15 години след зверското  двойно убийство на сестрите Росица и Христина Белнейски от Пазарджик няма открит съучастник на осъдения до живот Лазар Колев-Малкия Гангстер, с когото се предполага, че са били в онази злокобна и студена януарска вечер. Двете момичета бяха брутално изнасилени и убити.

„Вие - не!“. Трима строги мъже спряха екипа на „Политика“ в Централните софийски гробища. Облечени в черни костюми, с издути от кобур сака и въоръжени с големи пръскалки с дезинфектант, те раздаваха принтирана молитва на хората, привилегировани да присъстват на погребението на митичния ген. Любен Гоцев.

Столичната улица „Латинка“ е една от най-красивите в София – на времето там живееха видни фигури от бившата комунистическа номенклатура. На 2 октомври 1996 г. в 9.20 часа там бе убит бившият премиер на България Андрей Луканов. И до днес – 24 години по-късно, убийството остава неразкрито.

„Номенклатурата като съвкупност държи цялата власт в обществото. Всеки номенклатурчик има отпусната му лична сфера на власт. В това отношение режимът на номенклатурата ясно се доближава до феодалния строй. Цялата номенклатура е своеобразна ленна система с права, предоставяни от съответния партиен комитет – сюзерена, на неговите васали – номенклатурните членове на този комитет. Номенклатурният „лен” означава власт. Главното в номенклатурата е властта. Не собствеността, а властта. Номенклатурата е класа на хора, които властвуват и затова имат” (Восленски, М., „Номенклатурата”, С., Изд. къща Христо Ботев, 1993, т. 1, стр. 126-127).

15 години след смъртта на Жоро Илиев – Главния, както го наричаха в обкръжението му, за него още се носят легенди и спомени. Лошото момче за едни и ангел за други, остана завинаги на 39 години.

Пет години след най-големия грабеж в най-новата ни история - фалита на пирамидата КТБ, банкерът беглец Цветан Василев продължава да държи в джобовете си между 5 и 6 млрд. лв.

Хладнокръвно, но не по Труман Капоти. Трагедията в село Сотиря извади на показ лицемерието на една малка, но претенциозна и агресивна част от обществото, която страда публично само за чужди трагедии. Те живеят в социалните мрежи, където показната съпричастност е истинска добродетел. Погубеният живот на едно невинно дете не е повод да демонстрират възмущението си.

Гледайки препълнената зала „Тържествена“ във Военния клуб, се запитах дали пък Харуки Мураками не е дошъл в България, за да представи най-новата си книга първо на български език. Възторжените лица на избухващите в хистерични аплодисменти бабички обаче ми навяха асоциации с режима в Северна Корея. Или поне за някоя секта, която бавно изпива мозъците, докато последователите й се превърнат в роботизирани овце, като онези от „Фермата на животните“ на Оруел. Всеки непредубеден човек би помислил, че някой индийски свами или гуру омагьосва публиката с източни алабализми. Или пък от небесата е слязъл християнски светец, та да напъти бедните ни души към рая.

Ако режисьорът на „Вълкът от Уолстрийт“ Мартин Скорсезе прочете показанията на основния свидетел по делото за източването на КТБ – Бисер Лазов – със сигурност ще го засърбят ръцете да направи нов филм. Не знам дали „Вълкът от Гъзурниците“ е подходящо заглавие за високите творчески претенции на българския Мадоф. Но със сигурност филмът ще бъде черна комедия с елементи на балканска драма. Цветан Василев, на когото цяла банка му бе поднесена на тепсия, е управлявал източения от него трезор точно като в някаква комедия на абсурда. Дори не като бащиния, а на разсипия, защото за бащиното си наследство човек се грижи. А за Василев КТБ е била като една тепсия със жълтици, от която само грабиш и тя никога не свършва, защото винаги има наивни вложители, които да запълнят заграбеното. От тази бездънна тепсия или каца Василев плаща и до днес за луксозния си начин на живот и за многобройния си обслужващ раболепен персонал.

През 80-те години у нас се продаваше дъвка „Идеал” с гръмкото име „дъвка за балончета”. Честно казано, дъвката не струваше. Сладостта от нея изчезваше бързо, но пък балончетата си ги биваше, а и цената беше само 10 стотинки, затова и се произвеждаше масово. Ей такива дъвки ни подхвърлят и в момента малка групичка подсъдими бизнесмени. Укриващият се в Белград банкер-беглец Цветан Василев, „добрият олигарх” Иво Прокопиев,