Всяко второ българче е било жертва на насилие, сочи статистиката. Добре дошли в България! Тук, където спокойно можете да шамаросате детето си насред улицата и това няма да има никакви последствия за вас. Защото по-голямата част от случайните очевидци са на принципа „Не е моя работа“, а малцината, с чийто неодобрителен поглед ще се сблъскате, са на мнение, че просто няма какво да направят.

"Нека да припомним, че имаме царици, като Мария Кантакузина, съпруга на Константин Асен и на Ивайло. Византийците виждат в нейно лице по-голям противник, отколкото дори Ивайло. Трябва да се избяга от клишетата, че след като царицата е византийка, едва ли не е резидент на византийския шпионаж. Нищо подобно. Тези млади жени носят тежката отговорност да поемат една държава. И много често го правят много успешно", казва проф. Пламен Павлов.

"Когато става дума за отражение на пандемията, общото, което се отразява на психиката на хората, е натискът да се справят, липсата на яснота каква подкрепа ще получат, както и общата липса на контрол. Няма кътче на света, където нещата да са спокойни. Усещането е, че всички сме в една несигурна среда. Затова има потребност да се адаптираме към условията, но това няма как да стане. Има една умора от този продължителен период", коментира в интервю за "Монитор" доц. Маргарита Бакрачева.

"Май месец е върхът на сладоледа. Той е върхът на градобитноста в България заедно с юни месец. Кога ще има градушки обаче може да се каже единствено от днес за утре. Всичко останало, който и да ви го каже, означава, че лъже", казва климатологът проф. Георги Рачев.

"Арсеналът, с който боравят антиваксърите, е неизчерпаем – всички сме чували за Менделеевата таблица във ваксините, чиповете и прочие. Точно преди една година пандемията ни показа какъв би бил животът ни, ако ги нямаше ваксините изобщо. Докато едни се молеха за чудо, други активно работеха и работят по решения, за да могат трети да ги отричат и да протестират срещу тях", коментира шефът на "Бул Био" д-р Румен Кофинов.

"Важно е да се загърбят всякакви политически различия в името на народа, на заетите хора, на малкия и среден бизнес. Ако в следващите два-четири месеца ние нямаме действащ парламент, икономиката няма да издържи. Когато това се случи, ще имаме вече съвсем други грижи от това кой ще управлява, кой ще е премиер, кой ще е президент. Ще се върнем страшно много назад", коментира Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията.

"След като обществото приема, че сме в криза, независимо как ще я оценим, всички се опират на този постулат. Това е и истината. Ако не се възстанови парламентарната система в пълното ѝ многообразие, няма да имаме успех", споделя пред БГНЕС историкът проф. Милко Палангурски.

"Много често в някои селища е нямало грамотни хора, нямало е кой да напише бюлетините и за това се прибягвало до доста прости форми – бял и черен боб, боб и царевица и други. Те са замествали бюлетините в условията на двупартийна система след Освобождението. После, когато се усложнява политическия живот в страната, това става невъзможно. В края на XIX век. обаче тези методи са били реален заместител на бюлетината и известна компенсация на голямата неграмотност сред населението", споделя в интервю за БГНЕС доц. д-р Михаил Груев, историк и председател на Държавна агенция „Архиви“.

"Ако искаме да се промени обстановката по родните пътища, особено по отношение на тежките инциденти, трябва да започне всеки да си върши работата както трябва. Трябва да се промени законодателството, да се избегне тази тежка санкционна част, а да се мине към превантивни действия. Трябва да дадем възможност пътищата ни да станат нормални както в цял свят", коментира Христо Радков, управител на Българско обединение на шофьорите.

Като почнаха едни съмнения, недоразумения... Работата с коронавируса отиде на изуй гащи. Като първата санитарна маска, с която се уредих в самото начало на ши*аната пандемия. Маска за многократна употреба с цвета на кюлотите на баба ми.