Вкарват инвалидните карти за паркиране в София в единен регистър. Такива уверения имаше през 2017-а. Няколко години по-късно сините карти са още по-ценни, особено за решилите да се поразходят в топлия пролетен съботен ден.

В деня Х в годината N, когато столичните общинари трябваше да гласуват разширението на периметъра на синя и зелена зона, както и продължаването на времето им на действие, една голяма крушка светна в небето над София. От тези, дето светват над главите на анимационните герои точно преди да ги осени някоя „гениална идея”.

• За демонтираните апарати за продажба на билети в превозните средства
• За лентата, която пречи на шофьора да превърне нередовните пътници в редовни
• За зависимите свидетели и контрольорите, които си "вършат работата"

След Иван Гешев в кв. „Христо Ботев” стъпиха и контрольорите. Трима на брой. „Всяко чудо за три дни”, кълняха ги местните, задето им спряха правото на придвижване. В този квартал всички са пишман адвокати – няма човек, който да не си знае правата. Три дни псуваха, клеха. Но на четвъртия осъзнаха, че няма да е на тяхната. И започнаха да кълнат бледоликите предатели с абонаментни карти, които тази седмица не можеха да повярват на очите си – автобус 79 хем е редовен, хем има къде да се седне.

Аз съм зла жена с магически способности. Вещица един вид. Навремето ви плашеха с мен: „Изяж си супата или Баба Яга ще дойде”, „Ей я Баба Яга, на оново дърво, гледа кои непослушни деца не спят още”. Сега съм почетен член на Столичната компания за градски транспорт. Скоро ще ми издадат златна карта.