11 юли - Световният ден на населението

Световният ден на населението. Отбелязва се от 1990 г. с решение 89/46 на Управителния съвет на Програмата на ООН за развитие от 30 юни 1989 г. по повод раждането на петмилиардния жител на планетата (11 юли 1987). Целта на деня е да се насочи вниманието на обществеността към проблемите на населението.

На този ден в България:

1921 - 19-ото Народно събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за народното просвещение, който регламентира откриването на Ветеринарен факултет като 7-и факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с 9 катедри. Това поставя началото на подготовката на ветеринарни лекари, които да организират ветеринарномедицинската служба в България, посочва БТА.
На 11 май 1923 г. е сформиран първият Факултетски съвет на Ветеринарния факултет от тримата редовно избрани преподаватели: проф. Стефан Ангелов, доц. Грозьо Диков и доц. Станко Петров. Датата е приета за създаване на факултета. Първите учебни занятия започват през летния семестър на учебната 1923-1924 г. Първият випуск от 24 ветеринарни лекари се дипломира на 1 юли 1928 г. От 1948 г. е до 1953 г. Ветеринарномедицинският факултет е в състава на Селскостопанската академия "Георги Димитров" в София, от 1953 г. до 1972 г. е самостоятелен Висш ветеринарномедицинския институт "Проф. Г. Павлов" в София, от 1972 г. до 1974 г. е в състава на Научно-учебното заведение по животновъдство в София. От 1974 г. Ветеринарномедицинският факултет се премества в Стара Загора в състава на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина до 1995 г., а от 1996 г. е в състава на Тракийския университет в Стара Загора.
1990 - България установява дипломатически отношения с Ирландия.
2004 - Учредена е партия "Новото време". Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 3 август 2004 г.
2005 - Открито е първото заседание на 40-ото Народно събрание. Със 169 гласа "за", 50 "против" и 4 "въздържал се" за председател е избран Георги Пирински. Същия ден, на основание чл. 11, ал. 2 от Конституцията, в деловодството на Народното събрание е депозирана оставката на правителството на министър-председателя Симеон Сакскобургготски.
2007 - В ж. к. "Младост" в София първата частна поща "Т-post" отваря първия си клон. Лицензът за пощенските услуги притежава компанията "Тип-Топ Куриер".
2007 - В Триполи, Либия, Върховният касационен съд на страната потвърждава окончателно смъртните присъди, издадени на 6 май 2004 г. и потвърдени на 19 декември 2006 г. от Наказателния съд, на петте български медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинския лекар д-р Ашраф ал Хаджудж, признати за виновни в умишленото причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази. Решението на съда не отбелязва начина, по който да бъде осъществено наказанието. С това се изчерпва юридическата фаза на процеса. На 17 юли 2007 г. Висшият съдебен съвет на Либия на последна инстанция заменя с доживотен затвор смъртните присъди. На 24 юли 2007 г. медиците са освободени от затвора "Джудейда" и отпътуват за София с френски правителствен самолет, придружавани от съпругата на президента на Франция Никола Саркози - Сесилия Саркози, и европейския комисар за външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер. В София медиците са посрещнати от роднините си, от представители на държавните институции и от журналисти. След пристигането им президентът на България Георги Първанов издава указ за помилването им.
2010 - Учредена е Партия за хората от народа. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 15 март 2011 г.
2012 - Министерският съвет приема Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2012-2014 г. Към края на 2011 г. номиналният размер на държавния дълг възлиза на 11 629,1 млн. лв.
2013 - Висшият съдебен съвет уволнява дисциплинарно Николай Кокинов от съдебната система. На 26 април 2013 г. в общественото пространство са изнесени записи от разговори между Бойко Борисов (министър-председател от 2009 г. до 2013 г.), Мирослав Найденов (министър на земеделието и храните от 2009 г. до 2013 г.) и Софийския градски прокурор Николай Кокинов. На 26 април 2013 г. Николай Кокинов подава оставка като ръководител на Софийската градска прокуратура, а на 29 април с. г. и като магистрат.
2013 - Народното събрание приема Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, с който се създава Държавна агенция "Технически операции" към Министерски съвет. Агенцията е специализиран орган за осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства.
2014 - В изявление пред медиите управителят на Българската народна банка Иван Искров представя резултатите от прегледа на одита в Корпоративна търговска банка /КТБ/, извършен от "Делойт Одит", "Ърнст и Янг" и "Афа", след като на 20 юни 2014 г. банката е поставена от БНБ под специален надзор, защото на 19 юни 2014 г. чрез трето лице са изтеглени и предадени само срещу разписка на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев 205 887 223 левова равностойност в кеш. Проверката установява, че липсват части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3,5 млрд. лв. при 5,4 млрд. лв. общ кредитен портфейл на банката, като част от него показва свързаност между длъжниците и мажоритарния собственик на КТБ. Поради съмнения за умишлени злоупотреби всички добри активи и пасиви на КТБ ще бъдат прехвърлени в свързаната с КТБ "Креди Агрикол България", която е в добро състояние.
2016 - На церемония в Смолян директорът на Регионалния исторически музей "Стою Шишков" връчва на гайдаря Костадин Илчев, основател и ръководителя на оркестър "101 каба гайди", грамота по повод вписването му в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство за 2016 г. Костадин Илчев е вписан в листата в два регистъра - за съхранение на музикалния фолклор и като майстор на гайди, продължаващ традицията на занаята.
2017 - На учебния полигон "Ново село" край Сливен е открито най-голямото многонационално учение в Черноморския регион Saber Guardian 2017 /SG17/ с участието на около 25 000 военнослужещи от 22 съюзнически и партньорски държави. Провежда се в периода 11-20 юли под ръководството на Командването на Сухопътните войски на САЩ в Европа, съвместно с въоръжени сили на страните-домакини. България, Румъния и Унгария.
2018 - Министерски съвет утвърждава Спогодба за регулиране на трудовата миграция между България и Молдова, подписана на 18 юни 2018 г. Документът ще се прилага за граждани на двете страни, които имат трудов договор и разрешение за пребиваване на територията на другата страна. Целта на документа е да даде допълнителна възможност за осигуряване на работници за сектори от икономиката на България, в които има недостиг на работна сила.
2019 - В София кметът на София Йорданка Фандъкова и директорът на дирекция "Националната система 112" на Министерството на вътрешните работи Цветомир Цеков подписват споразумение за сътрудничество между Столична община и дирекцията, което допълва съществуващо споразумение с по-ясни и разширени отговорности за оказване на помощ и превенция при защита на столичани.
2020 - Масово събиране в парк "Росенец", край имението, на почетния председател на Движението за права и свободи (ДПС) - Ахмед Доган, предизвикано, след като на 7 юли 2020 г. бившият правосъден министър и съпредседател на "Демократична България" Христо Иванов, и двама представители на партията "Да, България" стигат с лодка до местността, но са изгонени от охранители на Националната служба за охрана (НСО).
Протестиращите са близо 1000 души, организирани във фейсбук като "масово ходене на плаж в събота", които искат да бъдат допуснати до плажа по пътя. До имението са пристигнали и автобуси със симпатизанти на ДПС. Районът е обграден от служители на полицията и жандармерията. След разговор на протестиращите с кметът на Бургас Димитър Николов, който пристига на място, те са допуснати до плажа.

На този ден по света:

1302 - Сражение край Куртре, Белгия, между войски на френския крал Филип IV Хубави и фламандски дружини, въстанали против увеличените данъци от страна на френските наместници върху текстилното производство във Фландрия. За пръв път в историята на Западна Европа пехота разгромява конни рицари. Убити са около 4000 рицари. На бойното поле са събрани 700 златни шпори, поради което битката е наричана "битката на шпорите".
1700 - В Берлин, Германия, е основана Германската академия на науките (или Берлин-Бранденбургска академия на науките) от Фридрих I. От 1701 г. носи името Кралско пруско научно общество, от 1744 г. до възстановяването на Райха през 1871 г. - Кралска академия на науките. От 1871 г. е прекръстена на Германска академия на науките. От 1972 г. - Академия на науките на ГДР, а след обединението на Германия от 1992 г. е със сегашното си име.
1792 - Законодателното събрание в Париж издава декрет, с който обявява "отечеството в опасност" по време на Френската революция (1789-1794). Законодателното събрание получава правото да взима извънредни решения, като отхвърляне на правото на вето на краля. Всички граждани, способни да носят оръжие и служещи в Националната гвардия, съгласно този декрет се обявяват в състояние на постоянна готовност.
1859 - В Лондон камбаната на източната кула на Уестмистърския дворец, където заседават двете камари на Парламента на Великобритания, за първи път отбелязва със звън всеки кръгъл час. Източната кула, известна като Биг Бен, издигаща се на 96 метра височина, е преименувана през 2012 г. на "Кула Елизабет" в чест на диамантения юбилей от възкачването на престола на британската кралица Елизабет Втора. Тя е открита през 1859 г., като часовникът се намира на 55 метра височина. Най-голямата камбана в кулата носи името Биг Бен, както наричат и самия часовник, създаден от Едуард Джон Денторуен по чертежи на часовникаря любител Едмънд Бекет Денисън. Диаметърът на циферблата на часовника е 7 метра, а дължината на стрелките му е съответно - на малката 2,74 метра и на голямата - 4,3 метра. В основата на всеки от 4-те циферблата има надпис на латински "Domine salvam fac Reginam nostram Victoriam Primam", който означава "Боже, пази нашата кралица Виктория Първа!". Биг Бен тежи 13,7 тона и звучи като нотата "ми" на всеки час, а четири по-малки камбани отбелязват всеки четвърт час. В продължение на повече от 80 години - от 1940 г. до края на 2005 г., мелодията на камбаните на кулата е озвучавала началото на предаванията на Радио Лондон (Би Би Си) за чужбина.
1892 - Патентното бюро на САЩ приема решение за издаване на патент на името британския физик и химик Джоузеф Уилсън Суон за изобратяване на електрическата крушка. Aмериканският изобретател Томас Едисън патентова това откритие през 1879 г., след като Джоузеф Уилсън Суон вече е патентовал въглеродната лампа с нажежаема жичка през 1878 г.
1899 - В Торино, Италия, Джовани Аниели основава автомобилостроителната компания ФИАТ - "Fabbrica Italiana Automobili Torino" (ФИАТ). През 1902 г. той става управляващ директор на компанията и работи в нея до 1945 г.
1921 - Провъзгласена е независимостта на Монголия от Китай след Монголската народна революция (13 март-10 юли 1921). Денят се отбелязва като национален празник - Ден на народната революция. Монголия е завладяна постепенно от Китай, като през 1636 г. са завладени южните части на страната - провинция Вътрешна Монголия, през 1691 г. северните части на страната - провинция Външна Монголия, а през 1758 г. и западните части на страната.
1995 - Мюсюлманският анклав Сребреница в Босна и Херцеговина е превзет от босненските сръбски сили под командването на ген. Ратко Младич по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995). На 6 юли 1995 г. босненските сръбски сили започват настъпление в Сребреница, нарушавайки решението на Съвета за сигурност на ООН от 16 април 1993 г., с което анклавът е обявен за зона за сигурност. До 11 юли 1995 г., когато анклавът е превзет от сърбите, около 8000 мюсюлмани, мъже и момчета на възраст от 13 до 77 години, са избити от босненските сърби. Масовото клане, обявено през м. февруари 2007 г. от Международния съд в Хага като геноцид, е най-тежкото кръвопролитие в Европа след Втората световна война (1939-1945).
1999 - Деканите на 18-те факултета на Техеранския университет подават колективна оставка в знак на протест срещу извършеното насилие над протестиращите студенти.
2000 - В Кемп Дейвид започва среща между министър-председателя на Израел Ехуд Барак и палестинския лидер Ясер Арафат в присъствието на президента на САЩ Бил Клинтън.
2001 - В Лусака, Замбия, е учредена организацията Африкански съюз на мястото на Организацията за африканско единство, основана на 25 май 1963 г. Учредителният договор е подписан от ръководителите на 53 африкански държави по време на 37-ата последна среща на високо равнище на Организацията за африканско единство (9-11 юли 2001) и влиза в сила на 26 май 2001 г. Африканският съюз започва работа на 9 юли 2002 г.
2006 - Осем бомбени експлозии разтърсват железопътната мрежа на 17-милионния индийски град Мумбай /бивш Бомбай/. На една от гарите е имало две експлозии. Всичките осем взрива са във влакове. При кървавите атентати загиват 207 души, а 842 са ранени. Групировката Лашкар-е-кахар поема отговорност за атентатите.
2006 - Пентагонът признава за първи път, че всички затворници, държани от американската армия, са под защитата на член на Женевските конвенции, който забранява нехуманното отношение спрямо тях. Меморандумът, подписан от заместник-министъра на отбраната на САЩ Гордън Ингланд, е изготвен след решението от 29 юни на Върховния съд, който определя като незаконна системата от военни трибунали, създадени от администрацията на президента Джордж У. Буш, за да съдят заподозрени терористи, държани в базата Гуантанамо в Куба.
2009 - На 70-годишна възраст умира испанката Мария дел Кармен Бусада де Лара, която през 2006 г. става най-възрастната майка в света, като ражда близнаци на 67-годишна възраст чрез изкуствено осеменяване в САЩ. Броени месеци след раждането й е открит рак. Бусада признава, че е излъгала за възрастта си, когато е кандидатствала за изкуствено осеменяване в клиника в Лос Анджелис, тъй като максималната разрешена по закон възраст за тази процедура е 55 години.
2013 - Китай възобновява строителството на най-дългия подводен тунел в света. Новият тунел с дължина 123 км преминава по дъното на Бохайския залив и свързва градовете Далян (в североизточната провинция Ляонин) и Янтай (източната провинция Шандун). Инвестициите в проекта се равняват на 260 млрд. юана (42 млрд. долара), като според експерти тунелът ще се изплати за 12 години след отварянето при годишни приходи от 20 млрд. юана (3,26 млрд. долара). Планът за тунела е предложен за първи път през 1994 г.
2014 - Европейският съд по правата на човека осъжда Германия за нарушаване на свободата на изразяване заради съдебно преследване по обвинение за клевета срещу издателя на "Билд" - медийната група "Аксел Шпрингер". Съдът счита, че ежедневникът не е превишил журналистическата свобода, като е публикувал на страниците на вестника съмнения, изложени от член на партията "Свободни демократи", който запитал публично дали канцлерът Герхард Шрьодер не е провокирал нарочно предсрочните избори през 2005 г., малко след загубата на които е избран за ръководител на германско-руски газов консорциум, оператор на "Северен поток" - газопровод, който свързва Русия с Европа през Балтийско море.
2015 - В гр. Схират в близост до Рабат, Мароко, пратениците на правителството на Либия с централа в Тобрук, представителите на редица региони, водещи политически партии и организации на гражданското общество подписват споразумение за мир и помирение под егидата на ООН. Представителите на проислямисткия Общ национален конгрес (парламента в Триполи) не присъстват на срещата. На 7 юли 2015 г. те отхвърлят проектоспоразумението, което предвижда формирането на правителство на националното единство и произвеждането на нови избори. В Либия има два парламента (и две правителства), които си оспорват властта - един в Триполи и един в Тобрук, като последният е признат от международната общност.
2016 - В Лондон, Великобритания, министърката на вътрешните работи Тереза Мей е избрана за лидер на управляващата Консервативна партия във Великобритания, след като другата кандидатка държавната министърка в Министерството на енергетиката и климатичните промени Андреа Ледсъм се оттегля от надпреварата. Тереза Мей сменя досегашния лидер на партията и министър-председател на страната Дейвид Камерън.
2018 - В Брюксел, Белгия, на среща на високо равнище на НАТО (11-12 юли 2018) Република Македония получава покана да започне преговори за присъединяване към алианса. Република Македония ще стане 30-ата държава от пакта, когато приключат процедурите около утвърждаването на споразумението между Скопие и Атина за името на Македония.
2019 - В Киев, Украйна, Върховната рада (парламентът) приема закон, който предвижда въвеждане в страната на принудителна химическа кастрация за педофили и създаване на открит регистър за лица, осъдени за престъпления от сексуален характер по отношение на непълнолетни.
2020 - В Турция парламентът приема закон, целящ да реформира структурата на адвокатските колегии. Законът дава възможност за създаване на повече от една адвокатска колегия в окръзи, в които има регистрирани над 5000 адвокати, и фиксира изискване за минимален брой от 2000 членове за създаване на адвокатска колегия.

Родени на този ден българи:

Петър Дънов (Петър Константинов Дъновски, Беинса Дуно, Учителят), богослов, основател на религиозно-философско учение /1864-1944/.
През 1896 г. издава във Варна книгата "Наука и възпитание", съдържаща основните му философски идеи, които впоследствие развива и обяснява в своето учение. На 7 април 1900 г. свиква във Варна първи събор на "Бялото Братство". Всяка година провежда през м. август събори на "Бялото Братство" на различни места - Варна (1900-1908), Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. На 16 март 1914 г. произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа "Ето Човека", с която слага начало на сериите "Сила и живот". В тях излага основните принципи в учението на "Бялото Братство". На 24 февруари 1922 г. открива в София "Школата на Всемирното Бяло Братство". През 1927 г. създава край София селището "Изгрев" (дн. квартал "Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Изгражда се уникално по рода си в България духовно общество. През 1929 г. поставя началото на летните духовни лагери на Седемте езера в Рила. През 1934 г. показва Паневритмията - цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. Учението на Петър Дънов е известно в България под името дъновизъм, а последователите му като дъновисти. Различните аспекти в учението са изложени и развити в около 4000 негови проповеди, изнасяни в периода 1914-1944 г.
акад. Никола Бонев (Никола Бонев Иванов), астроном /1898-1979/.
От 1928 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по астрономия и директор на Астрономическата обсерватория в университета (1928-1966). Директор на Секцията по астрономия при Българската академия на науките (1948-1972). Основател на станцията за наблюдение на изкуствени спътници край с. Плана, Софийска област (1957). Основател и председател на Българското астронавтическо дружество (1957-1979). Действителен член на БАН (1977). Носител на орден "Кирил и Методи" втора степен (1957), орден "Червено знаме на труда" (1958), орден "Кирил и Методи" първа степен (1963), орден "Народна република България" трета степен (1968).
проф. Саша Попов (Александър Попов), диригент и цигулар /1899-1976/.
Основател на Академичния симфоничен оркестър /дн. Софийска филхармония/ (1928) и е диригент на оркестъра (1928-1936). Бил е преподавател в Музикалната академия. Диригент на Царския военен симфоничен оркестър (1936-1944). Главен диригент на Софийската филхармония (1945-1956). През 1946 г. съдейства за създаването на Варненския симфоничен оркестър. Създател и ръководител на Държавния симфоничен оркестър в Плевен (1953). Диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър (1959-1960). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1960).
проф. Илия Бешков (Илия Бешков Дунов), художник карикатурист, илюстратор и педагог /1901-1958/.
Художник на в. "Пладне" (1928-1934), сътрудничи във в. "Земеделско знаме" (1902-1934), в. "Българан" (1916-1924), в. "Литературен глас" (1928-1944), сп."Лик" (1934-1936), сп. "Съвременник" (1935-1936) и др. Редактор на в. "Стършел" (1940-1941). Преподавател в Художествената академия в София (1945-1958). Илюстрирал е над 45 книги за деца и юноши, детски списания и вестници. На негово име през 1971 г. е учредена Награда за рисунка и карикатура от Съюза на българските художници. На негово име е наречена и художествената галерия в Плевен - художествена галерия "Илия Бешков", основана през 1958 г. Носител на Димитровска награда (1950).
Мара Георгиева (Мара Георгиева Нанева), скулпторка /1905-1988/.
Сред нейните творби са бюстове паметници - "Пейо Яворов" (1933, Чирпан), "Хаджи Димитър" (1940, София), "Добри Христов" (1961, Варна) и др., фигурални портрети "Владимир Димитров-Майстора" (1966, с. Шишковци, Кюстендилско) и др., фигурални композиции - "Градинарки" (1937), "Жетварка" (1955, Национална художествена галерия) и др. Тя е един от скулпторите на Паметника на съветската армия в София (1954). Лауреат на Димитровска награда (август 1969). Удостоена е със званието "Народен художник" (август 1974). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (май 1975), на орден "Георги Димитров" (юли 1985) и др. Почетен гражданин на Стара Загора (21 април 1970).
поручик Георги Кюмюрджиев (Пилето), военен деец - летец изтребител /1919-1943.
На 10 декември 1943 г. заедно с поручик Марин Цветков изпълнява първия си въздушен бой с противникови изтребители. Загива на 20 декември 1943 г. по време на бомбардировките на София от англо-американските военновъздушни сили през Втората световна война (1939-1945). Посмъртно е повишен в чин поручик.
Соня Бакиш, журналистка /1923-2010/.
Редактор във в. "Работническо дело" (1945-1950; 1953-1958) и във в. "Черноморски фар" (1950-1952). Главен редактор на сп. "Жената днес" (1964-1979). Член-учредител на Общонародния комитет за екологична защита на Русе (1988). Удостоена със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (1977). Носител на орден "Народна република България" първа степен във връзка с нейната 60-годишнина (юли 1983).
Димитър Димитров, диригент /1929-1999/.
От 1958 г. е диригент на операта в Стара Загора, от 1963 г. е неин главен диригент. Директор на операта в Стара Загора (1965-1970).
проф. Марко Семов, публицист, есеист и журналист /1939-2007/.
Литературен сътрудник във в. "Работническо дело" (1961-1989), главен редактор в Българската национална телевизия (1972-1977), главен редактор в Българското национално радио (1977-1979), заместник главен редактор на в. "Работническо дело" (1979-1984). Заместник-председател на Комитета за радио и телевизия (1984-1989). Член на Президиума на Висшата атестационна комисия (1997-2000). Член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (2000-2004). Член на Съвета за електронни медии (22 януари 2004-18 януари 2007). Един от учредителите и съпредседател на "Сдружение за национално съхранение" (2004). Чл.-кор. на Българската академия на науките (2004). Член (2002) на Френската академия по хуманизъм и изкуства в Париж, Франция. Бил е преподавател по народопсихология и есеистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1980) и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на повече от 50 книги - пътеписи, есета, разкази, романи, публицистика, на тритомна "Българска народопсихология", както и на десетки монографии и стотици статии в периодичния печат по проблемите на общественото развитие и националната психология на българите. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (24 май 1982), с Почетния знак на държавния глава за съществен принос в областта на изкуството, културата и науката, за утвърждаване на българската национална идентичност, отстояване на активна гражданска позиция и ангажиране със значими обществени каузи (9 ноември 2009 г.,посмъртно). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1984), на националната литературна награда "Йордан Йовков" на община Добрич за белетристика за 2000 г. (14 ноември 2000), на наградата "Оборище" за 2002 г. на Сдружението на възрожденските градове (2 май 2003) за цялостна научна, обществена и творческа дейност, за приноса му в изследването на българската народопсихология, за активната му гражданска позиция и за отстояване на българската национална кауза и идентичност. Носител на наградата на Столична община в областта на културата за романа "Очите" и сборника с есета "Писма до България" (2005).
контраадм. Николай Николов, военен деец /1958/.
Заместник-началник на щаба на военноморска база Варна (1997-2000) и неин началник (2002-2003). Началник на управление "Оперативно" в щаба на Военноморските сили (2003-2004). Началник на управление "Стратегическо планиране" в Генералния щаб на Българската армия (2004). Съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност и президент Георги Първанов (16 април 2007-22 януари 2012). Аташе по отбраната на България във Великобритания (2012-2016). През 2016 г. излиза в запас. Носител на Награден знак "За вярна служба под знамената" трета степен, втора степен и първа степен и Почетен знак "Свети Георги" първа степен. Автор на публикации по въпросите на стратегическото планиране на развитието на въоръжените сили и трансформацията на способностите, оперитивната съвместимост и интегрирането на българските въоръжени сили в НАТО.
Лъчезар Балтанов, футболист /1988/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (София), "Калиакра" (Калиакра), "Ботев" (Враца), "Черноморец" (Бургас) и "Ботев" (Пловдив).
Тихомир Иванов, състезател по лека атлетика (висок скок) /1994/.
Заема 4-то място на Европейското първенство през 2017 г. в Белград, Сърбия, и през 2019 г. в Глазгоу, Великобритания. Печели на златен медал от лятната Универсиада през 2019 г. и Италия. Атлет на България за 2017 г.

На този ден са родени и:

Луис де Гонгора и Арготе, испански поет /1561-1627/.
Родоначалник на поетическа школа - гонгоризъм. Публикува първите си стихове през 1580 г. В първия период от творчеството си (до 1610 г.) пише лирични и сатирични стихове - традиционните сонети, романси, летрили, оди ("Ода за въоръжаването на Филип II срещу Англия", 1588) и поеми. През втория му период (след 1610 г.) са създадени "Ода за завземането на Лараче", митологичната поема "Легенда за Полифем и Галатея" (1613), цикълът "Поеми на уединението" (1613, незавършен) и др. Сборникът му, наречен "Съчинения в стихове на испанския Омир" е публикуван през 1627 г. - годината на смъртта му. През 1633-1634 г. излизат пълните му събрани съчинения.
Жан-Франсоа Мармонтел, френски писател /1723-1799/.
Джон Куинси Адамс, американски политик /1767-1848/.
Държавен секретар на САЩ (5 март 1817-3 март 1825). Шести президент на САЩ (3 март 1825-3 март 1829).
Карлуш Антониу Гомеш, бразилски композитор, основоположник на бразилската национална опера /1836-1896/.
Основател на театър "Национална опера" (1860). Автор на химна "Да живее Бразилия" (1876), на операта-балет "Гуарани" (1870), на оперите "Нощ в замъка" (1861), "Салватор Роза" (1874), на музикалните комедии "На луната" (1868), "Електрически телеграф" (1871) и др.
Войчех Кентшински, полски историк и публицист /1838-1918/.
Владимир Силовски, чешки художник график /1891-1974/.
Грегорио Фуентес, кубински рибар /1897-2002/.
Капитан на лодката "Пилар" на американския писател Ърнест Хемингуей, вдъхновил писателя за образа на главния герой в новелата "Старецът и морето" (1952), за която писателят получава американската награда "Пулицър" (4 май 1953) .
Александър Прохоров, руски физик /1916-2002/.
Заедно с Николай Басов предлагат конструкция за първия в света молекулен генератор - мазер (1952), публикувана през октомври 1954 г. Независимо от тях американският физик Чарлз Таунс също създава квантов генератор през 1953 г. и го нарича лазер. Александър Прохоров и Николай Басов получават половината от Нобеловата награда за физика за 1964 г. за фундаментална работа в областта на квантовата електроника, която води до конструирането на генератори и усилватели на основа на лазерно-мазерния принцип. Другата половина от наградата получава Чарлз Таунс за работата си в същата област.
Юл Бринър (Юлий Бринер), американски актьор от руски произход /1920-1985/.
Участвал е във филмите "Кралят и аз" (1956), "Десетте божи заповеди" (1956), "Братя Карамазови"(1958), "Соломон и Шеба"(1959), "Великолепната седморка" (1960), "Моритури" (1965) и др. Носител на наградата "Оскар" за най-добър актьор в главна роля (1957).
проф. Ричард Пайпс, американски учен историк /1923-2018/.
Преподавател в Харвардския университет по руска и съветска история (1958 Ц 1996). Съветник на президента Роналд Рейгън по въпросите на Източна Европа и СССР (1981-1983). Автор е на академичните книги "Собственост и свобода", "Руската революция" (1990), "Режимът на болшевиките в Русия" и др.
Джорджо Армани, италиански дизайнер /1934/.
На 24 юли 1975 г. заедно със своя приятел Серджо Галеоти Джорджо Армани основава компанията "Джорджо Армани".
Емерсон Леао, бразилски футболист (вратар) и треньор /1949/.
Печели златен медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико и бронзов медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина с националния отбор по футбол.
Николай Патрушев, руски политик /1951/.
Директор на Федералната служба за сигурност на Русия (9 август 1999-12 май 2008). От 25 май 2008 г. е секретар на Съвета за сигурност.
Уго Санчес, мексикански футболист и треньор /1958/.
С "Реал Мадрид" (Испания) печели турнира Купата на УЕФА /дн. Лига Европа/ (1986). Носител на "Златната обувка" за 1990 г. (заедно с Христо Стоичков).
Кирил Сакскобургготски - княз Преславски и херцог Саксонски, испански икономист /1964/.
Втори син на Симеон Сакскобургготски (министър-председател на България от 24 юли 2001 г. до 16 август 2005 г. и лидер на партия "Национално движение "Симеон Втори" /НДСВ/ /от 18 октомври 2008 г.- "Национално движение за стабилност и възход"/ 6 април 2002 - 28 ноември 2009). Съветник на президента Петър Стоянов (1997-2001).
Андре Ойер, нидерландски футболист /1974/.
С националния отбор по футбол от световни първенства печели един сребърен медал през 2010 г. в Южна Африка и един бронзов през 1998 г. във Франция, от европейски първенства печели да бронзови медала - през 2000 г. в Белгия и Нидерландия и през 2004 г. в Португалия.
Рубен Бараха, испански футболист /1975/.
С "Валенсия" (Испания) печели турнирът Купата на УЕФА /дн. Лига Европа/ (2004) и Супер купата на УЕФА (2004).
Пиус Икедия, нигерийски футболист /1980/.
Джеф Камерън, американски футболист /1985/.
Раул Гарсия, испански футболист /1986/.
С "Атлетико Мадрид" (Испания) печели турнирът Лига Европа (2010) и два пъти Супер купата на УЕФА (2010, 2012).
Мартин Клижан, словашки тенисист /1989/.
Каролине Возняцки, датска тенисистка /1990/.
Спечелила е една титла от турнирите на "Големия шлем" (сингъл). Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация /WTA/ (11 октомври 2010).
Филип Линхарт, австрийски футболист /1996/.

Това е денят на смъртта на:

Евгений Баратински, руски поет /1800-1844/.
Автор е на поемите "Пирове" (1820), "Буря" (1825), "Еда" (1826), "Бал" (1828), "Наложница" (1831), "Циганка" (1842) и др. През 1827 г. издава първия си сборник със стихове. От 1832 г., когато започва издаването на сп. "Европеец" (излезли само 2 броя) става един от активните му автори. Пише проза и драми. Последната му книга е сборникът "Здрач" (1842), в който са събрани стихотворения от втората половина на 1830-те - началото на 1840-те.
Йозеф Кайетан Тил, чешки писател и драматург /1808-1856/.
Автор е на текста на националния химн на Чехия (1834).
Ричард Хилдрет, американски писател и историк /1807-1865/.
Автор е на "История на Съединените американски щати" (1849-1852).
Саймън Нюком, американски астроном от канадски произход /1835-1909/.
Изучава небесната механика и определянето на астрономични константи. Изследва движенията на големите планети от Слънчевата система, движенията на Луната, произхода на астероидите и др. Неговите данни са в основата на най-съвършената теория и таблици за движението на Луната, разработени от Ъ. Браун и издадени през 1919 г. Извежда фундаменталната система за звездните положения, съставя каталог въз основа на наблюденията на 21 обсерватории, съдържащ 1597 опорни звезди.
Георги Дражев (Георги Дражев Хаджигеоргиев), български революционер /1848-1876/.
Председател на Ямболския революционен комитет, след обявяването на Априлското въстание (1876) се присъединява с малък отряд към четата на Иларион Драгостинов и Стоил войвода в Сливенския балкан. Заловен след разбиването на четата и обесен в Ямбол.
Никола Габровски, български юрист и политик /1864-1925/.
Бил е съдия в София, Търново (дн. Велико Търново) и Пазарджик. Като един от първите съратници на Димитър Благоев взема участие в свикването на Търновската сбирка (21-23 април 1891) и учредяването на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа на Българската социалдемократическа партия. Редактор е на "Българска социалдемократическа библиотека" (1891-1894), на в."Работник" (1892-1894), издава в. "Народен глас" (1894), в."Освобождение "(1895-1898) и в. "Избирателно право" (1899). Сътрудничи на сп. "Ново общество" (1906-1909) и сп. "Съвременна мисъл" (1910-1914; 1919-1920). Депутат в 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896), и от 18-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1919-1923). След атентата в църквата "Св. Неделя" в София (16 април 1925) е застрелян в Търново.
Артър Джон Евънс, британски археолог /1851-1941/.
Открил минойската култура на остров Крит, където прави разкопки от 1893 г. до 1930 г.
Павел Атанасов, български учител и свещеник, певец и събирач на народни песни /1867-1960/.
Александър Кръстев, български композитор, педагог, диригент и общественик /1879-1945/.
Учител в Ломското педагогическо училище (1901-1907) и във Варна (1907-1945). Бил е диригент на хора и оркестъра на музикално дружество "Гусла", хор "Морски звуци", еврейския хор "Хармония" и катедралния хор във Варна. Ръководил на Варненското музикално училище (открито през 1922 г.). Организира и ръководи хора на оперетната дружба (1919). Един от инициаторите за създаване на Варненската общинска опера (1930) и за основаване на Българския музикален съюз (дн. Съюз на българските музикални и танцови дейци), от 1903 г. дългогодишен член на ръководството му. Автор е на около 50 хорови и 20 песни за глас и пиано, сред тях са соловите "Що ми не дохождаш" и "Коня яхам", марша "Добруджански край", първото "Концертино за цигулка и оркестър", на китки и маршове за духов оркестър, пиеси за пиано, над 100 детски и училищни песни и др.
Пер Лагерквист, шведски журналист, поет и писател /1891-1974/.
Носител на Нобеловата награда за литература за 1951 г. за художествената сила и оригиналните идеи в произведенията му.
Джордж Гершуин, американски композитор и пианист /1898-1937/.
Автор е на песни и инструментални пиеси, основани на традициите на импровизаторския джаз, съчетани с елементи от афро-американския фолклор (блус, спиричуъл). Сред най- известните му творби са "Рапсодия в синьо" (1924) и операта "Порги и Бес" (1935).
Морис Торез, френски политик /1900-1964/.
Генерален секретар на Френската комунистическа партия (18 юли 1930-17 май 1964).
Васка Емануилова (Васка Емануилова Игова), българска скулпторка /1905-1985/.
Член-основател на Дружеството на новите художници (1931). Работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), основно в областта на малката пластика в жанровете голо тяло, историческа и битова композиция и най-вече портрет. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници. Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии. Заедно с Мара Георгиева е автор на фигуралната композиция на Паметника на Съветската армия (1954).
Валтер Науш, австрийски футболист и треньор /1907-1957/.
Лорънс Оливие, британски актьор и режисьор /1907-1989/.
Участвал е във филмите "Ребека" (1940), "Хамлет" (1948), който и режисира, "Ричард III" (1955), "Спартак" (1960), "Отело" (1965) и др. Носител на наградите "Оскар" и "Златен глобус" за 1949 г. за най-добър актьор и за главна мъжка роля във филма "Хамлет" (1948), почетната награда "Оскар" за 1979 г. и др. Ръководи Националния театър в Лондон през 1963-1973 г.
Майкъл Дебейки, американски лекар /1908-2008/.
Един от основоположниците на съвременната кардиохирургия. Първи поставя байпас на коронарната артерия (1964). Носител на международната награда "Златен Хипократ" (2003).
Васил Цонев, български журналист, писател и сценарист /1925-2002/.
Бил е журналист (от 1946) във в. "Стършел". Редактор във в."Отечествен фронт" (1952-1957) и във в. "Стършел" (1959-1968). От 1976 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ), кореспондент на телевизията в Хавана, Куба (1982-1983). Автор е на около 3000 разкази и фейлетони, на сценарии за радиопиеси, анимационни и игрални филми, сред които: "Недовършеният" (1960), "Цирк" (1962), "Малкия и големия" (1970), "Баща ми, бояджията" (1974), "Адиос, мучачос" (1977), "Чичо Кръстник" (1988). Актьор в игралните филми "Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров" (1966), "Един снимачен ден" (1969), "Черешова градина" (1979), "Карнавалът"(1990). Носител на наградата "Сребърната фурма" за разказа "Картинката на числото едно" от 23-ия международен салон на хумора в Бордигера, Италия (август 1970), на първа награда "Сребърната палма" за разказа "Човекът с голяма фантазия" от 24-ия международен фестивал на хумора в Бордигера, Италия (1971), на орден "Червено знаме на труда" (юли 1985).
архимандрит проф. Георги Елдъров, български богослов и философ /1926-2011/.
Ръкоположен за свещеник през 1951 г. По време на Втория Ватикански събор (1960-1965) е единственият българин, излъчен за експерт консултант във високия форум. На 25 май 1966 г. е назначен за делегат-визитатор на Св. Престол за българите католици в чужбина. Ръководител на българската секция на Радио "Ватикана" (1966-1991). Главен редактор и издател на сп. "Вяра и просвета" (1968-1971). Учредител на Българския католически център в Рим, инициатор и организатор на редица други родолюбиви инициативи, свързани с популяризирането на българската кауза и кирило-методиевото дело. Основава Българския църковен архив "Абагар" в Рим (1981). Бил е издател на католическия вестник "Абагар". Той е първият шарже д'афер на Ватикана в София през 1991 г. след установяването на дипломатическите отношения на България със Светия Престол (6 декември 1990).
Гергина Тончева, български педагог /1932-2020/.
Била е учител в Ивайловград (27 септември 1954-1957) и в Девин (1957-1960). Преподавател по български език и литература в 91-а гимназия немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов" (1960-1977). Първи директор на класическа гимназия (дн. Национална гимназия за древни езици и култура /НГДЕК/ "Константин Кирил Философ"), който пост заема в продължение на 33 години (10 октомври 1977- 8 ноември 2010). Носителка на орден "Стара планина" първа степен за изключителния принос към българската култура и образование (17 май 2003). По случай 30 години на НГДЕК е наградена с отличие на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (10 октомври 2007). Първи носител (заедно с акад. Антон Дончев) на наградата за духовен принос на Народния театър "Иван Вазов" (9 юли 2020). Почетен гражданин на София (17 септември 2018).
Георги Чавдаров, български художник карикатурист, илюстратор и аниматор, сценарист и режисьор на анимационни филми /1934-2005/.
Автор е на над 10 000 карикатури, публикувани в печата. Прави илюстрациите на 24 книги за деца. Режисира 12 анимационни филма за Студиото за игрални филми и Студиото за анимационни филми, автор е на сценариите на анимационните филми "Тримата глупаци" /първи епизод от поредицата на Доньо Донев, съсценарист е Димо Боляров/(1970) и "Тримата глупаци и глупачката" /шести епизод от поредицата/ (1978). Носител е на орден "Св.св. Кирил и Методий" втора степен.
Стефан Радославов, български политик /1937-1996/.
Председател на Български демократичен център (1991). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Главен секретар на Българската социалдемократическа партия (14 юни 1992-15 април 1995). Основател и председател на Национално движение за социален хуманизъм (14 февруари 1996-11 юли 1996).

Подобни статии

  • 1 декември - Празникът на ВМА

    1 декември - Празникът на ВМА

    Празникът на Военномедицинска академия (ВМА). Годишнина от създаването /1891/ на Софийската обща гарнизонна болница, чийто наследник е Военномедицинската академия. Празникът е регламентиран с Правилника за устройството и дейността на Военномедицинската академия.

    236
  • 30 ноември - Денят в памет на жертвите на военни действия с употреба на химическо оръжие

    30 ноември - Денят в памет на жертвите на военни действия с употреба на химическо оръжие

    Денят в памет на жертвите на военни действия с употреба на химическо оръжие. Отбелязва се от 2016 г. с решение от 3 декември 2015 г. на 20-ата сесия на Организацията за забрана на химическите оръжия (30 ноември - 4 декември 2015) на 30 ноември или през първия ден на редовната сесия на Конференцията на страните участнички в Конвенцията за забрана на разработката, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие.

    144
  • 29 ноември - Международният ден за солидарност с палестинския народ

    29 ноември - Международният ден за солидарност с палестинския народ

    Международният ден за солидарност с палестинския народ. Отбелязва се от 1978 г. с резолюция A/RES/32/40B на Общото събрание на ООН от 2 декември 1977 г. Годишнина от приемането /1947/ на резолюция A/RES/181(II) от Общото събрание на ООН по въпросите на Палестина, съгласно която на територията на Палестина се създават две държави - арабска и еврейска, припомня БТА.

     

    172