17 април - Световният ден на цирка

Световният ден на цирка е днес. Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на Световната циркова федерация през третата събота на м. април, за да се популяризира цирковото изкуство като част от световното културно наследство.

В България се отбелязва:

Празникът на дипломираните експерт-счетоводители. Годишнина от обнародването /1931/ в "Държавен вестник" на Закона за Институт на заклетите експерт-счетоводители. Утвърден е с Устава, приет от Общото събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България, състояло се на 17 април 2002 г.

 

По света се отбелязва:

Световният ден за борба с хемофилията. Отбелязва се от 1989 г. по инициатива на Световната федерация по хемофилия, с цел да се повиши информираността на общественността за наследствените нарушения на кръвосъсирването и необходимостта от осигуряване на достъп до адекватни здравни грижи навсякъде по света. Годишнина от рождението /1926/ на основателя на Световната федерация по хемофилия Франк Шнабел /1926-1987/. Мотото на деня за 2021 г. е: "Да се адаптираме към промяната".

Националният празник на Сирия. Ден на евакуацията /1946/.

 

На този ден в България:

 

1879 - В Търново (дн. Велико Търново) е свикано I Велико народно събрание. То заседава непосредствено след приключването на работата на Учредителното събрание (10 февруари-16 април 1879). Негов председател е Антим I. Първото Велико народно събрание избира за първи монарх на Княжество България принц Александър Батенберг под името княз Александър I, който полага клетва на 26 юни 1879 г. Същия ден I Велико народно събрание е разпуснато. Съгласно Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г., Великото народно събрание е висша специализирана институция, единствена, която притежава учредителна власт. След решаването на конкретни въпроси, за които е свикано, то се разпуска.

1931 - България установява дипломатически отношения с Дания на ниво легации. На 10 декември 1964 г. са издигнати в ранг на посолства.

90 години от установяването /1931/ на дипломатически отношения между България и Дания на ниво легации.

1944 - По време на бомбардировките на англо-американските въздушни сили над София през Втората световна война (1939-1945) летецът поручик Неделчо Бончев за втори път през войната на българска територия сваля чрез таран американски бомбардировач "Боинг Б-17" ("летяща крепост"). България не участва в бойни действия по време на войната, но като съюзник на Германия е подложена на бомбардировки. Бомбардирани са много градове в страната. На 17 април 1944 г. 350 американски тежки бомбардировачи нападат София. Поручик Бончев атакува бомбардировач "Боинг Б-17" от максимална близост, но приближава прекалено и не успява да се размине с летящия самолет. Двата самолета се сблъскват и разрушават във въздуха. Бончев успява да се приземи с парашута си. Първият въздушен таран в България е на Димитър Списаревски на 20 декември 1943 г.

2003 - В Русе е учредена партия "Майки - на децата ни". Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 22 август 2003 г. От 4 юни 2006 г. е променено името на "Майки на децата ни".

2005 - Учредена е партия "Атака". На 2 април 2005 г. в София е създаден Инициативен комитет за учредяването на партията. На учредителния й конгрес за председател е избран Волен Сидеров. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 5 август 2005 г.

2006 - Народно събрание приема Закон за концесиите, съгласно който Министерският съвет ще поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии.

2008 - Народното събрание приема промени в Закона за горите, според който глобата при нарушение на реда за промяна на предназначението на горите и земите от горския фонд ще бъде от 3000 лв. до 15 000 лв. Забраняват се покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки, придобиването, транспортирането, съхраняването и преработването на дървени материали, непридружени с документи, доказващи законния им произход. Създава се Национален фонд "Българска гора", средствата на който ще се изразходват за инвестиции в горското и ловното стопанство, инфраструктура, залесяване, технически съоръжения, за придобиване на гори и земи за окрупняване на държавния горски фонд.

2008 - Официално стартира Програмата за развитие на селските райони в България. Във всички 28 Областни разплащателни агенции започва приемът на проекти по първите две мерки - 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" и 121 "Модернизиране на земеделските стопанства".

2013 - В Софийската градска прокуратура и в няколко медии са получени по имейла сканирани копия от материали от оперативно дело, съдържащо класифицирани документи, с гриф "Строго секретно". Копията от документите касаят директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" Станимир Флоров. В прокуратурата започва проверка за изясняване на всички факти и обстоятелства, с оглед съдържащите се в материалите данни за евентуално изнасяне на класифицирана информация.

2015 - Софийският градски съд (СГС) пуска от ареста под "парична гаранция" от 8 хил. лв. съдията от СГС Румяна Ченалова. На 17 декември 2014 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) образува дисциплинарно производство срещу Румяна Ченалова, след като в телевизионно интервю френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан я обвинява в опит за "кражба" на френските фирми, производители на вино в България - "Белведере дистрибуция" и "Домейн Менада". На 22 януари 2015 г. ВСС я отстранява за 6 месеца от длъжност, а на 26 февруари 2015 г. Софийската градска прокуратура образува досъдебно производство срещу нея за престъпление по служба и за документно престъпление. Румяна Ченалова е обявена за общодържавно издирване, след като не се явява в прокуратурата в качеството й на обвиняема. По-късно е задържана за 72 часа в ареста на Националната следствена служба.

2016 - В София министър-председателят Бойко Борисов и кметът на града Йорданка Фандъкова откриват парк "Възраждане" в ж.к. "Зона Б-5". Инвестицията е на стойност 6 млн. лв. Паркът има детска площадка, зона за цирково шапито, сух фонтан, амфитеатър и два паркинга.

2018 - В София в района на Спортната палата при акция на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество са задържани кметицата на район "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова по обвинение за получаване на подкуп в размер на

70 000 евро. В продължение на над четири часа Десислава Иванчева стои с белезници на кръстовището на бул. "Васил Левски" и ул. "Гурко" докато служители на службите обработва колата й, в чийто багажник са намерени парите.

2019 - Заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева връчва в МОН трите големи награди на ученици от Националния конкурс "Млади таланти". Първа награда получава проект за алгоритми за машинно самообучение, в област информатика, на Звездин Бесарабов, ученик от 12-и клас в Националната природоматематическа гимназия /НПМГ/ в София. Втората награда е за проект за идентифициране на мозъчни клетки, в област биология, на Николай Пашов от 12-и клас в 91-а Немска езикова гимназия в София. Третата награда е за проект по иновативната тема за преценка на човешката възраст, в област медицина, с автор Андрей Гиздов, който е в 11-и клас в НПМГ в София. Освен грамоти, учениците получават и парична награда от по 1500 лева, осигурена от МОН.

2020 - Националният осигурителен институт публикува брой 1 на информационния си бюлетин за 2020 година. В него е посочено, че през 2019 г. Националният осигурителен институт е издал над 9000 разпореждания за възстановяване на 6,5 млн. лв. за неправомерно получени болнични и обезщетения. Общият брой обжалвани листове през 2019 г. е 16 373 броя, което е с 6 865 броя повече спрямо 2018 г.

 

На този ден по света:

1895 - Подписан е Симоносекският мирен договор, с който завършва Китайско-японската война (1894-1895). Съгласно договора Китай признава независимостта на Корея, отстъпва на Япония Тайван, островите Пенхуледао и се задължава да плати голяма контрибуция на Япония, както и да открие четири пристанища за японска търговия в басейна на р. Янцзъ и Великия канал, с постоянно присъствие на японски консули и право на японските плавателни съдове да ползват вътрешните китайски водни пътища. Китай се задължава да сключи с Япония "Търговски договор за удовлетворение" (подписан в Пекин на 21 юли 1896 г.), осигуряващ на Япония всички привилегии, които имат западните страни в Китай. Япония получава и правото да строи и експлоатира в Китай промишлени предприятия.

1897 - Начало на Гръцко-турската война (17 април-17 май 1897). Въоръженият конфликт е предизвикан от опит на гърците от остров Крит да се отцепят от Османската империя. Крит е турско владение от 1669 г. През май 1896 г. на острова избухва националноосвободително въстание с призив за обединение с Гърция. През м. февруари 1897 г. въоръжен отряд от Гърция се присъединява към въстаниците. На 17 април 1897 г. Турция обявява война на Гърция, която приключва на 17 май 1897 г. с поражението на Гърция. На 19 май 1897 г. е сключено примирие, а на 4 декември 1897 г. в Константинопол е подписан мирен договор.

1927 - Официално откриване в Олимпия, Гърция, на паметник на Пиер дьо Кубертен, основател на съвременните олимпийски игри и президент на Международния олимпийски комитет (1896-1925).

1961 - Военна интервенция на кубински емигранти контрареволюционери, подкрепена от САЩ, при Плая Хирон (Залива на прасетата) - неуспешен опит да бъде свален режимът на Фидел Кастро. На 15 април 1961 г. осем американски бомбандировача "Дъглас А-26" атакуват трите летища с цел да бъде ликвидирана кубинската военновъздушна отбрана. САЩ са били уверени, че авиацията на противника е ликвидирана, но всъщност на летищата са били разположени специално създадени за заблуда макети. Около полунощ на 17 април започва десантът в Залива на прасетата. Кубинските военновъздушни сили нанасят ответен удар, като успяват да унищожат 4 кораба и 12 противникови самолета, сред които корабът "Хюстън", на борда на който се намира пехотният батальон и "Рио Ескондидо", превозващ голяма част от боеприпасите и тежкото въоръжение. На сутринта на 19 април кубинската войска минава в настъпление и окончателно унищожава съпротивата. По време на конфликта загиват 176 души и над 500 са ранени. Около 1200 революционери са пленени. В чест на победата в Куба е учреден орденът "Плая Хирон" - едно от трите на високи отличия в страната.

1964 - За първи път е представен и пуснат в продажба спортният автомобил Форд Мустанг на автомобилната компания "Форд" по време на Световното изложение в Ню Йорк, САЩ. Тогава още през първия ден компанията получава 22 000 поръчки, а за една година са продадени 418 000 коли от този модел. През 1965 г. за първи път Форд Мустанг дебютира в киното. Автомобилът участва във филма "Голдфингър" от поредицата за Джеймс Бонд. През м. октомври 1965 г. Форд Мустанг е изложен на панорамната площадка на Емпайър стейт билдинг - вторият по височина небостъргач в Ню Йорк, висок 381 метра без антените. За 50 години автомобилът е участвал над 500 филмови продукции. Моделът получава своето име, още преди да се е създаден. Едно от най-трудните неща при проектирането на автомобил е да се измисли негово название. В избора на името на модела е участвал и самият Хенри Форд трети. Един от вариантите бил колата да се казва Торино, но малко преди излизането й внукът на основателя на компанията се жени за красива италианка, която по-късно го изоставя и така всякакви италиански асоциации биват забранени. В крайна сметка компанията изпраща един от своите специалисти в Обществената библиотека на Детройт, където той трябва да изрови имената на всички известни животни на различни езици. Предложени са хиляди варианти, като президентът на компанията Лий Якока се спира на 5 от тях Ц Бронко, Пума, Гепард, Жребец и Мустанг.По правило първите серийни автомобили от всеки модел не се предлагат в магазина, а остават в гаража, музея или корпоративния парк на производителя. В случая обаче става грешка и първият Форд Мустанг става собственост на пилота Стенли Тъкър. Когато научават за грешката си, от компанията настояват Стенли Тъкър да им върне колата, но той категорично отказва. Две години по-късно той се съгласява, като разменя първия произведен Форд Мустанг за милионната бройка, слязла от конвейера.

1975 - Червените кхмери превземат столицата Пномпен в Камбоджа - начало на режима на червените кхмери, който продължава до 7 януари 1979 г. По времето на режима загиват от 3 до 4 млн. души.

1982 - В Отава, Канада е подписан Актът за Канада, т. нар. Конституционен акт от 1982 г., който е в основата на действащата конституция на страната.

1999 - На церемония на граничния пункт Шаламчех в югозападната част на Иран, Ирак и Иран разменят тленните останки на 385 войници, загинали по време на войната между двете страни (1980-1988). През м. март 1999 г. Иран репатрира 450 иракски военнопленници срещу освобождаването на 53 ирански военнослужещи, задържани в Ирак. Двете страни взаимно се обвиняват, че продължават да не освобождават хиляди военнопленници десет години след края на войната.

2001 - В Черна гора започва масова приватизация на 225 предприятия чрез ваучери.

2003 - На закрито заседание правителството на Хърватия премахва знака "държавна тайна" от досиетата. Разсекретява документи, свързани с действията на бившия министър на отбраната от времето на войната Гойко Шушак /на този пост от 1991 г. до смъртта си през 1998 г./, подготвяйки се да ги предаде на Международния съд за престъпленията в бивша Югославия в Хага.

2005 - На главния остров от Коморския архипелаг - Гранд Комор, изригва вулканът Картала. За последен път е изригвал през 1991 г. Стотици жители на острова напускат домовете си. Островът е от вулканичен произход. Кратерът се намира в планина, висока 2361 м.

2006 - Пясъчна буря преминава през столицата на Китай - Пекин, като покрива града с тънък слой жълтеникав прах. Природният феномен се повтаря всяка година през пролетта в северните части на страната.

2007 - Срещу Войчех Ярузелски и осем други бивши ръководители на Полша са предявени обвинения във връзка с въвеждането на военното положение през 1981 г. Ярузелски е обвинен, че е "ръководил въоръжено сдружение с престъпен характер", според терминологията на следствения отдел към Института за национална памет (ИНП), който разследва престъпления срещу полския народ, извършени по време на нацистката окупация и комунистическия режим.

2008 - В Страсбург, Франция, се освещава новата сграда на Съвета на Европа (СЕ). Министърът на външните работи и европейските въпроси на Франция Бернар Кушнер открива плочата с името на новата сграда "Агора" (така са се наричали централните площади на древногръцките градове, на които се намирали демократичните институции).

2011 - Говорител на мексиканския боен флот съобщава, че е заловен босът на клон на наркокартела "Сетас", за който се предполага, че е замесен в убийството на 145 души, намерени в масов гроб близо до границата със САЩ. В съобщението на флота са казва, че Мартин Омар Естрада Луна, наричан още "Ел Кило", вероятно е съучастник и в избиването на 72-ма мигранти от Централна и Южна Америка през август в същото населено място Сан Фернандо в щата Тамаулипас. Мексиканското правителство е определило награда от 15 милиона песо (1,27 милиона долара) за информация, която да доведе до залавянето на Луна.

2012 - В САЩ американската банка "Леман брадърс" започва да се издължава на кредиторите. Така се слага край на процедурата по фалит, започнала на 15 септември 2008 г., когато банката се срива и разклаща основите на световните финансови пазари.

2013 - Парламентът на Нова Зеландия одобрява законопроект, разрешаващ браковете между хомосексуалисти. В подкрепа на мярката гласуват 77 депутати, а 44 са против. По този начин Нова Зеландия става 13-ата държава в света и първата в Азиатско-тихоокеанския регион, узаконила еднополовите бракове.

2014 - На 87-годишна възраст в Мексико умира колумбийският писател и носител на Нобелова награда за литература за 1982 г. Габриел Гарсия Маркес. От романа му "Сто години самота" (1967) са продадени над 50 млн. екземпляра на повече от 25 езика.

2015 - Руският режисьор Никита Михалков е обявен за почетен гражданин на Белград, Сърбия.

2016 - Влиза в сила двустранно споразумение между Македония и Косово, което позволява пътуване на гражданите на двете страни само с лични карти. Официален старт на споразумението на граничния пункт Блаце дават заместник-министърът на вътрешните работи на Македония Агим Нухиу и косовският му колега Валдет Ходжа. Македония е подписала подобни споразумения и с Албания, Сърбия и Черна гора.

2017 - Властите в Русия и американският технологичен гигант Гугъл (Google) постигат споразумение на датиращ от 2015 г. спор помежду им във връзка с операционната система Андроид (Android). Руските власти обвиняват Гугъл за това, че изисква предварителното инсталиране на нейни приложения на мобилни устройства на операционна система Андроид. Съгласно споразумението американската компания ще плати глоби в размер на 439 млн. рубли (7,4 млн. евро) и се задължава да не ограничава предварителното инсталиране на приложения на други фирми. Случаят датира от 2015 г., когато Яндекс - руска компания, която е собственик на едноименната водеща интернет търсачка в страната и предлага редица приложения - подава жалба във Федералната антимонополна служба (ФАС) срещу Гугъл. Гугъл сключва отделен търговски договор с Яндекс. Той ще позволи да бъде вграждана руска търсачка в браузъра на американската компания Хром (Chrome).

2018 - Франция започва процедура по отнемане на най-високото си отличие за заслуги - ордена на Почетния легион, присъдено на президента на Сирия Башар Асад. Той получава ордена от президента на Франция Жак Ширак през 2001 г., малко след като наследява баща си Хафез Асад начело на Сирия. Отнемането става от действащия президент на републиката. През 2017 г. президентът Еманюел Макрон започва същата процедура за отнемане на отличието на холивудския продуцент Харви Уайнстийн, обвинен в сексуални посегателства и изнасилване. От 2010 г. постановление позволява по-лесно да се отнема отличието на чужденци, извършили действия противоречащи на чесността, честта и благородството. Така например орденът на Почетния легион е отнет на американския велосипедист Луис Армстронг и на британския дизайнер Джон Галиано.

2020 - Фотографът на агенция "Франс прес" Ясуоши Чиба печели

наградата за фотожурналистика "Уърлд прес фото" за 2020 г. за снимка на млад мъж, рецитиращ стихотворение насред протестиращи в Судан. Според журито, връчило наградата, снимката му символизира надеждата. Тя е направена на 19 юни 2019 г. в суданската столица Хартум по време на протестите, последвали свалянето на президента Омар Башир, в които демонстрантите настояват за предаването на властта от военните, свалили президента, на цивилно правителство.

 

Родени на този ден българи:

 

Таньо войвода (ист. име Анастас Стоянов Куртев), революционер,участник в националноосвободителното движение /1846-1876/.

Един от основателите на Сливенския революционен комитет, съратник на Васил Левски. Войвода на чета по време на Априлското въстание (1876).

акад. Методий Попов, биолог /1881-1954/.

Работил е главно в областта на цитологията, антропологията, серологията и микробиологията. Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1920-1921), декан на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1941-1942), основател на Катедрата по обща биология при Медицинския факултет на университета (1924). Посланик на България в Германия (1924-1931). Организира и ръководи Института за стимулационни и биологични проучвания в София (1931-1942). Председател на Славянското дружество в България (1945-1954). Основател и пръв директор на Института по обща биология при Българската академия на науките /БАН/ (1948-1954). Председател на Научния медицински съвет към Министерството на народното здраве и социалните грижи (1950-1954). Депутат във 2-ото Народно събрание (14 януари-19 април 1954). Действителен член на БАН (1947). Член на Световния съвет на мира (1950-1954). Член на Германската академия на естествоизпитателите "Леаополдина" (1927), на Чехословашката земеделска академия (1931). Автор е на около 270 научни публикации. Автор е на първия български и втория в света учебник по обща биология (1919). Лауреат на Димитровска награда (1950). От 20 април 1954 г. Институтът по обща биология при БАН (дн.Институт по физиология на растенията) носи неговото име. От 1991 г. Трета природоматематическа гимназия във Варна носи неговото име.

проф. Константин Гълъбов, писател, литературен историк и преводач /1892-1980/.

Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1921-1970), основател на катедрата Немска филология на университета (1923), декан на Историко-филологически факултет (1933-1936). Редактор на в. "Изток" (1925-1927) и в. "Стрелец" (1927). Основател на Дружеството на българските есеисти (1928). Заедно с Жана Николова-Гълъбова е автор е на "Немско-български фразеологичен речник" (1958) и на "Българско-немски фразеологичен речник" (1968). Автор е на изследвания в областта на немската класическа литература, на немската историческа граматика и фонетика, на монографии, студии и статии по въпроси на българската литература и култура. Автор е и на стихотворения, разкази, драма, роман, очерци.

Кирил Донев, актьор /1897-1970/.

Играл е в театрите в Пловдив, Варна, Плевен, в Скопие, Македония, и др.

проф. Веселин Стоянов, български композитор, музикален педагог и общественик /1902-1969/.

Частен педагог по пиано и теория на музиката и концертиращ пианист (1931-1937). Един от основателите на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (1933). Преподавател (от 1937) в Държавната музикална академия, декан на Теоретичния факултет на академията(1952). Директор на Софийската опера (1953-1954). Ректор на Държавната музикална академия (1956-1962). Автор на симфоничната сюита "Бай Ганьо" (1941), на оперите "Женско царство" (1934), "Саламбо" (1940), "Хитър Петър" (1952), на балета "Папеса Йоанна" (1969), на камерна, хорова и филмова музика. Лауреат на Димитровска награда (1951, 1971, посмъртно). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1960), на орден Георги Димитров" (1969).

Бистра Аврамова, български политик /1921-2006/.

Заместник-министър на народната просвета (юни 1963 - 18 април 1970). Първи заместник-председател на Комитета по печата (юли 1975-19 юни 1976) и на Комитета за българите в чужбина (октомври 1981- 23 януари 1990). Носител на орден "Народна република България" първа степен (16 април 1971), на орден "9 септември 1944" трета степен (март 1973), на орден "Георги Димитров" (април 1981). Удостоена със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1978).

Лиляна Стефанова, поетеса и писателка /1929/.

Председател на Кабинета на младия писател (1957-1960), редактор във в. "Литературен фронт", заместник главен редактор на сп. "Септември" (1964-1965), основател и главен редактор на сп. "Обзор" (с емисии на английски, френски, испански и руски - 1968-1988). Заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (18 декември 1984-29 март 1989). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (24 юни 1988-май 1989). Председател на Столичния съвет за култура (1977-1980). Заместник-министър на образованието (1980-1984). Председател на Българския ПЕН център (1980-януари 1990). Автор на повече от 50 книги с поезия, проза, есеистика, публицистика, драми, творби за деца. Нейни стихове са преведени на 31 езика. Лауреат на Димитровска награда (1971). Удостоена със званието "Народен деятел на културата и изкуството"(1978). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (1979), на Националната награда за поезия "Яворов" (1983), Националната литературна награда "Дора Габе" за значителни художествени постижения и цялостен принос в националната литература (24 септември 2008), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите й заслуги в областта на българската култура (4 август 2006), на специалната награда на Съюза на българските писатели за изключителен принос в българската литература и за автобиографичния си роман "Моят луд век" (октомври 2017).

Венцеслав Димитров, икономист и политик /1945/.

Депутат във VII Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Член на Пленарния съвет на Българска народна банка (1991-1997). Член на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (26 април 1990-2 ноември 2004). Съосновател на партия Обединен християндемократически център (21 април 1990) и заместник-председател на партията (18 октомври 1992-16 май 1993). Един от основателите и председател на Партия на демократичния център (20 октомври 1994). През 1997 г. е съпредседател на Политически съюз "Обединение за национално спасение" (ОНС) за участие в парламентарните избори за 38-ото Народно събрание. Съветник на президента Георги Първанов по икономическите въпроси (16 април 2007-22 април 2011).

София Иванова, оперна певица сопран /1949-2014/.

Пяла е в продължение на над 35 години на сцените на всички български оперни театри, както и на престижни оперни сцени в Испания, Италия, Германия, Белгия, Швейцария, Гърция, Америка и др.

Васил Филипов, икономист, енергиен експерт и анализатор на енергийни проекти /1953/.

Изпълнителен директор на "Булгаргаз" (1997-1998).

Иван Нейков, юрист и политик /1955/.

Заместник председател на Конфедерация на независимите синдикати в България (1992 - 1997). Министър на труда и социалните грижи (12 февруари 1997-24 юли 2001). Общински съветник в Столичния общински съвет (2007-2011). Преподавател по трудово право и социално осигуряване в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. От м. септември 2001 г. е председател на Управителния съвет на Балкански институт по труда и социалната политика.

Анна Цолова, журналистка и телевизионна водеща /1975/.

Работила е в "Канал 3". От 2000 г. до 2013 г. е в новинарския екип на телевизия "bTV", където е била политически репортер, а след това, осем години, е автор и водещ на сутрешния блок на медията "Тази сутрин". Водещ на сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей, България" (м. септември 2013-септември 2017). Носител на Първа награда за телевизионна публицистика на фестивала "Международни медийни събития" в Албена за филма "Човекът без лице" (2002), на наградата "Жена на годината" на сп. "Грация" в категорията "Телевизионна публицистика" за заслугите й към обществения живот (2013), на Наградата за опазване и съхранение на българския език на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2014).

Ненчо Балабанов, актьор /1980/.

Играе в Младежкия театър "Николай Бинев". Озвучава детски и анимационни филми. Участвал в няколко епизода в телевизионния сериал "Столичани в повече" и в сериала "Връзки". Бил е водещ на различни телевизионни предавания, сред които "Милион и две усмивки" по Българската национална телевизия, "Господари на ефира" по "Нова телевизия" с Малин Кръстев (1 февруари -1 април 2016; 30 януари-28 април 2017) , както и на предаването "Пееш или лъжеш" с Мария Игнатова (30 януари-28 април 2017). Участвал е във филмите "Капитан Иван Новак" (2006), "Връзки" (2015) и други и в телевизионните сериали "Столичани в повече" (2014), "Полицаите от края на града" (2018), "All Inclusive" (2020).

 

На този ден са родени и:

 

Фридрих Кьониг, немски изобретател /1774-1833/.

Създател на първата печатарска машина за плосък печат (1810).

Уилям Гилмър Симс, американски писател и поет /1806-1870/.

Автор е на "Историята на Южна Каролина" (1840), "География на Южна Каролина" (1843) и др.

Джон Морган, американски банкер и индустриалец /1837-1913/.

Основател на частната компания за банкиране "Джей Пи Морган", която е една от водещите финансови компании в САЩ (1871). Съосновател е на стоманодобивната компания "Юнайтид стейтс стийл корпорейшън" (1901).

Ърнест Стърлинг, британски физиолог /1866-1927/.

Автор е на изследвания за кръвообращението, лимфообразуването, секрецията на вътрешните органи. Въвел понятието "хормон" (1905), след като съвместно с британския физиолог Уилям Бейлис откриват секретина (1902).

Никита Хрушчов, съветски политик /1894-1971/.

Първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз (7 септември 1953-14 октомври 1964). Председател на Министерския съвет на СССР (27 март 1958-14 октомври 1964). Герой на Съветския съюз (1964). Герой на социалистическия труд (1954, 1957, 1961).

Торнтън Уайлдър, американски писател и драматург /1897-1975/.

Носител на три награди "Пулицър" за романа "Мостът на Сан Луис Рей" (1927), за драматургиите "Нашият град" (1938) и "На косъм" (1943).

Григорий Пятигорски, американски виолончелист от руски произход /1903-1976/.

Ерве Базен (ист. име Жан Пиер Мари Ерве-Базен), френски писател /1911-1996/.

Председател на Академията Гонкур (1973). Носител на наградата "Аполинер" (1948).

Сиримаво Бандаранайке, политик от Шри Ланка /1916-2000/.

Министър-председател на Шри Ланка (21 юли 1960-27 март 1965; 29 май 1970-22 май 1972; 22 май 1972-23 юли 1977; 14 ноември 1994-10 август 2000).

Уилям Холдън (ист. име Уилям Франклин Бийдъл), американски актьор /1918-1981/.

Освалдо Дортикос Торадо, кубински политик /1919-1983/.

Президент на Куба (17 юли 1959-2 декември 1976).

Линдзи Андерсън, британски режисьор от шотландски произход /1923-1994/.

Синтия Озик, американска писателка /1928/.

Носителка на британската литературна награда "Букър" (2005).

Георг Кьолер (Георг Жан Франц Кьолер), немски имунолог /1946-1995/.

Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1984 г. заедно с аржентинския биохимик и имунолог Сесар Милстейн и британския имунолог от датски произход Нилс Йерне за теориите относно особенностите при създаването и контрола на имунната система и за откриването и разработването на принципите за производство на моноклонални антитела.

Хорст Хрубеш, немски футболист /1951/.

Рикардо Патрезе, италиански автомобилен състезател /1964/.

Участва във "Формула 1".

Юичи Нашимура, международен футболен съдия от Япония /1972/.

Хуан Кастильо, уругвайски футболист (вратар) /1978/.

Хану Манинен, финландски състезател по ски - северни дисциплини /1978/.

Ромен Грожан, френски автомобилен състезател /1986/.

Участва във "Формула 1".

Чарлес Аранхуис, чилийски футболист /1989/.

 

Това е денят на смъртта на:

 

Бенджамин Франклин, американски политик, дипломат и учен /1706-1790/.

Основател е на първата в страната обществена библиотека във Филаделфия (1731), университета в Пенсилвания (1740), Американското философско дружество (1743). Участвал е в борбите за независимост на САЩ, а като дипломат развива успешна дейност за нейното укрепване. Като физик е известен с изследванията си върху електричеството, изобретател на гръмоотвода.

Фьодор Фишер (ист. име Фридрих-Ернст Лудвиг фон Фишер), руски ботаник от немски произход /1782-1854/.

Първи директор на Петербургската ботаническа градина (1824-1850).

Ильо Войвода, български хайдутин, деец на националноосвободителното движение /ок.1805-1898/.

Участник в Първата българска легия (1861), Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878), Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879), Сръбско-българската война (1885).

Семьон Гулак-Артемовский, украински певец и композитор /1813-1873/.

Жан Перен, френски физик /1870-1942/.

Носител на Нобелова награда за физика за 1926 г. за работата му върху дискретния строеж на веществото и специално за откритото от него равновесие на утаяване.

Алексий Първи (светско име Сергей Владимирович Симански), патриарх Московски и на цяла Русия (2 февруари 1945-17 април 1970) /1877-1970/.

Хенрик Дам, датски биохимик /1895-1976/.

Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1943 г. заедно с американския биохимик Едуард Дойзи за откриването на витамин К.

Николай Соколов, съветски художник /1903-2000/.

Евгений Силянов, български дипломат и журналист /1907-1997/.

Бил е трети легационен секретар в българската мисия в Париж, Франция, и в представителството на България към Обществото на народите в Женева, Швейцария (1935-1939). Участник в преговорите по Крайовската спогодба (1940). Първи секретар на легацията в Берн, Германия (1942-1944) и управляващ легацията (30 септември-26 декември 1944). Ръководител на българската легация в Париж, Франция (1945-1946). Участвал е в преговорите на България по подписването на Парижкия мирен договор (10 февруари 1947). Отказва да признае комунистическия режим и е лишен от българско гражданство. Един от основателите и заместник-ръководител на българската секция на радио "Свободна Европа" в Мюнхен, Германия. Дългогодишен журналист във френското списание "Пари Мач", член на международния ПЕН-клуб в Париж. Автор е на документални книги.

Роджър Спери, американски невролог /1913-1994/.

Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1981 г. за открития, отнасящи се до функционалната специализация на мозъчните полукълба заедно с американския невробиолог Дейвид Хюбъл и американски неврофизиолог от шведски произход Торстен Висел, който я получават за откритията им, отнасящи се до преработването на информацията в зрителната система.

проф. Христо Христов, български режисьор, сценарист и педагог /1926-2007/.

Бил е режисьор в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1958-1966), в "Мосфилм" в Москва, Русия, кинорежисьор в Студия за игрални филми "Бояна". От 1969 г. е преподавател в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Заместник-председател на Съюза на артистите в България (1966-1972). Председател на Съюза на българските филмови дейци (1972-1983). Режисьор на филмите "Иконостасът" (1969), "Последно лято" (1974), "Бариерата" (1979), "Дърво без корен" (1974), "Една жена на 33" (1982) и др. Носител на Държавната награда "Св. Пайсий Хилендарски" (2004), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги към България в областта на културата (19 май 2005).

Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател /1927-2014/.

Автор е на романите "Окапалата шума" (1955), "Сто години самота" (1967), "Есента на патриарха" (1975), "Хроника на една предизвестена смърт" (1981), "Любов по време на холера" (1986), "Генералът в неговия лабиринт" (1989) и др. Романът му "Сто години самота" е преведен на повече от 25 езика и от него са продадени над 50 млн. екземпляра в целия свят. Носител на Нобелова награда за литература за 1982 г. за романите и разказите му, в които фантастичното и реалистичното са съчетани в един богато изграден свят на въображението, отразяващ живота и конфликтите на континента.

Тургут Йозал, турски политик /1927-1993/.

Министър-председател на Турция (15 септември 1980-20 септември 1980; 7 декември 1983-31 октомври 1989). Председател на Отечествената партия (1983-1989). Президент на Турция (31 октомври 1989-17 април 1993).

Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател /1928-2014/.

Автор е на романите "Окапалата шума" (1955), "Сто години самота" (1967), "Есента на патриарха" (1975), "Хроника на една предизвестена смърт" (1981), "Любов по време на холера" (1986), "Генералът в неговия лабиринт" (1989) и др. Романът му "Сто години самота" е преведен на повече от 25 езика и от него са продадени над 50 млн. екземпляра в целия свят. Носител на Нобелова награда за литература за 1982 г. за романите и разказите му, в които фантастичното и реалистичното са съчетани в един богато изграден свят на въображението, отразяващ живота и конфликтите на континента.

Стефан Циганчев, български оперен певец бас /1929-2006/.

Солист на Варненската опера (1953- 19 ноември 2004). Репертоарът му включва повече от 60 басови партии от световната оперна класика. Носител на орден "Кирил и Методий", първа и втора степен. Удостоен със званията "Заслужил артист" (1969) и "Народен артист" (1975).

Илия Панев, български футболист и треньор /1929-1997/.

През футболната си кариера е играл в "Динамо" (Враца) и "Академик" (София). Загива в автомобилна катастрофа на 17 април 1997 г.

Георги Малакчиев (Галин Малакчиев), български скулптор /1931-1987/.

Работи в областта на кавалетната и монументалната пластика. Автор е на декоративно-монументални пластики в хотели на Златни пясъци и Слънчев бряг, на "Арлекин", Пловдив (1964), на портретна фигура на Лиляна Димитрова, София (1966), на монументална пластика, летище Русе (1974-1975), на декоративна стена, Централна гара, София (1976), на "Хирошима", София (1980), на пластичната колона "За Буквите", София (1981) и др. Участва в редица Общи художествени изложби. Носител на втора награда на Съюза на българските художници за творбата си "Арлекин. Баланс" (1964), на Голямата награда на Съюза на българските художници за кавалетна пластика "Марко Марков" (1982), на Голямата награда в раздел "Скулптура" от 7-то Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата - Габрово (1985). Удостоен със званието "Заслужил художник" (24 май 1986). Носител на наградата за монументална скулптура "Иван Лазаров" за 1986 г. (1987).

Слав Караславов (Слав Георгиев Караславов), български писател и журналист /1932-2000/.

Завършва Висшето военно училище в София (1951) и Военната академия (1953) и служи като офицер във военновъздушните сили. Завършва кинодраматургия във Висшия институт за кинематография в Москва, Русия (1964). Редактор в сп. "Наша родина" (1954-1955), в. "Работническо дело" (1956-1958), сп. "Пламък" (1964), в. "Народен спорт" (1956), главен редактор на Студията за научнопопулярни филми към Българска кинематография (1964-1971), редактор в сп. "Съвременник" (от 1974). Автор е на книги за възрастни и деца и на сценарии на филми. Сред книгите му са: "Шестима за един" (разкази, 1957), "Троянски кон" (повест, 1958), "В събота следобед" (1960), "С татко на риба. Весела новела" (1965), "Пътешествие с "Десислава". Весела повест за деца" (1971), "Повест без име" (1972), "Повест за Филимон и Маша" (1973), "Антарктида бяла и синя" (1974), "Весели приключения у нас и в далечни страни" (1974), "ЕИ мъжки да защитават земята си" (1985), "Заек-баек" (приказки, 1986) и др.

Ърл Кинг (ист. име Ърл Силас Джонсън), американски джазмузикант и композитор /1934-2003/.

Един от видните представители на стила ритъмендблус.

Емилия Кирова, българска балерина /1934-1994/.

През 1950 г. постъпва на работа в Софийската опера, от 1962 г. е солистка, а от 1977 г. - примабалерина. Преподавателка в Държавното хореографско училище (1956-1976). Главна балетмайсторка в Държавния музикален театър (1985-1991). Носителка на сребърен медал от 6-ия световен фестивал на младежта и студентите във Виена (1956). Удостоена със званието "Заслужила артистка" (1971).

Хосе Фелисиано (ист. име Хосе Монсерат Фелисиано Гарсиа), пуерторикански певец, китарист и композитор /1945-2014/.

Член на музикалния ансамбъл "Фания ол старс" и основател на своя продуцентска компания през 80-те години на 20-и век. Виден активист срещу употребата на наркотици. Известен с много световни хитове, включително новогодишния сингъл от 1970 "Feliz Navidad". Загива в автомобилна катастрофа.

Ричард Лепарментие, американски актьор /1946-2013/.

Известен е с ролята си на адмирал Конан Антонио Моти във филма "Междузвездни войни". Снимал се е в повече от 50 игрални и телевизионни филма.

Николай Добрев, български политик /1947-1999/.

От 1991 г. е член на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия (БСП). Член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП (11 юни 1994-17 април 1999). Заместник-председател на ВС на БСП (9 май 1998-17 април 1999). Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994) и в 37-ото Народно събрание (1995-10 май 1996). Министър на вътрешните работи (10 май 1996-12 февруари 1997). Депутат в 38-ото Народно събрание (19 април 1997-17 април 1999).

Подобни статии

  • 16 май - Международният ден на светлината

    16 май - Международният ден на светлината

    Ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН

    Международният ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН. Отбелязва се от 1983 г. през третата неделя на м. май в памет на жервите на СПИН и за оказване подкрепа на серопозитивните. По данни на Световната здравна организация към 2019 г. около 37,9 млн. души по света живеят с ХИВ/СПИН, уточни БТА. В България денят се отбелязва от 1992 г.

    236
  • 15 май - Международният ден на семейството

    15 май - Международният ден на семейството

    Международният ден на семейството, а също така и на астрономията. Отбелязва се от 1994 г. с резолюция A/RES/47/237 на Общото събрание на ООН от 20 септември 1993 г., за да се повиши осведомеността по въпросите, свързани със социалните, икономическите и демографските процеси, които влияят на семействата. Мотото на деня за 2021 г. е: "Семейството и новите технологии".

    300