21 октомври - Международният ден на кредитните съюзи

Международният ден на кредитните съюзи. Отбелязва се от 1948 г. в третия четвъртък на м. октомври по инициатива на Световния съвет на кредитните съюзи, с цел да се привлече вниманието на обществеността към работата на кредитните съюзи по света. Мотото на деня за 2021 г. е: "Да постигнем финансова стабилност за едно по-светло бъдеще".

В България се отбелязва:

Денят на Кърджали. Отбелязва се от 1939 г. с решение на околийската администрация. Същата година е обявен от тогавашния кмет на града Георги Димитров. Годишнина от освобождението /1912/ на Кърджали от османско иго от Хасковския отряд под командването на ген. Васил Делов по време на Балканската война (1912-1913).

 

Празникът на община Смолян. Денят на освобождението на Родопите от османско иго. С решение 435 на Общинския съвет от 20 май 2010 г. денят на освобождението на Родопите от османско иго - 21 октомври, се отбелязва като Празник на община Смолян, а 18 юни - като Празник на град Смолян /На 18 юни 1960 г. град Смолян, село Райково и град Устово се обединяват в едно населено място - град Смолян/. Празникът на община Смолян се отбелязва по стар стил. Годишнина от освобождението /1912/ на Родопите от османско иго по време на Балканската война (1912-1913). В сраженията на 19, 20 и 21 октомври 1912 г. войските на 21-и пехотен Средногорски полк, част от Родопския отряд, под командването на полк. Владимир Серафимов извоюват победа над османските войски на връх Кавгаджик (дн. Средногорец) в околностите на село Аламидере (дн. с. Полковник Серафимово). Под напора на българските войски турските войски преминават в отстъпление. Подвигът на 21-и пехотен Средногорски полк е наречен "Родопската Шипка".

 

На този ден в България:

1867 - В Букурещ, Румъния, излиза бр. 1 на в. "Народност" под редакцията на Иван Богоров, Иван Грудов и Иван Касабов. Вестникът се възприема като трибуна на т.н. "млади" сред българската емиграция във Влашко. Последният брой излиза на 6 юли 1869 г.

1879 - Откриване на 1-ото Обикновено народно събрание на Княжество България с председател Петко Каравелов. Заседава до 24 ноември 1879 г. Изборите за него са произведени през септември 1879 г. и са спечелени от либералите (над 70% от депутатските места). Броят на депутатите е 158. Разпуснато е поради неуспешен опит да бъде съставен коалиционен кабинет от либерали и консерватори под председателството на Петко Каравелов.

1912 - Създадена е Бургаската стокова борса. Тя е втората в страната. Закрита е на 28 януари 1948 г. и отново е открита през октомври 1991 г.

1912 - Кърджали е освободен (8 октомври ст. ст.) от османско иго от Хасковския отряд на ген. Васил Делов по време на Балканската война (1912-1913). На 5 октомври 1912 г. България и Гърция обявяват война на Османската империя, с което се поставя началото на военните действия на Балканската война (1912-1913) - война на държавите от Балканския съюз (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) срещу Османската империя за освобождаването на християнското население в Македония и Одринска Тракия, останали по силата на Берлинския договор (13 юли 1878) в пределите на Османската империя.

1912 - Смолян е освободен от османско иго по време на Балканската война (1912-1913). В сраженията на 19, 20 и 21 октомври 1912 г. войските на Родопския отряд извоюват победа над османските войски на връх Кавгаджик (дн. Средногорец) и влизат в Смолян. На 5 октомври 1912 г. България и Гърция обявяват война на Османската империя, с което се поставя началото на военните действия на Балканската война (1912-1913) - война на държавите от Балканския съюз (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) срещу Османската империя за освобождаването на християнското население в Македония и Одринска Тракия, останали по силата на Берлинския договор (13 юли 1878) в пределите на Османската империя.

1930 - В Долна Митрополия е открита първата кооперативната фабрика за производство на цвеклова захар "Българска захар". Основана е изцяло с български капитали. Същия ден е произведена първата захар. Правоприемник на традицията в производството на захар и захарни изделия на тази фабрика е "Българска захар 2002" ООД, която започва своята производствена дейност в началото на 2003 г. От 1 декември 2006 г. производството на шоколадови и захарни изделия се отделя в самостоятелно дружество - "Българска захар - Долна Митрополия" ЕООД.

1944 - Начало на Косовската настъпателна операция на Втора българска армия по време на заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945). България се включва във войната на страната на съюзниците от Антихитлеристката коалиция (военно-политическия съюз, обединил противниците на страните от Оста (Германия, Италия и Япония). На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Пред българската армия се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Целта на Косовската операция е да се прекъсне пътят за отстъпление на германските войски от Гърция към Австрия. До 21 октомври са освободени Подуево, Прищина, Вучитрън, Косовска Митровица, превзети са Косово поле, Нови пазар, Рашка и е прекъснато отстъплението на германските войски по направлението Прищина - Косово поле. Загубите за Втора българска армия са 946 убити, 354 изчезнали и 3406 ранени.

1949 - Приключва работа VI Велико народно събрание, свикано на 7 ноември 1946 г.

1997 - Излиза от печат бр. 1 на в. "Сега" - национален всекидневник.

1998 - 38-ото Народно събрание приема Закон за администрацията със 133 гласа "за" и 79 "против". Според закона лица, които, са заемали ръководни длъжности или приравнени към тях в политическия и административния апарат на Българската комунистическа партия, не могат да заемат ръководни длъжности в администрацията лица за срок от 5 години. За същия срок ръководители в администрацията не могат да бъдат и тези, които попадат във всички категории сътрудници, посочени в Закона за досиетата.

2005 - Писателят Кирил Назъров е първият носител на националната награда "Петя Караколева" за книгата си със стихове и гатанки "Цветница". Наградата е учредена от община Кърджали и Съюза на българските писатели.

2014 - На хълма "Трапезица" във Велико Търново е монтиран пътнически лифт, с който туристите ще могат да се качват и да разглеждат забележителностите. Съоръжението е изградено по проект на стойност 4,6 млн. лв., спечелен от Министерството на културата с финансиране по оперативна програма "Регионално развитие".

2015 - Върховният касационен съд потвърждава решението на Бургаския апелативен съд по делото за катастрофата на автомагистрала "Тракия" на 15 юни 2011 г., когато автобус, собственост на "Ентуртранс" ООД, катастрофира и се запалва. Загиват 9 души и 11 са ранени. На 30 септември 2013 г. Бургаският апелативен съд осъжда Ениз Ченгел, собственик и управител на "Ентуртранс" ООД и Николай Точев, ръководител на група транспорт в дружеството са осъдени на 10 години затвор, а шофьорът на автобуса Светослав Димитров на 5 години затвор.

2016 - България и Румъния оттеглят възраженията си срещу търговското споразумение ЕС-Канада, след като са получили писмени уверения от Канада, че визите за техните граждани падат до края на 2017 г.

2017 - В община Симитли се провежда празник на брежанския кестен, организиран от сдружението "Хора и традиции" и кметството в Брежани със съдействието на общинската управа.

2018 - Жителите на Кърджали отбелязват празника на града и 106 години от освобождението му. Сред гостите е и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. На тържествено заседание на Общинския съвет посмъртно със званието "Почетен гражданин на община Кърджали" е удостоен д-р Атанас Дафовски за приноса му в развитието на здравеопазването в Източните Родопи. Д-р Иванка Овчарова - офталмолог, основател и дългогодишен ръководител на Очното отделение в местната болница, и Теофана Текелиева - филолог, носител на три степени на орден "Св.св. Кирил и Методий", са уддостоени с "Почетен знак - Герб на община Кърджали - Златен".

2019 - Заместник министър-председателя и министър на външните работи Екатерина Захариева е на посещение в Москва, Русия, по покана на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров. Посещението на Екатерина Захариева е първото на министър на външните работи на България в Москва от 2011 г. насам. Екатерина Захариева има среща със Сергей Лавров, като акцент в разговорите са теми като икономиката и търговията, сътрудничеството в енергетиката и туризма, в сферата на културата, образованието, транспорта. През 2019 г. се навършват 140 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

2020 - Омбудсманът на България Диана Ковачева, Националното бюро за правна помощ и Регионалните центрове за консултиране към адвокатските съвети в градовете Благоевград, Варна, Велико Търново, Видин, Габрово, Кърджали, Пазарджик, Перник, Плевен, Сливен, София, Стара Загора и Хасково, подписват Споразумение за сътрудничество. Споразумението цели да улесни достъпа до правосъдие на социално слаби групи.

 

На този ден по света:

1805 - В битката при Трафалгар край Кадис в Испания, по време на войната на Третата коалиция (1803-1806) британският флот от 27 кораба под командването на адм. Хорацио Нелсън разгромява френско-испанската ескадра от 33 кораба под командването на адм. Пиер Шарл Вилньов, която се опитва да достигне до Средиземно море. Битката продължава 5 часа и половина и завършва с разгром на френско-испанската ескадра, която губи 18 кораба и 7000 души. От британския флот загиват 1700 души. Адм. Пиер Шарл Вилньов е пленен, а адм. Хорацио Нелсън е ранен и по-късно умира от раните си. Победата на британския флот го утвърждава като първа морска сила в района за следващите 100 години.

1945 - Във Франция са произведени парламентарни избори, на които за първи път гласуват жени. Правото за гласуване на жените е предоставено с постановление на временното правителство на Франция, прието на 21 април 1944 г. За първи път французойките гласуват на изборите за местни органи на властта на 29 април 1945 г.

1950 - Влизат в сила Женевските конвенции за защита на жертвите на войната, представляващ основа на международното хуманитарно право. Конвенциите са четири и са приети на 12 август 1949 г. в Женева, Швейцария - Женевска конвенция за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили, Женевска конвенция за подобряване участта на ранените, болните и претърпели корабокрушение от състава на морските въоръжени сили, Женевска конвенция за третиране на военнопленниците и Женевска конвенция за закрила на гражданското население по време на война. Конвенциите регламентират правната закрила на лицата по време на конфликти и са в основата на международното хуманитарно право. На 10 юни 1977 г. в Женева, Швейцария, са приети два допълнителни протокола към Женевските конвенции: Протокол номер 1 - за защита на жертвите на международните въоръжени конфликти, и Протокол номер 2 - за защита на жертвите на въоръжени конфликти от немеждународен характер, а на 8 декември 2005 г. - Протокол номер 3 - за приемането на допълнителна отличителна емблема.

1967 - Антивоенен поход срещу Пентагона във Вашингтон - първа национална демонстрация в знак на протест срещу войната във Виетнам (1964-1973). Денят на протест преминава с дълги речи и призиви за прекратяване на войната. В демонстрацията участват около 35 000 души. Военни части, разположени около и в Пентагона са в очакване на евентуални прояви на насилие. Напрежението ескалира, когато група протестиращи се опитва да атакува сградата на Пентагона. Арестувани са 682 души, 47 души са ранени.

1969 - Вили Бранд е избран за федерален канцлер на Федерална република Германия (ФРГ). Заема поста до 7 май 1974 г.

1994 - Подписан е Рамков договор между САЩ и КНДР, целящ по-голяма ядрена сигурност на Корейския полуостров.

1995 - Среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на страните членки на ООН по случай 50-годишнината от основаването на ООН.

2000 - Общото събрание на ООН приема резолюция, с която се осъжда прекомерната употреба на сила от страна на израелската армия срещу палестинците.

2005 - Европейската комисия приема решение за начало на преговори с Босна и Херцеговина за пълноправно членство на страната в ЕС.

2006 - За първи път Ватикана издава документ на арабски език - публикувана е реч на представителя на Ватикана в ЮНЕСКО на уеб сайта на Ватикана, който засяга научни и етични въпроси.

2007 - Спускаемият апарат на руския космически кораб "Союз ТМА-11" се приземява благополучно в казахстанската степ. С него на Земята се връща първият малайзийски космонавт Шейх Музафар Шукор.

2008 - В Женева, Швейцария, на тържествена церемония, организирана от Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН), официално е открит най-големият ускорител на частици в света - големият адронен колайдер (ГАК). На церемонията присъстват делегации от 40 страни. Строителството на 27-километровия пръстен на колайдера, разположен на дълбочина 100 м под земната повърхност, започва през 1994 г. По проекта работят около 10 000 учени от целия свят. 6000 от тях са от ЕС. Българските специалисти, участващи в проекта, са 35. Чрез колайдера учените от ЦЕРН имат намерение да възпроизведат за част от секундата условията на Големия взрив, създал Вселената преди 13,7 млрд. години.

2010 - Европейският парламент удостоява с Наградата за свобода на мисълта "Сахаров" кубинския дисидент Гийермо Фариняс. 48-годишният Фариняс, който 28 пъти е обявявал гладни стачки срещу режима на кубинския лидер Фидел Кастро, е избран за лауреат на наградата пред другите двама финалисти - опозиционния деец от Етиопия Биртукан Мидекса и израелската неправителствена организация "Да спрем мълчанието", която отстоява интересите на бивши военни. Наградата, носеща името на съветския дисидент Андрей Сахаров, се връчва всяка година на лице или организация, защитаващи правата на човека и демокрацията.

2011 - Либийски лекар, който прегледал тялото на Муамар Кадафи, заявява пред телевизия "Ал Арабия", че сваленият либийски лидер Муамар Кадафи е бил екзекутиран малко след залавянето му на 20 октомври 2011 г. в Сирт. Кадафи е бил застрелян от упор в главата и стомаха малко след като е заловен. Синът на Кадафи - Мутасим бил заловен жив и застрелян в тила при опит за бягство.

2012 - В столицата Кувейт е организирано шествие към централата на правителството в знак на протест срещу промените в избирателния закон на правителството. Участват около 50 000 души. Полицията използва сълзотворен газ и шокови гранати, за да разпръсне демонстрантите. Поне 29 души са приети в болница, повечето от тях със задушаване от газ или с рани от полицейски палки. Най-малко шестима, сред които бивш депутат в парламента и репортер, са арестувани. Опозицията решава да излезе на улицата, след като правителството, доминирано от управляващата фамилия Ас Сабах, обявява на 7 октомври 2012 г., че насрочва избори на 1 декември и ще промени избирателния закон, "за да запази единството на нацията".

2014 - В Австралия на 98-годишна възраст умира Едуард Гоф Уитлам, министър-председател на Австралия от 5 декември 1972 г. до 11 ноември 1975 г., когато е отстранен от поста от генерал-губернатора сър Джон Кър. Това е единственият случай от приемането на конституцията на страната през 1901 г., когато генерал-губернаторът уволнява министър-председателя на страната.

2016 - В Истанбул, Турция, за пръв път от дълги години на част от храма "Света София", наречена Павилиона на султана, е назначен имам. Това е хафъзът Йондер Сой, който е назначен на тази длъжност чрез жребий. Той трябва пет пъти дневно да чете молитвата езан, чийто звук ще се разнася от четирите минарета. В същото време в тази част на "Света София" пет пъти на ден ще се изпълнява ритуалният мюсюлмански обряд намаз, в който участват само мъже. "Света София", един от най-забележителните архитектурни и исторически паметници на света, в продължение на 961 г.е служила като църква и 482 години като джамия. С решение на правителството на Турция "Света София" през 1935 г.е обявена за музей на Турция, но е запазена кадровата длъжност имам.

2017 - На извънредно заседание на правителството на Испания министър-председателят Мариано Рахой обявява, че правителството активира член 155 от конституцията на страната, който позволява на централното правителство да суспендира автономния статут на област Каталуния, ако тя не изпълнява ангажиментите си към държавата. Решението на правителството е в резултат на проведения на 1 октомври 2017 г. референдум за независимост на област Каталуния, в който участват 2,26 млн. души или около 42,3 процента от имащите право на глас, от които "за" независимост са гласували 2,02 млн. души.

2018 - В Тайван при дерайлиране на влак в Суао, в източния окръг Илан, загиват 18 души и са ранени 160. При дерайлирането на влака са се преобърнали пет от общо осемте вагона. Във влака са пътували над 366 пътници от предградие на Тайпе към град Тайтунг, който се намира на югоизточното тайванско крайбрежие.

2019 - Парламентът на Великобритания легализира абортите и узаконява еднополовите бракове в Северна Ирландия. За разлика от останала част на страната, където абортите са разрешени от 1967 г., в Северна Ирландия до този момент те са незаконни с изключение на случаите, когато бременността застрашава живота на майката.

2020 - Позовавайки се на доклада "Глобално състояние на въздуха 2020 г.", изготвен от Института за здравно въздействие и Института за здравни измервания и оценки в САЩ, френската информационна агенция "Франс прес" предава, че замърсяването на въздуха е убило 476 000 новородени през 2019 г., като най-много са жертвите в Индия и Субсахарска африка. Над 116 000 новородени са починали от замърсяването на въздуха по време на първия месец от живота си в Индия. В Субсахарска Африка това число е 236 000. В три четвърти от случаите главният замърсител се явяват отровните пушеци, отделяни при изгарянето на некачествени горива в процеса на готвене. В глобален мащаб замърсяването на въздуха е предизвикало 6,7 млн. смъртни случая през 2019 година, което е четвъртата причина за смъртност по света.

 

Родени на този ден българи:

Димитър Петков, политик и обществен деец /1858-1907/.

Участник в Сръбско-турската война като доброволец в четата на Панайот Хитов (1876) и като опълченец в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Един от ръководните дейци на Народнолибералната партия (стамболовисти). Кмет на София (1887-1893) - основоположник на плановото и модерно изграждане на столицата. Председател на 6-ото Обикновено народно събрание (1890-1893), на IV Велико народно събрание (3 май-17 май 1893) и на 7-ото Обикновено народно събрание (15 октомври-19 ноември 1893;19 май-1 август 1894). Министър на обществените сгради, пътищата и съоръженията (19 ноември 1893-19 май 1894). Депутат в 10-ото и 11-ото Обикновено народно събрание (1899-1901) и в 13-ото Обикновено народно събрание (1903-1908). Основател и един от главните редактори на в. "Нов век" (1899). Министър на вътрешните работи (6 май 1903-22 февруари 1906) и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съоръженията (23 ноември 1905-22 октомври 1906). Министър-председател, министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съоръженията (23 октомври 1906-26 февруари 1907). На 26 февруари 1907 г е убит в София.

Екатерина Каравелова, общественичка и публицистка, деятелка на женското движение /1860-1947/.

Била е председател на общообразователното женско дружество "Майка". Една от учредителките на Българския женски съюз (1900) и негов заместник-председател (от 1915). Учителка в Русе, Пловдив и София до 1903 г. По време на Балканската война (1912) е главна милосърдна сестра във Военното училище. През 1925 г. е избрана за председател на българска секция към Международната женска лига за мир. Участва в създаването на Комитет за защита на евреите заедно с писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и др. В края на 1935 г. оглавява делегация, която посещава министър-председателя Кимон Георгиев с искане да отмени смъртната присъда за политическите затворници. Сътрудничила е на сп. "Вик за свободни хора", в. "Търновска конституция", в. "Родина", в. "Дъга", в. "Женски глас", в. "Женски свят", сп. "Библиотека Св. Климент" и др. Авторка е на фейлетони, памфлети, стихотворения и разкази, главно с политическа насоченост.

акад. Цветан Кристанов, лекар дерматолог /1898-1972/.

Един от основателите и завеждащ Катедрата по кожни и венерически болести в Медицинския факултет към Държавния университет в Пловдив (1945-1948) и ректор на университета (1946-1947). Директор на Института за социална медицина при Българската академия на науките (1949-1956). Председател на Българското дерматологично дружество в София (1950-1956). Автор е на повече от 200 монографии, научни трудове, студии и статии.

Матвей Вълев (ист. име Димитър Христов Вълев), журналист, писател и публицист /1902-1944/.

Сътрудничи на сп. "Българан" (1916-1924), сп. "Маскарад" (1922-1923), сп. "Звънар" (1924-1925), сп. "Жупел" (1931-1934) и др. Загива като доброволец във Втората световна война (1939-1945). Автор е на сборника с разкази и репортажи "Радост в живота" (1940), пиесата "Госпожата" (1938, в съавторство с Елисавета Багряна).

о.з. ген. Ангел Цанев, български държавен и военен деец /1912-2003/.

Участник в Отечествената война на България (1944-1945) като помощник-командир на 12-а пехотна дивизия. Началник на Политотдела на Трудова повинност (1947-1949). Началник на Строителни войски (1949-1951) и на Противовъздушна отбрана (1953-1956). Депутат в 1-ото Народно събрание (1950-1953). Заместник-министър на вътрешните работи (1951-1953; 1956-1961). Първи заместник-министър на строежите (1961-22 юли 1965). Депутат от 4-ото до 6-ото Народно събрание (1962-1976). Министър на вътрешните работи (9 юли 1971-7 април 1973). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1959; октомври 1962).

Евстати Бурнаски, поет, писател и публицист /1922-2015/.

Бил е редактор и завеждащ редакция "Поезия" на Военното издателство. От 1968 г. е началник на Групата военни писатели към Министерството на отбраната. Автор е на повече от 30 стихосбирки, автобиографичната повест "Личности и коне", недовършения фантастичен роман "Чудовище". Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1982), на орден "Владимир Маяковски" на Съюза на писателите и преводачите в Русия (2012). Носител на наградата за поезия и белетристика "Георги Братанов" на Съюза на българските писатели (2005). Почетен гражданин на Брезник (юни 2003).

проф. Тодор Станкушев, лекар /1930-2007/.

Основоположник на наркологичната наука в България. Посвещава живота си на лечението на млади хора, зависими от дрогата. Основател и пръв ръководител (до 1980) на Центъра за профилактика и лечение на алкохолизма и наркоманиите в Суходол. Преподавател в Катедрата по психиатрия при Медицинска академия (1981-1998), главен републикански специалист по наркомании към Министерството на здравеопазването (1995-1997). Бил е председател на Българската асоциация за профилактика на наркоманите и неин почетен председател. Автор е на редица научни монографии и учебни ръководства за лекари и студенти по медицина, има над 160 научни публикации. Монографията му "Наркомании" е единствена по рода си в България.

проф. Марин Чонев, хоров диригент и педагог /1932-2012/.

Основател на представителен хор във Варна, който по-късно приема името на музикалното дружество "Морски звуци" (1956). Създател на Хора на варненските момчета и младежи (1969). Преподавател във Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив (1979-1981). Автор е на методически материали по проблеми на хоровото изпълнителско изкуство, съставител и редактор на песни и музикални сборници. Носител на орден "Стара планина" втора степен (17 май 2007).

Стоян Попов, оперен певец /1933-2017/.

Солист на Софийската опера и балет (1966-1998). Лауреат на Димитровска награда (1980). Удостоен със званието "Камерзенгер" на Австрия (1982).

Петко Кицов, поет и журналист /1937-2017/.

Дългогодишен главен редактор на радиостанция "Младост" и завеждащ "Детска редакция" на Българското национално радио. Автор е на редица стихосбирки и книги за деца, сред които "Сърце под корени" (1976), "Далечна дума" (1977), "Знак" (1985), "Вятърче немирно" (1996), "Над светлината на душата" (2000), "Вик срещу вятъра" (2009), "Друмник-Сладкодумник" (2013).

Иван Георгиев, лекар и политик /1941-2012/.

Основава нелегалната при комунистическия режим Българска национална партия (1 септември 1955), участва във формирането на структурите на партията и ръководи нейната младежка организация. Заради дейността си е осъден на 5 години затвор. Основател и председател на Българската национално-радикална партия (БНРП) от учредяването й (15 ноември 1989-15 март 2012).

проф. Кирил Йорданов, историк /1946/.

Временно изпълняващ длъжността директор на Института по тракология към Българската академия на науките (1992-ноември 1994) и директор на института (ноември 1994-май 2010).

Христо Пеев, журналист /1946/.

Издател и изпълнителен директор на едно от първите български мъжки списания сп. "Клуб М" (1990-2007). Създател на конкурса "Мъж на годината" и почетен член на Академията "Мъж на годината".

Тодор Толев, лекар психиатър /1950/.

Ординатор в държавната психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" в Раднево (1976-1987) и директор на болницата (1987-2015). Създател е на първото "защитено жилище" за хора с психични разстройства през 1988 г. Бил е дълги години главен редактор на сп. "Българско списание за психиатрия", издание на Българската асоциация по психиатрия. Автор е на над 30 научни публикации в български и чужди научни медицински издания.

проф. Боряна Христова, филолог /1952/.

От 1975 г. работи в Народната библиотека "Кирил и Методий" (дн. Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий), и директор на библиотеката (май 1998-25 май 2016). От 1994 г. е преподавател в Катедра "Библиотекознание, научна информация и културна политика" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-министър на културата (1 февруари-4 май 2017). Има над 150 публикации в научни издания, издания на средновековни текстове, доклади на национални и международни научни форуми, рецензии и др. Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за заслуги в областта на образованието и науката (16 ноември 2006). Удостоена с почетна грамота от Министерство на културата за постиженията си в сферата на българската култура и литературно наследство (26 май 2016).

Димитър Лазаров, политик /1954/.

Депутат от 41-ото до 44-ото Народно събрание (2009-2021).

Милко Багдасаров, математик и политик /1957/.

Председател на Областния съвет на БСП в Кърджали (1995-2013), като от 21 юни 2016 г. отново е негов председател. Депутат в 42-ото Народно събрание (2013-2014). От м. септември 1990 г. е директор на СУ "Петко Рачов Славейков" в Кърджали. Носител на почетното отличие "Неофит Рилски" на Министерството на образованието (2003), на почетен знак на Министерството на външните работи на Русия за принос в дългогодишното сътрудничество между България и Русия, между СУ "Петко Рачов Славейков" в Кърджали и Московския Лицей 1553 "Вернадского" (6 юни 2019).

Валентин Танев, актьор /1957/.

Работил е в Драматичния театър в Сливен, театър "Сфумато", Държавния пътуващ театър, Първи частен театър "Ла Страда". От 1998 г. е в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участвал е в повече от 20 филма. Носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България (1997), на наградата "Аскеер" за главна мъжка роля във "Веселите Разплюеви дни" (24 май 2006) и др.

Любомир Велков, икономист и енергетик /1959/.

Работил е в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, АЕЦ "Козлодуй" и Националната електрическа компания. Главен изпълнителен директор на Националната електрическа компания (10 ноември 2005-27 август 2009).

Стоян Мавродиев, финансист и юрист /1969/.

Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-17 юни 2010). Председател на Комисията за финансов надзор (16 юни 2010-28 юли 2016). Председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие (6 октомври 2017-22 април 2020).

Ина Ананиева, състезателка по художествена гимнастика и треньор /1977/.

Печели сребърен медал като част от националния отбор на България по художествена гимнастика на Световното първенство в Атина, Гърция през 1991 г. Старши треньор на ансамбъла по художествена гимнастика на България (2012-2016). Треньор на България за 2014 г. и 2016 г.

 

На този ден са родени и:

Алфонс дьо Ламартин, френски поет и политик /1790-1869/.

Министър на външните работи на Франция (24 февруари 1848-11 май 1848).

Алфред Нобел, шведски химик, инженер и предприемач /1833-1896/.

Откривател на динамита (патентован на 7 май 1867 г. и представен за първи път на 14 юли 1867 г.). На 27 ноември 1895 г. в Париж, Франция, той подписва завещанието си, в което обявява, че след смъртта му трябва да бъде учредена фондация, която да използва имуществото му в размер на над 33 млн. шведски крони, като присъжда всяка година 5 международни награди "на онези, които през изминалата година са допринесли най-много за човешкото добруване". Нобеловите награди в съответствие със завещанието на Алфред Нобел са за забележителни успехи и научни открития в областта на физиката, на химията и на физиологията или медицина, за значими литературни произведения, които отразяват човешките идеали и за сплотяването на народите и опазването на мира. На 29 юни 1900 г. е създадена едноименна фондация, която през 1901 г. за първи път присъжда наградите.

Едмондо де Амичис, италиански поет и писател /1846-1908/.

Автор е на детския роман "Сърце" (1886).

Александър Стопани (Ланге), съветски партиен и държавен деец /1871-1932/.

Член на Комунистическата партия на Русия (1893). Участник в Псковското съвещание (1900) за създаването на в. "Искра" и агент на вестника. Член на Организационния комитет (1902-1903) по подготовката на 2-ия конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия /РСДРП/ (30 юли-23 авуст1903). Участник в създаването на Северния комитет (1903-1904) и Бакинския комитет на РСДРП. Секретар на Костромския комитет на РСДРП (1905-1907). Делегат на 5-ия конгрес на РСДРП (13 май-1 юни 1907). Секретар на редакцията на в. "Гудок" (1908). Член на Върховния съд на Руската социалистическа федеративна република (РСФСР) и прокурор на РСФСР по трудовите въпроси (1924-1929). Заместник-председател на Общосъюзното дружество на старите болшевики (1930).

Ото Нерц, немски футболист и треньор /1892-1949/.

Той е първия треньор на националния отбор по футбол на Германия (1 юли 1926-8 август 1936).

Евгений Шварц, съветски писател, драматург и сценарист /1896-1958/.

Автор е на пиесите "Голият крал" (1934), "Снежната кралица" (1939), "Дракон" (1944), "Обикновено чудо" (1956) и др. Сценарист е на филмите "Първокласница" (1948), "Дон Кихот" (1957) и др.

Михаил Куприянов, съветски художник /1903-1991/.

Носител на Държавната награда на СССР. (1942, 1947, 1949, 1950, 1951, 1975).

сър Джордж Солти (ист. име Дьорд Щерн), британски диригент и пианист от унгарски произход /1912-1997/.

Музикален директор на Кралската опера "Ковънт Гардън" в Лондон (1961-1971), диригент на Чикагския симфоничен оркестър (1969-1991), главен диригент на Лондонския филхармоничен оркестър (1979-1983).

Дизи Гилеспи (ист. име Джон Биркс Гилеспи), американски джазмузикант - тропмпетист, певец и композитор /1917-1993/.

Йозеф Кадлец, чешки писател /1919-2003/.

Виктор Маккусик, американски генетик /1921-2008/.

Инициатор на Проекта за човешкия геном. Носител на наградата "Албърт Ласкър" за специални постижения в медицинската наука (1997), Американския национален медал за наука (2002) и др.

Лео Кирх, немски медиен магнат /1926-2011/.

Създател на медийната компания "Кирх медия" (1980), фалирала на 8 април 2002 г.

Урсула Ле Гуин, американска писателка фантаст /1929-2018/.

Авторка е на 20 романа, 6 тома поезия, 13 книги за деца, множество кратки разкази и литературна критика. Сред тях са "Магьосникът от Землемория" (1968), "Лявата ръка на мрака" (1969, награда "Хюго" и награда "Небюла" за най-добри научнофантастични и фентъзи книги), "Гробниците на Атуан"(1971), "Грънчарското колело на рая" (1971), "Най-далечният бряг" (1972), "Освободеният" (1974 награда "Хюго" и награда "Небюла" за най-добри научнофантастични и фентъзи книги), "Техану" (1990), "Другият вятър" (2001) и др.

Пал Чернай, унгарски футболист и треньор /1932-2013/.

Старши треньор на "Байерн" (Мюнхен) в периода между 1978 г. и 1983 г. Под негово ръководство отборът на "Байерн" два пъти става шампион на Германия и един път печели купата на страната.

Кристофър Симс, американски икономист /1942/.

Носител на Нобелова награда за икономика за 2011 г. заедно с американския икономист Томас Джей за работата си по взаимодействието между различни прилагани мерки и начина, по който те могат да се отразят на икономиката.

Никита Михалков, руски актьор, режисьор, сценарист и продуцент /1945/.

Режисьор е на филмите "Свой сред чужди, чужд сред свои" (1974), "Роб на любовта" (1976), "Незавършена пиеса за механично пиано" (1977), "Пет вечери" (1979), "Няколко дни от живота на Обломов" (1980), "Без свидетели" (1983) и др. Участвал е в над 40 филма, сред които са "Сибириада" (1979), "Гара за двама" (1983) и "Жесток романс" (1984). От 1993 г. е председател на Руския фонд на културата. От 1998 г. е председател на Съюза на руските кинематографисти. Народен артист на РСФСР (1984). На 1 март 2003 г. е удостояване с почетното звание "Доктор Хонорис кауза" на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).

Бенямин Нетаняху, израелски политик /1949/.

Министър-председател на Израел и министър на жилищното строителство и на религията (29 май 1996-17 май 1999). Министър на външните работи на Израел (4 януари 1998-13 октомври 1998; 6 ноември 2002-27 февруари 2003; 18 декември 2012-11 ноември 2013). Министър на финансите на Израел (27 февруари 2003-7 август 2005). От 31 март 2009 г. е министър-председател на Израел и министър на икономическата стратегия, министър на здравеопазването и министър на пенсионерите; от 18 март 2013 г. - и министър на обществената дипломация и по въпросите на диаспората; от 14 май 2015 г. - и министър на външните работи, здравеопазването, комуникациите и регионалното сътрудничество; от 4 юни 2019 г. - и министър по въпросите на диаспората; от 18 август 2019 г. - и министър на труда, благосъстоянието и обществените услуги. Водач на партия "Ликуд" от март 1993 г. до 17 май 1999 г. и отново от 19 декември 2005 г.

Андре Гейм, нидерландски физик от руски произход /1958/.

Носител на Нобелова награда за физика за 2010 г. заедно с британския физик от руски произход Константин Новоселов за новаторски експерименти във връзка с двуизмерния материал графен. Двамата учени доказват, че въглеродът в извънредно тънка форма - с дебелина само един атом, има изключителни свойства, произтичащи от квантовата физика. Графенът представлява двумерна структура от въглеродни атоми, съединени в кристална решетка.

Браянт Смит, американски баскетболист/1977/.

Неманя Видич, сръбски футболист /1981/.

 

Това е денят на смъртта на:

Пиетро Аретино, италиански поет, писател и драматург /1492-1556/.

Автор е на политически памфлети, сатирични комедии - "Лицемер", "Комедия за придворните нрави", и др.

вицеадм. Хорейшо Нелсън, британски военен деец /1758-1805/.

Участва в действията на британския флот срещу въстаналите американци по време на Войната за независимост на САЩ (1775-1783). Назначен за командващ на британския флот в Средиземно море през 1798 г., той разгромява френския флот в битката при Абукир, за което е удостоен с титла виконт. През 1798-1800 г. оказва помощ на крал Фердинанд IV в потушаването на бунтовете в Неаполитанското кралство, съюзник на Англия в антифренската коалиция. През 1803-1805 г. командва британския средиземноморски флот, действащ срещу съюзническите френски ииспански флотилии. Нанася им съкрушителен удар в сраженията при Трафалгар, в което е смъртно ранен. Погребан в криптата на лондонската катедрала "Сейнт Пол" като национален герой. На Трафалгарския площад в Лондон през 1839-1842 г. в чест на Нелсън е издигната 44-метрова колона, увенчана с неговата 5-метрова статуя.

Васил Радославов, български политик /1854-1929/.

Депутат във 2-ото (1880) и в 4-ото (1884-1886) Обикновено народно събрание. Министър на правосъдието (29 юни 1884-15 юли 1886; 9-12 август 1886), министър на вътрешните работи (12-16 август 1886), министър-председател и министър на вътрешните дела (16 август 1886-28 юни 1887), управляващ Министерството на финансите (18 ноември 1886-28 юни 1887). Депутат в III Велико народно събрание (1886-1887). Министър на правосъдието (19 май-17 септември 1894) и управляващ и министър на Министерството на народното просвещение (17 май-9 декември 1894). Депутат в 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896). Министър на вътрешните работи (19 януари 1899-27 ноември 1900). Депутат в 10-ото Обикновено народно събрание (1899-1900), в V Велико народно събрание (1911), в 15-ото и 16-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве (4 юли-20 декември 1913), управляващ Министерството на външните работи и изповеданията (17 декември-23 декември 1913), министър-председател, министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ и министър на Министерството на външните работи и изповеданията (23 декември 1913-21 юни 1918). Депутат в 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920).

Артур Шницлер, австрийски драматург /1862-1931/.

Автор е на пиесите "Анатол" (1893), "Професор Бернгарди" (1912), на новелата "Госпожа Беата и нейният син" (1897) и др.

Анастас Микоян, съветски държавен и политически деец /1895-1978/.

Народен комисар на външната и вътрешната търговия на СССР (1926-1934), народен комисар на хранителната промишленост (1934-1935). Министър на търговията на СССР (1935-1955). Първи заместник-председател на Съвета на министрите на СССР (1955-1964). Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1964-1965).

Вълко Червенков, български политик /1900-1980/.

Член на Политбюро на Българската комунистическа партия (БКП) (октомври 1944-ноември 1961). Генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на БКП (8 ноември 1950-4 март 1954). Депутат в 26-ото Народно събрание (1945-1946), VI Велико народно събрание (1946-1949), във 2-ото и 3-ото Народно събрание (1954-1961). Подпредседател (20 юни 1949-28 януари 1950), председател (1 февруари 1950-14 януари 1954; 15 януари-1954-17 април 1956) и заместник-председател на Министерския съвет (17 април 1956-9 декември 1961), министър на просветата и културата (1 февруари 1957-9 юни 1958). Председател на Комитета по мирно използване на атомната енергия (април 1959-декември 1961), председател на Държавния съвет за наука при Министерския съвет (май 1959-декември 1961). През ноември 1962 г. е изключен от партията. На 19 май 1969 г. на Пленум на ЦК на БКП е отменено наложеното му наказание "изключване от партията". Носител на орден "Георги Димитров" (1950, 1959, 1960).

проф. Делчо Сугарев, български архитект /1905-1998/.

Основоположник на градоустройственото и паркоустройственото планиране в България. От 1972 г. е член на Международната федерация на архитектите пейзажисти, от 1977 г. - на Международната академия на градините и пейзажите в Рим. Пръв преподавател във Висшия инженеро-строителен институт (1945-1963). Участва в проектирането на националния стадион "Васил Левски" в София (1953), в градоустройствени и архитектурни проекти в Мароко (1963-1967), в паркоустройствени решения (с колективи) за Борисовата градина в София (1948), парк "Кайлъка" край Плевен (1950), Морската градина в Бургас (1952), парк "Витоша" (1955), фонтана пред Софийските минерални бани (1956), правителствения парк "Бояна" (1956), парк "Заимов" (1961), фонтана на централния площад в Пловдив (1962) и др. Автор е на "Градоустройствен план на гр.Кюстендил" (1939, в съавт. с Любен Тонев), "Карловски дворове през епохата на Възраждането" (1956), "Планиране и архитектура на населени места" (в колектив, 1956), "Паркове и градини" (1960), "Копривщенски чешми през Възраждането" (1960) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977), на орден "Народна република България" втора степен (1985).

Джак Керуак, американски писател и поет /1922-1969/.

Един от водачите на битническото движение в САЩ през 50-те години на 20-и век. Автор е на романите "По пътя" (1957), "Бродягите на Дхарма" (1958), "Самотен пътешественик" (1960), "Ангели на самотата" (1965) и др.

Джордж Макгавърн, американски политик /1922-2012/.

Деец на Демократическата партия и неин кандидат на изборите за президент, произведени на 7 ноември 1972 г.

Ферит Тюзюн, турски композитор и диригент /1929-1977/.

Петя Йорданова, българска поетеса /1931-1993/.

Организационен секретар в Окръжния комитет на Профсъюза по просветата и печата в Русе (1952-1961). Работила е в Централния дом на учителя (1961-1971) и в отделите "Телевизионен театър" и "Учебна редакция" в Българска телевизия (1971-1979). Била е заместник главен редактор на редакция "Детски екран" в Българска телевизия. Авторка е на произведения за възрастни и деца. Нейни стихове са преведени на руски, беларуски, молдовски, гръцки език.

Франсоа Трюфо, френски режисьор, сценарист и продуцент /1932-1984/.

Режисьор на филмите: "400 удара" (1959), "Стреляйте по пианиста" (1960), "Жул и Жим" (1962), "Откраднати целувки" (1968), "Американска нощ" (1973), "Историята на Адел" (1975), "Любов в бягство" (1979), "Последното метро" (1980), "Съседката" (1981), "Веднъж да дойде неделя" (1983) и др. Носител на награда "Оскар" (1973).

о.з. полк. ст.н.с. Йордан Орманков, дългогодишен служител на Министерството на вътрешните работи (МВР), следовател /1937-2002/.

Ръководи българското разследване (1982-1987) по делото за атентата срещу папа Йоан Павел II. Официален говорител на МВР (1987-1991).

Юнко Табей, японска алпинистка /1939-2016 /.

На 16 май 1975 г. тя покорява връх Еверест (8848 м) в Хималаите. Тя е първата жена, изкачила върха.

Василе Андру, румънски писател /1942-2016/.

Александър Томов, български поет, писател и сценарист /1944-2020/.

От 9 декември 1997 г. е член на Националния съвет за радио и телевизия, председател на съвета (16 декември 1997-9 юли 2001). Автор е на стихосбирките "Квартал "Надежда" (1978), "Луминесцентни балади" (1984); на сборниците с повести и новели "Елегии за птици" (1983), "Здрач и печал" (1992), "Сянката на един сън" (1994); на трилогиите "Корупция", "Новобогаташи", "Арсения" и "византийската" трилогия, включваща романите "Пурпур" (2000), "Византийският лабиринт" (2001) и "Императрица Теофано" (2003) и др. Сценарист е на над 12 игрални филма. По негови произведения са заснети филмите "Маргарит и Маргарита", "Характеристика", "Смъртта може да почака", "Изпепеляване" и др. От 1997 г. е преподавател по кинодраматургия в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и в Нов български университет в София. Носител на наградата "Владимир Башев" (1978) и в. "Пулс" за първа книга на млад автор (декември 1979), на наградата за белетристика и художествена публицистика на Съюза на българските писатели за 1983 г. (май 1984). Почетен гражданин на София (16 септември 1997).

Христо Манчев, юрист /1959-2014/.

Заместник главен прокурор и ръководител на Върховната касационна прокуратура (31 май 2000-22 април 2009). Член на Висшия съдебен съвет от квотата на прокуратурата (6 декември 2003-3 октомври 2007).

Подобни статии

  • 28 ноември - Еврейският празник Ханука

    28 ноември - Еврейският празник Ханука

    Еврейският празник Ханука. Празник на светлината /до 6 декември/. Отбелязва се на 25-тия ден на еврейския месец кислев и е символ на героичната победа на макабейците в борбата им с елините и чудото на светлината. Празникът започва вечерта на залез слънце и се празнува в продължение на осем дни.

    348
  • 27 ноември - Денят на народната памет

    27 ноември - Денят на народната памет

    Денят на народната памет. Отбелязва се от 1996 г. по инициатива на Общонародното сдружение "Мати Болгария". Годишнина от подписването /1919/ на Ньойския мирен договор, който е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918). С подписването на договора от България е отнета площ от 11 278 кв. км с българско население - Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, припомня БТА.

    165
  • 26 ноември - Празникът на Националния военен университет

    26 ноември - Празникът на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново

    Празникът на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново. Отбелязва се съгласно Решение на Народното събрание от 14 юни 2002 г. и Правилника за устройството и дейността на Националния военен университет "Васил Левски", приет с ПМС 200/11 септември 2003 г. Годишнина от официалното освещаване и откриване /1878/ в София на Софийското военно училище - първото военно училище в България за подготовка на офицери, припомня БТА.

    185