1 октомври - Денят на застрахователя

Денят на застрахователя. Отбелязва се oт 1994 г. с решение нa Упpaвитeлния cъвeт нa Acoциaцията нa бългapcкитe зacтpaxoвaтeли от същата година, припомни БТА. Годишнина от началото на дейността /1891/ в Русе на първото българско застрахователно дружество "България". Учредителното събрание на дружеството е проведено на 16 декември 1890 г., а в ръководството на дружеството влиза почти цялото настоятелство на основаната по-рано в града Първа българска търговска камара. Уставът на дружеството е утвърден с Указ 134 на княз Фердинанд от 23 август 1891 г. Първи директор е Франтишек Новак, а поддиректор и по-късно негов наследник е Георги Теодоров.

В България се отбелязва:

Празникът на Академията на Министерството на вътрешните работи (МВР).
Отбелязва се съгласно Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи, приет с Постановление 339 на Министерски съвет от 27 октомври 2014 г. Годишнина от началото /1969/ на учебната година на първия випуск на Висшата специална школа "Георги Димитров" на Министерство на вътрешните работи, създадена с указ 796 на Президиума на Народното събрание от 21 август 1969 г. като висше специално професионално образование с 4-годишен срок на обучение и система от курсове за подготовка и преподготовка на офицери с три факултета: "Държавна сигурност", "Народна милиция" и "Пожарна охрана".

Празникът на зенитно-ракетните войски. Отбелязва се със заповед на министъра на отбраната от 12 октомври 1961 г., с която е създадена 1-а зенитно-ракетна бригада на военновъздушните сили (от 2012 г. е зенитно-ракетна база). Годишнина от първия успешен боен пуск /1960/ на зенитноуправляема ракета, извършен на полигон "Ашулук" в Казахстанските степи от 1-и зенитно-ракетен дивизион, дислоциран край с. Тополница. Пускът е под ръководството на ген.-майор Карл Винаров.

По света се отбелязва:

Международният месец на училищните библиотеки /до 31/.
Отбелязва се от 2008 г. с решение от м. декември 2007 г. на Международната асоциация на училищните библиотеки. От 1999 г. до 2007 г. през четвъртия понеделник на м. октомври се е отбелязвал Международен ден на училищните библиотеки. Мотото на месеца през 2021 г. е: "Приказки от целия свят".

Международният месец "Пеша на училище" /до 31/. Отбелязва се от 2006 г. Идеята се заражда в САЩ, където през 1997 г. за първи път е организиран ден "Пеша на училище". Инициативата се превръща в международна, след като през 2000 г. Канада, Великобритания и САЩ отбелязват деня заедно. От 2006 г. месец октомври се отбелязва като международен месец "Пеша на училище". В инициативата ежегодно участват ученици от над 40 държави.

Международният ден на възрастните хора. Отбелязва се от 1991 г. с резолюция A/RES/45/106 на Общото събрание на ООН от 14 декември 1990 г., с цел да се повиши информираността на обществеността относно проблемите на възрастните хора и да се отбележи приноса и участието им в обществото. По данни на ООН към 2019 г. в света има 703 млн. души на възраст 65 или повече години. Мотото на деня през 2021 г. е: "Равен достъп до цифрови технологии за хората от всички възрасти".

Международният ден на музиката. Отбелязва се от 1975 г. по инициатива на лорд Йехуди Менухин, тогавашен председател на Международния съвет по музика към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Целта е популяризиране на музикалното изкуство сред всички слоеве на обществото, прилагане на идеалите на ЮНЕСКО за мир и приятелство между народите и развитие на техните култури. В писмо до членовете на Международния съвет по музика от 30 ноември 1974 г., подписано от председателя и заместник-председателя на съвета Йехуди Менухин и Борис Ярустовски, се посочва, че първият Международен ден на музиката ще се проведе на 1 октомври 1975 г. в съответствие с резолюцията, приета на 15-ото Общо събрание на Международния съвет по музика в Лозана /Швейцария/ през 1973 г.

Международният ден на кафето. Отбелязва се от 2015 г. с решение на Международната организация на кафето, прието на среща на организацията в Лондон, Великобритания (3-7 март 2014), с цел да бъдат подкрепени производителите на кафе.

Световният ден на вегетарианството. Отбелязва се от 1977 г. по инициатива на Северноамериканското дружество на вегетарианците и Международния съюз на вегетарианците с решение на 24-ия Световен конгрес на вегетарианците (18 ноември-10 декември 1977), проведен в Делхи, Индия.

Световният ден на усмивката. Отбелязва се от 1999 г. през първия петък на м. октомври по идея на американския художник на реклами Харви Бол, създал през 1963 г. световно известната жълта емблема на усмивката, предшественица на т. нар. емотикон. Денят преминава под мотото: "Направи една добрина - накарай някого да се усмихне".

Националният празник на Кипър. Ден на независимостта /1960/.

Националният празник на Китай. Ден на провъзгласяването на републиката /1949/.

Националният празник на Нигерия. Ден на независимостта /1960/.

Националният празник на Република Палау. Ден на независимостта /1994/.

Националният празник на Тувалу. Ден на Тувалу. Годишнина от провъзгласяването на независимостта /1978/.

На този ден в България:

1870 - В Цариград излиза бр. 1 на сп. "Читалище" под редакцията на Марко Балабанов. Издава го българското читалище в Цариград. Излиза до 15 септември 1875 г. два пъти в седмицата. Разглежда исторически, философски, религиозни и нравствени теми, обществени, законодателни и икономически въпроси, както и теми от естествените науки, изобретения и др.
1888 - В София е открит Висш педагогически курс с едногодишен курс на обучение при Първа мъжка гимназия (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Рождена дата на първото висше учебно заведение в България.
През 1880 г. Министерството на просвещението внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата в Българското княжество. В него се предвижда "след изпълване курса на реалните и класическите гимназии да се отвори българско висше училище (университет), което да обеме юридическите, философските, естествените, медицинските и техническите науки". На 1 октомври 1888 г. започват занятията в Историко-филологическото отделение на Висшия педагогически курс с 43 студентите мъже (през 1901 г. са приети първите 16 студентки). На 8 декември 1888 г. (25 ноември ст. ст.) 5-ото Обикновено народното събрание, отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, приема "Закон за отваряне на Висше училище в София". За пръв ректор е избран преподавателят по езикознание, диалектология и общославянска етнография Александър Теодоров-Балан. С указ от 5 януари 1889 г. Висшият педагогически курс е преименуван на Висше училище с 3-годишен срок на обучение. В приетия временен правилник се предвижда функционирането само на историко-филологическо отделение с три основни дисциплини: история, славянска филология и философия с педагогика. На 23 януари 1904 г. със Закон за университета Висшето училище се преобразува в Български университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". Увеличава се броят на преподаваните дисциплини, откриват се нови факултети - медицински, агрономически, богословски, ветеринарен, лесовъден, стопански. От 4 януари 1905 г. се нарича Софийски университет "Св. Климент Охридски". През периода 1947-1952 г. Народното събрание приема закони, с които отделя факултети и институт от структурата на университета, които поставят началото на нови, самостоятелни висши училища като Висшия икономически институт (дн. Университет за национално и световно стопанство), Медицинска академия, Ветеринарно-медицинския институт, Селскостопанската академия или преминават в системата на Българската академия на науките (БАН). През 1990 г. е възстановен Стопанският факултет при Софийския университет, през 1991 г. - Богословският факултет, а през 2006 г. - Медицинският.
1919 - Основан е Драматичният театър "Гео Милев" в Стара Загора като полупрофесионална трупа към дружество "Театър" (учреденото през 1900 г. дружество е продължител на "Ученолюбиво дружество", което изнася представления в града в периода 1883-1894). От 1947 г. театърът е към Градския общински народен съвет. От 1950 г. съществува като Общински театър (с издръжка и щат), а от 1954 г. е със статут на Държавен драматичен театър. От 1954 г. до 1965 г. се нарича Държавен народен театър - Стара Загора, а от 1966 г. до 1969 г. - Драматичен театър. От 1970 г. театърът носи името на българския поет Гео Милев, който дълги години е живял и творил в Стара Загора.
1944 - Открит е Шуменският общински театър (дн. Драматично-куклен театър "Васил Друмев") с пиесата "Два свята" от Николай Зидаров. Създава се като Общинско стопанско предприятие "Шуменски общински театър" с Протокол 7 от 4 август 1944 г. на Общинския съвет на Шуменската градска община. Първи директор е Радич Радичев - актьор, режисьор и театрален деец. През 1948 г. театърът става държавен. От м. декември 1956 г. носи името на писателя и възрожденски деец Васил Друмев. От 1 януари 2000 г. с ПМС 204/ 11 ноември 1999 г. Драматичният театър в Шумен и Кукленият театър в Шумен (създаден през 1955 г.) се обединяват в Драматично-куклен театър, който с ПМС 44/27 февруари 2004 г. се преименува в Драматично-куклен театър "Васил Друмев".
1944 - Създаден е Армейският ансамбъл към Българската армия от хоровия диригент и музикален педагог Драган Прокопиев. Първоначално в състава участват 23 хористи и акордеонист. Първият концерт на ансамбъла е на 26 ноември 1944 г. С Указ 21 на Президиума на Народното събрание от 16 януари 1951 г. Армейският ансамбъл е преименуван в Ансамбъл за песни и танци на Българската народна войска, впоследствие в Представителен ансамбъл на Българската народна армия. През 1999 г. е закрит. През м. април 2002 г. ансамбълът е сформиран отново към Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация" като Ансамбъл на Българската армия. От м. март 2009 г. ансамбълът е част от състава на Националната гвардейска част. С Постановление 260 от 2 ноември 2009 г. на Министерския съвет се преименува на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили на Република България.
1947 - България възстановява дипломатическите си отношения със САЩ, прекъснати са на 12 декември 1941г.
Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 19 септември 1903 г. След възстановяването през 1947 г. отново са прекъснати на 20 февруари 1950 г. и са възстановени на 24 март 1959 г. на ниво легации. На 29 ноември 1966 г. са издигнати в ранг на посолства.
1960 - В София е открит завод "Електроника" (дн. акционерно дружество "Електроника-София", което от 2011 г. се занимава с отдаване под наем на производствени и административни помещения).
До промяната на дейността си заводът произвежда електронно измервателна техника, в това число осцилоскопи, генератори, волтметри както и захранващи устройства. До 1972 г. е един от най-големите производители на електронни калкулатори в Европа - Елка 6521. През 1977 г. дружеството произвежда първия в Източна Европа електронен касов апарат. До 1988 г. "Електроника" АД произвежда 16- и 32- разрядни мини компютърни системи, графични станции и на тяхна основа системи за автоматизация на проектантския труд /САD/.
1961 - Във Варна официално е открит Висш медицински институт (дн. Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов"). Създаден е с Указ 414/12 ноември 1960 г. на Президиума на Народното събрание с цел да се осигурят достатъчно лекарски кадри за здравната мрежа на страната. Институтът е първото висше учебно заведение по медицина в Североизточна България и третото в България.
1973 - Във Варна е открит 10-ият Олимпийски конгрес и 74-ата сесия на Международния олимпийски комитет (МОК). Продължава до 4 октомври 1973 г. Конгресът е под мотото "Спортът за един мирен свят", станало емблематично за цялото олимпийско движение.
1975 - Създаденият през януари 1961 г. самодеен колектив към читалище "Напредък" в Търговище се обособява като Държавен куклен театър съгласно Разпореждане 49/13 февруари 1975 г. Премиерата на театъра е на 15 февруари 1961 г. с постановката "Вълшебният галош".
1979 - Излиза бр. 1 на сп. "Общество и право" - издание на Съюза на юристите в България.
1988 - Създава се студиен литературен театър "Възраждане" като общински театър с решение 13 от 25 юли 1988 г. на Общински народен съвет "Възраждане". От 1994 г. се помещава в сградата на Столична библиотека на пл. "Славейков" 4.
1991 - Открит е Бургаският свободен университет, създаден с Решение на VII Велико народно събрание от 18 септември 1991 г. като частно висше училище.
1992 - Създадена е Агенция за българите в чужбина към Министерски съвет (МС) с постановление 180 на МС от 8 септември 1992 г. С постановление 19 на МС от 21 февруари 2000 г. се преобразува в Държавна агенция за българите в чужбина.
1998 - В България започва да функционира свободен Нотариат. От тази дата 327 свободни нотариуса започват работа в своите частни кантори. Съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност, приет от 37-ото Народно събрание на 21 ноември 1996 г., се създава Нотариална камара на Република България като организация на нотариусите в България.
1999 - Американската фирма "Ентърджи" става собственик на ТЕЦ "Марица-изток 3" за 15 години. Според договора й с НЕК тя ще държи 68 на сто от акциите на смесеното дружество, което ще модернизира и експлоатира 4-те блока на централата с обща мощност 800 мгвт.
2000 - Създаден е Представителният духов оркестър на Военновъздушните сили (ВВС) на България след сливането на оркестъра на ВВС (към корпуса "Тактическа авиация") и Гарнизонния духов оркестър в Пловдив. От 1 декември 2012 г. оркестърът на ВВС е в състава на авиобаза "Граф Игнатиево".
2001 - Подписан е договорът за продажба на 75 на сто от капитала на "София филм" ЕАД на "Бългериан технолоджис" ЕООД София.
2001 - Излиза бр. 1 на сп. "Тема" - седмично обществено икономико-политическо списание. Излиза до 1 август 2015 г.
2004 - Започва излъчвания радио "Фокус", собственост на информационна агенция "Фокус".
2005 - В София се провежда 15-а Национална конференция на Съюза на демократичните сили /СДС/, която избира за председател на партията Петър Стоянов.
2006 - Излиза бр. 1 на сп. "VAGABOND" - специализирано списание в областта на политиката, бизнеса, недвижимите имоти, пътешествията, изкуството и забавленията, което се издава на английски език.
2009 - Народното събрание приема промени в Закона за българските документи за самоличност, които регламентират издаването на българските лични документи с електронен носител на информация със записани биометрични данни. Въведена е нова систематика на видовете документи, които се разграничават според предназначението им - документи за самоличност /лична карта, паспорт, карта на бежанец/, свидетелства за управление на моторни превозни средства, документи за пребиваване.
2014 - Около 16.58 ч. при експлозия в завода за взривни вещества и обезвреждане на боеприпаси "Миджур" край с. Горни Лом, община Чупрене, загиват 15 души - 13 мъже и 2 жени. Две от сградите на завода и част от цеха са унищожени. Засегната е и гората около него, значителни са повредите и на околните сгради. Има отломки по 150-200 кг на стотици метри от завода.
2017 - Българският патриарх Неофит е първият носител на Ордена "Св. Мъченик Игнатий Старозагорски" за приноса му за духовното и нравствено израстване на българския народ и му е връчен от Старозагорския митрополит Киприан. Кметът на Стара Загора Живко Тодоров му връчва Почетния знак на града.
2018 - В Министерството на отбраната са получени оферти за изтребители Ф-18, Ф-16, "Грипен" и "Еврофайтър", които са отворени в реда на тяхното получаване. Първият пакет е предложение на САЩ за нов самолет Ф-18, второто предложение е отново от САЩ - за нов самолет Ф-16, третото - за нов самолет "Грипен" от Швеция, а четвъртото предложение е за употребявани "Еврофайтър" от Италия. Получените предложения са обявени от председателя на назначената от премиера съвместна междуведомствена работна група, командира на ВВС ген.-майор Цанко Стойков.
2019 - Председателят на Агенцията за ядрено регулиране Лъчезар Костов връчва на изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" Наско Михов лицензия за удължаване срока на експлоатация на шести блок на атомната централа с 10 години.
2020 - Софийският апелативен съд освобождава предсрочно от затвора Ивайло Евтимов-Йожи, осъден на 18 години затвор като част от групата за отвличания "Наглите". На 17 декември 2009 г. при специализирана полицейска операция под кодовото наименование "Наглите", която се провежда в София, Монтана, Велико Търново и Враца, са арестувани Ивайло Евтимов-Йожи, Прокопи Културиста, Тони Хамстера, Киро Монтанския и др. В хода на операцията е установено, че престъпната група е наемала къщи на територията на София и околностите, където са укривани и държани заложници, чийто семейстава са изнудвани за пари. Сред жертвите на престъпната група са бизнесмените Киро Киров и Ангел Бончев.

На този ден по света:

1827 - В Рио де Жанейро, Бразилия, излиза на бр. 1 на в."Жорнал ду комерсиу", орган на промишлените, търговски и банкерски кръгове, собственост на обединението "Диариус асосиадус".
1879 - През м. октомври 1879 г. е основан "Съндърланд" - Съндърланд, английски футболен клуб.
1881 - Основан е "Бордо" - Бордо, френски футболен клуб.
1890 - Йосемитският парк в Калифорния, САЩ, получава статут на национален парк; той е известен с реликтовите си дървета, както и с гигантските секвои.
1908 - В САЩ излиза на пазара първият модел "Т" на автомобилната компания "Форд". Версията е създадена от Хенри Форд и е първият автомобил, достъпен за масова употреба. Успехът на автомобила се дължи на нововъведенията на Хенри Форд, който залага на серийното производство и се отказва от практикуваната дотогава от автоиндустрията ръчна изработка. Благодарение на ниската си цена от 850 долара модел "Т" на компанията "Форд" става най-популярният автомобил за първата четвърт 20 в. Произвежда се до 26 май 1927 г.
1918 - Британски и арабски войски освобождават гр. Дамаск (на територията на днешна Сирия) от Османската империя. Начело на арабските въстаници стои Лорънс Арабски (ист. име Томас Едуард Лорънс). От 1516 г. до Първа световна война (1914-1918) територията на Сирия влиза в състава на Османската империя. На 27 септември 1941 г. Сирия формално е призната за независима република. Официалното провъзгласяване на независимостта на Сирия става на 17 април 1946 г.
1920 - Националното събрание (парламента) приема първата конституция на Австрия, която действа и до днес с две промени от 1925 г. и от 1929 г. Конституцията на Австрия е изработена от австрийския юрист и преподавател по конституционно право проф. Ханс Келзен по поръчение на канцлера Карл Ренер и влиза в сила на 10 ноември 1920 г. Съгласно конституцията Австрия е демократична република и федерална държава, изградена на три основни принципа - демократичен, федерален и конституционен. С поправката от 1925 г. се преразпределят отговорностите между федералните провинции, за да се премахне съществуващото дублиране на дейностите. С поправката от 1929 г. се въвежда пряк избор на федералния президент, като първите преки избори за президент са произведени на 6 май 1951 г. През 1867 г. Австрийската империя е преобразувана в двуединна монархия под името Австро-Унгарска империя с отделни парламенти. На 28 юни 1914 г. в Сараево е убит австрийско-унгарският престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд, което послужило за повод за начало на Първата световна война. Войната завършва на 11 ноември 1918 г. с поражението на Централните сили (България, Османската империя, Австро-Унгария и Германия), като България капитулира на 29 септември 1918 г., Османската империя - на 30 октомври 1918 г., Австро-Унгарската империя - на 3 ноември 1918 г . и Германия - на 11 ноември 1918 г. Австро-унгарската империя се разпада, император Карл Първи се отрича от престола на 11 ноември 1918 г. и на 12 ноември 1918 г. е провъзгласена Австрийската република.
1928 - Генералният секретар на ЦК на Комунистическата партия на СССР Йосиф Сталин обявява първия 5-годишен икономически план за развитие на народното стопанство в СССР. Планът става известен като Сталинска петилетка.
1936 - Ген. Франсиско Франко официално е провъзгласен от националистите за генералисимус и ръководител на сформираното от него на 29 септември 1936 г. правителство, признато и подкрепено от Германия и Италия. От 28 март 1939 г. ген. Франсиско Франко е държавен глава, глава на Регентския съвет, главнокомандващ въоръжените сили, водач на Фалангистката партия. На 9 юни 1973 г. се отказва от поста министър-председател, като до смъртта си на 20 ноември 1975 г. остава начело на държавата като главнокомандващ на армията.
1938 - Германия анексира Судетската област в Чехословакия съгласно Мюнхенската спогодба. На 29 септември 1938 г. в Мюнхен Германия, Великобритания, Франция и Италия подписват т.нар. Мюнхенско споразумение за съдбата на Судетската област в Чехословакия, което позволява на Германия да анексирана Судетската област към Третия Райх на 1 октомври 1938 г. Като част от споразумението Полша и Унгария окупират райони в Моравия, Словакия и Рутения. Останалата част от Чехословакия попада под германско влияние и чехословашкият президент Едвард Бенеш напуска страната (завръща се като президент през 1945 г.). Судетската област е регион, населяван със судетски немци, в различни части на Чехия (Бохемия, Моравия и част от Силезия). Между 1918-1938 г. и след 1945 г. регионът е част от Чехословакия (след 1993 г. от Чехия) и малка част в Полша.
1946 - В Международния военен трибунал завършва Нюрнбергският процес срещу 24 нацистки военнопрестъпници, обвинени в престъпления срещу мира, във военни престъпления и в престъпления срещу човечеството, извършени по време на Втората световна война (1939-1945). Процесът започва на 20 ноември 1945 г. в Нюрнберг, Германия, и продължава около 11 месеца.
Проведени са 403 открити съдебни заседания, разпитани са близо 200 свидетели и са разгледани десетки хиляди свидетелски показания и повече от 3000 документи. Присъдите са произнесени в периода от 30 септември до 1 октомври 1946 г., като трибуналът признава подсъдимите за виновни по шест основни обвинения - използване на Нацистката партия за агресия срещу суверенни държави, агресивни действия срещу Австрия и Чехословакия, нападение срещу Полша, агресивна война срещу целия свят (1939-1941), нападение срещу СССР в нарушение на Договора за ненападение между Германия и СССР от 23 август 1939 г., съвместно с Италия и Япония, както и агресивна война срещу САЩ (ноември 1936-декември 1941). Дванайсет от обвиняемите са осъдени на смърт чрез обесване (присъдата е изпълнена на 16 октомври 1946 г.), трима - на доживотен затвор, двама - на 20 години затвор, един - на 15 години, един - на 10 години, трима са оправдани. Един от подсъдимите Роберт Лай се самоубива малко преди началото на процеса, а делото срещу Густав Круп фон Бонлен, който е болен от паралич, е преустановено.
1948 - Основан е "Дукла" - Прага, чешки футболен клуб.
1949 - Провъзгласeна е Китайската народна република (КНР). На площад "Тянанмън" пред бившия императорски дворец "Гу Гун" в Пекин генералният секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия (ККП) Мао Цзедун провъзгласява създаването на Китайска народна република. Пред множеството хора той прочита текста на Декларацията за образуване на КНР, приета по време на сесията от 21 до 30 септември 1949 г. на Националната политическа конференция, в която освен членове на партията участват и представители на осемте демократични партии и безпартийни обществени дейци. Последвалият грандиозен военен парад е командван от началника на Севернокитайския военен окръг маршал Не Жунжен, а парадът приема главнокомандващият Китайската народноосвободителна армия Джу Дъ. Денят се отбелязва като национален празник на страната - Ден на провъзгласяването на републиката /1949/.
1958 - В САЩ започва да работи Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА), официално създадено със закон, подписан на 29 юли 1958 г. от президента на САЩ Дуайт Айзенхауер. Първоначално в структурата на НАСА са включени четири лаборатории и около 80 сътрудници. Сред тях е Вернер фон Браун - създателят на първата в света балистична ракета с голям обсег на действие.
1971 - В Орландо, щата Флорида, САЩ, е открит увеселителният парк "Уолт Дисни уърлд".
1982 - Председателят на Християндемократическия съюз Хелмут Кол е избран за федерален канцлер на Германия. Заема поста до 27 октомври 1998 г.
1985 - Израелски самолети бомбардират централата на Организацията за освобождение на Палестина в Тунис. Загиват 60 души. Акцията е в отговор на убийството на трима израелски граждани в Кипър.
1988 - Михаил Горбачов е избран за председател на Президиума на Върховния съвет на СССР.
1992 - В Литва е въведена нова парична единица - лит.
1995 - Във Великобритания е въведена метричната система със закон, съгласно който мерните единици от метричната система ще се използват в икономиката, здравеопазването, обществената сигурност и за административни цели. За неопределно време могат да продължат да се изпозват и мерните единици за дължина (разстояние) - миля, ярд, инч, фут, мерната единица за обем на течности - пинта, мерната единица за площ - акър, както и мерната единица за тегло, използвана при скъпоценни метали - тройунция. С въвеждането на метричната система във Великобритания започват да се използват мерните единици килограм вместо фунт, метър вместо ярд и литър вместо галон. Дотогава от 1824 г. в страната се използва имперската система, съгласно която за измерване на маса и тегло се използва мерната единица фунт (1 фунт = 0,45 кг), за дължина - ярд (1 ярд = 0,91 м), и за обем на течност - галон (1 галон = 4,5 л).
1995 - Федералният съд в Ню Йорк, САЩ, осъжда мюсюлманският проповедник Омар Абдел Рахман, основател на терористичната групировка "Ал Гамаа ал исламия", и други 9 души по 48 от общо 50 обвинения за тероризъм. Обвиненията включват заговор за взривяване на сградата на ООН, централата на Федералното бюро за разследване (ФБР) в Манхатън, два тунела в Ню Йорк и мост, свързващ Ню Джърси с Манхатън. На 17 януари 1996 г. десетимата обвиняеми са осъдени за планирането и извършването на редица терористични актове, включително бомбения атентат в Световния търговски център на 26 февруари 1993 г., при който загиват шест души и над 1000 са ранени. Омар Абдел Рахман, който е смятан за вдъхновител на бомбената атака през 1993 г., получава доживотна присъда.
1998 - Влиза в сила Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба (ЕВРОПОЛ), подписана на 26 юли 1995 г. в Брюксел, Белгия, от посланиците на страните членки на Европейския съюз.
1999 - Папа Йоан Павел Втори обявява за светица и за покровителка на Европа немската монахиня от еврейски произход Едит Щайн, приела през 1922 г. католическата вяра и убита през 1942 г. в Освиенцим.
2000 - За първи път папа Йоан Павел Втори обявява за светци 87 китайски католици, убити в продължение на 4-вековната кампания за християнизиране на Китай. Канонизирани са и 33-ма чуждестранни мисионери, загинали през същия период в Китай.
2001 - В Москва, Русия, е създадена Евразийската телевизионна академия (ЕАТА), по време на четвъртия Евразийски телефорум.
Членове на академията са Азербайджан, Армения, България, Беларус, Грузия, Израел, Казахстан, Канада, Китай, Киргизстан, Латвия, Литва, Естония, Молдова, Русия, САЩ, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Швеция, Финландия и Франция.
2004 - В гр. Тараклия, Молдова, е открит Тараклийският държавен университет от президентите на България и Молдова Георги Първанов и Владимир Воронин.
2005 - При бомбени експлозии на остров Бали в Индонезия на плажа Джимбаран и в търговски център в района Кута са убити най-малко 23 души и 51 са ранени, сред тях и чуждестранни туристи.
2006 - Закрита е военновъздушната база на САЩ край Кефлавик в Исландия. САЩ осигуряват отбраната на Исландия от 1951 г. Базата Кефлавик има голямо значение по време на Втората световна война (1939-1945). Използва се и като база на НАТО през годините на Студената война. Там са били разположени около 3000 американски военнослужещи и семействата им.
2007 - Япония започва приватизацията на пощенската си система, създавайки най-голямата търговска банка в света в опит да влее повече конкурентност в банковия сектор на страната.
2008 - В Япония влиза в сила новото име на корпорацията за производство на електроника "Мацушита електрик индъстриъл" и тя вече ще се нарича "Панасоник". Решението е взето на събрание на акционерите на 26 август 2008 г. Корпорацията, която през 2008 г. отбелязва 90-годишнината си, ще запази старото си име в Китай заради трудното изписване на името "Панасоник" на китайски. Досега компанията носи името на харизматичния си основател Коносуке Мацушита, който я учредява през 1918 г. в Осака. Марката"Панасоник се появява през 1955 г. за продуктите на компанията в чужбина.
2010 - Във Финландия влиза в сила най-строгият до момента в света закон, ограничаващ тютюнопушенето. Забранява се продажбата на тютюневи изделия на лица под 18 години, както и излагането на тези изделия на щандовете в магазините. Забранява се тютюнопушенето в детски и учебни заведения и прилежащите им територии. За нежелателно е обявено пушенето в жилищни квартали и улични пространства с голямо съсредоточаване на хора. На хотелите е наложено да определят за пушачи десет пъти по-малко стаи, отколкото за непушачи. На частни лица е позволено да внасят в страната не повече от 30 пакета цигари по 50 грама само за собствена употреба.
2010 - Съветът на ООН по правата на човека приема резолюция, съгласно която ООН създава специален пост за следовател, който да следи за спазване на правото на събирания по света. Куба и Китай се дистанцират от решението.
2011 - Във Великобритания Националната метеорологична служба на Великобритания съобщава, че температурата е достигнала 29,6 градуса по Целзий в Грейвсенд в Югоизточна Англия. Това е най-високата температура, измерена през м. октомври, откакто преди век започват да се водят подобни отчитания на температурите. Температурният рекорд надминава предишния рекорд от 29,4 градуса по Целзий от 4 октомври 1985 г. Средната максимална температура за началото на м. октомври във Великобритания е около 15 градуса по Целзий.
2013 - В Босна и Херцеговина започва първото преброяване, организирано след междуетническата война (1992-1995). Последното преброяване в страната е проведено през 1991 г., когато тя е част от Югославия. Тогава населението на Босна и Херцеговина е 4,4 млн. жители, от които 43,5 процента мюсюлмани, 31,2 процента сърби и 17,4 процента хървати.
2014 - Бившият министър-председател на Норвегия Йенс Столтенберг поема поста генерален секретар на НАТО, като заменя Андерс Фог Расмусен от Дания, който ръководи организацията от 1 август 2009 г. Йенс Столтенберг е избран за генерален секретар на 28 март 2014 г. на заседание на посланиците на НАТО.
2016 - Китайският юан става петата световна валута в "кошницата" на Международния валутен фонд (МВФ). МВФ определя новото съотношение в "кошницата" на световните резервни валути, въз основа на което се определя курса на собствената (на фонда) разчетна единица - т.нар. специални права на тираж. В тази кошница за първи път е включен и китайският юан наред с американския долар, европейското евро, японската йена и британския паунд.
2017 - Произведен референдум за независимост на автономната област Каталуния. От участвалите 2,26 млн. души и 2,02 млн. души са гласували за независимост. Гласували са около 42,3 процента от общо 5,34 млн. избиратели в Каталуния.
Бюлетина с "не" са подали 7,9 процента от гласувалите, празните бюлетини са 2 процента, а невалидните - 0,9 процента.
2018 - В Гърция се премахва капиталовия контрол върху тегленето на пари в брой и движението на капитал в рамките на страната, съгласно решение на Министерството на финансите от 27 септември 2018 г. Министерството на финансите също така повишава тавана за движение на капитала в чужбина: гърците извън страната ще могат да теглят до 5000 евро месечно от банките в чужбина. Същевременно сумите в евро или друга валута, които е позволено да се прехвърлят от Гърция в други страни, се увеличават от 3000 евро на 10 000 евро. Бизнесмените и компаниите ще имат право да изпращат в чужбина в рамките на бизнес дейностите си до 100 000 евро спрямо 40 000 евро в момента. Ограниченията са въведени на 28 юни 2015 г. за да спре изтичането на пари от гръцките банки, което би довело до рухване на банковата система в страната.
2019 - В Пекин, Китай, тържествено е отбелязана 70-ата годишнина от създаването на Китайската народна република (1 октомври 1949). На площад "Тянанмън" са изстреляни 70 топовни залпа. Във военния парад, организиран по повода участват около 15 000 войници, 160 самолета, десетки балистични ракети и други оръжия. След военния парад има гражданско шествие с участието на около 100 000 китайци, а в небето са пуснати 70 000 гълъба и 70 000 балона в чест на 70-годишнината.
2020 - С военен парад в столицата Никозия Кипър отбелязва 60 години независимост от британско колониално управление. На парада присъстват и представители на италианските и френските въоръжени сили.

Родени през месеца българи:

Петър Берон (ист. име Петър Хаджиберович), български учен енциклопедист, просветител, реформатор на учебното дело в България /неизв. 1800-1871/.
В Брашов, Румъния, съставя първия български учебник "Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича за българските училища" (1824) - наречен "Рибен буквар". Създава нова система за обяснение на света, изложена в "Панепистемия" ("Всенаука" на френски език, в 8 тома, 1861-1870). Автор е на повече от 20 научни труда в различни области на знанието: философия, медицина, естествени науки.

Родени на 1 октомври българи:

Анани Явашов, ботаник и археолог /1855-1934/.
Учител и училищен инспектор в Разград и други градове (1884-1925). Секретар на III Велико народно събрание (1886-1887). Дописен член на Българската академия на науките /БАН/ (1898) и действителен член на БАН (1900). Изследва флората на Източна България. Автор е на първия ботанически труд, написан от българин "Принос за познавание българската флора", който е публикуван в "Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София" (1887-1891). Заедно с Божимир Давидов събират "Материали за български ботаничен речник" (1939). Основава синдикат на лозарите (1909). Един от инициаторите за създаване на дружество на пчеларите в България. От 1922 г. се занимава с проучвателска и събирателска дейност за историческото минало на Разград и Разградско. Основава музей (1887) и археологически дружество (1922) в Разград. Един от инициаторите за създаване на Дружество на пчеларите в България. Автор е на "Исторически бележки за Разград", (1904), "Разград" (ч. 1, 1930) и "Текето Демир Баба" (1934).
проф. Марин Бъчеваров, астроном /1859-1926/.
Основател на Софийската метеорологична служба (1 февруари 1887) - първата българска постоянна метеорологична станция, и на Астрономическата обсерватория в София (1894). Прави метеорологични и магнитни наблюдения (1883-1926). Създава (1892) катедрата по астрономия във Висшето училище и чете първия курс по астрономия. Ректор на Висшето училище (1895-1896; 1904-1905). През 1897 г. доставя първия съвременен наблюдателен астрономически инструмент в България - 6 инчов (15.2 см) рефрактор. Основател на Астрономическия институт /1910/. Автор е на трудовете "Метеорологически наблюдения за София от 1-й март 1887 до 1-й март 1889" (1889), "Няколко бележки за климата в София"(1889) и "Магнитни наблюдения в България през XIX столетие" (1904).
Димо Сяров, писател и драматург /1888-1965/.
Автор е на повече от 400 разкази и очерци, сред които романите "Песента на Пана" (1914), "Вълшебното царство" (1920), "Световният шампион Никола Петров" (1951), "Трапецът на смъртта" (1959), пиесата "Камбаните на св. Климент" (1929) и на сборниците "Юнгфрау" (1938), "Очите на България" (1942), "За тебе, Бяло море!" (1942), "Страшната сила" (1956), "Виденията на скитника" (1963) и др.
Марко Марчевски (ист. име Марко Маринов Марков), писател, публицист и преводач /1898-1962/.
Редактор на сп. "Веселото другарче" (1944), в. "Лост" (1946), издателство "Народна младеж" (1947-1948), сп. "Септември" (1952-1954). Преподавател по история на руска и съветска литература във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (1951-1961). Популяризира руския език и съветската литература в България. Съставя "Руско-български речник" (1938), ръководства и разговорници за изучаване на руски език. Автор е на романи, повести, разкази, български народни приказки, публицистика. Лауреат на "Димитровска награда" (1950). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1985).
Асен Панчев, футболист и треньор /1906-1989/.
Георги Минчев, политически деец /1907-1942/.
Деец на Българската работническа партия /БРП/ (к). Осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници на ЦК на БРП (к ) и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София.
Веселина Геновска, българска писателка и преводачка /1911-1960/.
Аташе по печата в Легацията на България във Варшава, Полша (1946-1947). Директор на Българския културен център в Прага, Чехословакия (1959-1960). Автор е на повестите "Сестра Добринова", "Пропасти", "Стъклени стени", на романите "Затворената врата, "Светлини", "Любима земя" и др. Превежда от полски и чешки език.
Теню Стоянов (Стоян Иванова Стоянов), писател, журналист и критик /1911-2004/.
Заместник главен директор и редактор във в. "Работническо дело" (1944-1948). Главен редактор на в. "Новини", (1945-1949). Заместник генерален директор на Дирекция на печата /дн. Българската телеграфна агенция (БТА)/ (1948-1951). Отговорен секретар във в. "Литературен фронт" (1953-1956) и редактор на вестника (1962-1966). Кореспондент на БТА в Москва (18 ноември 1957-май 1962). Директор на Българския културен център във Варшава, Полша (1968-1972). Носител на орден "Георги Димитров" (1981).
Захари Жандов, кинооператор, режисьор, сценарист и фотограф, един от създателите на съвременното българско кино /1911-1998/.
Работил е като автор-оператор във филмовото дружество "Финакул", където създава късометражните документални филми "Снежна Витоша" (1944), "Бубарство" (1944), "Камчия" (1944), "Прилеп" (1944), "Скопие" (1944), "Битоля" (1944) и др. Режисьор е в Българска кинематография (1950-1987). Член на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци (1963-1970), заместник-председател на съюза (1963-1970) и негов първи заместник-председател (1972-1976). Сценарист, режисьор и оператор е на документалните филми "Един ден в София" (1946), "Хора сред облаците" (1946), "Разбунени след векове" (1964). Режисьор е на игралните филми "Тревога" (1951), "Септемврийци" (1954), "Земя" (1957) - първият български филм показан на кинофестивала в Кан, Франция, "Шибил" (1968), "Птици долитат" (1971), "Боянският майстор" (1981) и др. Лауреат на Димитровска награда втора степен (24 май 1951, 31 декември1959). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (23 май 1959), на орден "Народна република България" трета степен (1960), на орден "Народна република България" втора степен (март 1962), на орден "Георги Димитров" за активна творческа и обществена дейност в областта на киноизкуството (септември 1981), на голямата награда Съюза на българските филмови дейци за 1981 г. за цялостния му принос в развитието на българското киноизкуство (февруари 1982), на Наградата на София за 1981 г. за киноизкуство за режисурата на филма "Боянският майстори" (2 април 1982).
Величко Нешков, военен писател и драматург /1914-1991/.
През 1945 г. участва като командир на тежкокартечен взвод в заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945). Редактор във в. "Народна армия" (1954-1956; 1961-1966) и в Комитета за изкуство и култура, отдел "Театър" (1969-1973). Автор е на романи, повести и пиеси, сред които "Верни на клетвата" (1949), "Сигнали", "Изпитание" (1949), "Тайната на обречените", "Настъпление"(1956, 1964), "Честта на ескадрилата" (1956), Изневяра", "Разсъмване" (1960), "Бели пътища" (1961, 1975); "Командири" (1963), "Горещи следи" (1969), "Господари на положението" (1969), "Под чуждо име" (1970), "Плевенската клада" (1976) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен във връзка със 70-ата годишнина от рождението му (1985).
Мария Столарова, художничка /1925-2016/.
Създателка на индустриалния пейзаж в България, работи в областта на приложните изкуства, дизайнерка на бижута. Била е художествен редактор във в. "Септемврийче" (1950-1951) и издателство "Народна просвета" (1952-1953). Създател и ръководител на ателие "Бижутерия" към Творческия фонд на Съюза на българските художници (1962-1964). Работила е в Център за нови стоки и мода към Министерство на леката промишленост (1970-1973). Има над 30 самостоятелни изложби и десетки участия в наши експозиции в чужбина. Носител е на орден "Кирил и Методий" първа и втора степен. Удостоена със званието "Заслужил художник" (1985).
проф. Иван Козовски, лекар и политик /1938/.
Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Създател (1995) на Медицински център за асистирана репродуктивна "Варна"-ООД и негов управител. Обявен за "Медик на 2000 г." в България.
проф. Недим Генджев, юрист и теолог /1945/.
Главен мюфтия на мюсюлманите в България (11 ноември 1988-28 април 1992). Председател на Висшия мюсюлмански духовен съвет с (2 ноември 1994-23 октомври 1997). От 25 септември 1992 г. е председател на Мюсюлмански духовен съюз. Ректор на Полувисшия духовен ислямски институт /от 1998 г. Висш ислямски институт/ (1991-1992; 1995-1997). От 29 януари 1998 г. е президент на "Международна благотворителна фондация за развитие на ислямската култура "Хафъзибрахим Генджев". От 7 януари 2014 г. е председател на Висшия духовен съвет на Мюсюлманското сунитско-ханефитско изповедание в България.
Ивелина Балчева, певица /1964/.
Работила е с първия частен Биг бенд, с Бенда на град Варна с диригент Димитър Андреев. Има издадени седем самостоятелни албума в България. В Европа и Азия участва в над пет големи музикални проекта, от които има издадени албуми. Носителка на голямата награда от конкурса "Златен Орфей +" за песента "По никое време" (1995), на "Сребърен Перперикон" от театралния фестивал в Кърджали (2009).
Изабела Рифатова (Изабела Рифатова-Драгнева), българска състезателка по вдигане на тежести /1971/.
От световни първенства печели три сребърни медала (1994, 1997, 1998) и два бронзови медала (1995, 2002). От европейски първенства печели шест златни медала (1994, 1996, 1998, 1999, 2000, 2004) и два сребърни медала (1997, 2003). Почетен гражданин на София (2000).

На този ден са родени и:

Джакомо Бароци да Виньола, италиански архитект /1507-1573/.
Представител на късното Възраждане. Теоретик, автор на класически трактат "Правило на петте ордера в архитектурата". Той е построил първата църква в овален план - Сант-Андреа на Виа Фламиния в Рим.
Сергей Аксаков, руски писател /1791-1859/.
Автор е на прозата "Семейна хроника", "Детските години на Багров-внук" и др.
Уилям Боинг (Уилям Едуард Боинг), американски предприемач /1881-1956/.
Основател на самолетостроителната компания "Боинг" (15 юли 1916) за производство на авиационна, космическа и военна техника.
Лиакат Али Хан, пакистански политик /1895-1951/.
Министър-председател на Пакистан (19 юли 1947-16 октомври 1951).
Владимир Хоровиц, американски пианист /1904-1989/.
Уолтър Матау, американски актьор /1920-2000/.
Участвал е във филмите "Курабийка с късметче" (1966), "Наръчник за женени мъже" (1967), "Слънчевите момчета" (1975), "Сърдити старчета" (1993), "Коефициент за интелигентност" (1994), "По-сърдити старчета" (1995), "В открито море" (1997), "Стари приятели 2" (1998), "Развален телефон" (2000) и др.
Джими Картър (Джеймс Ърл Картър Джуниър Картър), американски политик /1924/.
Губернатор на щата Джорджия (12 януари 1971-14 януари 1975). 39-и президент на САЩ (20 януари 1977-20 януари 1981) от Демократическата партия. Носител на Нобелова награда за мир за 2002 г.
Олег Ефремов, съветски актьор и режисьор /1927-2000/.
Един от основателите и художествен ръководител на театър "Съвременник" в Москва (1956-1970). Художествен ръководител на Московския художествен театър "Чехов" (1970-2000). Сред най-значимите му постановки през последните 10 години на сцената на театър "Чехов" са "Борис Годунов", "Три сестри" и др. Известен е с многобройните си роли в киното, сред които например във филма "Гори, гори, моя звезда". Народен артист на СССР (1976). Носител на Държавната награда на СССР (1969, 1974, 1983). Носител посмъртно на Държавната награда на Русия (2003).
Чжу Жунцзи, китайски политик /1928/.
Министър-председател на Китайската народна република (17 март 1998-16 март 2003).
Филип Ноаре, френски актьор /1930-2006/.
Участвал е в 125 филма, сред които са "Голямото плюскане" (1973), "Маски" (1987), "Шуаните" (1988), "Кино Парадизо" (1988), "Животът и нищо друго" (1989), "Забравете Палермо" (1990), "Дъщерята на Д'Артанян" (1994), "Ле Мил" (1995), "Гърбушкото" (1997), "Пържолите" (2003) и др. Носител е на две награди "Сезар" за мъжка роля за "Старата пушка" (1976) и за "Животът и нищо друго"(1990).
Ричард Харис, ирландски актьор /1930-2002/.
Участвал е във филмите "Оръдията на Навароне" (1961), "Бунтът на Баунти" (1962), "Червената пустиня" (1964), "Героите на Телемарк" (1965), "Хавай" (1966), "Камелот" (1967). "Бунтът на обречените" (1970), "Ад на Британик" (1974), "Пътешествията на Гъливър" (1977), "Непростимо" (1992), "Гладиатор" (2000), "Хари Потър и философският камък" (2001), "Хари Потър и стаята на тайните" (2002) и др.
Джули Андрюс (ист. име Джулия Елизабет Уелс), американска актриса, певица и писателка от британски произход /1935/.
Участвала е във филмите "Мери Попинс" (1964), "Звукът на музиката" (1965), "Дневниците на принцесата" (2001), "Дневниците на принцесата 2" (2004) и др. През 2005 г. прави своя дебют като режисьор на филма "Приятелят". Автор е и на детски книжки. Носител на наградите "Оскар" за най-добра женска роля във филма "Мери Попинс" (1964), на "Златен глобус" (1964, 1965, 1982), на БАФТА (1964) и др.
Петер Щайн, немски театрален режисьор /1937/.
Душан Йованович, словенски писател, режисьор и драматург /1939-2021/.
Наталия Державина, руска актриса /1942-2002/.
В продължение на 30 години озвучава героя от всекидневното, детско телевизионно предаване "Лека нощ, деца" - Хрюша.
Борис Моруков, руски космонавт /1950-2015/.
Борис Моруков е ръководител на експеримента по моделиране на полет на човек до Марс - Марс-500. Заместник-директор на Института за медико-биологични проблеми на Руската академия на науките (2006-2015).
Валтер Мадзари, италиански футболист и треньор /1961/.
Джордж Уеа, либерийски футболист и политик /1966/ .
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1995 г. Обявен за "Футболист на годината на ФИФА" за 1995 г. и дотогава е единственият награден футболист от Африка. Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 1989 г., 1994 г., 1995 г. От 22 януари 2018 г. е президент на Либерия.
Жулио Баптиста, бразилски футболист /1981/.

Това е месецът на смъртта на:

Спас Гергов, български журналист, публицист, писател /1918-1995/.
Главен редактор на сп. "Млад стенограф" (1935-1936). Бил е главен редактор на в. "Народна култура". Един от основателите на Съюза на българските журналисти /СБЖ/ (1944). Секретар на СБЖ и председател на секция "Изкуство и култура" (1949-1952). Първи щатен кореспондент на в. "Отечествен фронт" в Москва, Русия (1956-1957). Главен редактор в Агенцията за книгоиздаване на чужди езици към София-прес (1969-1978). Автор е на книги и брошури на културна, обществена и туристическа тематика, на статии, есета, разкази, очерци, коментари и кореспонденции.

Това е денят на смъртта на:

Пиер Корней, френски писател и драматург /1606-1684/.
Емил Габорио, френски писател /1832-1873/.
Един от родоначалниците на криминалния жанр.
Владимир Гиляровски, руски писател и журналист /1853-1935/.
Антоан Бурдел (Емил-Антоан Бурдел), френски скулптор /1861-1929/.
акад. Стефан Ангелов (Стефан Ангелов Хаджидобрев), български ветеринарен лекар микробиолог. Основоположник на микробиологията в България /1878-1964/.
Началник на Ветеринарно-бактериологичната станция (1909-1922). Директор на Медицинския бактериологичен институт в София (1913). Директор на Централния ветеринарно-бактериологичен институт в София (1922-1935). Основател и ръководител на Катедрата по заразни болести, бактериология и серология при Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1923-1946) и пръв декан на факултета (1923-1925). Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1941-1942). Извънреден член на Българската академия на науките /БАН/ (1943). Директор на Института по микробиология при БАН (1951-1962). Сред научните му постижения са васерманската диагностика на сифилиса (1909) и създаването на ваксина срещу чумата по говедата (1913), с която за първи път се спира разпространението й в Европа. Има принос в областта на етиологията, диагностиката и профилактиката на бактерийните и вирусните инфекции при домашните животни и човека. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (24 май 1958), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959).
Лазар Парашкеванов (Лазар Парашкеванов Гачев), български архитект /1890-1977/.
Директор на строежите в София и страната (1921-1923). Главен директор в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1931-1934; 1944-1948), проектант в Районната проектантска организация в София (1966-1977). Един от инициаторите за изграждането на кооперативни жилищни сгради, с което в началото на 20 в. се полагат основите на кооперативното съжителство в България. Проектира жилищните кооперации "Гладстон" (1924), "Св. София" (1927, наричана първият български небостъргач ) и др., мавзолея "Александър Стамболийски" в с. Славовица, Дома-паметник "Александър Стамболийски" в София (1954) и др.
Томас Франсис Джуниър, американски микробиолог и епидемиолог /1900-1969/.
Отделил вируса на грип А (1934) и грип В (1940) и разработил поливалентна ваксина против грип (1941).
Тодор Генов, български писател, драматург и публицист /1903-1988/.
Сътрудничи на в. "Ведрина" (1926-1927). Редактор във в. "Преглед на антивоенното движение" (1932-1933). Главен редактор на в. "Вик" (1933-1934). От 1944 г. до 1947 г. е на дипломатическа служба в Турция. Работи в Министерство на външните работи (1947-1953). Автор е на романа - хроника "Париж. Неизменният ден" (1936), на публицистичните книги "Незабравки" (1944), "Господари и слуги" (1948), "Обречените" (1951) и на поредицата мемоарно-документални творби с общото заглавие "Дневник с обратна дата" (1968, 1972, 1974), "Лайпцигската" (1972) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1973, 1983).Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (май 1965), "Народен деятел на културата" (май 1969) и "Герой на социалистическия труд" (13 юли 1973).
Анатоли Бадхен, съветски диригент /1922-1989/.
Георгий Арбатов, руски учен историк /1923-2010/.
Основател и първи директор на Института за САЩ и Канада към Академията на науките на СССР (1967-1995). Почетен директор на института (1995-2010).
Шарл Азнавур (ист. име Вагинак Азнаурян), френски певец, композитор, актьор и дипломат от арменски произход /1924-2018/.
Композитор е на повече от 1000 песни на френски, английски, немски, италиански и испански език. Има издадени над 100 милиона плочи. През 1963 г. Шарл Азнавур изнася концерт в "Карнеги хол" в Ню Йорк и получава световна известност. Известен е с написването на песни за други изпълнители, сред които Жулиет Греко, Жилбер Беко, Едит Пиаф, както и с ангажирането си в полза на Армения. От януари 1993 г. е почетен посланик за специални поръчения по въпросите на хуманитарната дейност, а от 1994 г. и постоянен представител на Армения в Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Почетен гражданин на Ереван (1996). Национален герой на Армения (2004). На 26 декември 2008 г. с указ на президента на Армения Серж Саркисян Шарл Азнавур получава арменско гражданство. От 7 май 2009 г. той е официален представител на Армения в службите на ООН в Женева и посланик на Армения в Швейцария. Участвал е в над 60 филма, сред които "С глава в стената" , "Стреляйте по пианиста" (1960), "Десет малки негърчета" (1974) и др. Избран е за "Артист на века" от Си Ен Ен (1998).
Георги Кехайов, български цирков артист /1938-2010/.
Основател на акробатична трупа Кехайови (1969), която на три пъти поставя световен рекорд и влиза в "Книгата за рекордите на Гинес" като единственият човек, носил на плещите си пирамида от 7 души. С трупа "Кехайови" той е носител на "Сребърен клоун" от фестивала в Монте Карло (1987). Дълги години работи на световните циркови сцени - "Ринглинг", "Буш" и др.
Карел Гот, чешки естраден певец /1939-2019/.
Певецът печели международна слава през 1968 г. с песента си "Лейди Карнавал", с която взима златен медал от музикален конкурс в Бразилия. След това в своята 60-годишна кариера той си печели почитатели от цял свят, но най-известен остава в Германия и бившите комунистически страни в Източна Европа. Наричан е "Златния глас на Прага" и "Синатра на Изтока". Има записани над 2000 песни и издадени над 200 албума. Има продадени над 50 млн. албума, като най-продаван в кариерата му е албумът "Карел Гот", издаден в СССР с тираж от 4,5 млн. копия. Сред най-известните му песни са "Пчелата Мая", "Лейди Карнавал", "Веднъж около света" и "Улови светлината". Носител на първа награда на Евровизия с песента си "Хиляда прозорци" (1968). Носител на годишната награда за най-много продадени записи в Германия "Златен камертон" (1982, 1984, 1995). Печелил е общо 41 пъти ежегодния национален конкурс "Златен славей" в Чехия, за последно през 2017 г. Карел Гот участва в над 30 художествени филма, предимно музикални и комедийни, като в 20 от тях играе самия себе си.
Атанас Михайлов (Начко), български футболист /1949-2006/.
През футболната си кариера е играл в "Локомотив" (София), "ЖСК Славия" (София) и "Неа Саламина" (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 45 мача и вкарани 23 гола. Избран за "Футболист номер 1 на България" за 1979 г. Носител на сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико.
доц. Явор Цанев, български художник график /1956-2014/.
Бил е преподавател по живопис във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и в Техническия университет във Варна. Носител на награда за графика от VII Национална младежка изложба в София (1985) и др.
Грациано Рокиджани, немски боксьор /1963-2018/.
От септември 1983 г. играе в професионалния бокс. Два пъти е световен шампион в две различни категории - средна (1988-1989) и полутежка (1998). През 20-годишната си професионална кариера той има 41 победи в 48 мача, от които 19 с нокаут.

Подобни статии

  • 8 декември - Празник на българските студенти

    8 декември - Празник на българските студенти

    Празникът на българските студенти. Отбелязва се с решение на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г. Със същото решение денят е обявен и за неучебен, припомня БТА. През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото Висше училище в България да има "по-особен, свой празник". На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет на Висшето училище (от 4 януари 1905 г. Софийски университет "Св. Климент Охридски") определя деня на св. Климент Охридски - 25 ноември (8 декември - н. ст.), за свой празник.

    179
  • 7 декември - Международният ден на гражданската авиация

    7 декември - Международният ден на гражданската авиация

    Международният ден на гражданската авиация. Отбелязва се от Отбелязва се от 1994 г. с резолюция А 29-1 на Международната организация за гражданска авиация, за да се подчертае ролята на гражданската авиация за социалното и икономическото развитие на държавите. Одобрен е с резолюция A/RES/51/33 на Общото събрание на ООН от 6 декември 1996 г. Годишнина от подписването /1944/ в Чикаго, САЩ, на Конвенцията за международната гражданска авиация.

    216
  • 6 декември - Денят на банкера

    6 декември - Денят на банкера

    Денят на банкера. Отбелязва се с решение на Асоциацията на търговските банки (дн. Асоциация на банките в България) и на Българската народна банка от 1992 г. от 27 октомври 1992 г. в деня на църковния празник св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец - 6 декември. За първи път се чества през 1992 г., когато в параклиса на сградата на Българска народна банка е отслужена панихида за загиналите във войните банкови служители, а след това банковите служители се присъединяват с литийно шествие към църковната служба в храм-паметника "Александър Невски".

    276