• Търсят арсеник в гроба на Рафаело

      Търсят арсеник в гроба на Рафаело

      Ренесансовият гений Рафаело може да е бил отровен с арсеник. Не е изключено това да се е случило по волята на неговия съперник Микеланджело. След 502 години тайната около смъртта на Рафаело може да бъде разкрита, заяви гръмко „Билд“. 

      128
    • Свидетели от оня свят

      Свидетели от оня свят

      • Капчици пот избиват по челото на покойница
      • Кръв от безименния пръст на мъртвата маркира тревата
      • Ръката на труп в моргата се надига, за да разобличи убиеца
      1033
    • Призрачната автостопаджийка

      Призрачната автостопаджийка

      Млада жена, която стои на пуст път. Това е една от най-популярните и широко разпространени по цял свят легенди за привидения, особено в Щатите. Има безброй варианти. И се актуализира и в наши дни.

      1717
    • Птиците на смъртта

      Птиците на смъртта

      Преди повече от 60 години, по време на разкопки в Етиопия, френският археолог Берон де Пророк научил от местни жители за Пещерата на дявола, обитавана от отвратителни крилати същества, наричани от туземците „птиците на смъртта”.

      3165
    • Подземни джуджета

      Подземни джуджета

      Те са малки, нямат възраст, носят шарени дрешки и островърхи шапки и най-често живеят под земята. Тези малки човечета от западноевропейския фолклор често могат да се видят като украшение в градините - нарамили лопати, прегърнали лампа, във вид на фонтан. Смята се, че гномовете не съществуват в действителност, а са измислени персонажи. Но дали е само съвпадение, че тези малки човечета присъстват в приказките и преданията на всички страни и континенти? Това едва ли е случайно.

      2258
    • Джуджетата от кошмарите

      Джуджетата от кошмарите

      Мъничко, червеничко, царят от пътя отбива. Що е то? Тези, които казаха „ягодка“, бъркат. Това са онези, яростно почервенели джуджета, които изскачат от всяка дупка покрай коледните празници. Малки и сладки? Ама друг път. Джуджетата изглеждат по този начин само на новогодишните картички.

      599
    • Алъш-вериш с Рогатия

      Алъш-вериш с Рогатия

      Млад човек, току-що убил майка си, твърди, че дяволът го подкокоросал да го направи. Убедил го, че в замяна на това ще му даде слава и благополучие. Възнамерявал да убие и сестра си. Смятал, че само така ще стане красив и свръх надарен в интимната област. Не успял да се увери дали това ще се случи, защото го хванали още след първото престъпление. Психиатри предполагат, че 23-годишният чилиец се е чалнал. Сякаш за да потвърди това, убиецът обяснява, че е сключил сделката с дявола на местното гробище, при това пред свидетели - негови приятели и съмишленици по сатанинска линия. При задържането му буйстващият млад мъж заплашвал полицаите, че ще ги изтърбуши само с поглед.

      1391
    • Законът на мъртвите

      Законът на мъртвите

      Легендата за съществуването на някакъв древен манускрипт по некромантия, магическите символи и заклинания на който съдържат методика за призоваване на мъртвите, започва с „беседа с демоните”. В арабските приказки това словосъчетание означава звуци, издавани от цикадите. Именно така и се превежда първоначално наименованието на книгата Kitab al-Azif.

      4380
    • Последната вещица в Европа

      Последната вещица в Европа

      Всеки знае за огледалата и призраците. Живите може да се любуват колкото си искат на собствения си лик или да се репчат на огледалото, че ги уголемява и загрозява. На мъртвите им е все тая. И без друго никой не вижда истинския им облик. Никой не може да каже обаче как стоят нещата с вещиците. Дали отражението в огледалото е реално или виждат каквото си искат? Някои огледала са по-специални от другите. Вещиците ги разпознават от раз. Така навярно е разпознала „своето” огледало Анна Голди, известна още като последната вещица в Европа. Огледалото било с масивна дъбова рамка и златно покритие. Създал го в далечната 1743 г. Луи Арпо. Собственички на това мистериозно огледало във времето били две от най-прочутите метреси на френския крал Луи XV - мадам Дьо Помпадур и мадам Дю Бовари.

      1486