18 юли - Професионалният празник на пожарникарите

Професионалният празник на спасителите от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към Министерство на вътрешните работи. Отбелязва се от 1993 г. с решение 95 на Министерския съвет от 22 март 1993 г. като професионален празник на служителите от Гражданската отбрана на Република България. Годишнина от утвърждаването /1936/ с Указ 310 на цар Борис III на Наредба-закон за противовъздушната отбрана и химическата защита на Царство България, с която се поставя началото на дейността по защита на населението в България при природни бедствия и технологични аварии.

В България се отбелязва:

Празникът на град Карлово. Годишнина от рождението /1837/ на Васил Левски, революционер и идеолог на българската национална революция, Апостол на българската свобода. По традиция в навечерието на празника на града - на 17 юли, се връчва Наградата на Карлово на дейци от града, страната и чужбина, свързали творчеството и дейността си с града.

Празникът на град Левски. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1992 г. Годишнина от рождението /1837/ на Васил Левски, революционер и идеолог на българската национална революция, Апостол на българската свобода.

По света се отбелязва:

Международният ден на Нелсън Мандела. Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на фондацията "Нелсън Мандела", одобрена с резолюция A/RES/64/13 на Общото събрание на ООН от 10 ноември 2009 г., като признание за приноса на Мандела към културата на мира, свободата и разбирателството. Чества се на рождения ден на Нелсън Мандела (18 юли 1918), юрист и политик, президент на Република Южна Африка (10 май 1994-16 юни 1999), носител на Нобелова награда за мир за 1993 г., символ на борбата с апартейда. Всеки жител на планетата е призован на този ден да отдели по 67 минути за благотворителна дейност, за да стане светът по-добро място за живот - 67 са годините, които Нелсън Мандела е посветил на демократичните промени в родината си и по света.

На този ден в България:

1332 - Битка при крепостта Русокастро, в която цар Иван Александър нанася поражение на византийския император Андроник III Палеолог. Между България и Византия е подписан мирен договор, съгласно който византийският император се съгласява да се изтегли от завладените по-рано от него български територии между р. Тунджа и Черно море, които отново влизат в пределите на България. Победата укрепва авторитета на цар Иван Александър и принуждава Византия за дълго да се откаже от агресивни действия в пограничните райони на Тракия.
1868 - Сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с турската войска на връх Бузлуджа (дн. връх Хаджи Димитър). Целта на четата, сформирана през 1868 г. от българската революционна емиграция в Румъния, е да стигне Стара планина, където да действа като привременно българско правителство и да обяви на народа: "На оръжие!". Вярвали са, че предстои всенародно въстание и трябва само да се даде знак, а ръководството на четата щяло да бъде неговият щаб. Обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е единствената, която успява да премине в България с намерението да предизвика всенародно въстание съгласно плановете на Георги Раковски, умрял на 9 октомври 1867 г. от туберкулоза. В нея се включват около 130 души като основното ядро е от участници във Втората българска легия (1867-1868). Войводи на четата са Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 6 срещу 7 юли преминават през р. Дунав на българския бряг при с. Вардим (устието на р. Янтра), Великотърновски окръг и се отправя към Стара планина. Още при дебаркирането си четата е забелязана от турски патрул, властите са известени и след нея е изпратена потеря. Открита и нападната, четата води тежки боеве. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и пленен, а Хаджи Димитър с оцелелите около 50 четници се оттеглят в Стара планина. На 18 юли на връх Бузлуджа са обградени от редовна турска войска и башибозук (над 700 души) и след жестоко сражение загива цялата чета заедно с войводата Хаджи Димитър. Два дни по-късно - на 20 юли 1868 г., българите от Крън, Енина и Шипка погребват телата на загиналите.
1878 - Шумен е освободен от османско иго по време на руско-турската освободителна война /1877-1878/. На 18 юли 1878 г. руските войски начело с ген. Сергей Белокопитов влизат в Шумен. Той подарява на църквата "Свето Вознесение" икона с изображенията на светите братя Кирил и Методий, която става символ на свободата за Шумен. Градът пада под османско иго през 1388 г.
1936 - Цар Борис III издава Указ 310, с който утвърждава Наредба-закон за противовъздушната отбрана и химическата защита на Царство България, с което се поставя началото на дейността по защита на населението в България при природни бедствия и технологични аварии.
Институцията е съществувала като Местна противовъздушна отбрана на Народна република България (1951-1962), Гражданска отбрана на Народна република България (1962-1993), Гражданска защита на Република България (1993-1999), служба "Гражданска защита на Република България" към министъра на отбраната (1999-2001), Държавна агенция "Гражданска защита" към Министерски съвет (2001-2006), Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (2006-2009), Главна дирекция "Гражданска защита" към Министерство на вътрешните работи /МВР/ (2009-2010). Със Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР, приет от 41-ото Народно събрание на 27 октомври 2010 г., считано от 1 януари 2011 г. към министерството се създава Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", в която се обединяват съществуващите в МВР Главна дирекция "Гражданска защита" и Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване".
1956 - Несебър е обявен за музеен, туристически и курортен комплекс от национално и международно значение с Постановление 243 на Министерския съвет.
През 1983 г. градът е включен в Списъка за Световното и културно наследство на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). С Постановление 174 на Министерския съвет от 3 септември 1991 г. са определени границите на Националния археологически и архитектурно-градоустройствен резервант "Старинен Несебър".
1995 - Във Варна е открита ро-ро линията Варна-Поти (Грузия). Линията представлява транспортен коридор, свързващ Европа с кавказките републики и Средна Азия.
2003 - "Нова телевизия" получава индивидуален лиценз за изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна мрежа за наземно телевизионно радиоразпръскване с национално покритие.
2012 - На паркинга пред терминал "пристигащи" на летище "Сарафово" в Бургас е взривен на автобус. Взривът избухва по време на товаренето на багажа и настаняването на пътниците, пристигнали със самолет от Тел Авив, Израел. Загиват 7 души, сред които е и една бременна жена. Ранените са около 20. Пет от жертвите са граждани на Израел. Загива и един българин - шофьорът на взривения автобус. Седмият загинал е вероятният атентатор самоубиец, чиито фалшиви американски документи са намерени на мястото на взрива.
2017 - В София в градинката до църквата "Св. Седмочисленици", полицаите излизат на протест с искания за увеличение на заплатите още през 2017 г., а не както ръководството на МВР обещава от началото на 2018 година. Протестът е пореден след състоялия се в София на 5 юли 2017 г. в Деня на Професионалния празник на служителите на МВР, протест на полицаи, пожарникари, спасители, заети във всички сфери на дейност на МВР, организиран от Синдикалната федерация на служителите в МВР /СФСМВР/ с искания за увеличение на заплатите, нов закон за МВР, достойни условия на труд, както и адекватно предпазно облекло и униформи. На 13 юли 2017 г. 44-ото Народно събрание приема на второ четене промените в Закона за МВР, съгласно които полицаите, които са имали право на униформи за периода от 2011 до 2015 г., но не са ги получили, ще получат левовата равностойност за тях. Сумите няма да бъдат облагани с данъци и за тях няма да се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
2018 - Народното събрание окончателно приема допълнение в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, съгласно което продажбата на имоти-частна държавна собственост и на имоти, собственост на търговски дружества с повече от 50 процента държавно участие, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество, ще се извършва чрез електронна платформа за продажба на имоти.
2019 - Народното събрание приема окончателно промените в Закона за концесиите, съгласно които морските плажове ще се отдават на концесия от Министерството на туризма.
2020 - Протестиращи блокират за трета поредна събота пътищата Русе-Варна и Русе-Кубрат. Причината за недоволството им е лошото състояние на второкласния път Русе-Кубрат, който не е ремонтиран основно от около 30 години.

На този ден по света:

1830 - В Монтевидео, Уругвай, е приета първата конституция на страната, след провъзгласяването на независимостта и основаването на Република Уругвай през 1828 г.
1918 - В Москва, СССР, излиза бр. 1 на в. "Вечерни новини на Московския съвет на работниците и депутатите от Червената армия". През 1920 г. приема името "Комунистически труд", през 1922 г. - "Работеща Москва". От 1939 г. приема името "Московски болшевик". От 1945 г. носи сегашното си име - в. "Московская правда".
1925 - В СССР е проведен първият полет на сферичен аеростат с научни цели, извършен от физика Александър Фридман и пилота на въздухоплавателни средства Павел Федосеенко. Двамата достигат рекордната за това време височина от 7400 м.
1925 - В Германия излиза първото издание на том първи на книгата "Моята борба" от 720 страници на идеолога на нацизма Адолф Хитлер. Адолф Хитлер е осъден на 1 април 1924 г. в Мюнхен, Германия, на 5 години затвор по обвинение в държавна измяна за участие в неуспешния опит за преврат - т.нар. "бирен бунт" (8 ноември 1923). В края на 1924 г. той е амнистиран. По време на деветмесечното си заточение Адолф Хитлер написва книгата "Моята борба", която се превръща в библия за нацистките движения. През 1939 г. тя е преведена на 11 езика с общ тираж над 5 млн. екземпляра.
1955 - Съвещание в Женева, Швейцария, на правителствените ръководители на СССР, САЩ, Великобритания и Франция по въпросите на мирното урегулиране на Германия и европейската сигурност и разоръжаване, завършило на 23 юли 1955 г. В съвещанието участват генералният секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер, министър-председателят на Великобритания Антъни Идън и президентът на Франция Рене Коти. Това е първата среща на правителствените ръководители на четирите страни след Втората световна война (1939-1945).
1955 - Първа конференция на парламентаристи от страните членки на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) в Париж, Франция. От м. ноември 1966 г. структурата се нарича Североатлантическа асамблея. От 1 юни 1999 г. приема името Парламентарна асамблея на НАТО.
1964 - В квартал Харлем в Ню Йорк, САЩ, избухват сблъсъци след застрелването на 15-годишен афроамериканец от бял полицай. С този инцидент се поставя началото на масови безредици срещу полицейското насилие на расова основа в страната, които обхващат щатите Ню Йорк, Филаделфия, Калифорния, Ню Джърси и Детройт, щата Мичиган. В резултат на сблъсъците между протестиращи и полиция в Харлем загива един човек, ранени са над 100 души и около 450 души са арестувани.
1968 - В Санта Клара, щата Калифорния, САЩ, американските инженери Робърт Нойс и Гордън Мур основават компанията за производство на микропроцесори и специализирани интегрални схеми "Интел".
1976 - Влиза в сила Международна конвенция за предотвратяване и наказание на престъплението апартейд, утвърдена с резолюция 3069 на Общото събрание на ООН от 30 ноември 1973 г. Ратифицирана е от Народното събрание на България на 31 май 1974 г., в сила от 18 юли 1976 г.
1980 - Последно изпълнение на сцената на Театъра на "Таганка" в Москва, Русия, на Владимир Висоцки, който изпълнява главната роля в постановката "Хамлет". Това е последната му изява в театъра преди смъртта му на 20 юли 1980 г.
1988 - Иран обявява, че приема резолюция 598 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 20 юли 1987 г., предвиждаща незабавно прекратяване на огъня по време на войната с Ирак до 20 август 1988 г. Ирак приема резолюцията на 6 август 1988 г. Войната между Иран и Ирак започва на 22 септември 1980 г. и завършва на 20 август 1988 г.
1998 - В Рим, Италия, е приета Дипломатическата конвенция на ООН за създаване на Международния наказателен съд (т.н. Римски статут), от представителите на над 120 страни. Съдът започва да функционира на 1 юли 2002 г., след като Дипломатическата конвенция е ратифицирана от 60 страни. Международният наказателен съд има юрисдикция над четири групи престъпления - геноцид, престъпления срещу човечеството, срещу законите и обичаите за водене на война. В състава на съда влизат 18 съдии със 7-годишен мандат, прокурори и следователи. Първото заседание на Международния наказателен съд се провежда на 11 март 2003 г. в Хага, Нидерландия.
2002 - Закариас Масауи, обвинен пред американски федерален съд в съучастие в атентатите от 11 септември 2001 г., се признава за виновен. Той заявява пред съда, че е член на терористичната група "Ал Каида" и сподвижник на смятания за организатор на атентатите Осама бин Ладен.
2004 - Референдум в Боливия за национализиране на газовия отрасъл протича при висока избирателна активност. Боливия притежава вторите по обем залежи от природен газ в Латинска Америка, който е главното национално богатство. 83,2 процента от боливийците гласуват за отмяна на приетия през 1997 г. закон за петролните и газови богатства, съгласно който експлоатацията, транспортът, ценообразуването и износът на природен газ се предоставят на чуждестранни компании, притежаващи концесии за тази дейност.
2007 - Индийски съд произнася общо 6 смъртни присъди за атентатите от 1993 г. във финансовата столица на Индия - Мумбай, за поставянето на няколко бомби, взривени на 12 март 1993 г. в различни райони на Мумбай. Тогава при най-кървавия терористичен атентат в Индия загиват 257 души и над 300 са ранени. Над 100 души са признати за виновни за участие в заговора, смятан за акт на отмъщение заради разрушаването през 1992 г. в Северна Индия на джамия от 16-и в. от индуистки националисти. След разрушаването на храма избухват религиозни бунтове, завършили с над 800 жертви, повечето мюсюлмани.
2013 - В болницата Акдениз в Анталия, Турция, е извършена пета трансплантация на лице. При продължила 6 часа и половина операция на 27-годишния Реджеп Серт успешно е присадено лицето на 42-годишен поляк в мозъчна смърт. Полският турист, който бил на почивка в егейския курорт Ула (окръг Мугла), е изпаднал в мозъчна смърт след инцидент в морето. През 2012 г. в Турция са извършени четири трансплантации на лице.
2016 - През първия ден от международната конференция за борба с вируса на СПИН в Дърбан, Република Южна Африка, изпълнителният директор на УНИЦЕФ Антъни Лейк обявява, че СПИН остава първата причина за смъртност сред младежите и девойките на между 10- и 19-годишна възраст в Африка. Смъртните случаи вследствие на СПИН сред 15- и 19-годишните са се увеличили над 2 пъти от 2000 г. През 2015 г. в света ежечасно са били регистрирани 29 нови заболявания от СПИН в същата възрастова група. Най-уязвими са младите момичета. С тях са свързани 65 процента от новите заболявания от СПИН в света в тази възрастова група. В субсахарска Африка, където живеят около 70 процента от заразените със СПИН, трима от четирима новозаразени със СПИН през 2015 г. са били момичета. Изследване на УНИЦЕФ, обхванало 52 000 младежи и девойки в 16 държави, разкрива, че 68 процента от анкетираните не желаели да се подложат на тест за СПИН, защото се страхували, че резултатът може да е положителен. Новите случаи на заразяване от майка на дете, свързани с предаване на вируса ХИВ при раждането или кърменето са намалели с около 70 процента от 2000 г. През 2015 г. половината от новите заразявания сред децата на възраст от 0 до 14 години са регистрирани в 6 държави, 5 от които са в Африка - Република Южна Африка, Кения, Мозамбик, Нигерия и Танзания.
2017 - В Тбилиси, Грузия, президентите на Украйна и Грузия Петро Порошенко и Гиорги Маргвелашвили подписват декларация за стратегическо партньорство между двете страни, по-специално за взаимно поддържане на суверенитета и териториалната цялост. Подписано е и споразумение за сътрудничество в сферата образованието, предвиждащо по-специално съдействие за учещите украински език в Грузия.
2018 - В Турция е отменено окончателно извънредното положение, въведено на 20 юли 2016 г. след неуспешния опит за държавен преврат в страната на 15 юли 2016 г. По време на продължилото две години извънредно положение в Турция десетки хиляди хора са уволнени от държавна служба и от армията, докато политици и журналисти са арестувани.
2019 - В град Киото, Япония, при умишлен пожар в студио за анимация на компанията "Киото анимейшън" загиват 33 души, а 36 са ранени. Подпалвачът е Шинджи Аоба, който обвинява студиото в плагиатство. Това е най-кървавото масово убийство в Япония след предполагаемия палеж в Токио през 2001 г., когато загиват 44 души.
2020 - В една от най-големите готически църкви във Франция - катедралата "Св. св. Петър и Павел" в гр. Нант, избухва пожар, който унищожава безценни реликви, сред които старинен орган, изработен през 1620 г. от Жак Жирар и витражите от източната фасада, завършени през 1499 г. Строежът на катедралата започва през 1434 г. и продължава 457 години - до 1891 г. Пожарът унищожава реликви, оцелели през Френската революция и Втората световна война. Според представители на властите пожарът се дължи на умишлен палеж.

Родени на този ден българи:

Васил Левски (ист. име Васил Иванов Кунчев), революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение, Апостол на българската свобода /1837-1873/.
Участник в Първата българска легия (1861-1862), където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски. Учител във Войнягово, Карловско, и в с. Ени кьой, Тулчанско (1864-1867). През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. През март с.г. се включва в четата на Панайот Хитов и е избран за знаменосец. Включва се във формирането на Втората българска легия (1867-1868). Осъществява две обиколки в България - първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората - от 1 май до 26 август 1869 г., по време на която изгражда първите революционни комитети в Ловеч, Плевен, Карлово, Сопот за подготовка на въоръжена борба срещу поробителите. Участва в създаването и е избран за член на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния (1869). Изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в България (27 май 1870). На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април-4 май 1872) е утвърден за "главен апостол на цяла България,Тракия и Македония", след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи. На 27 декември (ст. ст.) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче (намиращо се в село Къкрина, Ловешко). От 5 до 10 януари (ст. ст.) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (ст. ст.) изготвя заключителния протокол, с който предлага да бъде осъден на смърт. На 22 януари ст. ст. със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари ст. ст. /18 февруари н. ст. 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти. По традиция всяка година на 19 февруари се отбелязва годишнината от смъртта му, когато в цялата страна се организират тържествени чествания.
Елин Пелин (ист. име Димитър Иванов Стоянов), писател /1877-1949/.
Учител в с. Байлово, Софийска област (1895-1896). Библиотекар в Университетската библиотека (1903-1907). Пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910-1916). Уредник в къщата-музей "Иван Вазов" (1924-1944). Журналист и редактор на различни периодични издания - сп. "Селска разговорка" (1902-1903), в. "Българан" (1904-1909), в. "Развигор" (1921-1927, 1937), на детските издания "Веселушка" (1908-1910), "Чавче" (1913-1914), "Светулка" (1920-1932), в. "Септемврийче" (1945-1949). Председател на Съюза на българските писатели (1940). Редовен член на Българската академия на науките (1941). Първите си творби обнародва през 1895 г., като под стихотворението "Тихи тъги" (ноември 1897), отпечатано в сп. "Български преглед", за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. Автор е на сборници с разкази (1904-1911), сборник хуморески в стихове и проза "Пижо и Пендо" (1917), на повестите "Гераците" (1911), "Земя" (1928) и др., на фейлетони и хумористични очерци, цикъл философски разкази и притчи "Под манастирската лоза" (1936), на творби за деца - "Златни люлки" (1909), "Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса" (1918), "Гори Тилилейски" (1919), "Сладкодумна баба" (1919), "Ян Бибиян" (1933), "Ян Бибиян на Луната" (1934), "Приказки и басни" (1949), "Торбаланци" (1958) и др. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика.
Никола Попов, актьор /1899-1963/.
Играл е в театър "Ренесанс" (1921-1922), в Кооперативен театър (1922-1938), в Колективен оперетен театър (1938-1939), в Оперетен театър "Казиното" (1939-1940), в Народния театър в Скопие (1940-1943), от 1943 г. в Народния театър в София, директор на театъра във Варна (1954-1955). Участва във филмите "Под игото" (1952), "Две победи" (1956), "Тютюн" (1962) и др.
Димитър Панов (Димитър Панов Иванов, бай Пано), актьор, режисьор и театрален деец /1902-1985/.
След 1944 г. е актьор и режисьор в театрите в Пловдив, Габрово, Толбухин (дн. Добрич), Перник, Бургас и Враца, директор на Врачанския народен театър (1955-1958). От 1959 г. се установява в театъра в Пловдив. Снима се в киното и телевизията. Носител на орден "Георги Димитров" (1972, 1982), лауреат на Димитровска награда (1959).
Драган Прокопиев (Драган Прокопиев Василев), хоров диригент и музикален педагог /1904-1984/.
Основател (1944) и първи диригент (1944-1956) на Армейския ансамбъл (дн. Представителен ансамбъл на Въоръжените сили на Република България).
Иван Кондов, актьор, режисьор и театрален деец /1925-2004/.
Актьор в театрите в Разград (1947-1950), Хасково (1950-1952), Русе (1952-1957), Бургас (1957-1959), Варна (1967-1968), в Държавен сатиричен театър (1959-1960), в Театър "Българска армия"(1959-1965), в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1966-1967, директор - 1967-1969), в Народен театър "Иван Вазов" (1969-1990, с прекъсвания). Директор на Драматичен театър - Враца (1973-1976, 1980-1982). Участва във филмите "Неспокоен дом" (1965), "Игрек 17" (1973), "Обич" (1973), "Отвъд хоризонта" (1960), "Легенда за Паисий" (1963), "Късче небе за трима" (1965), "Дневна светна" (1974) и др. Удостоен с Димитровска награда (август 1985, 24 август 1964), със званията "Народен артист" (май 1969), "Заслужил артист" (22 май 1963), носител на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (1999) и др.
Любомир Йорданов, художник /1934-2012/.
Работил е като главен художник на Българската национална телевизия. Реализирал е над 800 телевизионни предавания, филми, фестивали, шоупрограми, телевизионни театрални постановки и рубрики.
проф. Емил Попов, скулптор /1951/.
Преподавател е в Националната художествена академия. Работи в областта на кавалетната и монументалната пластика. Има реализирани над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина, а негови произведения са собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествени галерии в страната и чужбина - музея "Пушкин" в Москва /Русия/, Национална галерия във Варшава /Полша/ и Национална галерия в Прага /Чехия/, в музея "Данте" в Равена /Италия/, в музея "Мост" в Норвегия, както и в частни колекции. Сред работите му са - фигура на Илия Бешков в Плевен (1983), фигура на Кирил Петров в Монтана (1984), бюст на Златю Бояджиев в Пловдив (1985), скулптурен портрет на Йордан Радичков в София (2007), фигура на Атанас Буров в София (2012), фигура на Ванга в Рупите (2012) и др. Заедно със склуптора Ангел Станев е автор на композицията "България - земя на древни култури" (1981) в Националния дворец на културата. Носител на наградата "Сребърно Възраждане" за скулптура.
Юрий Асланов, социолог /1951/.
От м. март 2000 г. е съсобственик и съуправител на Агенция за количествени и качествени социални и пазарни проучвания АФИС ООД. Член е на УС на Института за социална интеграция и негов председател (2008-2011). Член на Изпълнителното бюро на НС на БСП (21 май 2016 - април 2017). Автор на книгата "Неприлични думи" (2004), на множество научноизследователски публикации, монографии, студии и над 1500 публикации в периодичния печат.
Трендафил Стойчев, български състезател по вдигане на тежести /1953/.
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, Канада. От световни първенства печели един златен медал (1974) и два сребърни медала (1975, 1976). От европейски първенства печели два сребърни медала (1974, 1975) и един бронзов медал (1976). През спортната си кариера подобрява 6 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.
Кръстю Лафазанов, актьор /1961/.
Работил е в Държавния куклен театър във Варна (1985-1987), в Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян (1988-1989), в Общинския театър "Красно село" в София (1989-1990), в Младежкия театър "Николай Бинев" (1990-1991), в Първия частен театър "Ла Страда" (1991-1993), в Сатиричния театър "Алеко Константинов" (2003-2007), в Народния театър "Иван Вазов" (1993-2007), в Театър "Ела" в София (2007) и в др. Участва в телевизионни предавания като "Улицата" и "Събота късен следобед" (по Българска национална телевизия) и "Смях в залата" (по bTV). От м. януари 2007 г. е актьор в новото телевизионното предаване по bTV "Комиците". Участвал е във филмите "Разводи, разводи..." (1989), "Граница" (1994), "Дунав мост" (1999), "Рапсодия в бяло" (2002), "Летете с Росинант" (2006), "Пеещите обувки" (2016), "Спомен за страха" (2016), "Smart Коледа" (2018) и телевизионните сериали "Английският съсед" (2011), "Морска сол" (2005), "Столичани в повече" (2011-2019) и др. Заедно със съпругата си Елена Начева имат издадени поредицата детски книжки "Засукани финтифлюкани приказчуни" (1997) и книгата "Пълнолудие или две кофи смях" (1999). Участва в дублаж на филми. Носител на наградата "Аскеер" на Театъра на българската армия за изгряваща звезда (1991), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за изгряваща звезда (1986) и за главна мъжка роля (2002).
Веселина Кацарова, оперна певица /1965/.
Дебютира в Старозагорската опера с Хабанера от операта "Кармен" на Жорж Бизе. Била е солистка в Софийската опера и балет, в операта в Цюрих, Швейцария, във Виенската държавна опера и др. От м. октомври 2016 г. е артистичен директор на Държавна опера - Стара Загора. Изпълнявала е над 50 главни роли извън България и е определяна от критиката като мецосопран номер 1 в света. Има много международни отличия и награди.
Владимир Гаджев, български футболист /1987/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Панатинайкос" (Гърция), "Ливадиакос" (Гърция), "Крит" (Гърция), "Левски" (София), "Ковънтри Сити" (Англия), "Анортосис" (Гърция), "Берое" (Стара Загора), "Хебър" (Пазарджик). За националния отбор по футбол има изиграни 29 мача и отбелязан 1 гол.

На този ден са родени и:

Робърт Хук, английски учен енциклопедист, естествоизпитател и изобретател /1635-1703/.
Открил е Закона на Хук за еластичността (1660). Автор е на труда "Микрография" (1665), в който въвежда за първи път термина "клетка".
Уилям Текери, британски писател /1811-1863/.
Автор е на поемата "Тимбукту" (1829), приказките "Розата и пръстенът" (1855), романите "Катрин" (1939-1840), "Щастието на Бари Линдън" (1844), "Панаир на суетата" (1848), "Пенденис" (1848-1850), "Хенри Есмънд" (1852), "Нюкоми" (1855), "Приключенията на Филип" (1862) и др. Последният му роман "Дени Дювал" остава незавършен. От 1860-1862 г. е редактор-издател на сп. "Корнхил".
Хендрик Лоренц, нидерландски физик /1853-1928/.
Разработва електронната теория (1892). Носител на Нобелова награда за физика за 1902 г. заедно с нидерландския физик Питър Зееман за техните изключителни заслуги в изследванията на влиянието на магнетизма върху излъчването.
Рикарда Хух, немска писателка /1864-1947/.
Олга Спесивцева, съветска балерина /1895-1991/.
Натали Сарот (ист. име Наталия Черняк), френска писателка от руски произход /1900-1999/.
Андрей Громико, съветски политик /1909-1989/.
Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (2 юли 1985-1 октомври 1988). Министър на външните работи на СССР (15 февруари 1957-2 юли 1985). Посланик на СССР в САЩ (1943-1946), във Великобритания (1952-1953). Постоянен представител на СССР в ООН (1946-1948).
Оскар Сала, немски музикант и композитор, автор на електронна музика /1910-2002/.
Заедно с инж. Фридрих Траутвайн създават първия електронен музикален инструмент, т. нар. траутониум (20 юни 1930).
Владимир Демихов, съветски хирург /1916-1998/.
Пионер в опитите на сърдечни трансплантации. Първият си опит прави през 1946 г. върху куче. През 1952 г. извършва успешно и описва техниката за поставяне на байпас отново върху куче. Автор на монографията "Експеримент за присаждане на жизнено важни органи" (1960), която е първото в света ръководство по трансплантология.Носител на орден "За заслуги към отечеството "трета степен (1996), на Държавна награда (1988). Почетен доктор на Лайпцигския университет, почетен член на Кралското научно дружество в Упсала (Швеция), почетен доктор на медицинската клиника на братя Мейо в САЩ.
Анри Салвадор, френски музикант и композитор /1917-2008/.
Популяризира американския рок енд рол във Франция и утвърждава стила боса нова.
Нелсън Мандела, южноафрикански юрист и политик /1918-2013/.
Нелсън Мандела е символ на борбата срещу апартейда в страната. Заради участието му в революционната борба на Африканския национален конгрес е арестуван на 5 август 1962 г. Осъден е на доживотен затвор на 12 юни 1964 г., освободен на 11 февруари 1990 г. Президент на Република Южна Африка (10 май 1994-16 юни 1999). Носител на Нобелова награда за мир за 1993 г. за приноса му в премахване на системата на апартейд в Република Южна Африка.
Джон Глен, американски астронавт и политик /1921-2016/.
На 20 февруари 1962 г. той става първият американски астронавт, извършил орбитален полет около Земята с космическия кораб Меркурий-Атлас 6", наречен от него "Френдшип -7". Той обикаля три пъти Земята за около пет часа. Втория си полет Джон Глен извършва, когато е на 77 години, като специалист по полезни товари на космическата совалка "Дискавъри" (STS-95) (29 октомври-7 ноември 1998) , поставяйки рекорд за най-възрастния човек, извършил космически полет. Сенатор от Демократическата партия (3 януари 1974-3 януари 1999). Носител на Президентския медал на свободата (29 май 2012).
Курт Мазур, немски диригент /1927-2015/.
От 1955 г. е втори диригент на Дрезденската филхармония, а от 1967 г. до 1972 г. е неин главен диригент. От 1970 г. е ръководител на оркестъра на театъра Гевандхаус в Лайпциг в продължение на 26 години. Бил е диригент на няколко от най-големите оркестри в света, сред които Националния оркестър на Франция като негов музикален директор (2002-2008) и главен диригент на Лондонската филхармония (2000-2007). Музикален директор на Нюйоркската филхармония (1991-2002) и неин почетен музикален директор до смъртта си.
Евгений Евтушенко, руски поет, писател, публицист и сценарист /1932-2017/.
По документи е записан, че е роден през 1933 г. Първото му стихотворение е публикувано през 1949 г. във в. "Съветски спорт". Първата му книга със стихове "Разузнавачи на бъдещето" излиза през 1952 г. Автор е на над 150 книги, преведени на повече от 70 езика. Сред тях са сборниците с поезия "Трети сняг" (1955), "Шосето на ентусиастите" (1956), "Обещание" (1957), "Ябълка" (1960), "Последен опит" (1990), "Моята емиграция" и "Няма години" (1993), "Моя златна загадка" (1994) и др.През 1961 г. в "Литературная газета" е публикувана поемата му "Бабий Яр", посветена на масовия разстрел на близо 34 000 евреи от нацистите през 1942 г. близо до Киев. За нея той е обвинен от съветските власти в политическа незрялост и липса на чувство на интернационализъм, защото не е описал и другите жертви на нацизма. Въз основа на тази поема композиторът Дмитрий Шостакович създава своята 13-а симфония. Поемата "Бабий Яр" е преведена на 72 езика, а стихове от нея са изсечени пред Мемориалния музей на Холокоста във Вашингтон, САЩ. Освен десетките поетични книги е издал и романите "Ягодови места и "Не умирай преди смъртта". През 1984 г. снима филм по собствен сценарий "Детска градина", а през 1991 - "Погребението на Сталин". През 1963 г. е номиниран за Нобеловата награда за литература.
Роалд Хофман, американски химик /1937/.
През 1962 г. открива метод за изчисляване на електронните орбитали на хидридите на бора и на полициклените молекули. Носител на Нобелова награда за химия за 1981 г., заедно с японския химик Кеничи Фукуи за теорията, открита от тях независимо един от друг, относно механизма на химичните реакции.
Пол Верховен, американски режисьор и сценарист от холандски произход /1938/.
Режисьор е на филмите "Бизнесът си е бизнес" (1971), "Локум" (1973), "Кралски войник" (1977), "Четвъртият човек" (1983), "Плът и кръв" (1985), "Робокоп" (1987), "Завръщане в бъдещето" (1990), "Първичен инстинкт" (1992), "Звездни рейнджъри" (1997), "Човек без лице" (2000), "Черният тефтер" (2006) и др.
Адолф Оги, швейцарски политик /1942/.
Президент на Швейцария (1 януари 1993-31 декември 1999) Вицепрезидент на Швейцария (1 януари 1999-31 декември 1999). Президент на Швейцария (1 януари 2000-31 декември 2000). Специален представител на генералния секретар на ООН по въпросите на спорта (2001-2008).
Джачинто Факети, италиански футболист и спортен деец /1942-2006/.
Печели златен медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия и сребърен медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико с националния отбор по футбол. С "Интер" (Италия) печели два пъти турнира Купа на европейските шампиони /дн. Шампионска лига/ (1964, 1965).
Стив Форбс (Малкълм Стивънсън (Стийв) Форбс, младши), американски журналист и издател /1947/.
Главен редактор на американското сп. "Форбс".
Хартмут Михел, немски биохимик /1948/.
Носител на Нобелова награда за химия за 1988 г. заедно с немските биохимици Йохан Дайзенхофер и Роберт Хубер за определянето на третичната структура на центъра на фотосинтетичната реакция.
Мартин Еспино, панамски политик /1963/.
Президент на Панама (1 септември 2004-2 юни 2009).
Еухенио Мена, чилийски футболист /1988/.

Това е денят на смъртта на:

Караваджо (Микеланджело Меризи да Караваджо), италиански художник живописец /1573-1610/.
Един от основоположниците на барока в живописта чрез въвеждането на техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон. Носи името на едноименния гр. Караваджо в близост до Милано. Едни от най-известните му картини са "Тома Неверни", "Вечеря в Емаус", "Картоиграчи", "Залавянето на Христос", "Всепобеждаваща любов", "Бичуването на Христос", "Седемте милосърдни дела", "Поклонението на влъхвите" и др.
Жан Антоан Вато, френски художник - живописец и график /1684-1721/.
Джейн Остин, британска писателка /1775-1817/.
Авторка е на романите "Разум и чувства" (1811), "Гордост и предразсъдъци" (1813), "Менсфийлд парк" (1814), "Ема" (1817), "Абатството Нортангър" (1817), "Доводите на разума" (1817) и др.
Бенито Пабло Хуарес, мексикански политик /1806-1872/.
Президент на Мексико (19 януари 1858-18 юли 1872). Национален герой на Мексико.
Хаджи Димитър (ист. име Димитър Николов Асенов), български войвода, участник в националноосвободителното движение /1840-1868/.
Участник в борбата за независима българска църква. От 1860 г. е хайдутин в четата на Георги Трънкин и Панайот Волов. В края на 1867 г. става войвода в Тайния централен български комитет. През 1868 г. заедно със Стефан Караджа сформира чета от българската революционна емиграция в Румъния с около 130 души за преминаване през р. Дунав в България. Целта на четата, сформирана през 1868 г. от българската революционна емиграция в Румъния, е да стигне Стара планина, където да действа като привременно българско правителство и да обяви на народа: "На оръжие!". Вярвали са, че предстои всенародно въстание и трябва само да се даде знак, а ръководството на четата щяло да бъде неговият щаб. На 6 срещу 7 юли преминават през р. Дунав на българския бряг при с. Вардим (устието на р. Янтра), Великотърновски окръг и се отправя към Стара планина. Още при дебаркирането си четата е забелязана от турски патрул, властите са известени и след нея е изпратена потеря. Открита и нападната, четата води тежки боеве. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и пленен, а Хаджи Димитър с оцелелите около 50 четници се оттеглят в Стара планина. На 18 юли на връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) са обградени от редовна турска войска и башибозук (над 700 души) и след жестоко сражение загива цялата чета заедно с войводата Хаджи Димитър. Два дни по-късно - на 20 юли 1868 г., българите от Крън, Енина и Шипка погребват телата на загиналите.
Василий Поленов, руски художник /1844-1927/.
Витезслав Новак, чешки композитор /1870-1949/.
Един от основоположниците на чешката музикална педагогика. Автор е на опери, балети, произведения за оркестър, хор и солисти и др.
сър Стенли Роуз, английски футболен функционер /1895-1986/.
Роуз започва кариерата си като съдия. Секретар на Английската футболна асоциация (1934-1962). Един от учредителите на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА). От 1946 г. е член на ръководството на Международната федерация по футбол (ФИФА). Президент на ФИФА (28 септември 1961-11 юни 1974) и неин почетен президент до смъртта си.
проф. Георги Брадистилов, български математик /1904-1977/.
Един от основателите на Държавната политехника (1942), в която е основател и завеждащ Катедрата по приложна математика (1945-1953), декан на Строителния факултет (1945-1947), ректор на Държавната политехника (1947-1948). Завеждащ на Катедра по висша математика на Машинно-електротехническият институт (1953-1971) и ректор на института (1962-1966). Член-кор. на Българската академия на науките (1967). Автор е на над 100 публикации (15 в чужбина), съавтор на основните учебници и ръководства по висша математика за инженери (около 40), и на книгите: "Матрично смятане", "Операционно смятане". Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1957, 1963), на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "Народна република България" втора степен (1964). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (1974).
Руска Маринова, българска художничка /1904-1988/.
Създава фигурални композиции, пейзажи и натюрморти, но твори предимно в областта на портрета и създава над 2000 портрета през целия си творчески път. От 1927 до 1931 г. живее в Париж, Франция, където участва в колективни изложби и устройва самостоятелна изложба (1929). Член на Федерацията на френските художници (1931). Има 21 самостоятелни изложби, от които две юбилейни изложби в София (1955 и 1975). Носител на златен медал на Парижкото изложение (1937).
Кенджи Миямото, японски политик /1908-2007/.
Председател на Централния комитет на Японската комунистическа партия (31 юли 1982-25 септември 1997) и почетен председател на партията (25 септември 1997-18 юли 2007).
ген.-майор Славчо Радомирски (ист. име Славчо Петров Бочев), военен деец и деец на революционното и работническо движение /1913-1997/.
Участник в младежкото революционно движение (1929). Един от създателите на Радомирския партизански отряд "Георги Димитров" и негов командир (1944) . Участва в първия период на Отечествената война като командир на Втори гвардейски полк (1944 - 1945). Началник на Политотдела на Гранични войски (1957-1962), заместник-началник на управление към Министерството на народната отбрана (1964-1968). Член на Централната контролно-ревизионна комисия на Българската комунистическа партия (19 ноември 1966-5 април 1986). Депутат в 3-ото Народно събрание (1958-1961), и от 5-ото до 7-ото Народно събрание (1966-1981). Носител на орден "Георги Димитров" (1973, 1983), на орден "Народна република България" трета степен (1959).
Хосе Анхел Валенте, испански поет, преводач и литературен критик /1929-2000/.
Бъртън Рихтер, американски физик /1931-2018/.
Носител на Нобеловата награда за физика за 1976 г. заедно с американския физик Самюел Тинг за работата им по откриването на тежка елементарна частица от нов вид.
Михаил Ангелов, български диригент и вокален педагог /1932-2017/.
Редовен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио (1957-1959). Основател на камерния ансамбъл "Софийски солисти" (1961). През периода 1961-1990 г. последователно е диригент, заместник-главен диригент, главен диригент на Софийската опера, и неин директор (април 1990-декември 1991). Бил е директор и главен диригент на оперните театри в Русе, Пловдив, Бургас и Благоевград. Главен диригент на Държавен музикален театър "Стефан Македонски" (1 септември 2005-1 септември 2009). Хоров диригент на хоровете "Дунавски звуци", "Кавал" и "Морфова-Прокопова". Гастролира като гост-диригент в Московската филхармония, Ленинградската филхармония, Оркестъра на Берлинската опера, Радиооркестъра на Загреб, Болшой театър, театър "Верди" в Триест, театър "Сан Карло" в Неапол, Берлинската Щатсопер, оперите в Прага, Братислава, Будапеща, Белград, Истанбул, Анкара и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (август 1974). Осъществява над 39 оперни и балетни постановки, 17 от които той поставя за първи път на българска сцена. Носител на наградата "Златно перо" на Министерството на културата (15 юни 2012), на "Златен век" - огърлие на Министерството на културата за изключителен принос в развитието на българската култура (19 май 2017).
Хосе Анхел Валенте, испански поет, преводач и литературен критик /1929-2000/.
Бъртън Рихтер, американски физик /1931-2018/.
Работи в областта на квантовата електродинамика. През 1970 г. ръководи група, която започва да строи електрон-позитронен акумулиращ пръстен към линейния ускорител на Станфордския университет в Пало Алто, Калифорния, САЩ, с който той работи от 1963 г. Групата започва да изследва раждането на адрони при сблъскване на позитрони и електрони с висока енергия и през 1974 г. регистрира раждането на нова тежка елементарна частица. Носител на Нобеловата награда за физика за 1976 г. заедно с американския физик Самюел Тинг за работата им по откриването на тежка елементарна частица от нов вид.
Алекс Роко (ист. име Алесандро Федерико Петриконе младши), американски актьор /1936-2015/.
Известен е с превъплъщението си в образа на Мо Грийн във филма "Кръстникът" (1972). Участвал е във филмите "Игра на пари", "Рафърти", "Хърби пощурява", "Сватбеният агент", "Димящи аса". Озвучава персонаж в сериала "Семейство Симпсън". Носител на телевизионната награда "Еми" за актьор в поддържаща роля в комедиен сериал за "Знаменитият Теди Зи" (1990).
Цвятко Барчовски, български баскетболист и треньор /1934-2019/.
От европейски първенства печели един сребърен (1957, София, България) и един бронзов медал (1961, Белград, Югославия). Печели златен медал на световните студенски игри през 1957 г. в Париж, Франция. Световен шампион за студенти през 1957 г. в Париж, Франция. Шампион на България със "Славия" (София) и ЦСКА (София). Бил е треньор на националния отбор по баскетбол за мъже.

Подобни статии

  • 17 септември - Денят на София

    17 септември - Денят на София

    • Денят на София. Отбелязва се съгласно Решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. в деня на църковния празник на св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов - 17 септември. Съгласно Наредба за символиката и отличията на Столична община, приета с Решение 23/20 декември 2007 г., в Деня на София се провежда тържествена сесия на Столичния общински съвет, на която се връчват отличията на Столична община.\
    • Денят на Лом. Отбелязва се от 1993 г. съгласно Решение 171 на Общинския съвет от 21 юли 1993 г. в деня на църковния празник на св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов - 17 септември.
    • Празникът на община Костинброд. Отбелязва се от 2007 г. съгласно Решение на Общинския съвет от 14 юни с. г. Годишнина от обнародването /1974/ на Указ 1942 на Държавния съвет, издаден на 4 септември 1974 г., с който Костинброд е обявен за град.
    121
  • Главният архитект на историческите паметници на Франция ще разкаже за предизвикателства на реконструкцията на Нотр Дам

    Главният архитект на историческите паметници на Франция ще разкаже за предизвикателства на реконструкцията на Нотр Дам

    Главният архитект на историческите паметници на Франция ще разкаже за предизвикателства на реконструкцията на катедралата "Нотр Дам дьо Пари". Проф. Бенжамен Мутон ще изнесе лекция утре в Софийския университет "Св. Климент Охридски", съобщават от Френския институт. Мутон е професор в престижното училище "Шайо" от 1983 до 2016 г.

    66