19 октомври - Денят на българския лекар

Денят на българския лекар. Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на Българския лекарски съюз на църковния празник на преп. Йоан Рилски чудотворец. Светецът е избран за покровител на българския лекар, тъй като според преданието той е извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила, припомня БТА. На 19 октомври по традиция се връчва и отличието "Лекар на годината".

 

В България се отбелязва:

Денят на българо-унгарското приятелство. Отбелязва се от 2016 г. с решение на Народното събрание от 15 септември 2016 г. На 19 октомври Българската православна църква чества преп. Йоан Рилски Чудотворец. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати в България след четири години. В Деня на българо-унгарското приятелство е предвидено да се провеждат ежегодно редица инициативи и прояви, които да показват общите моменти от българската и унгарската история, както и да се обсъждат позиции на двете държави по актуалните проблеми на съвремието, да се провежда културен обмен, да се реализират младежки инициативи.

 

Денят на град Перник. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1994 г. в деня на църковния празник преп. Йоан Рилски Чудотворец, покровител на миньорите. За първи път празникът е честван през 1903 г. по инициатива на миньорите.

 

Празникът на град Гоце Делчев. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1992 г. Годишнина от освобождението /1912/ на града от османско иго по време на Балканската война (1912-1913). По време на сраженията от 5 до 18 октомври 1912 г. Родопският отряд разбива османските войски и освобождава гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев). Сведенията за освобождението на града са противоречиви, като се споменават датите 17, 18 и 19 октомври. Всяка година с решение на Общинския съвет се определя датата, на която ще бъде отбелязан празникът на града. Празникът се отбелязва по стар стил.

 

Празникът на град Дупница. Отбелязва се с решение 11 на Общинския съвет от 23 март 1995 г. в деня на църковния празник преп. Йоан Рилски Чудотворец.

 

Празникът на град Кресна. Храмов празник на храм-паметник костница "Св. Иван Рилски".

 

Празникът на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Отбелязва се в деня на църковния празник на преп. Йоан Рилски Чудотворец, патрон на университета. Създаден е през 1950 г. като отдел при Машинно-технологичния факултет на Държавната политехника. От 1951 г. е самостоятелен факултет. С Указ на Президиума на Народното събрание от 10 юни 1953 г. е Висш минно-геоложки институт. От 1990 г. е Минно-геоложки университет. С Указ 187/21 юни 1995 г. на президента се преименува във Висш минно-геоложки институт "Св. Иван Рилски". С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски".

 

По света се отбелязва:

Световният ден на биоетиката. Отбелязва се от 2016 г. по инициатива на Департамента по биоетика на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), с цел да се популяризира биоетиката, която постепенно навлиза в медицината.

 

На този ден в България:

1872 - От 19 до 28 октомври продължават разпитите в Орхание (дн. Ботевград) и Тетевен на арестуваните участници в обира на турската поща при Арабаконашкия проход в Стара планина. На 22 септември 1872 г. под ръководството на Димитър Общи в Арабаконашкия проход е ограбена турската поща. Целта е да се осигурят пари, необходими на БРЦК за закупуване на оръжие за предстоящо въстание. Въпреки забраната на Васил Левски за извършването на обира, революционни дейци нападат пощенската кола, пътуваща от Орхание за София, и присвояват пренасяните 125 000 гроша. На 24 октомври 1872 г. турската полиция арестува Димитър Общи, както и много членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание, Етрополе и др. Направените разкрития при разпитите на задържаните довеждат до провал в революционната организация в Северна България и допринасят за залавянето на Васил Левски.

1886 - В Търново (дн. Велико Търново) е свикано III Велико народно събрание (ВНС). Заседава до 3 август 1887 г. Задачата му е да избере нов княз на България след абдикацията на Княз Александър I. На 29 октомври 1886 г. избира за княз принц Валдемар Датски. След отказа му да заеме престола III ВНС избира на 25 юни 1887 г. немския принц Фердинанд I Сакс-Кобургготски за български княз.

1903 - Произведени са избори за 13-о Обикновено народно събрание (2 ноември 1903-18 април 1908). Спечелени са от Народно-либералната партия.

1929 - Излиза бр. 1 на седмичното картинно списание "Кръгосвет". Последният брой излиза на 1 ноември 1931 г.

1991 - България установява дипломатическите отношения с Обединените арабски емирства с ранг на посолства.

2000 - Край село Радиново, община Пловдив, е открит първият завод за производство на хладилници и фризери "Либхер Хаусгерете Марица" на швейцарската група "Либхер" в България.

2004 - Нотариалната камара на Република България е приета за член на Международния съюз на Латинския нотариат.

2016 - Министерският съвет одобрява административно-териториална промяна в община Златоград, с която се закриват селата Мързян и Фабрика. Двете населени места не отговарят на предвидените в Закона за административно-териториално устройство на България изисквания за наличие на постоянно население. Село Мързян няма самостоятелно землище, а землището на с. Фабрика се присъединява към това на съседното село Цацаровци.

2017 - Със 131 гласа Народното събрание отхвърля ветото на президента Румен Радев, наложено на 9 октомври 2017 г. върху Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приети на 27 септември 2017 г. Така остава разпоредбата офицерите, след удостояване с висше военно звание с указ на президента, да се представят в комисията по отбрана на Народното събрание от военния министър или определен от него заместник-министър. Постоянният секретар на отбраната вече е най-висшият държавен служител в Министерството на отбраната.

2018 - На официална церемония в хотел "Балкан" с отличието "Лекар на годината 2018" на Българския лекарски съюз е удостен хирургът акад. Дамян Дамянов.

2019 - На тържествено заседание на Общинския съвет в Перник са връчени почетните символи на града на новите почетни граждани - патриарх Български и Софийски митрополит Неофит и световната шампионка по таекуондо за 2019 г. Василена Йорданова.

2020 - На официална церемония в Националния исторически музей с отличието "Лекар на годината 2020" на Българския лекарски съюз е удостен офталмологът доц. Александър Оскар.

 

На този ден по света:

1453 - С капитулацията на английската армия при Бордо, Франция, завършва Стогодишната война в Европа, започнала на 24 май 1337 г. Войната e предизвикана от съперничеството между Англия и Франция върху владенията във Фландрия, като поводът са претенциите на английския крал Едуард Трети към френския престол. Англия губи владенията си във Франция с изключение на гр. Кале.

1596 - В Брест (дн. в Беларус) в хода на църковен събор е приета Брестката уния - акт за присъединяване на православната Западноруска митрополия, съществувала на територията на Великото литовско княжество и Реч Посполита към Римокатолическата църква с приемане на католическото вероучение и едновременно с това съхраняване на богослужението на църковнославянски език. Брестката уния просъществувала 350 години и е разтрогната през 1946 г.

1812 - Армията на френския император Наполеон Бонапарт започва изтеглянето си от Русия, след като не успява да превземе Москва по време на Наполеоновите войни (1799-1815). През м. юни 1812 г. Наполеон навлиза в Русия начело на т.нар. Велика армия, съставена от около 550 000 души. Руският цар Александър I обявява отечествена война срещу него. Френската армия, начело с Наполеон, влиза в Москва на 14 септември, без да среща никаква съпротива. По нареждане на ген. Михаил Кутузов руските войски се оттеглят от града, а с тях заминава и голяма част от московското население Ц от 275 хил. жители в него остават само около 6 хиляди. След навлизането на френската армия в града възникват пожари, които за четири денонощия унищожават повече от 70 процента от жилищните сгради (6500 здания). След месец Наполеон издава заповед френските войски да напуснат разорения град.

1954 - В Кайро, Египет, е подписано споразумение между Египет и Великобритания за изтеглянето на британските войски от зоната на Суецкия канал. Договорът е подписан от Гамал Абдел Насър, министър-председател на Египет (18 април 1954-29 септември 1962). Влиза в сила от 6 декември 1954 г., с което се прекратява действието на Англо-египетския договор от 26 август 1936 г., според който британските войски имат право да останат на територията на Суецкия канал в продължение на 20 години. Последните британски войски напускат базата си на Суецкия канал на 13 юни 1956 г.

1973 - Федералният съд в Минеаполис, САЩ, официално признава Джон Атанасов, американски учен от български произход, за изобретател на електронна изчислителна машина (компютър).

1987 - Крах на фондовата борса в САЩ - т.нар. черен понеделник. Индексът "Дау Джоунс" пада с 508 пункта, като е регистриран рекорден спад от 22,6 процента - до 1738,41 пункта - най-високият в цялата история от съществуването му. За 7 часа продажби се стопявят близо 560 млрд. долара. В резултат на борсовия крах в САЩ настъпва борсов крах в Австралия (спад от над 40 процента), Великобритания (спад от 26 процента), Хонконг (спад от 45 процента), Канада (спад от 20 процента). Поводът за спада са ракетните удари, нанесени от Иран по нефтени танкери в Персийския залив на 15-16 октомври 2017 г., а също така и закриването на тъгровията в Лондон заради циклон. Подобен спад не е отбелязван от 28-29 октомври 1929 г., започнал от 24 октомври 1929 г. - т.нар. "черен четвъртък". За разлика от "черния четвъртък", който е последван от настъпването на т. нар. Голяма депресия в САЩ, крахът от 1987 г. продължава само един ден. На следващия ден котировките тръгват нагоре. Индексът "Дау Джоунс" е създаден на 26 май 1896 г. от Чарлз Дау, редактор във в. "Уолстрийт джърнъл", въз основа на акциите на 12 водещи американски компании. В момента индексът е най-известният пазарен барометър в света.

1997 - Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев подписва указ за преместване на столицата от Алма Ата в Акмола (дн. Астана). Указът влиза в сила на 10 декември 1997 г.

1999 - В Ню Йорк, САЩ, Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1269, с която се осъждат всички форми на тероризъм. В резолюцията се изтъква решителността на международната общност да засили сътрудничеството в борбата срещу тероризма и се призовават всички страни да си сътрудничат помежду си за предотвратяване и пресичане на терористичните актове и преследване на извършителите.

2002 - В Ирландия е произведен повторен референдум за Договора от Ница, който е одобрен с 62,8 процента.

2003 - Папа Йоан Павел Втори обявява за блажена Майка Тереза - монахиня от албански произход, основателка на Ордена на милосърдието.

2005 - Във Върховния иракски наказателен трибунал започва процес срещу Саддам Хюсеин по обвинение във военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Срещу него и още седем души е повдигнато обвинение, че е наредил убийството на близо 150 шиити в село Дуджаил, северно от Багдад, през 1982 г. след неуспешен атентат срещу него в шиитското село.

2007 - Парламентът на Черна гора приема новата конституция на страната, първата след провъзгласяването на независимостта на републиката на 22 май 2006 г.

2009 - В Уганда Чарлз Уесли Мубере е коронясан за крал на кралство Рвензуруру - район в Уганда с население около 300 000 души от народността Баконзо, едно от седемте традиционни кралства в страната. Мубере е на 56 години. Той наследява короната на 13 годишна възраст. Дълги години е бил санитар в лечебни заведения и старчески домове в щатите Мериленд и Пенсилвания в САЩ.

2014 - На церемония на площад "Св. Петър" папа Павел Шести, глава на Римокатолическата църква от 21 юни 1963 г. до 6 август 1978 г. е провъзгласен за блажен от папа Франциск в присъствието на бившия папа Бенедикт Шестнайсети.

2016 - В Хърватия с 91 гласа "за" парламентът одобрява коалиционното правителство на министър-председателя Андрей Пленкович, съставено от партиите Хърватска демократична общност и "Мост".

2018 - В Алиага в окръг Измир (Западна Турция) на церемония в присъствието на президентите на Турция и Азербайджан - Реджеп Тайип Ердоган и Илхам Алиев е открита петролна рафинерия СТАР, построена със средства на азербайджанската държавна петролна компания СОКАР. Проектът е на стойност 6,3 млрд. долара и се очаква да намали под 40 процента вноса на дизел в Турция. Рафинерия СТАР е едно от най-големите петролни съоръжения, изградени през последните години в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Рафинерията СТАР, която е собственост на азербайджанската компания СОКАР, ще увеличи с една трета годишния капацитет на Турция за преработка на петрол, който към настоящия момент е в размер на 28,1 млн. тона. Рафинерията ще покрива 25 процента от нуждите на Турция от петролни продукти.

2019 - В Лондон, Великобритания, над 1 милион души участват в мирното шествие "Гласът на народа" срещу Брекзит (излизане на Великобритания от Европейския съюз). Участниците в шествието преминават от Мраморната арка в "Хайд парк" до парламента, скандирайки лозунги в подкрепа на провеждането на втори референдум по въпроса за излизането на страната от ЕС.

2020 - В Русия съд в Красноярски край осъжда бившия кмет на град Норилск Ринат Ахметчин на шест месеца общественополезен труд по обвинение в небрежност заради голямо замърсяване на природата с течно гориво. Кметът Ринат Ахметчин, който през м. юли 2020 г. напуска поста си, е подсъдим по дело за изтичането през м. май 2020 г. на над 20 000 тона гориво от контейнер в индустриален район, довело до мащабно замърсяване на реки и почвата.

 

Родени на този ден българи:

Иван Момчилов, учител и възрожденски книжовник /1819-1869/.

През 1844 г. основава в гр. Елена първото българско класно училище, наречено от неговия ученик Петко Рачев Славейков Даскалоливницата. Въвежда обучението на новобългарски език и за първи път - гимнастиката като учебен предмет, биенето на звънец, дежурство на ученици - главен и дверник. Въвежда нови предмети, създава богата училищна библиотека, урежда празник на училището в деня на св. Три светители - 30 януари. През 1859 г. създава класно училище в Горна Оряховица. Работи като учител до 1864 г. От 1865 г. се отдава изцяло на книжовна дейност. По негова инициатива през 1868 г. се учредява "Книгопродавница Момчилов и съдружие" в Търново. Автор е и съставител е на редица ценни учебници. За първия му учебник "Писменица на славянски език" (Белград, 1847 г.) се записват 1100 спомоществователи. С най-голяма известност се налага и ползва и след Освобождението (1878) "Граматика за новобългарския език", смятана за "по-съвършен учебник".

майор Константин Никифоров (Константин Никифоров Попконстантинов), военен деец /1856-1891/.

Военен министър (10 септември 1885-9 август 1886; 9 август-12 август 1886). След детронацията на Александър I (1886) напуска армията и се занимава с литературна дейност. Един от основателите на в. "Търновска конституция" (1884-1888). Носител на орден "За храброст" втора степен (1885).

Цветан Каролев, оперен певец баритон /1890-1960/.

От 1919 г. пее в Българската оперна дружба. Изнасял е оперни постановки и в театрите във Виена, Австрия (1932,1933), Будапеща, Унгария (1933), Берлин, Германия (1935) и Загреб, Хърватия (1937). Изпълнява над 45 роли. Инспектор в Софийската опера и балет (1938-1953). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1949). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1959).

проф. Никола Пенев, лесовъд /1900-1979/.

До 1944 г. е учител в София. Бил е служител в Министерството на земеделието и държавните имоти, управител на народния парк "Витоша", началник отдел в Централния горски научноизследователски институт. Работил е по проблемите на преустройството на горското стопанство и увеличаването на продуктивността на горите. Преподавател (от 1944) в Лесовъдния отдел на Агрономо-лесовъдния факултет в Пловдив. Ръководител на Катедрата по общо лесовъдство във Висшия лесотехнически институт в София (1949-1964). Работи в Института по гората при Българската академия на науките /БАН/ (1964-1978). Чл.-кор. на БАН (1971).

проф. Сава Димитров, музикант и педагог /1919-2008/.

Създател на българската кларинетна школа. Самостоятелният му концерт, изнесен в София през 1946 г., е първият рецитал на изпълнител на духови инструменти в България. Свирил е в Царския симфоничен оркестър (1943-1945) и в оркестъра на Софийската опера и балет (1950-1953). Бил е преподавател в Държавната музикална академия (от 1945). Секретар на Съюза на музикалните дейци в България (8 юли 1965-3 ноември 1970) и негов главен секретар (28 декември 1974-11 декември 1979). Носител на орден "Народна република България" (1979).

Павел Писарев, журналист и културолог /1934/.

Дълги гoдини пишe в "Рaбoтничecкo дeлo", paбoтил е и кaтo кopecпoндeнт нa вecтникa в Пapиж, Франция. Директор на Българската национална телевизия (31 октомври 1970-31 декември 1970, 1 март 1990-1 февруари 1991). Заместник-председател на Комитета за култура (16 декември 1977-26 декември 1979) и негов първи заместник-председател (26 декември 1979-21 май 1983). Генерален директор на Държавно обединение "Българска кинематография" (1971-1977). Бил е генерален директор на Държавно обединение "Музика, театри и циркове". Председател на Комитета за телевизия и радио (февруари-22 декември 1990). Автор е на книгите "Европа на тръстовете", "Електронната култура", "Подир изгубеното време" и др. Носител на наградата на Националния съвет на Българската социалистическа партия за политическа журналистика и публицистика "Георги Кирков - Майстора" (28 юли 2012).

акад. Васил Гюзелев, историк, културолог и публицист /1936/.

Преподавател във Философско-историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1961-2003). Ръководител на Катедра по история на България в Историческия факултет на университета (1974-1984) и на секция "Средновековна история на България" в Института по история при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на Националния исторически музей (1 септември 1976-31 декември 1977). Директор на Българския изследователски институт (Дом "Лудвиг Витгенщайн") във Виена, Австрия (1984-2000). Автор е на повече от 50 книги и над 240 студии и статии. Носител на "Хердерова награда" (2003), на наградата на Министерството на образованието и науката за особен принос в науката за 2004 година (22 декември 2004), на най-високото отличие на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Почетен знак с огърлица по повод неговата 80-годишнина (октомври 2016).

проф. Тома Върбанов, художник живописец /1943/.

Заместник-ректор на Националната художествена академия /НХА/ (1982-1990). Декан на Факултета за изящни изкуства в НХА (2000-2008). Бил е преподавател по специалностите "Стенопис" и "Живопис" в НХА. Работи в сферата на фигуралната композиция, портрета и пейзажа. Негови произведения са мозайката във фоайето на Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", фасадната мозайка на кметството в Монтана, фасадните стенописи на пристанище Бургас, стенописите в православния храм "Успение Богородично" в к.к. "Пампорово" и др.

Николай Добрев, инженер и политик /1947-1999/.

От 1991 г. е член на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия (БСП). Член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП (11 юни 1994-17 април 1999). Заместник-председател на ВС на БСП (9 май 1998-17 април 1999). Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994) и в 37-ото Народно събрание (1995-10 май 1996). Министър на вътрешните работи (10 май 1996-12 февруари 1997). Депутат в 38-ото Народно събрание (19 април 1997-17 април 1999).

Ганчо Карабаджаков, художник и политик /1951-2021/.

Уредник в Окръжна художествена галерия Ямбол (1979-1982). Главен художник и специалист по дизайн на градската среда в Окръжен народен съвет Ямбол (1982-1989). Председател на Художествения съвет и творчески секретар на Съюза на българските художници в Ямбол (1985-1989). Заместник-министър на културата (10 август 2001-18 февруари 2002). Директор на художествената галерия "Борис Денев" във Велико Търново (2008-2011; 2020-2021). Заместник-кмет на Велико Търново (ноември 2011-2019). Автор е на десетки монументални фрески, стенописи, илюстрации и рисунки, има над 50 изложби. Носител на юбилеен медал "1300 години България" на Държавния съвет на Народна република България (18 октомври 1981), на почетна значка "Отличник на Комитета за култура" (20 септември 1984), на орден "Кирил и Методий" първа степен (18 май 1987).

Валентин Даневски, журналист и писател /1952-2001/.

Главен редактор на в. "Народна младеж" (1987-1990). Създател на в. "Диалог" (1988), на в. "Планета" (1989), на в. "Време" (1989), на сп. "Политика, икономика, култура" (1990). Работил е във в. "Работническо дело", в. "Софийски новини". Бил е главен редактор на в. "Новинар". Автор е на повече от 10 книги. Носител на Наградата за проза от националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" на община Хасково и Съюза на българските писатели "Южна пролет" (1983).

Олег Ковачев, актьор, режисьор и оператор /1955/.

Играл е във филмите "Рицар без броня" (1966), "Най-дългата нощ" (1967), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973), "Съновидеца" (2019) и др. Режисьор и сценарист е на над 30 филма. Работил е в студията за игрални филми "Бояна" и в Студията за научно-популярни и документални филми "Време". Режисьор в Българска национална телевизия. Автор е на филм за актьора Георги Калоянчев и на филма "За Сашо с любов", посветен на журналиста от БНТ Александър Авджиев.

Маргарита Карамитева, актриса /1958/.

Играла е във филмите "Като белязани атоми" (1979), "Мера според мера" (1981), "Опасен чар" (1984), "Златно сърце" (1985), "Мера според мера" (1988), "Комитски времена" (1989), "Резерват" (1991), "Всичко от нула" (1996), "14 целувки" (1997), "Дяволът" (1999) и др. Играла е и на сцената на Народния театър "Иван Вазов". Живее във Ванкувър, Канада, където се занимава с психология, има частна практика.

доц. Ангел Кунчев, лекар /1959/.

Работи в областта на надзора на заразните болести. През 1985 г. работи в отдел "Противоепидемичен контрол" в ХЕИ-Хасково. От 2001 г. е в същия отдел на Министерството на здравеопазването. От 2008 г. е директор на отдел "Надзор на заразните болести" в Министерство на здравеопазването. От 2012 г. е главен държавен здравен инспектор на България.

доц. Емил Хърсев, финансист /1961/.

Изпълнителен директор с ранг на заместник-председател на Българската народна банка (16 януари 1991-30 юли 1993). Бил е член на борда на "Булбанк", "Минералбанк", "Кредитна банка", "Българо-руска инвестиционна банка", Международната банка за икономическо сътрудничество в Москва, Русия. От 1996 г. е преподавател по банково дело в Университета за национално и световно стопанство. Собственик на компанията "Хърсев ко".

Цветана Божилова, състезателка по джудо и сумо /1968/.

митрополит Наум (светско име Наум Андонов Димитров), църковен деец /1968/.

На 22 декември 1990 г. е постриган за монах. Ръкоположен за йеродякон (1991) и йеромонах (26 юли 1992). Ефимерий и учител в Пловдивската духовна семинария "Св. Кирил и Методий" (септември 1992-юли 1996). От 1 юни 1997 г. е енорийски свещеник във Велики Преслав, във Варненската и Великопреславска епархия. На 20 декември 1998 г. е въведен в архимандритско достойнство. Главен секретар на Светия синод (1 април 2004-16 септември 2014). От 17 март 2007 г. е Стобийски епископ. На 23 март 2014 г. е избран за Русенски митрополит.

 

На този ден са родени и:

Огюст Люмиер, френски химик и изобретател /1862-1954/.

Заедно с брат си Луи Люмиер създава кинематографа - първия киноапарат за снимки и прожектиране. На 28 декември 1895 г. в парижкото "Гран-кафе" е първата публична демонстрация на "движещи се фотографии", с помощта на кинематографа изобретен от братя Люмиер - Огюст и Луи. Двамата братя са считани за основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори. Първият им филм се нарича "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време" (1895) и продължава 46 сек. Направен е с изобретения от тях кинематограф, патентован през 1894 г. През 1907 г. двамата братя заснемат и първия си цветен филм.

Мигел Анхел Астуриас, гватемалски писател /1899-1974/.

Основоположник на т. нар. магически реализъм в латиноамериканската литература. Автор е на "Гватемалски легенди" (1930), поетично описание на живота и културата на маите преди идването на испанците, на романа "Сеньор президентът" (1946), "Хора от царевица" (1949), на т. нар. бананова трилогия - "Ураган" (1950), "Зеленият папа" (1954) и "Очите на погребаните" (1960) и др. Посланик на Гватемала във Франция (1966-1970). Носител на Нобелова награда за литература за 1967 г. за яркото му постижение, дълбоко вкоренено в националните черти и традиции на латиноамериканските народи.

Субраманиан Чандрасекар, американски астрофизик от индийски произход /1910-1995/.

Носител на Нобелова награда за физика за 1983 г. за теоретичното изучаване на физичните процеси, съществени за структурата и еволюцията на звездите. Той си поделя наградата с американския физик Уилям Фаулър, който я получава за теоретичното и експерименталното изучаване на ядрените реакции, които са от значение при образуването на химичните елементи във Вселената.

Емил Гилелс, съветски пианист /1916-1985/.

Жан Досе, френски имунолог /1916-2009/.

Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1980 г. заедно с американския имунолог и генетик Барух Бенасераф и американския генетик Джордж Снел за откриването на генетично детерминирани структури на клетъчната повърхност, които регулират имунните реакции.

Гунар Нордал, шведски футболист и треньор /1921-1995/.

Ханс Шефер, немски футболист и треньор /1927-2017/.

Печели златен медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария с националния отбор по футбол.

Джон Льо Каре (ист. име Дейвид Джон Мур Корнуел), британски писател /1931-2020/.

Автор е на криминални романи, сред които са "Събуждане на мъртвеца" (1961), Убийство от класа (1962), "Шпионинът, който дойде от студа" (1963), "Дама, поп, асо, шпионин" (1974), "Достопочтеният ученик" (1977), "Съвършеният шпионин" (1986), "Нашата игра" (1995) и др.

Юрген Крой, немски футболист (вратар) /1946/.

С националния отбор по футбол печели златен медал от Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, Канада, и бронзов медал от Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия.

Вероника Кастро, мексиканска певица и актриса /1952/.

Ивендър Холифийлд, американски боксьор /1962/.

Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1984 г. в Лос Анджелис, САЩ. От 15 ноември 1984 г. играе в професионалния бокс. Той е единственият боксьор, който е ставал 4 пъти световен шампион в най-тежката категория при професионалистите (1990-1992), (1993-1994), (1996-1997), (2000-2001).

Еди Майле, международен футболен съдия от Сейшелските острови /1967/.

Клаус Кристиансен, датски футболист /1967/.

Печели златен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция с националния отбор по футбол.

Ервин Санчес (Платини), боливийски футболист и треньор /1969/.

Хилде Герг, немска състезателко по ски алпийски дисциплини /1975/.

Олимпийска шампионка през 1998 г. в Нагано, Япония. Световна шампионка през 2005 г. в Бормио, Италия.

Хейки Ковалайнен, финландски автомобилен състезател /1981/.

Участва във "Формула 1".

Хорхе Валдивия, чилийски футболист /1983/.

 

Това е денят на смъртта на:

Джонатан Суифт, ирландски писател и публицист /1667-1745/.

Автор е на романа "Пътешествията на Гъливер" (1726).

Франсоа-Жозеф Талма, френски театрален актьор - трагик /1763-1826/.

сър Чарлз Уитстоун, британски физик и изобретател /1802-1875/.

Заедно с Уилям Кук изобретява първия електрически телеграфен апарат (1837). Изобретява електроизмерителния мост, т. нар. мост на Уитстън (1842). Създава първия автоматичен телеграфен апарат (1858).

княз Петър Втори Негош, черногорски поет и просветител /1813-1851/.

Управлява Черна гора от 1830 г. до 19 октомври 1851 г. Най-известните му произведения са "Лъч на микрокосмоса" (1845), "Горски венец" (1847) и др.

Джордж Мортимър Пулман, американски индустриалец /1831-1897/.

Създател на спалните вагони "Пулман" (1865).

Чезаре Ломброзо, италиански лекар психиатър и криминолог /1835-1909/.

Основоположник на антропологичната школа в криминологията в края на 19-и в.

акад. Стефан Панаретов (Стефан Панаретов Хаджиилиев), български дипломат, обществен деец, учен и политик /1853-1931/.

Преподавател по български език в американското училище Робърт колеж в Цариград (1871-1914). Първият български пълномощен министър във Вашингтон, САЩ (10 декември 1914-1925). Участва в българската делегация на Парижката мирна конференция, подготвила Ньойския мирен договор (1919). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите. Автор на "Българска граматика".Част 1" (1881). Завещава 2,5 млн. лв на Българската академия на науките за уреждане на библиотека и читалня за студентите (която носи неговото име).

Сава Коев, български революционер и журналист /1854-1914/.

Доброволец в Руско-българската бригада по време на Сръбско-турската война (1876) и в 1-ва дружина на Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

Ърнест Ръдърфорд, британски физик /1871-1937/.

Един от създателите на учението за радиоактивността и на строежа на атома. Носител на Нобелова награда за химия за 1908 г. за изследванията му върху разпадането на елементите и химията на радиоактивните вещества.

Михай Садовяну, румънски писател и обществен деец /1880-1961/.

От 1904 г. до 1906 г. работи в Министерство на образованието, директор на Националния театър в Ясах (1909-1918), депутат (1926-1931), председател на Сената (1931-1939). Сътрудничи на различни списания и вестници от 1903 г. Директор на вестниците "Адевърул" и "Диминеата" (1936). През 1926 г. получава Националната награда за литература. Председател на парламента (1945), заместник-председател на Великото национално събрание (1946). От 1949 г. е председател на Съюза на писателите на Румъния.

Лу Син (ист. име Чжоу Шужен), китайски писател /1881-1936/.

Основоположник на съвременната китайска литература. Автор е на "Зов", "Скитания" и др.

Борис Житков, руски писател /1882-1938/.

поручик Христо Топракчиев, български военен летец /1885-1912/.

Един от основоположниците на българската военна авиация. Пръв командир на сформираното през 1912 г. аеропланно отделение, с което се поставя началото на българските военновъздушни сили. Първият български авиатор, използвал самолета за разузнаване и бомбардиране по време на Балканската война (1912-1913) над Одрин. Загива при един от бойните разузнавателни полети над вражеските позиции.

Джон Рийд, американски писател и журналист /1887-1920/.

Деец на международното работническо движение, участник в Октомврийската революция в Русия (1917). Един от организаторите на Комунистическата партия на САЩ (1919). Военен кореспондент в Европа по време на Първата световна война (1914-1918).

Цанко Лавренов, български художник /1896-1978/.

Сътрудничи на в. "Победа (1930-1936) и с илюстрации на сп. "Детски живот (1930-1947). Основна тема на творчеството му са старите градове и манастири, като изключително място в него заемат пейзажите и композициите от Пловдив. Автор е на дванадесет пловдивски пощенски карти гравюри, сред които "Старият Пловдив", "Хисар капия", "Ламартиновата къща", "Кулата на Сахаттепе", "Джамбазтепе", "Имарет джамия", "Новият мост на Марица". Изявява се като художествен критик и изследовател на изкуството. Автор е на монографията "Златьо Бояджиев" (1958). Носител на орден "Георги Димитров" (1968, 1969), орден "Народна република България" първа степен (1971). Лауреат на Димитровска награда (1969). Удостоен със званието "Народен художник" (1963).

Карл Кори, американски биохимик от австрийски произход /1896-1984/.

Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1947 г. заедно със съпругата му Гърти Кори за откриването на хода на каталитичното превръщане на гликогена. Те си поделят наградата с аржентинския физиолог Бернардо Усай, който я получава за неговото откритие за ролята на хормона на предния дял на хипофизата в метаболизма на захарта.

Натали Сарот (ист. име Наталия Черняк), френска писателка от руски произход /1900-1999/.

маршал Сергей Бирюзов, съветски военен деец /1904-1964/.

Началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР (1963-1964). Маршал на СССР (1955). Герой на СССР (1958).

Пол Нитце, американски дипломат /1907-2004/.

Автор е на свръхсекретния документ NSC-68, с който се поставя началото на Студената война. Пол Нитце изготвя документа NSC-68 на Съвета за национална сигурност при президента на САЩ Хари Труман, през м. април 1950 г. С него се взема курс към "бърз и устойчив ръст на политическата, икономическата и военната мощ на САЩ за борба със СССР". Ръководител на Департамента на САЩ за стратегическите въоръжения (1944-1946). Заместник помощник-държавен секретар по икономическите въпроси (1949). Заместник-директор на Отдела за стратегическо планиране (1950), един от основните аналитични центрове на Държавния департамент. Пол Нитце изиграва роля и за прекратяване на "студената война" като главен преговарящ за сключване на американско-съветските договори за съкращаване на въоръженията през 70-те и 80-те години на 20 в.

Стан Овшински, американски изобретател от еврейски произход /1922-2012/.

Той има около 200 патента, изобретил е никел-метал хибридните батерии за хибридните автомобили, както и машина, която произвежда тънки слънчеви панели с дължина 14 км, предназначени да осигуряват по-евтина електроенергия. На негово име е наречена науката овоника - за промяна на електросъпротивлението и структурата на материалите като реакция на слънчевата светлина.

Алия Изетбегович, босненски политик /1925-2003/.

Председател на Председателството (президент) на Босна и Херцеговина (20 декември 1990-13 октомври 1998; 14 февруари 2000-14 октомври 2000). Създател и председател на Партията на демократичното действие (октомври 1990-13 октомври 2001). Почетен председател на Партията на демократичното действие (13 октомври 2001-19 октомври 2003).

Камен Тодоров (Камен Тодоров Богданов), български кинокритик /1928-2011/.

Драматург в Народната опера (1958-1963). Дългогодишен главен редактор на сп. "Филмови новини". Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1972-1977) и негов първи заместник-председател (1980-1989). През 2017 г. е учредена награда за млад кинокритик на негово име от съпругата му доц. Неда Станимирова, която се връчва от гилдия "Критика" към Съюза на българските филмови дейци.

Петър Корнажев, български юрист и политик /1930-2002/.

Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Министър на правосъдието (23 юни 1993-17 октомври 1994) и председателстващ Висшия съдебен съвет (30 юни 1993-19 октомври 1994). Председател на Българския адвокатски съюз (1989-1993). Заместник-председател е на Българската социалдемократическа партия (1991-1993). Председател на Съюза на фондациите в България (12 април 1992-5 ноември 1995).

Николай Рукавишников, съветски летец космонавт /1932-2002/.

Първият му полет е със "Союз-10" (23-25 април 1971), когато за първи път се извършва скачване на космически кораб с орбитална станция ("Салют"), продължителността на полета е едно денонощие, 23 часа, 45 минути и 54 секунди. Вторият полет е със "Союз-16" (2-8 декември 1974), като продължителността на полета е 5 денонощия, 22 часа, 23 минути и 35 секунди. При третият полет е командир на съвместния полет на космическия кораб "Союз 33" заедно с първия български космонавт подполк. Георги Иванов (10-12 април 1979). Продължителността на полета е едно денонощие, 23 часа, 1 минута и 6 секунди. С указ 557 на Държавния съвет от 14 април 1979 г. Николай Рукавишников е удостоен със званието "Герой на Народна република България" за извършения съвместен космически полет с първия български космонавт и проявен героизъм и мъжество за приноса му в укрепване на българо-съветската дружба.

Енцо Мари, италиански промишлен дизайнер /1932-2020/.

Работил е за компаниите "Артемидe", "Алеси" и др. Едни от най-известните му дизайни са столът "Делфина" и подносът "Путрела". Автор е на "Autoprogettazione" - книга от 70-те години на 20-и в. за мебели направи си сам.

Димитър Стефанов (Димитър Стефанов Бъчваров), български поет и преводач /1932-2018/.

Редактор и главен редактор на литературна редакция на Радио София (1955-1969). Редактор и заместник главен редактор в сп. "Пламък" (1969-1972, 1975-1985). Редактор в издателства "Народна младеж" (1972-1973) и "Български писател" (1973-1975). Първи заместник главен редактор на в. "Литературен фронт"(1985-1888). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (22 май 1968-25 октомври 1972). Един от учредителите и първи председател на Българския клуб "Про Словакия". Основоположник на хайку поезията в България и на Българския хайку клуб (2000). Автор е на повече от 30 книги със стихотворения, поеми, сонети, хайку, стихове за най-малките и есеистика. Пръв от българските поети издава хайку стихосбирка - "Гората на глухарчето" (1988, 1994). Негови творби са преведени на над 20 езика. Превел е над 50 книги със стихове и проза от чешки, старочешки, руски, сръбски, македонски, а с дословен текст - от старофренски, хинди и японски език. Носител на наградата за художествена литература на Съюза на преводачите в България за 1988 г. за превода на "Том Джоунс" от Хенри Филдинг (23 май 1989), на националната награда за литература "Рачо Стоянов" за цялостно литературно творчество (ноември 1989), на словашката литературна награда "П. О. Хвездослав" (1998), на почетния диплом на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура (2005) и др. Почетен гражданин на Дряново (2012).

маршал Самора Мaшел, мозамбикски политик /1933-1986/.

Председател на Фронта за освобождение на Мозамбик - ФРЕЛИМО (1969-1986). Първи президент на Мозамбик (21 юни 1975-19 октомври 1986). Загива в самолетна катастрофа на 19 октомври 1986 г.

Тодор Ненов, български треньор по баскетбол /1946-2011/.

отец Йежи Попелушко, полски свещеник /1947-1984/.

Един от символите на антикомунистическата съпротива в Полша. На неговите "меси за родината", отслужвани след силовите мерки на ген. Войчех Ярузелски срещу профсъюза "Солидарност" през м. декември 1981 г., се събират хиляди вярващи. Отвлечен е от трима офицери на политическата полиция на 19 октомври 1984 г., изтезаван до смърт и хвърлен във водите на р. Висла, на 120 км северно от Варшава. През 1985 г. тримата полицаи, извършили престъплението, са осъдени, но по-късно са частично амнистирани. Поръчителите на убийството обаче така и не са разкрити.

Подобни статии

  • 22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    През 1905 г. на тази дата 13-ото Обикновено народно събрание приема първия в България Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения. Утвърден е с указ 13 от 23 март 1905 г., обнародван е в "Държавен вестник" от 26 март 1905 г. и е в сила от м. септември 1905 г., припомня БТА. Законът регламентира минималната трудова възраст, работните часове, почивките, отпуска по майчинство, трудовата хигиена, техническата безопасност. Отменен е през 1917 г. със Закона за хигиената и безопасността на труда.

    141
  • 21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    Денят на родилната помощ. Чества се от 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание като Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Датата е избрана според празника Бабинден, който по стар стил е на 21 януари, а по нов е на 8 януари, припомня БТА. На този ден професионалистите в родилната помощ - лекари и акушерки си правят равносметка, а родилките им изказват своята благодарност и признание за проявените грижи и всеотдайност.

    174