10 години от кървавия атентат в Норвегия

Неонацистът пищял заради лека рана на пръста, след като убил 77 души

„Само да беше направил още една крачка, щяхме да го гръмнем в главата.“ Това сподели пред „Билд“ бившият командир на норвежкия елитен полицейски спецотряд „Делта“ Андерш Снуртхаймсмуен за залавянето на крайнодесния терорист Андерш Беринг Брайвик, който уби 77 души на 22 юли 2011 г. - най-кървавата трагедия в следвоенната история на страната.

В 12,24 ч. тогава 32-годишният Брайвик разпратил по имейла на 1002-ма получатели своя объркан екстремистки манифест, озаглавен „2083 г. - Европейска декларация за независимост“. След това той подкарал своя ван марка „Фолксваген“, в който имало самоделно взривно устройство с 950 кг експлозив, и го паркирал пред правителствената сграда в Осло. В 15,27 ч. адската машина гръмва и убива осем души. Терористът избягва и се насочва към курортния о-в Ютьоя. В 16,55 ч. той се качва на ферибота, преоблечен в полицейска униформа и въоръжен с автоматична пушка и пистолет „Глок“. Брайвик заявява, че отива да защити младежите на острова. В 17,17 ч. той пристига в Ютьоя, където има около 560 души, предимно участници в лагер на младежката организация на управляващата Работническа партия (които терористът смята за „врагове на народа“). Четири минути по-късно Брайвик открива огън. Първата му жертва е 45-годишната майка на две деца Моника Босеи, която организирала лагера. След това терористът застрелва 51-годишния полицай Тронд Бернтсен, който работел като пазач в извънработно време. Бернтсен е заварен брат на норвежката принцеса Мете-Марит.

В продължение на 74-минутната си вакханалия, Брайвик обикаля малкия остров и хладнокръвно застрелва 69 души, повечето от които са тийнейджъри. Някои от тях се опитвали да се скрият или да избягат с плуване. Терористът не бързал, разказват очевидци. Той прострелвал и ранени хора, които се престрували на мъртви. Някои от младежите оцелели, като се барикадирали в спално помещение. Други се укрили в пещери в скалистата западна част на острова. Всички се опасявали за живота си, някои видели как убиват приятелите им, изтъкна швейцарският сайт „Уотсън“.

В 18,25 ч. на острова дебаркира първата група командоси от отряда „Делта“. „Бяхме 22-ма мъже, въоръжени с пистолети, автомати и снайперистки пушки – разказа 63-годишният Снуртхаймсмуен. - Предполагахме, че там има от трима до петима убийци.“

На острова непрекъснато се разнасяли изстрели. Спецотрядът следвал стрелбата и навсякъде се натъквал на тела. Огромният брой трупове бил невероятен. Тъй като командосите непрекъснато намирали нови и нови жертви, те само се надявали стрелбата да спре. Много младежи се опитали да се скрият зад малката помпена станция. Но те нямали никакъв шанс. Когато Брайвик ги намерил, той застрелял всеки един от тях.

В 18,33 ч. баретите стигнали до училището на острова и локализирали убиеца в малка горичка зад сградата. Той държал пушката в ръка. „Пръстът му бе на спусъка – заяви Снуртхаймсмуен. - Моите момчета му извикаха да спре веднага, да си вдигне ръцете и да се предаде. Той се наклони надясно и остави пушката до едно дърво. Брайвик бавно тръгнал към полицаите, като държал ръцете си надолу. „Мислехме, че носи шахидски пояс – поясни бившият командир на отряда. - Наш снайперист беше взел Брайвик на мушка. Той беше определил линия, която, ако терористът бе прекрачил, щеше да го гръмне в главата. Но Брайвик спря и легна на земята. Той бе само на една крачка от смъртта.“ Бившият командир на „Делта“ спря за момент и допълни: „Беше много трудно да не го застреляме. Но той се бе предал.“ Оказало се, че кабелите, които висели от якето на Брайвик, били от слушалките му. Според Снуртхаймсмуен „той вероятно е слушал музика, докато е убивал“.

Когато командосите от „Делта“ го арестували, масовият убиец демонстрирал само една реакция. Той се оплакал от малка рана на пръста си. „Той току-що бе убил 69 души и пищеше като заклан заради лека драскотина на пръста си. Ние му казахме „Затваряй си устата“, припомня си Снуртхаймсмуен.

 

 

КАРЕ

Камзи все още гледа как може да избяга

 

 

Някои от пострадалите при касапницата на о-в Ютьоя изгубиха част от телата си или имат видими белези, но всички оцелели имат психически травми. Като Камзи Гунаратнам, която тогава била на 23 г. и била в управата на летния лагер. Тя скочила във водата и била спасена от лодкари. Днес тя е зам.-кмет на Осло и има голям шанс да влезе в парламента на следващите избори. Десет години след касапницата обаче Камзи получила писмо от Брайвик, който сега излежава 21-годишна присъда в затвора. „Сякаш цялата община се разлюля под краката ми“, описа тя пред сп. „Шпигел“. Гунаратнам също така твърди, че тялото й е запомнило изживяването й при бягството. „Когато влизам в някоя стая, виждам откъде бих могла да избягам, ако някой извади пистолет“, заяви тя.

А 26-годишната Мириам Ейнгангсхауг чувства вина, че е оцеляла. Тя имала късмет, че оцеляла, след като се барикадирала заедно с други младежи в спалното помещение. Куршум, изстрелян от Брайвик, едва не я уцелил. „Той въплъщава най-лошото, което ми се е случило. В деня, в който първият изстрел гръмна на о-в Ютьоя, аз изгубих детството си“, твърди Мириам. Тя е минала през терапия и все още й е трудно да се концентрира, но е решила да продължи с живота си и да помага на жертвите.

Подобни статии