18 октомври - Денят на военния парашутист от българската армия

Денят на военния парашутист от българската армия. Отбелязва се с решение на министъра на отбраната от 17 март 1994 г. като празник на Силите със специално предназначение (дн. Сили за специални операции). Годишнина от първото бойно кръщение /1944/ на Парашутната дружина от състава на Първа Българска армия по време на заключителния етап на Втората световна война (1944-1945). на Парашутната дружина от състава на Първа Българска армия, сформирана в изпълнение на служебно Поверително писмо I-УО 2019 от 18 март 1943 г. на началника на Въздушните войски ген.-майор Димитър Айранов. Това става в реални бойни действия в Стражин-Кумановската настъпателна операция на Българската армия, където Парашутната дружина е използвана като щурмова пехотна част срещу разположението на преминалата към отбрана 11-та въздушнополева дивизия на Вермахта (въоръжените сили на Германия в периода 1935-1945). Парашутната дружина овладява укрепената Стражинска позиция, с което открива пътя за настъпление на Българската армия, но губи 35 души, а 65 са ранени, което е близо една четвърт от личния й състав. За периода на участие във войната от състава на дружината 59 воини са загинали, 151 ранени, а 23-ма воини остават за цял живот инвалиди.

 

В България се отбелязва:

 

Празникът на Висшето строително училище "Любен Каравелов" - София.

Годишнина от създаването /1938/ с Указ 22/18 октомври 1938 г. на цар Борис III на Школата за подготовка на трудови офицери. През 1946 г. се преименува в Школа за трудови началници. От м. септември 1951 г. се реорганизира в Народно училище за трудови офицери, което от 1952 г. носи името на бившия главен директор на Трудова повинност - ген. Благой Иванов. С Указ от 21 август 1969 г. на Президиума на Народното събрание училището е преобразувано в Полувисше народно военно училище за офицери от Строителни войски. С Указ 1815/16 август 1973 г. на Държавния съвет на Народна република България е преобразувано във Висше народно военно строително училище "Ген. Благой Иванов". С Указ 248/15 август 1991 г. училището е преименувано във Висше военно инженерно строително училище "Любен Каравелов". Със Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, приет от 38-ото Народно събрание на 29 юни 2000 г., училището се девоенизира от 31 август 2000 г. и се преименува във Висше строително училище "Любен Каравелов" със статут на държавно висше специализирано училище.

 

По света се отбелязва:

 

Световният ден по менопауза. Отбелязва се от 2009 г. по инициатива на Международното дружество по менопауза с подкрепата на Световната здравна организация, за да се повиши информираността на обществото по проблемите на здравето при менопауза. Кампанията на деня през 2021 г. е: "Здравето на костите".

 

Европейският ден за борба с трафика на хора. Отбелязва се от 2007 г. в памет на жертвите на трафика на хора по инициатива на Eвропейската комисия, приета на конференция за трафика на хора в Порто, Португалия, организирана от португалското председателство на ЕС на 8-9 октомври 2007 г. Целта е да повиши информираността на обществото за този проблем в световен мащаб, както и за мерките, които Европейският съюз прилага за намаляване и предотвратяване на трафика на хора.

 

На този ден в България:

 

1908 - Първо пробно представление на основаната на 1 август 1907 г. "Българска оперна дружба" в София (дн. Софийска опера и балет). Представени са откъси от "Фауст" на Гуно и "Трубадур" от Верди. На 5 юни 1909 е представена първата постановка на цяла опера - "Палячи" от Леонкавало. До 1920 г. спектаклите се съпровождат от военни духови оркестри. През 1920 г. се създава първият щатен оркестър с 32 музиканти. През 1921 г. "Българската оперна дружба" е одържавена и се преименува на Софийска народна опера. Сформира се и балетната трупа, която изнася своя първи самостоятелен спектакъл през 1928 г. - "Копелия". За периода 1977-1983 г . Софийската народна опера приема името Национален академичен театър за опера и балет. С ПМС 128/11 юли 1994 г. операта получава статут на държавен културен институт с национално значение. От 1999 г. се нарича Софийска опера и балет.

1917 - Земетресение с магнитуд 5 по Рихтер в района на София. Нанесени са материални щети.

1925 - В Ангора (дн. Анкара), Турция, Симеон Радев, извънреден пратеник и пълномощен министър на България във Вашингтон, и Тевфик Кямил, държавен подсекретар при Министерството на външните работи в Ангора, подписват Спогодба за приятелство и сътрудничество между България и Турция - Ангорски договор. С договора се възстановяват дипломатическите отношения между България и Турция на ниво легации, прекъснати на 28 ноември 1918 г. Турция се задължава да изплати обезщетения на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, прогонени или избити след началото на Междусъюзническата война от 1913 г. Договорът е гласуван от 21-ото Обикновено народно събрание на 27 май 1926 г. и утвърден с Указ 3 на цар Борис III от 7 юни 1926 г.

1934 - Обнародвана е Наредба-закон за Българска земеделска и кооперативна банка. Банката е образувана чрез сливането на Българската земеделска банка и Българската централна кооперативна банка. С приетия на 26 декември 1947 г. Закон за Банките Българска земеделска и кооперативна банка се влива в Българската народна банка.

1938 - Създадена е Школа за подготовка на трудови офицери с Указ 22/18 октомври 1938 г. на цар Борис III (дн. Висше строително училище "Любен Каравелов") . През 1946 г. се преименува в Школа за трудови началници. От септември 1951 г. се реорганизира в Народно училище за трудови офицери. От 1952 г. носи името на бившия главен директор на Трудова повинност - ген. Благой Иванов. С Указ от 21 август 1969 г. на Президиума на Народното събрание училището е преобразувано в Полувисше народно военно училище за офицери от Строителни войски. С Указ 1815/16 август 1973 г. на Държавния съвет на Народна република България е преобразувано във Висше народно военно строително училище "Ген. Благой Иванов". С Указ 248/15 август 1991 г. на президента училището е преименувано във Висше военно инженерно строително училище "Любен Каравелов". Със Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, приет от 38-ото Народно събрание на 29 юни 2000 г., училището се девоенизира от 31 август 2000 г. и се преименува във Висше строително училище "Любен Каравелов" със статут на държавно висше специализирано училище.

1944 - Първа битка на новосформираната Парашутна дружина край Стражин по време Кумановската настъпателна операция в заключителния етап на Втората световна война (1944-1945). Дружината е сформирана в изпълнение на служебно Поверително писмо I-УО 2019 от 18 март 1943 г. на началника на Въздушните войски ген.-майор Димитър Айранов. Това е първото парашутно поделение в армията. Неин командир е кап. Любомир Ноев. В състава й има две леко- и една тежкопарашутна рота. На 10 октомври 1944 г. Парашутната дружина е включена в частите на Първа армия, която е под командването на ген-майор Владимир Стойчев. По време на Кумановската настъпателна операция армията е спряна на силно укрепената Стражинска позиция. Командването решава да засили настъпващите части като в боя трябва да се включи и парашутната дружина. Тя е използвана като щурмова пехотна част срещу разположението на преминалата към отбрана 11-та въздушнополева дивизия на Вермахта (въоръжените сили на Германия в периода 1935-1945). Парашутната дружина овладява укрепената Стражинска позиция, с което открива пътя за настъпление на Българската армия, но губи 35 души, а 65 са ранени, което е близо една четвърт от личния й състав. За периода на участие във войната от състава на дружината 59 воини са загинали, 151 ранени, а 23-ма воини остават инвалиди.

1993 - България е приета за пълноправен член на Международното движение на франкофонията по време на петата среща на високо равнище на общността в Порт Луи, остров Мавриции.

1998 - Частица от мощите на св. Александър Невски е пренесена с тържествено литийно шествие и положена за поклонение в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София. Ценната светиня е дарена от руския патриарх Алексий Втори на българския патриарх Максим при посещението му в Москва, Русия, на 14 октомври 1998 г.

2004 - С Постановление 280 на Министерския съвет се създава център "Фонд за лечение на деца" към министъра на здравеопазването. Осъществява дейност по организационното и финансово подпомагане на български граждани на възраст до 18 години, нуждаещи се от диагностични и лечебни процедури, за които няма условия за извършването им в България.

2006 - Народното събрание ратифицира Многостранното споразумение между Европейската общност и нейните държави-членки, Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Исландия, Черна гора, Норвегия, Румъния, Сърбия и Временната администрация на ООН в Косово за установяване на Общоевропейско авиационно пространство, подписано на 9 юни 2006 г. в Люксембург. Либерализира се българският авиационен пазар по отношение на достъпа и свободата на предлаганите въздушни услуги. Новосформираното авиационно пространство обхваща 36 страни, 400 летища и повече от 500 млн. потребители.

2008 - Шестият конгрес на Национално движение "Симеон Втори" (НДСВ) потвърждава решението, взето на третия извънреден конгрес на НДСВ (3 юни 2007), партията да се преименува в Национално движение за стабилност и възход. Направената промяна е обнародвана в "Държавен вестник" от 9 декември 2008 г.

2010 - В 11.30 ч. три вагона от състава на бързия влак "Чайка", пътуващ от Бургас за София, дерайлират при навлизане в гара "Септември". Пострадали хора при инцидента няма. Във влака са пътували общо 172 души. Причина за дерайлирането е паднал капак на редуктора на локомотива.

2011 - Поради лошите атмосферни условия без електрозахранване са 627 населени места в страната. Спряно е движението на някои влакове на територията на Североизточна България. В община Болярово е обявено бедствено положение до 20 октомври 2011 г.

2015 - В район "Младост 3" в София е осветен новопостроеният православен храм "Рождество Христово". Първата Света литургия е отслужена от българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. На церемонията присъстват министър-председателят Бойко Борисов и кметът на София Йорданка Фандъкова. Изграждането на храма започва през 2011 г. на терен от четири декара, предоставен от Министерството на отбраната. Изграден е със средства на дарители, между които Столичната община и Министерският съвет.

2016 - Народното събрание създава Временна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ "Белене" за периода от 2006 г. до края на месец септември 2016 г., довели до възникването на огромни задължения за българската страна. Комисията от 20 народни представители от всички групи ще работи три месеца. Председател е Валери Симеонов от "Патриотичния фронт", а заместник-председатели са Методи Андреев от "ГЕРБ" и Антони Тренчев от "Реформаторския блок".

2017 - Народното събрание преизбира Максим Минчев за генерален директор на Българска телеграфна агенция със 141 гласа "за". Кандидатурата му е предложена от Тома Биков от ГЕРБ. След преизбирането генералният директор полага клетва пред Народното събрание.

2018 - Втори ден от работното посещение на президента Румен Радев в Лондон, Великобритания, по покана на кралица Елизабет Втора. В рамките на деня има аудиенция при кралицата. По-късно изнася лекция на тема: "Предизвикателства за сигурността пред Европа" в Университета в Оксфорд и разговаря с български студенти, които следват във Великобритания, както и с членове на Комитета на "Оксфорд Юниън".

2019 - В София се провежда заседание на Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз (БФС). На него президентът на БФС Борислав Михайлов уведомява членовете за депозираната от него оставка на 15 октомври 2019 г. след разразилия се на 14 октомври 2019 г. т. нар. "расистки скандал" по време на футболния мач между България и Англия. Вицепрезидентът на БФС Атанас Фурнаджиев също подава оставка. Членовете на Изпълнителния комитет (ИК) единодушно възлагат на досегашния вицепрезидент Михаил Касабов временно да оглавява БФС и да организира Извънреден конгрес за избора на нов ръководен орган. Старши треньорът на националния отбор Красимир Балъков подава оставка, която е приета от членовете на ИК.

2020 - В Силистра, в катедралния храм "Св. апостоли Петър и Павел", се състои епархийски избор за двамата кандидати за нов Доростолски митрополит. В изборите 18 епархийски избиратели от трите духовни околии на епархията - Силистренска, Дуловска и Тервелска гласуват за архиерей, одобрен от Светия Синод на БПЦ-БП. Избрани са Константийския епископ Яков и Велички епископ Сионий. След одобрението от Светия синод на БПЦ-БП на епархийския избор, в първата неделя след него, митрополитите - членове на Светия Синод на БПЦ-БП, ще изберат и канонично ще утвърдят един от двамата кандидати, който да се възкачи на Доростолския епархийски престол.

 

На този ден по света:

 

1860 - Британски и френски войски разрушават Стария летен дворец край Пекин, Китай, по време на Втората опиумна война (1856-1860). Старият летен дворец, известен също и като Императорските градини, представлявал комплекс от дворци и градини, разположен на площ от над 350 хектара и намиращ се на 8 км северозападно от Забранения град в Пекин. Дворецът бил модел на традиционната китайска архитектура и култура и един от най-забележителните архитектурни паметници на древен Китай. Строежът на двореца започва през 1707 г. по заповед на император Канси от династията Цин и продължава 150 години по времето на управлението на 6 императори. Построени били три градини: Градина на съвършенството и чистотата, Градина на безкрайната пролет и Градина на изящната пролет. През 1860 г. по време на Втората опиумна война (1856-1860) британските и френски войски достигат до Пекин. На 6 октомври 1860 г. те влизат в двореца и го разграбват. На 18 октомври 1860 г. по нареждане на британския дипломат лорд Елгин дворецът е подпален. По-късно комплексът частично е възстановен, преди през 1900 г. да бъде опустошен отново.

1867 - Официална церемония в Новоархангелск (дн. гр. Ситка), Русия, по предаване на Аляска от Русия на САЩ в съответствие с договора от 30 март 1867 г. На тази дата във Вашингтон, САЩ е подписан договор, съгласно който Русия отстъпва на САЩ т.нар. Руска Америка (Аляска и Алеутските острови) за 7,2 млн. долара. Територията на полуострова надхвърля 1,5 млн. кв. км. През 1912 г. Аляска официално е обявена за територия на САЩ, а през 1959 г. става 49-и щат.

1922 - Създадена е Британската корпорация за радиоразпръскване - Би Би Си (Бритиш Бродкастинг корпорейшън).

1947 - От полигона Капустин яр, Астраханска област, СССР, е изстреляна първата съветска експериментална балистична ракета "Фау-2" /V-2/, сглобена от детайли, изнесени от Германия през 1945 г.

1951 - На полигона Семипалатинск в Казахстан е извършен първият в СССР опит на авиационна бомба с атомен боен заряд РДС-3. От самолет Ту-4 под управлението на полк. Константин Уржунцев на височина от около 10 км е пусната авиационна атомна бомба, като взривът е произведен на височина от около 400 м, а мощността му е била 42 килотона.

1961 - В Торино, Италия,е открита за подписване на Европейската социална харта. В сила от 26 февруари 1965 г.

1967 - Съветската автоматична станция "Венера-4", изстреляна на 12 юни 1967 г., за първи път в света извършва плавно спускане и кацане на повърхността на планетата Венера.

1967 - Премиера в Лос Анджелис, САЩ, на анимационния филм "Книга за джунглата" на компанията "Уолт Дисни", създаден по мотиви на едноименната книга за деца на британския писател Ръдиард Киплинг, написана през 1894 г.

1989 - Държавният глава на ГДР Ерих Хонекер подава оставка от поста председател на Политбюро и генерален секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), а също и от постовете председател на Държавния съвет (от 29 октомври 1976) и председател на Националния съвет на отбраната (от 24 юни 1971). Причина за оставката са масовите демонстрации в Лайпциг - т. нар. демонстрации в понеделник, които се провеждат на 9, 16 и на 23 октомври 1989 г.

1995 - В Аман, Йордания, Израел и Йордания подписват Споразумение за общата морска граница, предвиждащо тя да минава през средата на залива Акаба в северната част на Червено море.

2003 - В Румъния е произведен референдум за промени в конституцията на страната. Промените са одобрени от 89,7 процента от избирателите.

2004 - Комитетът на ООН за санкциите срещу "Ал Каида" и талибаните взима решение за включване в "черния списък" на групировката "Таухид уа джихад" /Единобожие и свещена война/ на йорданеца Абу Мусаб аз Заркауи, поела отговорност за бомбени атентати, отвличания и обезглавявания на заложници в Ирак.

2009 - В Китай започва изселването на 330 000 души от районите, които попадат в територията на грандиозен проект за отклоняването на води от юга към сухия север. На този етап програмата засяга жителите на някои райони в централните провинции Хънан и Хубей, близо до язовир Данцзянкоу, на който ще бъде изграден бент за отклоняването на водите на река Яндзъ към сухите райони на Пекин, Тянцзин и Хъбей. Проектът за пренасочването на водите е одобрен през 2002 г. Съгласно плана ще бъде изградена мрежа от канали - Източен, Централен и Западен - по които водите на реките Яндзъ, Хуайхъ, Хуанхъ и Хайхъ ще бъдат отклонявани на север. Планът е разчетен за 50-60 години, осъществявянето му ще струва 60 млрд. щатски долара.

2013 - В Италия военен съд осъжда бившия германски военен Алфред Щорк на доживотен затвор за престъпление, извършено през Втората световна война (1939-1945). Съдът го признава за виновен като съучастник в избиването на 117 италиански офицери на 24 септември 1943 г. на гръцкия остров Кефалония. 90-годишният Алфред Щорк, който живее в Германия, е бил в един от наказателните батальони, разстреляли италианците, след като те се предават на германските войски. Събитията са в основата на романа "Мандолината на капитан Корели", по който е заснет и филм с участието на актьора Никълъс Кейдж.

2014 - Афганистан и Турция подписват споразумение за стратегическо сътрудничество, очертаващо ангажиментите за сътрудничество в сферите на военното обучение и поддържането на мира и стабилността в региона, по време на еднодневно посещение на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган в Кабул, Афганистан. Това е първо посещение на турски президент посещава Афганистан.

2015 - Папа Франциск канонизира първата семейна двойка в съвременната история, обявявайки за светци на Католическата църква родителите на Света Тереза от Лизио. Папата изтъква пред събралите се хора на площад Свети Петър, че двойката Луи и Зели Мартен проповядвала християнство в семейството, създавайки от ден на ден среда на вяра и любов, която насърчила призванията на дъщерите им. Семейство Мартен отгледало девет деца, от които само пет оцелели. И петте станали монахини, като най-младата Тереза - на 15 години. Тя е френската монахиня от ордена на кармелитите през 19-и век, позната като "Малкото цвете", която умира на 24-годишна възраст през 1897 г. и по-късно е удостоена с титлата доктор на църквата.

2016 - В Париж, Франция, Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) приема официално резолюция за опазването на палестинското културно наследство в Източен Ерусалим, внесена от арабски страни. Одобреният проект на резолюцията предизвиква остри протести от страна на Израел като отричащ хилядолетната връзка между Ерусалим и евреите, който в знак на протест замразява членството си в организацията. Гневът на Израел е предизвикан от текстове за Храмовия хълм в Източен Ерусалим - палестинската част от града, окупирана през 1967 г. и след това анексирана от Израел. ООН смята тази анексия за незаконна. Храмовият хълм е третата светиня на исляма и най-свещеното място за евреите. Той е под административно управление на Йордания, но Израел контролира всички пътища за достъп към него.

2017 - В Пекин, Китай, e открит 19-ият конгрес на Китайската комунистическа партия. Във форума, който ще продължи до 24 октомври 2017 г., участват около 2300 делегати. На конгреса са обсъдени резултатите от работата на партията през последните пет години,обсъдена е обществено-икономическата и политическата ситуация в Китай, както и стратегическата линия за развитие през следващите години.

2018 - Парламентът на австралийския щат Куинсланд узаконява абортите след продължила половин век кампания, която премахва вековен закон за морала. Парламентът на този най-консервативен щат на Австралия приема с 50 гласа "за" и 41 гласа "против" текст, който разрешава на жените да извършват аборт до 22 седмици бременност. След този срок абортът трябва да бъде одобрен от лекар. Законът въвежда и периметър за сигурност около клиниките за аборти, в който се забраняват протестите срещу абортите. Лекарите, които отказват тази процедура, са длъжни да дадат направление за друг лекар. Защитниците на абортите се борят от 70-те години на 19-и век за премахването на закон от 1899 г., от времето на британския колониализъм, в който абортът се смята за "оскърбление към морала".

2019 - Около 2.00 ч. московско време в района на населеното място в Красноярския край Шчетинкино на р. Сейба се скъсва дигата на технологичен водоем на златодобивно предприятие. Водните потоци отнасят две работнически общежития от временен тип. Загиват 15 души.

2020 - На церемония в Манама, Бахрейн, Израел и Бахрейн официално установяват дипломатически отношения. Израелска делегация и представители на кралство Бахрейн подписват съвместно комюнике, което отбелязва установяването на пълни дипломатически отношения в изпълнение на споразумението , подписано във Вашингтон, САЩ, на 15 септември 2020 г. за нормализиране на отношенията между двете страни.

 

Родени на този ден българи:

 

акад. Васил Попович, писател, художник, педагог и обществен деец /1833-1897/.

Депутат във 2-ото Обикновено народно събрание (1880-1881). Участвал е в създаването на възрожденската белетристика, поезия, драма, художествена и литературна критика. Автор е на една от първите български детски стихосбирки - "Детска гусла" (1879, 3 доп. изд. 1883). Някои от включените в нея стихотворения - "Цвете мило, цвете красно", "Облаче", "Пролет мила, животворна", са известни като песни. Автор е на първото методическо ръководство по български език - "За звуковете. Конспект из етимологията на новобългарския език" (1883). Един от пионерите на българската литературна критика. Създава около 20 жанрови акварели и рисунки, както и един автопортрет. Дописен член на Българско книжовно дружество /БКД/ (1872), редовен член на БКД (1884).

акад. Неделчо Неделчев (Неделчо Неделчев Радев), растениевъд, специалист по лозарство и винарство /1890-1969/.

Основава кооперативна изба "Шевка" в Сливен (1920). Преподавател (от 1922) в Софийския университет "Св. Климент Охридски", завеждащ Катедрата по лозарство и винарство в университета (1931-1964), декан на Агрономическия факултет на университета (1936-1937; 1944-1945). Председател на Българския лозарски съюз (1937-1947). Основател и пръв декан на Агрономо-лесовъдния факултет в Пловдивския университет (1945-1946). Директор на Института по винарска промишленост в София (1952). Декан на Висшия селскостопански институт в София (1960-1962). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1961). Секретар на отделението "Лозарство, овощарство и зеленчукопроизводство" при Академията на селскостопанските науки (1961-1969). Академик на Академията на селскостопанските науки (1962). Депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971). Чл.-кор. на Академията на селскостопанските науки във Франция (16 декември 1964). Открива разпространения основно в района на Сливен сорт грозде шевка. Създава 3 сорта лози, участва в районирането на лозовите сортове и създаването на промишлени лозови насаждения в България. Автор е на 35 научни труда по лозарство, 5 по винарство и над 100 научнопопулярни статии. Признат е за баща на българското лозарство. Удостоен е със званието "Заслужил деец на науката" (22 май 1963).

Ангел Сладкаров, оперетен режисьор и артист /1892-1977/.

Организатор и създател на професионалния оперетен театър в България. През 1914 г. прави в Шумен първото любителско оперетно представление у нас - "Кармозинела" от немския композитор Виктор Холендер, под диригентството на Велико Дюгмеджиев. Четири години по-късно сформира професионална трупа, с която на 10 февруари 1918 г. представя в софийския кинотеатър "Одеон" първия оперетен спектакъл в страната - "Шансонетката" от Рудолф Делингер, прекръстен от него в българския му вариант на "Маркиз Бонели" (по името на главния герой, чиято роля играе). Това е началото на професионалния оперетен театър в България. Инициатор за основаването на оперетния театър "Ренесанс" (открит на 19 февруари 1920 г.). Участва в учредяването на Кооперативния театър (1922) и е негов директор (до 1925), основава оперетния театър "А. Сладкаров" (1933). Автор е на мемоарите "Българско оперетно изкуство" (1975). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1972).

Йордан Ковачев, писател, преводач и политик /1895-1966/.

Редактира седмичника в. "Свобода" (1923-1934) и в. "Нов живот" (1935-1949). Сътрудничи в сп. "Възраждане" (1918-1934), в. "Светлоструй", в. "Мисъл и воля", в. "Мисъл", в. "Литературен глас", в. "Кавал", в. "Народно земеделско знаме" и др. Един от основателите на Съюза на българските писатели от провинцията (1934) и негов председател (1934-1944). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949). Преводач от руски и френски език. Автор е на стихове, разкази, пиеси, сред които "Моето утро" (стихове, 1924), "На невидими струни" (стихове, 1926), "Искри" (разкази, 1929), "Изпуснати хора" (драма, 1932) и др.

Пенчо Кос 1899-1989/.

Отговорен редактор на сп. "Обществено развитие" (1928-1934). Подпредседател на Бюрото на 26-ото Обикновено народно събрание (15 декември 1945-6 ноември 1946), подпредседател на VI Велико народно събрание (7 ноември 1946-21 октомври 1949). Член на Президиума на 1-ото Народно събрание (1950-1953). Депутат от 2-ото до 5-ото (1953-1971). Член на Президиума на 4-ото Народно събрание (15 март-28 ноември 1962) и подпредседател на Бюрото на 4-ото Народно събрание (28 ноември 1962-8 декември 1965). Подпредседател на Бюрото на 5-ото Народно събрание (11 март 1966-18 май 1971). Секретар на Националния съвет на Отечествения фронт (16 март 1963-16 юни 1977) и негов заместник-председател (1977-1987). Депутат от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-1986). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-8 май 1989). Носител на орден "Георги Димитров" (1969, 1975, 1979, 1984), на орден "Народна република България" първа степен (1960).

Цонка Митева, актриса /1923-2011/.

Една от основателките (1944) на Народния театър за младежта в София, в чиято трупа играе до 1987 г. Удостоена със званието "Заслужил артист" (1968).

Димитър Миланов (Пижо), футболист и треньор /1927-1997/.

През футболната си кариера е играл в "Ботев" (София), "Септември" (София) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 39 мача и отбелязани 20 гола. Той е първия български футболист, отбелязал гол на стадиона "Уембли" в Лондон, Великобритания, в квалификационен мач за Олимпийските игри през 1956 г. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол.

Анани Явашев, актьор /1932/.

Играл е в театъра в Габрово (1956-1958), в Младежкия театър "Николай Бинев". Участва във филмите "А бяхме млади" (1961), Юлия Вревска" (1978), "Спирка Берлин" (1982), "Адио, Рио" (1989), "Куршум за рая" (1992), "Дунав мост" (1999) и др.

акад. Людмил Стайков, драматург, режисьор и педагог /1937/.

Актьор и режисьор в театъра в Бургас (1960-1965). Отговорен режисьор в Българската телевизия (1965-1971). Художествен ръководител на творческия колектив "Младост" в Студията за игрални филми (1971-1982). Един от основателите на кинообразованието в България, автор на учебната програма по филмова и телевизионна режисура. От 1973 г. е преподавател във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Заместник-ректор на Висшия институт за театрално изкуство (1983-1986; 2000-2003). Инициатор и организатор на Световната кинопанорама в София ( 1987-1991). Генерален директор на Творческо-стопанско обединение "Българска кинематография" (декември 1986-1991). Депутат в 9-ото Народно събрание (25 януари 1987-3 април 1990). Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1974-1980) и негов секретар (23 април 1980-1990). Собственик на частната телевизионна компания " Юнион Телевижън" (1995). Бил е програмен директор на кабелната телевизия "Евроком" (до 1998). Член на Съвета за електронни медии (17 април 2006-21 октомври 2008). Режисьор е на филмите "Допълнение към Закона за защита на държавата" (1976), "Илюзия" (1980), "Хан Аспарух" (1981), "Време разделно" (1988) и др. Удостоен със званието "Народен артист" (май 1982). Носител на наградата "Златната роза" за филма "Хан Аспарух" на 17-я фестивал на българския игрален филм във Варна (октомври 1982). Кавалер на ордена на академичната палма за особени заслуги в областта на киноизкуството и за принос в културните отношения между България и Франция (28 ноември 1988). Носител на почетния знак на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (15 септември 2014).

проф. Иван Добрев, езиковед и филолог /1938/.

Член-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1995). Бил е преподавател по старобългарски език и история на българския език в Софийския университет "Св. Климент Охридски", един от основателите на Катедрата по кирилометодиевистикав университета. Автор е на първия научен превод на Свещения Коран на български език, както и на фундаментални изследвания върху средновековния български език и история, както и в областта на старобългарския език, историята на българския език и медиевистиката. Автор е на статии, студии и монографии, сред които "Глаголическият текст на боянския палимпсест" (1972), "Старобългарска граматика" (1982), "Произход и същност на православната коледна песен" (1986) и др. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Югозападния университет "Неофит Рилски" (31 октомври 2012).

Николай Николаев (псевд. бате Николай), актьор, сценарист и режисьор /1940-2018/.

Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1966-1984; 1987-1990). Един от основателите на Габровския експериментален вариететно-сатиричен театър, режисьор и директор на театъра (1987-1990). През 2008 г. създава Клиника по смехотерапия към Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. Пирогов". Автор е на книгата "Викът на охлюва: Спомени на един клоун" (1994). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1978). Носител на наградата на телевизионния фестивал в Монтрьо, Швейцария (1969), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството (октомври 2011), на наградата на Министерството на културата "Златен век" звезда (30 октомври 2015).

проф. Петко Ганчев, философ и политик /1941/.

Заместник-директор на Института за съвременни социални теории при Българската академия на науките (1989-1992). Преподавател във Висшето военно строително училище "Любен Каравелов" и във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" (септември 1995-септември 2004). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Посланик на България в Беларус (1 март 2005-14 септември 2009). Автор е на повече от 40 книги и множество научни разработки, сред които "Футурология и прогностика" (1973), "Философия и цивилизация. Очерки за древноиндийската и древнокитайската цивилизация и философия" (1988) и нейното продължение "Възраждащият се гигант. Цивилизация и философия на Древен и Съвременен Китай" (2007), на тритомник с мемоари и размисли "Между миналото и бъдещето" (ч. 1, 2005, ч. 2 и 3, 2007) и др.

Кънчо Атанасов, писател /1946/.

Автор е на "На крачка от рая" (1995), "Място под слънцето" (1996), "Последният живот" (2001), "Всичко отначало" (2003), "Бенефис" (2005) "Ефектът на пеперудата" (2005), "Сбогуване със себе си" (2018) и др. Сценарист е на филмите "Покрив", "Живи хора", "Квартал "Акация". Носител на годишната награда на Съюза на българските писатели за "Последният живот" (2005), на годишната литературна награда "Ергосфера" на издателство "Фльорир" за книгите му "На крачка от рая" и "Място под слънцето" и за цялостното му белетристично творчество (2011) и др.

Копринка Червенкова, журналистка /1947/.

От 1975 г. работи във в. "Култура". Тя е сред учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България /от 2 декември 1989 г. е Клуб за гласност и демокрация/ (3 ноември 1988). През 1989 г. тя е уволнена от в. "Култура" заради членството си в клуба, възстановена на работа през м. декември 1989 г. Главен редактор на вестника (1990-27 юли 2018). Носителка на годишната награда на Съюза на българските журналисти "Златно перо" в категория "Печат" (2019).

Стефан Аладжов, български футболист и треньор /1947/.

През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (София), ДНА (Сливен), "Левски" (София) и "Спартак" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 30 мача и отбелязан 1 гол. Футболист на България за 1970 г.

Георги Райков, състезател по борба класически стил /1953-2006/.

Олимпийски шампион през 1980 г. в Москва, СССР. Печели два сребърни медала от световните първенства през 1978 г. и 1979 г. и един бронзов медал през 1977 г. От eвропейски първенства печели два златни медала през 1975 г. и 1980 г., и сребърен медал през 1978 г. От 2007 г. в Копривщица в негова памет се организира турнир по класическа борба за кадети "Георги Райков".

Слави Трифонов (Станислав Трифонов), музикант, телевизионен водещ и продуцент /1966/.

Участвал е в телевизионните предавания "Ку-Ку" и "Каналето" на Българската национална телевизия (БНТ). От 1998 г. е продуцент и водещ на предаването "Хъшове", което има едно излъчване по БНТ (8 февруари 1998), а след това две години се излъчва в телевизия 7 дни и други кабелни телевизии. Продуцент и водещ на "Шоуто на Слави" по телевизия "bTV" (27 ноември 2000-31 юли 2019), от 4 ноември 2019 г. е водещ на "Вечерното шоу на Слави Трифонов" по телевизия "7/8". От 2001 г. е изпълнителен директор на продуцентска къща "Седем-осми". Има издадени над 20 албума заедно с "Ку-Ку", "Каналето", "Хъшове" и "Ку-Ку бенд", автор е на музиката на част от песните в тях. От 16 февруари 2020 г. е председател на партия "Има такъв народ". Депутат в 45-ото Народно събрание (2021).

 

На този ден са родени и:

 

Джанбатиста Марино, италиански поет /1569-1625/.

Неговото име носи направление в поезията на барока - маринизъм, получило разпространение в Италия през 17-и в. Най-значителното му произведение е поемата "Адонис" (1623).

Лука Джордано, италиански художник /1634-1705/.

Каналето (ист. име Джовани Антонио Канал), италиански художник пейзажист /1697-1868/.

Представител на венецианската школа.

Андрей Болотов, руски учен и писател /1738-1833/.

Един от основоположниците на руската агрономическа наука.

Хуан Валера, испански писател /1824-1905/.

Член на Испанската кралска академия от 1861 г.

Пабло Иглесиас, испански политически деец /1850-1925/.

Един от основателите на организираното работническо движение в Испания. Основател на Испанската социалистическа работническа партия (2 май 1879) и на синдиката Общ съюз на трудещите се (18 август 1888).

Анри Бергсон, френски философ /1859-1941/.

Носител на Нобелова награда за литература за 1927 г.

Иваное Бономи, италиански политик /1873-1951/.

Министър-председател и министър на вътрешните работи на Италия (4 юли 1921- 26 февруари 1922; 18 юни 1944-19 юни 1945). Председател на Сената (8 май 1948-20 април 1951).

Юрий Тинянов, руски писател /1894-1943/.

Константинос Мицотакис, гръцки политик /1918-2017/.

През 1964 г. е избран за депутат от Либералната партия. След държавния преврат на 21 април 1967 г., когато е установена военна диктатура, е арестуван. Успява да избяга и през м. август 1967 г. напуска страната. Установява се в Париж, Франция. През 1973 г. се завръща в Гърция и веднага е арестуван. През 1974 г. след свалянето на диктатурата на "черните полковници" (23 юли 1974) е освободен. През 1977 г. е избран за депутат. Министър на външните работи (10 май 1980-м.октомври 1981; 14 април 1992-7 август 1992). Министър на националната икономика (1990-1991). Министър-председател на Гърция (11 април 1990-12 октомври 1993). Основател и председател на Партия на новите либерали (1977-1978), която през 1978 г. се присъединява към партия "Нова демокрация". Председател на партия "Нова демокрация" (1 септември 1984-3 ноември 1993). Почетен председател на партия "Нова демокрация" (3 ноември 1993-29 май 2017).

Пиер Елиот Трюдо, канадски политик /1919-2000/.

Председател на Канадската либерална партия (6 април 1968-16 юни 1984). Министър на правосъдието и главен прокурор (4 април 1967-6 април 1968). Министър-председател на Канада (22 април 1968-4 юни 1979; 4 март 1980-30 юни 1984).

Мелина Меркури (ист. име Мария Амалия), гръцка актриса и политик /1925-1994/.

Министър на културата на Гърция (21 октомври 1981-2юли 1989; 13 октомври 1993-6 март 1994 ). През м. януари 1985 г. заедно с министъра на културата на Франция Джак Ланг основополагат идеята за създаване на инициативата "Европейска столица на културата". Участвала е във филмите "Този, който трябваше да умре" (1957), "Никога в неделя" (1960), "Денят на Страшния съд" (1961), "Летни страсти" (1966) и др.

Клаус Кински (ист. име Клаус Гюнтер Накшински), немски актьор /1926-1991/.

Играл е във филмите "Смъртта на един негодник" (1977), "Приключенията на Винету" (1964), "Доктор Живаго" (1965) и др.

Чък Бери (ист. име Чарлс Едуард Андерсон), американски рокмузикант /1926-2017/.

Въвежда китарния риф като отличителна черта в рок композицията. Въведен е в Залата на славата на рокендрола (1986). Носител на награда "Грами" (1984) за специален принос към музиката и развитието на звукозаписната индустрия.

Виолета Чаморо (Виолета Бариос де Чаморо), никарагуански политик /1929/.

Президентка на Никарагуа (25 април 1990-10 януари 1997).

Кир Буличов (ист. име Игор Можейко), руски учен и писател фантаст /1934-2003/.

Автор е на трудове за древните източни езици и на научни статии по проблемите на източните култури. Автор е на книгите "Чудеса в Гуслярия" (1972), "Хора като хора" (1975), романа "Последната война", повестите "Закон за дракона", "Задграничната принцеса", "Нужна е свободна планета", "Островът на ръждивия лейтенант", "Умението да се хвърля топка", "Похищението на чародея", "Чужда памет", "Земетресение в Лигон", детските романи "Момиченцето от Земята" (позната и като "Гостенка от бъдещето") и "Приключение в бъдещето". Носител на Държавна награда на СССР (1982).

Ли Харви Осуалд, американски бивш морски пехотинец, oбвинен за атентата на 22 ноември 1963 г. срещу президента на САЩ Джон Кенеди /1939-1963/.

Ли Харви Осуалд е арестуван на 22 ноември 1963 г. за убийството на президента Джон Кенеди, 35-и президент на САЩ (20 януари 1961-22 ноември 1963). На 29 ноември 1963 г. Конгресът на САЩ сформира Комисията "Уорън", наречена на името на върховния съдия на САЩ - Ърл Уорън. Нейната задача е да разследва убийството на президента Джон Кенеди. На 27 септември 1964 г. Комисията "Уорън" публикува доклад, според който Ли Харви Осуалд е единственият отговорен за убийството с преценката, че макар той да е стрелял по президента, Джон Кенеди "най-вероятно е убит вследствие на заговор". Убит е от полицая Джак Раби на 24 ноември 1963 г.

Андрей Баюк, словенски политик /1943-2011/.

Министър-председател на Словения (3 май 2000-17 ноември 2000). Министър на финансите (3 декември 2004-21 ноември 2008). Основател и пръв председател на християндемократическата партия "Нова Словения"(31 юли 2000-2008).

Чинг-Куо Ву, спортен деец от Тайван /1946/.

Президент на Международната боксова асоциация (AIBA) от 6 ноември 2006 г. Член на Изпълнителното бюро на Международния олимпийски комитет (МОК) от 2012 г. Удостоен със знанието "доктор хонорис кауза" на Национална спортна акадения "Васил Левски" (май 2014).

Карлос Маурисио Фунес Картахена, салвадорски политик /1959/.

Президент на Салвадор (1 юни 2009-1 юни 2014).

Жан-Клод ван Дам (ист. име Жан-Клод Камил Франсоа ван Варенберг), американски актьор от белгийски произход /1960/.

Участвал е във филмите "Кървъв Спорт" (1988), "Киборг" (1989), "Лъвско Сърце" (1990), "Двоен удар" (1991), "Универсален войник" (1992), "Ченге във Времето" (1994), "Приключението" (1996), "Максимален риск" (1996), "Двойна Комбина" (1997), "Двойник" (2001), "В Ада" (2003), "Тежка кавалерия" (2006), "До смъртта" (2007), "Универсален войник: Регенерация" (2009), "Кунг-Фу Панда 2" (2011), "Убийствени игри" (2011), "6 Куршума" (2012), "Драконови очи" (2012), "Непобедимите 2" (2012), "Наближаващи врагове" (2013) и др.

Олегарио Бенкеренса, международен футболен съдия от Португалия /1969/.

Сергей Безруков, руски актьор /1973/.

Райън Нелсън, новозенландски футболист /1977/.

Линдзи Вон, американска състезателка по ски алпийски дисциплини /1984/.

Олимпийска шампионка през 2010 г. във Ванкувър, Канада (спускане). От олимпийски игри печели и два бронзови медала - през 2010 г. във Ванкувър, Канада, и през 2018 г. в Пьончан, Република Корея. От световни първенства печели два златни медала през 2009 г. (спускане и супер гигантски слалом), три сребърни и два бронзови медала. Четирикратна носителка на Голямата Световна купа - 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. През февруари 2019 г. обявява, че прекратява спортната си кариера.

Ефе Амброуз, нигерийски футболист /1988/.

 

Това е денят на смъртта на:

 

Якоб Йорданс, фламандски художник /1593-1678/.

Джон Хорсли, британски художник /1817-1903/.

Създава първата коледна картичка (1843). Британският бизнесмен сър Хенри Кол, основател на музея "Виктория енд Албърт" в Лондон, поръчал на Джон Хорсли да нарисува празнични картинки, с които да поздрави приятелите си. Художникът сътворил серия от три картички, свързани с обща идея. От двете страни на всяка честитка били изобразени добри дела - раздаване на храна и дрехи на бедните. В центъра им било нарисувано задружно семейство около рождествената трапеза. Поздравлението върху картичката гласяло "Желая ти весела Коледа и щастлива Нова година!".

Шарл Гуно, френски композитор /1818-1893/.

Автор е на 14 опери (две от които незавършени), на кантати, меси и музика към спектакли. Сред тях е операта "Фауст" по едноименното произведение на Гьоте.

Томас Едисон, американски изобретател и електротехник /1847-1931/.

Изобретява фонографа (1877), кинетоскопа (предвестник на кинематографа), осветителната лампа с нажежаема жичка (1879), въгленовия микрофон. Има 1033 патента. Открива термойонната емисия /ефект на Едисон/(1883). Организира първата американска промишлена изследователска лаборатория (1872). Построява първата електростанция за обществено ползване (1882). Получава патент за принципа на предаване на електрически сигнали /радио/ (29 декември 1891).

Алфредо Ориани, италиански писател /1852-1909/.

ген. Радко Димитриев (ист. име Руско Димитриев Русков), български военен деец /1859-1918/.

Участник в националноосвободителното движение и в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Началник-щаб на българската армия (1 януари 1904-28 март 1907). Началник на Трета военноинспекционна област (1907-1912). По време на Балканската война (1912-1913) е командир на Трета армия в Лозенградската операция и на обединената Първа и Трета армия в Люлебургазко-Бунархисарската операция. По време на Междусъюзническата война (1913) е помощник-главнокомандващ действащата армия. Пълномощен министър в Русия (1913). По време на Първата световна война (1914-1918) служи в руската армия, където командва последователно Осми армейски корпус, Трета армия, Втори Сибирски корпус, от 1 септември 1914 г. - Дванадесета армия. След Октомврийската революция (1917) е разстрелян на 18 октомври 1918 г. заедно със 100 други висши руски офицери в Кавказ. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

Михаил Нестеров, руски художник живописец /1862-1942/.

Хосе Ортега-и-Гасет, испански философ и социолог /1883-1955/.

Жан-Пиер Пежо, френски предприемач /1896-1966/.

Президент на автомобилната компания "Пежо" (1945-1964).

Асен Йорданов, български летец, авиоинженер и авиоконструктор /1896-1967/.

На 15 февруари 1912 г. извършва за пръв път в България полет на планер, конструиран от него. На 10 август 1915 г. са проведени изпитания на първия български самолет "Експрес", конструиран от 19-годишния тогава Асен Йорданов, който работи като механик в авиобазата в Божурище. Изпитанията са осъществени от летеца Радул Милков, а комисия от Министерството на войната признава самолета за изобретение и датата като начало на българското самолетостроене. След първата световна война (1914-1918) заминава в САЩ, където работи в самолетостроителни фирми. Създател е на самолет ДС-3, произвеждан в САЩ и в Русия. Работи и в областта на радиоелектрониката, като изобретява телефонния секретар, въздушната възглавница за автомобилите. Вписан е в почетната книга на Ню Йорк. Автор е на книги за пилотиране, теоретична подготовка на пилотите, наземната поддръжка и др.

Веселина Геновска, българска писателка и преводачка /1901-1960/.

Аташе по печата в Легацията на България във Варшава, Полша (1946-1947). Директор на Българския културен център в Прага, Чехословакия (1959-1960). Авторка е на повестите "Сестра Добринова" (1936), "Пропасти" (1938), "Стъклени стени" (1945), на романа "Любима земя" (1954) и др. Превежда от полски и чешки език.

Петър Димитров-Рудар (ист. име Петър Димитров Келов), български детски писател и критик на детска литература /1906-1994/.

Един от основателите (1928) на Дружеството на детските писатели, негов секретар (1928) и председател (1946-1948). Главен редактор на в. "Българо-съветско единство" (1946-1951). Заместник главен редактор на издателство "Народна младеж" (1952-1962). Преподавател по детска литература в Държавния библиотечен институт (1952-1962). Автор е на над 20 книги, по-голяма част от тях с разкази за деца и юноши. Автор е и на първите учебници и христоматии за детска литература, сред които: "Нашата детска литература. Ч. I. Поезия", "Детска литература. Учебник за учителските институти. Т. I-II" и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1976).

Люба Йоцова, първата "Мис България" /1907-1987/.

На 29 януари 1929 г. в "Казиното" (дн. Градска галерия) в София печели конкурса за "Най-красивата българка", организиран от в. "Зора". Спечелила приза "Мис България", Люба Йоцова заминава за Париж, Франция, където десет брюнетки и седем блондинки са кандидатки за "Мис Европа". Люба Йоцова е класирана в първата петица. След избирането й за "Мис България" става рекламно лице на апарата за къдрене на коса "Йожен" и на цигарите, произведени от фабриката "Томасян", а парфюмерийната фабрика "Папазов" пуска на пазара парфюм "Люба", лотария на нейно име и др.

Пиер Мендес-Франс, френски политик /1907-1982/.

Министър-председател на Франция (19 юни 1954-20 януари 1955; 20 януари 1955-23 февруари 1955). Министър на външните работи на Франция (19 юни 1954-20 януари 1955). Управляващ директор на Международния валутен фонд (1947-1958) и заместник управляващ директор на Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) (1946-1958).

чл.-кор. проф. Димитър Еленков, български инженер химик и спортист, треньор по волейбол /1919-2009/.

Един от основателите на инженерната химия в България. Заместник-ректор на Висшия химикотехнологичен институт (1959-1966). Заместник-директор на Единния център по химия при Българска академия на науките /БАН/ (1972-1980). Основател и пръв директор на Институт по инженерна химия при БАН (1972-1989). Председател на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет (1980-1988). Чл.-кор. на БАН (1977). Главен редактор на сп. "Химия и индустрия" (1990-1993). Автор е на над 200 научноизследователски статии, на много патенти, някои от които още се използват в химическата промишленост. Треньор на националния отбор по волейбол (1951-1957). Печели бронзов медал от първата Балканиада - в Букурещ, Румъния, (1946), бронзов медал от Балкано-средно-европейското първенство в Тирана, Албания, (1947), бронзов медал от Балканиадата в София (1948). Като треньор печели сребърен медал от Европейското първенство в Париж, Франция (1951) - най-големият успех за България на европейско първенство дотогава. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1979).

Митре Стаменов, български журналист и публицист /1924-2004/.

Един от основателите на в. "Труд".

Генчо Стоев, български писател /1925-2002/.

Редактор във в. "Народна младеж", в. "Литературен фронт", в издателство "Народна младеж", "Партиздат" и издателство "Български писател" (1948-1968). Автор е на повестта "Цената на златото" (1965), посветена на Априлското въстание (1876), на романите "Циклопът" (1973), "Завръщане" (1976), "Досиетата" (1990), на книгата с есета "Прокоба и слънце" (2000) и др. Първи носител на Балканската литературна награда "Хемус" на Международния балкански център за култура и книга в Солун, (16 декември 2000). Носител на орден "Георги Димитров" (8 февруари 1985), на орден "Георги Димитров" (21 септември 1985). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1974), "Народен деятел на изкуството и културата" (3 май 1986). Лауреат на "Златният ланец" за 1995 г. (декември 1996). Носител на орден "Стара планина" (23 май 2001).

Мануел Монталбан, испански поет, публицист, журналист и писател /1939-2003/.

Автор е на романите "Южни морета", "Александрийска роза", "Галиндес", поредицата криминални романи за детектива Карвальо и др. Носител на испанската Литературна награда "Планета" (1979) за романа си "Южни морета" и Международната награда за криминална литература в Париж (1981). За поредицата "Карвальо в Италия" му е присъдена наградата "Реймънд Чандлър", а през 1997 г. получава отличие за Международен отзвук на град Барселона. Монталбан е удостоен и с Националната награда за художествена проза (1991) за "Галиндес", с Европейска награда за роман (1992) също за "Галиндес", с Националната награда за Испанска литература (1995) за цялостното си творчество, както и с наградата "Гринцане-Кавур"(2000).

Силвия Кристел, нидерландска актриса /1952-2012/.

Изпълнителка на главната роля в еротичната поредица "Емануела" (1974, 1975,1977,1984).

Руй Жордао (Жордао Руй Мануел Тринидад), португалски футболист /1952-2019/./

Подобни статии

  • 22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    През 1905 г. на тази дата 13-ото Обикновено народно събрание приема първия в България Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения. Утвърден е с указ 13 от 23 март 1905 г., обнародван е в "Държавен вестник" от 26 март 1905 г. и е в сила от м. септември 1905 г., припомня БТА. Законът регламентира минималната трудова възраст, работните часове, почивките, отпуска по майчинство, трудовата хигиена, техническата безопасност. Отменен е през 1917 г. със Закона за хигиената и безопасността на труда.

    143
  • 21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    Денят на родилната помощ. Чества се от 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание като Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Датата е избрана според празника Бабинден, който по стар стил е на 21 януари, а по нов е на 8 януари, припомня БТА. На този ден професионалистите в родилната помощ - лекари и акушерки си правят равносметка, а родилките им изказват своята благодарност и признание за проявените грижи и всеотдайност.

    174