2 октомври - Международният ден на ненасилието

Международният ден на ненасилието. Отбелязва се от 2007 г. с резолюция A/RES/61/271 на Общото събрание на ООН от 15 юни 2007 г. Годишнина от рождението на Махатма Ганди /1869-1948/, индийски политик, ръководител на националноосвободителното движение на Индия и родоначалник на движението за ненасилие, председател на партията Индийски национален конгрес (февруари 1919-30 януари 1948).

По света се отбелязва:

Световният ден на селскостопанските животни. Отбелязва се от 1983 г. по инициатива на Движението за правата на селскостопанските животни (FARM), за да се обърне внимание на проблемите с жестокото отношение спрямо милиони селскостопански животни, затворени в клетки и отглеждани за храна. Годишнина от рождението на Махатма Ганди /1869-1948/, индийски политик, ръководител на националноосвободителното движение на Индия и родоначалник на движението за ненасилие, председател на партията Индийски национален конгрес (февруари 1919-30 януари 1948). Всяка година близо 65 млрд. животни се убиват за производство на месо, яйца и млечни продукти. Над 300 милиона прасета, кокошки, зайци, патици, пъдпъдъци и телета прекарват живота си зад решетки в страните от ЕС, като в повечето случаи, те са държани в претъпкани и тесни клетки без възможност за животните дори да се движат свободно, припомни БТА.

Европейски дни за наблюдение на птиците /и на 3/. Отбелязват се от 1993 г. през първата събота и неделя на м. октомври по инициатива на международната организация за защита на птиците "Бърд лайф интернешънъл". Целта на дните е да се повиши информираността на обществеността за необходимостта от защита на мигриращите птици.

Националният празник на Гвинея. Ден на независимостта /1958/.

На този ден в България:

1927 - В София е създаден самодейния мъжки хор "Кавал". Основател и диригент на хора до 1933 г. е Боян Соколов. Първият концерт на хор "Кавал" е на 17 април 1929 г.
1932 - Открита е Метеорологичната станция на връх Мусала. Построена е във връзка с втората Международната полярна година (1 август 1932-1 август 1933) по инициатива на Българския туристически съюз и със средства, събрани доброволно от туристите от цялата страна и със съдействието и личното дарение на цар Борис III. Планът и ръководството на строежа са извършени безплатно от архитектите Петър Калчев и Генчо Скордев. При освещаването слово от името на царя произнася д-р Иван Буреш (директор на Царските природонаучни институти), лентата прерязва министърът на железниците Стоян Костурков. Първият наблюдател е Йордан Дундов-Дуд.
1967 - В Котел е основано Средното музикалното училище "Филип Кутев" - първото средно училище за български фолклорни песни и инструментална музика в Европа. От 5 май 2004 г. е Национално училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев".
1992 - Със заповед 00400 на министъра на отбраната в Карлово е създадена 61-а механизирана бригада. Тогава се формират управлението на бригадата и 1-ви механизиран батальон. Командир на бригадата е полк. Иван Кръстев, началник-щаб - майор Димитър Митев. На 19 ноември 1998 г. на 61-ва механизирана бригада е присвоено наименованието Стрямска механизирана бригада, като наследник на бойните традиции на 28-и Стремски полк, 21-и Средногорски полк и 11-а танкова бригада.
2000 - В ефира на Българската национална телевизия е излъчена първата новинарска емисия на турски език. Това става възможно със Закона за радио и телевизия, приет на 13 ноември 1998 г., и в изпълнение на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа, ратифицирана от българския парламент на 18 февруари 1999 г. Новините на турски език представят актуалните новини от страната и по света.
2003 - Банковата консолидационна компания и унгарската банка ОТП Банк обявяват официално приключването на сделката за приватизация на Банка ДСК. Цената на сделката е 311,1 млн. евро.
2011 - Започва излъчвания "bTV Radio". Радиото е част е от "bTV Radio Group".
2013 - Със 111 гласа 42-ото Народно събрание отхвърля вота на недоверие към правителството на Пламен Орешарски заради "провал в областта на инвестиционното проектиране". Вотът е отхвърлен с гласовете на БСП и ДПС. Искането за вот на недоверие към правителството е внесено на 19 септември 2013 г. от парламентарната група на ГЕРБ с подписите на 96 депутати.
2014 - Специализираната болница за активно лечение по детски болести в София учредява награда на името на проф. Иван Митев - педиатър-кардиоревматолог, откривател на шестия сърдечен тон, наречен "тон на Митев" (1972). Призът е за най-значима научна разработка в областта на педиатрията и ще бъде връчван всяка година.
2016 - В община Балчик са произведени избори за общински съветници, насрочени след като на 27 ноември 2015 г. Добричкият административен съд обявява изборите за общински съветници от 25 октомври 2015 г. за недействителни заради нарушения при отчитането на бюлетините. Решението е потвърдено от Върховния административен съд на 20 април 2016 г. Осем формации с общо 120 претенденти си оспорват 21 места в новия състав на общинския съвет. Право на глас имат близо 18 000 избиратели, сред които и 45 чуждестранни граждани от страни-членки на Европейския съюз. Избирателната активност е 52.8 на сто.
2017 - Смесен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд се произнася по жалба на Методи Лалов, председател на Софийски районен съд (2012-2016), срещу решенията на изборната комисия за избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от съдийската квота, като постановява, че изборите за нови членове на ВСС са минали без нарушения и отхвърля жалбата му окончателно. На 17 и 18 юни Общото събрание на съдиите провежда избор за шестима членове на ВСС (мандат 2017-2022) от квотата на съдиите. На 22 юни 2017 г. Методи Лалов, който е един от 27-те кандидати за членове на ВСС, внася жалба с искане да се провери надеждността на електронната система за дистанционно гласуване, внедрена от ВСС. Той посочва в жалбата си, че по-голямата част от съдиите, са предпочели да гласуват през системата, въпреки изразените опасения за сигурността й преди избора.
2018 - В София се провежда осми национален протест на майки на деца с увреждания под наслов "Системата ни убива - системата е блокирала". Началото е пред Народното събрание, но след това продължава към Орлов мост, където кръстовището е блокирано за около час и след това отново се отправят към парламента. Майките настояват за реформа, като тя включва на първо време приемането на законите за личната помощ, за хората с увреждания и за социалните услуги, с които да се гарантира подкрепа на всеки човек според индивидуалните му нужди.
2019 - Министерският съвет определя за постоянен представител на България към Международната морска организация със седалище в Лондон, Великобритания, посланика на България във Великобритания Марин Райков.
2020 - Гражданска инициатива "Край на клетките" в защита на селскостопанските животни, подкрепена с 1 397 113 подписа от страните членки на ЕС e внесена в Европейската комисия в Световния ден на селскостопанските животни. Инициативата, призоваваща да бъде сложен край на използването на клетки в животновъдството на територията на ЕС, е започнала на 11 септември 2018 г. и е приключила на 1 септември 2019 г. с над 1,6 млн. подписа. В България инициативата е била подкрепена от три неправителствени организации, водеща сред които е "Четири лапи", като са били събрани 17 986 валидни подписа. Най-много подписи в инициативата са събрани в Германия /474 753/, Нидерландия /153 958/, Италия /90 085/ и Франция /89 600/. Европейската гражданска инициатива "Край на клетките" е започнала на 11 септември 2018 г. и е приключила на 11 септември 2019 г. с над 1.6 млн. подписа, от които е потвърдена валидността на 1 397 113 подписа. Необходимият минимум за подобен род граждански инициативи е 1 милион подписа в рамките на държавите членки на ЕС. Инициативата "Край на клетките" е сред шестте успешни инициативи за последните осем години, както и първата в защита на селскостопанските животни в историята на ЕС, успяла да събере необходимата подкрепа.

На този ден по света:

1552 - След едномесечна обсада войските на цар Иван IV Грозни превземат Казан, с което завършват Казанските походи (1545-1552), а към Русия се присъединява територията на Казанското ханство.
1836 - Във Великобритания се завръща от околосветско плаване корабът "Бигъл", с който британският биолог и естествоизпитател Чарлз Дарвин в продължение на почти 5 години (27 декември 1831-2 октомври 1836) извършва научни изследвания и събира материал, послужил за основа на неговата еволюционна теория "Произход на видовете" (1859).
1889 - Във Вашингтон, САЩ, е свикана първата международна конференция на американските държави, известна като първата Панамериканска конференция.
Конференцията е закрита на 19 април 1890 г. и с нея се поставя началото на институционализирането на междуамериканската система. Във форума участват 17 страни от Латинска Америка (всички без Доминиканската република). Страните приемат договор за задължителен арбитраж за мирното уреждане на междуамериканските спорове и създават Международен съюз на американските държави като временна регионална организация и Търговско бюро на американските държави (предшественик на Панамериканския съюз) като негова агенция.
1903 - В Мюрщег, Австрия, е подписано споразумение между Русия и Австро-Унгария за реформи в Македония, която е под османска власт - т.нар. Мюрщегски реформи. Споразумението е подписано непосредствено след Илинденско-Преображенското въстание (1903) и наложено на Османската империя. Реформите са продължение на т.нар. Пъдарски реформи от м. февруари 1903 г. и са опит да се въведат реални промени в европейските владения на Османската империя. Те предвиждат да се подобри турската администрация и да се премахне недоволството на поробеното население в европейската част на Османската империя.
1928 - В Испания свещеникът Хосе Мария Ескрива де Балагер създава международната католическа организация "Опус деи" ("Божие дело").
1968 - В Мексико по време на студентска демонстрация на Площада на трите култури в квартал "Тлателолко" силите на реда откриват огън срещу протестиращите. Убити са повече от 300 души. Събитието, известно като Погромът в Тлателолко, започва като мирна манифестация, продължение на студентското движение, което от началото на 1968 г. настоява за по-голяма социална справедливост, по-достъпно образование и спазване на човешките права. Към студентите се присъединяват и недоволни граждани от политиката на управляващата Институционно-революционна партия.
1976 - В Майнц, Германия, е основан клубът "Майнц" като международна организация на медици и преподаватели по медицина с цел усъвършенстване на способите за оказване на медицинска помощ при катастрофи и извънредни ситуации. Днес организацията се нарича Световната асоциация на бързата помощ при извънредни ситуации (WADEM).
1985 - В Париж, Франция, е проведен учредителен конгрес на Асоциацията на участниците в космическите полети (до 7 октомври 1985). Решението за създаването на неправителствената международна организация е взето на работна среща на космонавтите от СССР, САЩ и Франция (7-9 септември 1984) в Сернай, Франция.
1995 - Франция извършва подземен ядрен опит на атола Фангатауфа в южната част на Тихия океан. Опитът е извършен в 0.30 ч. местно време, като мощността на взрива е малко под 110 килотона, т.е. над пет пъти по-голям от силата на първия ядрен опит над атола Муруроа, извършен на 2 юли 1966 г. в Тихия океан. Първият опит на Франция с атомна бомба е извършен на 13 февруари 1960 г. във военния център Реган в пустинята Сахара в Алжир, който по това време е френска колония. От 1966 г. ядрените опити на Франция се извършват във Френска Полинезия в района на Тихия океан. Последният ядрен опит на Франция е извършен на 27 януари 1996 г. в атола Фангатауфа, Френска Полинезия. На 29 януари 1996 г. президентът Жак Ширак обявява, че Франция прекратява ядрените опити в южната част на Тихия океан 4 месеца предсрочно.
1995 - В Грузия е въведена нова национална валута - лари, с което завършва паричната реформа.
1997 - Министрите на външните работи на страните членки на Европейския съюз подписват Договора от Амстердам, който става основа за по-нататъшното разширяване на организацията и приемане на нови членове от Централна и Източна Европа в него. Договорът е приет на срещата на високо равнище на ЕС на 18 юни 1997 г. Заменя Договора от Маастрихт, подписан на 11 декември 1991 г. и влязъл в сила на 1 ноември 1993 г. Договорът от Амстердам влиза в сила на 1 май 1999 г.
2001 - На закрито заседание на Съвета на НАТО в Брюксел, Белгия, е взето решение за пръв път да бъде въведен в действие член 5 на Вашингтонския договор за оказване на колективна помощ на един от членовете на пакта във връзка с терористичните атаки на 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон. Член 5 гласи, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от страните членки в Европа или в Северна Америка, се разглежда като нападение срещу всички тях и вследствие на това те се договарят да упражнят правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато от Устава на ООН.
2007 - В столицата на КНДР - Пхенян се провежда първата среща между лидерите на двете Кореи - президента на Република Корея Но Му-хен и лидера на КНДР Ким Чен Ир. Двамата разговарят за намаляване на напрежението и конкретни мерки за установяването на траен мир на Корейския полуостров.
2008 - Индия забранява пушенето на обществени места в опит да ограничи употребата на тютюн, на която се дължи една пета от смъртността в третата най-голяма страна консуматор в света. Забраната важи за всички административни сгради и ресторанти и ще засегне близо 240 млн. пушачи. Освен в училища, колежи, ресторанти, дискотеки и болници, пушенето е забранено и по автобусни спирки.
2009 - В Ирландия е произведен втори референдум в Ирландия, с който е одобрен Договорът за реформи на Европейския съюз (Договора от Лисабон), като 67,13 процента от избирателите гласуват "за", а 32,87 процента - "против". Първият референдум е произведен на 12 юни 2008 г., когато 53,4 процента от имащите право на глас гласуват "против" срещу 46,6 процента "за".
2015 - В Македония започва да функционира новият телекомуникационен оператор "Оне.Вип" след сливането на операторите "Вип" и "Оне". 55 процента от новата компания е притежание на "Телеком Австрия", а 45 процента са на "Телеком Словения".
2016 - В Унгария е произведен референдум, на който около 8 млн. унгарци са призовани да отговорят на въпроса: "Искате ли ЕС да наложи задължително преместване на неунгарски граждани в Унгария без одобрението на унгарския парламент?". Референдумът е признат за недействителен, тъй като избирателната активност е под 50 процента. Данните на Националната избирателна комисия (НИК) след преброяване на 98,82 процента от бюлетините показват, че в гласуването участват 3,2 млн. души. За да бъде признат референдумът за действителен, е необходимо на него да гласуват не по-малко от 4,5 млн. избиратели.
2017 - Държавната телевизия "Ал Иракия" представя за първи път новини на кюрдски език седмица след референдума за независимост на Иракски Кюрдистан на 25 септември 2017 г. който Ирак определя като незаконен. Новините започват в 16 ч. по Гринуич (19 ч. местно време). Емисията продължава 10 минути и е посветена на национални и международни новини.
2018 - Първата дама на САЩ Мелания Тръмп пристига в Акра, Гана, започвайки първата си самостоятелно посещение в чужбина. Посещението е част от политическата й инициатива "Да бъдем най-добри", обявена през м. май 2018 г. По време на петдневната си обиколка Мелания Тръмп ще посети четири страни - Гана, Малави, Кения и Египет. Четирите страни получават помощи от САЩ, като Египет получава и военна помощ.
2019 - Киргизстанският адвокат Азизбек Ашуров получава наградата "Нансен" на ООН за принос към бежанците, след като помага на повече от 10 000 апатриди (хора без гражданство на нито една държава) да се сдобият с киргизстанско гражданство. Наградата на стойност 150 000 долара му е връчена, след като през м. юли 2019 г. Киргизстан става първата страна в света, която свежда до нула броят на апатридите.
2020 - В Ню Йорк, САЩ, се провежда виртуална среща в ООН да направят повече по въпроса с правата на жените с участието на повече от 170 страни. Срещата е организирана по повод 25-ата годишнина от Международната конференция за жените, провела се в Пекин /Китай/ през 1995 г. Сред 170-те оратори на форума жените са само 10. В глобален план една на три жени търпи някаква форма на насилие през живота си. Всяка година 12 милиона момичета за омъжвани преди 18-годишна възраст. През 2017 г. 137 жени средно по света са били убити на ден от член на своето семейство.

Родени на този ден българи:

Петко Момчилов, архитект /1864-1923/.
Един от основателите на Българското инженерно-архитектурно дружество и негов заместник-председател (1893). Началник на отдел "Архитектура" в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1895-1905). Автор е на проекта за мъжката гимназия в Русе (1894-1902, с лъчисто централно отопление), за девическата гимназия с пансион във Варна (1893-1902, с централно водно отопление с оригинални по форма радиатори) и митрополията във Варна. Съвместно с арх. Йордан Миланов проектира няколко сгради в София - Александровската болница (ок.1895), преустройството на т.н. Черна Джамия в църквата "Св. Седмочисленици" (1901), Централна минерална баня (1913). По негови проекти са изградени в София и болницата "Майчин дом" (1898-1903), къщата на Момчилов (1899), Централният затвор (1905-1911), Синодалната палата /съвместно с арх. Йордан Миланов/ (1906-1908), Софийските минерални бани (1910-1911), много жилищни сгради. Проектира и организира производството на първата фабрика за цимент и хидравлична вар в с. Златна Панега, Ловешка област (1906-1908). Автор е на проектите на гимназиите в Ловеч, Велико Търново, Пловдив и др. Почетен гражданин на Горна Оряховица (1898).
акад. Иван Лазаров, скулптор /1889-1952/.
Преподавател по скулптура в Държавната художествена академия (1919-1952) и неин директор (1932-1935; 1937-1939; 1943-1945). Основател и пръв директор на Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките (1948-1952). Сред творбите му са "Те победиха", "На нож", "Очакващи жени", "Еснафи", "Плачещи жени", "Берон" (бронзов бюст в Борисовата градина - София), паметник на гроба на Димчо Дебелянов (в Копривщица). През 1968 г. къщата и ателието му са превърнати в музей. През 1973 г. Съюзът на българските художници учредява награда за монументална скулптура на негово име.
Иван Василев (Иван Василев Гайдаров), поет и писател /1909-1969/.
Учител в Каварна и в селата Комарево и Манастир, Провадийско (1928-1946). Редактор в Радио София (1946-1957), редактор и заместник-главен редактор на сп. "Славейче" (1958-1969). Автор е на повече от 30 книги, предимно за деца, сред които "Празник" (стихове, 1934), "Равнината пее" (стихове, 1935), "Балканджи Йово" (драма, 1946), "Зайчето" (1957), "Лакомници. Весела история в стихове" (1959), "Агликина поляна" (повест, 1962, 1967), "Пиринченото звънче. Разкази за моето детство" (1965), "Султанът на дивата гора" (роман, 1967), "Как разговарят облаците. Малки разкази" (1969, 1980), "Хайдушки разкази" (1971, посмъртно).
проф. Йордан Йотов, историк и политик /1920-2012/.
От 1937 г. е член на Работническия младежки съюз (РМС), от 1944 г. на Българската комунистическа партия (БКП). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Партизанин от Партизанска бригада "Чавдар" (от 7 април 1944). Заместник-директор на Института по история на БКП (1969-1977). Член на Политбюро на Централния комитет (ЦК) на БКП (3 януари 1984-8 декември 1989), секретар на ЦК на БКП (20 март 1986-16 ноември 1989). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1989). Член на Държавния съвет на Народна република България (18 юни 1986-14 декември 1989). Главен редактор на в. "Работническо дело" (18 юли 1977-1987). Чл.-кор. на БАН (1981). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1978). Носител на орден "Георги Димитров" (1980), на орден "13 века България" (8 септември 1984).
проф. Атанас Тасев, кинооператор и преподавател /1931-2009/.
Работил е в Студия за игрални филми "Бояна". От 1973 г. преподава операторско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Оператор е на филмите "Рицар без броня" (1966), "С дъх на бадеми" (1968), "Шведски крале" (1968), "Иконостасът" (1969), "Сбогом приятели" (1970), "Записки по българските въстания" (1976-1981), "Бариерата" (1979), "Дърво без корен" (1974), "Една жена на 33" (1982), "Куче в чекмедже" (1982) и др.
проф. Димитър Христов, композитор, музиковед и педагог /1933-2017/.
От 1969 г. работи в Института за музика при Българската академия на науките (БАН). Генерален секретар на Изпълнителния комитет на Международния съвет за музика при Организацията на обединените нации по въпросите на образованието, науката и културата /ЮНЕСКО/ (1975-1979). Главен редактор на сп. "Българско музикознание" на БАН (1989-2005). Бил е преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. Изнасял е лекции и в университети в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Холандия, САЩ и Канада. Автор е на оперите "Златната рибка"(1984), "Игра" (1978), както и на симфонични и камерни творби. Удостоен е със званието "доктор хонорис кауза" на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" (2013) и Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (2009). Почетен доктор на Нов български университет (2003). Носител на награда на Международната академия на изкуствата в Париж, Франция (1999).
акад. Владимир Овчаров, лекар анатом и учен /1940/.
Научната му дейност е предимно в областта на невроморфологията. От 1967 г. е преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ректор на Медицинския университет в София (1999-2008), почетен ректор на университета. Управител на фонд "Научни изследвания" (20 февруари-1 юли 2013). Има над 220 публикации, повечето от които в международни списания. Изнасял е лекции в редица европейски университети. Участвал е в написването на 23 учебника и учебни помагала.Носител на наградата "Проф. Димитър Каданов" за изследователска дейност (1999), на наградата "Акад. Д. Ораховац" за наука и преподаване (2002), на Почетен знак първа степен на Българския лекарски съюз за принос в развитието на медицината (2004), на златен медал "Алберт Швайцер" на Световната академия по медицина "Алберт Швайцер" (2010) и др. Почетен гражданин на Пазарджик (17 май 2018). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (28 май 2019).
Йоан Костадинов, юрист и политик /1947/.
Кмет на Бургас (12 ноември 1995-4 ноември 2007). Председател на Управителния съвет на Асоциацията на кметовете на градове за присъединяване към Европейския съюз /от 21 декември 2006 г. Асоциация на кметове за устойчиво развитие на общините/ (2001-4 ноември 2007).
Стефан Десподов (Деспо), художник карикатурист /1950-2015/.
Работил е в областта на карикатурата, илюстрацията и плаката. Работил е като художествен редактор в издателство "Техника", по-късно и във в. "Народна култура", а от 1989 г. за независимото списание за литература и публицистика "Глас", алманах "Мост", "Литературен вестник" и др. Дълги години е плакатист на Народния театър "Иван Вазов" и на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Художник-постановчик е на три анимационни филма. Участвал е в над 200 изложби в България и чужбина, издава пет авторски албума. Носител е на повече от 80 международни и национални награди.
Красимир Ранков, български актьор и режисьор /1951/.
Играл е в различни театри, най-дълго в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Сред пиесите, които режисира, са "Завинаги и още един ден, "Двубой", "Хайде да правим секс", "Детектор на лъжата", "Игра на мъж и жена", "Боряна", "Изстрели по никое време". Участвал е в български и чужди филми, сред които "Роялът" (1979), "Вчера" (1988), "Маргарит и Маргарита" (1989), "Куршум за рая" (1992), "Дунав мост" (1999), "Клиника на третия етаж" (1999), "Стъклен дом" (2010), "Етажна собственост" (2013) и др.
Наско Рафайлов, икономист и политик /1953/.
Директор на Районна дирекция на вътрешните работи във Варна (1997-13 април 1998). Депутат в 39-то Народно събрание от НДСВ (2001-2005).
Илия Божинов, математик и политик /1956-2010/.
Основател на Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (1990). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /БСП/ (2002-2009). Един от председателите на партия "Българската левица" (4 април 2009-24 август 2010).
Лазар Лазаров, строителен инженер /1969/.
От 1995 г. работи в Централната лаборатория по пътища и мостове към Агенция "Пътна инфраструктура", директор на лабораторията (2007-2010). Главен директор на "Международен панаир Пловдив" АД (октомври 2013-август 2014). Председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (12 септември 2011- 27 август 2013; 8 август 2014-1 декември 2016).
Кали (ист. име Галина Димитрова Иванова), фолкпевица /1975/.

На този ден са родени и:

Ричард III, крал на Англия (26 юни 1483-22 август 1485), последен от династията Йорк /1452-1485/.
Андреас Грифиус, немски драматург и поет /1616-1664/.
Представител на Барока. Сред най-известните му произведения са сонета "Сълзите на Отечеството" (1636), трагедиите "Лъв Арменеца" (1646), "Катерина Грузинска" (1657), "Карл Стюарт" (1657), "Карденио и Целинда" (1657), "Папиниан" (1659), комедиите "Господин Петер Сквенц" (1657), "Възлюбената Роза" (1660) и др.
Луи Шарл Делеклюз, френски революционер и публицист /1809-1871/.
Участник във Френската революция (1848). Издател на в. "Революсион демократик и сосиал" (1848). Член на Парижката комуна (1871).
Карло Юхан Бергбум, финландски драматург /1843-1906/.
Основател на Финландския национален театър (1872).
Паул фон Хинденбург, немски политик /1847-1934/.
Втори президент на Германия (12 май 1925-2 август 1934).
Уилям Рамзи, британски химик и физик /1852-1916/.
Открил е хелия, аргона, криптона и други газове. Носител на Нобелова награда за химия за 1904 г. като признание за заслугите му при откриване на инертните газове във въздуха и определяне на тяхното място в периодичната система. През 1910 г. той открива в радиоактивната емисия на радия последния инертен газ и го нарича нитон (дн. радион).
Махатма Ганди (Мохандас Карамчанд Ганди), индийски политик /1869-1948/.
Ръководител на индийското националноосвободително движение и един от лидерите на партията Индийски национален конгрес (февруари 1919-30 януари 1948). Убит е на 30 януари 1948 г.
Кордел Хъл, американски политик /1871-1955/.
Държавен секретар на САЩ (1933-1944). Един от основателите на ООН (1945). Носител на Нобелова награда за мир като признание за работата му за утвържданване на мира в Западното полукълбо и за подписването на международни търговски договори, както и за усилията му за учредяване на ООН (1945).
Граучо Маркс (ист. име Джулиъс Хенри Маркс), американски комедиен актьор /1890-1977/.
Един от тримата братя Маркс - Граучо, Чико и Харпо. Участвал е във филмите "Една нощ в операта" (1935), "Патешка супа" (1933), "Нощ в Казабланка" (1936) и др. Носител на почетен "Оскар" (1974).
Жак Дюкло, френски политик /1896-1975/.
Председател на ЦК на Френската комунистическа партия (1931-1964). Един от организаторите и водачите н Съпротивата по време на Втората световна война (1939-1945). Кандидат за президент на страната за изборите през 1969 г.
Греъм Грийн, британски писател, драматург и критик /1904-1991/.
Автор е на голям брой романи, в които разглежда различни етични и политически проблеми в съвременния свят. Сред най-известните му произведения са "Тихият американец" (1955), "Нашият човек в Хавана" (1958), "Пътешествия с леля ми" (1969) и др.
Густав Видеркер, швейцарски спортен функционер /1905-1972/.
Президент на Европейската футболна асоциация /УЕФА/ (17 април 1962-7 юли 1972).
Александър Тод, британски химик /1907-1997/.
Носител на Нобеловата награда за химия за 1957 г.
Юрий Левитан, съветски журналист, говорител на Общосъюзното радио и на Държавното радио и телевизия на СССР /1914-1983/.
Той прочита на 22 юни 1941 г. официалното правителствено съобщение за навлизането на германските войски на територията на СССР по време на Втората световна война (1939-1945) и за началото на Великата отечествена война за СССР. Заслужен артист на РСФСР (1959). Народен артист на РСФСР(1973). Народен артист на СССР (1980).
Михаил Аникушин, руски скулптор /1917-1997/.
Автор е на паметниците на Пушкин (1957), на Бехтерев (1960) в Санкт Петербург.
Кристиан дьо Дюв, британски биохимик /1917-2013/.
Идентифицира нови органели - лизозоми (1963), които са електронно-плътни телца, които съдържат разграждащи ензими, присъстват във всички животински клетки, участват дейно във физиологичните и патологичните процеси в клетката. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1974 г. заедно с белгийския биолог Албер Клод и американския биолог от румънски произход Джордже Паладе за техните открития, имащи значение за структурната и функционалната организация на клетката.
Никола Клюсев, македонски политик /1927-2008/.
Министър-председател на първото експертно правителство на Република Македония (1991-1992). Председател на съвета на ВМРО-ДПМНЕ през 1997 г. Министър на отбраната (30 ноември 1998-27 юли 2000).
Джулиано Сарти, италиански футболист (вратар) /1933-2017/.
С "Фиорентина" (Италия) печели турнирът Купа на носителите на купи /КНК/ (1961), с "Интер" (Италия) печели два пъти Купата на европейските шампиони /КЕШ/ (1964, 1965) и два пъти Интерконтиненталната купа (1964, 1965).
Омар Сивори, аржентински футболист и треньор /1935-2005/.
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1961 г. През 1957 г. след като преминава в "Ювентус" (Италия) му е забранено да играе в аржентинския национален отбор. Играе за националния отбор на Италия.
Пол Ван Химст, белгийски футболист и треньор /1943/.
Дона Каран, американска модна дизайнерка /1948/.
Стинг (ист. име Гордън Матю Томас Съмнър), британски певец и композитор /1951/.
Основател и вокалист на група "Полис" (1977-1984). От 1984 г. има самостоятелна музикална кариера. Участвал е във филмите "Дюн" (1984), "Неспокойно сърце" (1985), "Две димящи дула" (1998) и др. Носител на 16 награди Грами" в периода от 1981 г. до 2004 г.
Ромина Пауър, италианска певица /1951/.
От 1975 г. в продължение на 34 години тя пее в дует с италианския певец Ал Бано. През 1984 г. печелят музикалният фестивал Сан Ремо с песента "Ке сара". След 1999 г. започва самостоятелна кариера в телевизията.
Луис Фернандес, френски футболист и треньор /1959/.
Яна Новотна, чехословашка тенисистка (от 1993 г. чешка) /1968-2017/.
От олимпийски игри печели два сребърни медала - през 1988 г. в Сеул, Република Корея, и през 1996 г. в Атланта, САЩ, и един бронзов медал - през 1996 г. в Атланта, САЩ. В кариерата си има 24 титли в Женската тенис асоциация (WTA) на сингъл, както и 76 на двойки. Спечелила е 17 титли от турнирите на "Големия шлем" - един на сингъл на Уимбълдън през 1998 г., когато на 29 години и 9 месеца тя става най-възрастната тенисистка с първа титла от "Големия шлем", 12 на двойки и четири на смесени двойки. Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) на двойки /27 август 1990/. Въведена е в Залата на славата на тениса (2005).
Чиприан Марика, румънски футболист /1985/.
Кико Касия (Франсиско Касия Кортес), испански футболист (вратар)/1986/.
Микел Дискеруд, американски футболист /1990/.

Това е денят на смъртта на:

Самюъл Адамс, американски политик, философ и общественик /1722-1803/.
Участник във Войната за независимостта на САЩ (1775-1783). Един от членоветe на комисията, изготвила и подписала Декларацията за независимостта на САЩ (4 юли 1776). Делегат на Континенталния конгрес (1774-1781), председател на Сената в Масачузетс (1782-1785; 1787-1788). Лейтенант-губернатор на Масачузетс (1789-1794). Губернатор на Масачузетс (1794-1797).
Никола Жозеф Кюно, френски изобретател /1725-1804/.
Създал първия автомобил, задвижван с пара (1769). Машината с мощност две конски сили е била предназначена да дърпа тежки оръдия и да пренася снаряди за френската армия.
Франсоа Араго (Доминик Франсоа Араго), френски астроном, физик и политически деец /1786-1853/.
Член на Камарата на депутатите (1830-1848). Министър-председател на Франция (9 май 1848-24 юни 1848).
Васил Априлов, български възрожденски просветен и книжовен деец /1789-1847/.
Допринася за установяването и развитието на литературния български език. Основател на първото новобългарско светско училище - Габровското взаимо училище (1835). Завещава библиотеката си и сумата от 60 хил рубли на Габровското училище за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия. Автор е на "Денница на новобългарското образование" (1841) и др.
Макс Брух, немски композитор и диригент /1838-1920/.
Томас Липтън, американски предприемач от шотландски произход /1850-1931/.
Основател на компания "Липтън" за производство на чай (1893).
Сванте Арениус, шведски химик и физик /1859-1927/.
Носител на Нобелова награда за химия за 1903 г. като признание за особеното значение за химията на теорията му за електролитната дисоциация. Носител на Нобелова награда за химия за 1903 г.
проф. Никола Атанасов (Никола Атанасов Китанов), български композитор и музикален педагог /1886-1969/.
От 1923 г. е преподавател в Държавната музикална академия и неин директор (1934-1937). Автор е на първата българска симфония (1912) и на първата българска соната за пиано (1929), на хорови и солови песни, инструментални пиеси и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1954). Почетен гражданин на Кюстендил (1963).
Димчо Дебелянов, български поет /1887-1916/.
Първите му печатани творби (цикълът "Посвещение") излизат през 1906 г. в сп. "Съвременност". Публикува в сп. "Българска сбирка", сп. "Съвременна мисъл", сп. "Художествена култура" и др. Хумористично творби публикува в сп. "Барабан", "Оса", "Смях" и др. Бил е репортер и коректор във в. "Ден" и във в. "Балканска трибуна", редактор в сп. "Звено". Заедно с поета и журналист Димитър Подвързачов съставя и редактира първата антология на българската поезия "Българска антология" (1910). Съредактор на сп. "Звено" (1914). Преводач от руски и френски език. Сред най-известните му стихове са "Пловдив", "Скрити вопли", "Да се завърнеш в бащината къща" и др. Загива близо до Демирхисар като командир на рота по време на Първата световна война (1914-1918). През 2004 г. община Копривщица и Дирекцията на музеите-Копривщица учредяват на негово име национална литературна награда.
акад. Георги Бранков, български учен, строителен инженер и общественик /1913-1997/.
Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Основател и председател на Националния комитет по противоземетръсно инженерство (1966). Главен научен секретар на Българската академия на науките (1968-1973) и заместник-председател на академията (1973-1982). Основател и председател на Националния комитет по теоретична и приложна механика (1968). Председател на Европейския комитет по противоземетръсно строителство в Лондон, Великобритания (1970). Директор на Института по техническа механика (1972), директор на Централната лаборатория по биомеханика при БАН (1972) и на основания от него Институт по механика и биомеханика при БАН (1977-1986). Директор на Международната асоциация по противоземетръсно инженерство в Рим, Италия (1973). Бил е ръководител на Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство (1982). Научните му приноси са в областите на техническата механика, масивни конструкции, сеизмичната механика, биомеханиката. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1968, 1973).
Лидия Ковачева, българска природолечителка /1914-2002/.
Изучава и популяризира принципите на лечебното гладуване. Автор е на книгите "Целебният глад" (1992) и "Гладът - приятел и лекарство" (многократно преиздавана).
Питър Медауар, британски имунолог от бразилски произход /1915-1987/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1960 г. заедно с австралийския вирусолог и имунолог сър Макфарлан Бърнет за откриването на придобитата имунна толерантност.
Симеон Глогинков, български художник живописец /1919-1997/.
Магда Абазова (Магдалина Абазова), българска художничка /1923-2011/.
Рисува пейзажи, натюрморти, портрети, сред които "Портерт на момче" (1962), "Автопортрет" (1962), "Пейзаж" (1968), цикъл "Копривщенски интериори (1968-1972). Илюстрира книги за деца - "Китка за малките" от Чичо Стоян (1966), "Весел двор" от Димитър Сталин (1969) и др. Работила е като художник в сп. "Септемврийче" (1952-1959), в издателство "Български писател" и в сп. "Септември". От 1951 г. участва в Общи художествени изложби, окръжни изложби на жените -художнички, изложби в Полша, Сирия, Турция, Бахамските острови, прави самостоятелна изложба в София (1972). Носителка на наградата "Златен век" за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура (25 май 2005), на Националната награда за живопис "Захарий Зограф" (2007), на орден "Кирил и Методий" първа степен, на орден "Кирил и Методий" трета степен.
Георги Найденов, български предприемач и банкер /1927-1998/.
След 1944 г. постъпва в Първо управление на Държавна сигурност (разузнаването). През 1952 г. започва работа в Министерството на външната търговия (МВТ) като офицер под прикритие. Работил е в българските търговски представителства в Египет (1952-1956) и в Истанбул, Турция (1958-1960). Бил е заместник-началник на Инженерното управление при Министерството на външната търговия, а по-късно оглавява създаденото през декември 1960 г. външнотърговско предприятие "Тексим" като фирма на Инженерното управление. Основател (1961) е на първото задгранично дружество с българско участие - фирмата "Имекстраком". Основател и първи председател на Надзорния съвет на "Тексимбанк" (26 август 1992-2 октомври 1998).
Василий Шукшин, съветски писател, сценарист, актьор и режисьор /1929-1974/.
По време на следването си във Всерусийския държавен кинематографичен институт в Москва, през 1958 г., той се снима в първата си главна роля, във филма "Двамата Фьодоровци" и публикува в сп. "Смена" първия си разказ. Първата му книга сборник с разкази "Селски жители" излиза през 1963 г. По същото време той работи като режисьор в киностудията "Максим Горки" и снима по собствен сценарий филма "Живее такъв момък". През 1974 г. Шукшин е поканен като актьор за една от главните роли във филма на Сергей Бондарчук "Те се сражаваха за Родината". По време на снимките по река Дон, Василий Шукшин умира внезапно на парахода "Дунав" близо до с. Клетская, Волгоградска област, на 2 октомври 1974 г. Автор е на "Селски жители" (1963), както и режисьор и сценарист на филмите "Живее такъв момък" (1963) и "Калина Алена " (1974).
Светозар Русинов, български композитор, джаз музикант и музикален педагог /1933-2000/.
От 1974 г. до началото на 90-те години преподава саксофон и кларинет в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Саксофонист в оркестрите на цирка (1954-1956) и в Биг бенда на Българското национално радио (1963-1970). Композитор на песните "Обичам те" в изпълнение на Йорданка Христова, "Сребърни ята" в изпълнение на Георги Минчев и др.
Гия Канчели, грузински композитор /1935-2019/.
Автор е на над 37 творби за оркестър, 10 камерни симфонии и 10 опери. Сред най-известните му произведения е симфонията "В памет на Микеланджело" (1978). Негови произведения звучат във филмите "Кин-дза-дза!" (1968), "Мимино" (1977), "Дървото на живота" (2011), "Паспорт" (1990). Музикален директор на театър "Руставели" (1972-1992).
Джулиано Джема, италиански актьор /1938-2013/.
Участвал е във филмите "Сбогом, гринго" (1965), "За един пробит долар" (1965), "Корлеоне" (1978), "Един мъж на колене" (1980), "Рали" (1986) и др. Джулиано Джема започва кариерата си на 18-годишна възраст като каскадьор, снимал се е в над 100 игрални и телевизионни филма - комедии, приключенски и исторически продукции. Той е партнирал на някои от най-големите актьори, като Чарлтън Хестън в "Бен Хур", Ален Делон в "Гепардът" на Лукино Висконти, Кърк Дъглас, Рита Хейуърд, Хенри Фонда, Лив Улман, Филип Ноаре, Катрин Деньов и др.
Андрей Луканов, български политик /1938-1996/.
Инспектор в отдел "Икономически, СИВ и Общ пазар" към Министерството на външните работи (1963-1965). Първи секретар на Постоянното представителство на България при ООН в Женева (1968-1972). Постоянен представител на България в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в Москва, СССР (1 юли 1976-1990). Председател на Изпълнителния комитет на СИВ (7 юли 1988-10 януари 1990). Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (19 декември 1977-2 февруари 1990), член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (16 ноември 1989-2 февруари 1990), заместник-председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (21 февруари-27 август 1991). Заместник-председател на Министерския съвет (16 юни 1976-18 юни 1981;18 юни 1981-18 юни 1986), първи заместник-председател на Министерския съвет (18 юни 1986-18 август 1987). Министър на външноикономическите връзки (18 август 1987-17 ноември 1989 ). Член на Държавния съвет (17 ноември 1989-8 февруари 1990), председател на Министерския съвет (8 февруари-20 декември 1990). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990), в VII Велико народно събрание (1990-1991), в 36-ото Народно събрание (1991-7 юли 1992; 31 декември 1992-1994) и в 37-ото Народно събрание (1995-2 октомври 1996). На 2 октомври 1996 г. е убит пред дома му в София.
Любомир Янов, български журналист, писател сатирик /1943-2009/.
Бил е говорител на правителството на Димитър Попов и говорител на Българската футболна лига. Бил е главен редактор на в. "Авто-мото свят", в. "Учителско дело", в. "Аз Буки", в. "Телевизия и радио", на редакция "Хумор, сатира, музика и забава" в Българска национална телевизия. Работил е във в. "Поглед", в. "Стършел", в. "Стандарт".
Том Кланси, американски писател /1947-2013/.
Автор е на политическите трилъри "Ловът за "Червения октомври" (1982), "Точка на пречупване", "Мрежата", "Едно е най-самотното число", "Заговор срещу мрежата", "Дъга 6", "Всички страхове", "Реална опасност", "Патриотични игри".

Подобни статии

  • 8 декември - Празник на българските студенти

    8 декември - Празник на българските студенти

    Празникът на българските студенти. Отбелязва се с решение на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г. Със същото решение денят е обявен и за неучебен, припомня БТА. През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото Висше училище в България да има "по-особен, свой празник". На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет на Висшето училище (от 4 януари 1905 г. Софийски университет "Св. Климент Охридски") определя деня на св. Климент Охридски - 25 ноември (8 декември - н. ст.), за свой празник.

    181
  • 7 декември - Международният ден на гражданската авиация

    7 декември - Международният ден на гражданската авиация

    Международният ден на гражданската авиация. Отбелязва се от Отбелязва се от 1994 г. с резолюция А 29-1 на Международната организация за гражданска авиация, за да се подчертае ролята на гражданската авиация за социалното и икономическото развитие на държавите. Одобрен е с резолюция A/RES/51/33 на Общото събрание на ООН от 6 декември 1996 г. Годишнина от подписването /1944/ в Чикаго, САЩ, на Конвенцията за международната гражданска авиация.

    217
  • 6 декември - Денят на банкера

    6 декември - Денят на банкера

    Денят на банкера. Отбелязва се с решение на Асоциацията на търговските банки (дн. Асоциация на банките в България) и на Българската народна банка от 1992 г. от 27 октомври 1992 г. в деня на църковния празник св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец - 6 декември. За първи път се чества през 1992 г., когато в параклиса на сградата на Българска народна банка е отслужена панихида за загиналите във войните банкови служители, а след това банковите служители се присъединяват с литийно шествие към църковната служба в храм-паметника "Александър Невски".

    277