16 ноември - Професионалният празник на служителите на НАП

Професионалният празник на служителите на Националната агенция за приходите (НАП). Отбелязва се от 2001 г. в деня на църковния празник на св. апостол и евангелист Матей - 16 ноември. Свети Матей е бил първия събирач на данъци в Римската империя.

По света се отбелязва:

Международният ден на толерантността. Отбелязва се от 1996 г. с резолюция A/RES/51/95 на Общото събрание на ООН от 12 декември 1996 г. Годишнина от приемането /1995/ на Декларацията за принципите на толерантността на 28-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) /25 октомври-16 ноември 1995/. През 1995 г. по повод обявената Година на ООН на толерантността и 125-ата годишнина от рождението на Махатма Ганди (2 октомври 1869-30 януари 1948), ЮНЕСКО учредява награда "Маданджит Сингх" по инициатива на нейния спонсор и вдъхновител Маданджит Сингх - индийски актьор, писател и дипломат, за популяризиране на идеите, свързани с толерантността и ненасилието, която се връчва на всеки две години на 16 ноември на институции, организации или хора, допринесли с дейността си за насърчаване на толерантността и ненасилието в различни области - научната, художествената, културната, медийната и др.

На този ден в България:

1885 - Австро-Унгария, Русия и Германия отправят ултиматум за спиране на Сръбско-българската война (ултиматум на Кевенхюлер), който е приет от България.
Под предтекст, че Съединение на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885) нарушава равновесието на Балканите Сърбия обявява война на България на 2 ноември 1885 г. От 5 до 7 ноември с. г. се водят сражения при Сливница, завършили с победа на българските войски. На 10 ноември 1885 г. българска армия разбива сръбската при Драгоман; на 11 и 12 ноември 1885 г. - при Цариброд, а на 15 ноември 1885 г. завладява Пирот. След отправения към България ултиматум българските войски са изтеглени принудително от Пирот въпреки призивите на местното население за присъединяването на града към обединена България. Спряно е победното настъпление на българите. Военните действия завършват с подписването на споразумение за примирие между Сърбия и България на 9 декември 1885 г. в Пирот. Сръбско-българската война завършва с подписването на 19 февруари 1886 г. в Букурещ, Румъния, на Букурещкия мирен договор.
1927 - В София е основан Всебългарски съюз "Отец Паисий" - националистическа организация, която си поставя за цел да пропагандира и организира борбата срещу несправедливите решения на Ньойския мирен договор (1919) за национално обединение на българския народ. Съгласно Ньойският мирен договор, подписан след поражението на България в Първата световна война (1914-1918), от България е откъсната площ от 11 278 кв. км с българско население. Всебългарският съюз "Отец Паисий" поддържа българското самосъзнание сред останалите извън пределите на страната българи. Стреми се да запознава европейското обществено мнение с българските национални стремежи. Съюзът издава сп. "Отец Паисий" (1928-1943) и сп. "Ла ревю бюлгар" (на френски език, 1928-1931). През 1931 г. към съюза се създава младежка секция, която през 1934-1935 г. се оформя като самостоятелна организация Български младежки съюз "Отец Паисий". И двете организации са разформировани след 9 септември 1944 г.
1973 - България установява дипломатически отношения с Филипини.
1979 - България установява дипломатически отношения с Никарагуа.
1995 - Учредена е фондация "Помощ за благотворителността в България". Основатели са водещи български организации: фондация "Еврика", институт "Отворено общество", фондация "Св.св. Кирил и Методий" и Съюз на българските фондации и сдружения. От 1996 г. е член на световната мрежа на организациите "Charities Aid" с централен офис във Великобритания. От 19 април 2017 г. е преименувана във фондация "Бикоуз в помощ на благотворителността".
2001 - Втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на България. Печелят Георги Първанов и Ангел Марин, кандидати на "Коалиция за България" (Българска социалистическа партия, Политическо движение "Социалдемократи", Обединен блок на труда, Български земеделски съюз "Александър Стамболийски - 1899", Съюз за Отечеството, Алианс за социаллиберален прогрес, Движение "Напред България", Комунистическа партия на България, Политически клуб "Тракия", Гражданско обединение "Рома").
2005 - 40-ото Народно събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за измерванията, с който се регламентира създаването на Български институт по метрология към Министерски съвет /дн. Държавна агенция за метрология и технически надзор/.
2011 - Вестниците "Стандарт", "Земя", "Новинар" и "Банкер" и сп. "Тема" оттеглят членството си от Съюза на издателите в България.
2013 - На Орлов мост в София е организиран национален митинг в подкрепа на правителството под наслов "Да на свободата, не на омразата". В митинга се включват председателят на ВС на БСП Сергей Станишев, министър-председателят Пламен Орешарски, председателят на парламента Михаил Миков, лидерът на ДПС Лютви Местан, министри от кабинета и депутати. Бул. "Цариградско шосе" се изпълва с десетки хиляди членове и симпатизанти на левицата и ДПС, които според пресцентъра на БСП са над 70 000 души, а според данни на МВР - 50 000 души.
2014 - Перник получава наградата "Пазител на традициите" на Асоциацията за развитие на изкуствата заради местен обичай, който е предпочетен от публиката в надпреварата "Селище - пазител на традициите-2014".
2015 - Конституционните съдии избират Борис Велчев за председател на Конституционния съд. Борис Велчев е съдия в Конституционния съд от 15 ноември 2012 г.
2016 - Парламентът приема оставката на правителството на Бойко Борисов, която министър-председателят депозира на 14 ноември 2016 г., след като на 13 ноември с.г. кандидатът на партия "ГЕРБ" за президент Цецка Цачева губи президентските избори. В гласуването участват 220 народни представители, от които 218 гласуват "за" и двама "въздържал се".
2017 - Парламентарната група "БСП за България" внася в деловодството на парламента 88 подписа на депутати от БСП и от партия "Движение за права и свободи" за предсрочно освобождаване на председателя на 44-ото Народно събрание Димитър Главчев и обявяват, че няма да влизат в пленарна зала до оставката на Главчев. Причината да се иска оставката на Главчев е това, че на 15 ноември 2017 г. председателят на Народното събрание отнема думата на председателя на ПГ на "БСП за България" Корнелия Нинова и я отстранява от заседанието заради оскърбяване на Народното събрание и членовете на Министерския съвет.
2018 - На брифинг в Министерски съвет заместник министър председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов обявява личното си решение да подаде оставка от поста. Причините, по думите му, са медийната кампания, особено от последните два дни, като продължение на кампанията, проведена спрямо него по повод на изявлението му за протестиращите майки на деца с увреждания пред Министерския съвет. Оставката му е приета същия ден от министър-председателя Бойко Борисов. На 19 октомври 2018 г. Валери Симеонов нарича протестиращите майки на деца с увреждания "група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца". Протестите на майките на деца с увреждания срещу липсата на адекватна подкрепа за хората с тежки увреждания и техните семейства. започват през м. април 2018 г. в София, а по-късно в Бургас, Варна, Русе и Добрич и други градове, и преминават под надслов: "Системата ни/ги убива".
2019 - Вицепрезидентът Илияна Йотова открива паметник на капитан Петко войвода на едноименния граничен пункт с Гърция при Свиленград. Инициативата за поставянето на паметника е на Съюза на тракийските дружества в България и на община Свиленград по повод на 175-та годишнина от рождението на българския революционер. На церемонията присъстват областният управител на Хасково Стефка Здравкова, депутати, кметове, ръководството на Съюза на тракийските дружества и гости. Старозагорският митрополит Киприан отслужва водосвет. Паметникът е дело на скулптора Стою Тодоров и е дарение от Столична община.
2020 - Министерството на културата отличава с почетни награди и знаци културни дейци и общественици. Грамота и почетен знак "Златен век" (огърлие) получават актрисата Искра Радева, доц. Маргарит Николов - филмов режисьор, Петър Кърджилов - изследовател на българското кино, арх. Богоя Сапунджиев - художник-постановчик на редица български филми, проф. Анастас Славчев - музикален изпълнител, педагог и общественик, и проф. Надежда Драгова - литературовед и езиковед. Грамота и почетен знак "Златен век" (звезда) получават Стойо Вартоломеев - литературен критик и издател, Константин Занков - оператор, Иван Александров - общественик, Венелин Терзиев - преподавател и общественик, Теодора Стефанова - прима балерина на "Арабеск", и Любомир Русанов - поет. С грамота и почетен знак "Печат на цар Симеон Велики" (сребърен) са отличени проф. Стефка Петкова - архивист и преподавател, и доц. Марияна Пискова - архивист и преподавател.

На този ден по света:

1519 - Испанският конкистадор Диего Веласкес де Куеляр основава гр. Хавана.
1855 - Британският пътешественик Дейвид Ливингстън открива водопада Виктория на р. Замбези на границата между Замбия и Зимбабве, по време на една от експедициите си в Африка (1853-1856). По време на експедиция в търсене на търговски път към източноафриканския бряг на 16 ноември 1855 г. Дейвид Ливингстън достига до водопада, който се намира на около 1000 м надморска височина, наричан от африканците "Моси оа туня" ("Гърмящ дим"). Ливингстън нарекъл водопада на името на британската кралица - Виктория. Със своята дължина от 1,7 км, водопадът е най-обширният в света. Височината му е 108 м, а обемът вода - 1088 куб/м в секунда. Водопадът Виктория е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО (1989) и е едно от Седемте природни чудеса на света.
1888 - Основан е "МТК Будапеща" - Будапеща, унгарски футболен клуб.
1893 - Основан е "Спарта Прага" - Прага, чешки футболен клуб.
1918 - Унгария е обявена за република след разпадането на Австро-унгарската империя на 3 ноември 1918 г. след края на Първата световна война (1914-1918). На 31 октомври 1918 г. започва обща стачка, прераснала в буржоазно-демократична революция. На 16 ноември 1918 г. Националният съвет, създаден на 29 октомври 1918 г. от представители на Партията на независимостта, Радикалната партия и др., обявява страната за република. На 21 март 1919 г. е провъзгласена Унгарска съветска република.
1945 - В Лондон, Великобритания, е приет Уставът на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), с което се създава организацията. Уставът влиза в сила на 4 ноември 1946 г. България е приета за член на ЮНЕСКО на 17 май 1956 г.
1950 - Във Варшава, Полша, е създаден Световният съвет на мира по време на Втория световен конгрес на привържениците на мира (16-22 ноември 1950). За първи председател на организацията е избран Фредерик Жолио-Кюри.
1972 - В Париж, Франция, е приета Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство по време на 17-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) (17 октомври-21 ноември 1972). Влиза в сила на 17 декември 1975 г.
1974 - В Рим, Италия, е приета Обща декларация за изкореняването на глада и недохранването от Световната конференция по прехраната, свикана съгласно резолюция 3180 на Общото събрание на ООН от 17 декември 1973 г. и одобрена с резолюция 3348 от 17 декември 1974 г.
1994 - Влиза в сила Конвенцията на ООН по морско право, приета на 30 април 1982 г. от Третата конференция на ООН по морско право. Народното събрание на България ратифицира конвенцията на 24 април 1996 г., в сила за България от 14 юни 1996 г.
2001 - Парламентът на Македония одобрява промени в конституцията.
2001 - Правителството на Белгия гласува решение да ограничи ролята на белгийската монархия, като й отнема правото да влияе върху националната политика.
2005 - В Тунис е проведена Световна среща на високо равнище по въпросите на информационното общество, организирана от ООН с участието на представители на 176 държави. Приета е декларация, която включва стратегия за преодоляване на различията между богатите и бедните страни в областта на информатиката. Подкрепя се създаването на "Фонд за солидарност". Приет е също "Ангажимент от Тунис", който се позовава на Общата декларация за правата на човека и подчертава необходимостта от зачитане на свободата на словото и свободния информационен обмен. САЩ запазват контрола си върху разпределението на домейните в интернет.
2006 - В Истанбул, Турция, на конференция министрите на здравеопазването от 53 европейски и азиатски държави приемат първата в света Харта за борба с наднорменото тегло. Проектът е на Световната здравна организация. Хартата е първият до момента опит да се заставят националните власти да предприемат конкретни мерки срещу наднорменото тегло.
2007 - В боеве с алжирските сили за сигурност в планинската област Кабилия в източната част на Алжир е убит лидерът на мрежата "Ал Каида в Магреб", 36-годишният Абделхамид Сайдауи, известен също като Яхия абу ал Хайтам. Той е инициатор на присъединяването на алжирската екстремистка организация "Салафистка група за проповед и джихад" към привържениците на Бин Ладен и организира множество терористични акции в Кабилия от 2000 г. до 2006 г.
2009 - В Македония парламентът приема с 80 гласа "за" и 18 "против" Закона за герба на страната. Според закона от герба на страната се премахва петолъчката. Държавният символ на Македония представлява поле, обкръжено с житни класове, които се свързват на върха, преплетени с плодове на мак и тютюневи листа, съединени в основата с лента, украсена с народни мотиви. В средата на полето се очертава планина, в чието подножие тече река, а зад планината изгрява слънце.
2011 - Протестиращи и депутати от опозицията нахлуват в сградата на парламента в Кувейт с искане за оставката на министър-председателя шейх Насър ал Мохамад ал Ахмад ас Сабах заради обвинения в корупция и разхищение на държавни средства. Нанесени са щети на парламентарната зала, шестима полицаи са ранени.
2012 - В Аман, Йордания, около 10 000 души по време на митинг в близост до главната джамия Хусейни призовават краля на Йордания Абдула Втори, който управлява страната от 1999 г., да се оттегли от трона. Протестите са срещу рязкото повишение на цените на горивата и са невиждани в Йордания. Сред демонстрантите има ислямисти, леви активисти и членове на младежки движения. На 14 ноември 2012 г. правителството на Йордания решава да повиши цените на горивата, като с 53 процента се повишава цената на природния газ за домакински нужди, а цената на бензина е увеличена с 12 процента. Решението на кабинета е посрещнато с недоволство и протести, прераснали в насилие, при които загива 1 човек, а 71 души са ранени. Арестувани са 158 души.
2013 - В Душанбе, Таджикистан, президентът Емомали Рахмон полага клетва за четвърти мандат, след като печели изборите на 6 ноември 2014 г. с близо 84 процента. Той е президент на Таджикистан от 16 ноември 1994 г.
2015 - По инициатива на Световната здравна организация (СЗО) за първи път в света се организира Световна седмица на правилната употреба на антибиотиците (16-22 ноември 2015).
2016 - Министерството на отбраната на Албания съобщава, че жена е била издигната в ранг генерал, първата жена генерал в страната. В съобщението се казва, че 51-годишната Манушаке Шеху е назначена за бригаден генерал от президента, който е главнокомандващ албанската армия. Манушаке Шеху, командир на наборната академия, се присъединява към петима генерали мъже. Манушаке Шеху е завършила военната академия в Албания и се е обучавала в много следуниверситетски програми, включително във Франция. Жените в униформи са 14 процента от 8500 военнослужещи в Албания.
2017 - В Турция в град Бисмил в окръг Диарбекир е извършена първата церемония за сключване на граждански брак, ръководена от мюфтия. Това е първият подобен случай, след като спорен закон, приет от парламента, упълномощава религиозни служители, назначавани от държавната Дирекция по релегиозните въпроси, да извършват ритуали за сключване на граждански брак. Законът е публикуван в Държавен вестник на 3 ноември 2017 г., след като е одобрен от президента Реджеп Тайип Ердоган. Новият закон е приет от парламента на 18 октомври 2017 г. с подкрепата на управляващата Партия на справедливостта и развитието и на Партията на националстическото действие. Преди приемането на закона церемонии за сключване на граждански брак в Турция се изпълняват само от общински служители.
2018 - Във Версай, Франция, Генералната конференция по мерките и теглилките променя Международната система единици с нови дефиниции на килограма и други основни единици. Одобрени са широкообхватни промени на единици, засягащи основни човешки дейности, като световната търговия и научните иновации. Най-голям интерес предизвиква ревизията на килограма, мярката за маса. Досега - от 1889 г., за негов еталон служи цилиндър от платина и иридий, съхраняван в сейф в покрайнините на Париж. Сега този еталон е заменен от дефиниция, основаваща се на научна формула от квантовата физика. Килограмът вече ще бъде определян на базата на изчисление по константата на Планк, която изразява отношението между енергията и честотата на субатомни частици като фотоните. Новата дефиниция осъвременява единицата килограм, подобно на метъра, чийто еталон също до 1960 г. е метален, но вече се основава на скоростта на светлината. За разлика от металния еталон, по константата на Планк не може да се натрупва прах, тя не се променя с времето, нито има риск да бъде изпусната на земята. Новата система ще е по-добра за измерване на особено малките и особено големите маси. Участващите в срещата повече от 50 държави одобряват единодушно и актуализирането на три други ключови единици - на келвина за температура, ампера за електрически ток и на мола за количество вещество. Останалите единици в Международната система СИ - кандела - за сила на светлината, и секунда - за време, вече се основават на константи. Новите стандарти ще са по-стабилни и ще дават възможност за по-точни измервания в различни области - от фармацевтиката до изследванията на климата. Новите дефиниции няма да доведат до осезаеми промени за повечето хора. Измерването в магазините ще остане същото. Учените обаче ги приветстват като малка революция в областта на мерките и теглилките. Предвидено е промените да влязат в сила от 20 май 2019 г.
2019 - В Прага, Чехия, в навечерието на 30-годишнината от "Нежната революция" (17 ноември 1989), свалила комунизма в бивша Чехословакия, около 250 000 души участват в протест с искане за оставката на министър-председателя Андрей Бабиш. Протестът е организиран от студентското движение "Милион моменти за демокрация". Андрей Бабиш е обвиняван в корупция и срещу него се води разследване на Европейската комисия по подозрение в конфликт на интереси заради холдинга му "Агроферт", а тайни досиета на полицията от 80-те години на 20-и век показват, че е уличен и като агент на службите по времето на комунизма.
2020 - Най-голямата австралийска авиокомпания "Куонтас" отбелязва 100 години от създаването си. Въздушни услуги на Куинсланд и Северната територия, както е цялостното наименование на авиопревозвача, водят началото си от пустата област Куинсланд през 1920 година, когато започват да превозват първоначално само пощата между провинциалните градове. Преди началото на пандемията от коронавируса "Ковид-19" през м. март 2020 г. "Куонтас" е единственият авиопревозвач, който лети до всеки населен континент.

Родени на този ден българи:

Димитър Пантелеев (Димитър Пантелеев Менкаджиев), поет и преводач /1901-1993/.
Секретар-библиотекар в Народния театър "Иван Вазов" (1926-1932), уредник на библиотеката в Народното събрание (1934-1951). Драматург на Народната опера (1952-1958). Секретар на Съюза на българските писатели (1932-1937; 1953-1956). Автор e на мемоарната книга "Объркани спомени" (1986), на книги със стихове, на статии, есета и др. Превежда стихотворения от руската, украинската, полската, чешката, словашката, сръбската, хърватската, словенската и черногорската поезия. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (януари 1972), на орден "Георги Димитров" (28 ноември 1986), на почетния знак на София (октомври 1978). Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (1970), "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1976). Лауреат на Димитровска награда (1974). Носител на Международната награда за мир "Витезслав Незвал" (1985).
Вера Недкова, художник живописец и реставратор /1908-1996/.
Реставратор в Народния археологически музей в (1946-1961). От 1934 г. е член на Дружеството на новите художници. През 1995 г. завещава цялото си имущество и творчеството си на Националната художествена галерия. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1971), на орден "Народна република България" първа степен (16 ноември 1978), на наградата за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора (1974, 1980) и др.
Димо Коларов, кинооператор /1924-1997/.
От 1954 г. е оператор в Студията за игрални филми "Бояна". Снимал е телевизионни, игрални и документални филми. Оператор е на 30 филма, сред които игралните "Хайдушка клетва" (1958), "На малкия остров" (1958), "Командирът на отряда" (1959), "Първи урок" (1960), "Слънцето и сянката" (1962), "Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Бялата стая" (1967), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Козият рог" (1972), "Капитан Петко войвода" (1982) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (24 май 1967) . Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963), на орден "Народна република България" втора степен по повод 60-годишнината му (1984). Почетен гражданин на Попово (2004, посмъртно). От 1998 г. в Попово - родното му място, в негова памет се организира Фестивал за операторско майсторство "Златното око" с международно участие. От 1 октомври 2018 г. Домът на културата в Попово носи неговото име.
Христо Сантов, културен деец, сценарист и дипломат /1926-1997/.
Главен редактор на сп. "Киноизкуство" (1963-1964), главен редактор на в. "Народна култура" (1 август 1967-1969). Генерален директор на Държавно обединение "Българска кинематография" /с ранг на заместник-председател на Комитета за изкуство и култура/ (19 декември 1968-28 юни 1971). Главен директор на Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици "София-прес" (30 септември 1975-1 март 1979). Извънреден и пълномощен посланик на България във Финландия (25 май 1979-15 юли 1983). Сценарист е на филмите "Гераците" (1958), "Смърт яма" (1963) и др. Носител на френския орден Академична палма (1988).
митрополит Натанаил (светско име Илия Иванов Калайджиев), български църковен деец /1952-2013/.
Постриган в монашество на 3 март 1974 г. На 15 април 1974 г. е ръкоположен в йеродяконски чин, а на 13 април 1975 г. и за йеромонах. На 10 октомври 1980 г. е възведен в архимандритско достойнство. Протосингел на Ловчанската митрополия (1984-1 октомври 1984). Изпълняващ длъжността енорийски свещеник при Българската православна църковна община "Св. Йоан Рилски" в Лондон, Англия (1 октомври 1984-9 август 1988). Протосингел на Софийската митрополия (9 август 1988-1 март 1989). Главен секретар на Св. Синод (1 март -1 декември 1989). На 25 март 1989 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Крупнишки". Викарий на Софийския митрополит (1 декември 1989-април 1994). Неврокопски митрополит (24 април 1994-16 ноември 2013).
Милен Вълков, журналист /1953-2011/.
Журналистическата си кариера започва в Българската телеграфна агенция /БТА/ като репортер в "Справочна редакция", след което е работил в редакция "Международна информация" (1980-1986). Бил е кореспондент на БТА в Кайро, Египет (17 септември 1986-16 ноември 1990), като след завръщането си работи в редакция "Вътрешна информация" на БТА. Ръководител на Центъра за информация и връзки с обществеността в 37-ото Народно събрание (март-юни 1995). Генерален директор на БТА (23 юни 1995-11 юли 1997). Изпълнителен директор на Агенция "София прес" (август 1997-ноември 2005). Член на Съвета за електронни медии от квотата на президента (17 април 2006-22 юни 2010) и член на Управителния съвет на Българската национална телевизия (17 март 2005-29 май 2006). Председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти /СБЖ/ (16 март 2002-13 септември 2011).
Максим Стависки, състезател по фигурно пързаляне от руски произход (танцови двойки) /1977/.
Заедно с Албена Денкова са двукратни световни шампиони - през 2005 г. в Калгари, Канада, и през 2007 г. в Токио, Япония. От Световни първенства печелят и един сребърен (2004) и един бронзов медал (2003). От европейски първенства печелят два сребърни (2003, 2004) и един бронзов медал (2007). На Олимпийските игри през 2006 г. в Торино, Италия, печелят пето място, а на Олимпийските игри през 2002 г. в Солт Лей Сити, САЩ, печелят 7 място. Спортист на България за 2004 г. (заедно с Албена Денкова). Почетен гражданин на София (2006).

На този ден са родени и:

граф и генералисимус Александър Меншиков, руски държавен и военнен деец, пълководец /1673-1729/.
Жан льо Рон д`Аламбер, френски математик и философ /1717-1783/.
Автор е на "Трактат по динамика" (1743) и на т.нар. "парадокс на д`Аламбер" (1747). Заедно с Дени Дидро (1713-1784) написват в 28 тома "Енциклопедия", известна още като "Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите" (1751-1772).
Родолф Кройцер, френски цигулар, композитор, и диригент /1766-1831/.
На него Бетовен посвещава своята соната Опус 47, известна като Кройцеровата соната.
Карел Хинек Маха, чешки поет романтик /1810-1836/.
Уилям Кристофър Хенди, американски джазмузикант и композитор /1873-1958/.
Хуго Майсъл, австрийски футболист и треньор /1881-1937/.
Ференц Мюних, унгарски политик /1886-1967/.
Го Можо, китайски учен историк и писател /1892-1978/.
Председател на Китайската академия на науките (1949-1954).
Паул Хиндемит, немски композитор, диригент и педагог /1895-1963/.
Николай Погодин, съветски драматург /1900-1962/.
Макс Цимеринг, немски писател от еврейски произход /1909-1973/.
Жозе Сарамагу, португалски писател, драматург и журналист /1922-2010/.
Автор е на "Земя на греха" (1947), "Вероятно радост"(1970), сборниците с хроники, отпечатани във вестници "За този свят и за другия" (1971), "Евангелието по Исуса Христа" (1991), "Всички имена" (1997), "Двойникът" (2003) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1998 г. заради неговите притчи, подхранвани от въображението, съчувствието и иронията, които непрекъснато дават възможност на читателя да възприеме една илюзорна реалност. Жозе Сарамагу е първият автор, пишещ на португалски език, който печели престижната награда. Носител на наградите на португалския "ПЕН клуб"(1983, 1985). Носител на наградата на британския вестник "Индипендънт" (1993). Носител на литературната награда на името на Албер Камю за 1995 г.
Евгений Свердлов, руски биохимик /1938/.
Автор е на трудове по генетика и молекулярна биология.
Ектор Купер, аржентински футболист и треньор /1955/.
Сооронбай Жеенбеков, киргизки политик.
Министър-председател на Киргизстан (2016-2017). Президент на Киргизстан (24 ноември 2017-15 октомври 2020).
Мустафа Хаджи, марокански футболист /1971/.
Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 1998 г.
Пол Скоулс, английски футболист и треньор /1974/.

Това е денят на смъртта на:

Гаврил Кръстевич (ист. име Гандьо Кътьов Баев), български писател и обществен деец /1817/1820-1898/.
По негов проект е създаден Уставът на Българската екзархия. След Освобождението (1878) е назначен за директор (министър) на вътрешните работи в Източна Румелия и главен секретар на генерал-губернатора. Главен управител на Източна Румелия (14 април 1884-6 септември 1885). Сътрудник на сп. "Любословие", сп. "Читалище", в. "Съветник", в. "Македония", в. "Право" и на сп. "Български книжници" и негов редактор (1859-1860).
Фран Левстик, словенски писател /1831-1887/.
Родоначалник на словенската класическа проза.
Джура Якшич, сръбски поет, прозаик, драматург и художник /1832-1878/.
Константин Величков (Константин Величков Петков), български писател, преводач, критик, живописец и политик /1855-1907/.
Депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1879-1885). Министър на народното просвещение (9-12 август 1886; 9 декември 1894-26 август 1897), министър на обществените сгради и съобщенията (17 септември-9 декември 1894), министър на търговията и земеделието (26 август 1897-23 ноември 1898). Дипломатически агент на България в Сърбия (24 февруари 1902-7 ноември 1904). Избран да депутат в 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896). Основава сп. "Училищен преглед" (1896). Внася в Народното събрание Закона за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки (приет 1897). Основава сп. "Ученическа беседа" (1900-1904), издава и редактира сп. "Летописи" (1899-1905). По негова инициатива е открито Държавното рисувално училище в София (1896) и е учреден Висш учебен съвет при Министерството на народното просвещение. Литературното му творчество включва "Всеобща история на литературата (1891), "Писма от Рим" (1895), "В тъмница" (1899), "Цариградски сонети" (1899) и др. Превежда творби на Уилям Шекспир, Данте Алигиери и др. Негови картини притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествени галерии в Пловдив, Пазарджик и частни лица.
ген. Георги Тодоров, български военен деец /1858-1934/.
Доброволец в Българското опълчение като по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Участник в Сръбско-българската война (1885) като началник на Летящия отряд в района между Видин и Кула. Командир на Седма Рилска пехотна дивизия при настъпването й към Солун (Македонския фронт и Галиополския полуостров) по време на Балканската война (1912-1913). Участник е и в Междусъюзническата война (1913). Командир на Втора (октомври 1915-декември 1916) и Трета армия (февруари-декември 1917) и помощник главнокомандващ (1918) на действащата армия по време на Първата световна война (1914-1918). Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).
ген.-майор Васил Делов, български военен деец /1861-1938/.
Автор е на първата книга за обучение на българската армия "Редовите войници в пехотата" (1884). Командир на 2-а дружина от 8-и пехотен Приморски полк по време на Сръбско-българската война (1885). Началник на Хасковския отряд по време на Балканската война (1912-1913). Генерал за поръчки в Министерството на войната и началник на Втора дивизионна област (1918). Носител на орден "Св. Александър с мечове" трета степен (1919), на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).
Дмитрий Скобелцин, съветски физик /1892-1990/.
Висенте Толедано, мексикански политик /1894-1968/.
Губернатор на щата Пуебла (1923), генерален секретар на Мексиканската конфедерация на трудещите се (1936-1946), един от основателите и президент на Латиноамериканската конфедерация на трудещите се (1938-1963). През 1948 г. създава Народната партия, която е преименувана на Социалистическа народна партия през 1960 г. Генерален секретар на Социалистическата народна партия (1960-16 ноември 1968).
Кларк Гейбъл, американски актьор /1901-1960/.
Участвал е във филмите "Това се случи през нощта" (1934), "Бунтът на Баунти" (1935), "Отнесени от вихъра" (1939), "Високи мъже" (1955), "Това започна в Неапол" (1960) и др. Носител на "Оскар" за филма "Това се случи през нощта" (1934).
Милтън Фридман, американски икономист /1912-2006/.
Автор е на около 20 книги, много от които в съавторство с други икономисти, сред които "История на парите на САЩ" (1963), в която твърди, че Голямата депресия (1929-1939) е предизвикана не от краха на фондовия пазар, а от неправилното управление на паричното предлагане от страна на централната банка. Автор е на "Капитализъм и свобода" (1962), в която обосновава необходимостта да се намали до минимум намесата на държавата в пазарната икономика. Установява, че опитите на държавата да стимулира потребителското търсене и да създаде нови работни места води само до засилване на инфлацията и отслабването на икономиката. Носител на Нобеловата мемориална награда за икономически науки за 1976 г. за постижения в областта на анализа на потреблението, историята на паричното обращение и за разработки на монетарната теория, а така също за демонстриране на сложността на политиката на икономическата стабилизация.
Уилям Холдън (ист. име Уилям Франклин Бийдъл), американски актьор /1918-1981/.
Участвал е във филмите "Булевардът на залеза" (1950), "Сабрина" (1954), "Мостът от река Куай" (1957), "Алварез Кели" (1966), "Казино Роял" (1967), "Дивата орда" (1969), "Телевизионна мрежа" (1976) и др. Носител на награда "Оскар" (1954). Удостоен е със звезда на холивудската Алея на славата (1960).
Васил Спасов (Валяка), български футболист и треньор /1919-1996/.
През футболната си кариера е играл в отборите на "Бежанец" (София), "Левски" (София) и "Академик" (София). За националния отбор на България има изиграни 17 мача и вкарани 5 гола. Футболист на България за 1948 г. Тренирал е отборите на "Академик" (София), "Ботев" (Пловдив), "Левски" (София), "Спартак" (София), "Макаби" (Израел) и "Омония" (Кипър). Бил е треньор на мъжкия националния отбор на България.
Жорж Марше, френски политик, деец на френското и на международното работническо и комунистическо движение /1920-1997/.
Генерален секретар на Френската комунистическа партия (17 декември 1972-29 януари 1994).
Даниел Нейтанс, американски молекулярен биолог /1928-1999/.
Съставя първата генна карта на молекулата на ДНК. Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1978 г. заедно с швейцарския молекулярен биолог и генетик Вернер Арбер и американския молекулярен биолог и генетик Хамилтън Смит за откриването на рестрикционните ензими и за приложението им в решаването на проблеми на молекулярната генетика.
Юрий Левада, съветски социолог и политолог /1930-2006/.
Един от основателите на Руския център за изучаване на общественото мнение (1992) и негов ръководител (1992-2003). Основател на Аналитичен център на Юрий Левада (Левада-център) (2003) и негов директор (2003-2006).
Петър Караангов, български писател, поет и преводач /1931-2020/.
Главен редактор на издателство "Български писател" (1964-1968), и на сп. "Пламък" (1980-1983). Първи заместник генерален директор на Държавно обединение "Българска кинематография" (1972-април 1980). Директор на Народна библиотека "Кирил и Методий" (април 1983-януари 1990). Главен секретар на Съюза на българските писатели (29 март 1989-1991). Автор е на стихосбирките "Сезоните и нашата улица" (1960), "Участие" (1964), "Като музиката вечер" (1973), "Зимни недели" (1984) и др. Автор текстовете на много естрадни хитове, сред които "Топъл дъжд" на група LZ и Силвия Кацарова, "Любовта е море" на Лили Иванова, "Бяла песен" на Паша Христова, "Закъснели срещи" на Георги Минчев и др. Превежда поезия на полски и руски поети. Носител на орден "Народна република България" втора степен (ноември 1981), на Националната Вазова награда на община Сопот и Министерство на културата (1998), на Националната литературна награда "Изворът на Белоногата" на община Харманли (2010), на Годишната награда на Съюза на българските писатели за поезия за "Прах от песен" (19 май 2011), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството (19 май 2011). Почетен гражданин на Сандански.
Георги Тахов, български писател, поет, публицист и критик /1932-1999/.
Редактор в Радио София (1960), в издателство "Народна младеж" (1967), в. "Пулс" (1972-1984), сп. "Факел" (1985). През 1985 г. става един от 20-те арестувани във връзка с акростиха "Долу Тодор Живков" във в. "Пулс". Лишен е от право на работа до края на 1989 г. От 1990 г. е редактор във в. "Литературен фронт". Автор е на стихосбирките "Разчупване на хляба" (1965), "Ще ви намеря" (1967) и др., както и на книгите "Живите знаци на България" (1968, есетата) "София между две столетия" (1987), "Машината на страха" (1991) и др.
митрополит Натанаил (светско име Илия Иванов Калайджиев), български църковен деец /1952-2013/.
Постриган в монашество на 3 март 1974 г. На 15 април 1974 г. е ръкоположен в йеродяконски чин, а на 13 април 1975 г. и за йеромонах. На 10 октомври 1980 г. е възведен в архимандритско достойнство. Протосингел на Ловчанската митрополия (1984-1 октомври 1984). Изпълняващ длъжността енорийски свещеник при Българската православна църковна община "Св. Йоан Рилски" в Лондон, Англия (1 октомври 1984-9 август 1988). Протосингел на Софийската митрополия (9 август 1988-1 март 1989). Главен секретар на Св. Синод (1 март -1 декември 1989). На 25 март 1989 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Крупнишки". Викарий на Софийския митрополит (1 декември 1989-април 1994). Неврокопски митрополит (24 април 1994-16 ноември 2013).

Подобни статии