18 септември - Националният празник на Чили

Националният празник на Чили. Ден на независимостта (1810). Eто какво още съдържа дневната справка на БТА за най-важните имена и събития в днешния ден.

На този ден в България:

1878 - В Цариград започват заседанията на Европейската комисия за Източна Румелия, която трябва да изработи Органически устав на Източна Румелия. Според предписанията на Берлинския договор (13 юли 1878), комисията трябва да разработи Органически устав - основния закон, който регламентира обществено-политическия ред в Източна Румелия. В комисията влизат представители на Великобритания, Австро-Унгария, Германия, Русия, Франция и Османската империя, а български представител не е допуснат, което е свидетелство за подчинения на Османската империя статут на областта. На 15 октомври 1878 г. комисията се премества в Пловдив. На 14 април 1879 г. в Цариград е подписан актът, приемащ изработения от комисията Органически устав, който осигурява широка административна автономия на областта през 1879-1885 г.
1918 - Войските на Антантата (военно-политически блок между Великобритания, Франция, Русия, Сърбия и други държави, оформен през 1904-1907 г.) предприемат настъпление против българските войски на Южния фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Антантата решава чрез два пробива - на французите при Добро поле и на англичаните и гърците при езерото Дойран, българска армия в Македония да бъде ликвидирана. При Добро поле французите пробиват фронта и настъпват бавно, очаквайки паралелния пробив при Дойран. Край Дойран са струпани четири английски, две гръцки и една френска дивизия с главнокомандващ ген. Милн срещу 9-а Плевенска дивизия, начело с ген. Владимир Вазов. Дванадесетте други български дивизии са разположени на 600-километровия фронт от Бяло море до Албания. Съотношението на силите е 7:1 в полза на Антантата. Атаката по българските позиции при Дойран започва още на 16 септември с 350 000 снаряда, но благодарение на изградените от ген. Владимир Вазов укрепления са убити само 9 и са ранени 40 души. На 18 септември 1918 г. войските на Антантата настъпват, решени да приключат бързо с военната операция при Дойран. Българската войска отговаря със своите 220 оръдия, 400 минохвъргачки, 440 картечници и 30 000 български пушки. На 19 септември 1918 г. битката приключва с поражение за войските на Антантата, които губят около 47 000 английски войници и 20 000 гръцки войници. От българските войски са убити по-малко от 500 войници. След сражението ген. Владимир Вазов съобщава в София, че пред себе си няма противник и моли да настъпи към Солун заедно с 11-а дивизия и 2-ра армия, заемаща фронта при Серес. На започналите преговори за примирие в Солун България сключва споразумение, по силата на което българските войски се изтеглят от Македония с цялото си въоръжение.
1928 - В "Държавен вестник" е обнародван Договорът за търговия и мореплаване между България и Турция, подписан на 12 февруари 1928 г.
1944 - Излиза първият легален брой на в. "Работническо дело" като орган на Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (комунисти). Наследник е на в. "Работническо дело", чийто първи брой излиза на 5 март 1927 г. като орган на Работническата партия. От 1 януари 1951 г. излиза като орган на ЦК на Българската комунистическа партия. На 4 април 1990 г. в. "Работническо дело" се преименува на в. "Дума" като орган на Българската социалистическа партия. От 3 януари 2002 г. е национален всекидневник.
1950 - С Постановление 2495 на Министерския съвет се създава Държавен библиотекарски институт (дн. Университет по библиотекознание и информационни технологии). С Решение на 38-ото Народно събрание от 17 юли 1997 г. се преименува в Колеж по библиотечно дело. С Решение на 39-ото Народно събрание от 3 април 2003 г. институтът се преименува в Колеж по библиотекознание и информационни технологии, а от 2 септември 2004 г. се преобразува в Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии. С решение на 41-ото Народно събрание от 29 септември 2010 г. е Университет по библиотекознание и информационни технологии.
1960 - България установява дипломатически отношения с Камбоджа на ниво легации. На 25 март 1964 г. отношенията между двете страни са издигнати в ранг на посолства.
1967 - Открита е международната въздушна линия София - Рим, Италия. Полетите се изпълняват от авиокомпанията "Български въздушни линии ТАБСО" (от 1968 - "Българска гражданска авиация Балкан" /БГА "Балкан"/).
1991 - VII Велико народно събрание приема решение за създаване на Бургаския свободен университет, който официално е открит на 1 октомври 1991 г.
1991 - VII Велико народно събрание приема решение, с което Американският университет в България със седалище Благоевград получава на статут на висше училище. Университетът официално е открит на 1 ноември 1991 г.
2000 - Влиза в сила Законът за националната стандартизация, приет от 38-ото Народно събрание на 4 юни 1999 г. В България започват доброволно да се прилагат 1757 стандарта, приети преди влизането в сила на закона. Отпада задължителният характер на българските стандарти, които се отнасят за безопасността, опазването на живота и здравето на хората, защитата на потребителите и опазването на околната среда. Законът е отменен със Закона за националната стандартизация, приет от 40-ото Народно събрание на 20 октомври 2005 г. и влязъл в сила от 5 май 2006 г.
2001 - В София започва излъчвания радио "Джаз ФМ радио".
2008 - Министерството на икономиката и енергетиката приема решение за създаване на Български енергиен холдинг като акционерно дружество със 100 процента държавно участие. В него освен четирите държавни енергийни дружества - Мини "Марица Изток", ТЕЦ "Марица изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и Националната електрическа компания (НЕК), заедно с Енергийния системен оператор (ЕСО), се включват и съществуващите дъщерни дружества на "Булгаргаз Холдинг" - "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел", като акциите от капитала на първите четири дружества се прехвърлят към "Български енергиен холдинг" ЕАД. Със създаването на новата холдингова структура България има една от най-големите енергийни компании в региона и създава национален енергиен лидер с консолидирани активи на стойност около 8.5 млрд. лв., консолидирани приходи в размер около 3.6 млрд. лв. и общ брой служители около 21 000 души.
2012 - Окръжният съд в Пазарджик дава ход на делото срещу 13 души, сред които и една жена, обвинени в разпространяване на антидемократична идеология и участие в нерегистрираната в България организация "Ал-Уакф ал-ислями".Срещу трима от подсъдимите - Саид Муутлу, имам на гр. Сърница, Абдула Салих и Ахмед Ахмед са повдигнати и обвинения за проповядване на омраза на религиозна основа чрез разпространение на религиозни идеи по време на петъчни молитви в джамиите. Саид Муутлу е сочен за ръководител на нелегалната организация "Ал-Уакф ал-ислями" в периода май 2005 г.-октомври 2010 г. на територията на областите Пазарджик, Смолян и Благоевград.
2015 - В комплекс "Ривиера" край Варна е проведена първата среща на министрите по пътна инфраструктура от Югоизточна Европа и Дунавския регион, представители на европейски институции, на неправителствения сектор и на академичната общност. Срещата се провежда по инициатива на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в партньорство с Агенция "Пътна инфраструктура" и Световната банка. Във форума участват министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, министърът на транспорта Ивайло Московски, министърът на външните работи Даниел Митов, заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, експерти от Световната банка.
2017 - След продължително боледуване умира Видинският митрополит Дометиан.
Светското име на митрополит Дометиан е Димитър Попвасилев Топузлиев. Роден е на 11 ноември 1932 г. в с. Хасовица, Смолянско. Избран е на 26 юли 1987 г., а на 2 август с. г. е и канонично утвърден за Видински митрополит.
2018 - Апелативният специализиран наказателен съд решава бизнесменът Миню Стайков да остане в ареста за постоянно. Той е обвинен за данъчни престъпления и пране на пари. Миню Стайков е задържан при акция на 5 септември 2018 г. Спецпрокуратурата го подозира и за злоупотреба с пари по програма "Млад фермер", по която са раздадени общо 7 млн. лв. на девет деца на негови служители. Те са признали, че фирмите са регистрирани в последните две години, предоставили са и 9 обратни писма, от които ставало ясно, че действителният притежател на всички права, които ще придобият, е именно Стайков.
2019 - Президентът Румен Радев връчва на посланика на Бразилия в България Ана Мария Сампайо Фернандес орден "Мадарски конник" първа степен за заслугите й за укрепването и развитието на отношенията между двете страни.
2020 - На летище София командващият Съвместното командване на силите ген.-лейт. Любчо Тодоров посреща 40-ия български военен контингент, участвал в мисията на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане "Решителна подкрепа" в Афганистан, където в продължение на 6 месеца българските военнослужещи са изпълнявали задачи, свързани основно с организирането на контролно-пропускателния режим на автомобилния трафик на летището в Кандахар. Национален командир на контингента е полк. Светлозар Стефанов от дирекция "Логистика" в Щаба на отбраната. Командир на ротата за охрана е кап. Христо Върбанов от военното формирование 42800 в Плевен.

На този ден по света:

1499 - В Лисабон в Португалия тържествено е посрещнат Васко да Гама, след като е открил морски път до Индия и Молукските острови. На 8 юли 1497 г. експедицията на португалския мореплавател Васко да Гама потегля от пристанището на Лисабон да търси морски път за Индия покрай южните брегове на Африка. В експедицията са включени три кораба "Сан Габриел", "Сан Рафаел" и "Бериу". По своя път на север експедицията спира в устието на реките Лимпопо и Замбези, в пристанищата Мозамбик, Момбаса и Малинди. С попътната помощ на мусоните на 20 май 1498 г. стига до индийското пристанище Каликут, днешно Кожикоде. Оттам взимат подправки и скъпоценни камъни и не след дълго поемат обратния път.
1793 - Президентът на САЩ Джордж Вашингтон полага първия камък на Капитолия (сградата на Конгреса) в новата столица Филаделфия (1790), наречена по-късно на негово име. Първото заседание на Конгреса в новата сграда се провежда на 17 ноември 1800 г.
1851 - В САЩ излиза бр. 1 на в. "Ню Йорк Таймс".
1922 - Унгария става първата държава от Централна Европа, която се присъединява към Обществото на народите.
1947 - В САЩ влиза в сила Законът за националната сигурност, подписан през м. юли 1947 г., съгласно който се учредяват постът министър на отбраната, Съвет за национална сигурност, Централно разузнавателно управление и на Съвет на началник-щабовете.
1973 - Федерална република Германия и Германската демократична република са приети за членове на ООН. След присъединяването на ГДР към ФРГ на 3 октомври 1990 г. двете германски държави формират една суверенна държава.
1973 - В Женева, Швейцария, започва вторият етап на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа /СССЕ/ (от 6 декември 1994 г.е Организация за сигурности сътрудничество в Европа /ОССЕ/) .
Първият етап се провежда на равнище министри на външните работи в Хелзинки, Финландия, от 3 до 7 юли 1973 г. Целта на втория етап, който завършва на 21 юли 1973 г., е да бъдат разгледани предложенията и да бъдат изработени документите и препоръките за заключителния трети етап на Съвещанието. Взето е решение третият заключителен етап на СССЕ да бъде открит на 30 юли 1975 г. в Хелзинки, Финландия. За начало на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) се приема 3 юли 1973 г., а за негова кулминация - 1 август 1975 г., когато е подписан заключителният акт от Хелзинки.
1980 - От космодрума Байконур в Казахстан в 22 ч. и 11 мин. московско време е изстрелян космическият кораб "Союз-38" със 7-ия международен екипаж на борда в състав съветският космонавт Юрий Романенко и първият кубински космонавт Арналдо Мендес. Полетът е в рамките на програмата за космически изследвания "Интеркосмос". "Союз-38" се завръща на Земята на 26 септември 1980 г., като се спуска на 175 км югоизточно от гр. Джезказган в Казахстан.
1981 - Във Франция е приет закон, с който се отменя смъртното наказание. Последните две смъртни присъди са изпълнени през 1977 г., а през май 1981 г. са произнесени последните три смъртни присъди.
1997 - В Уелс, Великобритания, е произведен референдум за създаване на автономен парламент, в който участват 2 млн. гласоподаватели, от които 50,3 процента гласуват "за", а 49,7 процента - "против".
2005 - В Афганистан са произведени парламентарни избори за пръв път от 1969 г. Избирателната система изключва политическите партии. Около 5800 кандидати от целия политически спектър участват в изборите за 249 депутати в Народната камара (долна камара на парламента) и 420 представители в 34-те провинциални съвета, които впоследствие ще избират част от членовете на Камарата на старейшините (горната камара).
2006 - От космодрума Байконур е изведен в орбита към Международната космическа станция пилотираният космически кораб "Союз ТМА-9" с 14-тия екипаж на борда в състав руският космонавт Михаил Тюрин и американският астронавт Майкъл Лопес-Алегрия, които ще останат да работят на станцията половин година. С екипажа пътува и първата жена космически турист Ануше Ансари, американка от ирански произход.
2010 - Французин с ампутирани след злополука крака и ръце успешно преплува пролива Ламанш. 42-годишният Филип Кроазон използва пластмасови протези с плавници, шнорхел и маска. Той стартира от Фолкстън, графство Кент, на британския бряг в 6,45 ч. местно време и финишира на нос Гри Не на френския бряг в 20,13 ч., преодолявайки разстоянието от 21 мили (34 км) за по-малко от 14 часа, вместо за 24 часа, както първоначално е планирал. Преди 16 години Кроазон преживява токов удар, вследствие на което са ампутирани и четирите му крайници. Кроазон, който се научил да плува едва през последните две години, се подготвял за опита, като тренирал по 35 часа седмично.
2012 - На остров Сулавеси, североизточно от столицата Джакарта, Индонезия, изригва вулканът Сопутан. Последното му изригване от м. юли 2011 г. не взима жертви. Засега не се предвижда евакуация на населението, тъй като най-близките села са на около 6 км от кратера на вулкана. Индонезия е страната с най-много активни вулкани в света.
2014 - В Шотландия е произведен референдум за независимост и отделяне от Великобритания. Избирателите трябва да отговорят на въпроса: "Трябва ли Шотландия да бъде независима държава?" и да решат дали да сложат край или не на съюза, формиран през 1707 г. с Акта за уния между Англия и Шотландия, обединил двете тогавашни кралства в обща държава. В гласуването участват над 4,2 млн. души или 97 процента от имащите право на глас. При избирателна активност от 84,51 процента отделянето на Шотландия от Великобритания е отхвърлено с 55,3 процента от гласовете, а 44,7 процента го подкрепят. От 23 избирателни окръга 20 са гласували против независимост. За отделянето гласуват град Глазгоу, Дънди, Западен Дъмбартън, и Северен Ланакшър.
2016 - В Русия са произведени парламентарни избори, избори за 39 регионални парламента, избори за губернатори и президенти на 7 републики. Парламентарните избори за нов състав на 450-местната Държавна дума преминават по смесена система: 225 депутати са избирани по пропорционална система от партийни листи, а останалите - мажоритарно. Партия "Единна Русия" печели 343 места, Комунистическата партия на Руската федерация - 42 места, Либерално-демократическата партия - 39 места и партията "Справедлива Русия" - 23 места. По едно място в парламента получават партиите "Родина", "Гражданска платформа" и независимият Владислав Резник. Пет руски извънпарламентарни партии - "Яблоко", "Патриотите на Русия", "Партията на растежа" и "Руската партия на пенсионерите за справедливост" прескачат бариерата за регионални законодателни събрания . С този си изборен резултат петте партии потвърждават правото си да участват в следващите избори за Държавна дума (федерален парламент), без да събират подписи на избиратели.
2017 - В Ню Йорк, САЩ, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш открива 72-ата сесия на Общото събрание на ООН.
2018 - В Пхенян, КНДР, президентът на Република Корея Мун Дже-ин пристига за среща със севернокорейския лидер Ким Чен-ун. Мун Дже-ин е посрещнат на международното летище "Сунан" в Пхенян от Ким Чен-ун и от хиляди севернокорейци, построени в стегнати редици и облечени в черни костюми. Те размахват букети от изкуствени цветя, севернокорейски знамена и бяло-сини флагове с карта, символизиращи обединен Корейски полуостров. Сред посрещачите е и сестрата на Ким Чен-ун. Досега през 2018 г. между двамата е имало две срещи, проведени в граничното село между двете Кореи - Панминчжон.
На третата си среща, която ще продължи до 20 септември 2019 г., двамата държавни ръководители започват официални преговори на най-високо равнище за денуклеаризация на Корейския полуостров и по други въпроси. Това е третата междукорейска среща на високо равнище от началото на годината и пета в историята на двете корейски държави.
2019 - Обединените арабски емирства се присъединяват към оглавяваната от САЩ коалиция за защита на морските пътища в Близкия изток, за да "гарантират глобалната енергийна сигурност и непрекъснатия поток от енергийни доставки за глобалната икономика". В коалицията, създадена от САЩ през м. юни 2019 г. след нападения срещу петролни танкери в Близкия изток и след задържането на танкери от Иран в региона, участват и Великобритания, Австралия и Бахрейн.

Родени на този ден българи:

Никола Габровски, юрист и политик /1864-1925/.
Бил е съдия в София, Търново и Пазарджик. Като един от първите съратници на Димитър Благоев взема участие в свикването на Търновската сбирка (21-23 април 1891) и учредяването на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа на Българската социалдемократическа партия. Редактор на "Българска социалдемократическа библиотека" (1891-1894), на в."Работник" (1892-1894), издава в."Народен глас" (1894), в."Освобождение "(1895-1898) и в. "Избирателно право" (1899). Сътрудничи на сп. "Ново общество" (1906-1909) и сп. "Съвременна мисъл" (1910-1914; 1919-1920). Депутат в 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896), и от 18-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1919-1923). След атентата в църквата "Св. Неделя" в София (16 април 1925) е застрелян в Търново.
Николай Труфешев, художник /1917-2012/.
Дългогодишен научен сътрудник в Института за изобразителни изкуства към Българската академия на науките (БАН). Отговорен секретар на "Енциклопедия на изобразителните изкуства в България". Публикувал е над 1000 статии, рецензии, студии и критични материали в ежедневния и специализиран печат, както и в сборниците на секция "Градоустройство и архитектура" към БАН. Автор е на много книги и монографии, като "Монументалните изкуства и архитектурата в България, "Паметникът на Освободителите", "Ново българско монументално изкуство", "Каменна пластика на Първата българска държава" и др. Публикува над 1000 статии, рецензии, студии и критични материали в ежедневния и специализиран печат, както и в сборниците на секция "Градоустройство и архитектура" към БАН. Носител на Наградата на София за монографията "Монументалните изкуства и архитектурата в България" (1969).
проф. Аксиния Джурова, филолог и изкуствовед /1942/.
Работи в областта на старото българско изкуство и ръкописно наследство, по проблеми на съвременната художествена литература. Директор на Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1986-2010). Вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на славянските култури към ЮНЕСКО (1986-1996) и неин генерален секретар (1997-2000). Чл.-кор. на Българската академия на науките (2008). Автор на стотици публикации и 25 книги върху средновековната култура, славянското и византийското средновековно изкуство, славянската кодикология - "Славянска ръкописна книга в Британския музей" (1978), "1000 години българска ръкописна книга" (1981), поредицата "Изчезващата памет" и др., както и на публикации за модерното изкуство, между които се отличават 30 монографии-албуми за български художници.
Катя Паскалева, актриса /1945-2002/.
Играла е в драматичните театри в Пазарджик, Толбухин (дн. Добрич), Пловдив и София - Драматичен театър "София" и Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Участвала е във филмите "Козият рог", "Понеделник сутрин", "Матриархат", "Отклонение", "Шарен свят", "Мъже без работа", "Нона", "Иван Кондарев", "Вилна зона", "Слънчев удар", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Елегия", "Най-тежкият грях" , "Равновесие", "Поетът и дяволът", "Тази хубава зряла възраст", "Ева на третия етаж", "Аз, графинята", "Аритмия", "Хайдути" и др. Член на Съюза на българските филмови дейци. Удостоена със званието "Заслужил артист" (август 1974). Носител на наградата за най-добра киноактриса от десетия международен филмов фестивал в Панама за ролята във филма "Козият рог" (1972), на наградата за актьорско майсторство от Съюза на артистите в България за 1980-1981 г. (декември 1981), награда за женска роля на Съюза на българските филмови дейци за ролята във филма "Памет" (1986), награда за поддържаща женска роля за филма "Ева на третия етаж" от фестивала в Карлови Вари,Чехословакия (1987), награда за най-добра актриса на Съюза на българските филмови дейци за 1994-1995 г. за ролите във филмите "Забраненият плод" и "Търкалящи се камъни" (декември 1995) и др.
Руси Чанев, актьор, драматург и сценарист /1945/.
Играл е в театъра в Пловдив (1967-1969), в Младежкия театър "Николай Бинев" в София (1969-1970), в Театър "София" (1970-1990), в Народния театър "Иван Вазов" (2000-2003). През 1990 г. е сред основателите на Малък градски театър "Зад канала" и негов директор (1994-1995). Има над 100 роли в театъра, киното и телевизията. Участва във филмите "Цар и генерал" (1966), "Авантаж" (1977), "Осъдени души" (1975), "Мера според мера" (1981), "Време разделно" (1988), "Голгота" (1993), "Ловджийска чанта" (1997), "Пътуване до морето" (2001), "Иконата" (2005), "Хъшове" (2009), "Островът" (2011), "Цветът на хамелеона" (2012), "Буферна зона" (2014) и др. Сценарист е на филмите "Авантаж", "Мера според мера" и "Хъшове". В съавторство с Младен Младенов пише книгите "Три неснимани филма" (1996) и "Битак-бардак" (1997). Удостоен със званието "Заслужил артист" (24 май 1983). Носител на награда на Съюза на артистите в България /САБ/ (1984), на награда на САБ за главна мъжка роля (1990), на награда "Аскеер" за поддържаща мъжка роля на Театър "Българска армия" (1994), на награда от Фестивала на малките театрални форми във Враца (1998), на награда "Златен век" печат на Симеон Велики на Министерството на културата (21 май 2015), на наградата на Съюза на артистите в България за изключителен творчески принос към българския театър (2 февруари 2017).
Павел Поппандов, актьор /1946/.
Работил е в Студия за игрални филми "Бояна" (1976-1990), в театър "Възраждане" (от 1992) и в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (2006-2013). Снимал се е в повече от 50 български игрални филма, сред които "Самодивско хоро" (1975), "Щурец в ухото" (1976), "Матриархат" (1977), "Двойникът" (1980), "Оркестър без име"(1981), "Равновесие" (1983), "Васко да Гама от село Рупча" (1986), "13-ата годеница на принца" (1987), Пантуди (1993), Papa Giovanni - Ioannes XXIII (2002) и др. Заедно с Георги Мамалев и Велко Кънев създават популярния проект НЛО през 80-те години на 20 век. По-късно създават и едноименното телевизионно предаване "Клуб НЛО" (1996-2004). Носител на наградата на София за филма "Щурец в ухото" (1979), на награди за мъжка роля от Международния кинофестивал в Прага, Чехия (1979) и от Фестивала на българското игрално кино във Варна (1986). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1987), с Почетния знак на държавния глава (30 май 2019).
Елена Кирчева, юрист, дипломат и политик /1949/.
Депутат в VII Велико народно събрание (10 юли 1990-2 октомври 1991). Посланик на България в Швейцария (12 юли 1991-8 май 1996), Лихтенщайн (21 февруари 1994-5 август 1996), Финландия (17 юни 1999-13 юни 2001), Австрия (13 юни 2001-27 юни 2005). От 2005 г. е член на съвета и изпълнителен директор на Виенския икономически форум.
Румяна Георгиева, икономист и политик /1951/.
Главен експерт в Банковата консолидационна компания и изпълнителен директор на "Тексимбанк" (1992-1996). Депутат в 39-ото Народно събрание (19 април 1997-13 април 2005). Член на Сметната палата (13 април 2005-7 април 2011).
о. р. ген. Богомил Бонев, юрист и политик /1957/.
Работи като инспектор по тежки криминални престъпления в отдел "Следствен" - София-град (1981-1990). Директор на СДВР (29 декември 1991-1992). Главен секретар на Министерство на вътрешните работи (29 декември 1991-1993). Министър на вътрешните работи (12 февруари-21 май 1997; 21 май 1997-24 юли 2001). Президент на Българската федерация по конен спорт (1998-2008). Председател (от 9 декември 2000) на Гражданска партия за България. От април 2009 г. е изпълнителен директор на "Международен панаир Пловдив" АД. Носител на Почетния знак на Националния полицейски синдикат "за решимостта си в борбата с организираната престъпност" (11 май 1997).
Димитър Рачков, актьор и телевизионен водещ /1972/.
Работил е в театрите в Сливен, във Варна (1996-1998) в Малък градски театър "Зад канала" и от 1998 г. в Народния театър "Иван Вазов". От 2006 г. е част от театрална формация "Мелпомена". Участвал е във филмите "Занаятът на оръжията" на Ермано Олми и "Турски гамбит" на Сергей Михалков, в телевизионните предавания "НЛО", "Господари на ефира", "Пълна лудница", "Като две капки вода" и др. Носител на наградата "Аскеер" 2000 за изгряваща звезда в "Самолетът беглец" от Камен Донев (2000). Почетен гражданин на Твърдица (2013).
Стойка Петрова, състезателка по бокс /1985/.
Европейска шампионка през 2014 г. в Букурещ, Румъния. Печели сребърен медал на Световното първенство по бокс за жени през 2016 г. в Астана, Казахстан, и през 2018 г. Делхи, Индия. Печели и един бронзов медал от Европейското първенство през 2011 г. в Ротердам, Нидерландия.
Елица Янкова, състезателка по борба /1994/.
Носителка на бронзов медал от Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Печели сребърен медал на Европейските игри през 2015 г. в Баку, Азербайджан, и бронзов медал на Европейското първенство през 2016 г. в Рига, Латвия. Почетен гражданин на Варна (27 юли 2017).

На този ден са родени и:

Аниоло Фиренцуола, италиански поет и писател /1493-1543/.
Хайнрих Лаубе, немски писател и драматург /1806-1884/.
Леон Фуко (Жан Бернар Леон Фуко), френски физик /1819-1868/.
Извършва сравнителни измервания на скоростта на светлината разработвайки метод за измерване на скоростта на светлината във въздуха и водата чрез въртящо се плоско огледало (1850). Експериментално доказва, че Земята се върти около оста си, показвайки движението на планетата по време на публична демонстрация в Пантеона в Париж, Франция, чрез махало, наречено на негово име - Махалото на Фуко (1851) . На тънко въже, окачено на най-високата точка на купола от височина 67 метра, Леон Фуко закрепва тежка месингова топка, тежаща 28 кг с диаметър 18 см. Дългото въже и тежката сфера позволяват на махалото да се люлее бавно и продължително и с много малко забавяне заради въздушното съпротивление. Подът под махалото е застлан с пясък, а на дъното на сферата е поставен шип, който оставя следа върху пясъка при движението на махалото. Пред изумената публика, бавното въртене на махалото доказва, че Галилей е имал право с твърдението си, че Земята се върти. Изобретател на жироскопа (1852).
Зигфрид Маркус, австрийки изобретател /1831-1898/.
Създател на един от първите модели автомобили, работещи с бензинов двигател (1870).
Михаил Авилов, руски художник баталист /1882-1954/.
Носител на Държавната награда на СССР (1946). Народен художник на РСФСР (1953).
Лудомир Ружицки, полски композитор, диригент и музикален педагог /1883-1953/.
Абдул Муслим Магомаев, азербайджански композитор /1885-1937/.
Един от създателите на Азербайджанския музикален театър. Носител на званието "Заслужил деятел на изкуството" в Азербайджанска ССР (1935).
Пол Виалар, френски писател /1898-1996/.
Автор е на над 60 романа, включително на 10-томната сага "Лов на хора" и на многотомната "Френска хроника на XX век". Отличен с наградата "Фемина" (1939) за романа си "Морската роза". Носител на Ордена на почетния легион.
Грета Гарбо, американска актриса от шведски произход /1905-1990/.
Участвала е в 27 филма, от които 17 са със звук. Сред най-известните са "Плът и дявол" (1927), "Любов" (1927), "Целувката"(1929) и озвучените "Анна Кристи" (1930), "Гранд-хотел" (1932), "Кралица Кристина" (1934), "Анна Каренина" (1935), "Дамата с камелиите" (1937), "Жената с две лица" (1941). Носителка на почетен "Оскар" за цялостно творчество (1954).
Едуин Макмилън, американски физик /1907-1991/.
Заедно с други учени през 1940 г. синтезира първия трансуранов химически елемент, наречен нептуний - 239 (93-и елемент в периодичната таблица), а след 1 година - плутоний-239. Носител на Нобелова награда за химия за 1951 г. заедно с американския химик Глен Сийбърг за техните открития в химията на трансурановите елементи.
акад. Виктор Амбарцумян, съветски астроном и физик /1908-1996/.
Основоположник на теоретичната астрофизика. Носител на Сталинска награда (1946, 1950) и на Държавната награда на Руската федерация (1995). Герой на Социалистическия труд (1968, 1978).
Ян Крашицки, деец на полското работническо движение /1919-1943/.
Пал Лошонци, унгарски политик /1919-2005/.
Председател на Президиума на Унгарската народна република (13 април 1967-25 юни 1987).
Николай Рукавишников, съветски летец космонавт /1932-2002/.
Първият му полет е със "Союз-10" (23-25 април 1971), когато за първи път се извършва скачване на космически кораб с орбитална станция ("Салют"), продължителността на полета е едно денонощие, 23 часа, 45 минути и 54 секунди. Вторият му полет е със "Союз-16" (2-8 декември 1974), като продължителността на полета е 5 денонощия, 22 часа, 23 минути и 35 секунди. При третия си полет той е командир на съвместния полет на космическия кораб "Союз 33" заедно с първия български космонавт подполк. Георги Иванов (10-12 април 1979). Продължителността на полета е едно денонощие, 23 часа, 1 минута и 6 секунди. С указ 557 на Държавния съвет от 14 април 1979 г. Николай Рукавишников е удостоен със званието "Герой на Народна република България" за извършения съвместен космически полет с първия български космонавт и проявен героизъм и мъжество за приноса му в укрепване на българо-съветската дружба.
Жоржи Сампаю, португалски политик /1939/.
Президент на Португалия (9 март 1996-9 март 2006).
Сенеш Ерзик, турски спортен деец /1942/.
Президент на Турската футболна асоциация (1989-1997). Първи вицепрезидент на Европейската футболна асоциация /УЕФА/(1994-2015).
Росио Хурадо, испанска певица и актриса /1944-2006/.
Питър Шилтън, английски футболист (вратар) и треньор /1949/.
проф. Бенджамин Карсън (Бенджамин (Бен) Соломон Карсън), американски неврохирург и педиатър /1951/.
Биографията му е олицетворение на сбъднатата американската мечта: "момче от гетото" става "неврохирургът с божествени ръце". Роден е в Детройт, щата Мичиган. Последователно завършва философия в Йейлския университет и получава медицинско образование от Мичиганския университет, след което постъпва в неврохирургията на болница "Джонс Хопкинс" в Балтимор, където през 1984 г. става най-младият (на 33 години) завеждащ отделение в историята на болницата - отделението по детска неврохирургия. Той остава в историята на световната хирургия като първия хирург, успешно "разделил" сиамски близнаци, родени съединени в задната част на главата. Операцията е извършена на 6-7 септември 1987 г. от 70-членен екип под негово ръковоство, работил в продължение на 22 часа. Заради изключителната прецизност, брилянтна оперативна техника и постижения в неврохирургията той е определян като "надарен от Бога хирург". Автор е на над 90 публикации. Носител на "Президентския Медал на свободата" (2008).
Жил Весиер, международен футболен съдия от Франция /1959/.
Бернар Вербер, френски журналист и писател /1961/.
Автор е на трилогията "Мравките", "Денят на мравките" и "Революцията на мравките", както и на трилогията "Танатонавтите", "Империята на ангелите" и "Ние, боговете"Известен е с т.нар. експериментални книги, сред които "Енциклопедия на относителното и абсолютното знание". Книгите му са преведени на 30 езика и са издадени в 15 млн. екземпляра.
Джеймс Гандолфини, американски актьор /1961-2013/.
Известен е с участието си в пиесите "Трамвай Желание" (1992) и "На кея" (1995), както и с ролята на мафиотския бос Тони Сопрано в телевизионния сериал "Семейство Сопрано", излъчван по американския канал "Ейч Би О" в периода 1999-2007 г. За ролята си на Тони Сопрано той получава награда "Златен глобус" (2000) и три награди "Еми"(2000,2001,2003).
Роберто Розети, международен футболен съдия от Италия /1967/.
Стефан Ланоа, международен футболен съдия от Франция /1969/.
Ланс Армстронг, американски колоездач /1971/.
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, Австралия. Печели колоездачното състезание Обиколката на Франция (Tour de France) седем години поред - от 1999 г. до 2005 г. На 24 август 2012 г. Американската антидопингова агенция (USADA) обявява официално, че всички негови резултати след 1 август 1998 г. се анулират, титлите му се отнемат и той получава доживотно наказание. Според агенцията той е участвал в продължила поне 12 години конспирация за взимане и разпространяване на забранени стимуланти. На 22 октомври 2012 г. Международният колоездачен съюз отнема на Ланс Армстронг седемте титли от колоездачната обиколка на Франция. На 18 януари 2013 г. Международният олимпийски комитет със свое решение му отнема олимпийския медал от игрите в Сидни.
Марк Шатълуърт, южноафрикански предприемач и космонавт /1973/.
Първият южноафрикански космонавт и първият представител на африканския континент, осъществил космически полет (25 април-5 май 2002), вторият в света турист в Космоса. Той лети до Международната космическа станция на борда на руския кораб "Союз ТМ-34" заедно с космонавтите Юрий Гидзенко (Русия) и Роберто Витори (Италия).
Марио Жардел, бразилски футболист /1973/.
Носител на "Златната обувка" на сп. "Франс футбол" за 1999 г. и 2002 г.
Алфредо Талавера, мексикански футболист (вратар) /1982/.
Юзо Курихара, японски футболист /1983/.
Рено Лавийени, френски състезател по овчарски скок /1986/.
Олимпийски шампион през 2012 г. в Лондон, Великобритания. Световен шампион през 2012 г. в Истанбул, Турция. От световни първенства печели сребърен медал през 2013 г. и три бронзови медала през 2009 г., 2011 г. и 2015 г. Европейски шампион през 2010 г. и 2012 г. (на открито) и през 2009 г., 2011 г., 2013 г. (в зала). На 15 февруари 2014 г. на състезание в Донецк, Украйна, подобрява световния рекорд на овчарски скок в зала с постижение от 6,16 м. Предишният световен рекорд - 6,15 м, е на украинския състезател по лека атлетика Сергей Бубка и е поставен на същото състезание в Украйна на 21 февруари 1993 г.

Това е денят на смъртта на:

Христофор Жефарович, български писател и художник гравьор /неизв.-1753/.
Работил в Белград, Сърбия и Виена, Австрия. Пребивава известно време в манастира "Свети Наум" в Охрид. Създава стенописите в манастирите Бочани във Войводина, Сърбия (1737) и Шиклош, Унгария (1739), иконите в иконостаса на църквата "Свети Николай" в Кожани, Гърция. Установява се в Богоявленския манастир в Москва. Автор е на книгата "Стематография" (Виена, 1741, сборник с гербовете на държавите и ликовете на видни държавници), издадена с помощта на сръбско-българския патриарх Арсений Четвърти, на когото е посветена, Това е първата печатна българска творба със светско съдържание. Образите в нея са на български и сръбски крале и светци, включени са и гербовете на 56 държави с обяснения под тях, дадени в четиристишия. Автор е и на "Поучение святителское к новопоставленному йерею" (1742), "Описание светаго божия града Ерусалима" (1748), буквар и граматика.
Леонард Ойлер, швейцарски математик, физик и астроном /1707-1783/.
Автор е на повече от 800 труда в областта на математическия анализ, диференциалната геометрия, теорията на простите числа и др. Въвежда множество фундаментални математически понятия, наречени на негово име, сред които числото на Ойлер и константа на Ойлер.
Карол Курпински, полски композитор и диригент /1785-1857/.
Един от създателите на полската национална опера.
Натанаил Зографски (светско име Нешо Стоянов Бойкикев), български църковен деец и книжовник, участник в националноосвободителното движение /1820-1906/.
Пръв екзархийски митрополит в Охрид (1872-1877), управител на Ловешката епархия (1879-1891), митрополит в Пловдив (1891-1906). Един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879). Автор на религиозни съчинения. Спомагателен член (1869), дописен член (1875), почетен член (1884) на Българско книжовно дружество (дн. Българска академия на науките).
Шон О'Кейси, ирландски писател /1880-1964/.
Станислав Игнаци Виткевич, полски писател, драматург, философ и художник /1885-1939/.
сър Джон Кокрофт, британски физик /1897-1967/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1951 г. заедно с ирландския физик Ърнест Уолтън за тяхната новаторска работа върху превръщането на атомните ядра посредством изкуствено ускорени атомни частици.
проф. Константин Матов, български ветеринарен лекар, хелминтолог /1899-1968/.
Завеждащ катедрата по паразитология във Висшия ветеринарномедицински институт в София (1948-1965). Директор на Централната хелминтологична лаборатория при Българската академия на науките (1954-1965). Бил е дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Почетен член на Всесъюзното хелминтологично дружество при Академията на науките на СССР (1957). Член-кор. на БАН (1958).
Педро Сеа, уругвайски футболист и треньор /1900-1970/.
Печели златен медал от Световното първенство през 1930 г. в Уругвай с националния отбор по футбол, където става и голмайстор на първенството. С националния отбор печели и два златни медала - от Олимпийските игри през 1924 г. в Париж, Франция, и през 1928 г. в Амстердам, Нидерландия.
Даг Хамаршелд, шведски икономист и политик /1905-1961/.
Държавен секретар в Министерство на финасите (1936-1945). Председател на Националната банка на Швеция (1941-1948). Вицепрезидент на Организацията за европейско икономическо сътрудничество (1948-1949). Генерален секретар на ООН (10 април 1953-18 септември 1961). Той загива при самолетна катастрофа на 18 септември 1961 г. в Ндола, Северна Родезия (дн. Замбия) при неизяснени обстоятелства по време на миротворческа мисия за кризата в Конго. Носител посмъртно на Нобелова награда за мир за 1961 г. На 23 юли 1997 г. Съветът за сигурност на ООН по инициатива на САЩ учредява награда в негова чест - медалът "Даг Хамаршелд", с който се удостояват "сините" каски, загинали при изпълнение на служебния си дълг.
Дмитрий Кедрин, съветски поет /1907-1945/.
Автор на драмата "Рембранд" (1938), поемите "Казан" (1928), "Зестра" (1935), "Балада за Христофор Христос и ангорската котка" (1936), "Балада за стария замък" (1939), "Кон" (1940), "Княз Василко Ростовски" (1942), "Офицер" (1943), "Войничка" (1944) и др.
Лео Валиани, италиански политик и журналист /1909-1999/.
Един от основателите на Италианската република (1946). Пожизнен сенатор (1980-1999).
Сантяго Карильо, испански политик /1915-2012/.
Генерален секретар на Испанската комунистическа партия (1960-1982). Основател на Партията на испанските трудещи се - комунистическо единство (1986).
Марсел Райх-Раницки, немски писател и литературен критик /1920-2013/.
Автор е на автобиографичната книга "Моят живот" (1999) и на около 50 книги с литературна критика.
Радосвета Бояджиева, български диригент /1923-2018/.
Първата жена професионален диригент на оперно-симфонична музика в България и първата жена диригент в света, дирижирала "Девета симфония" на немския композитор Лудвиг ван Бетовен. За първи път дирижира на 23 години в Народния театър. Работила е в Болшой театър и в Москва като асистент диригент в Московската филхармония (1948-1949). През 1948 г. първа дирижира рапсодия "Вардар" от композитора Панчо Владигеров с Ленинградската филхармония. Диригент в Националната опера (1950-1973). Създател (1973) и главен художествен ръководител на Врачанската филхармония (1973-1988). Организира към община Враца Камерен оркестър "Враца" (2001), който по-късно се преименува на "Радосвет". Дирижирала е симфоничните оркестри на Полша, Румъния, Италия, Белгия, Германия и Куба. Повече от 20 години преподава в Българската държавна консерватория. В репертоара й са включени оперите "Аида", "Травиата", "Риголето", "Отело", "Мадам Бътерфлай", "Тоска" и "Бохеми", "Кармен", "Борис Годунов", "Дама Пика", "Евгений Онегин", "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро" и др. От първото си заставане зад диригентския пулт на 31 март 1946 г. пред Софийската държавна филхармония, когато е едва на 23 години, до края на творческата си кариера, когато е на 86 години, тя дирижира концертите без партитури. Авторка е на реквиема "Молитва за България" за хор, оркестър и солисти (2006). Удостоена със званието "Народен артист (1981). Носителка на Почетна грамота на Министерството на културата (1999), на наградата "Златен век" на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура (2003). Почетен гражданин на Враца (30 май 2000).
Егор Яковлев, съветски журналист, публицист и писател /1930-2005/.
Главен редактор на сп. "Советская печат" /от 1967 г. - сп."Журналист"/ (1967-1968). Заместник-председател на Агенцията по печата "Новости" и главен редактор на в. "Московские новости" (1986). Председател на Общосъюзната телерадиокомпания /ВТРК/ "Останкино" (1991-1992). Генерален директор (1992) на издателската къща "РТВ-Пресс", която през 1993 г. започва да издава в. "Общая газета" (1993-2002).
митрополит Дометиан (светско име Димитър Попвасилев Топузлиев), църковен деец /1932-2017/.
На 10 март 1959 г. е ръкоположен в йеродяконски чин и е назначен за епархийски дякон, проповедник и певец при храма "Св. Богородица" в Стара Загора. Протосингел на Великотърновската митрополия (1 януари 1963-февруари 1967), протосингел на Софийската митрополия (1 септември 1969-1 ноември 1970). Главен секретар на Светия Синод (1 ноември 1970-1 март 1979). На 15 декември 1974 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Знеполски". Управляващ българската Акронска епархия в САЩ (1 март 1979-март 1983). Викарий на Софийския митрополит (1 април 1983-юли 1987). Видински митрополит (2 август 1987-18 септември 2017). Носител на почетен знак "Стефан Стамболов" за принос към държавността и духовността (30 януари 2015).
Чудомир Александров, български минен инженер и политик /1936-1998/.
Работи в Научноизследователския и проектантски институт за рудодобив и обогатяване като технически научен сътрудник, старши инженер и старши научен сътрудник. Кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (3 април 1976-4 април 1981). Първи секретар на Софийския градски комитет на БКП (23 октомври 1979-14 март 1984). Член на Бюрото на Министерски съвет (февруари 1984-декември 1985). Член на ЦК на БКП (4 април 1981-14 декември 1988), секретар на ЦК на БКП (4 април 1981-3 януари 1984; 5 април 1986-20 юли 1988). Член на Политбюро на ЦК на БКП (3 януари 1984-20 юли 1988). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (2 февруари 1990-25 септември 1990; 27 декември 1996-4 май 1998). Първи заместник-председател на Министерски съвет (3 януари 1984-25 януари 1986). Член на Държавния съвет на Народна република България (18 юни 1986-8 февруари 1990). Заместник-председател на Министерския съвет (8 февруари-20 септември 1990). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (30 март 1980-1990). Председател на Стопанско обединение "Минерални суровини" (октомври 1988-май 1989). Председател на Комитета по геология при Министерски съвет (10 май 1989-февруари 1990). Носител на орден "13 века България" (8 септември 1984).
Джими Хендрикс, американски рокмузикант /1942-1970/.
Смятан за най-виртуозния и влиятелен изпълнител на електрическата китара. Той обогатява начина на свирене с китарата, използвайки фийдбек, дисторшън и други специални ефекти. На 18 септември 1970 г. е намерен мъртъв в хотелски апартамент в Лондон (Великобритания). Смъртта му е в резултат на употреба вследствие на наркотици.
Фернандо Риксен, нидерландски футболист /1976-2019/.
Със "Зенит" (Санкт Петербург, Русия) печели турнирът Лига Европа (2008) и Супер купата на УЕФА (2008).

Подобни статии

  • 19 октомври - Денят на българския лекар

    19 октомври - Денят на българския лекар

    Денят на българския лекар. Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на Българския лекарски съюз на църковния празник на преп. Йоан Рилски чудотворец. Светецът е избран за покровител на българския лекар, тъй като според преданието той е извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила, припомня БТА. На 19 октомври по традиция се връчва и отличието "Лекар на годината".

     

    707
  • 18 октомври - Денят на военния парашутист от българската армия

    18 октомври - Денят на военния парашутист от българската армия

    Денят на военния парашутист от българската армия. Отбелязва се с решение на министъра на отбраната от 17 март 1994 г. като празник на Силите със специално предназначение (дн. Сили за специални операции). Годишнина от първото бойно кръщение /1944/ на Парашутната дружина от състава на Първа Българска армия по време на заключителния етап на Втората световна война (1944-1945). на Парашутната дружина от състава на Първа Българска армия, сформирана в изпълнение на служебно Поверително писмо I-УО 2019 от 18 март 1943 г. на началника на Въздушните войски ген.-майор Димитър Айранов. Това става в реални бойни действия в Стражин-Кумановската настъпателна операция на Българската армия, където Парашутната дружина е използвана като щурмова пехотна част срещу разположението на преминалата към отбрана 11-та въздушнополева дивизия на Вермахта (въоръжените сили на Германия в периода 1935-1945). Парашутната дружина овладява укрепената Стражинска позиция, с което открива пътя за настъпление на Българската армия, но губи 35 души, а 65 са ранени, което е близо една четвърт от личния й състав. За периода на участие във войната от състава на дружината 59 воини са загинали, 151 ранени, а 23-ма воини остават за цял живот инвалиди.

     

    201
  • 17 октомври - Международният ден за борба против нищетата

    17 октомври - Международният ден за борба против нищетата

    Международният ден за борба против нищетата. Отбелязва се от 1993 г. по инициатива на бившия генерален секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр и на френската благотворителна организация "АТД - Кар Монд", одобрена с резолюция A/RES/47/196 на Общото събрание на ООН от 22 декември 1992 г.

    183