20 ноември - Световният ден на детето

Световният ден на детето. Отбелязва се от 1956 г. с резолюция 836(IX) на Общото събрание на ООН от 14 декември 1954 г. Годишнина от приемането на Декларацията за правата на детето /1959/ от 14-ата сесия на Общото събрание на ООН и на Международната конвенция за правата на детето /1989/ от 44-ата сесия на Общото събрание на ООН.

По света се отбелязва:

Европейската седмица за намаляване на отпадъците /20-28 ноември/. Инициативата се провежда от 2008 г. през м. ноември под патронажа на Европейската комисия и има за цел да повиши информираността на обществеността за намаляването на отпадъците, повторната употреба на продукти и стратегиите за рециклиране на материали, както и свързаните с тях политики на Европейския съюз и страните членки. В България се организира за пръв път през 2012 г. от Министерството на околната среда и водите в партньорство с Асоциацията на еколозите от общините в България.

Европейската нощ на театъра. Отбелязва се от 2008 г. по идея на Елеонора Роси (Франция) през третата събота на м. ноември. За първи път е проведена на 25 октомври 2008 г. в Хърватия по инициатива на Детския театър в Дубрава и театър "Шибеник". По-късно към инициативата се присъединяват Босна и Херцеговина, Черна гора, Словакия, Австрия, Словения, Германия, Испания, Унгария, Сърбия, България, Белгия и Чехия. Организатори на инициативата в България са фондациите "Арт проджектс" и "Асоциация Информбюро".

Денят на индустриализацията на Африка. Отбелязва се от 1990 г. с резолюция A/RES/44/237 на Общото събрание на ООН от 22 декември 1989 г., в рамките на Второто десетилетие за промишлено развитие на Африка /1991-2000/, за да се мобилизират усилията и да се съдейства за промишленото развитие на континента.

На този ден в България:

1900 - В София започва да работи болницата "Червен кръст", поставила основите на Института за спешна медицинска помощ "Н. И. Пирогов" през 1951 г. (дн. Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов").
На 28 май 1900 г. Българското дружество Червен кръст (БДЧК) учредява "Свето-Троицко общество сестри милосердни", към което се открива първото в страната Училище за милосърдни сестри. Заедно с това Главното събрание на БДЧК взема решение да се открие и малка болница (лечебница) за практическото обучение на ученичките. Болницата е в сграда, построена още през 1893 г. за склад на дружеството "Червен кръст". Първият управител е д-р Петър Ораховац (1900-1901), който същевременно е и лекуващ лекар. През следващите години той е заместен от д-р Димитър Моллов (1902-1908). Работата в училището, както и в болницата, е уредена със специален правилник, изработен от директора на Обществото и утвърден от Управителния съвет на дружеството и от Върховния медицински съвет. На 25 април 1906 г. Годишното общо събрание на БДЧК взема решение да се построи нова сграда на болницата. Централното здание започва да се строи през 1907 г. и е завършено на 15 септември 1909 г. Официалното освещаване на болницата става на 6 юни 1910 г. През 1945 г. болницата "Червен кръст" е реорганизирана в главна база на бързата помощ в България. В края на 1949 г. и началото на 1950 г. болницата е предадена на Софийския градски народен съвет. В края на 1950 г. тя е превърната в Спешна градска болница, като запазва името си - "Червен кръст". През 1951 г. става Институт за бърза медицинска помощ и получава името на руски учен хирург Николай Иванович Пирогов. С Решение 644 на Министерски съвет от 17 септември 2001 г. болницата е със статут на университетска болница.
1921 - Цар Борис III открива жп линията Тулово-Казанлък с дължина около 15 км. Чрез нея Казанлък се свързва с линията Горна Оряховица - Тулово - Стара Загора.
1927 - Открита е железопътната линия от гр. Левски до Ловеч. Първият влак, минал по линията, е управляван лично от цар Борис Трети. На 31 октомври 1948 г. е открито и продължение на пътя - железопътната линия Ловеч-Троян.
1975 - България и Ангола установяват дипломатически отношения.
1949 - В Шумен е открита къщата музей "Лайош Кошут". През 1849 г., след трагичния завършек на Унгарската национална революция, в Шумен пристига голяма група емигранти - унгарци и поляци, начело с политическия водач Лайош Кошут. Настанени са в пехотинските казарми, а техният водач в дома на шуменския чорбаджия хаджи Димитраки Хаджипанев. През 1949 г. този дом е превърнат в музей.
1975 - България установява дипломатически отношения с Ангола. С ПМС 272/19 ноември 2010 г. посолството на България в Ангола се закрива.
1992 - 36-ото Народното събрание отхвърля предложения от Филип Димитров състав на правителството. На 21 октомври 1992 г. в Народното събрание е внесено искане на Министерския съвет за гласуване на вот на доверие на министър-председателя Филип Димитров. При гласуването на 28 октомври с. г. кабинетът не получава вот на доверие. От името на правителството министър-председателят Филип Димитров подава оставка. На 12 ноември 1992 г. президентът Желю Желев възлага мандат на Филип Димитров да състави ново правителство, което не е одобрено при гласуването в Народното събрание.
1993 - Създава се Асоциация на българските книгоиздатели. От юни 2004 г. се преименува в асоциация "Българска книга".
1996 - Висшият съдебен съвет конституира Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Съгласно чл. 119 от Конституцията на Република България, приета от VII Велико народно събрание на 12 юли 1991 г., правораздаването в България се осъществява от ВКС, ВАС, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Новите върховни съдилища са конституирани на 20 ноември 1996 г. в съгласие с решение на Конституционния съд от 19 октомври 1996 г., според което формирането им може да започне преди приемането на съответните устройствени закони.
2010 - В университета "Принстън" в САЩ отборът на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" печели първо място в дивизия "Б" на международното математическо състезание "PUMaC", в което участват 34 отбора. Участниците от България се представят отлично и в индивидуалните дисциплини на състезанието - комбинаторика, геометрия, теория на числата. На индивидуалните финали двама от състезателите - Виктор Вълов и Стоян Стоянов, се класират сред най-добрите десет.
2017 - Ден на траур в община Перник в памет на жертвите от тежката катастрофа край с. Микре. На 17 ноември 2017 г. на главен път София - Варна, в района на с. Микре, близо до гр. Ловеч, при катастрофа между пътнически микробус и товарен автомобил загиват 9 души и 19 са ранени. В микробуса са пътували хора със зрителни увреждания от община Перник, които са се връщали в София от екскурзия в Дряново.
2018 - В София Специализираната прокуратура иззема валута и левове, равняващи се на 427 000 лв., от банкова касета на главния секретар на Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/ Красимир Томов. Той и бившият председател на агенцията Петър Харалампиев са обвинени за корупция и длъжностни престъпления. Според прокуратурата те са вземали подкупи, за да издават удостоверения за български произход. Заради тези обвинения двамата са арестувани на 29 октомври 2018 г. В банковата касета са открити пари в различни купюри и валути - евро, долари, британски паундове и левове. Томов бил декларирал единствено 25 350 лв. спестени средства, както и 36 000 лв. от заплати.
2019 - В София, в "София хотел Балкан" се открива 54-ата Генерална асамблея на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество /ПАЧИС/ от председателят на Народното събрание и председател на ПАЧИС Цвета Караянчева.
Основна тема на двудневния форум, на който присъстват делегации от парламентите на 12-те държави-членки на организацията, е "Европейските измерения на Черноморското икономическо сътрудничество - актуално състояние и перспективи на сътрудничеството ЕС-ЧИС".
2020 - Народното събрание приема промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори и чрез министъра на правосъдието да уведомява европейския главен прокурор за излъчените кандидатури. Според приетите разпоредби статутът на европейските прокурори и на европейските делегирани прокурори се приравнява на статута на националните прокурори.

На този ден по света:

1811 - В Есен, Германия, Фридрих Круп открива завод за производство на стомана и продукти от нея. От 17 март 1999 г. е стоманодобивен корцерн "Тисен-Круп", създаден чрез сливането на компаниите "Круп" и "Тисен" и одобрено на 15 октомври 1998 г. от Надзорния съвет и на 30 ноември 1998 г. от Събранието на акционерите на "Круп".
1910 - Начало на Мексиканската революция, която започва с въоръжено въстание срещу диктатурата на президента Порфирио Диас, който управлява страната от 23 ноември 1876 г. Революцията официално завършва през м. януари 1917 г. с приемането на нова конституция на Мексико, която създава юридическа основа за провеждането на аграрни реформи в страната и национализация на имуществото на чуждите компании. В продължение на 7 години в страната се водят непрестанни въоръжени конфликти, в които загиват около 900 000 души.
1917 - Първо танково сражение във военната история в хода на настъплението на британската армия срещу две немски дивизии в района на Камбре, Франция (20 ноември-6 декември 1917) по време на Първата световна война (1914-1918). Бойното кръщение на първия танк "Литъл Уилис", използван от британската армия, е на 15 септември 1916 г. в битката при Фльор, Франция, по време на операцията при река Сома в Северна Франция - най-голямата операция на Западния фронт.
1919 - В Берлин, Германия, се открива учредителният конгрес на Комунистическия интернационал на младежта /КИМ/ - младежка организация, съществувала до 1943 г. като секция на Коминтерна. Конгресът се закрива на 26 ноември 1919 г.
1922 - В Лозана, Швейцария, се открива Лозанската международна конференция, която завършва на 24 юли 1923 г. Основна задача на конференцията е подготовката на мирен договор с Турция и определянето на режима на Черноморските проливи - Босфора и Дарданелите. В нея участват делегации на Великобритания, Франция, Италия, Япония, Гърция, Румъния, Югославия и Турция. САЩ изпращат само наблюдател. На конференцията са поканени още СССР и България, но само при дебатиране на въпроси, отнасящи се до бъдещето на Проливите. След прекъсване на 4 февруари 1923 г., заседанията на конференцията са подновени на 9 април 1923 г. На заключителното заседание на конференцията на 24 юли 1923 г. е подписан Лозанският мирен договор (1923) между Турция и страните от Антантата, с който е призната независимостта на страната. На същата дата Франция, Великобритания, Италия, Япония, Гърция, Румъния, България, Югославия и Турция подписват Конвенция за режима на Черноморските проливи.
1945 - В Нюрнберг, Германия, започва процес в Международния военен трибунал срещу 24 нацистки военнопрестъпници, обвинени в престъпления срещу мира, във военни престъпления и в престъпления срещу човечеството, извършени по време на Втората световна война (1939-1945). Процесът завършва на 1 октомври 1946 г. Проведени са 403 открити съдебни заседания, разпитани са близо 200 свидетели и са разгледани десетки хиляди свидетелски показания и повече от 3000 документи. Присъдите са произнесени в периода от 30 септември до 1 октомври 1946 г., като трибуналът признава подсъдимите за виновни по шест основни обвинения - използване на Нацистката партия за агресия срещу суверенни държави,агресивни действия срещу Австрия и Чехословакия, нападение срещу Полша, агресивна война срещу целия свят (1939-1941), нападение срещу СССР в нарушение на Договора за ненападение между Германия и СССР от 23 август 1939 г., съвместно с Италия и Япония, както и агресивна война срещу САЩ (ноември 1936-декември 1941). Дванайсет от обвиняемите са осъдени на смърт чрез обесване (присъдата е изпълнена на 16 октомври 1946 г.), трима - на доживотен затвор, двама - на 20 години затвор, един - на 15 години, един - на 10 години, трима са оправдани. Един от подсъдимите Роберт Лай се самоубива малко преди началото на процеса, а делото срещу Густав Круп фон Бонлен, който е болен от паралич, е преустановено.
1946 - В Париж, Франция, е създаден Международният съвет на музеите (ИКОМ) по инициатива на Чонси Хамлин, председател на Настоятелството на Музея на науката в Бъфало, САЩ, на учредително събрание от 16 до 20 ноември 1946 г. с участието на представители на 14 страни (Австралия, Белгия, Бразилия, Канада, Чехословакия, Дания, Франция, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Швеция, Швейцария, Великобритания, САЩ) и на представители на международни организации, вкл. ООН, Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).
1947 - Венчавка в Лондон, Великобритания, на престолонаследницата принцеса Елизабет и лорд Филип Маунтбатън, принц на Гърция. На 6 февруари 1952 г., след смъртта на баща й - крал Джордж Шести, принцесата се възкачва на престола като кралица Елизабет Втора. Официално е коронясана на 2 юни 1953 г. в Уестминстърското абатство от архиепископа на Кентърбъри Джефри Фишър.
1959 - С резолюция 1386 (XIV) Общото събрание на ООН приема Декларацията за правата на детето.
1959 - В Стокхолм, Швеция, е подписано споразумение за създаване на Европейска асоциация за свободна търговия (ЕФТА) от 7 държави - Австрия, Дания, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария и Великобритания, с цел да се създадат тесни икономически връзки между страните в Европа. Споразумението влиза в сила на 1 юли 1960 г. Финландия се присъединява към организацията през 1961 г. като асоцииран член, а от 1986 г. като пълноправен член, Исландия - през 1970 г., Лихтенщайн - през 1991 г. След присъединяването към Европейския съюз на Дания и Великобритания от 1 януари 1973 г., на Португалия - от 1 януари 1986 г. и на Финландия, Австрия и Швеция от 1 януари 1995 г. в ЕФТА остават да членуват Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
1963 - С резолюция 1904 (ХVIII) Общото събрание на ООН приема Декларация на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация.
1989 - В Ню Йок, САЩ, по време на 44-ата сесия на на Общото събрание на ООН е приета Конвенция за правата на детето, в сила от 2 септември 1990 г. България подписва документа през май 1990, ратифицирана от VII Велико Народно събрание на 11 април 1991 г., в сила от 3 юли 1991 г.
1992 - Започва да функционира Чешката осведомителна агенция (ЧТА), която е създадена със закон, приет от парламента на Чехия на 21 октомври 1992 г. и в сила от 15 ноември 1992 г. Наследница е на Чехословашката телеграфна агенция, основана на 18 октомври 1918 г.
1998 - От космодрума Байконур, Казахстан, е изстреляна тристепенната руска ракета-носител "Протон", която носи първия автоматичен товарен модул на Международната космическа станция (МКС) - 24-тонния навигационен и комуникационен модул "Заря", който навлиза в орбита около Земята. В проекта за МКС на обща стойност 60 млрд. долара, участват 16 държави, сред които Русия, САЩ, Европа, Япония и Канада. МКС трябва да е завършена към 2004 г., да притежава ширина над 100 м (колкото вътрешността на два самолета "Боинг 747"), да подслонява седемчленен екипаж и да се вижда от Земята.
1999 - От космодрума "Цзю Цуан" в северозападната провинция Гансу, Китай, с ракета-носител "Чанчжън-2Ф" е изстрелян първият безпилотен космически кораб "Шънчжоу". Спускаемият апарат на кораба се приземява в автономния район Вътрешна Монголия. Китай осъществява първия експериментален полет на свой космически кораб.
2006 - Европейският съюз одобрява санкции срещу Корейската народнодемократична република (КНДР), прилагайки резолюция 1718 на Съвета за сигурност на ООН, приета след извършения от КНДР ядрен опит на 9 октомври 2006 г. Санкциите обхващат забрана на износа на оръжие за КНДР, както и на всякакви материали "които могат да бъдат използвани в програми за създаване на ядрено оръжие, балистични ракети и други оръжия за масово поразяване".
2008 - От тази дата онлайн мултимедийната библиотека "Еуропеана" е достъпна за потребители на адрес www.europeana.eu. Библиотеката се захранва от музеите, библиотеките, културните и образователните институции на ЕС. Порталът се управлява от базираната в Хага, Холандия, фондация "Европейска цифрова библиотека".
2009 - В САЩ компанията за производство на тютюневи изделия "Филип Морис" е осъдена да плати 300 млн. долара на бивша пушачка, след като съд във Флорида уважава иска на 61-годишната Синди Ногъл, която страда от заболяване на дихателните пътища. "Филип Морис", собственост на "Алтриа груп", ще трябва да плати 56,6 млн. долара за медицински разходи и 244 млн. долара за професионална грешка.
2013 - Във Великобритания Синодът на Англиканската църква одобрява ръкополагането на жени за епископи. Проектът на решението е подкрепен с 378 гласа, а против гласуват само 8 души. Въздържалите се са 25.
2015 - Президентът на Румъния Клаус Йоханис обнародва закона за гласуване чрез кореспонденция. Законът е одобрен на 28 октомври 2015 г. от Камарата на депутатите, след като преди това е гласуван от Сената, и предвижда въвеждането на гласуване чрез кореспонденция за румънците от диаспората на парламентарните избори.
2017 - Българският тенисист Григор Димитров се изкачва до рекордното за него трето място в световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти /ATP/.
2017 - В Багдад Върховният федерален съд на Ирак решава, че произведеният референдум за кюрдската независимост е противоконституционен и резултатите от него са недействителни. На референдума на 25 септември 2017 г. кюрдите гласуват с голямо мнозинство за отделяне от Ирак въпреки позициите на централното правителство в Багдад, както и съседните Турция и Иран, късето живеят кюрдски малцинства. Върховният съд е натоварен с уреждането на споровете между централното иракско правителство и регионите, включително Кюрдистан. Решението му не подлежи на обжалване. Преди това на 6 ноември 2017 г. съдът приема решение, че нито един регион или провинция нямат право да се отделят от страната.
2018 - Четвърти ден на протести във Франция, организирани от движението на "жълтите жилетки" срещу покачването на данъците върху горивата. Името на движението идва от светлоотразителните жилетки,които носят протестиращите. Французите протестират срещу обявеното от 1 януари 2019 г. поскъпване на бензина с 3 евроцента, а на дизела - с 6,5 евроцента, както и намаляването на покупателната им способност. Една от компонентите за поскъпването на горивата е въвеждането на екологична такса за отделяните парникови емисии. На 17 ноември 2018 г. демонстрантка загива, след като е блъсната от кола. От 17 ноември 2018 г. до вечерта на 20 ноември 2018 г. в протестите са ранени 552-ма души, включително 95 членове на силите за сигурност, а 450 души са задържани за разпит.
2019 - Министър-председателят на Япония Шиндзо Абе поставя рекорд, като става най-дълго управлявалия политически лидер в историята на Япония. Той отбелязва 2887-ия си ден като министър-председател на страната.
2020 - Националното събрание на Франция (долната камара на парламента) приема спорен член на закона за глобалната сигурност. Разпоредбата предвижда една година затвор и 45 000 евро глоба за разпространение на кадри на лицето или на друг елемент за идентификация на силите на реда по време на операции, когато това "накърнява техния физически или психически интегритет". В подкрепа на спорния член гласуват 146 души, а против 24.

Родени на този ден българи:

Орлин Василев (ист. име Христо Петков Василев), писател и драматург /1904-1977/.
Редактор на в. "Свят" (5 октомври 1933-14 март 1934) и на продължението му - в. "Простор" (1934-1935). Сътрудничи на в. "Ведрина", в. "Дума", в. "Глобус", в. "Мисъл", в. "Наковалня", в. "Литературен преглед", в. "Кормило", сп. "Изкуство и критика" и др. Директор на Народната библиотека "Кирил и Методий" (1963-1964). Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Автор е на романите "Зъб за зъб" (1944) и "Хайдутин майка не храни" (1937), на драмите "Тревога", "Любов", "Щастие" и др., на сценариите "Страхил войвода" (1938) и "Калин Орелът" (1950). Лауреат на Димитровска награда (май 1950, април 1953 - с колектив). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1964, 1974).
Михаил Лъкатник (ист. име Михаил Георгиев Арнаудов), поет и писател /1920-1974/.
Под псевдонима Лъкатник печата за първи път през 1943 г. в сп. "Златорог". Участва в Отечествената война (1945) като военен кореспондент. Редактор във в. "Народна войска" (1944-1945), в. Литературен фронт (1945-1946), в. "Септемврийче" (1947-1949; 1957-1960; 1963-1968). Главен редактор на Детската редакция в Радио София (1950-1953), редактор в издателство "Български художник" (1961-1962), главен редактор на сп. "Славейче" (1969-1974). Автор е на различни по жанр творби за деца и юноши, сред които "В къщи или в гората" (1958), "Янко Патиланко", "Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко" (1960), "Белият кораб" (1958), "Щастливо плаване, юнга!" (1973), "Сапуненият мехур" и др. В Ямбол през година се провежда Национален куклено-театрален фестивал с международно участие "Михаил Лъкатник".
Галин Малакчиев, скулптор /1931-1987/.
Работи в областта на кавалетната и монументалната пластика. Автор е на декоративно-монументални пластики в хотели на Златни пясъци и Слънчев бряг, на "Арлекин", Пловдив (1964), на портретна фигура на Лиляна Димитрова, София (1966), на монументална пластика, летище Русе (1974-1975), на декоративна стена, Централна гара, София (1976), на "Хирошима", София (1980), на пластичната колона "За Буквите", София (1981) и др. Участва в редица Общи художествени изложби. Носител на втора награда на Съюза на българските художници за творбата си "Арлекин. Баланс" (1964), на Голямата награда на Съюза на българските художници за кавалетна пластика "Марко Марков" (1982), на Голямата награда в раздел "Скулптура" от 7-то Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата - Габрово (1985). Удостоен е със званието "Заслужил художник" (24 май 1986). Носител на наградата за монументална скулптура "Иван Лазаров" за 1986 г. (1987).
Васил Коларов, математик и финансист /1942/.
Работил е в Изчислителния център и в Научния център по планиране към Дръжавния комитет по планиране (1966-1975). Заместник-председател (м. април 1975- м. август 1977), първи заместник-председател (от м. април 1975) и председател на Българска народна банка (3 януари 1984 - 20 декември 1989). Депутат в 9-ото Обикновено народно събрание (1986-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Университета за национално и световно стопанство и в Нов български университет.
Станко Нацев, журналист и писател /1943/.
Работил е във в. "Вечерни новини", издателство "Наука и изкуство" и в. "Вестник за дома". Автор е на разкази, есета, пътеписи, хайку и литературна критика : "Фигуранти" (разкази, 1998), "Трохи от хляба на думите" (хайку, 1999), "Пасажери за рая" (разкази, 1999), "Огледало за двама" (хайку, 2000, 2001), "Секунди" (хайку, 2001), "Кристалният самолет" (разкази, 2001), "Пръстените на сламените вдовици" (разкази, 2002), "Време на заем" (стихове, 2003), "Старата улица" (разкази, 2006), "По ръба на залеза" (стихове, 2008), "Бялата царица" (разкази, 2011). Творбите на му са преведени на няколко езика. Носител на наградата за белетристика за 1999 г. на Съюза на българските писатели за книгата с разкази "Пасажери за рая" (1999), втора награда и медал от конкурса на Северноамериканската мeждународна поетическа асоциация (2000), награда "Изборът на редакторите" на Международната библиотека за поезия на САЩ (2001), награда "Принос към българската литература" от Съюза на българските писатели (ноември 2015) и на наградата "Златното перо" на Съюза на българските журналисти.
Димитър Станчев, оперен певец (бас) /1945/.
Артист в Плевенската опера (1973-1974). От 1975 г. е солист в Софийската народна опера. Носител на Втора награда и сребърен медал от Седмия международен фестивал за млади оперни певци в София (юни 1979). Гастролирал е многократно в различни страни на Европа, Америка и в Япония. В репертоара му са над 60 централни роли.
Михаил Камберов, художник /1952-2020/.
Създава поредица от етюди, маслени платна, акварели, рисунки и пластики. Сред най-известните му творби са "Момичето и гълъбът", "Майка ми" (1982-1983). Картината "Спомен" е рисувана в продължение на 10 години и уникална с това, че върху платното има 130 портретувани фигури, някои от които са рисувани с лупа. Творбата му "Бърсачът на последните сълзи" е рисувана с игла и лупа в продължение на 17 години (1988-2005). От 1990 г. прави самостоятелни изложби в чужбина. Създава фондация "Камберов" (1997) и две художествени галерии "Михаил Камберов" (1997, 2000). От 1993 г. е почетен член на Генералната асамблея на Есенния салон в Париж, Франция. От 1995 г. е член на Белгийската академия за съвременно изкуство. От 1997 г. е член на Европейската група на художниците на Националната федерация на културата на Франция. Удостоен е със званието "доктор хонорис кауза на изкуствата" на Международната академия за съвременно изкуство в Белгия (2004), която му връчва златен медал и орден "Офицер". Носител е на Рубинената награда на Франция за артистични търсения и оригиналност в цялостното си творчество (2004), на награда Златното платно", смятано за "Оскар" в изобразителното изкуство (2002-2003 и 2005), и признанието "Творец на нашето време" на Националната федерация на културата на Франция (2004), на Сребърен медал за принос в развитието на изкуството от Академичната асоциация на Френската академия, на Златен медал на честта (2005) и на званието "Посланик" (2006) на Международната академия за съвременно изкуство в Белгия.
о.р. ген.-майор Кирил Радев, служител на Министерство на вътрешните работи (МВР)/1953/.
Директор на Централната служба за борба с организираната престъпност в МВР (23 декември 1992-23 март 1993; 21 февруари 1997-10 май 2000). От м. юли 2008 г. е съуправител на охранителна фирма "Крон секюрити".
Тодор Марев, български футболист и треньор /1954/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Черно море" (Варна), "Доростол" (Силистра) и "Овеч" (Провадия). За националния отбор по футбол има изиграни 16 мача.
Светла Петрова, журналистка /1956/.
Водеща на сутрешния блок на програма "Хоризонт" към Българското национално радио (1988-1995). Била е завеждащ отдел "Вътрешна политика" на в. "Демокрация", водеща на предаванията "Денят" и "Седмицата" по Дарик радио и предаването "Екип 4" по Българското национално радио (БНТ). Директор на програма "Хоризонт" на БНТ (1997-1998), програмен директор на БНТ (1999-2001), автор и водещ на предаването "Сеизмограф" на телевизия "Би Ти Ви" (2001-2011). Автор и водещ на предаванията "Полиграф" по телевизия "България он ер", "В епицентъра" в електронния сайт "Лайвнюз" и на "Тук и сега" в онлайн платформата на в. "Сега".

На този ден са родени и:

Ото фон Герике, немски физик /1602-1686/.
Изобретил е вакуумната помпа (1650).
Селма Лагерльоф, шведска писателка /1858-1940/.
Авторка е на романите "Сага за Йоста Берлинг" (1891), "Невидими връзки" (1894), "Чудесата на антихриста" (1898), "Ерусалим: В Даларна" (1901), "Ерусалим: В Божи гроб" (1902), "Чудното пътуване на Нилс Холгерсон" (1906) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1909 г. за високия идеализъм, яркото въображение и духовната извисеност, които характеризират творчеството й.
Михай Бенюк, румънски поет /1907-1988/.
Ото фон Хабсбург-Лотринген (Франц Йозеф Ото Роберт Мария Антон Карл Максимилиан Хайнрих Сикстус Ксафер Феликс Ренатус Лудвиг Гаетан Пиус Игнациус), последният престолонаследник на Австро-Унгария /1912-2011/.
Син на императора на Австро-Унгария Карл Първи. Председател на Международния паневропейски съюз (1973-декември 2004). Член на Европейския парламент (1979-1999). Той е един от организаторите на "Паневропейския пикник" от 19 август 1989 г., състоял се на австрийско-унгарската граница и представляващ един от актовете, ускорили премахването на "Желязната завеса". От 50-те години на 20 в. Ото фон Хабсбург живее в Бавария. Получава разрешение да стъпи отново в родната си Австрия през 1966 г.
Робърт Бърд, американски политик /1917-2010/.
Той има рекордно дълъг стаж в историята на Конгреса (парламента на САЩ) - 57 години. За първи път е избран през 1952 г. за депутат в Камарата на представителите (долната камара на Конгреса) от Демократическата партия. През 1958 г. е избран в Сената и оттогава девет пъти е преизбиран за член на горната камара. По време на работата си в Конгреса той е пропуснал само 2 процента от заседанията и е гласувал повече от 18 000 пъти.
Надин Гордимър, южноафриканска писателка /1923-2014/.
Авторка е на сборниците с разкази "Тихият глас на змията" (1952), "Дъщерята на Бъргър" (1979), романите "Войнишка прегръдка" (1980), "Хората на Джули" (1981) и др. Една от най-видните представителки на борбата срещу апартейда в света на литературата. В качеството си на свидетел в съдебен процес през 1986 г. тя допринася за спасяване на живота на 23-ма членове на Африканския национален конгрес, обвинени в предателство. Носителка на Нобелова награда за литература за 1991 г. заради великолепното си епично писане, което е от голяма полза за човечеството.
Робърт Кенеди, американски политик /1925-1968/.
Главен прокурор и министър на правосъдието на САЩ (20 януари 1961-3 септември 1964). Убит при атентат на 6 юни 1968 г.
Мая Плисецкая, руска балерина, хореограф и педагог /1925-2015/.
Отгледана е от чичо си и леля си, защото баща й, който е инженер, е разстрелян през 1938 г. при управлението на Йосиф Сталин, а майка й е киноактриса, изпратена в трудов лагер в Казахстан като "член на семейството на предател на родината". В Държавния академичен "Болшой театър" Мая Плисецкая танцува от 1943 г. в продължение на близо 50 години. От 1991 г. до смъртта си живее в Мюнхен, Германия. Примабалерина на Държавния академичен "Болшой театър". Заслужена артистка на РСФСР (1951). Народна артистка на РСФСР (1956). Народна артистка на СССР (1959). Носител на Ленинска награда (1964). Герой на Социалистическия труд (1985). Кавалер на Ордена на почетния легион на Франция (1986, 2012). Кавалер на ордена "За заслуги към Отечеството" (1995, 2000, 2005, 2010).
Михаил Улянов, съветски актьор /1927-2007/.
Художествен ръководител на Театър "Вахтангов" от септември 1987 г. до смъртта си. Известен с ролите си във филмите "Oсвобождение" (1968-71), "Живи и мъртви" (1963), "Братя Карамазови" (1968), "Бяг" (1970), "Майсторът и Маргарита" (1995). Народен артист на СССР (1969).
Алексей Баталов, съветски актьор и режисьор /1928-2017/.
Участвал е във филмите "Делото на Румянцеви" (1956), "Летят жерави" (1957), "Москва не вярва на сълзи" (1979) и др. Режисьор е на филма "Шинел". Заслужен артист на РСФСР (1964). Народен артист на РСФСР (1969). Народен артист на СССР (1976). Герой на социалистическия труд (1988).
Барбара Хендрикс, американска оперна певица сопран /1948/.
Таманини Мануел Гомеш Баптиста (Нене), португалски футболист и треньор /1949/.
Печели бронзов медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция с националния отбор по футбол.
Херардо Мартино, аржентински футболист и треньор /1962/.
Пиерпаоло Бизоли, италиански футболист и треньор /1966/.
Волфганг Щарк, международен футболен съдия от Германия /1969/.
Даниела Аншуц-Томс, немска състезател по бързо пързаляне с кънки /1974/.
Олимпийска шампионка (отборно) през 2006 г. в Торино, Италия, и през 2010 г. във Ванкувър, Канада.
Едуардо Варгас, чилийски футболист /1989/.

Това е денят на смъртта на:

Лев Толстой, руски писател /1828-1910/.
Автор е на романите "Война и мир"(1869), "Ана Каренина" (1877), "Възкресение" (1899) и др.
Антон Рубинщайн, руски пианист, композитор и диригент /1829-1894/.
Стефан Жеромски, полски писател /1864-1925/.
Паула Модерзон-Бекер, немска художничка /1876-1907/.
Франсис Астън, британски физик и химик /1877-1945/.
Носител на Нобелова награда за химия за 1922 г. за откриването посредством мас-спектрографа на голям брой изотопи на нерадиоактивни елементи и за формулирането на целочисленото правило.
проф. Цено Тодоров (Цено Тодоров Динов), български художник живописец /1877-1953/.
Работи в областта на портрета, рисува и пейзажи и натюрморти. Директор на Държавната художествена академия (1930-1932).
Кажимеж Функ, американски биохимик от полски произход /1884-1967/.
Изолира от оризови трици активни съставки, които нарича "витамини" (1912).
Джорджо де Кирико, италиански художник /1888-1978/.
Един от създателите на движението на метафизичната живопис. Най-известен е "метафизичният" период от творчеството му (1909-1919). През втората половина на 40-те години на 20-и в. рисува в стила необарок. Автор е на романа "Хебдомерос" (1929) и мемоарната книга "Спомени за моя живот" (1946).
Николай Светловидов, съветски актьор /1889-1970/.
Народен артист на СССР (1965). Носител на "Сталинска награда" (1942, 1949).
Франсиско Франко, испански политик /1892-1975/.
От 28 март 1939 г. ген. Франсиско Франко е държавен глава, глава на регентския съвет, главнокомандващ въоръжените сили, водач на Фалангистката партия. На 9 юни 1973 г. се отказва от поста министър-председател, като до смъртта си на 20 ноември 1975 г. остава начело на държавата като главнокомандващ на армията.
Дико Илиев (Дико Илиев Диков), български диригент и композитор /1898-1984/.
Преминал обучение в школата към Военния духов оркестър в Орхание (Ботевград), едва 14-годишен участва в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Като редовен член на духовия оркестър на 16-и Ловчански полк от състава на Първа българска армия Дико Илиев участва в сраженията на Сереския фронт. Там през 1917 г. пише "Искърско хоро" - първия си авторски опус. По-късно работи в оркестъра на Военното училище в София, свири в оркестъра на Софийската опера, където е първи тромбонист. През 1920 г. се връща в родния край. Свири в оркестъра на 36-и пехотен Козлодуйски полк, а по-късно става негов диригент. В Оряхово обучава млади музиканти, създава десетки формации от духови инструменти, изучава класическа хармония, оркестрация - сам и под ръководството на чеха Александър Вейнер, от когото наследява диригентския пост в полковия оркестър. Създава редица духови оркестри във Врачански и Михайловградски окръг. Създал е стотици произведения, сред които десетки маршове и танцови мелодии в ритъма на валс, танго, румба и др. Автор е на над 40 хора, сред които: "Дунавско хоро", "Добруджанско хоро", "Александрийка", "Букьовско хоро", "Ганкино хоро", "Вилка" и др. С "Дунавско хоро", създадено от композитора на 18 април 1937 г. , всяка година българите посрещат новата година. Почетен гражданин на Монтана (26 май 2011, посмъртно). На 23 и 24 април 1988 г. в Михайловград (дн. Монтана) за първи път се организират Празници на духовите оркестри "Дико Илиев". От тогава се провеждат на всеки две години, като от 1994 г. са национални, а от 2004 г. са Международни празници на духовите оркестри "Дико Илиев".
Александър Добринов, български художник карикатурист /1898-1958/.
Работи в областта на портретната карикатура и създава образи с психологическа задълбоченост. Печата портретни карикатури във вестници, списания, сборниците "Темидa", "Стършел", в програми за театрални представления и в известни хумористични списания в чужбина. Работил е във Виена, Австрия (1921-1921), Прага, Чехия (1927-1932), Рим, Италия (1932-1933), Варшава, Полша (1937), където създава карикатурни портрети на видни държавни и културни дейци. През 50-те години сътрудничи на в. "Литературен фронт", в. "Народна култура", в. "Работническо дело", в. "Вечерни новини" и др.
акад. Трофим Лисенко, съветски биолог, учен и агроном /1898-1976/.
Председател на Академията за селскостопански науки на СССР "Ленин" (1938-1956, 1961-1962). Герой на социалистическия труд (1945). Създател на псевдонаучната концепция за наследствеността, изменчивостта и видообразуването, наречена от него "мичуринско учение". Герой на социалистическия труд (1945).
Мансур Музафаров, татарски композитор /1902-1966/.
Автор е на оперите "Галиябану", "Зулхабира" и на симфонични поеми, песни и романси. Народен артист на Татарската ССР (1964).
ген.-майор, проф. Коста Стоянов, български лекар хирург /1904-1965/.
Главен хирург на Българската народна армия (1948-1965). Началник на Общовойсковата болница (1950-1953). Директор на Правителствена поликлиника (1951-1952). Преподавател и ръководител на Катедрата по болнична хирургия към Института за специализация и усъвършенстване на лекари /ИСУЛ/ (1951-1965). Въвежда принципите на съвременната хирургична школа. Пръв в България оперира болен с вроден порок на сърцето (1950) и с придобит порок (1955). Разработва проблеми на сърдечно-съдовата, гръдната, коремната, детската, ендокринната и военнополевата хирургия. Има над 170 публикации. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959).
Аминторе Фанфани, италиански политик /1908-1999/.
Министър на външните работи на Италия (март 1965-23 февруари 1966). Министър-председател (18 април 1987-20 юли 1987).
Магда Сабо, унгарска писателка /1917-2007/.
От 1949 г. до 1958 г. има издадена забрана за публикуване на книгите й. Първият й роман, публикуван след вдигането на забраната, е "Фреска" (1958). Автор е на книгите "Кажете на Жофика", "Сърната", "Синият остров", "Бал с маски", "Рожден ден", "Пилат", "Данаида" и др. Носител на литературната наградата "Атила Йожеф" за 1959 г. и 1972 г., на литературната награда "Кошут" за 1978 г., наградена с френската литературна награда "Фемина" за романа "Вратата" за 2003 г.
Ян Смит, политик от Родезия (дн. Зимбабве) /1919-2007/.
Последният бял министър-председател на Родезия (дн. Зимбабве) (11 ноември 1965-1 юни 1979).
Волфганг Борхерт, немски поет, писател и драматург /1921-1947/.
Полага началото на антифашистката литература в Западна Германия. Автор е на стихосбирката "Фенер, нощ и звезди" (1946) с творби от периода 1940-1945 г., драмата "Вън пред вратата" (1947), сборник с разкази "Жълтурчето" (1947) и др.
Робърт Олтман, американски режисьор /1925-2006/.
През 55-годишната си кариера Робърт Олтман е режисирал 86 филма, продуцирал е 39 и е написал сценария за 37 от тях. През 1968 г. дебютира в киното с филма "Обратно броене". Режисьор е също на филмите "Един студен ден в парка" (1969), "Военно-полева болница" (1970), "Маккейб и мисис Милър" (1971), "Дългото сбогуване" (1973), "Калифорнийски покер" (1974), "Крадци като нас" (1974), "Нашвил" (1975), "Бъфало Бил и индианците" (1976), "Три жени" (1977), "Играчът" (1992), "Прет-а-порте" (1994), "Канзас Сити" (1996), "Госфорд парк" (2001), "Доктор Т. и жените" (2001), "Трупата" (2003) и др. Носител на награда БАФТА (1993, 2002). Носител на награда "Златен глобус" (2002). Носител на почетен "Оскар" за цялостен принос към киното (2006).
Аарон Клуг, британски физик и молекулярен биолог /1926-2018/.
Носител на Нобелова награда за химия за 1982 г. за развитието на кристалографския метод и изясняване структурата на биологично важните комплекси нуклеинова киселина - белтък.
проф. Васил Гоцев, български юрист и политик /1929-2018/.
Депутат в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Министър на правосъдието и правната интеграция и председател на Висшия съдебен съвет (21 май 1997-21 декември 1999). Депутат в 38-ото Народно събрание (21 декември 1999-4 октомври 2000). Конституционен съдия (9 октомври 2000-9 октомври 2009).
Лори Азаро, италиански моден дизайнер и парфюмерист /1933-2003/.
През 1962 г. създава модна къща "Азаро" и стартира производството на серии от парфюми, някои от които са сред десетте най-продавани марки в света в периода 1973-2003 г. ("Oh la, la", "Chrome", "Acteur"). Той се налага като дизайнер на облекла през 1968 г. Азаро е обличал актрисите Ракел Уелч, София Лорен и Изабел Аджани.
Галина Старовойтова, руски историк и политик /1946-1998/.
Депутат на Върховния съвет на СССР (1989-1991), депутат от РСФСР (1991-1993). Съветник на президента на РСФСР Борис Елцин по въпросите на международните отношения (20 юли 1991-5 ноември 1992). Депутат на Държавната дума на Федералното събрание (декември 1995-20 ноември 1998). Съпредседател на партията "Демократична Русия" (9 октомври 1994-20 ноември 1998). На 29 януари 1996 г. Централната избирателна комисия на Русия за първи път регистрира инициативна група от избиратели, която издига жена за кандидат за президент - Галина Старовойтова. На 20 ноември 1998 г. тя е застреляна от упор във входа на кооперацията в центъра на Санкт Петербург, в която живеела.
Сергей Гринков, съветски състезател по фигурно пързаляне (спортни двойки) /1967-1995/.
Състезава се в двойка с Екатерина Гордеева. Двукратен олимпийски шампион през 1988 г. в Калгари, Канада, и през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия. Четирикратен световен шампион - 1986 г., 1987 г., 1989 г. и 1990 г. Трикратен европейски шампион - 1988 г., 1990 г. и 1994 г.

Подобни статии