• Семейни войни за компютъра

      Семейни войни за компютъра

      Няма какво да се лъжем тази учебна година приключи още в онзи момент, в който децата излязоха в грипна ваканция. За пореден път при това. Защото при предишната грипна това изобщо не се налагаше. Грипът уж беше тип Б. Но в момента, в който класните стаи опустяха, той ичезна. Изпари се във въздуха За да не се върни никога повече. Изведнъж се заговори само и единствено за новия коронавирус

      209
    • Не сме готови за онлайн обучение

      Не сме готови за онлайн обучение

      Годината на коронавируса беше нулева за спорта, нулева за културата, но отлична за двойкаджиите и за хулиганите в училище. Защото дори и те ще преминат в по-горен клас, при това с добър успех. Причината за това се дължи, разбира се, на т.нар дистанционно обучение, с което по неволя се сблъскахме.

       

      177
    • Цуци, чакай ме по дезинфектант!

      Цуци, чакай ме по дезинфектант!

      Грациела Найденова, с рождено име Гичка, скокна като балеринка във въздуха от радост. Сега вече имаше повод да закове 100-хилядния си лайк във Фейсбук. Направи си специална фотосесия със санитарни маски в различни модни тенденции и даде старт на голямото изжияване, наречено „карантина“.

      327
    • Толбухин и боб консервата

      Толбухин и боб консервата

      Тази прохладна мартенска вечер общинският зам.-инспектор по пазарите и тържищата Толбухин Спахийски влезе в кварталния супермаркет, за да купи хляб и нещо за вечеря. В супермаркета народонаселението се готвеше за война. Щандът с консервите бе почти празен, а някакви обезумели хора бутаха пазарски колички с по 15-20 кила брашно, 30 бутилки олио, цели чували със захар и планини от тоалетна хартия. Някакъв зевзек с тържествуващ поглед и с голи ръце носеше към касите 15-16 хляба.

      299
    • Свободен като птица

      Свободен като птица

      Карантината хич не ми пречи. Малко ме дразнят хората от шоубизнеса и спорта, които непрекъснато ми повтарят да си остана вкъщи. В повечко ми идват и домашните клипчета кой как тренира у дома, как готви, как работи. Това се превърна в „мода“, която излезе от контрол и стана леко досадна. Например - Орлин Павлов изнася „концерт“ в гаража си и се чувства длъжен да уведоми човечеството за това. Кому е нужно? Иронията е, че Орлин Павлов наистина би трябвало да пее само в гаража.

      224
    • Защото снощи правих кекс

      Защото снощи правих кекс

      Кака Здравка от Шушумигово има няколко любими празника в годината – рождените дни на фемилито, на които задължително дава дежурство пред компютъра и отмята на листче колко души са й лайкнали тортата и са й пратили виртуален букет и сърца. И Рождеството и Възкресението Христово. Малко ги бърка двата празника, затова ги отбелязва по лесния начин само като Коледа и Великден.

      172
    • Щом любов нямам, нищо не съм

      Щом любов нямам, нищо не съм

      Всяка година по големите християнски празници у нас става едно и също – ставаме големи християни с коремите си. Плюскаме като за световно и не съдя никого, защото и аз съм един от въпросните консуматори.

      175
    • Забрави „аз“, в момента всички сме „ние“

      Забрави „аз“, в момента всички сме „ние“

      Това не е класически сблъсък. Няма да съм аз тази, която ще каже, че мерките са безполезни, защото все от нещо трябва да умрем. Няма да го кажа, защото съм виждала смъртта. Гледала съм я в очите. Самата аз съм била на ръба при рутинна операция за отстраняване на жлъчка, превърнала се в трагичен преход към отвъдното. Върнах се оттам, защото не мислех само за себе си, а и за хората, които обичам. За малкото си дете, за мъжа си, за роднините и приятелите.

      370
    • Носете си новите маски, момчета!

      Носете си новите маски, момчета!

      Маските не спират коронавируса. Добре де, разбрахме, не сме идиоти! И обясняват, моля ви се, колко микрона е този дребен наглец COVID-19. Това от хора, които и понятие си нямат от мерната единица микрон, нито от символа, с който се обозначава, нито имат примери от практиката какво значи това.

      313