10 януари - Ден на Св. Григорий, еп. Нисийски. Преп. Дометиан, еп. Мелитински. Св. Маркиан

10 януари 2022 г., понеделник, 2-ра седмица от началото на годината. Българската православна църква отбелязва деня на Св. Григорий, еп. Нисийски. Преп. Дометиан, еп. Мелитински. Св. Маркиан.

На този ден в България:

1891 - 6-ото Обикновено народно събрание приема Закона за пенсиите на военните лица и чиновници от военното ведомство, с който е изграден пенсионен фонд за военните лица и чиновници по военното ведомство. Непосредствено след Освобождението, в Търновската конституция от 1879 г., се предвижда право на пенсия за държавните служители. Впоследствие това право се разширява от специални закони, един от тях е Закон за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство, припомня БТА.

По този закон един от първите пенсионери е бил ген. Рачо Петров, роден през 1861 г. Пенсиониран е на 17 декември 1896 г. след 19 години и 2 месеца служба с пенсия 789 лв. месечно.
1904 - Излиза бр. 1 на в. "Българан" под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров, създаден от Александър Божинов. Сътрудничат му Елин Пелин, Райко Алексиев, Димитър Подвързвачов и др. От 1907 г. излиза под името "Смеещ се Българан". Последният брой излиза на 20 юни 1909 г.
1944 - Англо-американската авиация извършва най-голямата бомбардировка над София по време на Втората световна война (1939-1945). Това е първата комбинирана, т. е. дневно-нощна атака над града. Срещу 180 бомбардировача, охранявани от 100 изтребители, противовъздушната отбрана на София изпраща едва 39 изтребители.Според официалното комюнике на Министерството на войната военновъздушните сили на България губят един самолет, свалени са 31 съюзнически самолета. Общо над града са хвърлени 1784 бомби. Загиват 750 души, ранени са 710, разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, включително е засегнат Народният театър "Иван Вазов". България се включва във войната на 1 март 1941 г. на страната на Германия, като се присъединява към Тристранния пакт (договор, подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин (Германия) от Германия, Италия и Япония). През м. амгуст 1943 г. британският министър-председател Уинстън Чърчил и президентът на САЩ Теодор Рузвелт дават началото на операция "Приливна вълна", чиято цел е да се неутрализират съюзниците на Германия - Румъния и България, и да ги принуди да капитулират. Над териториите на двете държави започват системни бомбардировки. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения.
1965 - Излиза бр. 1 на сп. "По света" като седмичен бюлетин на Българска телеграфна агенция. Последният брой на списанието излиза на 27 декември 1991 г.
1984 - Край софийското село Кривина при кацане катастрофира самолет Ту-134 на авиокомпания "Балкан". Загиват всичките пътници и екипажът на самолета - 50 души.
1996 - Със 130 срещу 105 гласа при тайно гласуване 37-ото Народно събрание отхвърля вот на недоверие към правителството на Жан Виденов, внесен от Съюза на демократичните сили (СДС) заради зърнената криза. На 5 януари 1996 г. в деловодството на Народното събрание парламентарните групи на СДС, "Нова демокрация" и Движението за права и свободи (ДПС) внасят искане за гласуване на вот на недоверие с мотивите, че правителството е взело решение за освобождаване на износа на зърно, без да е гарантиран зърненият баланс на страната.
1997 - В 37-ото Народно събрание се провежда извънредно заседание за приемане на "Декларация за спасение на България", внесена в парламента на 19 декември 1996 г. от Съюза на демократичните сили (СДС), в която се настоява за разпускане на парламента и да не се сформира ново правителство в рамките на действащия парламент. Пред парламента опозицията организира митинг в подкрепа на декларацията. По време на дебатите в Народното събрание Парламентарната група на Демократичната левица отменя пет от шестте текста в декларацията на СДС ги заменя със свои предложения. Съюзът на демократичните сили настоява тя да се гласува изцяло, или да се приеме, или да се отхвърли. Демократичната левица, която има мнозинство, започва да гласува променената декларация абзац по абзац. Депутатите на СДС напускат парламента и се присъединяват към протестиращите пред сградата, а депутатите от Демократичната левица остават блокирани в парламента. В 22.10 ч. председателят на СДС Иван Костов обявява пред храм-паметника "Св. Александър Невски" национална политическа стачка и призовава към гражданско неподчинение до постигането на искането за предсрочни парламентарни избори. Сградата на парламента е нападната и окупирана от протестиращите, които около 4.00 ч. на 11 януари са разпръснати от полиция, спецчасти и вътрешни войски, а блокираните в сградата на парламента депутати са изведени.
1998 - За пръв път в Народното събрание се организира ден на отворените врата.
1999 - В 12.30 ч. е запален факелът на рафинерията "Плама" в Плевен. Това е втори пуск на фирмата след близо 3-годишно прекъсване.
2003 - В Брюксел, Белгия, се провежда първият кръг от разговорите за присъединяването на България към НАТО, който засяга политически и икономически аспекти и въпроси на отбраната и военното взаимодействие. На 10 февруари 2003 г. е вторият кръг на преговорите, а на 26 март 2003 г. е подписан Протоколът за присъединяването на България към НАТО. На 18 март 2004 г. Народното събрание ратифицира Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон, САЩ, на 4 април 1949 г. На 29 март 2004 г. във Вашингтон е връчен ратификационният документ за присъединяване към Организацията на Северноатлантическия договор, с което България става неин пълноправен член.
2003 - Президентът Георги Първанов издава Указ 4, с който се дават български имена на 58 географски обекти от остров Ливингстън на архипелага Южни Шетлъндски острови в Антарктика, сред които: полуостров Варна, Видински възвишения, Мелнишки хребет, ледник Калиакра, планина Тангра, полуостров Рожен, връх Симеон, връх Св. Кирил, връх Тервел, ледник Пещера, връх Габрово, рид Велека, нос Ботев, нос Самуил, връх Левски, хребет Левски, ледник Сребърна, връх Елена, връх Шабла, ледник Сопот и др. България е сред антарктическите държави от 1978 г., когато подписва Антарктическия договор без право на глас. През 1998 г. е приета за постоянен член на организацията и заедно с още 26 държави има право на вето по всички въпроси, отнасящи се до съдбата на тази една десета част от планетата.
2004 - При изтичане на доменна газ от първа доменна пещ в металургичния комбинат "Кремиковци" загиват трима работници и 12 са обгазени.
2005 - Официално посещение на президента Георги Първанов в Чили по покана на чилийския президент Рикардо Лагос Ескобар. Това е първата официална визита на български държавен глава след установяването на дипломатически отношения между България и Чили през 1935 г.
2009 - С Решение 4 на Министерския съвет с. Ахелой в община Поморие, област Бургас, е обявено за град.
2010 - В София се провежда второто национално събрание на партия "ГЕРБ". Приети са промени в устава на партията - създава се общинско ръководство като част от партийната структура. Бойко Борисов е избран за председател, а Цветан Цветанов за заместник-председател на партията.
2013 - Сотир Цацаров полага клетва като главен прокурор на България. Той е избран от Висшия съдебен съвет на 20 декември 2012 г.
2014 - В "Държавен вестник" са обнародвани три договора за прехвърляем заем с фиксиран лихвен процент между България в качеството на кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на кредитор и агент по плащанията. Падежът на първия е 2020 г., на втория - 2023 г., на третия - 2028 г. Договорите са ратифицирани са със закони, приети от 42-то Народно събрание на 8 ноември 2013 г., и са в сила от 4 ноември 2013 г.
2015 - Пред сградата на Министерството на правосъдието е организиран протест на служители на затворите и надзиратели от местата за лишаване от свобода. Исканията им са свързани с осигуряването на финансиране в размер на между 10 и 12 млн. лв. - пари, с които да бъдат заплащани извънредният и нощният труд на надзирателите.
2016 - Закрит е най-големият дом за деца с тежки умствени и физически увреждания в България - "Свети Николай Чудотворец" в село Крушари, област Добрич. В него в продължение на повече от 65 години са отглеждани деца и младежи с тежки увреждания- Децата и младежите от дома, които са 90, са настанени в центровете за настаняване от семеен тип и защитените жилища в Добрич, Варна, Велико Търново, Русе, Силистра, Провадия, Шумен, Стара Загора, Плевен, Пловдив и Ловеч. Част от тях посещават масовите училища, ползват местните здравни и социални услуги.
2018 - Повече от 100 служители на завода "Терем - Флотски арсенал" излизат на протест и блокират за кратко пътя Варна-Белослав. Те протест заради опасения за източване на дружеството. Работниците са недоволни от идеята за сливането на "Терем - Флотски арсенал" с "Терем - Овеч" в Провадия, което има дълг от 2 млн. лв.
2019 - В Брюксел, Белгия по време на заседанието на Комисията по транспорт на Европейския парламент е организиран протест на представителите на транспортния бранш от България срещу пакета "Мобилност", който е подкрепен от превозвачи от Румъния и Полша, и от българските евродепутати от всички групи. Сред исканията им са шофьорите да бъдат изключени от Общата наредба за командироване на работници в чужбина, да отпадне задължението за връщане на камионите на всеки 4 седмици до държавата на регистрация на фирмата, както и забраната за прекарване на 45-часовата почивка на водачите в кабината на камионите. Според Съюза на международните превозвачи новите регулации в сектор "Транспорт", които се предлагат, са опит за въвеждане на двойни стандарти в ЕС. Комисията по транспорт на Европейския парламент отхвърля два от трите доклада, свързани с почивките на водачите и техните възнаграждения и по този начин е отложено гласуването на Пакета "Мобилност" към този момент.
2020 - Министърът на околната среда и водите Нено Димов подава оставка, която е приета същия ден от министър-председателя Бойко Борисов. На 9 януари 2020 г. той е арестуван в Министерството на околната среда и водите заради разследване, свързано с водната криза в Перник по обвинение, че е нарушил служебните си задължения, като в периода от началото на 2018 г. до 17 ноември 2019 г. е издавал разрешителни за промишлено водоподаване на конкретни дружества, въпреки че е бил предупреждаван за ниското ниво на язовира, който е държавна собственост. Градът е на воден режим от 18 ноември 2019 г. заради нарушения воден баланс в язовир "Студена", захранващ града с питейна вода.
2021 - Пореден ден от консултациите с политически партии с президента Румен Радев в президентството във връзка с организацията и провеждането на избори за 45-о Народно събрание.

На този ден по света:

49 пр. н. е. - Войската на Гай Юлий Цезар преминава граничната река Рубикон, която била административна граница между римската провинция Цизалпинска Галия и Италия. Юлий Цезар, тогава военначалник (проконсул), по закон нямал право да оглавява войска извън пределите на Галия и въпреки заповедта на Сената да разпусне войската преминава реката и се насочва към Рим. Пресичането на Рубикон било равносилно на обявяването на гражданска война, от която Цезар излиза като победител. Оттам идва изразът "да преминеш Рубикон", т. е. да поемеш риск за постигането на голяма цел (да вземеш необратимо решение). Стремителното напредване на войските му води до разколебаване на Сената, а противникът му Помпей не рискувал да встъпи в открита битка за защита на Рим и отстъпил към Капуа. На страната на Цезар преминали и гарнизоните на превзетите по пътя градове. Помпей се оттегля с войските си. Гражданската война продължава четири години, въпреки че основният противник на Цезар - Помпей, е убит след поражението в битката при Фарсала. Формално Цезар не става император. От момента на обявяването му за диктатор през 49 г. пр. н. е. пълномощията му постоянно нарастват. На 15 март 44 г. пр. н. е. заговорници, привърженици на Римската република, нападат Цезар в сградата на Сената и го убиват, нанасяйки му 23 удара с нож.
1863 - В Лондон, Великобритания, влиза в експлоатация първото метро в света. Първата линия на метрото е между станциите "Падингтън" и "Фарингдън". Днес Лондонското метро има 12 линии с обща дължина от 408 км и 275 станции, свързани с локална влакова мрежа.
1920 - Влиза в сила Версайският мирен договор, с който се слага край на Първата световна война (1914-1918). Той е подписан на 28 юни 1919 г. в предградието на Париж - Версай, от загубилата войната Германия, от една страна, и от САЩ и страните от Антантата (военен блок между Великобритания, Франция, Русия, Сърбия и други държави, оформен през 1904-1907), от друга. Договорът е изработен по време на Парижката мирна конференция (18 януари 1919-21 януари 1920) под председателството на министър-председателя на Франция Жорж Клемансо и с участието на президента на САЩ Удроу Уилсън и министър-председателя на Великобритания Лойд Джордж. Той урежда статута на Германия в следвоенния свят, както и статута на Лигата на нациите.
1942 - Япония нахлува в нидерландските колонии в Индонезия и окупира страната. Започва националноосвободително движение в Индонезия. След капитулацията на Япония на 14 август 1945 г. във Втората световна война (1939-1945) властта преминава в ръцете на създадения от представители на работниците и селяните Национален комитет.
1946 - В Лондон, Великобритания, е открита първата сесия на Общото събрание на ООН с участието на представители на 51 страни. Сесията е открита от председателя на Подготвителната комисия на ООН Едуардо Зулета Анхел и продължава до 14 февруари 1946 г.
1994 - В Брюксел, Белгия, на среща на високо равнище на страните от НАТО (10-11 януари 1994) по идея на САЩ е подписана програмата на НАТО "Партньорство за мир", с която държавните ръководители на 16-те страни - членки на НАТО, отправят покана към бившите социалистически страни да преговарят за индивидуални споразумения за сигурност с НАТО, както и консултации, в случай че се чувстват заплашени. Според инициативата участието на страните от Източна Европа се свежда до съвместни военни учения, участие в миротворчески мисии и разрешаване на кризисни ситуации, като от своя страна те трябва да приемат критериите за демокрация, да съблюдават спазването на човешките права и да зачитат границите. Първата страна, подписала "Партньорство за мир", е Литва - на 27 януари 1994 г. България подписва програмата на 14 февруари 1994 г.
1999 - Петима военнослужещи от елитната високопланинска група на сухопътните войски на Франция достигат със ски до Южния полюс, изминавайки 1350 км без помощ. Експедицията започва на 21 ноември 1998 г. от крайбрежието на Антарктида, близо до остров Беркнер.
2000 - Президентът на Румъния Емил Константинеску подписва Закона за възстановяване на собствеността върху земеделските земи и горите.
2002 - САЩ започват да прехвърлят военнопленници от Афганистан във военноморската база Гуантанамо, Куба. Заминава първата група от 20 затворници.
2003 - Корейската народнодемократична република (КНДР) официално заявява, че се оттегля от Договора за неразпространение на ядрените оръжия, подписан от страната на 12 декември 1985 г. Денонсирането на договора влиза в сила "автоматично и незабавно". Мотивите за оттеглянето от договора са, че САЩ едностранно са изоставили ангажимента си да снемат ядрената заплаха срещу КНДР и са възобновили враждебното си отношение към страната.
2006 - Министърът на икономиката на Нидерландия Лоуренс Ян Бринкхорст уведомява писмено парламента, че единствената холандска АЕЦ в град Борселе ще продължи да работи до 2033 г. и няма да бъде затворена през 2013 г., както е планирано.
По отношение на безопасността си централата е сред 25-те най-сигурни АЕЦ в света.
2008 - В Германия прокурори заявяват, че са отменили официално смъртната присъда на нидерландския комунист Маринус ван дер Любе, екзекутиран на 10 януари 1934 г., след като е арестуван по обвинение, че е подпалил Райхстага (парламента) на 27 февруари 1933 г. и осъден на смърт на 23 декември 1933 г. Отмяната на присъдата е вследствие на сигнал на берлински адвокат, че обвинението отпада автоматично въз основа на закон от 1998 г., който позволява реабилитиране на лица, осъдени в нацистка Германия. Обвиняеми по делото са и четирима други комунисти, вкл. Георги Димитров, които са оправдани на Лайпцигския процес (21 септември-23 декември 1933).
2009 - В Тайван влиза в сила пълна забрана за пушене на закрити обществени места. Така Тайван става втората азиатска страна след Бутан и 17-ата в света, която налага подобна забрана, след като през 2004 г. Ирландия първа забранява пушенето на закрити обществени места.
2011 - В Испания баската сепаратистка организация ЕТА обявява безсрочно примирие в съобщение на електронния сайт на регионалния вестник "Гара". ЕТА реши да обяви постоянно и общо примирие, чието изпълнение ще може да се контролира от международната общност, заявява организацията в изявление на английски език, поместено на сайта www.gara.net. Това е твърдият ангажимент на ЕТА към процеса за постигане на трайно решение и слагане край на въоръжената конфронтация, се казва в изявлението.
2016 - В Украйна влиза в сила постановление на правителството, което въвежда ограничения върху търговията с Русия. Документът е публикуван на сайта на правителството. Според постановлението до 5 август 2016 г. се налага забрана за вноса на митническата територия на Украйна на стоки, произхождащи от Руската федерация, в съответствие със списъка. Забранява се вноса на 43 категории стоки. По-конкретно това са хлебни изделия, тестени десерти, шоколадови бонбони, месо, риба, кафе, черен чай, бебешка храна, цигари с филтър, бира, водка и редица други, както и хербициди и локомотиви.
2017 - В Цюрих, Швейцария, на заседание на Съвета на Международната федерация по футбол (ФИФА) е взето решение да бъдат увеличени участниците на Световните първенства от 32 на 48 отбора, като за първи път това ще се случи през 2026 г. Решението е взето с пълно единодушие при явно гласуване от 37-те члена на Съвета.
2018 - В Молдова влизат в сила промени в Закона за телевизия и радио, с цел противодействие срещу "дезинформацията и манипулацията на информация от чужбина". Промените предвиждат забрана за ретранслация в Молдова на информационни, информационно-аналитични, политически и военни предавания от страни, които не са страна по Европейската конвенция за трангранична телевизия.
2019 - В Букурещ, Румъния, в концертната зала "Атенеум" се провежда церемония, с която Румъния поема официално ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз за шест месеца от 1 януари до 30 юни 2019 г.
2020 - Британският писател Джон льо Каре е обявен за носител на наградата "Улоф Палме" за 2019 година за "неговата ангажираност и хуманистичен подход, претворени в литературна форма". Наградата, с парично изражение от 100 000 долара, е учредена през 1987 г. от Мемориалния фонд "Улоф Палме" в памет на министър-председателя на Швеция Улоф Палме, убит на 28 февруари 1986 г. Тя се присъжда за особено голям принос в духа на Улоф Палме, обикновено за принос в борбата за мир и разоръжаване или в борбата срещу расизма и ксенофобията.
2021 - В Киргизстан се произвеждат предсрочни президентски избори и референдум за формата на управление на страната - президентска или парламентарна република. Бившият временен президент Садир Жапаров печели на първи тур предсрочните президентски избори със 79,2 на сто от гласовете. На проведения едновременно референдум 81,1 процента от гласувалите се произнасят за президентско управление в Киргизстан.

Родени на този ден българи:

Димо Дичев (Димитър Дичев Новаков), политик /1902-1982/.
Председател на Комисията за държавен контрол (20 януари 1950-1 февруари1957). Депутат от 3-ото до 8-ото Народно събрание (22 декември 1957-13 юли 1982). Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1962, 1964, 1972).
акад. Емил Георгиев, литературен историк /1910-1982/.
Научната му дейност е в областта на сравнителното славянско литературознание и историята на старата и възрожденска българска литература. Чл.-кор. на БАН (1967). Завеждащ Катедра по славянска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947-1976). Ръководител на "Българска енциклопедия" при Българската академия на науките /БАН/ (1958-1960). Директор на Центъра по българистика към Президиума на БАН (1976-1 май 1982). Секретар на Съюза на научните работници в България /дн. Съюз на учените в България/ (21 март 1967-16 ноември 1971), а след това и негов заместник-председател. Председател на Славянското дружество в България (1968-1973). Заместник-председател на Републиканския съвет на Дружеството за разпространение на научни знания "Георги Кирков" /дн. Федерация на дружествата за разпространение на знания/ (4 декември 1971-1 май 1982). Лауреат на Димитровска награда (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (януари 1970) и орден "Георги Димитров" (1980).
Кирил Игнатов, лекар и политик /1913-1994/.
Член на Българската комунистическа партия (БКП) от 1937 г. Технически сътрудник при ЦК на БКП - отговорник за експедицията на в. "Работническо дело"(1938-1939). Един от организаторите и политкомисар на Войнишка бригада "Георги Димитров" (1944). Участник в Отечествената война (1944-1945). Депутат в 4-ото Народно събрание (15 март 1962-27 ноември 1962). Министър на народното здраве (27 ноември 1962-11 март 1966, 12 март 1966-13 март 1971). Депутат в 5-ото Народно събрание (11 март 1966). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (7 юли 1971-1990), председател на Българския червен кръст (7 февруари 1967 - 20 декември 1991). Удостоен със званието "Народен лекар" (5 април 1971). Носител на орден "Георги Димитров" (1973, 7 януари 1983), на орден "Дружба между народите" (13 януари 1988).
проф. Иван Венедиков, археолог, историк, траколог и филолог /1916-1997/.
Уредник в Античния отдел в Народния музей в Скопие (1941-1944), уредник в Античния отдел на Археологическия музей в София (1945-1973), един от създателите и завеждащ отдел "Антична археология" при Националния исторически музей в София (1978-1986). Автор е на над 15 книги, между които "Тракийската колесница", Тракийското изкуство", "Тайна на тракийските могили", "Раждането на боговете" и др. Автор е на повече от 200 научни труда в областта на тракологията, археологията, епиграфиката, фолклора, праисторията, езикознанието, етнографията, нумизматиката и в средновековната история на България.
Стоян Орманджиев, футболист и треньор /1920-2006/.
През футболната си кариера е играл в "Радецки" (Варна), "Владислав" (Варна) и "Локомотив" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 20 мача. Треньор на българския национален отбор по футбол (1950-1960; 1974-1977). Треньор е на българския национален отбор по футбол, който печели бронзови медали на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Футболист на България за 1939 г.
Радосвета Бояджиева, диригент /1923-2018/.
Първата жена професионален диригент на оперно-симфонична музика в България и първата жена диригент в света, дирижирала "Девета симфония" на немския композитор Лудвиг ван Бетовен. За първи път дирижира на 23 години в Народния театър. Работила е в Болшой театър и в Москва като асистент диригент в Московската филхармония (1948-1949). През 1948 г. първа дирижира рапсодия "Вардар" от композитора Панчо Владигеров с Ленинградската филхармония. Диригент в Националната опера (1950-1973). Създател (1973) и главен художествен ръководител на Врачанската филхармония (1973-1988). Организира към община Враца Камерен оркестър "Враца" (2001), който по-късно се преименува на "Радосвет". Дирижирала е симфоничните оркестри на Полша, Румъния, Италия, Белгия, Германия и Куба. Повече от 20 години преподава в Българската държавна консерватория. В репертоара й са включени оперите "Аида", "Травиата", "Риголето", "Отело", "Мадам Бътерфлай", "Тоска" и "Бохеми", "Кармен", "Борис Годунов", "Дама Пика", "Евгений Онегин", "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро" и др. От първото си заставане зад диригентския пулт на 31 март 1946 г. пред Софийската държавна филхармония, когато е едва на 23 години, до края на творческата си кариера, когато е на 86 години, тя дирижира концертите без партитури. Авторка е на реквиема "Молитва за България" за хор, оркестър и солисти (2006). Удостоена със званието "Народен артист (1981). Носителка на Почетна грамота на Министерството на културата (1999), на наградата "Златен век" на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура (2003). Почетен гражданин на Враца (30 май 2000).
доц. Йордан Величков, политик /1940/.
Работил е като следовател, прокурор и дипломат. До 1992 г. работи в Министерството на външните работи, където преминава всички дипломатически рангове. От 1995 г. е преподавател по международни отношения в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Председател на партия Съюз на патриотичните сили "Защита" (септември 1998-23 ноември 2015), от 23 ноември 2015 г. е почетен председател на партията. Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Автор е на повече от 100 публикации по външнополитически въпроси и международно етнически проблеми, на книгите "Американската външна политика 1990-2005: От лидерство към хегемонизъм" (2006), "Погребаните идеали. Петте фатални грешки на Фердинанд Сакс Кобург Готски" (2011) и др.
Любомир Николов, писател, преводач и журналист /1950/.
Работил е в Българска телевизия, в Централния съвет на българските профсъюзи, в сп. "Криле" и в периодичния печат. След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика. Автор е на множество приказки за деца, фантастични разкази и романи. Първият български автор на книги-игри. Превежда книгите "Властелинът на пръстените", "Силмарилион", "Недовършени предания" и "Децата на Хурин" на Джон Роналд Руел Толкин. Носител на наградите за фантастика "Еврокон" за "Червей под есенен вятър" (Франция, 1987), награда от Съюза на преводачите в България (1991) за епоса "Властелинът на пръстените" и др.
Владимир Люцканов, актьор, сценарист и режисьор /1959/.
От 1984 г. е актьор в Драматичен театър "Константин Величков" в Пазарджик. Играе и в Народен театър "Иван Вазов" (1985-1989), в театър "Българска армия" (1989-2006). Главен асистент по актьорско майсторство и режисура в Националната академия на театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1994-1998). Продуцент на телевизионния сериал "Писмата на един дакел" и телевизионната поредица "Пътеводител на историческия стопаджия". Главен редактор на направление "Култура и образование" в Българската национална тевизия (1998-1999). От 31 август 2006 г. е директор на Младежки театър "Николай Бинев".
Георги Глушков, баскетболист /1960/.
Георги Глушков е първият български баскетболист и първият източноевропеец играл в Национална баскетболна асоциация (НБА). В НБА играе за отбора на "Финикс Сънс". От 23 юли 2011 г. е президент на Българска федерация баскетбол. Удостоен с италианската награда "Спорт и живот" на фестивала International Fair Play Award - Menarini (4 юли 2019).
Тони Димитрова (Антоанета Димитрова Петкова), поппевица /1963/.
Кариерата й започва като солистка на група "Горещ пясък" от януари 1996 г., а от 1998 г. пее самостоятелно и в дуети с други певци като Васил Найденов, Орлин Горанов, Веселин Маринов, Пламен Ставрев и др. Има няколко издадени плочи, сред най-известните й песни са: "Ах, морето", "Балкански синдром", "За кой ли път", "Старецът и морето", "Още те обичам" (дует с Орлин Горанов), "Малка водка с портокалов сок", "Бургас и момчето", "По пътя", "Бавната река", "Нито ден е, нито вечер" и др. Почетен гражданин на Бургас (8 септември 2015).
Георги Георгиев (Гецата), футболист, треньор и спортен деец /1963/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Марица" (Пловдив), "Тракия" (Пловдив), ЦСКА (София) и "Мюлуз" (Франция). За националния отбор по футбол има изиграни 11 мача. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" втора степен (20 юли 1994).
Тервел Пулев, боксьор /1983/.
Носител на бронзов медал от Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания. Печели два сребърни медала от европейските първенства през 2010 г. в Москва, Русия, и през 2011 г. в Анкара, Турция. Печели и един бронзов медал от европейското първенство през 2015 г. в Самоков. Носител на купа "Странджа" (2011, 2014). От 2012 г. се съзтезава в професионалния бокс. На 14 декември 2019 г. в Пловдив печели Интернационалната титла в "полутежка" категория на Световната боксова асоциация (WBA) при професионалистите, като побеждава американеца Дешон Уебстър.

На този ден са родени и:

Янко Матушка, словашки поет /1821-1877/.
Автор на словашкия национален химн (1844).
Хайнрих Циле, немски художник /1858-1929/.
Алфред Хайнрих Пелегрини, швейцарски художник /1881-1958/.
Алексей Толстой, съветски писател и драматург /1883-1945/.
Автор е на научнофантастичните романи "Аелита" (1923), "Хиперболоидът на инженер Гарин" (1927), на историческата трилогия "Ходене по мъките" (1922- 1941), на повестта "Детството на Никита" (1920) и др.
Айбек (ист. име Муса Ташмухамедов), узбекски писател /1905-1968/.
Густав Хусак, чешки политик /1913-1991/.
Първи секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия (17 април 1969-29 май 1971). Генерален секретар на ЦК на партията (29 май 1971-17 декември 1987). Президент на Чехословашката социалистическа република (29 май 1975-10 декември 1989).
Суне Карл Бергстрьом, шведски биохимик /1916-2004/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1982 г. заедно с шведския биохимик Бенгт Самуелсон и британския фармаколог Джон Вейн за откритията им, отнасящи се до простагландините и свързани с тях биологично активни вещества.
Едуардо Чилида, испански скулптор /1924-2002/.
Петер Цолотка, словашки политик /1925-2019/.
Председател на правителството на Словашката социалистическа република (4 май 1969-10 октомври 1988).
сър Род Стюарт(Родерик Дейвид Стюарт), британски рокмузикант и певец /1945/.
В музикалната си кариера има продадени над 150 000 000 албума по целия свят. Командор на Ордена на Британската империя за заслуги в музиката (2007). Удостоен с рицарско звание за 50-годишната му музикална кариера и благотворителната му дейност (10 юни 2016).
Боби Рехал (Робърт Рехал), американски автомобилен състезател /1953/.
Трикратен шампион на Чемп Кар световните серии през 1986 г., 1987 г. и 1992 г. Известен е с това, че печели "Индианаполис 500", както като пилот през 1986 г., така и като собственик на отбор - "Rahal Letterman Lanigan" през 2004 г. На негово име е наречена права от пистата "Мазда Лагуна сека" в САЩ.
Маурицио Сари, италиански треньор по футбол /1959/.
Клаудия Лош, немска състезателка по лека атлетика (тласкане на гюле) /1960/.
Олимпийска шампионка през 1984 г. в Лос Анджелис, САЩ. От световни първенства печели златен медал през 1989 г. в Будапеща, Унгария, и бронзов медал през 1987 г. в Индианаполис, САЩ. От европейски първенства печели три златни медала - през 1986 г., 1988 г. и 1990 г. и два сребърни медала - 1984 г. и 1985 г.
Томас Алсгард, норвежки състезател по скибягане /1972/.
Петкратен олимпийски шампион - през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, през 1998 г. в Нагано, Япония (два медала), и през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (два медала). От олимпийски игри има и един сребърен медал през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия. От световни първенства има шест златни, два сребърни и един бронзов медал. От световни първенства печели шест златни (1995, 1997, 1999, 2001, 2003 - два медала), два сребърни (1999 - два медала) и един бронзов медал (1997).
Кенет Вермеер, нидерландски футболист, вратар /1986/.
Марвен Мартен, френски футболист /1988/.
Шиме Върсалко, хърватски футболист /1992/.
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Карл Линей, шведски естествоизпитател, лекар и ботаник /1707-1778/.
Създал система за класификация на растителния и животински свят (таксономия), публикувана в неговия труд "Sistema Naturae" (1735).
Мари Жозеф Шение, френски драматург, поет и публицист /1764-1811/.
Член на Френската академия (1803). Автор е на трагедиите "Филип II" (1803), "Тиберий" (1805) и др.
Самюъл Колт, американски конструктор на оръжия /1814-1862/.
През 1830 г. конструира прототип на револвер с отворен скелет и въртящ се барабан. През 1835 г. той получава във Великобритания своя пръв европейски патент за изобретение на револвера с автоматично зареждане. През 1836 г. пистолетът е патентован и в САЩ. А през 1836 г. Колт започва фабрично производство на револверите си в гр. Патерсон в Ню Джърси, САЩ.
Теодор Томаш Йеж (ист. име Зигмунт Милковски), полски писател /1824-1915/.
Бъфало Бил (Уилям Фредерик Коди), американски фермер и актьор /1846-1917/.
Получил името си заради майсторството в лова на бизони, необходими за изхранването на строителите на т. нар. Тихоокеанска жп магистрала.
Константин Иречек, чешки историк и български политик /1854-1918/.
През 1879 г. пристига в София, където е назначен за главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение на Княжество България (1879) и министър на народното просвещение (11 май 1881-5 юли 1882). Има големи заслуги за организиране на учебното дело в България и за създаването на редица културни институти. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Редовен член на Българското книжовно дружество (1884). Автор е на "Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 - 1870" (1872), на историографското изследване, написано с подкрепата на много българи - "История на българите" (1876) на чешки, немски и на руски език, която претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Това е първата цялостна българска научна история, която обхваща периода от древността до 1875 г. Константин Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том "История на българите" (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали. През септември 1884 г. той се завръща в Прага, където е професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет като основно се занимава с история на славянските народи и по-специално историята на българския и сръбския народ. Носител на първия златен медал "За наука и изкуство" от княз Александър Първи (ноември 1883), на орден "Св. Александър" трета степен (август 1884).
проф. Стоян Белинов, български лекар оториноларинголог /1872-1944/.
Основател и началник на първото отделение по ушни, носни и гърлени болести в Александровска болница в София (1909-1923), завеждащ едноименната катедра и клиника. Декан на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1923-1940). Инициатор за създаването (1934) на Дружеството за закрила на глухонемите в България. Автор на учебника "Болестите на ухото, носа и гърлото" (1936) и на публикации на български и на чужди езици. Средното специално училище с пансион за деца с увреден слух в град Пловдив носи неговото име от 1986 г.
акад. Константин Пашев, български лекар офталмолог /1873-1961/.
Основоположник на българската офталмологична научна школа. Открива първия на Балканския полуостров Държавен институт за слепи (1905). Един от основателите на Медицинския факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1917) и негов декан (1923-1924). Завеждащ катедрата по очни болести (1919-1941). Основател и пръв директор на Университетската очна клиника в София (1920-1941). Създател на Дружеството на българските слепи (1921). Основател на Българското дружество по офталмология (1927). Основател и ръководител на Института за клинична и обществена медицина и хигиена при Българска академия на науките /БАН/ (1949-1960). Ръководител на Групата по офталмология към Отделението за медицински науки при БАН (1960-1961). Секретар на Природо-математическия клон на БАН (1942-1943). Дописен член на БАН (1936). Почетен член на Академията за медицински науки в Палермо, Италия (1918), член. кор. на Баварската академия на науките в Мюнхен, Германия (1938), член-основател на Международната академия за усъвършенстване на лекари в Будапеща (1938), почетен член на института "Бараке" в Барселона, Испания (1945). Автор на 457 научни публикации от всички области на офталмологията. През 1916 г. описва за първи път заболяване, известно в чуждестранната литература като "конюнктивит на Пашов". Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на Международната награда на Лигата за борба с трахомата (1952), на орден "Народна република България" втора степен (ноември 1953), на орден "Народна република България" първа степен (май 1958).
Ейно Лейно (Ленбум), финландски писател, поет, драматург и публицист /1878-1926/.
Стефан Ненков, български общественик /1880-1967/.
На 10-годишна възраст като ученик загубва зрението си. Около две десетилетия е учител по пантофарство в Държавния институт за слепи (ДИС). Активен участник и инициатор на организациите на и за слепи в България. Избран е за секретар на първия Контролен съвет на Дружеството на българските слепи (1921) негов председател (1921-1936). Участва в учредяването на Читалището на слепите в България (1928). Председател (от 1946) на Съюза на слепите в България, а по-късно оглавява и Общия съюз на слепите в България (1951-1953). Автор е на статията "Нашите организации", от която изследователите на организираното движение на слепите в България получават полезна информация за всички сдружения на и за слепи от 20-те и 30-те години на 20 век. Сборникът "Спомени и статии" (2013) е пръв опит да се събере всичко от и за него.
Коко Шанел (ист. име Габриел Боньор Шанел), френска модна дизайнерка /1883-1971/.
Основателка на модна къща "Шанел". Псевдонимът си Коко тя избира, след като изпява песен за изгубеното куче Коко в едно от кабаретата. През 1910 г. отваря на ул. "Камбон" в Париж първия си магазин за шапки, през 1913 г. отваря нов магазин и представя първата си колекция за спортни облекла. През 1915 г. отваря своята първа модна къща в Биариц, Франция, а през 1918 г. отваря модна къща "Шанел" в Париж на ул. "Камбон". През 1921 г. тя представя на пазара парфюм, носещ нейното име - Chanel No. 5, наречен така, защото това е петият аромат, който тя избира, представен й от парфюмериста Ернст Бо. През 1935 г. тя притежава пет бутика в Париж и за нея работят 4000 работници. Нейна запазена марка е малката черна рокля, панталона клош с жилетка върху него, якето.
Синклер Луис, американски писател /1885-1951/.
Автор е на романите "Нашият мистър Рен" (1904) , "Главната улица" (1920), "Бабит" (1922), "Мартин Ароусмит" (1925), за който получава награда "Пулицър" (1929) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1930 г. за изкуството му да изобразява ярко и графично и способността да създава с духовност и хумор нов тип характери. Той е първият американски писател, който получава Нобелова награда.
Борис Ахтаров, български ботаник /1885-1959/.
От 1937 г. е уредник, а по-късно и главен уредник в Ботаническия отдел на Природонаучния музей в София (1947-1950). Завеждащ секция по систематика на растенията в Ботаническия институт при Българската академия на науките (1950). Известен като билколечител. Автор е на монографии, сред които "Флората на българското царство. Определител на родовете по Линея" (1912), "Материали за български ботаничен речник" (1939, съвместно с Божидар Давидов и Анани Явашов) и др.
Георги Машев, български художник /1888-1946/.
Военен художник по време на Първата световна война (1914-1918). Работи в Министерството на народното просвещение (1923-1939). Сътрудничи с карикатури на в. "Ден" (1903-1912; 1921-1923), в. "Камбана" (1907-1919; 1925-1935), в. "Балканска трибуна" (1906-1908), в. "Барабан" (1908-1921), в. "Смях" (1911-1915).
Габриела Мистрал (ист. име Лусила Годой Алкаяга), чилийска поетеса /1889-1957/.
Носителка на Нобелова награда за литература за 1945 г. - първата носителка на Нобелова награда за литература от Латинска Америка. Авторка на поетичните сборници "Сонети и смърт" (1914), "Отчаяние" (1922), "Тала" (1938), "Давилня" (1954). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си "Поема за Чили", публикувана посмъртно през 1967 г.
Стойчо Мошанов, български политик /1892-1975/.
Участник в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Деец на Демократическата партия и на Демократическия сговор. Депутат от 21-ото до 23-ото Обикновено народно събрание (1923-1934). Директор на труда (1934-1935). Министър на народното стопанство (21 април-23 ноември 1935) и управляващ Министерството на финансите (15-23 ноември 1935). Председател на 24-ото Обикновено народно събрание (22 май 1938-24 октомври 1939). Осъден е на 20 години затвор, десет от които излежава в лагера в Белене.Освободен е през 1959 г. През 1990 г. е реабилитиран (посмъртно). Автор е на ръкописни мемоари.
Дашиъл Хамет, американски писател /1894-1961/.
Автор е на криминални романи, повести и разкази, много от които са екранизирани, като "Малтийският сокол", "Алената жътва" и др.
проф. Георги Янков, български лекар оториноларинголог /1895-1974/.
Лекар (1927-1936) и началник на отделението по очни, ушни, носни и гърлени болести в Първостепенната болница в София (1936-1945). Един от основателите (1945) на Медицинския факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и негов ректор (1945-1946). Ръководител на катедрата по ушни, носни и гърлени болести (1947-1964) и декан на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в София (1956-1960). Въвежда нови оперативни методи, автор е на учебници и ръководства по оториноларингология, на повече от 60 научни публикации и др.
Ярослав Сейферт, чехословашки поет /1901-1986/.
Носител на Нобелова награда за литература за 1984 г. за поезията, която надарена със свежест, чувственост и богато въображение, създава един либерализиран и доминиращ образ на непобедимия дух и многообразието на човека.
Хулио Антонио Меля (ист. име Никанор Мак-Парланд), кубински политик /1903-1929/.
Един от основателите на Кубинска комунистическа партия (1925).
Александър Тод, британски химик /1907-1997/.
Носител на Нобеловата награда за химия за 1957 г. за работата му върху нуклеотидите и нуклуотидните коензими.
Валентин Глушко, съветски инженер и конструктор /1908-1989/.
Конструктор на първия в СССР ракетен двигател с течно гориво (1931) и на първия в света електротермичен ракетен двигател (1933). Под негово ръководство е изградена съветската орбитална станция "Мир" (1979-1986). Носител на Ленинска награда (1957), Герой на социалистическия труд (1956, 1961) и на Държавна награда на СССР (1967, 1984).
Карло Понти, италиански режисьор и продуцент /1912-2007/.
Режисьор е на филмите "Брак по италиански" (1964), "Забриски пойнт" (1970), "Слънчогледи" (1970), "Професия репортер" (1975), "Проходът на Касандра" (1976) и др. Носител на наградата на Националната асоциация на кинокритиците за най-добър филм - "Фотоувеличение" (1966), на "Златен глобус" за най-добър чуждоезичен филм - "Чочарка" (1961), на "Златен глобус" за най-добър филм - "Доктор Живаго" (1965), на специален "Златен глобус" за "Вчера, днес и утре" (1963).
Франческо Роси, италиански режисьор и сценарист /1922-2015/.
Първият му успех е с албума "Space Oddity" (1969). Той е известен с това, че сменя както звученето на музиката си, така и превъплъщенията си. Наричат го "Човека с 1000 лица". Твори в стиловете глем рок, поп и електронна музика. Свири на китара и саксофон. Има издадени 29 албума, продадени в тираж над 140 млн. копия. Последният му албум "BlackStar" излиза на 8 януари 2016 г., броени дни преди смъртта му. Сред филмите, в които е участвал са "Лабиринт" (1996), "Човекът, който падна на Земята" (1976), "Гладът" (1983). Дейвид Бауи е въведен в Залата на славата на рокендрола през 1996 г. Носител на три награди "Брит" (1996, 2014, 2016 - посмъртно) и две награди "Грами" (1985, 2006). През 2004 г. сп. "Ролинг стоун" го поставя на 39-о място в списъка на 100-те най-велики рок музиканти на всички времена и на 23-о място в класацията на 100-те най-велики певци на всички времена.
Мони Аладжемов (Соломон Майер Аладжемов), български художник постановчик /1922-2001/.
Работил е като художник-постановчик и ръководител на архитектурното бюро в Студия за игрални филми "Бояна" (1950-1990). Художник-постановчик е на филмите "Утро над Родината" (1951), "Човекът в сянка" (1967), "Конникът" (1972), "Нона" (1973), "Ламята" (1974), "Мако, Дако и Цако" (1977), "Женски сърца" (1985) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1978) и на наградата на София (1971, 1972).
Никола Иванов, български преводач /1924-2006/.
Превел е близо 30 книги от италиански и испански език, сред които "Декамерон" и "Елегия за мадона Фиамента" от Джовани Бокачо, "Името на розата" от Умберто Еко, произведения от Джани Родари, Пиер Паоло Пазолини, Чезаре Павезе. Носител на орден "Звезда на италианската солидарност", на орден "Кирил и Методий" първа степен, награда за превод на Съюза на преводачите в България за превода му на "Името на розата" (1986), на плакет и сребърен медал от Италианския национален институт "Джовани Бокачо" (март 1987), на наградата на Съюза на преводачите в България за цялостна преводаческа дейност (30 септември 2004) и др.
Иван Стоянович, български писател, журналист и кинокритик /1930-1999/.
Редактор в Радио София (1955-1956). Главен редактор на сп. "Български филми" (1957-1990) и на сп. "Интеркино" (1991-1992). Директор на Българска национална телевизия (1992-1993). Директор на студия за анимационни филми "София" (1993). Автор е на статии, рецензии, есета; на 12 книги с публицистика; сборници на културна тематика; 29 сценария за документални и анимационни филми, на 5 белетристични книги; 3 реализирани пиеси за драматичен и куклен театър и др.
Роман Херцог, немски политик /1934-2017/.
Министър на културата на провинция Баден-Вюртемберг (1978-1980), министър на вътрешните работи на провинция Баден-Вюртемберг (1980-1983). Председател на Федералния конституционен съд (16 ноември 1987-30 юни 1994). Федерален президент (1 юли 1994-1 юли 1999).
Михаил Державин, руски актьор /1936-2018/.
През 1959 г. завършва Театралното училище "Щукин" и става актьор на московския театър "Ленком". През 1965 г. се включва в трупата на московския театър на "Малая Бронная", а от 1967 г. е актьор от Московския академичен театър на сатирата. Участвал е в около 30 филма, сред които "Те бяха първите" (1956), "Трима души в една лодка, без да става дума за кучето" (1979), "Младоженецът от Маями" (1994), "Стари кранти" (2000), "Мексиканското пътуване на Степанич" (2012) и др. Народен артист на РСФСР (1989). Носител на наградата "Кристална Турандот" за дългогодишния си принос към театъра (2007).
Георги Марковски, български писател и издател /1941-1999/.
Бил е редактор във вестник "Студентска трибуна" (1970-1973), в издателство "Народна младеж" (1973-1979), заместник-завеждащ отдел "Култура" във в."Работническо дело" (1979-1980), завеждащ отдел "Белетристика" в сп. "Септември" (1981-1986). Главен редактор на сп. "Отечество" (1988-1990). Ръководител на основаната от него издателска къща "Сребърен лъв" (1992-1999). Автор е на белетристичните сборници "По желязната стълба" (1971), "Успоредни светове" (1975), на романа "Хитър Петър" (1978), на белетристично-есеистичните книги "Селски календар", "Христоматия за двама" и др. Носител на Годишната награда на Съюза на българските писатели за романа "Хитър Петър" (1978) и за сборника философски фрагменти "Христоматия за двама" (1996).
Николай Узунов, български актьор /1945-2019/.
Играл е в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе (1968-1970) и Народен театър за младежта /дн. Младежки театър "Николай Бинев"/ (1970-1990). В телевизионния театър има над 40 роли. Участвал е в над 32 филма, сред които "На всеки километър" (1969-1971), "Зарево над Драва" (1974), "Автостоп" (1972), "Един снимачен ден" (1969), "Иконостасът" (1969), "Шведски крале" (1968), "Отклонение" (1967), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973), "Дом за нашите деца" (1986) и др.
Петко Петков, български футболист и треньор /1946-2020/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Берое" (Стара Загора) и "Австрия" (Виена, Австрия). За националния отбор по футбол има изиграни 33 мача и отбелязани 5 гола.
Дейвид Бауи (ист. име Дейвид Робърт Джоунс), британски певец, композитор и актьор /1947-2016/.
Първият му успех е с албума "Space Oddity" (1969). Той е известен с това, че сменя както звученето на музиката си, така и превъплъщенията си. Наричат го "Човека с 1000 лица". Твори в стиловете глем рок, поп и електронна музика. Свири на китара и саксофон. Има издадени 29 албума, продадени в тираж над 140 млн. копия. Последният му албум "BlackStar" излиза на 8 януари 2016 г., броени дни преди смъртта му. Сред филмите, в които е участвал са "Лабиринт" (1996), "Човекът, който падна на Земята" (1976), "Гладът" (1983). Дейвид Бауи е въведен в Залата на славата на рокендрола през 1996 г. Носител на три награди "Брит" (1996, 2014, 2016 - посмъртно) и две награди "Грами" (1985, 2006). През 2004 г. сп. "Ролинг стоун" го поставя на 39-о място в списъка на 100-те най-велики рок музиканти на всички времена и на 23-о място в класацията на 100-те най-велики певци на всички времена.
Георги Найденов - Гого, български музикант /1949-2014/.
Като част от вокалната група "Корали" създава музикалния символ на Бургас "Бургаски вечери". Заедно със съпругата си Ева, с Анастасия Бинчева и Хари Шерикян създават вокалния квартет "Тоника" (1971). Заедно със съпругата си Ева, Иван Христов, Краси и Вили Гюлмезови създават групата "Домино" (1981). През септември 1994 г. съставите "Тоника", "Тоника СВ" и "Домино" се обединяват и създават общата формация "Фамилия Тоника". Почетен гражданин на Бургас (6 декември 2011).

Подобни статии

  • 22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    През 1905 г. на тази дата 13-ото Обикновено народно събрание приема първия в България Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения. Утвърден е с указ 13 от 23 март 1905 г., обнародван е в "Държавен вестник" от 26 март 1905 г. и е в сила от м. септември 1905 г., припомня БТА. Законът регламентира минималната трудова възраст, работните часове, почивките, отпуска по майчинство, трудовата хигиена, техническата безопасност. Отменен е през 1917 г. със Закона за хигиената и безопасността на труда.

    141
  • 21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    Денят на родилната помощ. Чества се от 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание като Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Датата е избрана според празника Бабинден, който по стар стил е на 21 януари, а по нов е на 8 януари, припомня БТА. На този ден професионалистите в родилната помощ - лекари и акушерки си правят равносметка, а родилките им изказват своята благодарност и признание за проявените грижи и всеотдайност.

    174