- Да ти се намира едно руло тоалетна хартия?

Съседът Пацо от 12-ия етаж. Пристъпва притеснено от крак на крак. Още има да ми връща кафена чашка сол, кофичка кисело мляко, два бакпулвера, четвърт хляб и 4 щипки червен пипер. Наплюнчвам пръст и разлиствам бакалския тефтер с вересиите. Усетил какво му намеквам, комшията бърза да уточни, че ще си върне всичко до последната прашинка. Но в погледа му се чете: „Що не си поисках от „Кредисимо”, ами й се моля на тая...”

Скъпи Дядо Коледа! Така започват обикновено писмата. И не свършват добре. Защото ти, Дядо Коледа, си абсолютен гадняр. Една жена каза, че й звъняли тия дни от твое име. Казали й, че са заловили банда телефонни дядоколедовци измамници и искат съдействие, за да ги качат на шейната. Хвърлила от балкона 10 000 лева на комисар Рудолф Петров. Той взел парите и повече не се видял.

Последните ще станат първи, а първите последни. Любимият ми библейски цитат. Видях го веднъж във Фейсбук и оттогава го ползвам. Обикновено – не по предназначение. Нека се представя: Аз съм злата жена на добрия самарянин. В сравнение с мен всеки би изглеждал добър, но това е друга тема. Залепих се за него, защото ми се видя сродна душа. Сега и двамата сме една стока, с оголени зъби и нерви, завършени егоисти. Не ни пука за никого. Ние и нашият свят. Семейство Злободил и Злоболита Самарянови. Всички са криви, само ние сме прави. И така – до свършека на света или докато последните станат първи.

Имам адски оправдателно оправдание. Ако се чална внезапно и сваря на мъжО гъбена супа, обилно гарнирана с магданоз, а той вземе, та забели очи от нея, ще се оправдая със Сюрея. Знаете я, нали? Тази готината мадама от сериала „Завинаги“. Баш нея имам предвид.