Никога! Така младите жени се заричат, когато им кажат, че някой ден и те ще се превърнат в тетки. Никога не казвай "никога". Да бъдеш тетка е участта на много жени по света и на болшинството БГ мами. Природата го налага и предполага. Въпрос на време. Жизнена парадигма. Никоя жена не може да избяга от участта си, особено след като роди.

Стига с тоя популизъм с парите за пенсионерите. Днес ще си говорим за платените майки. Аз съм синдикален самодеец или самодеен синдикалист и имам претенции за платеното майчинство. Мисля, че е крайно неблагоразумно, нечестно и даже престъпно нехайно да ми се полагат някакви си там 410 дни майчинство, които опуках като стой та гледай. Толкова съм ангажирана, че не видях как мина времето. И сега какво? Да се връщам на работа? Не сте познали. Екстра съм си в ролята на платена майка. Затова днес претендирам да получа това, което ми се полага като майка и на "третото дете" - на свекървата, чумата да я тръшне!

Като изтрезнях на сутринта, пък се сетих какви съм ги вършила снощи. Срам е да си призная. Хорските булки запретват поли и мърсуват, стават палави, събуждат се с немощ в бедрата, но щастливи. А аз – с натежала глава и смътни спомени за непристойно деяние. То пък едно деяние – малка обява.

На седмия ден моичкият подмушна ръка под юргана. Много се разнежих, да ви кажа. Откога не се беше сещал. Дълго щях да се хваля, ама друг път. Ще е история с продължение. Не стана точно каквото очаквах. Проверявал ме само. Дали не съм снесла някое яйце покрай пустата житна диета.

- Защо не внимаваш? Дъв-че се, дъвче.

Младежите от съседната маса поглеждат към нас с любопитство. Мятам им един убийствен поглед и те забождат засрамено глави в чиниите си. На никой не позволявам да ми се бърка във възпитанието! Нищо, че детето, което току-що съм скастрила е на 45+. Щом оная ми го е зачислила на мен, ще му се карам, колкото си искам. И заради нея. Ако го беше възпитала като хората, нямаше на мен да се пада сега тази тегоба.

Един от най-милите ми детски спомени е как баба върти куките. Тя е магьосница, изпод ръцете й излиза вълшебство. Гледам я запленена. И си мечтая как мартеничката, с която ще ме закичи, ще ми донесе здраве и радост. Нямам представа, че след години някои ще клеймят това като езически обичай и ще го отричат. За мен мартеницата е топлота, семейство, уют. Тя е бабината прегръдка, нейната доброта и усмивка. Мартеницата е символ и знак, че и в най-трудните мигове споменът за баба ще ме крепи и ще ми дава увереност, че всичко ще е наред.

Ние имаме всякакви народни песни - за хайдути и юнаци, за красиви моми и любов, и даже за това „как се сади пиперо”. Но нямаме нито една фолклорна песен за мартеницата. Също и нашите възрожденски писатели са писали за какво ли не, но и думичка не обелват за „изконния” български ритуал да слагаме червени конци навръх 1 март. Това е така, защото мартеницата, напук на празнословните твърдения и на дълбокомислените писания ала Уикипедия, не е българска традиция. Или поне не е чак толкова „древна”, за колкото ни я представят.

Факт! Копнея мъжът ми да извършва авантюристични дейности, а аз да изглеждам пасивна или ангажирана в стереотипна семейна роля. Да си гледам турския сериал и да хлипам. Обещавам никъде и на никого да не се жалвам, ако ми осигури тази възможност. Уморих се да балансирам между офиса и дома, да съм като Многоръкия Шива.

Британската служба за рекламни стандарти удовлетвори оплакванията срещу две реклами, възприети като сексистки. В тях на жената била определена прекалено... женска роля. А мъжете, обратното, били изкарани прекалено... мъже. В едната реклама, например, жена стояла на пейка до детска количка, което се сторило като злонамерен стереотип на някои обидчиви дами.  

- Да ти се намира едно руло тоалетна хартия?

Съседът Пацо от 12-ия етаж. Пристъпва притеснено от крак на крак. Още има да ми връща кафена чашка сол, кофичка кисело мляко, два бакпулвера, четвърт хляб и 4 щипки червен пипер. Наплюнчвам пръст и разлиствам бакалския тефтер с вересиите. Усетил какво му намеквам, комшията бърза да уточни, че ще си върне всичко до последната прашинка. Но в погледа му се чете: „Що не си поисках от „Кредисимо”, ами й се моля на тая...”