12 октомври - Световният ден за борба с артрита

Световният ден за борба с артрита. Отбелязва се от 1996 г. по инициатива на Международната организация за борба с артрита и ревматизма, с цел да се повиши информираността на обществеността относно заболяването и да се насърчат семействата на болните за използването на всички възможности за подобряването на качеството на живот на страдащите от тези заболявания.

В България се отбелязва:

Денят на Българската академия на науките (БАН). Отбелязва се с решение на Общото събрание на БАН от 29 юни 1984 г. Годишнина от създаването (30 септември 1869 г. ст. ст.) на Българското книжовно дружество (БКД) на заседания в гр. Браила, Румъния, от 8 до 12 октомври 1869 г. (26 до 30 септември ст. ст.), в които участват представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса. Приет е Устав и с тайно гласуване е избрано първото ръководство, което се състои от Настоятелство и действителни членове - Марин Дринов - председател на БКД, Васил Друмев - член, Васил Д. Стоянов - деловодител. За председател на Настоятелството е избран Николай Ценов, а за членове Василаки Михаилиди, Петраки Симов, Костаки Попович, Стефан Берон. С решение на Главното събрание на БКД от 6-9 ноември 1878 г. (25-28 октомври ст. ст.) седалището на дружеството се премества от Браила в София. На 19 март 1911 г. (6 март ст. ст.) Българското книжовно дружество се преименува в Българска академия на науките.

Денят на българската община и местното самоуправление. Отбелязва се с решение на Министерския съвет от 6 октомври 2021 г. Годишнина от обнародването /1882/ в бр. 117 на "Държавен вестник" на първия Закон за общините и градското управление в България. От 1998 г. до 2020 г. с решение на 3-ото Общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България, прието на 18 юни 1998 г. в Благоевград, денят се отбелязва като Ден на българската община.

По света се отбелязва:

Денят на астрономията. Отбелязва се от 2007 г. два пъти годишно по инициатива на Астрономическата лига, като първият ден се отбелязва през пролетта в деня, когато Луната е във фаза, най-близка до първа четвърт - от средата на м. април до средата на м. май, а вторият - от средата на м. септември до средата на м. октомври. Денят е честван за първи път в САЩ през 1973 г. по инициатива на Дъг Бъргър, тогавашния президент на Астрономическата асоциация на Северна Калифорния, като впоследствие става популярен и в други страни и първоначално се отбелязва само през пролетта в деня от средата на м. април до средата на м. май. През 2021 г. първото честване на Деня на астрономията е на 19 май. На този ден се организират различни мероприятия за популяризиране на астрономията.

Националният празник на Екваториална Гвинея. Ден на независимостта /1968/.

Националният празник на Испания. Годишнина от откриването на Америка от Христофор Колумб (1492).

На този ден в България:

1869 - В гр. Браила, Румъния, с решение на Учредителното събрание (30 септември ст. ст.) е създадено Българското книжовно дружество /БКД/ (от 1911 г. - Българска академия на науките) от писатели и общественици с цел "разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност". Представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса приемат устав, изработен на заседания на Учредителното събрание от 8 до 12 октомври 1869 г. (26 до 30 септември ст. ст.) с активното участие на писателя Любен Каравелов. С тайно гласуване е избрано първото ръководство, което включва Настоятелство и действителни членове - Марин Дринов - председател на БКД, Васил Друмев - член, Васил Д. Стоянов - деловодител. За председател на Настоятелството е избран Николай Ценов, а за членове Василаки Михаилиди, Петраки Симов, Костаки Попович, Стефан Берон. На 12 октомври 1869 г. (30 септември ст. ст.) Учредителното събрание се разпуска, а присъстващите полагат клетвата: "Като член на това дружество давам почтена реч да изпълня точно и доброволно моите длъжности, и на добър час!" Заедно с учредяването на Българското книжовно дружество към него се създава Дружествена библиотека, в която е събрана книжовната сбирка на дружеството. За уредник на библиотеката е избран Васил Д. Стоянов, един от основателите и деловодител на Българското книжовно дружество. С решение на Главното събрание от 6-9 ноември 1878 г. (25-28 октомври ст. ст.) на БКД седалището на дружеството се премества от Браила в София. На 19 март 1911 г. (6 март ст. ст.) БКД се преименува в Българска академия на науките.
1882 - В бр. 117 на "Държавен вестник" е обнародван първият Закон за общините и градското управление в България. Този закон е структуриран в осем глави, които обхващат: Общи положения, Образуването на общините, За кметовете, Длъжностите на общинския съвет, Бюджетът и счетоводството на общините, За общинското съдилище, За общинската канцелария, Особени разпореждания. Освен регулирането на възникналите обществени отношения на територията на съответната община, Законът за общините и градското управление от 1882 г. съдържа норми, които регулират отношенията между местната и централната държавна власт. Разграничени са функциите на тези власти, взаимообвързаността им, начинът и степента на тази обвързаност.
1884 - С Указ 41 от 12 октомври 1884 г. на княз Александър I е сформиран Трети пехотен Бдински полк - един от първите осем полка в Българската войска. В състава му участват 9-а Берковска дружина, 7-а Ломпаланска дружина и 15-а Свищовска дружина. Първи командир на полка е подполк. Иван Маслов. Полкът е участвал в битките през Сръбско-българската война (1885), Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913), Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945). В сражения по време на Първата световна война от полка загиват над 6000 души. По време на Втората световна война (1939-1946) полкът първоначално е в района на Елхово (ноември 1940-януари 1941), след което е в Скопие и Крушевац (април 1941-юли 1942). През м. септември 1944 г. участва в боевете при Кула.
1962 - България установява дипломатически отношения с Йеменската арабска република (Северен Йемен). Дипломатическите отношения с Народна демократична република Йемен (Южен Йемен) са установени на 10 декември 1967 г. На 22 май 1990 г. Северен и Южен Йемен се обединяват в Република Йемен със столица Сана. Българското посолство в Аден (Южен Йемен) се закрива и остава да функционира това в Сана.
1962 - България установява дипломатически отношения с Алжир.
1999 - Подписан е договорът за продажба на 58 на сто от капитала на "Нефтохим" АД - Бургас, на руския нефтен гигант "ЛУКойл" за 101 млн. долара. Държавата запазва "златна акция" в капитала на дружеството, която й дава право на решаващ глас при вземане на решения. След продажбата дружеството е регистрирано като "Лукойл Нефтохим Бургас" АД.
2005 - Народното събрание ратифицира Финансов договор между България и Европейската инвестиционна банка (България - проект "Дунав мост - транш 2"), сключен на 1 юни 2004 г. Този договор предвижда заем до 70 млн. евро на два транша, първият от които на стойност 50 млн. евро, вторият - 20 млн. евро.
2007 - В Стара Загора започва работа нов завод за криогенно втечняване. Инвестицията, в размер на 10 млн. евро, е на "Линде-газ" - дъщерно дружество на германския консорциум "Линде груп". Предприятието е разположено върху 18 дка на територията на бившия азотноторов завод "Агробиохим" на 15 км от Стара Загора.
2009 - Пред сградата на Българската академия на науките (БАН) в София са открити барелефи на проф. Марин Дринов и Иван Евстатиев Гешов по повод 140-ата годишнина на БАН. Скулптор е Георги Чапкънов.
2010 - В Перник е открита първата академична година на новосъздадения Европейски политехнически университет. Създава се с Решение на 41-ото Народно събрание от 10 юни 2010 г. Това е първото частно техническо висше училище в страната.
2011 - В Букурещ, Румъния, се провежда съвместно заседание на правителствата на България и Румъния. Подписани са общо шест документа за сътрудничество - декларации, меморандуми, споразумения, в областта на отбраната, вътрешните работи, икономиката, околната среда и социалната политика. Премиерите на България Бойко Борисов и на Румъния Емил Бок подписват политическа декларация за създаването на Съвет за сътрудничество на високо равнище между двете страни.
2012 - Община Каварна е отличена с награда от Генералната дирекция "Заетост, социални въпроси и приобщаване" на Европейската комисия и института "Отворено общество" за цялостен подход в интеграцията на малцинствата. Кметът Цонко Цонев получава приза на церемония по време на конференцията "MERI - Кметове за максимални ползи за ромското включване от структурните фондове на Европейския съюз" в Будапеща, Унгария. Наградата на община Каварна е сред осемнайсетте отличия, разделени в шест категории, за успешен модел на интеграция на малцинствата. Общо са номинирани 150 добри практики на европейски общини.
2016 - Министърът на икономиката Божидар Лукарски и министърът на икономиката на Обединените арабски емирства Султан бен Саид ал Мансури подписват в Министерски съвет Споразумение между двете държави за икономическо и техническо сътрудничество. Документът предвижда засилване на партньорството между двете страни с цел укрепване на икономическите връзки и увеличаване на двустранния стокообмен. По-рано същия ден двамата министри откриват бизнес форум, организиран от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.
2017 - В България се провежда 14-ата Правна асамблея на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Домакин на събитието е Българското национално радио. В двудневния форум участват над 80 делегати от 42 медийни организации от 28 държави. Сред основните теми са управлението на обществените медии в цифровизирания свят и единният цифров пазар, който ще бъде разгледан в контекста на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, авторското право, телекомите и електронната търговия.
2018 - В Ню Йорк, САЩ, България е избрана за член на Съвета по правата на човека (СПЧ) за периода 2019-2021 г. Страната е подкрепена от 180 от общо 188 присъствали и гласували държави членки на ООН. Съветът по правата на човека е междуправителствен орган в рамките на системата на ООН, отговарящ за насърчаването и защитата на правата на човека по света и за справяне със ситуации на нарушения в тази област.
2019 - В зала 1 на Националния дворец на културата се провежда тържествен концерт-спектакъл "150 години Българска академия на науките", с който се отбелязва 150 години от създаването на БАН. На концерта присъства и президентът Румен Радев.
2020 - Върховният касационен съд отхвърля решението на Софийския апелативен съд от 25 юли 2017 г., с което се определя, че България е собственик на двореца "Царска Бистрица" в местност Бистрица до Самоков по силата на Закона за обявяване на държавна собственост върху имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници. Решението на съда е окончателно.
Отхвърлят се като неоснователни и всички предявени искове на България срещу Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок във връзка с имота.

На този ден по света:

1492 - Испанският мореплавател Христофор Колумб открива нова територия, впоследствие наречена Америка, по време на първата си експедиция за намирането на западен път към Индия (3 август 1492-15 март 1493). Христофор Колумб потегля от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания с екипаж от 90 души на борда на три кораба - "Санта Мария", "Пинта" и "Ниня", към Канарските острови, където се подготвя за презокеанското плаване. На 6 септември 1492 г. корабите отплават, за да търсят западен път към Индия, пресичат Атлантическия океан и на 12 октомври 1492 г. достигат до нови земи. Това става официалната дата на откриването на Америка. На следващия ден екипажът слиза на брега на остров, наречен от Колумб Сан Салвадор. От 14 до 24 октомври 1492 г. експедицията изследва редица острови от Бахамския архипелаг, от 28 октомври до 5 декември 1492 г. - участък от североизточното крайбрежие на остров Куба, а на 6 декември 1492 г. достига о. Хаити. През нощта на 25 декември 1492 г. корабът "Санта Мария" засяда на риф и е изоставен. На 16 януари 1493 г. корабите "Ниня" и "Пинта" отплават обратно за родината. Завръщат се в Палос де ла Фронтера, Испания, на 15 март 1493 г.
1847 - Немският електроинженер и предприемач Ернст Вернер фон Сименс и механикът Йохан Георг Халске създават компания за производство на електротехническо оборудване - днес концерн "Сименс" - един от най-големите производители на електроника в света.
1929 - Във Варшава, Полша, е подписана Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз или т. нар. Варшавска конвенция с цел за хармонизиране на международното частно въздушно право.
1931 - В Рио де Жанейро, Бразилия, на хълма Корковадо на височина 700 метра тържествено е осветена статуята на Христос Спасителя - символ на града. Изграждането й започва на 4 април 1922 г. Монументът е в стил арт деко, висок е 38 метра, а размахът на ръцете на Христос Спасителя е 28 метра. Статуята на Христос Спасителя е включена в списъка на новите седем чудеса на света, обявени на 7 юли 2007 г. в Лисабон, Португалия.
1939 - Започва депортирането на евреи от Полша по време на Втората световна война (1939-1945), започнала с нападение над Полша на 1 септември 1939 г.
1944 - Британски и гръцки въоръжени сили освобождават Атина, Гърция, окупирана от фашистка Германия на 27 април 1941 г.
1949 - Американският предприемач Конрад Хилтън купува хотел "Уолдорф Астория" на Пето авеню в Ню Йорк, САЩ.
1960 - В Ню Йорк, САЩ, по време на дебати за колониализма в рамките на 15-ата годишна сесия на Общото събрание на ООН, първият секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз Никита Хрушчов започва да удря с юмруци по банката в знак на несъгласие с критиките от страна на ръководителя на делегацията на Филипините Лоренцо Сумулонг за политиката на СССР в Източна Европа, който казва, че СССР също е колонизатор по отношение на страните от Източна Европа. В ръката си Никита Хрушчов държи часовника си и се занимава с него по време на дебата. Неговият преводач Виктор Суходрев споделя думите му: "Започнах да удрям с юмрук и видях, че часовникът ми спря. По дяволите, счупих си часовника заради това тук! И тогава взех обувката и започнах да удрям с нея!". Но всъщност на снимки, запечатали този момент, се вижда, че обувката на Никита Хрушчов е поставена на банката пред него.
1968 - Открити са 19-ите летни Олимпийски игри в Мексико сити, Мексико.
Игрите завършват на 27 октомври 1968 г. В тях участват 5516 спортисти (781 жени и 4735 мъже) от 112 държави, които се състезават в 18 вида спорт.
1971 - Премиера на сцената на Бродуей в Ню Йорк, САЩ, на рок операта "Исус Христос Суперзвезда" на британския композитор Андрю Лойд Уебър и текстописеца Тим Райс. Мюзикълът, режисиран от Хал Принс, затваря на 30 юни 1973 г. след 711 представления. Рок операта "Исус Христос Суперзвезда" е базирана на концептуален албум, който Андрю Лойд Уебър и Тим Райс издават на 27 октомври 1970 г. По нея са направени две филмови адаптации - през 1973 г. и 2000 г.
1992 - Регистрирано земетресение от 5,8 по скалата на Рихтер с епицентър край Кайро, Египет, при което загиват 552-ма души.
1999 - В Пакистан е извършен военен преврат, начело с командващия армията ген.-лейт. Первез Мушараф, а министър-председателят Наваз Шариф е поставен под домашен арест. На 15 октомври 1999 г. ген.-лейт. Первез Мушараф издава указ, с който поема функциите на глава на изпълнителната власт.
2000 - В 12,15 ч. в пристанището на Аден, Йемен, е извършен терористичен атентат на борда на американския военен кораб "Коул", организиран от радикалната ислямска групировка "Армията на Мохамед", свързана с международната терористична организация "Ал Каида". Убити са 17 американски военни, ранените са 38 души.
2005 - В 01.00 ч. по Гринуич от космическата база, разположена на около 1000 км от Пекин, е изведен в орбита вторият китайски пилотиран космически кораб "Шънчжоу-6 " с двама космонавти на борда - Фей Цзюнлун и Не Хайшън.
2007 - Армията на САЩ за пръв път разполага в Япония мобилна система за засичане на ракети. Мярката е в рамките на усилията, полагани от САЩ за защита на архипелага от евентуална севернокорейска атака. Целта е да се гарантира ранно предупреждение за ракети, изстреляни в посока на Япония.
2008 - При наводнение в района на град Гардая в пустинята Сахара (Алжир), на 600 км южно от столицата, загиват 43 души и 86 са ранени. Правителството съобщава, че необичайното природно бедствие е нанесло материални щети за 200 млн. евро.
2009 - В Лондон, Великобритания, в. "Ивнинг стандарт", основан през 1827 г., започва да се разпространява безплатно, след като в началото на 2009 г. е купен от руския бизнесмен Александър Лебедев. Тиражът му е 600 000 броя.
2010 - Публикуван е доклад на Световния икономически форум (СИФ), който обобщава резултатите на проучване за това как държавите разпределят ресурсите и възможностите си между мъжете и жените. Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция си поделят водещите места в класацията на СИФ за равенство между половете, която включва 134 страни. България е поставена на 50-а позиция.
2013 - В Адис Абеба, Етиопия, на срещата на високо равнище на Африканския съюз е прието решение да се увеличат с една трета силите на организацията в Сомалия за борба с ислямистката групировка "Аш Шабаб". В съобщението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз се посочва, че мисията на Африканския съюз в Сомалия (АМИСОМ) ще бъде увеличена с 6235 войници до 23 966 военнослужещи. Решението е в отговор на терористичното нападение срещу търговския център "Уестгейт" в кенийската столица Найроби на 21 септември 2013 г., при което загиват 59 души, а 175 са ранени.
2014 - Тайфунът Вонфон, съпътстван от проливен дъжд и ветрове със скорост до 180 км/ч, преминава над южния японски остров Окинава. В Кюшу властите разпореждат евакуация на 150 000 души. Тайфунът достига до гр. Макурадзаки, на около 1000 км югозападно от Токио, където са ранени 45 души. Прекъснато е електроснабдяването на над 60 000 домове.
2016 - Президентът на Сърбия Томислав Николич открива генерално консулство на Сърбия в Санкт Петербург, Русия, чийто почетен консул ще бъде руският бизнесмен Генадий Тимченко.
2017 - В Крайова, Румъния, президентът Клаус Йоханис прави тест-драйв с новия модел на "Форд", който започва да се произвежда в Румъния - "ЕкоСпорт". Негов съпилот е световният рали шампион Симоне Темпестини. Румънският президент присъства на представянето на новия модел във фабриката в град Крайова (Южна Румъния). В събитието участват и министър-председателят на Румъния Михай Тудосе и посланикът на САЩ в Румъния Ханс Клем. От 2008 г., когато закупува предприятието в Крайова, компанията "Форд" е инвестирала над 1,2 млрд. евро в производствената си дейност в Румъния.
2018 - В Македония с 10 гласа "за", 7 "против" и нито един въздържал се, комисията по конституционните въпроси в парламента одобрява предложението на правителството за внасяне на четири поправки в конституцията, свързани с постигнатото споразумение с Гърция за преименуване на страната на Република Северна Македония. Правителството предлага внасяне на четири поправки в конституцията, свързани с постигнатото споразумение с Гърция за преименуване на страната на Република Северна Македония. За внасяне на поправки в конституцията е необходимо мнозинство от две трети в парламента.
2019 - Тайфунът "Хагибис" връхлита източната и централната част на Япония. Бурята донася безпрецедентни по количество валежи и предизвиква смъртоносни наводнения и свлачища. Загиват 56 души, над 140 души са ранени.

Родени на този ден българи:

акад. Иван Снегаров, църковен историк /1883-1971/.
Бил е преподавал в Ениджевардарското класно училище и в Цариградската духовна семинария, и писар в Българската екзархия в Цариград. Учител последователно в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр (дн. Серес, Северна Гърция), в Солунската мъжка реална гимназия, в Ямболската гимназия, в Софийската семинария и др. Дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1912-1926). Редактор на периодичните издания "Духовна култура", "Народен страж" и "Македонски преглед" (орган на Македонския научен институт), на в. "Автономна Македония" и на "Църковен вестник" (1928-1931). Декан на Богословския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1928-1929; 1934-1935; 1942-1943; 1948-1949). Директор на Института за българска история при Българската академия на науките /БАН/ (1947-1950). Директор на Архивния институт при БАН (1951-1959). Автор е на 21 монографии, над 200 студии, статии и рецензии. Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1969).
проф. Георги Брадистилов, математик /1904-1977/.
Един от основателите на Държавната политехника (1942), в която е основател и завеждащ Катедрата по приложна математика (1945-1953), декан на Строителния факултет (1945-1947), ректор на Държавната политехника (1947-1948). Завеждащ на Катедра по висша математика на Машинно-електротехническият институт (1953-1971) и ректор на института (1962-1966). Член-кор. на Българската академия на науките (1967). Автор е на над 100 публикации (15 в чужбина), съавтор на основните учебници и ръководства по висша математика за инженери (около 40), и на книгите: "Матрично смятане", "Операционно смятане". Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1957, 1963), на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "Народна република България" втора степен (1964). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (1974).
Петър Незнакомов (ист. име Петър Димитров Димитров), писател /1920-1997/.
Заместник-главен редактор на в. "Стършел" (1956-1970) и на в. "Литературен фронт" (1970-1973). Главен редактор на Студията за анимационни филми "София" (1973-1975). Автор е на сборниците разкази "Бяло и черно", "В ония дни", "Атила - бич Божи", "Разкази за петте океана" и др. Сценарист е на филмите "Хитър Петър" (1960), "Маргаритка" (1961), "Нако, Дако и Цако - коминочистачи" (1976), "Подарък в полунощ" (1986). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1976). Носител на литературната награда "Чудомир" на община Казанлък, фондация "Чудомир" и в. "Стършел" (1969, 1976), на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1980), на наградата на Съюза на българските писатели за хумор и сатира за 1986 г. (19 май 1987).
акад. Рангел Вълчанов, актьор, режисьор и сценарист /1928-2013/.
От 1952 г. работи в Студията за игрални филми (СИФ) "Бояна" като асистент режисьор и режисьор-постановчик, член на директорския съвет в СИФ "Бояна". Автор е на около 17 игрални и десетки документални филми, като в повечето от тях е сценарист и режисьор: "Слънцето и сянката (1962), "Търси се спомен..." (1964), "Вълчицата" (1965), "Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров" (1966), "Езоп" (1970), "Лице под маска" (1970), "Шанс" (1971), "С любов и нежност" (1978), "Лачените обувки на незнайния войн" (1979), "За къде пътувате" (1986) и др. Сред десетките му документални филми са "Пътешествие между два бряга" (1967), "Любомир Пипков" (1974), "Мечтател" (1982), "Индия, моя любов" (1983), "Гена Димитрова" (1983) и др. Автор е на книгите "Всички ще умрем, а сега наздраве" (2010), "Ура! Най-после и онемях" (2012), "Хем съм сам, хем няма никой" (2013). Обявен от кинематографичната общност за режисьор номер 1 на България за 20 век (1995). Носител на Голямата награда "Златна камера" на Съюза на българските филмови дейци (1980), на държавната награда "Паисий Хилендарски" (3 ноември 2008), на наградата за цялостно творчество на Българската филмова академия (31 май 2012), на наградата "Златен на век" плакет на Министерството на културата (21 май 2004), на наградата "Златен век" огърлие на Министерството на културата (20 май 2013), на орден "Стара планина" първа степен (22 януари 1999) и орден "Св. св. Кирил и Методий" с огърлие (4 ноември 2008).
Бригита Чолакова, телевизонна водеща и журналистка /1933-1999/.
В началото на 60-те години става преводач и конферансие към цирк "Добрич", а от 1968 г. е водеща на програмата на фестивала "Златният Орфей". Работила е в Българската национална телевизия (1970-1991, 1995-1999). Авторски нейни предавания са: "Телевизионен обектив", "Стил", "ТВ Неделник" и "Модева ТВ". Водеща е на:,"Пожелахте да видите", "Телевизията представя", "Модева ТВ".
Иван Драгневски, финансист и политик /1940/.
През 1964 г. работи в международния отдел на Българската народна банка. През същата 1964 г. преминава на работа в новоучредената Българска външнотърговска банка (от 1994 г. "Булбанк"). Председател на Българска външнотърговска банка (11 април 1980-20 декември 1989). Председател на Българска народна банка (20 декември 1989-9 януари 1991). Пълномощен министър и търговски представител на България в Торонто, Канада (1991-1992). Член и председател на Надзорния съвет на "Първа източна международна банка" АД /от 2005 г. "Интернешънъл Асет Банк" АД/ (2003-2021).
акад. Станимир Троянски, математик /1944/.
Научните му приноси са главно в областта на функционалния анализ. Ръководител на сектор "Реален и функционален анализ" в Единния център по математика и механика (1985-1988) и на катедра Математически анализ във Факултета по математика и информатика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1989-1999). Почетен гражданин на Варна (август 2019).
Тодор Димитров, актьор /1945/.
Играл е в Държавния куклен театър във Варна (1972-1983). От 1983 г. е в състава на Столичния куклен театър. Участвал е в повече от 100 постановки. Играл е в сериалите "Седем часа разлика" (2011) и "Столичани в повече" (2017). Носител на награда от втория Национален преглед на българските куклени театри (1973), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен принос към кукленото изкуство (27 март 2010).
Тоня Горанова, художник /1949/.
Илюстратор на детска литература, книги, читанки и учебници за основното образование. Удостоена с наградата "Александър Денков" на Съюза на българските художници за високи постижения в изкуството на българската книга (1988, 2006).
проф. Митко Георгиев, инженер /1953/.
Заместник-ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет в София (2007-2011) и негов ректор (2011-юли 2019). Има издадени над 70 научни статии.
Георги Георгиев, финансист /1956/.
Директор на дирекция "Инвестиции" в "Обединена българска банка" (1991-1995). Главен счетоводител в застрахователна компания "Витоша Живот" АД (1995-1998). От 1998 г. е изпълнителен директор на ЗК "Витоша Живот"АД (от 2007 г. застрахователна компания "Уника живот" АД). Председател на Управителния съвет на "Уника живот" АД и изпълнителен директор на дружеството (2008-2020). От 2021 г. е член на Надзорния съвет на "Уника България" АД.
Емил Райнов, лекар и политик /1961/.
През 1988 г. завежда кабинет по спортна медицина в общинската болница в Дупница, а от 1989 г. работи в отделение за медицинска и психологическа експертиза във въздушния транспорт към Националната многопрофилна транспортна болница "Цар Борис ттт" в София. Бил е преподавател по медицинско осигуряване в Института по въздушен транспорт. Заместник-министър на здравеопазването (24 август 2005-27 юли 2009). Председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (13 декември 2005-9 септември 2009). Депутат в 42-ото и 43-ото Народно събрание (2013-2017).
Сашка Васева, фолкпевица /1966/.
Петър Петров, състезател по баскетбол и треньор /1970/.
Носител на наградата за най-етичен треньор в българските първенства "Румен Пейчев" на специализираният баскетболен сайт BGbasket.com (2017).
Иво Янакиев, състезател по гребане /1975/.
Печели бронзов медал (скиф) в Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция.

На този ден са родени и:

княз Дмитрий Донски, руски владетел /1350-1389/.
Велик Московски княз (от 1359) и Велик Владимирски княз (от 1362). По негово време Москва се утвърждава като център на руските земи.
Артур Никиш, унгарски диригент и композитор /1855-1922/.
Главен диригент на Лайпцигската опера (1882-1889) и неин директор (1905-1906). Ръководител на Бостънския симфоничен оркестър (1889-1893), на лайпцигския "Гевандхауз" (1895-1922), едновременно и на Берлинския филхармоничен оркестър. Ръководител на симфоничния оркестър на Хамбург (1897). Главен диригент и директор на операта в Будапеща (1893-1895). Ръководител на диригентски клас в Лайпцигската консерватория (1902-1907).
сър Артър Хардън, британски химик /1865-1940/.
Носител на Нобелова награда за химия за 1929 г. заедно с шведския биохимик от немски произход Ханс фон Ойлер-Келпин за техните изследвания върху алкохолната ферементация и ферментационните ензими.
Рамзи Макдоналд, британски политик /1866-1937/.
Един от основателите на Лейбъристката партия (27 февруари 1900). Председател на парламентарната група на Лейбъристката партия (1911-1914). Лидер на Лейбъристката партия (22 ноември 1922- 1 септември 1931). Министър председател на Великобритания (22 януари 1924-4 ноември 1924; 5 юни 1929-7 юни 1935).
Еудженио Монтале, италиански поет /1896-1981/.
Автор е на стихосбирките "Кости от сепия" (1925), "Къщата на митничаря и други стихотворения" (1932), "Случаи" (1939), "Финистере" (1943) "Буря и друго" (1956), Ксения" (1966), "Дневници от 71-ва и 72-ва" (1973), "Други стихове" (1981) и др. Пожизнен сенатор (1967). Носител на Нобелова награда за литература за 1975 г. за неговата характерна поезия, в която високохудожествено интерпретира общочовеши проблеми. По стиховете му създават музика някои италиански композитори. През 1996 г. излиза "Посмъртен дневник". В България е публикувана книгата му с очерци "Вън от дома" (2009).
Роке Гастон Масполи, уругвайски футболист (вратар) /1917-2004/.
Печели златен медал от Световното първенство през 1950 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.
Никита Симонян, съветски футболист, треньор и спортен деец /1926/.
Най-добрият нападател в историята на футболния клуб "Спартак" - Москва, където играе от 1949 г. до 1959 г. (160 гола). С националния отбор по футбол печели златен медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. От 1990 г. е първи заместник-председател на Федерацията по футбол на СССР, от м. сентември 1992 г. е първи вицепрезидент на Руския футболен съюз. Три пъти е бил и. д. президент на Руския футболен съюз (2009Ч2010, през 2012 г. и през 2015 г.). Понастоящем е първи вицепрезидент на Русикя футболен съюз. Автор е на книгата "Футболът само игра ли е?" (1989). Носител на почетния знак "За заслуги в развитието на олимпийското движение в Русия" на Националния олимпийски комитет на Русия (2000). Носител на руските ордени "За заслуги пред Отечеството" трета степен (2000) и четвърта степен (2011). Носител на орден на Международната федерация по футбол ФИФА "За заслуги" (2000) и на Олимпийски орден на Международния олимпийски комитет. Носител на арменския орден "За заслуги пред Отечеството" първа степен (8 юли 2019) и на арменския медал "За заслуги пред Отечеството" първа степен (10 октомври 2013). От 24 януари 2020 г. стадионът в гр. Армавир, Русия, носи неговото име.
Сезар Пели, ажентински архитект /1926-2019/.
Живее в САЩ от 1952 година. Проектира кулите "Петронас" в Куала Лумпур (Малайзия), финансовият център "Уан уърлд" в Ню Йорк (САЩ), Гран Торе Костанера в Сантяго (Чили), Стъклената кула в Мадрид (Испания), Международният финансов център в Хонконг, десетки театри и културни центрове по света.
Лучано Павароти, италиански оперен певец тенор /1935-2007/.
На 29 април 1961 г. той дебютира на оперната сцена в ролята на Родолфо в операта "Бохеми" на италианския композитор Джакомо Пучини в операта на Реджо Емилия, Италия. Има повече от 100 записа, пет от които са удостоени с награда "Грами". Концертът на Лучано Павароти и испанските оперни певци Хосе Карерас и Пласидо Доминго, известни като "Тримата тенори", записан в Рим, Италия, през 1990 г., се превръща в най-продавания класически албум на всички времена. През 1996 г. сп. "Форбс" класира Лучано Павароти сред най-богатите хора в развлекателната индустрия с печалби от 25 млн. долара. От 2007 г. в негова памет театърът в родния му град Модена носи неговото име. Той е записан в Книгата на рекордите "Гинес" с рекорд за най-много бисове (165 на брой) след негово изпълнение в Берлин, Германия, на 24 февруари 1988 г. Носител на награда "Грами" (1978, 1979, 1981, 1988, 1990, 1998).
Якоб Кун, швейцарски футболист и треньор /1943-2019/.
Рик Парфит, британски музикант /1948-2016/.
Китарист на британската рок група "Стейтъс Куо" от 1967 г. Групата е създадена през 1962 г. като "Спектърс". От 1969 г. носи името "Стейтъс Куо", с което добива популярност в цял свят. Тя е продала общо над 100 млн. копия на свои албуми. Сред най-популярните песни на групата са "in The Army Now", "Rockin' All Over the World", "Caroline" и др.
Бранко Цървенковски, македонски политик /1962/.
Министър-председател на Република Македония (4 септември 1992-30 ноември 1998, 7 октомври 2002-12 май 2004). Президент на Република Македония (12 май 2004-12 май 2009). Председател на Социалдемократическия съюз на Македония (21 април 1991-14 ноември 1999, 23 януари 2000-12 май 2004; 12 май 2009-25 април 2013).
Карстен Ембах, немски състезател по бобслей /1968/.
Олимпийски шампион (четворка) през 2002 г. от Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и бронзов медал през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия. От световни първенства печели четири златни (1995, 1997, 2000 и 2003), един сребърен (2001) и един бронзов медал (1996).
Боде Милър (Самюъл Боди Милър), американски състезател по ски алпийски дисциплини /1977/.
Олимпийски шампион през 2010 г. в Ванкувър, Канада. От олимпийски игри във Ванкувър печели и един сребърен и един бронзов медал. От Олимпийските игри през 2002 г. в печели два сребърни медала. От Олимпийските игри през 2014 г. в Сочи, Русия печели един бронзов медал. От световни първенства печели четири златни и един сребърен медал. Двукратен носител на Световната купа (2005, 2008).
Филип Шох, швейцарски състезател по сноуборд /1979/.
Двукратен олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, и през 2006 г. в Торино, Италия. От световни първенства печели два сребърни медала.
Ледли Кинг, английски футболист /1980/.
Шола Амеоби, нигерийски футболист /1981/.
Кристиан Стуани, уругвайски футболист /1986/.
Рубен Янес, испански футболист (вратар) /1993/.

Това е денят на смъртта на:

ген. Робърт Лий, американски военен деец /1807-1870/.
Главнокомандващ силите на Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ (1861-1865).
Анатол Франс (ист. име Жак Анатол Франсоа Тибо), френски поет и писател /1844-1924/.
Автор е на произведенията "Златни поеми" (1873), "Йокаста и мършавата котка" (1881), "Таис" (1890), "Островът на пингвините" (1908) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1921 г.
Рашко Маджаров, български адвокат и политик /1874-1943/.
Депутат от 14-ото до 24-ото Обикновено народно събрание (1908-1939). Министър на земеделието и държавните имоти (21 юни 1918-17 октомври 1918), министър на правосъдието (29 януари 1924-3 ноември 1924), министър на железниците, пощите и телеграфите (3 ноември 1924-4 януари 1926; 12 септември 1928-15 май 1930).
Алф Сомерфелт, норвежки езиковед /1892-1965/.
Един от основателите на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Генерален секретар на Постоянния международен комитет на лингвистите (1946-1964).
Дийн Ачесън, американски политик /1893-1971/.
Държавен секретар на САЩ (21 януари 1949-20 януари 1953).
Мара Пенкова, българска актриса /1894-1959/.
От 1919 г. е актриса в новообразуван любителски театър в Бургас. Играла е в Народния театър в София (1921-1946). Изиграла е повече от 80 характерни комични роли. Създава с лични средства Централния куклен театър /дн. Столичен куклен театър/ (1946). Директор на Централния куклен театър (1946-1959). Лауреат на Димитровска награда (1951).
Паул Мюлер, швейцарски химик /1899-1965/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1948 г. за откриването на високата ефективност на съединението дихлор-дифенил-трихлоретан (ДДТ) като контактна отрова. Той патентова съединението през 1940 г. и след като го изследва в естествена среда, през 1942 г. пуска препарата в продажба. ДДТ се оказва ефективен срещу вредни насекоми като въшки и комари, които са преносители на заразни болести като маларията и петнистия тиф.
Соня Хени, норвежка състезателка по фигурно пързаляне /1912-1969/.
Трикратна олимпийска шампионка по фигурно пързаляне през 1928 г. в Сен Мориц, Швейцария, през 1932 г. в Лейк Плесид, САЩ, и през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен, Германия. От световни първенства печели 10 златни медала (1927, 1928, 1929, 1930, 1931, 1932, 1933, 1934, 1935, 1936) и един сребърен медал (1926). От европейски първенства печели шест златни медала (1931, 1932, 1933, 1934, 1935, 1936).
Васил Попов, български писател, журналист, сценарист и преводач /1930-1980/.
Редактор във в. "Бойно знаме" (1952-1953), в сп. "Наша родина" (1953-954), в сп. "Отечество", във в. "Народна култура" (1954-1957) и в. "Литературен фронт" (1964-1966; 1971-1973). Редактор и завеждащ отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт"(1973-1980). Автор е на "Човекът и земята" (1962), "Корените" (1967), "Времето на героя" ( 1968; 1979), "Това красиво човечество" (1971), "Спокойствие" (1972), "Вечни времена" (1973), "Зеленият тръбач" (1975), "Корените. Хроника на едно село" (1975; 1977), "Низината" (1977; 1979; 1984), "Слова" (1978), "Дайкири. Разкази за Куба" (1979), "Самолет от Цюрих" (1980), "Оставете балкона отворен" (1980). Създава пиесите "Легенда" (1965), "Кактусът" (1970) и "Селски притчи" (1975). Автор е и на сценариите за игралните филми "Свобода и смърт" (1968), "Вечни времена" (1974), "Жив автобус" (1979). Превежда произведения на Джеръм Селинджър, О. Х. Кардосо, Ги дьо Мопасан и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1980).
Ги дьо Мопасан и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1980).
проф. Димитър Филипов, български икономист /1932-2007/.
Ректор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1971-1978). Бил е журналист, главен редактор на сп. "Култура" и сп. "Родопи". Бил е заместник-председател на Комитета по култура, директор на Института по култура, декан във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и преподавал в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Университета за национално и световно стопанство.
Кишо Курокава, японски архитект /1934-2007/.
Един от основоположниците на архитектурните течения "метаболизъм" и "симбиоза". Проектирал е Националния музей по етнология в Осака, Япония (1973-1977), международното летище в Куала Лумпур, Малайзия (1992-1998), Музея за съвременно изкуство в Хирошима, Япония (1992-1998) и др.
Уилт Чембърлейн (ист. име Уилтън Норман Чембърлейн), американски баскетболист /1936-1999/.
Той е единственият играч, който е отбелязал 100 точки в един мач от НБА - на 2 март 1962 г. за победата на "Филаделфия 76" над "Ню Йорк Никс" със 169:147.
проф. Милчо Левиев, български джаз музикант, композитор, аранжьор и пианист /1937-2019/.
Диригент на Биг бенда на Българското национално радио (1962-1966). Диригент на Пловдивската филхармония и на Софийската филхармония (1963-1968). Композитор и пианист на квартета "Джаз фокус'65" (1965-1970). От 1970 г. с малко прекъсване живее и твори в САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (от 1988) и води майсторски класове в Нов български университет (НБУ). Удостоен със званието "доктор хонорису кауза" на НБУ (10 май 1999). Носител на орден "Стара планина" първа степен (17 декември 1997) и орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (21 декември 2007).
Станчо Бончев, български футболист (вратар) и треньор /1942-2013/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Бенковски" (Видин), "Генерал Заимов" (Сливен), "Локомотив" (Пловдив) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 7 мача.
Стоян Янев, български архитект /1946-2015/.
Специализирал е реставрация през 1972 г. в Италия. Работил е 10 години в Националния институт за паметниците на културата и 11 години в "Софтпроект". Четири години е бил съветник на министъра по градското развитие в Етиопия. Бил председател на Столичното дружество на архитектите. Бил е началник на Управлението по архитектура и градоустройство към Столична община. Главен архитект на София (1996-2006).

Подобни статии

  • 17 октомври - Международният ден за борба против нищетата

    17 октомври - Международният ден за борба против нищетата

    Международният ден за борба против нищетата. Отбелязва се от 1993 г. по инициатива на бившия генерален секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр и на френската благотворителна организация "АТД - Кар Монд", одобрена с резолюция A/RES/47/196 на Общото събрание на ООН от 22 декември 1992 г.

    101
  • 16 октомври - Празникът на авиацията и Военновъздушните сили

    16 октомври - Празникът на авиацията и Военновъздушните сили

    Празникът на авиацията и Военновъздушните сили. Отбелязва се с Разпореждане 400 на Министерския съвет от 1 юни 1963 г. Годишнина от първия в историята на българската авиация и в Европа полет на самолет /1912/ с разузнавателна цел в реални бойни условия по време на Балканската война (1912-1913). Освен разузнаване на силите на противника е осъществено първото над стария континент бомбардиране от въздуха в истинска фронтова обстановка. Пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев летят със своя "Албатрос" над Одринската крепост, разузнават разположението на резервите и успяват да хвърлят две ръчни гранати над гара Караагач.

    219
  • 15 октомври - Световният ден на чистите ръце

    15 октомври - Световният ден на чистите ръце

    Световният ден на чистите ръце. Отбелязва се от 2008 г., обявена от Общото събрание на ООН за Световна година на хигиената, по инициатива на организацията Глобално публично-частно партньорство за миене на ръце (дн. Глобално партньорство за миене на ръце), с цел повишаване на информираността на обществеността за значението на миенето на ръцете като мярка за предпазване от болести. През 2008 г. в отбелязването на деня се включват 120 млн. деца от 70 страни, припомня БТА. Всяка година в инициативата се включват близо 200 млн. души от над 100 страни. Мотото на деня за 2021 г. е: "Нашето бъдеще е в ръцете ни. Да бъдем заедно".

    185