Ренесансовият гений Рафаело може да е бил отровен с арсеник. Не е изключено това да се е случило по волята на неговия съперник Микеланджело. След 502 години тайната около смъртта на Рафаело може да бъде разкрита, заяви гръмко „Билд“. 

• Капчици пот избиват по челото на покойница
• Кръв от безименния пръст на мъртвата маркира тревата
• Ръката на труп в моргата се надига, за да разобличи убиеца

Млада жена, която стои на пуст път. Това е една от най-популярните и широко разпространени по цял свят легенди за привидения, особено в Щатите. Има безброй варианти. И се актуализира и в наши дни.

Преди повече от 60 години, по време на разкопки в Етиопия, френският археолог Берон де Пророк научил от местни жители за Пещерата на дявола, обитавана от отвратителни крилати същества, наричани от туземците „птиците на смъртта”.

Те са малки, нямат възраст, носят шарени дрешки и островърхи шапки и най-често живеят под земята. Тези малки човечета от западноевропейския фолклор често могат да се видят като украшение в градините - нарамили лопати, прегърнали лампа, във вид на фонтан. Смята се, че гномовете не съществуват в действителност, а са измислени персонажи. Но дали е само съвпадение, че тези малки човечета присъстват в приказките и преданията на всички страни и континенти? Това едва ли е случайно.

Те са малки, брадати, сръчни и богати. Може да са с ръст на тригодишно дете, а може и да са с размери на палец. Надарени са със свръхестествени сили.

Мъничко, червеничко, царят от пътя отбива. Що е то? Тези, които казаха „ягодка“, бъркат. Това са онези, яростно почервенели джуджета, които изскачат от всяка дупка покрай коледните празници. Малки и сладки? Ама друг път. Джуджетата изглеждат по този начин само на новогодишните картички.

Млад човек, току-що убил майка си, твърди, че дяволът го подкокоросал да го направи. Убедил го, че в замяна на това ще му даде слава и благополучие. Възнамерявал да убие и сестра си. Смятал, че само така ще стане красив и свръх надарен в интимната област. Не успял да се увери дали това ще се случи, защото го хванали още след първото престъпление. Психиатри предполагат, че 23-годишният чилиец се е чалнал. Сякаш за да потвърди това, убиецът обяснява, че е сключил сделката с дявола на местното гробище, при това пред свидетели - негови приятели и съмишленици по сатанинска линия. При задържането му буйстващият млад мъж заплашвал полицаите, че ще ги изтърбуши само с поглед.

Легендата за съществуването на някакъв древен манускрипт по некромантия, магическите символи и заклинания на който съдържат методика за призоваване на мъртвите, започва с „беседа с демоните”. В арабските приказки това словосъчетание означава звуци, издавани от цикадите. Именно така и се превежда първоначално наименованието на книгата Kitab al-Azif.

Всеки знае за огледалата и призраците. Живите може да се любуват колкото си искат на собствения си лик или да се репчат на огледалото, че ги уголемява и загрозява. На мъртвите им е все тая. И без друго никой не вижда истинския им облик. Никой не може да каже обаче как стоят нещата с вещиците. Дали отражението в огледалото е реално или виждат каквото си искат? Някои огледала са по-специални от другите. Вещиците ги разпознават от раз. Така навярно е разпознала „своето” огледало Анна Голди, известна още като последната вещица в Европа. Огледалото било с масивна дъбова рамка и златно покритие. Създал го в далечната 1743 г. Луи Арпо. Собственички на това мистериозно огледало във времето били две от най-прочутите метреси на френския крал Луи XV - мадам Дьо Помпадур и мадам Дю Бовари.