Психологът Младен Владимиров: Мерките, които се предприемат за COVID, не ни дават яснота за повече от един ден

Разговорът по вайбър не е дигитално образование, това е симулация и отбиване на дейност

Младен Владимиров е завършил психология и е специализирал семейна терапия и организационна психология. Сертифициран кризисен психолог с опит при оказване на психосоциална помощ при кризи и екстремни ситуации. Притежава повече от 10-годишен опит в психологическото консултиране на деца и семейства. Разработвал и провеждал училище за родители и тренинги за управление на гнева. Провел е научни изследвания, посветени на професионалния стрес и влиянието му върху соматичното и психичното здраве.

"Имахме едно прекрасно лято, защото помислихме, че сме се събудили от лошия сън. Сега трябва да заспим и да се върнем в кошмара отново. Също така мерките, които се предприемат, не ни дават яснота за повече от един ден. Чуваме за резултатите от COVID ден за ден, нещо като нивото на река Дунав в сантиметри. Така виждаме епизодични решения и нямаме яснота какво ще се случи след седмица", казва психологът Младен Владимиров.

- Г-н Владимиров, традиционно през есенно-зимния период акцентираме върху депресивните състояния. Знаем, че те се провокират по това време, как обаче пандемията също се отразява на психиката ни?

- Традиционно някои хора смятат, че има есенна депресия, както и пролетна умора. Това се свързва с изолацията, защото повече време оставаме затворени вкъщи, има по-малкото слънчеви часове. А знаете, че слънцето е отговорно за т.нар. хормон на щастието. В тази връзка някои хора изпадат в състояния на есенна апатия. Тук няма да използвам изрази като депресия, защото това е по-сериозно състояние. Но в такива моменти човек иска да остане сам, няма мотивация да върши каквото и да било, може да има проблеми със съня, с либидото. Покрай COVID обаче наистина се отключи страх. Тук трябва да имаме предвид две неща. Ако разсъждаваме песимистично, ако изпитваме тъга по миналото и смятаме, че хубавото е зад гърба ни и не очакваме нищо добро, това е депресия. Ако мислите ни обаче са свързано обаче с бъдещето, ако си мислим, че предстои нещо лошо, че ще има повече случаи на заразени, че няма да има места в болниците, става дума за тревожност. Така че по-скоро около COVID ще се отключват депресивни състояния, състояния, свързани с панически атаки и такива, които в миналото наричахме страхова невроза. Но ако в периода на първата вълна човек е претърпял загуба на близък, не дай си Боже, или пък бизнесът му е бил пред фалит, една нова изолация сега може да е още по-травмираща. Негативите ще са още по-големи. В психиатрията има два вида разстройства. Едните са ендогенни - които се наследяват, и психогенни, които се отключват от силен стрес. Точно от втория вид може да бъде преработката на идеята за COVID и всичко, което се предлага като мерки за преодоляване на ситуацията. Така че по-скоро може да наблюдаваме психогенни състояния.

- Смятате ли, че българинът наистина се страхува, при условие че има хора, които дори все още не вярват в съществуването на вируса?

- Не бива да генерализираме. Ние сме големи индивидуалисти, толкова трудно се обединяваме върху каквото и да е, че дори страхът не може да го направи. Най-общо казано, сме разделени на три категории. Първата са тези хора, които се съпреживяват като жертви. Те казват, че не могат да направят нищо и се надяват Господ да ги закриля. Втората пък казват, че има нещо тревожно в цялата ситуация, спазват мерки като дистанция, ограничаване на контактите, дезинфекция, стремят се да подсилват имунната си система и смятат, че така ще намалят риска до минимум. А третите са тези, които търсят най-вече през социалните мрежи конспирации от рода на това, че има измама с тестовете, че ще ни чипират и какво ли още не. Тази категория е особено опасна, защото може да повлияе на онези пасивни и апатични хора.

- Можем ли да кажем, че това е поредното доказателство, че българинът не вярва в нещо, докато сам не се опари?

- Видяхме го на най-високо ниво. Много представители от властта, които в момента са болни, също цяло лято ходеха без маски. Повярвахме си, че това се случва само на една група хора. Трябва да се смирим и да покажем, че сме както всички останали.

- В началото обаче смятахме, че е добре да останем малко насаме със себе си, да се оттеглим от забързаното ежедневие, защо в един момент това натежа?

- Има много фактори, които доведоха до това. Традиционно средностатическото българско семейство живее в жилище от 80-90 квадрата. То може да си позволи само това. Представете си в един апартамент две деца, които учат онлайн, и двама родители, които са хоум офис. Голяма част от хората създадоха малки бизнес проекти, които вероятно са имали малки спестявания и в първия момент от кризата за тях това е била възможност да си вземат някаква почивка, но впоследствие разбират, че доходите няма да им стигнат. Семействата доста се отчуждиха през последните години. Наблюдавам комуникацията както между деца и родители, така и между съпрузи, видяхме как в един момент изолацията доведе до домашно насилие. Имаше такива случаи. Също така медиите ни заливаха с новини, а ние нямаме културата да филтрираме информацията. Всеядни сме, слушаме и гледаме всичко. Нямаше дори организация кой и как да говори по медиите. Независимо дали става дума за изказване на експерти, те не си дават сметка, че пипат по страхове на хората и че това може да им повлияе много повече от самия коронавирус. Повярвахме, че всичко е отминало. Имахме едно прекрасно лято, защото помислихме, че сме се събудили от лошия сън. Сега трябва да заспим и да се върнем в кошмара отново. Също така мерките, които се предприемат, не ни дават яснота за повече от един ден. Чуваме за резултатите от COVID ден за ден, нещо като нивото на река Дунав в сантиметри. Така виждаме епизодични решения и нямаме яснота какво ще се случи след седмица.

- Работите много и с деца и не мога да не попитам за един от най-наболелите въпроси - онлайн обучението, което раздели и родителите. Може ли да се намери златната среда, беше ли грешка присъственото започване на годината?

- Без да правя реклама на образованието, но то май се оказа едно от най-подготвените за всички трудности, пред които бяхме изправени. Допреди година българският учител не знаеше какво означава хибридно, синхронно обучение, в момента не само че това се прави, но виждаме и добри модели дори на учители, които са в COVID изолация. Това са хора, които лятото са се подготвили и са си казали, че ако нещо им се случи, ще могат да преподават дистанционно. Но нека изтъкнем, че вярата е преди всичко. Ако разпилеем приоритетите си на голяма квадратура, както се казва, тогава водата става плитка. Не може да мислим едновременно за здравето си, за социалните си контакти, за образованието си, душевния си комфорт и стандарта на живот. Кризите идват, за да подредят приоритетите ни. Много хора ми споделиха, че по време на втората вълна са оптимизирали месечните си разходи и са установили колко много пари харчат за ненужни неща. Според мен, когато всичко се възстанови, смятам, че и учителите ще могат да преподават още по-успешно, отколкото когато са били тревожни. Мисля, че оптималният вариант е среден и горен курс да бъдат онлайн, у дома, стига да има при кого. Малките пък да останат присъствено в училище, като по този начин няма да се смесват потоци и ще се спазва дистанция.

- Тоест за вас дистанционното обучение не е било провал, както някои изтъкнаха?

- Не само че не е провал, ако се организира добре, това е бъдещето. По този начин може да достигнем качествено образование и в университетите. Въпросът е да сме подготвени за такива ситуации, да имаме доверие на учителите, а и те самите да искат да преподават дистанционно. Все пак разговор по вайбър не е дигитално образование, това е симулация и отбиване на дейност. Тук трябва да изтъкнем и че има маргинални групи, които нямат устройства, те не разполагат с интернет и традиционно образованието при тях е трудно. Държавата вложи големи усилия да ги върне обратно в училищата, а сега това може да обърне отново процеса негативно. Трябва да се помисли върху това. Също така има и една друга група деца - със специални образователни потребности, за които допълнителната подкрепа се случваше с помощта на ресурсен учител и психолог. Това е много трудно, особено в сегашната ситуация, но при масовите деца онлайн обучението може да доведе до добри резултати. Тези неща ще ни съпътстват, затова е добре и издателствата да помислят материалът да е не само на хартиен носител, а и на дигитален, за да не се губи ценно време.

Подобни статии