114 години от зверствата в Загоричани

Наказателната акция навръх Благовещение заради бунт на нашите срещу елински митрополит

Гръцка андартска чета. Андартите официално се борят срещу османската власт, но същевременно тормозят и българското население в териториите под властта на Константинополската патриаршия.

На 6 срещу 7 април (нов стил) 1905 г. гръцки чети нахлуват в изцяло българското село Загоричани край Костур, тогава в Османската империя и започват да колят наред мъже, жени и деца. После опожаряват селото. 62-ма жители са съсечени в къщите и по сокаците, но има немалко отвлечени от т.нар. четници андарти, които безследно изчезват.

На 6 срещу 7 април (нов стил) 1905 г. гръцки чети нахлуват в изцяло българското село Загоричани край Костур, тогава в Османската империя и започват да колят наред мъже, жени и деца. После опожаряват селото. 62-ма жители са съсечени в къщите и по сокаците, но има немалко отвлечени от т.нар. четници андарти, които безследно изчезват.
През XIX век Загоричани е един от главните центрове на българското Възраждане в Костурско и си спечелва прозвището Малката София. Населението на Загоричани в началото на XX век е почти изцяло българско екзархистко, с две български училища.Населението активно се включва в борбата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участва в Илинденско-Преображенското въстание. При потушаването на въстанието селото е опожарено от турския аскер на 15 август 1903 година. Британският журналист Хенри Брайлсфорд посещава селото и документира зверствата. След въстанието 

гръцката въоръжена пропаганда

 в Македония се активизира. Организират се въоръжени чети във вътрешността, които се ръководят от Костурския митрополит Германос Каравангелис.
Загоричанци не приемат върховенството на Цариградската патриаршия и андартът Георгиос Цондос, наричан Капитан Вардас, решава да „накаже“ селото. За нападението над селото се избира неслучайно денят Благовещение. На андартите е наредено от владиката Каравангелис да избият всички жители на селото над 16-годишна възраст. 
Достигналите до наши дни официални документи от тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша са красноречиви: "На Загоричани, цветущо до въстанието българско село, с повече от 500 къщи, най-големото в костурско се падна да изпита в най-голем размер и в най-потресна форма садизма на гръцките андарти. Родното село на полковник Янков нямаше друга вина, освен тая, че от година и половина насам, оставайки глухо на увещанията и 

заплашванията на Каравангелис

 беше станало трън в очите на Костурския митрополит. Капитан Вардас беше решил от по-рано нападението, но го отлагаше, очаквайки да пристигне от Гърция Стефанос Мелиос със стотина отбрани и добре въоръжени андарти. На 20 март (б.а. стар стил), в гръцкото село Лошница, бяха се съсредоточили четите на Каудис, Каравитис, Макрис, Кукулакис, Пуланас и Мелиос, които заедно с хора от съседните чисто гръцки села възлизаха на повече от триста въоръжени лица. Раздвижването на такава многобройна чета не остана тайна за турската власт. При все това на 25 март преди зазоряване Вардас се явил пред Загоричани. Селяните още спеха. Събуди ги военна тръба, но без да ги разтревожи много, само преди неколко дена едно войсково отделение беше възвестило, също с военна тръба, пристигането си в Загоричани. За андартите обаче тръбата не беше само средство за измама, но и знак за общо настъпление против обграденото село.
 Дадоха се залпове от всички страни. После андартите на групи нахълтваха по къщите и подлагаха на сеч обитателите, докато други стреляха против ония селяни, които се показваха по прозорците или по улицата. По всички махали избухнаха пожари. Затрещяха и бомби. Нареждането беше: „От 16 години нагоре да не остане никой жив”.
Според турските архиви 

клането е продължило повече от два часа

 Турският гарнизон в Клисура, отстояща на половин час път, чуваше пукота на пушките и бомбите, наблюдаваше и почернялото от пушек небе над Загоричани, но не бързаше да се намеси. Когато аскерският патрул се показа по височините, в селото бяха вече разстреляни или изклани петдесет души, ранени седем, опожарени над 30 къщи и избит много добитък. Андартите побързаха да се оттеглят, като отвлякоха със себе си и 28 задържани мъже, между тях и един свещеник -  всички до един избити после в планината. Пръв се яви на местопроизшествието италианският офицер от Костур Манера, като изпревари каймакамина. Там го завариха на другия ден руският и австрийският консули, дошли да анкетират сами станалото. Консулите обаче не завариха каймакамина, понеже турският администратор 

нема смелостта да се покаже пред тях 

и избяга от селото.
Българският търговски агент А. Тошев пише в своето изложение: „Руският и австрийският консули и италианските офицери Aлбера, Гастолди и Манера са потресени от това, що са видели и констатирали. Из улиците, край църквата, навсякъде лежали трупове, обезобразени жестоко. Имало 5-годишни деца с разпорени кореми, жени убити с разсечени ръце. На някои черепите били разбити и мозъка изтекъл, на други очите извадени, ръцете и краката съсечени. Единият от селските свещеници, 60-годишен старец, също убит, е бил покрит целия с рани. Едно цяло семейство избито с бомби, които са били хвърлени в къщата през  комина и през две нарочно отворени дупки. 

Бащата, майката и двете деца 

са ужасно обезобразени от бомбите. Най-малкото, 5-годишно момиченце, е искало да избяга, през вратата, но е било разпрано от байонетите на гърците. Руският консул г. Кол плачеше, когато ми разправяше това що е видял, пише А.Тошев. Австрийският консул г. Прохаска едвам си задържаше сълзите. Те заявяват, че подобни ужаси не са видели да правят и турците през възстанието. При влизането на консулите в селото миризмата на разлагащите се трупове, писъците и риданията на останалите живи са покъртителни.
    В селото са избити 39 момчета и мъже, и 7 момичета и жени. На Върбица са застреляни 14 мъже, сред които селският поп Стефан на 60 години. С кмета на селото и дъщеря му общият брой убити е 62 души, а други шестима са ранени. От всички заловени само един човек се завръща в селото.

Подобни статии