19 септември - Националният празник на Сейнт Кристофър и Невис

Снимка: atletikabg.com

Националният празник на Сейнт Кристофър и Невис. Ден на независимостта (1983).

На този ден в България:

1903 - Приети са акредитивните писма на първия американски дипломат в България Джон Джаксън, с което официално се установяват дипломатическите отношения между България и САЩ. Дипломатически отношения между България и САЩ са установени през 1901 г. на ниво легации. Прекъснати са на 12 декември 1941 г. и са възстановени на 1 октомври 1947 г. Отново са прекъснати на 20 февруари 1950 г. и са възстановени на 24 март 1959 г. на ниво легации. На 29 ноември 1966 г. са издигнати в ранг на посолства.
1966 - България установява дипломатически отношения с Ливан.
1991 - VII Велико народно събрание приема Закон за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, с който се създава Национален компенсационен жилищен фонд към Министерски съвет.
2004 - Произведен е референдум в с. Чепино, на който жителите на селото отговорят на въпроса: "Желаете ли административно-териториална промяна - отделяне на с. Чепино от община Земен и присъединяването му към община Ковачевци?". Постоянните жители на селото са 47, като 44 души от тях са упражнили правото си на вот и са се обявили за присъединяване към Ковачевци. С отделянето на Чепино селата в община Земен остават 17.
2004 - Във Видин министър-председателят Симеон Сакскобургготски и генералният директор на Българска телеграфна агенция (БТА) Максим Минчев откриват новия пресклуб на БТА, част от мрежата Национален пресклуб - БТА. Това е петият по ред агенционен пресклуб след откриването на Националния пресклуб на БТА (8 октомври 2003) и регионалните клубове във Велико Търново (3 октомври 2003), Бургас (19 октомври 2003) и Хасково (8 септември 2004).
2008 - Народното събрание ратифицира Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и членуващите в нея държави, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и Заключителния акт към него. Заключителният акт съдържа съвместна декларация относно прането на пари и съвместна декларация относно сътрудничеството между Швейцария и Европейската съдебна мрежа.
2011 - Открит е Музей на социалистическото изкуство в София (дн. филиал на Националната галерия). Състои се от скулптурен парк с територия от 7500 кв. м, където са изложени произведения на монументалната скулптура. Експозицията в изложбената зала е разположена на площ от 55 кв. м.
2013 - Парламентарната група на ГЕРБ внася в деловодството на Народното събрание вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски с мотив "провала на правителството в областта на инвестиционното проектиране". Под искането се подписват 96 народни представители.
2014 - Миньори от най-голямото въгледобивно предприятие в Перник "Мини открит въгледобив" излизат на протест на Главен път Е-79 край с. Драгичево в подкрепа на миньорите от мина "Черно море" - Бургас, които протестират заради неизплатени заплати. В знак на солидарност и служителите от "Топлофикация Перник" също блокират пътя Перник-София в участъка при Драгичево. Също в подкрепа на миньорите от "Черно море" около 200 души от мини "Бобов дол" остават за един час под земята.
2015 - Министър-председателят Бойко Борисов, министърът на околната среда и водите Ивелина Василева и кметът на Созопол Панайот Рейзи откриват пречиствателна станция в Созопол. Станцията е изградена по "Интегриран проект за водния цикъл на Созопол - I етап", финансиран от оперативната програма "Околна среда 2007-2013". В рамките на проекта са положени и 41 км инженерна инфраструктура - 33,68 км канализационна- и 7,15 км водопроводна мрежа.
2016 - Министър-председателят Бойко Борисов се среща в София с президента на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Сума Чакрабарти. Заедно със заместник министър-председателя Томислав Дончев и министъра на финансите Владислав Горанов обсъждат сътрудничеството на България с ЕБВР и възможностите за реализиране на ползотворни бъдещи проекти от общ интерес. Сума Чакрабарти очертава основните направления, в които ЕБВР има намерение да насочи своите инвестиции и консултантски услуги.
2018 - Министерският съвет одобрява Списък на продуктите, свързани с отбраната и Списък на изделията и технологиите с двойна употреба, които подлежат на контрол при внос. С приетото Постановление България изпълнява поетите ангажименти по линия на Европейския съюз и международните режими за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение. По отношение на вноса на изделия и технологии с двойна употреба, всяка държава членка на ЕС може да въведе мерки по контрола на национално ниво.
2019 - В Националната художествена академия заместник министър-председателят на външните работи Екатерина Захариева открива изложба, посветена на 140-ата годишнина на Министерството на външните работи. В експозицията под наслов "Дипломация и изкуство" са включени 22 картини от колекцията на министерството. Сред произведенията са творби на Петър Морозов, Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Пенчо Балкански, Дечко Узунов, Димитър Казаков, Димитър Киров, Светлин Русев и др. Акцент в изложбата е историята на първите ордени след 1878 г. - сред експонатите са укази на Княз Александър I за награждаване с орден "Св. Александър", най-високият орден на Третото българско царство - "Св. равноапостоли Кирил и Методий". Изложени са и две съвременни български отличия за награждаване на чуждестранни дипломати и държавници за развитието на двустранните връзки - "Мадарски конник" и "Орденът на Розата".
2020 - За 73-и ден граждани се събират до фонтана пред президентството в протест с искане за оставки на правителството и на главния прокурор, като във фокуса на протестиращите е главният прокурор и избора на член на Висши съдебен съвет от прокурорската квота. По-късно протестиращите потеглят на традиционното си шествие до "Орлов мост".

На този ден по света:

1888 - В гр. Спа в Белгия се провежда първият конкурс за красота. Първа награда получава 18-годишната креолка от Гваделупа Берта Сукаре.
1893 - В Нова Зеландия жените получават избирателни права. С този акт Нова Зеландия става първата държава в света, която дава право на жените да гласуват.
1905 - Основан е "Старт", норвежки футболен клуб.
1951 - В Рим, Италия, е открит учредителният конгрес на Световната федерация на глухонемите, който продължава до 23 септември 1951 г. На 23 септември 1951 г. е приет уставът на организацията, като основните й цели са защита на правата на глухонемите и повишаване на качеството им на живот.
1955 - В Аржентина е извършен военен преврат, с който е свален от власт президентът на Аржентина ген. Хуан Перон, избран на 4 юни 1946 г.
След преврата Хуан Перон живее в изгнание в Парагвай, Панама и Испания. След завръщането си в родината през м. юни 1973 г. отново е избран за президент на 23 септември 1973 г., като полага клетва на 12 октомври 1973 г. и заема поста до смъртта си на 1 юли 1974 г.
1957 - САЩ извършват първият подземен ядрен опит в пустинята Невада.
1982 - Проф. Скот Фалман от университета "Карнеги" в Питсбърг предлага емоциите на весело и тъжно лице да се изразяват в електронните съобщения с помощта на комбинация от двоеточие, тире и скоби. Рождена дата на "смайлите".
1985 - В Мексико е регистрирано земетресение с магнитуд 8,1 по скалата на Рихтер и с епицентър в щата Мичоакан, при което загиват 12 000 души, а 40 000 са ранени.
1996 - В Отава, Канада, е подписана Декларация за създаването на Арктическия съвет по време на среща на министри на осем арктически страни - Дания, Исландия, Канада, Норвегия, Русия, САЩ, Финландия, Швеция, и три организации на коренните северни народи. Арктическият съвет e международна регионална организация, призвана да съдейства на сътрудничеството в областта на околната среда и осигуяването на устойчиво развитие на полярните области.
2003 - В Ялта, Украйна, е подписано Споразумение за създаване на Единно икономическо пространство (ЕИП) от президентите на Русия, Беларус, Украйна и Казахстан по време на 36-ата среща на високо равнище на страните от Общността на независимите държави (ОНД). Документът предвижда създаване на митническо обединение между подписалите го страни, което да гарантира свободното движение на стоки, услуги, капитали и работна ръка, провеждането на единна външнотърговска, данъчна, парично-кредитна и финансово-валутна политика.
2004 - В Португалия е отменена задължителната военна служба. Армията става професионална.
2005 - Прокуратурата в Мексико повдига обвинения срещу Луис Ечеверия Алварес, президент на Мексико от 1 декември 1970 г. до 30 ноември 1976 г., и още седем души заради кървавите репресии на полицията и войската срещу студенти през 1968 г. По това време Ечеверия е министър на вътрешните работи и оглавява службите за национална сигурност. Прокурорът повдига обвинения в геноцид и отвличане. По официални данни при кървавите репресии срещу протестиращи студенти преди Олимпийските игри в Мексико са убити 30 души, но според очевидци жертвите са над 300.
2006 - В Тайланд е извършен военен преврат, ръководен от командващия сухопътните сили на Тайланд ген. Сунти Буняратглин. Министър-председателят Таксин Шинаватра е свален от власт, парламентът е разпуснат, суспендирана е конституцията, въведено е военно положение в Банкок. Военните създават т. нар. Съвет за политически реформи, който поема властта в страната, временно ръководен от ген. Сунти Буняратглин. На 22 септември 2006 г. крал Пумипон Адулядет издава указ за узаконяване на новата власт и органа на временната изпълнителна власт - Съвет за демократична реформа под конституционна монархия, ръководен от ген. Сунти Буняратглин. На 1 октомври 2006 г. за ръководител на Съвета за демократична реформа под конституционна монархия е назначен Сураюд Чуланонт.
2010 - В Мексиканския залив е запечатан окончателно пробитият петролен кладенец на "Бритиш петролиъм". Пробите показват, че циментовата запушалка върху отвора на кладенеца на 4 км под океанското дъно издържа на налягането и не пропуска петрол. На 21 април 2010 г. експлозия на петролната платформа "Дийпуотър харайзън" през убива 11 работници и предизвиква изтичането на почти 5 млн. барела нефт в Мексиканския залив, което води до най-голямата екологична катастрофа в историята на САЩ.
2013 - Правителството на Гърция приема постановление, според което крайнодясната гръцка партия "Златна зора" ще бъде третирана занапред като престъпна паравоенна организация, а нейните членове, ако нарушават закона, ще се наказват най-строго по смисъла на Наказателния кодекс. Повод за това действие е смъртта на 34-годишния хип-хоп и рап изпълнител Павлос Фисас, за когото приятелите му казват, че е антифашистки активист, който умира в болница на 18 септември 2014 г., след като на 17 септември 2013 г. в квартал Керацини в западната част на Атина е намушкан в сърцето и ребрата от мъж, докато излиза от кафене. Гръцката полиция претърсва офиси на крайнодясната партия "Златна зора", след като 45-годишен мъж признава, че е поддръжник на партията. Над 5000 души протестират през нощта на 18 срещу 19 септември в Атина на мястото, където Фисас е намушкан. Полицията използва сълзотворен газ срещу демонстрантите.
2015 - Със 148 гласа "за" и 90 "против" горната камара на парламента на Япония приема закон, който разрешава японски войски да участват в конфликт в чужбина за пръв път от Втората световна война (1939-1945). Законът е приет след бурни дебати в пленарната зала и неколкоседмични улични протести пред сградата на парламента. Долната камара на парламента одобрява закона на 16 юли 2015 г. Според него Япония може да изпраща войски в чужбина в защита на приятелска страна, което според критиците му противоречи на отказа на страната от война, вписан в чл. 9 на конституцията.
2017 - Регистрирано е земетресение с магнитуд 7,1 с епицентър в южната част на Мексико, на 8 км югоизточно от Антенсинго в щата Пуебла на дъбочина 51 км. В столицата Мексико са разрушени над 40 сгради и на около 500 са нанесени щети, много от които са негодни за обитаване. В цялата страна жертвите са 360 - 219 в гр. Мексико, 74 в щата Морелос, 45 в Пуебла, 13 в щата Мексико, шест в Гереро и един в Оаксака.
2018 - Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган подписва указ, с който значително се облекчават условията за получаване на турско гражданство от чужденци. В документа, публикуван в турския Държавен вестник, е посочено, че предишните условия за получаване на гражданство са били променени по инициатива на няколко турски министерства. Отсега нататък за чужденците ще е достатъчно да имат инвестиции с основен капитал (в Турция) на стойност 500 000 долара вместо досегашните 2 млн. долара. Гражданство може да бъде предоставено и на чужденци, вложили 250 000 долара в недвижим имот, който не трябва да бъде продаван в продължение на три години. Министерството на труда също променя условията за получаване на гражданство, като вече турско гражданство ще може да получава чужденец, в предприятието на който работят минимум 50 турци, а не като преди - 100.
2019 - Екип от германски, албански и румънски археолози са открили в село Бабуня в Албания древно коринтско селище от 6 в.пр.н.е. и напуснато 150 до 200 години по-късно. Това е едно от най-значимите археологически открития на територията на днешна Албания. Проектът е финансиран от програмата "Еразъм плюс" на Европейския съюз.
2020 - Китай въвежда механизъм механизъм за ограничаване на дейността на чуждестранни компании в отговор на американската забрана за качване на приложенията "ТикТок" и "УиЧат", считано от 20 септември 2020 г. Китайският списък на "ненадеждни организации" - в който имената на чуждестранни компании не се съобщават публично - предвижда потенциални санкции, включващи глоби, ограничаване на дейности и дори на достъпа на материали и персонал до Китай. Влизането му в сила се възприема като отговор на подобен списък, съставен от САЩ, с цел да бъде изключен китайскита телекомуникационна компания "Хуавей" от американския пазар и след това да последват мерки срещу "ТикТок" и "УиЧат".

Родени на този ден българи:

Чавдар Мутафов, писател и литературен критик /1889-1954/.
Автор е на есета, разкази, импресии, гротески, сред които "Марионетки" (1920), "Технически разкази" (1940), както и на романа "Дилетант" (1926).
Генчо Марков, оперетен артист и режисьор /1898-1959/.
Един от основателите на оперетния Свободен театър (1918), в чийто състав е до 1924 г. Артист в Пътуващ свободен театър (1924-1925), в театър "Одеон" (1935-1940) и в Драматичния театър в Пловдив (1925-1926). Директор-режисьор на Бургаския окръжен театър и на Драматичната трупа (1941-1947). Режисьор на Държавния музикален театър в София (1947-1957). Режисьор на оперетите "Царицата на чардаша" от Имре Калман, "Деляна" от Парашкев Хаджиев и др.
Милка Пейкова, художничка /1919-2016/.
Работи в областта на приложната графика. Оформител е на книги и пощенски марки. Работила е като художник в сп. "Жената днес" и сп. "Проблеми на изкуството". Автор е на над 180 портрета, сред които на Иван Вазов, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Дора Габе, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Григор Вачков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Георги Павлов-Павлето и др. Автор е на мемоарната книга "Дните предишни" (2011).
Георги Евдокиев, журналист, поет и сатирик /1933-2006/.
Създател на в. "Кремиковски металург" (25 август 1960). Работил е в радио "София", във в. "Работническо дело", в. "Полет", в сп. "Смяна". Бил е заместник главен редактор на в."Трудово дело" и главен редактор на в. "Пенсионер". Автор е на 23 книги - сатира, белетристика и лирика.
проф. Николай Мартинов, учен физик /1939-2011/.
От 1963 г. е преподавател в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски". Бил е заместник-декан на "Физическия факултет" на СУ "Св. Климент Охридски" (1986-1990), ръководител на катедра "Физика на кондензираната материя" в университета (1989-2000), заместник-ректор (1991-1998) и изпълняващ длъжността ректор на университета (1997). Бил е заместник-председател на Дружеството на физиците в България. Председател на Националната агенция по оценяване и акредитация (1 декември 1999-2004). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (7 юли 2010).
Петър Диков, архитект /1953/.
Работил е като проектант, научен сътрудник, ръководител ателие и заместник генерален директор в Комплексния научно-изследователски и проектантски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура /дн. Национален център по териториално развитие/ (1979-2001). Управител на архитектурно бюро "ПроАрх" (2001-2003). Изпълнителен директор на Националния център по териториално развитие (2003-8 февруари 2006). Главен архитект на София (8 февруари 2006-17 ноември 2015). Бил е ръководител на десетки проекти в областта на териториалното устройство, градоустройството и архитектурата. Носител на наградата "Златен век" на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура и духовност (18 май 2016). От 2016 г. е изпълнителен директор на "Института за градско планиране" АД.
проф. Дочо Боджаков, кинорежисьор и сценарист /1956/.
Режисьор в Студия за игрални филми "Бояна" (1981-1991). От 1991 работи на свободна практика. Член на Управителния съвет на Българска национална телевизия (1999 -2002). Член на Съюза на българските филмови дейци (1986). Преподавател в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Режисьор е на филмите "Кръговрат" (1993), "Мечтание съм аз..." (1985), "Кладенецът" (1991), "Ти, който си на небето" (1990), "Патриархат" (2005), "Английският съсед" (2011) и др. Режисьор е на театралните постановки "Нирвана", "Адът Ц това съм аз", "Когато гръм удари". Носител на Награда за най-добър игрален филм на Съюза на българските филмови дейци за филма "Ти, който си на небето" (29 март 1990), на Първа награда на Балканския фестивал на детското кино "Златната амфора" (5 октомври 2000) и др.
Теодора Димова, писателка и драматург /1960/.
Авторка е на романите "Емине" (2001), "Майките" (2006),"Марма, Мариам"(2010), "Влакът за Емаус" (2013), "Поразените" (2019), на сборника с есета "Ороци" (2015). Написала е пиесите "Неда и кучетата", "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др. Редактор в редакция "Радиотеатър" в Българско национално радио (БНР). Носителка на награда от конкурс в БНР за първата й пиеса "Фюри" (1987), на първа награда от Друмевите театрални празници "Нова българска драма" в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков от Третия национален конкурс по драматургия (2000), на наградата "Писател на годината" на Столичната библиотека (18 декември 2016), на наградата "Христо Г. Данов" за цялостен принос в националната книжовна култура (14 юни 2019).
проф. Асен Балтов, лекар ортопед /1966/.
Специалист в областта на оперативно лечение на фрактури и изкълчвания на крайниците и таза. През 1996 г. започва специализация по ортопедия и травматология към Втора травматологична клиника на Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) "Н. И. Пирогов", където остава да работи до м. декември 2006 г. Ординатор в Катедра "Ортопедична травматология и реконструктивна хирургия" във Военномедицинска академия (2006-м. февруари 2013). Изпълнителен директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" (16 февруари 2017-14 юли 2021). На 13 септември 2021 г. е уволнен дисциплинарно, без да са посочени мотивите за това. За 21 години работа в болницата е направил 600 операции.
Иван Станчев, астролог /1968-2007/.
Издава в. "АстроСвят". Работил е в предаванията "Здравей България" и "На кафе" по Нова телевизия, водил е предаване "На върха" по телевизия ББТ. Съставял е седмични прогнози в сп. "На кафе" и във в. "Бъди БГ", месечни прогнози в сп. "Максимум" и сп. "Ана". През 2004 г. основава Съюза на българските астролози и става негов председател. Автор е на книгите "Астрология" (2000), "Анализирайте хороскопа си сами" (2003), "Хранене според звездите" (2006).
митрополит Григорий (светско име Красимир Маринов Цветков), църковен деец /1970/.
Протосингел на Софийската митрополия (1 ноември 2007-29 октомври 2010). Браницки епископ в Троянския манастир "Успение Богородично" и втори викарен епископ на Софийския митрополит и български партиарх (29 октомври 2010-8 февруари 2011). Игумен на Троянския манастир "Успение Богородично" (8 февруари 2011-30 април 2014). Викарий на патриарх Неофит и Софийски митрополит (1 май 2014-12 март 2017). От 12 март 2017 г. е Врачански митрополит.

На този ден са родени и:

Василий Севергин, руски минералог и химик /1765-1826/.
Един от учредителите на Минералогическото дружество в Петербург (1817).
Рене Огюст Кайе, френски пътешественик и изследовател на Африка /1799-1838/.
Той е първият европеец, посетил Тимбукту (20 април-4 май 1828) и завърнал се жив от там.
Лайош Кошут, унгарски политик /1802-1894/.
Един от водачите на Унгарската буржоазна революция (15 март 1848-13 август 1849). Министър-председател на Унгария (2 октомври 1848-1 май 1849). Първи президент на Унгария (14 април-11 август 1849).
Михаил Авенариус, руски физик /1835-1895/.
Йозеф Болеслав Пецка-Страховски, чешки политик и писател /1849-1897/.
Ялмар Бергман, шведски писател, сценарист и драматург /1883-1931/.
Мика Валтари, финландски писател /1908-1979/.
Виктор Вайскопф, американски физик от австрийски произход /1908-2002/.
Генерален директор на Европейския център за ядрени изследвания /ЦЕРН/ (1961-1965). Член на Американската академия на науките (1954), на Френската академия на науките (1957) и на Датската академия на науките (1961). Автор е на изследвания в областта на квантовата електродинамика. Развил теорията за поляризацията на вакуума, изследвал т.нар. явление "лембовско изместване" - изменението на енергията на водородния атом, свързано с квантовата природа на
Фердинанд (Фери) Порше младши (Фердинанд Антон Ернст Порше), австрийски автомобилен конструктор и производител /1909-1998/.
Заедно с баща си Фердинанд Порше създава спортния автомобил "Порше" (1950).
Уилям Голдинг, британски писател /1911-1993/.
Автор е на романите "Повелителят на мухите" (1954), "Наследниците" (1955), "Кулата" (1964), "Зрима тъмнина" (1979), "Морски обреди" (1980). Носител на Нобелова награда за литература за 1983 г. за романите му, които с яснотата на реалистичното си повествование и разнообразието и универсалността на мита хвърлят светлина върху състоянието на човека в днешния свят.
Курт Зандерлинг, немски диригент /1912-2011/.
Емил Затопек, чешки състезател по лека атлетика (дълги разстояния) /1922-2000/.
Четирикратен олимпийски шампион - през 1948 г. в Лондон, Великобритания, и през 1952 г. в Хелзинки, Финландия (три златни медала). Печели и един сребърен медал на Олимпийските игри през 1948 г. На Европейски първенства печели три златни и един бронзов медал. Има поставени 18 световни рекорда.
Масатоши Кошиба, японски физик /1926-2020/.
Носител на Нобелова награда за физика за 2002 г. заедно с американските физици Реймънд Дейвис и Рикардо Джакони за основополагащи научни изследвания в областта на астрофизиката, довели до откриването на източниците на космическите рентгенови лъчи.
Марта Месарош, унгарска режисьорка /1931/.
Виктор Ерофеев, руски писател /1947/.
Част от живота си прекарва във Франция, където баща му е дипломат. Най-известната негова книга е "Енциклопедия на руската душа" (1999)- "опит за осмисляне на собствената си идентичност", разкривайки докрай "абсурдите на руската душа". Други негови творби са разказът "Живот с идиот" (1991), романът "Страшният съд" (1996) и др.
Мате Гранич, хърватски лекар и политик /1947/.
Заместник министър-председател на Хърватия (31 юли 1991-27 януари 2000). Министър на външните работи на Хърватия (1 юни 1993-27 януари 2000).
Джеръми Айрънс, британски актьор /1948/.
Участвал е във филмите "Завръщане в Брайдсхед" (1981),"Моята прекрасна лейди" (1987), "Къщата на духовете" (1993), "Умирай трудно 3" (1995), "Открадната красота" (1996), "Китайска кутия" (1997), "Лолита" (1997), "Подземия и Дракони" (2000), "Небесно Кралство" (2005), "Ерагон" (2006), "Апалуса" (2008), "Розовата пантера 2" (2009) и др. Носител на наградите "Оскар"(1990) , "Златен глобус" (1990 и 2005) и Еми" (2005).
Дейвид Сийман, английски футболист (вратар) /1963/.
Сони Андерсон, бразилски футболист /1970/.
Горан Иванишевич, хърватски тенисист /1971/.
Сергей Рижиков, руски футболист (вратар) /1980/.
Едуардо (Едуардо дос Рейс Карвальо), португалски футболист (вратар) /1982/.
Печели златен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция и бронзов медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна с националния отбор по футбол.
Диего Рейес, мексикански футболист /1992/.

Това е денят на смъртта на:

Нгуен Чай, виетнамски поет и стратег /1380-1442/.
Национален герой на Виетнам. В периода 1418-1427 г. е водач на въоръжената борба против китайската династия Мин, окупирала Виетнам през 1407 г. Екзекутиран по фалшиво обвинение. Основател на класическата виетнамска литература. Автор е на "Сборник стихове на роден език", "Велик призив за смирение на китайците", "Описание на държавните земи", "Деяния на господаря Ламшон" и др.
Константин Циолковски, руски учен и изобретател /1857-1935/.
Един от основоположниците на космонавтиката.
Петър Стоянов, български индустриалец, търговец и политик /1881-1954/.
Кмет на Варна (1923-1927, февруари-8 септември 1944). С негова помощ през 1925 г. се създава общинско курортно бюро, което поема събирането на курортни такси и информационното обслужване на летовниците, както и стопанисването на общинската собственост. Изключителни са заслугите му за построяване на Централните морски бани (12 юли 1926). Депутат в 22-ото (1927-1931) и 24-ото Обикновено народно събрание (1938-1939). Съден от Народния съд и изселен от Варна.
акад. Иван Ценов, български математик /1883-1967/.
Един от основоположниците на модерната българска математика и пионер на аналитичната механика. Ръководител на катедрата по аналитична механика (1922-1951) и на катедрата по обща и приложна математика (1952-1958), декан на физико-математическия факултет (1925-1926; 1929-1930) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Секретар (1934-1935) и председател (1944-1947) на Природо-математическия клон на Българска академия на науките. Автор е на първия български учебник по аналитична механика със сборник решени задачи и др. Носител на орден "Кирил и Методи" първа степен за дългогодишна преподавателска и научна дейност (22 май 1951), на орден "Народна република България" първа степен (1958, 1959, 1963). Лауреат на Димитровска награда първа степен (1951), удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1965).
Христо Коджабашев, български актьор /1888-1981/.
Играл в Русенския драматичен театър (1915-1922; 1923-1924; 1925-1926), в "Свободен театър" в София (1922-1923), във Варненския театър (1924-1925), в Пловдивския театър (1927-1928) и в Народния театър "Иван Вазов" (1928-1961). Удостоен е със званията "Заслужил артист" (април 1952) и "Народен артист" (1974). Носител на ордените "Кирил и Методий" първа степен (декември 1954) и "Народна република България" първа степен (януари 1979), "Народен орден на труда" (1959). Почетен член на Съюза на българските филмови дейци (1974).
Робер Казадезюс, френски пианист и композитор /1899-1972/.
Николай Погодин, съветски драматург /1900-1962/.
проф. Александър Обретенов, български изкуствовед и архитект /1903-1990/.
Архитект в Българските държавни железници (1929-1931) и в Софийския гарнизон (1932-1934). Главен секретар на Инженерно-архитектурната камара (1937). Председател на Камарата на народната култура (1945-1947). Преподавател по естетика в Държавната художествена академия в София (1947-1948) и в Държавното висше театрално училище (1949-1953). Заместник-председател на Комитета за наука, изкуство и култура (1948). Декан на Архитектурния факултет в Държавната политехника в София (1951-1958), ръководител на Катедрата по история и теория на архитектурата (1953-1957). Секретар на Съюза на българските художници (февруари1959-29 март 1963). Директор на Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките /БАН/ (1959). Чл.-кор. на БАН (1961). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (14 ноември 1962-24 април 1971). Депутат в 4-ото Народно събрание (1962-1965). Член на Президиума на БАН (9 март 1968-5 май 1973), секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН (9 март 1968-15 април 1972). От 1959 г. е директор на Института за изкуствознание при БАН. Главен редактор на сп. "Архитектура" (1954-1956) и на сп. "Изкуство" (1956). Основател и първи главен редактор на в. "Народна култура" (1957-1958), на сп. "Изкуство" (1968-1980). Автор е на "Изкуство и съвременност" (1960), "Културната революция в България" (1968), "Социалната функция на архитектурата" (1978) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963) и "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1975). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (23 май 1957), на орден "Народна република България" първа степен (август 1963), на орден "Георги Димитров" (1973, 1983).
Вела Луканова, български финансист /1905-1990/.
Началник на Планов отдел в кооперативната централа "Напред" и в Централния кооперативен съюз (1945-1947). Началник на Планов отдел към Министерството на комуналното стопанство (1947-1949). Първи заместник-министър на финансите (1949). Председател на Българска народна банка (5 декември 1955-5 декември 1959). Постоянен представител на България в Икономическата комисия на ООН за Европа (1960-1963).
Честър Карлсън, американски физик /1906-1968/.
Изобретател на ксерографията, която позволява да се създава и предава информация с помощта на ксерокопирането и лазерния печат. Отказвайки се от фотографските методи, Карлсън провежда опити с електростатични заряди и фотопроводящи материали и изследва изменението на електричните им свойства под въздействие на светлината. Той нарича процеса ксерографиране от гръцките думи "xeros" - сух и "graphei" - писмо. Първото ксерокопие е направено на 22 октомври 1938 г. в импровизирана лаборатория, разположена в хотел "Астория" в Ню Йорк. На копието, което се съхранява в Смитсоновия институт, се чете "10-22-38 ASTORIA".
проф. Ненко Балкански, български художник живописец /1907-1977/.
От 1947 г. е преподавател в Художествената академия в София. Бил е член на дружество "Родно изкуство" и на Дружество на новите художници. Сред картините му са "Семейство", "Голо тяло", "Пейзаж с рибари", "Интериор" "Илия Бешков", "Портрет на Златю Бояджиев", "Портрет на Лиляна, 1946", "Родителите на художника, 1937" и др. Издава графичния албум "Созопол" (1967), автор е на монографии за Дечко Узунов (1955) и Мара Георгиева (1963). Носител на златен медал от изложението в Париж, Франция, за пейзажа "През прозореца" (1937), лауреат на Димитровска награда (1952), носител на орден "Червено знаме на труда" (1957, 1959), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963), на орден "Георги Димитров" (1967), на награда за живопис за натюрморт от Кан сюр Мер, Франция (1972), награда за живопис "Владимир Димитров Майстора" (1975).
Юсуф Мохамед Даду, южноафрикански политик /1909-1983/.
Национален председател на Комунистическата партия на Република Южна Африка (1972-1983).
проф. Васил Стефанов, български диригент и цигулар /1913-1991/.
Концертмайстор на Царския военен симфоничен оркестър (1936-1945). Диригент на Софийската филхармония (1946-1954). Един от основателите, от 1948 г. е диригент и от 1954 г. главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското радио. Основател на Държавния симфоничен оркестър в Шумен (1954), ръководител на хор "Гусла" (1960-1979). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1960), на орден "Георги Димитров" (1983), орден "Народна република България" трета степен (1973) Лауреат на "Димитровска награда" (1953).
Ерньо Урбан, унгарски писател и драматург /1918-1974/.
проф. Бенцион Елиезер, български композитор, педагог и диригент /1920-1993/.
От 1964 г. е асистент, а от 1970 г. е преподавател по хармония в Българска държавна консерватория. Декан на Теоретичния факултет (1966-1972) и заместник-ректор на консерваторията (1973-1986). Диригент на естрадния оркестър на Държавния сатиричен театър в София (1956-1960) и на естрадния оркестър при Радио София (1955-1960). Той е един от композиторите, които полагат основите на българската естрада през 50-те години на 20 в. Автор е на произведения за симфоничен оркестър, струнен оркестър, битов оркестър; произведения за пиано и оркестър; пиеси за камерно-инструментални ансамбли и за пиано; хорови, солови и детски песни; естрадни песни и джазови пиеси; над 250 обработки на народни песни; музика към театрални постановки и мн. др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1975), със званието "Народен артист" (1983). Носител на първа награди на Съюза на българските композитори (април 1985, 29 май 1988).
Джейк Ламота, американски боксьор /1922-2017/.
Световен шампион в "средна" категория (1949-1951).
Итало Калвино, италиански писател /1923-1985/.
Автор е на "Гарванът идва последен" (1952), "Несъществуващият рицар" (1966) и др.
Атанас Бояджиев, български композитор /1926-2017/.
Главен секретар на творческия фонд на Съюза на българските композитори (1980-1985) и негов председател (1985-1990). Автор е на мюзикъли, естрадни песни и инструментални пиеси, детски песни, музика към театрални постановки и филми, към над 30 пиеси за куклен театър и др. Заедно с Петър Ступел е автор на музиката към филмите "На всеки километър","Изгори, за да светиш", "Капитан Петко войвода" и др. Носител е на пет различни награди от конкурса "Златният Орфей", сред тях е и първата златна статуетка за творчество в историята на конкурса, присъдена му през 1969 г. за песента "Сън сънувах, моя обич" по текст на Богомил Гудев. Носител на първа награда на Съюза на българските композитори за 1983 г. за естрадна песен. Носител на орден "Народна република България" първа степен (28 февруари 1986), на наградата "Аскеер" за театралната критика (1998), на първата награда "Йосиф Цанков" на фондация "Йосиф Цанков" за цялостно творчество (5 февруари 2002), на наградата на Министерството на културата "Златен век" за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура (23 май 2005).
Барън Хилтън (Уилям Барън Хилтън), американски предприемач /1927-2019/.
Основател на Американската футболна лига. Първи собственик на отбора по американски футбол "Лос Анджелис чарджърс". Собственик на хотелската верига "Хилтън".
Тодор Велчев, български писател /1935-2010/.
Бил е директор на продукция, редактор и драматург в Българската национална телевизия. Член на Съюза на българските писатели. Автор е на повече от 350 разказа, на сборниците "Фантазия за белите шапки", "Формула едно", "Щъркели в пламъци", "Сините папагали", "Опашката на белия кит", "Стрелецо, прицел си", "Лов на гърмящи змии", "Пияният октопод", "Къща от светлина", "Море без капитани", "Окото на циклона", "Звездният разбойник" и др. Посмъртно излиза книгата му "Последният скок" (2011). Носител на Голямата литературна награда "Варна" (1976), на литературната награда "Николай Хайтов" (2005), на Наградата "Златен век" грамота на Министерство на културата (23 май 2006) и др. Самоубива се на 19 септември 2010 г.
Зин ал Абидин Бен Али, тунизийски политик /1936-2019/.
Министър-председател на Тунис (2 октомври 1987-7 ноември 1987). Президент на Тунис (7 ноември 1987-14 януари 2011).

Подобни статии

  • 22 октомври - Международният ден по проблемите на заекването

    22 октомври - Международният ден по проблемите на заекването

    Международният ден по проблемите на заекването. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на Международната асоциация по проблемите на заекването, за да се оказва помощ на милионите хора по света с говорни дефекти. Мотото на деня за 2021 г. е: "Да артикулираме промяната, която искаме да видим в света".

    245
  • 21 октомври - Международният ден на кредитните съюзи

    21 октомври - Международният ден на кредитните съюзи

    Международният ден на кредитните съюзи. Отбелязва се от 1948 г. в третия четвъртък на м. октомври по инициатива на Световния съвет на кредитните съюзи, с цел да се привлече вниманието на обществеността към работата на кредитните съюзи по света. Мотото на деня за 2021 г. е: "Да постигнем финансова стабилност за едно по-светло бъдеще".

    215
  • 20 октомври - Световният ден за борба с остеопорозата

    20 октомври - Световният ден за борба с остеопорозата

    Световният ден за борба с остеопорозата. Отбелязва се от 1996 г. по инициатива на Британското национално дружество за борба с остеопорозата с подкрепата на Европейската комисия. От 1997 г. денят се организира от Международната фондация за борба с остеопорозата. Целта на деня е да се повиши осведомеността на обществеността за профилактиката, диагностиката и лечението на остеопорозата. Мотото на деня за 2021 г. е: "Да се погрижим за здравето на костите си".

    230