14 октомври - Световният ден на зрението

Световният ден на зрението. Отбелязва се от 1998 г. през втория четвъртък на м. октомври по инициатива на Световната здравна организация в сътрудничество с Международната агенция за предотвратяване на слепотата. Целта е да се привлече вниманието на обществеността към възможностите за лечение на очните болести и за предотвратяване на слепотата. По данни на Световната здравна организация към м. февруари 2021 г. над 2,2 млрд. души в света имат проблеми със зрението. Мотото на деня за 2021 г. е: "Цени очите си".

 

В България се отбелязва:

Денят на Севлиево. Отбелязва се в деня на църковния празник на преп. Параскева Петка Търновска (Петковден). Всяка година в дните около празника се провежда традиционен есенен събор. През 2021 г. съборът е отменен заради разпространението на коронавируса "Ковид-19".

 

Денят на Трън. Отбелязва се с решение 46 на Общинския съвет от 13 септември 2000 г. в деня на църковния празник на преп. Параскева Петка Търновска (Петковден), почитана като покровителка на града. В Трън се намира естественият скален параклис "Св. Петка", в който тя се е укривала, гонена от неверници. На този ден по традиция трънските дюлгери се прибирали от гурбет.

 

Празникът на община Вълчедръм. Отбелязва се с решение 17 на Общинския съвет от 18 декември 2007 г. в деня на църковния празник на преп. Параскева Петка Търновска (Петковден). Храмов празник църквата "Света Параскева", построена през 1936 г.

 

Празникът на Нова Загора. Отбелязва се с решение 99 на Общинския съвет от 22 септември 1993 г. в деня на църковния празник на преп. Параскева Петка Търновска (Петковден). Храмов празник на църквата "Св. Петка Търновска" в града, построена през 1858 г.

 

Празникът на Нови пазар. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1996 г. в деня на църковния празник на преп. Параскева Петка Търновска (Петковден). Храмов празник на църквата "Св. Петка" в града, построена през 1850 г.

 

Празникът на Твърдица. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1993 г. на църковния празник на преп. Параскева Петка Търновска (Петковден). Храмов празник на църквата "Св. Петка" в града, построена в началото на 19-и век.

 

Празникът на Троян. Отбелязва с решение на Общинския съвет от 1993 г. в деня на църковния празник на преп. Параскева Петка Търновска (Петковден). Храмов празник на църквата "Св. Преподобна Параскева" в града, построена през 1835 г.

 

По света се отбелязва: 

Световният ден на стандартизацията. Отбелязва се от 1970 г. по инициатива на Международната организация по стандартизация и с подкрепата на Международна електротехническа комисия от 1988 г. и на Международния съюз за телекомуникации от 1993 г. Целта е да се повиши информираността на обществеността за значението на глобалната стандартизация за световната икономика, както и да се обърне внимание на ролята й в удовлетворяването на потребностите на бизнеса, промишлеността, правителствата и потребителите в световен мащаб. Годишнина от създаването /1946/ на Международната организация по стандартизация. Мотото на деня за 2021 г. е: "Нашата визия за един по-добър свят".

 

На този ден в България:

1870 - В бр. 46 на в. "Свобода" е публикувана първата програма на Българския революционен централен комитет (БРЦК). БРЦК е политическа организация и ръководен орган на българското национално-революционно движение през 70-те г. на 19 в. Създадена е 31 октомври 1869 г. и е приемник на идеите на Георги Раковски, поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение. Програмата е написана от Любен Каравелов през пролетта на 1870 г. За първи път програмата на БРЦК излиза на 1 август 1870 г. на страниците на руското емигрантско сп. "Народное дело" в Женева, Швейцария, а на 14 октомври с. г. е публикувана и във в. "Свобода". Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва извоюване на политическо освобождение на българския народ с мирни и въоръжени средства. При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори. В програмата Каравелов защитава и идеята за създаване на дунавска федерация, в която всички народности ще имат равни права. През 1870 г. в БРЦК се оформят Външен център - със седалище в Букурещ и ръководител Любен Каравелов, и Вътрешен център или Привременно правителство - със седалище в Ловеч и ръководител Васил Левски. На Общо събрание (29 април-4 май 1872) в Букурещ се приемат нов Устав и нова Програма на БРЦК.

1915 - България обявява война на Сърбия с Манифест към българския народ на цар Фердинанд I, с което страната се включва в Първата световна война (1914-1918) на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османска империя).

Преди това, на 3 октомври 1915 г., Великобритания и Франция обявяват война на България, а на 7 октомври - Русия. Повод за начало на войната е убийството на 28 юни 1914 г. в Сараево на австрийско-унгарският престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд, след което на 28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Войната се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави). И двата военни блока се опитват да привлекат България на своя страна заради важното й стратегическо месторазположение, но в началото на войната България обявява, че ще пази неутралитет. На 6 септември 1915 г. България сключва договор и тайна конвенция с Германия, допълнени от Военна конвенция с Германия и Австро-Унгария, с които страната поема ангажимент да се включи във войната на тяхна страна, като в замяна получи земите, отнети й от съседните балкански държави след Междусъюзническата война (1913), както и заем от 200 млн. франка. На 6 септември 1915 г. е подписана и конвенция с Османската империя, уреждаща поправка на границата в полза на България по долното течение на р. Марица. На 23 септември 1915 г. правителството на Васил Радославов обявява обща мобилизация на въоръжените сили в България, а на 25 септември 1915 г. Главното командване е възложено на ген. Никола Жеков. Българската армия е съсредоточена на сръбската и гръцката граница. Първата световна война завършва на 11 ноември 1918 г. с поражението на Централните сили, като България капитулира на 29 септември 1918 г., Османската империя - на 30 октомври 1918 г., Австро-Унгарската империя - на 3 ноември 1918 г . и Германия - на 11 ноември 1918 г. На 29 септември 1918 г. в Солун, Гърция, е подписано споразумение за примирие между България и държавите от Антантата. Страната се задължава да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите територии, да понесе частична военна окупация. Примирието е в сила до подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой (Франция), наложен на България след поражението й във войната. Според клаузите му от страната е отнета площ от 11 278 кв. км с българско население, откъснати са Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия. На България се налагат тежки репарации на обща стойност 2 милиарда и 250 милиона златни франка, платими за 37 години при лихва от 5 процента. Страната се лишава от правото да поддържа собствена армия, военен флот и авиация, като въоръжените й формации не трябва да надвишават 20 000 души доброволци.

1922 - 19-ото Обикновено народно събрание приема Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите Иван Евстратиев Гешов (16 март 1911-1 юни 1913), д-р Стоян Данев (1 юни-4 юли 1913) и Александър Малинов (21 юни-18 октомври 1918) за обявените и водени войни и за последвалите ги национални катастрофи през 1913 г. и 1918 г. Законът е публикуван в "Държавен вестник" на 17 октомври 1922 г. Допитването се извършва чрез гласуване с два вида бюлетини - черни, с които ще се гласува за "невиновен", и бели - за "виновен". Бялата бюлетина съдържа имената на 22 бивши министри. Законът за референдума утвърждава постановление на Министерския съвет от 24 септември 1922 г. за арестуване на министрите от кабинетите на Стоян Данев и Александър Малинов и за налагане на възбрана върху имуществото им. Постановлението влиза в сила на 15 септември 1922 г. На 26 септември 1922 г. министрите от кабинетите, управлявали България през 1912-1913 г. и 1918 г. са арестувани. Допитването за виновността им е проведено на 19 ноември 1922 г. по настояване на народа да бъдат наказани виновниците за първата (1913) и за втората национална катастрофа (1918) и поради необходимостта да бъде парирана дейността на Конституционния блок. От 926 490 избиратели, участвали в референдума, 647 313 гласуват с бялата бюлетина (по призива на БКП и БЗНС), 223 584 - с черната (по призива на партиите от Конституционния блок), 55 593 бюлетини са недействителни. На 13 февруари 1923 г. е обнародван Закон за съдене на министрите от правителствата на Иван Евстатиев Гешов и д-р Стоян Данев и на Александър Малинов. На 11 март 1923 г. на основание на допитването от 19 ноември 1922 г. те са предадени на Държавен съд. След преврата, организиран на 9 юни 1923 г. от Народния сговор и Военния съюз, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски, министрите са пуснати на свобода преди връчването на обвинителен акт. Законът е отменен на 21 март 1924 г.

1945 - Пуснат е в експлоатация язовир "Бели Искър" в Рила. Строителството започва през 1939 г. Общият му обем е 15,3 млн. куб. метра. Язовирната стена е дълга 525 м и висока 45 м. Основното му предназначение е водоснабдяването на София, Боровец и Самоков по водопровода Рила-Самоков.

1969 - Направена е първа копка за строежа на първата атомна електроцентрала в България АЕЦ "Козлодуй". Официално е открита на 4 септември 1974 г. Въвеждането на мощностите се осъществява на три етапа. През първия етап се въвеждат в експлоатация Първи (24 юли 1974 г.) и Втори енергоблок (27 септември 1975 г.). През втория етап се въвеждат в експлоатация Трети (17 декември 1980 г.) и Четвърти блок (18 май 1982 г.). С въвеждането в експлоатация на последните два блока - Пети (29 ноември 1988 г.) и Шести (8 септември 1991 г.), завършва третият етап. Първи и Втори блок са изключени от енергийната система на страната на 31 декември 2002 г., съгласно решение на Министерският съвет от 19 декември 2002 г. във връзка с поети от България ангажименти в преговорите за присъединяване на страната към Европейския съюз. Трети и Четвърти блок на електроцентралата са изключени от енергийната система на страната на 31 декември 2006 г., съгласно решение на Министерския съвет от 21 декември 2006 г. в изпълнение на задълженията на България по Договора за присъединяването на страната към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г.

1971 - Открит е Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий", създаден с преобразуването на Висшия педагогически институт "Братя Кирил и Методий". Тогавашният председател на Държавния съвет Тодор Живков огласява указа за създаването на Великотърновския университет на многолюдно тържество и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Висшият педагогически институт "Братя Кирил и Методий" е създаден с ПМС 162/27 септември 1962 г. на Министерски съвет. Открит е на 15 септември 1963 г., утвърден е с Указ 395 на Президиума на Народното събрание от 4 август 1964 г. С указ 586 на Държавния съвет от 13 октомври 1971 г. е преобразуван във Великотърновски университет (ВТУ) "Кирил и Методий". По предложение на Историческия факултет на ВТУ през април 1990 г. е приета промяна в името на университета - "Св. св. Кирил и Методий".

1991 - В София проф. Елена Баева създава първото частно театрално училище в България "УНИ". Негов приемник е създаденото на 19 май 1996 г. висше училище Театрален колеж "Любен Гройс".

1994 - В местността Рупите е осветен храм-паметникът "Св. Петка Българска", чието изграждане се организира от пророчицата Ванга /1911-1996/. Църквата е построена в непосредствена близост до къщата, в която е живяла пророчицата Ванга. Храмът е построен с дарения на повече от 2500 души, като 2,5 млн. лв. е дала самата Ванга. Архитекти на постройката са Богдан Томалевски и Лозан Лозанов. Автор на стенописите и иконите е художникът Светлин Русев. Храмът има необичайна художествена украса, при която не са следвани стриктно каноните на иконописта, но въпреки това той привлича хиляди поклонници и туристи.

2004 - С постановление на правителството се създава Фонд за лечение на деца към Министерство на здравеопазването. Целта е да бъде решен проблемът за лечение в чужбина на нуждаещи се деца. Фондът е закрит на 27 март 2019 г. с постановление на правителството, като функциите му от 1 април 2019 г. се поемат от Националната здравноосигурителна каса.

2008 - "EVN България" - Електроразпределение Пловдив доставя за първи път електроенергия до домовете на жителите на родопското с. Плочник. Проектът стартира през 2007 г. и реализира първия етап - електрифицирането на едната част от с. Горен Плочник.

2009 - Град Велико Търново е приет за член на Лигата на историческите градове. Международната неправителствена организация, създадена през 1994 г. в старата столица на Япония - Нара, обединява 86 старинни градове от 55 държави от целия свят. Сред тях са Париж, Рим, Брюксел, Виена, Берлин, Истанбул.

2014 - Националният домейн на кирилица "бг" е одобрен от международната Интернет организация за имена и адреси ICANN, пет години след подадената от България заявка. За да може националният адрес да се използва, е необходимо да има организация - регистър на имената в "бг".

2017 - В градинката до сградата на Министерство на вътрешните работи в София Националният синдикат на пожарникарите и спасителите "Огнеборец" към КНСБ организира протест срещу политики на ръководството на МВР, които водят до закриване на пожарни служби, недостатъчното финансиране на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и Дирекция "Национална система 112", както и срещу замразените доходи на служителите на МВР.

2018 - Президентът Румен Радев връчва почетен знак на Община Троян по случай 150-та годишнина от обявяването на Троян за град. Това става по време на тържествената церемония на празника на града - Петковден.

2019 - С Указ 233 президентът Румен Радев удостоява проф. д-р Венко Митков Александров с орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на медицинската наука и образованието.

2020 - Българският проект "Партньорство за опазване на вековните гори на България в "Натура 2000" е отличен със специалната награда на европейските граждани в шестото издание на европейската награда "Натура 2000".

 

На този ден по света:

1066 - Битката при Хейстингс(дн. гр. Батъл, графство Източен Съсекс). Войските на нормандския херцог Уилям побеждават англосаксонците и съюзническите войски на крал Харолд II, който загива в битката. На 25 декември 1066 г. херцогът се възкачва на престола след победата си под името крал Уилям I Завоевателят. Англия и Нормандия стават една държава.

1806 - В сражението при Йена и Ауерщед по време на войната на Четвъртата коалиция (1806-1807) армията на Наполеон I Бонапарт разбива пруските войски. Франция завладява почти цяла Прусия.

1851 - Основана е британската осведомителна агенция "Ройтерс" от британския предприемач Пол Юлиус Ройтер. През 1941 г. контролният пакет от акции преминава към Британската асоциация на националния и регионалния печат. През 1947 г. акции придобиват и информационната агенция на Австралия "Аустрелиън Асошиейтед прес" и новозеландската информационна агенция "Ню Зилънд Прес Асошиейшън". На 1 януари 1999 г. е приета нова структура на агенцията - "Ройтерс" става тръст, който обединява близо 500 частни предприемачи. На 17 април 2008 г. агенция "Ройтерс" и канадската медийна компания "Томсън" се обединяват в "Томсън-Ройтерс" със седалище в Ню Йорк, САЩ.

1872 - В Япония е открита първата железопътна линия Токио - Йокохама с дължина 28,8 км.

1905 - В Париж, Франция, е основана Международната авиационна федерация (ФАИ). Идеята за създаването на организацията е издигната на 10 юни 1905 г. в Брюксел, Белгия, по време на третия конгрес на Международния олимпийски комитет от представители на Франция, Германия и Белгия. На 12 октомври 1905 г. в Париж, Франция, е свикана международна авиационна конференция, на която на 14 октомври 1905 г. Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, САЩ, Франция и Швейцария приемат устава на организация. За първи президент е избран принц Ролан Бонапарт (Франция).

1905 - Основан е "Севиля" - Севиля, испански футболен клуб.

1926 - В Лондон, Великобритания, излиза от печат на книгата "Мечо Пух" на британския детски писател Алън А. Милн в Лондон, Великобритания. Тя включва 10 глави с разкази, които били публикувани отделно през 1925 г. и 1926 г. в лондонски вестници и списания. Книгата е преведена на повече от 25 езика. Идеята за "Мечо Пух" се ражда през 1924 г. след семейна разходка до Лондонската зоологическа градина, когато Кристофър Робин Милн, синът на писателя Алън А. Милн, се запознава с мечока Уини, докаран в зоологическата градина през 1914 г. от Канада. Кристофър се привързва силно към Уини и започва да го посещава често, като понякога дори влиза в клетката му. Скоро сменя името на любимото си плюшено мече Едуард (получено като подарък още за първия му рожден ден) с Уини Пух в чест на приятеля си от зоологическата градина. В българския език името е прието с превода "Мечо Пух". Книгата за Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора постига огромен успех в целия свят.

1944 - В Цюрих, Швейцария, е създадена Швейцарската партия на труда в резултат на обединението на Швейцарската комунистическа партия (създадена през 1921 г.) с Лявата социалистическа федерация. За председател на партията е избран Леон Никол.

1946 - В Лондон, Великобритания, е открита конференция, на която е прието решение за създаването на Международната организация по стандартизация, която започва да функционира през м. февруари 1947 г. Конференцията завършва на 26 октомври 1946 г. , а датата на откриването се отбелязва като Световен ден на стандартизацията.

1947 - В района на авиобазата "Едуардс" в щата Калифорния е извършен първият полет със самолета Х-1 на военновъздушните сили на САЩ над скоростта на звука, преминавайки т. нар. звукова бариера. Самолетът е управляван от американския летец-изпитател Чарлс Йейгър.

1951 - В Салвадор е основавана Организацията на страните от Централна Америка (ОДЕКА). Учредена по време на конференция на министрите на външните работи на Гватемала, Хондурас, Коста Рика, Никарагуа и Салвадор.

1952 - Първо заседание на Общото събрание на ООН в централата на организацията в Ню Йорк. Дотогава заседанията на Общото събрание са се провеждали в Лондон, Великобритания.

1964 - В Москва, СССР, Никита Хрушчов е отстранен от длъжността първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз, избран на този пост на 7 септември 1953 г. На пленума на партията на поста е избран Леонид Брежнев.

1969 - От Капустин Яр, Астраханска абласт, СССР, e изстрелян изкуственият спътник на Земята "Интеркосмос-1", чиято задача е да наблюдава Слънцето в рамките напраграмата "Интеркосмос".

Сътрудничеството на социалистическите страни в изучаването на Космоса започва през м. октомври 1957 г. Началото на космическата програма "Интеркосмос" на СССР, даваща възможност на космонавти от приятелски на СССР държави да летят в космоса, е поставено с приемането през м. април 1967 г. на Програма за съвместна работа в областта на изследването и използването на космическото пространство за мирни цели. Програмата се счита за начало на практическата реализация на програмата "Интеркосмос", получила през 1970 г. своето официално наименование. В програмата участват 10 държави - България, Виетнам, Германската демократична република, Монголия, Куба, Полша, Чехословакия, Унгария, СССР и Румъния.

1971 - Влиза в сила Международната конвенцията за борба с незаконното отвличане на самолети (Хагска конвенция). Конвенцията е приета на международна конференция по въздушно право в Хага, Нидерландия, на 16 декември 1970 г. и е открита за подписване в Москва, Лондон и Вашингтон на 21 декември 1970 г.

1999 - В централата на НАТО в Брюксел, Белгия, Джордж Робъртсън официално поема поста генерален секретар на НАТО (до 5 януари 2004).

2000 - В Загреб, Хърватия, парламентът приема резолюция, в която потвърждава легитимността на войната на Хърватия за независимост (1991-1995).

В резолюцията, приета с голямо мнозинство, се посочва, че войната е била справедлива, легитимна, отбранителна и не е била агресивна или завоевателна. В нея страната е защитавала своята територия от сръбските агресори в рамките на международно признатите си граници. Войната през 1991 г. е предизвикана от сърбите в Хърватия, които се бунтуват срещу обявяването на независимостта на Хърватия от бившата Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) (25 юни 1991). Подкрепени от югославската армия, сърбите завземат една трета от Хърватия, прогонвайки несръбското население от тези райони. Над 10 000 души загиват във войната.

2006 - В Перу основателят на перуанската радикална маоистка групировка "Сендеро луминосо" ("Сияйна пътека") Абимаел Гусман е осъден в граждански процес на доживотен затвор за тероризъм.

2008 - Обединените арабски емирства обявяват, че признават независимостта на Косово.

2010 - В Русия започва преброяване на населението. До 25 октомври 650 000 преброители за първи път от 2002 г. установяват точния състав на населението на страната. Те събират данни за рождената дата, месторождение, националност и други подробности. Преброяването установява, че в страната живеят постоянно 141,18 млн. души, докато през 2002 г. те са били 145,17 млн. Този срив се обяснява с увеличената смъртност, големия брой аборти и понижената поради икономическите трудности раждаемост.

2014 - В Норвегия парламентът приема Закон за въвеждането на задължителна военна повинност за жените. Норвегия става първата европейска държава и първата страна членка на НАТО, въвела подобна мярка.

2016 - Правителството на Япония заявява, че замразява финансирането на Организация на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) в знак на протест против решението на организацията да включи документи за клането в китайския град Нанкин през 1937 г. в Списъка на световното наследство. Решението да се замрази японската вноска в бюджета на организацията е взето след комплексна оценка на различни фактори. Япония осигурява 10,8 на сто от бюджета на ЮНЕСКО. През 2015 г. по предложение на Китай в списъка на програмата за защита на световното документално наследство са включени архивни материали за разправата на японската армия през 1937 г. след щурма на Нанкин, който тогава е китайска столица. Тогава Министерството на външните работи на Япония заявява, че представените от Китай документи изопачават историята и са едностранчиви. Япония признава факта за масовите репресии в Нанкин, но настоява, че за броя на жертвите няма потвърдени данни и по въпроса има различни мнения и затова е нередно да се признават само документи, отразяващи позицията на Китай. Сега Япония възразява срещу заявките от обществени организации за включване на материали, свързани с насилствено набиране на жени в походни публични домове на японската императорска армия на окупираните територии през първата половина на 20-и в.

2017 - Парламентът на Албания приема със 102 гласа "за" при 10 "против" и 1 "въздържал се" закон за защита на националните малцинсва, в който се признава съществуването на българско малцинство.

2018 - На церемония на площад "Свети Петър" в присъствието на десетки хиляди вярващи, папа Франциск канонизира салвадорския архиепископ Оскар Ромеро и папа Павел Шести. На нея са обявени са светци и още не толкова известни петима души, родени в Италия, Германия и Испания през 18-и и 19-и век. Салвадорският архиепископ Оскар Ромеро е убит от десни наказателни отряди по време на литургия през 1980 г., а Павел Шести ръководи католическия свят по време на по-голямата част от Втория ватикански събор (1962-1965), който модернизира църквата.

2019 - Британската писателка Бернардин Еваристо става първата чернокожа жена, която получава литературната награда "Букър" за най-добър роман на английски език за "Момиче, жена, друго". Тя поделя наградата с канадската писателка Маргарет Атууд за романа "Заветите". През 2019 г. наградата е присъдена на двама автори в противовес с правилата за връчването й, според които тя се дава на един писател.

2020 - Наказателният съд в Атина, Гърция, осъжда председателят на неонацистката партия "Златна зора" Никос Михалолякос на 13 години строг затвор, като го признава за виновен в ръководство на престъпна организация. И други високопоставени членове на "Златна зора" получават присъди затвор. Сред тях е евродепутатът Янис Лагос, бивш член на "Златна зора", който също получава 13 години затвор. По искане на Гърция трябва да бъде свален депутатският му имунитет и да бъде издадена заповед за арест. Дясната ръка на Никос Михалолякос Христос Папас и бившият говорител на партията Илияс Касидиарис, бившите депутати Илияс Панагиотарос и Георгиос Герменис също получават по 13 години затвор. Само Артемис Матиапулос получава 10 години затвор. Йоргос Рупакиас, активист на "Златна зора", е осъден на доживотен затвор за убийството на рапъра антифашист Павлос Фисас.

 

Родени на този ден българи:

 

акад. Димитър Агура, историк и обществен деец /1849-1911/.

Учител в Болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий" (1875-1879). Временно управляващ Министерството на народното просвещение (15 март 1883 - 19 септември 1883). Директор на Софийската мъжка гимназия (1884-1885) и на Пловдивската мъжка гимназия (1885-1889). Един от първите преподаватели по история във Висшето училище /дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"/ (1889). Декан на Историко-филологическия факултет (1898-1899, 1902-1903) и ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1889-1890, 1892-1893, 1894-1895, 1907-1908). Един от основателите и пръв председател (1901-1911) на Българското историческо дружество. Един от основателите и редактор на сп. "Български преглед"(1893-1894,1897-1898). Действителен член на Българското книжовно дружество (1900). Автор на "Новейшая история на Френската революция до днешно време" (1890), "Дако-ромъните и тяхната славянска писменост" (1893, в съавторство), "Средновековна история. Лекции" (1904) и др.

Павел Бобеков, деец на националноосвободителното движение, учител, публицист и преводач /1852-1877/.

Главен учител и председател на читалището в Панагюрище. Ръководител на революционния комитет в града. Участва в подготовката на Априлското въстание (1876). През април 1877 г. редактира първия български всекидневник "Секидневний новинар". По време на Руско-турската освободител на война (1877-1878) е преводач в отряда на ген. Гурко.

акад. Любомир Желязков, български химик органик /1918-1993/.

Създава оригинални български технологии за получаване на лекарствени средства и оригинални български лекарствени препарати. Основател на Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (1947) и негов директор (1953-1972). Първи заместник-председател на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование (август 1972-27 юли 1984). Главен научен секретар на Българската академия на науките /БАН/ (17 октомври 1973-29 юни 1977), заместник-председател на БАН (20 юни 1977-25 юли 1988). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1972). Носител на орден "Георги Димитров" (октомври 1978). Лауреат на Димитровска награда (1972).

акад. Димитър Шопов, химик /1922-2000/.

Заместник-председател на Българската академия на науките /БАН/ (12 април 1982-25 юли 1988). Директор на Института по кинетика и катализ при БАН (1983-юни 1989). Работил е в областта на химията нефтените въглеводороди, кинетиката и катализа. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1982). Лауреат на Димитровска награда (1976, с колектив).

проф. Розалия Ликова, литературен историк и критик /1922-2010/.

Преподавателка по съвременна българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1967-1992). Преподавателка в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (1992-2002). Чела е лекции в университетите в Москва (1973), Солун (1980) и Минск (1984). Авторка е на публикации в български и международни периодични издания, на множество предговори към книги с художествена литература, съставител на редица сборници и антологии. Авторка е на книгите "За някои особености на българската поезия. 1923-1944" (1962), "Българската белетристика между двете войни" (1965), "Съвременни автори и проблеми" (1968), "Разказвачът в съвременната българска белетристика" (1978), "Литература и художествени търсения" (1982), "Портрети на български символисти" (1987), "Художествени насоки на българския символизъм" (1988), "Валери Петров" (1994), "Литературен живот между двете войни" (Т. 1., 1995; Т. 2., 1996), "Поезия на 50-те и 60-те години" (1998), "Литературни търсения през 90-те години. Проблеми на постмодернизма" (2001), "Разпръснати спомени" (2004).

Любомир Бодуров, оперен певец тенор /1925-1992/.

От 1950 г. е артист в трупата на Държавния театър "Стефан Македонски". Редовен артист в Народната опера в София (1957-1986). Гостувал е на оперните театри в Чехия, Румъния, Гърция, Италия, Турция, Белгия, САЩ, Дания, Испания и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1959), орден "Кирил и Методий" първа степен (21 май 1966). Удостоен със званията "Заслужил артист" (1963), "Народен артист" (май 1972). Носител на награда "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци за 1984 г. (март 1985), на орден "Народна република България" първа степен (1985).

Жана Стоянович, актриса /1928-2013/.

Играла е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1960-1963) и Народния театър за младежта (1963-1997). Участвала е във филмите "Утро над родината" (1951), "Игрек 17" (1973), "Нощем с белите коне" (1984), "Тази хубава зряла възраст" (1985), "Тишина" (1991), "Вампири, таласъми" (1992), "Аз съм ти" (2012) и др., в телевизионните сериали "Свобода или смърт" (1969), "Демонът на империята" (1971), "На всеки километър" (1971), "Дунав мост" (1999) и др., в постановки на Телевизионния театър в Българската национална телевизия.

Христо Григоров, фармацевт и общественик /1944/.

Ръководител на Държавно аптечно управление - отдел в Министерство на народното здраве (1970-1973). Ръководител на представителството на немската фирма "Бик Гулден" (1973-1987). Генерален директор на фирма "Бристол-Майерс Скуиб" - САЩ за България (1987-1997). Председател на Надзорния и на Управителния съвет на Търговска банка "Средец" (1988-1994). Заместник-председател на Български червен кръст (1992-2001). Носител на орден "За гражданска заслуга" първа степен за значимия му принос и изключителни заслуги към Република България в областта на медицината и хуманното дело (6 юли 2020). Почетен гражданин наа Симитли (9 октомври 2017). От 28 април 2001 г. е председател на Българския червен кръст.

Димитър Петров, лекар и политик /1961/.

Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001). Един от учредителите на "Консервативен съюз ЕКИП" (1 април 2001). Директор на Националната здравноосигурителна каса (27 февруари 2003-14 януари 2004). Подуправител на Националната здравноосигурителна каса (2 януари-18 декември 2017). От 19 май 2021 г. е заместник-министър на здравеопазването.

Илчо Дуганов, бизнесмен и политик /1964/.

Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Заместник областен управител на Бургас (8 септември 2005-2007). Секретар на партия Национално движение за стабилност и възход /НДСВ/ (27 ноември 2007-2009). Член на Политическия съвет на НДСВ (28 ноември 2009-27 октомври 2013) и член на Националния съвет на НДСВ (17 юли 2012-27 октомври 2013).

Васко Василев, цигулар /1970/.

Още от петгодишен има изпълнения пред публика, на седемгодишна възраст свири като солист на Български камерен оркестър. През 1978 г. участва в детската асамблея "Знаме на мира" и записва първата си плоча със Софийската филхармония. Учил е в Централното музикално училище към Московската консерватория и в Кралския музикален колеж в Лондон, Великобритания. През 1988 г. печели трите най-големи международни конкуса за цигулка - "Жак Тибо" в Париж, "Карл Флеш" в Лондон и "Паганини" в Италия. Той е най-младият и първи концертмайстор на оркестъра на Кралската опера във Великобритания (1993). Имал е концерти в повече от 40 страни. Преподавател е в Лондон, Великобритания, и Валенсия, Испания. Има издадени 8 албума. Свири с цигулка "Амати", която е на повече от 300 години. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016). Почетен гражданин на Смолян (17 октомври 2005).

Мария Велчева, шахматистка /1976/.

Печели златен медал на Европейското първенство за девойки до 20 години през 1995 г. в Занка, Унгария. Пет пъти е шампионка на България по шахмат - 1996 г., 1997 г., 1999 г., 2000 г. и 2001 г. Участвала е на шест шахматни олимпиади, като през 2004 г. на олимпиадата в Калвия, Испания, печели индивидуален сребърен медал на четвърта дъска. Почетен гражданин на Мездра (1998).

 

На този ден са родени и:

Григорий Орбелиани, грузински поет /1804-1883/.

Дмитрий Писарев, руски публицист и литературен критик /1840-1868/.

Чиприян Порумбеску, румънски композитор /1853-1883/.

Стефан Жеромски, полски писател /1864-1925/.

Александър фон Цемлински, австрийски диригент и композитор /1871-1942/.

Катрин Мансфийлд, новозеландска писателка /1888-1923/.

Дуайт Айзенхауер, американски политик и военачалник /1890-1969/.

Командващ десанта на съюзническите войски на Великобритания и САЩ във френска Северна Африка - операция "Торч" (8 ноември 1942) по време на Втората световна война (1939-1945). 34-и президент на САЩ (20 януари 1953-20 януари 1961).

Ле Дък Тхо (ист. име Фан Дин Кхай), виетнамски политик /1911-1990/.

Един от основателите на Комунистическата партия на Индокитай (1930). Член на политбюро на Партията на трудещите се във Виетнам (от 1976 г. Комунистическа партия на Виетнам) (1955-1986). Водещ на преговорите за мир в Париж (1969-1973) между САЩ и Виетнам. Един от командващите на инвазията на Виетнам в Камбоджа (1978-1979). Председател на Организационния комитет на ЦК на Виетнамската комунистическа партия (1976-1982). Носител на Нобелова награда за мир за 1973 г. заедно с американския политик и дипломат Хенри Кисинджър за усилията им да сложат край на войната във Виетнам (4 август 1964-27 януари 1973), която отказва да приеме, с мотива, че във Виетнам мирът още не е наложен.

Реймънд Дейвис, американски физик /1914-2006/.

Носител на Нобелова награда за физика за 2002 г. заедно с японския физик Масатоши Кошиба и американския физик Рикардо Джакони за основополагащи научни изследвания в областта на астрофизиката, довели до откриването на източниците на космическите рентгенови лъчи.

Раде Маркович, сръбски актьор /1921-2010/.

Участвал е във филмите "Безсмъртна младост" (1948), "Крадецът на праскови" (1964) на българския режисьор Въло Радев и др. За постиженията си в киното и театъра е отличен с редица награди, сред които наградата "Йоким Вучич" (2005), "Славица"(1989) и др.

Мозес Мабида, южноафрикански политик /1923-1986/.

Генерален секретар на Комунистическата партия на Република Южна Африка (1978-1986).

сър Роджър Мур, британски актьор /1927-2017/.

В началото на 50-те години на 20-и в. той работи като модел. Най-голяма популярност му носят сериалите "Светецът", "Айвънхоу" и "Маверик" и филмите за Джеймс Бонд с неговото участие. Когато актьорът Шон Конъри се оттегля от поредицата за Джеймс Бонд, той го замества и първата екранизация се появява през 1973 г. След "Живей и остави другите да умрат" (1973) Роджър Мур играе в още 6 филма за агент 007 в следващите 12 години до "Изглед към долината на смъртта" (1985). Това го прави и актьора, най-дълго изпълнявал ролята, до оттеглянето му през 1985 г., когато бива наследен от Тимъти Далтън. От 1991 г. е посланик на добра воля на Фонд на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ). Командор на Ордена на Британската империя (1999). През 2003 г. е удостоен със званието рицар заради благотворителната си дейност, на която се отдава в значителна степен заради познанството си с актрисата Одри Хепбърн.

Мобуту Сесе Секо (ист. име Мобуту Сесе Секо Куку Нгвенду ва за Банга, до 1972 г. носи светското си име Жозеф Дезире Мобуту), конгоански политик /1930-1997/.

Президент на Заир (от 18 май 1997 г. - Демократична Република Конго) (26 ноември 1965-16 май 1997).

сър Клиф Ричард (ист. име Хари Роджър Уеб), британски музикант /1940/.

Продал е над 250 млн. албуми в целия свят. През 1995 г. кралица Елизабет Втора го удостоява с благородническата титла "сър".

Курт Яра, австрийски футболист и треньор /1950/.

Николай Андрианов, състезател по спортна гимнастика от СССР /1952-2011/.

Печели 15 олимпийски медала - седем златни, пет сребърни и три бронзови, спечелени през 1972 г. в Мюнхен, Германия, през 1976 г. в Монреал, Канада, и през 1980 г. в Москва, СССР. От световни първенства печели четири златни и девет сребърни медала. От европейски първенства печели девет златни, шест сребърни и два бронзови медала. Печели пет златни медала на Универсиадата през 1973 г.

Хорхе Коща, португалски футболист /1971/.

Ахмед Муса, нигерийски футболист /1992/.

 

Това е денят на смъртта на:

 

адм. Фьодор Ушаков, руски военен деец /1745-1817/.

Един от създателите на Черноморския флот на Русия (2 май 1783). Той е известен и с това, че от над 40 морски сражения няма нито една загуба и нито един пленен войник. Под негово командване руската ескадра побеждава превъзхождащия го няколко пъти по численост и въоръжение турски флот в битката (11 август 1791) в залива на нос Калиакра в Черно море по време на Руско-турската война (1787-1791). През 2001 г. е канонизиран от Руската православна църква и става първият в историята на православието военен моряк - светец.

Леонид Собинов, руски оперен певец /1872-1934/.

Стефан Зорян (ист. име Стефан Аракелян), арменски писател /1890-1967/.

Академик на Академията на науките на Арменската ССР (1965).

фелдмаршал Ервин Ромел, немски военен /1891-1944/.

Наречен "Пустинната лисица" заради изключителните си командирски способности в пустинята на Северна Африка. Главно действащо лице в Африка и на Западния фронт по време на Втората световна война (1939-1945). Самоубива се на 14 октомври 1944 г.

Николай Заболоцки, съветски поет /1903-1958/.

Бинг Кросби (ист. име Хари Лилис Кросби), американски певец и актьор /1903-1977/.

проф. Жана Николова-Гълъбова, български литературовед, есеист и преводач /1908-2009/.

Преподавателка по немски език и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1936-януари 1945). От края на 30-те години на XX в. членува в Българската асоциация на университетските жени. Член е на Съюза на писателите (1937-23 ноември 1944). Работила е в областите на литературната теория, превода и лексикографията, философията и есеистиката. Популяризира немската литература в България. Авторка е на "Немска граматика", претърпяла пет издания. Заедно със съпруга й проф. Константин Гълъбов издават два фразеологични речника: "Немско-български" и "Българо-немски" с над 200 000 фразеологизми. Тя е първата жена преподавател в Софийския университет и първата жена, удостоена с титлата "доктор хонорис кауза", присъдена й за забележителен принос в развитието на хуманитарните и обществените науки в България (20 май 1999). Носителка на орден "Стара планина" втора степен за извънредно големите й заслуги към България в областта на българската литература и превод и по случай 90 години от рождението й (4 май 1998).

Емил Гилелс, съветски пианист /1916-1985/.

Ленард Бърнстейн, американски композитор и диригент /1918-1990/.

През 1943 г. той става най-младият диригент на Нюйоркския филхармоничен оркестър, когато се налага почти без подготовка и без репетиция да замени титуляр. Главен диригент и музикален директор на Нюйоркския филхармоничен оркестър (1958-1969). Ленард Бърнстейн е единственият диригент, направил два пъти записи на всички симфонии на Густав Малер и е записал пълните цикли на симфониите на немския композитор Лудвиг ван Бетовен, на руския композитор Пьотр Чайковски и австрийския композитор Йозеф Хайдн. Паралелно с концертната дейност той композира и преподава. Автор е на 53 концерта за младежи, на духова музика, симфонии, балети, опери, инструментални пиеси, филмова музика. Автор е на мюзикълите "Кандид", "Прекрасен град", "Уестсайдска история" и др. Той е командир на Ордена на Почетния легион, кавалер на Големия кръст на ордена "За заслуги пред Италианската република". Носител на 16 награди "Грами" от 1962 г. до 1993 г., като последните три посмъртно, на почетна награда "Грами" за цялостни постижения (1985), на 10 награди "Еми", на награда "Тони" за изключителни постижения в областта на театъра, на японската награда "Премиум империале" (1990). Той заема второ място в списъка с 20-те най-изтъкнати диригенти на всички времена на "Би Би Си мюзик". Въведен е в Залата на славата на авторите на песни и в Залата на славата на връчващата награди "Грами" Национална звукозаписна академия.

сър Мартин Райл, британски радиоастроном /1918-1984/.

Носител на Нобелова награда за физика за 1974 г. за неговите наблюдения и изобретения, по-специално за метода на апертурния синтез. Той си поделя наградата с британския радиоастроном Антъни Хюиш, който я получава за решителната му роля при откриването на пулсарите.

Джулиус Ниерере, танзанийски политик /1922-1999/.

Президент на Танзания (24 април 1964-19 ноември 1995).

Аркадий Стругацки, съветски писател фантаст /1925-1991/.

Пише в съавторство с брат си Борис Стругацки. Сред по-известните му произведения са "Трудно е да бъдеш бог" (1964), "При загиналия алпинист" (1970), "Малчуган" (1971) и др.

Матьо Кереку, бенински политик /1933-2015/.

Президент на Бенин (26 октомври 1972-1 април 1991; 4 април 1996-6 април 2006). Бенин от 1 август 1960 г. до ноември 1975 г. е Република Дахомей, а от ноември 1975 г. до март 1990 г. е Народна Република Бенин.

Петко Кицов, български поет и журналист /1937-2017/.

Дългогодишен главен редактор на радиостанция "Младост" и завеждащ "Детска редакция" на Българското национално радио. Автор е на редица стихосбирки и книги за деца, сред които "Сърце под корени" (1976), "Далечна дума" (1977), "Знак" (1985), "Вятърче немирно" (1996), "Над светлината на душата" (2000), "Вик срещу вятъра" (2009), "Друмник-Сладкодумник" (2013).

Милена Дравич, сръбска актриса /1940-2018/.

Участвала е в над 100 филма. Най-известните й роли са в "Козара" (1962), "Любовният живот на Будимир Трайкович" (1977), "Не е лесно с мъжете" и "Зона Замфирова" (2002). Заедно със съпруга си Драган Николич от 1972 г. до 1974 г. води популярната шоу програма "Лице в лице". Носителка на награда за най-добра второстепенна роля от фестивала в Кан (1980) и най-престижните сръбски награди за цялостен принос в югославската и сръбската кинематография.

доц. Киприана Беливанова, български музикален историк, публицист и педагог /1942-2001/.

Била е преподавател в Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и в университети в София, Велико Търново, Благоевград, Шумен. Създава и развива като академична учебна дисциплина "История на музикалната култура на ХХ век". Авторка е на статии в сборници и на десетки публикации в сп. "Българска музика", посветени на българското композиторско творчество и изпълнителско изкуство. Съставител е на сборника със статии "История на западноевропейската музика" (1986). Авторка и редактор на предговори в редица теоретични изследвания като "Философия на музиката" от Теодор Адорно (1990) и др. Носителка на наградата "Проф. Васил Арнаудов" на Софийския камерен хор "Васил Арнаудов" за научните й изследвания в областта на българското хорово изкуство и работата й върху личността и творческия път на проф. Васил Арнаудов (1996).

проф. Тодор Петев, български социолог и журналист /1944-2015/.

Репортер и редактор във в. "Орбита" (1969-1971). Декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1993-1995). Автор е на "Масовото общуване и личността" (1984), "Комуникация и социална промяна" (2001), "Теории за масовата комуникация" (2004), "Комуникационната спирала - трансформации и конфликти" (2009) и др.

Бруно Метсу, френски футболист и треньор /1954-2013/.

Елизабет Пеня, американска актриса от кубински произход /1959-2014/.

В 40-годишната си кариера е участвала във филми като "Самотна звезда", сериала "Модерно семейство", "Ла Бамба", "Стълбата на Яков", "Час пик" и др.

Подобни статии

  • 16 октомври - Празникът на авиацията и Военновъздушните сили

    16 октомври - Празникът на авиацията и Военновъздушните сили

    Празникът на авиацията и Военновъздушните сили. Отбелязва се с Разпореждане 400 на Министерския съвет от 1 юни 1963 г. Годишнина от първия в историята на българската авиация и в Европа полет на самолет /1912/ с разузнавателна цел в реални бойни условия по време на Балканската война (1912-1913). Освен разузнаване на силите на противника е осъществено първото над стария континент бомбардиране от въздуха в истинска фронтова обстановка. Пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев летят със своя "Албатрос" над Одринската крепост, разузнават разположението на резервите и успяват да хвърлят две ръчни гранати над гара Караагач.

    157
  • 15 октомври - Световният ден на чистите ръце

    15 октомври - Световният ден на чистите ръце

    Световният ден на чистите ръце. Отбелязва се от 2008 г., обявена от Общото събрание на ООН за Световна година на хигиената, по инициатива на организацията Глобално публично-частно партньорство за миене на ръце (дн. Глобално партньорство за миене на ръце), с цел повишаване на информираността на обществеността за значението на миенето на ръцете като мярка за предпазване от болести. През 2008 г. в отбелязването на деня се включват 120 млн. деца от 70 страни, припомня БТА. Всяка година в инициативата се включват близо 200 млн. души от над 100 страни. Мотото на деня за 2021 г. е: "Нашето бъдеще е в ръцете ни. Да бъдем заедно".

    163