16 436 дни платено майчинство за „третото дете“ - на свекървата

Снимка: Nohat

Стига с тоя популизъм с парите за пенсионерите. Днес ще си говорим за платените майки. Аз съм синдикален самодеец или самодеен синдикалист и имам претенции за платеното майчинство. Мисля, че е крайно неблагоразумно, нечестно и даже престъпно нехайно да ми се полагат някакви си там 410 дни майчинство, които опуках като стой та гледай. Толкова съм ангажирана, че не видях как мина времето. И сега какво? Да се връщам на работа? Не сте познали. Екстра съм си в ролята на платена майка. Затова днес претендирам да получа това, което ми се полага като майка и на "третото дете" - на свекървата, чумата да я тръшне!

Смятах, смятах... 16 436 дни платено майчинство за "третото дете" - на свекървата, ме устройват напълно. Искам ги със задна дата, със съответните лихви, разбира се. Обмислям да одрусам държавата и с някои надбавки – за тежки условия на труд, извънредни дежурства, специални потребности. Като джанка ще я одрусам, хич няма да ми мигне окото.

Защо 16 436? Защото така. Не съм длъжна да ви давам обяснения. Сметнах ги.

Съпругата, взела на отглеждане „трето дете“ - на свекървата, трябва да се ползва от особената закрила на държавата. Готова съм да захапя като бултериер всички онези дървени философи, на които много им знае устата, че платеното майчинство в България било лигавщина и неоправдан лукс, а бащите били дискриминирани. Тръгнали, моля ви се, да сравняват супермамите като мен с някакви италианки, които се правят на майки само три месеца. Те затова ги ручат жабетата, защото са много умни.

Наскоро се драх с някакъв Льольо във форума на БГ мама. Опитваше се да спори, че дългото БГ майчинство било вредно и непотребно, а също и нездравословно. Мозъкът ставал на пихтия, женките затъпявали и никога вече не успявали да влязат във форма. Пълен нещастник. Това да не му е кекс – да го налива във форма?! А и защо си мисли, че искам да правя кариера и да се реализирам професионално в този живот, след като съм му хванала цаката? Нямам никакво намерение да й работя на тая държава. Тя трябва да работи за мен, защото й вдигам демографските показатели. Едно дете – половин майка, две деца – цяла майка, а с "третото" - на свекървата, вече съм майка и половина и ще се боря за пожизнена заплата и пенсия.

Баламите да работят, на мен ми прилича да съм платена майка. Гледам се в огледалото и не преставам да си се любувам – такива идеални майчета веднъж се раждат. Мис Съвършенство! Иде ми да се цункам. Вместо това целунах Льольото на свекървата майчински по челото и по изключение го пратих на "училище", без да съм му проверила домашните. Но през деня ще си наваксам и ще го изпитвам на всеки кръгъл час. Наближава да му пиша срочни оценки, така че да внимава в картинката. Не покрие ли показателите, ще повтаря. Толкова му навирам даскалския си манталитет в лицето, че започна да вдига ръка, когато иска да вземе думата. Аз в повечето случаи се правя, че не го забелязвам. Когато говоря, ще слуша!

Това са си наши, семейни неща. Нямат общо с майчинството, а с онова евтино провинциално самочувствие, което придобиват някои жени, когато се задомят. Вирят носа, все едно са хванали Бога за шлифера. Върхово постижение, няма що. А като родят всички трябва да се въртят на една пета около тях, защото се изживяват като супергероини, суперуомъни и супермами.

Всичко супер, но се намират и разни екземплярки, които ни вредят на репутацията. Връщат се, моля ви се, на работа преждевременно. И шефовете ги дават за пример. Гадни капиталисти!

Имам една проста позната. Проста, та чак куха. С психика на магазинерка. Все смята нещо и не й излизат сметките. Едно дете роди, друго не ще - как щели да се оправят с финансите. Ами, сестро, друсай държавата! Друсай я, все нещо ще изпадне. Вместо това, тя реши, че й писнало да е домакиня и да затъпява прогресивно по кварталните градинки с другите супермами. Изкара осем месеца платен майчински слугинаж и отърча обратно на работа. Не ги разбирам работохоличките, ама никак. Да не губела трудови навици?! Кой се вълнува от такива неща?

„Поискай и ще ти бъде дадено”, се казва в Библията. Аз като силно вярващ човек, който се кръсти отляво надясно и отдясно наляво, отгоре надолу и отдолу нагоре, когато не кълне ближния, хич не се моля, а настоявам да взимам заплата и коледни бонуси по подразбиране. Освен това държа да получавам пари по разни социални програми, както и да бъда компенсирана за третото дете, което свекървата ми натресе. Не би било лошо да получавам хонорари и за семеен счетоводител, психолог, психиатър, чистачка и медицинска сестра, учителска заплата, а също и надница за платена любов, но не му е сега времето да ви обременявам с претенциите си. Хайде, останете си със здраве. Аз отивам да преджобя панталоните на половинката, да си уговоря среща на кафе с приятелки, да прегледам офертите в сайтовете за колективно пазаруване, да изгледам на запис коледния концерт на Веселин Маринов, да си сменя тапета на десктопа и сигнала на телефона за входящи обаждания, да звънна около 160 пъти на мъжа ми (работи в голям търговски обект и шефовете му го гледаха накриво, докато не ме видяха!), да му напиша 300 любовни съобщения с много сърчица във вайбъра и 200 гневни на месинджър (винаги има защо!), да пусна жалба до шефовете на „Копа кола” (тия капачки със сричките, дето ми изостанаха на компот ли да ги правя?!). Още: да прибера дрехите от химическо, да се скарам, че лекьосаната риза на мъжа ми не е опрана като хората и да я върна за ревизия (за нищо не стават тия мързеливи лелки, бе), да дам обувките на поправка, да ги взема от поправка, да разцъкам серия лайкове и умни мисли във Фейсбук, за да се правя на готина пред тъпаците там, да си запиша час за педикюр и маникюр, да започна диета, да я зарежа и да започна друга, да пробвам да си вляза в старите дрехи, да ги нарежа на парчета, за да не ги вземат от контейнера клошарките, да запиша курс по йога (с тия нерви дето ме друсат, ми трябва дзен убежище), да подредя гардероба (за шести път тази седмица), да отчета активност в групата на мамите от 3 б суперклас, да ги строя в две редици, че не пишат какви уроци са взели децата, за да сме в час, да обсъдя консистенцията на зеленото ако (тема, по която мога да напиша дисертация, толкова съм я дъвкала), да напиша още шест жалби на "Дрънчо", "Мрънчо", А2, А3 и останалите А-та и Я-та, да входирам единайстата жалба до "Топлофиксация", да излея душата си в някое стихотворение (щот' съм нежна поетична душа, която никому зло не мисли), да нарежа гумите на съседа, който ми е спрял на паркомястото и да му сложа "Капчица" в ключалката (не разбира от дума тоя селяк!), да си избера подаръци за Осми март, за рождения ден и за Нова година, да купя розова рокля на принцеса на голямата дъщеря за Хелоуин (един номер по-голяма, че има много време дотогава), да прегледам рейтинга на гимназиите и висшите училища (времето бързо минава, да съм подготвена), да планирам почивките за следващите 15 години, да отида на зяй пазар в мола, да пренаредя къщата „фъншуйски”, пак да пренаредя гардероба... А, и да погледна покрай другото с едно око дечурлигата, за които принципно моята скъпоценна маминка се грижи, понеже аз съм преуморена и изтощена да контролирам всичко и всички. Докато се справя с всичко - ми то платеното майчинство минало и трябва да мисля за резервни варианти как да продължа да не правя нищо съществено в супергероична поза. Мога го, правя го.

Такава е орисията на дълго платените супермайчета, суперуомъни и т. н. – от странични ангажименти не можем да вдигнем глава. Който не вярва, да се опита като мен да не прави нищо две-три-пет-десет години, за да си запълва времето. Да види лесно ли е!

Подобни статии

  • Диагноза: тетка

    Диагноза: тетка

    Никога! Така младите жени се заричат, когато им кажат, че някой ден и те ще се превърнат в тетки. Никога не казвай "никога". Да бъдеш тетка е участта на много жени по света и на болшинството БГ мами. Природата го налага и предполага. Въпрос на време. Жизнена парадигма. Никоя жена не може да избяга от участта си, особено след като роди.

    620
  • Продава се мъж втора употреба, може и за резервни части

    Продава се мъж втора употреба, може и за резервни части

    Като изтрезнях на сутринта, пък се сетих какви съм ги вършила снощи. Срам е да си призная. Хорските булки запретват поли и мърсуват, стават палави, събуждат се с немощ в бедрата, но щастливи. А аз – с натежала глава и смътни спомени за непристойно деяние. То пък едно деяние – малка обява.

    1165
  • Как да си дресираш коронавирус

    Как да си дресираш коронавирус

    За ракията, бг мамите и футболните фенове, които се преквалифицираха в доктори

    Като почнаха едни съмнения, недоразумения... Работата с коронавируса отиде на изуй гащи. Като първата санитарна маска, с която се уредих в самото начало на ши*аната пандемия. Маска за многократна употреба с цвета на кюлотите на баба ми.

    1329