие няма. Нито тия, които са го пребили, са си изпатили, нито на прокурорите и съдиите, при които са отлежавали папките, са им намалили заплатите.”
.
Нищят милионите на БГ Мадоф за телевизиите
Специализираната прокуратура представи данни от обвинителния акт срещу Цветан Василев за кухите кредити, с които са финансирани медийните проекти на БГ Мадоф с пари от КТБ. Делото за грабежа на века в Специализирания наказателен съд се разглежда в три поредни заседания през тази седмица. Частта от обвинителния акт, която четат прокурорите, е свързана с дружеството „Родина пропъртис”, което е получило кредит от 49 млн. евро през 2013 г. Част от тези средства са наливани в капитала на телевизиите ТВ7 и ББТ чрез „Краун Медиа” ЕАД, става ясно от обвинителния акт.
.
Липса на съдебни медици бави дела
Липса на съдебни медици е една от най-честите причини за забавянето на дела у нас. Това заяви преди седмица главният прокурор Сотир Цацаров пред депутатите в пленарната зала. Пред народните представители Цацаров очерта два основни проблема при разследването, които са труднопреодолими и са причина за забавянията. Единият от тях е свързан с експертизите. По думите му има райони в България, където няма съдебни медици, а междувременно Институтът по криминалистика е претрупан. Вторият проблем е взаимодействието с МВР и по-точно кадровото обезпечаване и обучението на разследващите полицаи.
.