„Вие - не!“. Трима строги мъже спряха екипа на „Политика“ в Централните софийски гробища. Облечени в черни костюми, с издути от кобур сака и въоръжени с големи пръскалки с дезинфектант, те раздаваха принтирана молитва на хората, привилегировани да присъстват на погребението на митичния ген. Любен Гоцев.

Столичната улица „Латинка“ е една от най-красивите в София – на времето там живееха видни фигури от бившата комунистическа номенклатура. На 2 октомври 1996 г. в 9.20 часа там бе убит бившият премиер на България Андрей Луканов. И до днес – 24 години по-късно, убийството остава неразкрито.

„Номенклатурата като съвкупност държи цялата власт в обществото. Всеки номенклатурчик има отпусната му лична сфера на власт. В това отношение режимът на номенклатурата ясно се доближава до феодалния строй. Цялата номенклатура е своеобразна ленна система с права, предоставяни от съответния партиен комитет – сюзерена, на неговите васали – номенклатурните членове на този комитет. Номенклатурният „лен” означава власт. Главното в номенклатурата е властта. Не собствеността, а властта. Номенклатурата е класа на хора, които властвуват и затова имат” (Восленски, М., „Номенклатурата”, С., Изд. къща Христо Ботев, 1993, т. 1, стр. 126-127).

15 години след смъртта на Жоро Илиев – Главния, както го наричаха в обкръжението му, за него още се носят легенди и спомени. Лошото момче за едни и ангел за други, остана завинаги на 39 години.

Хладнокръвно, но не по Труман Капоти. Трагедията в село Сотиря извади на показ лицемерието на една малка, но претенциозна и агресивна част от обществото, която страда публично само за чужди трагедии. Те живеят в социалните мрежи, където показната съпричастност е истинска добродетел. Погубеният живот на едно невинно дете не е повод да демонстрират възмущението си.

Гледайки препълнената зала „Тържествена“ във Военния клуб, се запитах дали пък Харуки Мураками не е дошъл в България, за да представи най-новата си книга първо на български език. Възторжените лица на избухващите в хистерични аплодисменти бабички обаче ми навяха асоциации с режима в Северна Корея. Или поне за някоя секта, която бавно изпива мозъците, докато последователите й се превърнат в роботизирани овце, като онези от „Фермата на животните“ на Оруел. Всеки непредубеден човек би помислил, че някой индийски свами или гуру омагьосва публиката с източни алабализми. Или пък от небесата е слязъл християнски светец, та да напъти бедните ни души към рая.

Ако режисьорът на „Вълкът от Уолстрийт“ Мартин Скорсезе прочете показанията на основния свидетел по делото за източването на КТБ – Бисер Лазов – със сигурност ще го засърбят ръцете да направи нов филм. Не знам дали „Вълкът от Гъзурниците“ е подходящо заглавие за високите творчески претенции на българския Мадоф. Но със сигурност филмът ще бъде черна комедия с елементи на балканска драма. Цветан Василев, на когото цяла банка му бе поднесена на тепсия, е управлявал източения от него трезор точно като в някаква комедия на абсурда. Дори не като бащиния, а на разсипия, защото за бащиното си наследство човек се грижи. А за Василев КТБ е била като една тепсия със жълтици, от която само грабиш и тя никога не свършва, защото винаги има наивни вложители, които да запълнят заграбеното. От тази бездънна тепсия или каца Василев плаща и до днес за луксозния си начин на живот и за многобройния си обслужващ раболепен персонал.

Мафията не е капризно растение. Посяват се няколко ДС семенца. Какво точно ще изникне от тях, никой не знае. Най-добре мафията вирее в бурните времена на прехода. Тогава избуява и дава най-богата реколта. Трябва й само опитен градинар, който да разпредели полетата. После си знаете: България е малка страна, всички сме братовчеди!

Няма по-нерадостна съдба от тази на децата на убитите мутри. Каквито и да ги натворят, едва ли ще стигнат славата на „лошите момчета”. Други времена, други нрави! Хората отдавна не се впечатляват от подземните босове, хеле пък да ги признават за някакви герои. Сега, когато има всякакви мастер шефове, гласове на България, сървайвър хаховци и други такива звезди, малцина се впечатляват от някакви типове, които въртят престъпни дела. А и групировките не са това, което бяха. Обезглавени, те просто се разпаднаха. И това можеше да се предположи. Ъндърграунд босовете свършиха това, за което бяха издигнати от нищото. И повечето от тях отидоха в нищото - под пръстта.

Митичният герой от прехода Филип Найденов - Фатик бе застигнат от куршуми преди близо 15 години, а разследването на убийството му се превърна в един от най-заплетените криминални сюжети. И до ден днешен все още е мистерия кой подписа смъртната му присъда.