Ако трябва да определим случилото се на жаргон, то към имената на двамата трябва да се изпише ВНЛ (на уличен език – вечна, неразделна любов). Днешното поколение няма да разбере какво означава това, защото лексиконите са отживелица, но пък героите в тазседмичната любовна вражда или враждуваща любов – зависи от интерпретацията, са на възрастта на онези демодирани забавления.

Конкретният повод за враждата на седмицата е ясен – прекъснато предаване на БНТ, за да бъде излъчена пресконференция на партия ГЕРБ. Още веднага след назначаването си служебният министър на културата Велислав Минеков подчерта, че ще разнищи този казус. Кошлуков пък реши да му отговори. Така се стигна до една писмена кореспонденция, която прерасна в конфликт.

Единият се изживява като „Бащицата“, другият – като непокорно дете. Но конфликтът между дете и родител отдавна премина всякакви граници. Щом цяла Европа изскърца със зъби и порица „възпитателните методи“ на наставника, Лукашенко би трябвало да се замисли. Трябва, но не го прави.

Една легенда се завръща. Така обикновено започват спортните или музикалните новини. Тази не е от тях. Един демоничен или по-точно демонизиран образ се завръща в играта. И това в ушите на някои политици звучи досущ като траурен марш. А за други е повод с бодра маршова стъпка, доколкото им позволява възрастта, да изприпкат по младежки бодро до урните.

Новият зам.-кмет по култура в столицата трябва да има опит, да е работил в сферата на културата, да е енергичен и креативен. От това не следва, че на досегашния са му липсвали изброените качества. Разбира се, винаги има какво още да се желае. И това не се отнася само до ресора „Култура, образование, спорт и младежки дейности” в Столична община. Вероятно към всеки друг зам.-кмет може да има не по-малко основателни забележки.

Многобройните фенове на българската актриса Мария Бакалова, в това число и онези, които не са я виждали в нито една роля досега, са шокирани. Така биха казали жълтите медии, чиито дописки до една започват с възклицания и епитети. Сякаш драгият читател не може да си създаде собствено впечатление и трябва предварително да бъде подготвен какво го чака.

Няма какво да се лъжем тази учебна година приключи още в онзи момент, в който децата излязоха в грипна ваканция. За пореден път при това. Защото при предишната грипна това изобщо не се налагаше. Грипът уж беше тип Б. Но в момента, в който класните стаи опустяха, той ичезна. Изпари се във въздуха За да не се върни никога повече. Изведнъж се заговори само и единствено за новия коронавирус

Годината на коронавируса беше нулева за спорта, нулева за културата, но отлична за двойкаджиите и за хулиганите в училище. Защото дори и те ще преминат в по-горен клас, при това с добър успех. Причината за това се дължи, разбира се, на т.нар дистанционно обучение, с което по неволя се сблъскахме.

Грациела Найденова, с рождено име Гичка, скокна като балеринка във въздуха от радост. Сега вече имаше повод да закове 100-хилядния си лайк във Фейсбук. Направи си специална фотосесия със санитарни маски в различни модни тенденции и даде старт на голямото изжияване, наречено „карантина“.

Тази прохладна мартенска вечер общинският зам.-инспектор по пазарите и тържищата Толбухин Спахийски влезе в кварталния супермаркет, за да купи хляб и нещо за вечеря. В супермаркета народонаселението се готвеше за война. Щандът с консервите бе почти празен, а някакви обезумели хора бутаха пазарски колички с по 15-20 кила брашно, 30 бутилки олио, цели чували със захар и планини от тоалетна хартия. Някакъв зевзек с тържествуващ поглед и с голи ръце носеше към касите 15-16 хляба.