21 септември - Световният ден за борба с болестта на Алцхаймер

Световният ден за борба с болестта на Алцхаймер. Отбелязва се от 1994 г. по инициатива на Международната организация за борба с болестта на Алцхаймер. Мотото на деня за 2021 г. е: "Да поговорим за деменцията". По данни на Световната здравна организация към м. септември 2020 г. близо 50 млн. души страдат от деменция, като всяка година се регистрират около 10 млн. нови случая. Болестта на Алцхаймер е най-разпространената форма на деменция и обхваща близо 70 процента от случаите на заболяването.

В България се отбелязва:

Празникът на град Тутракан. Отбелязва се от м. септември 1993 г. с решение на Общинския съвет. Годишнина от освобождението /1940/ на Тутракан от румънска окупация, в резултат на Крайовската спогодба, подписана между България и Румъния на 7 септември 1940 г. Войските на Трета българска армия влизат в Южна Добруджа между 21 септември и 1 октомври 1940 г., а в Тутракан на 21 септември 1940 г.

По света се отбелязва:

Международната седмица на глухите (21-27 септември). Отбелязва се от 1958 г. през последната седмица на м. септември по инициатива на Световната федерация на глухите. Мотото на седмицата за 2020 г. е: "Да защитим правата на хората със слухови проблеми".

Международният ден на мира. Отбелязва се от 1982 г. с резолюция A/RES/36/67 на Общото събрание на ООН от 30 ноември 1981 г. през третия вторник на м. септември. От 2002 г. денят се чества на 21 септември на основание на резолюция A/RES/55/282 на Общото събрание на ООН, приета на 7 септември 2001 г., с призив за прекратяване на огъня и отказ от насилие в света. Мотото на деня за 2021 г. е: "Да изградим един по-справедлив и по-устойчив свят".

Европейският ден на сътрудничеството. Отбелязва се от 2012 г. по инициатива на Европейската комисия с различни прояви, с които да се подчертае важността на териториалното сътрудничество между европейските страни чрез различни програми и проекти за териториално сътрудничество.

Националният празник на Армения. Ден на независимостта /1991/.

Националният празник на Белиз. Ден на независимостта /1981/.

Националният празник на Малта. Ден на независимостта. Годишнина от влизането в сила на конституцията на Малта /1964/.

На този ден в България:

1378 - Цар Иван Шишман издава владетелска грамота (хрисовул), с която обявява Рилския манастир за царски и му дарява 19 села, ливади, гори. С грамотата се утвърждават границите на манастирските владения - дават се като феодални владения повече от 20 села и метоси заедно със землищата им. Предоставени са привилегии за търговска дейност на монасите. Грамотата се съхранява в музея на Рилския манастир.
1933 - Започват заседанията на Лайпцигския процес срещу срещу българските комунисти Георги Димитров, Васил Танев, Благой Попов, арестувани на 9 март 1933 г. в Берлин и обвинени от нацистката власт в подпалването на Райхстага (парламента на Германия). Продължава до 23 декември 1933 г. На 27 февруари 1933 г. избухва пожар в сградата на Райхстага. Потушен е към 22.30 часа. На сградата са нанесени значителни материални щети. На 9 март са арестувани българските комунисти Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, които са обвинени за подпалването на Райхстага и са задържани в килиите на затвора "Моабит" в покрайнините на Берлин. Насрочен е съдебен процес. Доказателства по обвинението са събирани в продължение на 6 месеца. Заседанията започват на 21 септември 1933 г. Тримата българи отказват служебния защитник и Георги Димитров сам поема тяхната защита. Първата защитна реч Димитров произнася на 23 септември 1933 г., а през декември прокурорът оттегля обвинението срещу тях. На 23 декември 1933 г. председателят на IV имперски съд Вилхелм Бюрнер произнася оправдателните присъди за българите, поради липса на доказателства, а на 27 февруари 1934 г. тримата са освободени от затвора и заминават за Москва. Заради отказа на българското правителство да им разреши да се завърнат в България, СССР им предоставя свое гражданство и ги приема в своята държава.
1940 - Градовете Балчик и Тутракан а освободени от румънска окупация, в резултат на Крайовската спогодба, подписана между България и Румъния на 7 септември 1940 г., съгласно спогодбата Румъния връща на България Южна Добруджа, отнета й с Букурещкия мирен договор (28 юли 1913) и с Ньойския договор (19 февруари 1919).
1944 - В Добрич излиза бр. 1 на в. "Добруджанска трибуна", информационен всекидневник за област Добрич.
1992 - В Перник излиза бр. 1 на в. "Съперник", информационен всекидневник за област Перник.
1995 - 37-ото Народно събрание приема Закон за "Държавен вестник".
1998 - В Страсбург, Франция, България подписва Европейската социална харта (ревизирана) на Съвета на Европа. Ратифицирана е от 38-ото Народно събрание на 29 март 2000 г., в сила от 1 август 2000 г. Европейската социална харта е един от основните международноправни документи на Съвета на Европа. Тя е продължение на Европейската конвенция за защита правата на човека в областта на социалните и икономическите права и е ратифицирана от 21 европейски държави. През 1996 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа приема ревизиран вариант на хартата, с който се разширява нейният обхват на действие и се гарантират общо 31 основни човешки права.
2000 - 38-ото Народно събрание приема Закон за юридическите лица с нестопанска цел. Влиза в сила на 1 януари 2001 г.
2002 - Учредена е партия "Български социалдемократи". Регистрацията й е обнародвана в "Държавен вестник" от 14 януари 2003 г.
2003 - Кметовете на София - Стефан Софиянски, на Ниш - Горан Чирич и на Скопие - Ристо Пенов подписват в София Споразумение за статута на еврорегион "Евробалкани". Статутът е подготвен със съдействието на Съвета на Европа, съобразен е с изискванията на Европейския съюз и националните законодателства на България, Македония и Сърбия и Черна гора.
2004 - В могилата Голямата косматка край град Шипка археологическата експедиция "Темп" открива бронзова глава в естествена големина, за която се предполага, че е на Зевс. Главата е част от статуя, отделена от тялото.
2005 - Народното събрание приема Закон за правната помощ, с който се регламентира създаването на Национално бюро за правна помощ като независим държавен орган към министъра на правосъдието. Влиза в сила от 1 януари 2006 г.
2006 - С решение на Министерски съвет село Момин проход, община Костенец, е обявено за град. През 1950 г. Момин проход е обявен за балнеоложки курорт с национално значение.
2010 - В 7.41 и в 7.52 часа са регистрирани две последователни земетресения с епицентър 30 км югоизточно от София са регистрирани от Сеизмологичния център към Геофизичния институт на БАН. Първият трус, който не е усетен на територията на страната, е с магнитуд 2,4 по скалата на Рихтер. Вторият трус е с магнитуд с 2,6 по скалата на Рихтер. В епицентралната си зона той е бил от 2-ра-3-та степен по скалата на Медведев, Шпонхоер, Карник и е усетен в Софийска област - в село Габра. Няма данни за жертви и щети и след двете земетресения.
2012 - Апелативният съд във Велико Търново постановява условни присъди за тримата подсъдими по делото за пожара във влака София-Кардам, при който през 2008 г. загиват девет души. Съдът отменя оневинителната присъда на бившия директор на поделение "Спални и специални вагони" в БДЖ Георги Иванов и го признава за виновен, като му налага 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен период. Присъдата на шафнера на влака Георги Георгиев е намалена от 12 на 3 години с 4-годишен изпитателен период. Присъдата на началника на влака Иванка Костадинова е намалена от 8 на 2 години и половина, също с 4-годишен изпитателен срок. Тримата, солидарно с БДЖ "Пътнически превози" ЕООД, ще трябва да заплатят 1,9 млн. лв. обезщетение на 19-те близки на загиналите във влака жертви, както и разноските по делото.
2013 - За стотен път протестиращи се събрат на пл. "Независимост" в София пред сградата на Министерския съвет с искане за оставка на правителството на Пламен Орешарски. Стотният ден от протестите преминава спокойно под наслов "100-те знакови грешки на кабинета". Протестиращите достигат сградата на Народното събрание, където листовки със "стоте гафа на правителство" са хвърлени зад загражденията, ограждащи парламента. Недоволните от кабинета "Орешарски" носят плакати с въпроса "Кой?", свързан с назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС на 14 юни 2013 г., което е отменено на 19 юни 2013 г. от 42-ото Народно събрание.
2016 - Министерският съвет приема Наредба за осигуряване на безопасността на ядрените централи. С нея се въвеждат концептуално нови изисквания във всички аспекти на безопасността на ядрена централа, съгласно най-новите стандарти на MAAE в тази област, като: цели на безопасност и нива на защита в дълбочина; оценка на безопасността; интегриране система за управление; безопасна експлоатация. Въвеждат се изискванията на Директива 2014/87/ЕВРАТОМ за изменение на Директива 2009/71/ЕВРАТОМ за установяване на обща рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации.
2017 - От Комисията за енергийно и водно регулиране съобщават, че с решение на комисията от м. септември 2017 г. тя е разрешила на "ЧЕЗ България" да бъдат изведени от експлоатация енергийни блокове 1, 2 и 3 в ТЕЦ "Варна". От протокола, публикуван на страницата на енергийния регулатор, се разбира още, че заради спирането на трите блока на централата КЕВР изменя и издадената на ТЕЦ "Варна" лицензия за дейността "производство на електрическа енергия", като намалява инсталираната електрическа мощност от 1 260 MW на 630 MW. ТЕЦ "Варна" ЕАД е втората по големина топлоелектрическа централа в България и на Балканския полуостров. Тя е собственост на "ЧЕЗ България". На 1 януари 2015 г. централата временно е изведена от експлоатация, защото не изпълнява европейските норми за екология. След изменението на лицензията на ТЕЦ "Варна" експлоатацията на останалите три блока ще бъде възможна само след привеждането им в съответствие с изискванията на европейското и национално законодателство по отношение на нормите за допустими емисии. В решението е посочено, че от "ЧЕЗ България" са предоставили информация, че демонтирането на трите блока ще струва малко над 8,6 млн. евро.
2018 - С Решение от 21 септември 2018 г. 44-ото Народно събрание обявява Добрич и Тутракан за "Град на българската бойна слава". На 26 юни 2018 г. с Решение 35-27 Общинският съвет на Добрич дава съгласие градът да бъде обявен за "Град на българската слава" и възлага на кмета да подготви необходимите документи и да се обърне към Президента на Република България, Народното събрание и Министерски съвет. По време на тридневните боеве за Добрич от 5 до 7 септември 1916 г. (т.нар Добричка епопея) по време на Първата световна война (1914-1918) загиват над 3000 воини - от шест национални армии и шест вероизповедания, ранени са 34 000 човека. На 21 септември 2017 г. с решение 471 Общинският съвет на Тутракан дава съгласие градът да бъде обявен за "Град на българската бойна слава" и възлага на кмета да подготви необходимите документи и да се обърне към Президента на Република България, Народното събрание и Министерски съвет. С включването на Румъния на 1 септември 1916 г. в Първата световна война (1914-1918) на страната на Съглашението (военен блок на Великобритания, Франция и Русия), българските войски решават да изпреварят удара на противника и минават в настъпление. Първата задача е да се вземе Тутраканската крепост. За 36 часа непревземаемата крепост е взета от българския войник с щурм. Битката е спечелена с цената на над 1700 убити български войници и над 6000 ранени, над 8000 румънски войници са убити, а 28 000 - пленени.
2019 - В град Троян и село Орешак започва Фестивалът на сливата, койтопродължава до 23 септември. Организатори са община Троян и Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в село Орешак.

На този ден по света:

1599 - Първо представление в театър "Глобус" в Лондон, Великобритания. Театърът на английския драматург и поет Уилям Шекспир се открива с пиесата "Юлий Цезар". Театърът е построен през 1599 г. за трупата на английския поет и драматург Уилям Шекспир, който е един от шестимата съдружници, дали средства за изграждането на театъра. На 29 юни 1613 г. театърът изгаря до основи по време на представление на шекспировата пиеса "Хенри VIII". Построен е отново през 1614 г., закрит е на 2 септември 1642 г. и две години по-късно е разрушен (15 април 1644). На 12 юни 1997 г. отваря врати реконстурирания театър "Глобус" (т. нар. Шекспиров театърът "Глобус"), изграден по оригинални чертежи от елизабетинската епоха.
1913 - В Бюк, Франция, е извършен първият в света лупинг със самолет от френския пилот Адолф Пегу с конструирания от Луи Блерио самолет.
1940 - В САЩ е произведен първият високопроходим джип 4х4 Блиц Бъги (Blitz Buggy) на американската автомобилна компания "Американ Бантам Кар Къмпъни". По време на Втората световна война (1939-1945) американското правителство обявява конкурс за високопроходим автомобил 4х4 за военни нужди. Условията за участие са изпратени на 135 американски фирми, които имат само 11 дни, за да дадат своето предложение и 7 седмици, за да представят готовия прототип на джипа. В конкурса участват компаниите "Форд", "Уилис-Овърленд" и "Американ Бантам Кар Къмпъни", като последната успява да изпълни изискванията в срок. Джипът е наречен "Блиц Бъги", а изпитанията с него започват в края на м. септември 1940 г.
1949 - Във Федерална република Германия е въведен окупационният статут, приет на 10 април 1949 г. Той е отменен на 5 май 1955 г. с влизането в сила на Парижките споразумения от 1953 г.
1957 - В Норвегия Олаф Пети (ист. име Александър Едуард Кристиан Фредерик) е коронясан за крал. Управлява до смъртта си на 17 януари 1991 г.
1964 - Обявена е независимостта на Малта. Дотогава страната е протекторат на Великобритания от 1800 г. На 13 декември 1974 г. Малта е провъзгласена за република с държавен глава президент, а на 31 март 1979 г. получава пълна автономия.
1972 - Във Филипините е въведено военно положение. Парламентът е разпуснат. Президентът на Филипините Фердинанд Маркос установява президентска диктатура. Военното положение продължава до 17 януари 1981 г.
1979 - В Централноафриканската република е извършен военен преврат, с който е свален от власт Жан Бедел Бокаса, провъзгласил се за президент на 1 януари 1966 г. На 4 декември 1976 г. той провъзгласява ЦАР за империя, а себе си за император.
1991 - Провъзгласена е независимостта на Армения. Произведен е референдум, в който 99 процента от гласоподавателите се обявяват за излизане от СССР. На 23 септември 1991 г. парламентът на Армения приема Декларация за независимост на републиката.
1993 - Президентът Борис Елцин издава указ "За поетапна конституционна реформа в Руската федерация". Съгласно указа се разпуска Върховният съвет (парламента) и се прекратяват неговите законодателна, разпоредителна и контролна функции. Насрочват се избори за нов законодателен орган - Федерално събрание, като до избирането на новия двукамарен парламент и поемането на съответните пълномощия, ръководството ще се осъществява с укази на президента и постановления на правителството. На 22 септември 1993 г. Конституционният съд обявява указа на президента за антиконституционен, което е достатъчно основание той да бъде лишен от правомощията си. Парламентът възлага на Александър Руцкой да изпълнява функциите на президент. Следва бунт на противниците на Борис Елцин в Москва (3 октомври 1993-4 октомври 1993) под ръководството на Александър Руцкой и Руслан Хасбулатов. Обстрелван е "Белият дом".
2005 - Израел обявява ивицата Газа за чуждестранна територия, като променя юридическия статут на контролно-пропускателните пунктове Ерец, Карни, Суфа и Керем Шалом за влизане и излизане от палестинска територия. Така определената през 1949 г. линия на примирието около ивицата Газа се трансформира в международна граница. Отсега нататък палестинските работници ще могат да влизат в Израел с паспорти. Четирите гранични пункта са контролирани от израелската армия по време на продължилата 38 години окупация на ивицата Газа.
2011 - Президентката на Бразилия Дилма Русеф става първата жена, открила сесия на Общото събрание на ООН в 66-годишното му съществуване. Шестдесет и три годишната Дилма Русеф е първа в списъка от 32-мата оратори, сред които президентите на САЩ и Франция Барак Обама и Никола Саркози и други световни лидери.
2013 - В луксозния търговски център "Уестгейт мол" в столицата Найроби в Кения маскирани въоръжени мъже откриват стрелба срещу клиенти и персонала. Убити са 59 души, а 175 са ранени. Отговорността за нападението е поета от сомалийските милиции "Аш Шабаб", които са свързани с "Ал Каида". Нападението в "Уестгейт мол" е най-кръвопролитният атентат в Найроби от самоубийственото нападение на "Ал Каида" през м. август 1998 г. срещу посолството на САЩ, когато загиват над 200 души.
2014 - Папа Франциск пристига в Албания на първото си посещение в европейска страна, за да насърчи съжителството между различните религии и да отбележи религиозното възраждане след комунизма. По данни, представени от папата преди посещението, 1820 църкви, православни и католически, са унищожени по време на режима на Енвер Ходжа, чието управление продължава четири десетилетия до смъртта му през 1985 г.
2016 - Кораб с около 600 мигранти потъва в Средиземно море в близост до гр. Александрия, Египет, при което загиват 202 души. Спасени са най-малко 169 души, вкл. 123 египтяни. Четирима членове на екипажа са арестувани. Сред пътниците има граждани на Судан, Сирия, Сомалия, Еритрея и Египет. През летните месеци много хора се опитват да достигнат Италия от бреговете на Африка. Повечето от тях потеглят от Либия, но има и групи, потеглящи от Египет.
2017 - Стокхолмският международен институт за изследване на мира (СИПРИ) съобщава, че общият брой на ядрените бойни глави по света през 2016 г. е намалял, но Китай, Индия, KНДР и Пакистан изглежда увеличават арсеналите си от атомно оръжие. По данни на СИПРИ към януари 2017 г. САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и КНДР са разполагали с общо 14 935 ядрени бойни глави, при 15 395през 2016 г. Според информацията на института КНДР няма разположени бойни глави, но притежава между 10 и 20 "други бойни глави" - "използваеми бойни глави на склад и изтеглени от въоръжение бойни глави, на които предстои утилизация".
2018 - Президентът на Виетнам Чан Дай Куанг умира в 10.05 ч. местно време на 61-годишна възраст във военна болница в Ханой. Професор Фам Зя Кхай, съветник в Централното управление по здравеопазване, което се грижи за здравето на ръководителите на Виетнамската комунистическа партия и държава съобщава, че той е станал жертва на рядък вид рак на кръвта с вирусен произход. Заболяването на президента било открито през юли 2017 г. Роден през 1956 г., през 70-те и 80-те години на 20-и в., Чан Дай Куанг се издига в йерархията на Министерството на обществената сигурност. През 2011 г. е назначен за министър на обществената сигурност, с което на практика става и ръководител на службите за сигурност във Виетнам. След конгреса на Виетнамската комунистическа партия през 2016 г. той е избран на 2 април 2016 г. за президент на страната.
2019 - В Албания е регистрирано земетресение с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е на 6 км северно от град Дуръс и на 33 км западно от столицата Тирана. Земетресението е на дълбочина 10 км под земната повърхност. Ранени са 105 души и са нанесени материални щети на над 600 сгради.
2020 - Среща на високо равнище, с която е отбелязана 75-ата годишнина от създаването на Организацията на обединените нации. Темата на срещата е: "Бъдещето, което искаме, ООН, от която имаме нужда: Да препотвърдим колективната си отдаденост на мултилатерализма". Заради пандемията от коронавируса "Ковид-19" събитието се провежда предимно във виртуален формат с предварително записани изявления на около 180 държавни и правителствени ръководители, сред които президентът на САЩ Доналд Тръмп, председателят на Китай (президент) Си Цзинпин, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Франция Еманюел Макрон. Организацията на обединените нации е създадена на 24 октомври 1945 г., когато влиза в сила Уставът на ООН, приет и подписан от 50 държави на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско, САЩ. Понастоящем в организацията членуват 193 държави.

Родени на този ден българи:

Георги Кулишев (Георги Кулишев Гугов), журналист и политик /1885-1974/.
Редактор на в. "Вардар" (1929-1930), в. "Българин" (1912), в. "Родина"(1915-1918), в. "Македония"(1926-1934), сп. "Македония" (1922) и др. Главен секретар на Министерския съвет (1945-1946). Министър на външните работи (31 март-22 ноември 1946). Член на българската делегация на Парижката мирна конференция (1946). Политически секретар на Народен съюз "Звено" (1947-1949). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (15 декември 1945-1946) и от 1-ото до 6-ото Народно събрание (1949 -27 септември 1974). Член на Президиума на 1-ото Народно събрание (20 януари 1950-10 януари 1954). Подпредседател на Президиума от 2-ото до 5-ото Народно събрание (10 януари 1954-18 май 1971). Подпредседател на 6-ото Народно събрание (7 юли 1971-27 септември 1974). От 1945 г. е член и заместник-председател на Националния съвет на ОФ (1972-1974). Носител на орден "Георги Димитров" (1960, 1964, 1965).
проф. Ана Тодорова (Ана Тодорова Златкова), оперна певица мецосопран /1892-1972/.
От 1910 г. участва като хористка и солистка в представленията на Българската оперна дружба. Била е преподавателка в Държавното музикално училище (1917-1921). Пяла е в "Гранд опера" в Париж, Франция (1921-1926), в оперите във Великобритания, Холандия и Египет, в Антверпен, Белгия (1926-1932). През 1932 г. се завръща в България и е солистка в Софийската опера. Изпълнява роли в "Трубадур" от Джузепе Верди, Хованщина" от Модест Мусоргски, "Дама пика" от Пьотър Чайковски и др. Преподава пеене в Държавната музикална академия (1932-1958). Носителка на сребърен медал от Женевската консерватория (1916) и на орден "Червено знаме на труда" (1959).
акад. Георги Цанев, литературен критик /1895-1986/.
Главен редактор на сп. "Изкуство" (1945-1950). Ръководител на Катедрата по история на българската литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1950-1961), декан на Историко-филологическия факултет на университета (1951-1952). Директор на Института за литература при Българската академия на науките (1959-1963). Автор е на учебници, съставител и редактор на издания със съчинения на Любен Каравелов, Христо Ботев и др. Изследва творчеството на П.Р. Славейков, Захари Стоянов, Иван Вазов, П. П. Славейков и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963), със званието "Народен деятел на културата" (май 1971). Носител на наградата на Съюза на българските писатели (1945), на орден "Народна република България" втора степен (октомври 1955), на орден "Народна република България" първа степен (1965), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1967), на орден "Георги Димитров" (1985).
Стоян Венев, художник /1904-1989/.
Работи в областите карикатура, живопис и графика. Член-основател на Дружеството на новите художници (1931). Сътрудничи с карикатури на почти всички периодични издания - "Червен смях", "Звънар", "Див дядо", "Ехо", "Жупел" и др. Постоянен сътрудник на в. "Стършел". Лауреат на Димитровска награда (1950, 1953). Почетен гражданин на Кюстендил (1965).
Ото Емил Либих, пианист и композитор /1912-1960/.
Пианист в оперетния театър "Одеон" в София (1936-1940), корепетитор в Софийската народна опера (1940-1948). Артист към Българска концертна дирекция (1950-1960). Лауреат на Димитровска награда (1950).
Зако Хеския (Исак Хеския), кинорежисьор /1922-2006/.
Режисьор-постановчик в Студията за игрално кино "Бояна" (1966-1991). Секретар на Съюза на българските филмови дейци (1976-1985). Дебютира през 1966 г. с екранизация на повестта на Йордан Радичков "Горещо пладне". Следват филмите "Осмият" (1969), "Тримата от запаса" (1971), "Зарево над Драва" (1973), "Бой последен" (1976), "Без драскотина" , "Сами сред вълци" (1979), "Йо-хо-хо" (1981),"Нощем с белите коне" (1985). Носител на три награди "Златна роза" от кинофестивала във Варна: за филма "Осмият" (1969), за "Зарево над Драва" (1974), за "Сами сред вълци" (1978), на орден "Народна република България" първа степен за активна творческа дейност и приноса му за развитието на българското киноизкуство и във връзка с неговата 60-годишнина (1982), на наградата на Министерство на отбраната "Св. Георги Победоносец" за цялостното му творчество (3 май 1996).
проф. Борислав Стоев, художник график, илюстратор и преподавател /1927-2017/.
Бил е художествен редактор в детски списания (1957-1975), главен художник в издателство "Български художник" (от 1975). Преподавател в Художествената академия в София (от 1982). Председател на Съюза на българските художници (18 декември 1992-1996). Работи и в областта на монументалното изкуство (релефи, стъклописи) и др. През 2006 г. издава книгата "Основи на графиката - лекционен курс", в която присъстват всички видове графични техники: гравюра на дърво, офорт, суха игла, литография, ситопечат и др. Удостоен със званията "Заслужил художник" (24 май 1977)и "Народен художник" (24 май 1986). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1976), на орден "Народна република България" трета степен за активно участие в изграждането на "Пантеон на възрожденците" в Русе (27 октомври 1978), на наградата на Съюза на българските художници за 1981 г.(1982).
Влади Анастасов (Владимир Анастасов Симеонов), диригент /1928-2005/.
Бил е диригент на симфоничния оркестър на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и на младежкия самодеен хоров колектив "Лиляна Димитрова". Диригент на младежки художествен колектив "Стефан Йовчев" във Варна (1946-1952). Стажант диригент в Държавния симфоничен оркестър във Варна (1954-1957) и негов редовен диригент (1957-1961). Главен диригент на Плевенския симфоничен оркестър (1961-1967). По негова инициатива се основа международният музикален фестивал "Плевенски лауреатски дни "Катя Попова". Главен художествен ръководител и директор на Народната опера във Варна (1967-1968) и неин диригент (1969-1985). Създател е на български студентски хор в Прага, Чехия. Автор е на музиката на песни, сред които са: "Песен за Варна", "Песен за Стара Загора", "Китка от македонски песни", "Пролет, моя пролет", "Пей, сърце" и др.
Николай Братанов, композитор и диригент /1930-2003/.
Диригент на градския представителен хор и операта в Свищов (1954-1958). Военен капелмайстор в Свищов, Разград и Враца (1958-1963). Главен диригент на Централния гвардейски военен духов оркестър (1972-1974). От 1979 г. е преподавател по духова оркестрация в Държавната музикална академия. Автор е на маршове и други пиеси за духови оркестри, на оркестрации на чужди произведения за симфоничен оркестър, на творби от съвременни български композитори, на хора на Дико Илиев и други популярни хора и мелодии.
Тодор Ненов, треньор по баскетбол /1946-2011/.
Стефан Китов, състезател по тенис на маса и спортен деец /1950/.
От 1997 г. е председател на Българската федерация по тенис на маса.
Валентин Никифоров, икономист и синдикален деец /1952/.
Председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) - Перник (1990-1993). Заместник-председател на КНСБ (10 септември 2002-12 май 2007), вицепрезидент на КНСБ (12 май 2007-2017).
Борислав Михайлов, юрист /1954/.
От 1983 г. работи в сферата на застраховането като юрисконсулт в специализиран клон на Държавния застрахователен институт (ДЗИ), а по-късно и главен юрисконсулт в Централното управление на ДЗИ. Бил е заместник-председател, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на ДЗИ (1997-14 декември 2001). Председател е на Асоциацията на българските застрахователи (1998-2000). От 2003 г. до 2008 г. е председател на Съвета на директорите на застрахователната компания "Интерамерикан" ЗЕАД и член на Съвета на директорите на компанията (2008-2009). Председател на Управителния съвет на Гаранционния фонд(11 октомври 2004-29 юни 2006). От 29 юни 2006 г. е председател на Управителния съвет на Гаранционния фонд и изпълнителен директор.
проф. Владимир Атанасов, езиковед, педагог и политик /1955/.
От 1986 г. е преподавател в Катедрата по методика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Министър на образованието и науката (24 юли 2001-17 юли 2003). Извънреден и пълномощен посланик на България в Словения (20 юли 2004-16 септември 2008). Главен редактор на научно-методическото списание "Български език и литература" (1999-2012). Автор е на студии, статии, монографии в областта на образованието и на българската литература като "Символни полета в българската литература" (1995), "Теми и прочити на българската литература" (1999), "Техники на писането" (2000), "Н. Вапцаров в света на постмодерната комуникация" (2009), на учебници, учебни помагала и методически ръководства за средното училище.
Юлиан Попов, журналист и преводач /1959/.
Бил е директор на музея "Ангел Каралийчев". Редактор в сп. "Факел" (1985-1990). Един от създателите на Нов български университет (1990) и негов пръв изпълнителен директор. Председател е на Управителния съвет (УС) на Българското училище за политика "Димитър Паница" (2007-2013). Министър на околната среда и водите в служебно правителство (13 март 2013-29 май 2013). От 2011 г. е председател на Управителния съвет на Фондация "Елизабет Костова". Автор е на книгите "Английска България или Швейцария на Балканите" (2004), "Островът на мъглите" (2006).
проф. Мариана Георгиева-Бенчева, филолог и политик /1961/.
Учител по български език и литература в Ботевград (1984-1985), главен асистент по синтаксис във Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" (1985-2003). Директор на дирекция "Студенти, докторанти и специализанти" в Министерство на образованието и науката (2001-2010). Била е преподавател в Бургаския свободен университет и в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Министър на младежта и спорта (29 май 2013-6 август 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). Автор е на пет книги и има близо 60 публикации в областта на философията на езика, синтаксиса и политическата лингвистика.
Христо Колев (Бащата), футболист и треньор /1964/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (Пловдив), "Панатинайкос" (Гърция), "Атинайкос" (Гърция) и "Едесайкос" (Гърция). За националния отбор по футбол има изиграни 20 мача и отбелязани 8 гола.
Ива Шкодрева-Карагьозова, българска биатлонистка /1971/.
Европейска шампионка през 2000 г. в Закопане, Полша (15 км индивидуално).
Албена Вескова, народна певица /1972/.
Била е солистка в "Мистерията на българските гласове". Солистка на Национален фолклорен ансамбъл "Българе".

На този ден са родени и:

Джироламо Савонарола, италиански религиозен и политически реформатор, поет /1452-1498/.
Изгорен е жив на клада като еретик на 23 май 1498 г.
Антиох Кантемир, руски поет и дипломат /1708-1744/.
Автор е на поетични произведения - оди, басни, епиграми, преработки на псалми, незавършена поема за Петър I - "Петрида", книгата "Съгласие" (1727) и др. Посланик на Руската империя във Великобритания (1732-1738) и Франция (1738-1744).
акад. Иван Лепьохин, руски пътешественик и естествоизпитател /1740-1802/.
Ръководил е една от академичните експедиции, които изследват Поволжието, Урал, Сибир и Помирие (1768-1772). През 1773 г. е пътешествал по Прибалтика и Беларус.
Йохан Петер Екерман, немски писател /1792-1854/.
Секретар и приятел на Йохан Волфганг Гьоте. Най-известното му произведение е "Разговори с Гьоте" (в три тома, 1837-1848).
Абдулхамид Втори, турски султан (1876-1909) /1842-1918/.
Хейке Камерлинг Онес, нидерландски физик /1853-1926/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1913 г. за неговите изследвания на свойствата на веществата при ниски температури и за получаването за първи път на течен хелий.
Шарл Никол, френски бактериолог /1866-1936/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1928 г. за откритието, че петнистият тиф се предава от болен на здрав човек чрез ухапване от въшки.
Хърбърт Джордж Уелс, британски писател фантаст /1866-1946/.
Автор е на научнофантастичните романи "Машината на времето" (1895), "Невидимият" (1897), "Война на световете" (1898) и др.
Олга Книпер-Чехова, съветска актриса /1868-1959/.
Народна артистка на СССР (1937).
Мартин Бенка, словашки художник /1888-1971/.
Кваме Нкрума, ганайски политик /1909-1972/.
Първи министър-председател (6 март 1957-1 юли 1960) и първи президент (1 юли 1960-24 февруари 1964) на Република Гана след обявяването на независимостта й на 6 март 1957 г.
Умберто Мастрояни, италиански скулптор /1910-1998/.
Франсоаз Жиру (ист. име Франс Гурджи), френска журналистка и писателка /1916-2003/.
През 1953 г. заедно с Жан-Жак Серван Шрайбер основава списанието "Експрес" и впоследствие е негов главен редактор в продължение на 20 години.
Армандо Нануци, италиански кинооператор /1925-2011/.
проф. Доналд Глейзър, американски физик и невробиолог /1926-2013/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1960 г. за изобретяването на мехурчестата камера. Тя служи за регистриране на резултатите при провеждане на експерименти в областта на физиката на елементарните частици (физика на високите енергии).
Шандор Кочиш, унгарски футболист и треньор /1929-1979/.
Носител на "Златната обувка" за 1954 г. Печели златен медал от Олимпийските игри през 1952 г. в Хелзинки, Финландия, и сребърен медал на Световното първенство през 1954 г. в Швейцария с националния отбор по футбол.
Юз (Йосиф) Алешковски, руски писател дисидент /1929/.
Автор е на романите "Николай Николаевич", "Кенгуру", "Маскировка", "Ръката" "Синичка скромна забрадка", "Смърт в Москва", "Тангото на бълхите" и др. Живее в САЩ.
Шандор Кочиш, унгарски футболист и треньор /1929-1979/.
Носител на "Златната обувка" за 1954 г. Печели златен медал от Олимпийските игри през 1952 г. в Хелзинки, Финландия, и сребърен медал на Световното първенство през 1954 г. в Швейцария с националния отбор по футбол.
Лари Хагман, американски актьор /1931-2012/.
Става известен с ролята на Джей Ар в сериала "Далас".
Ленард Коен, канадски певец и композитор /1934-2016/.
Първият му албум излиза през 1967 г., в който е включена баладата "Сузана". През 1969 г. е издаден вторият му албум, повлиян от кънтри музиката, в който е включена песента "Птица върху жица", по която певците Джо Кокър и Джони Кеш имат кавъри. През 1995 г. прекратява музикалната си кариера и става будистки монах, приемайки името Джикан, което означава тишина. През следващите шест години не издава албуми. Завръща се отново на музикалната сцена с турне от 2008 г. до 2013 г., по време на което изпълнява 387 песни. Последният му албум "You Want it Darker" е издаден на 21 септември 2016 г. Въведен е в Залата на славата на рокендрола (2008). Носител на награда "Грами" за цялостен принос в музиката (2010).
Джими Армфийлд, английски футболист и треньор /1935-2018/.
Печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия с националния отбор по футбол. Награден с Ордена на Британската империя (2000). На 23 август 2005 г. пред стадиона на "Блекпул" - "Блумфилд роуд" е поставена негова бронзова статуя.
Юрий Лужков, руски политик /1936-2019/.
Кмет на Москва, столица на Русия (6 юни 1992-28 септември 2010). Почетен гражданин на София (1998).
Стивън Кинг, американски писател /1947/.
Автор е на романите "Кери" (1974), "Особени сезони" (1982), "Мъртва зона", "Живата факла" (1980), "Очите на дракона", "То" (1987) и др.
Момир Булатович, черногорски политик /1956-2019/.
Президент на Черна гора (23 декември 1990-15 януари 1998). Министър-председател на СР Югославия (1998-2000).
Итън Коен, американски режисьор, сценарист и продуцент /1957/.
Заедно с брат си Джоуел Коен, известни като Братя Коен, са режисьори на филмите "Грешна кръв" (1984), "Да отгледаш Аризона" (1987), "Проходът на Милър" (1990), "Бартън Финк" (1991), "Генерално пълномощно" (1994), "Фарго" (1996), "Големият Лебовски" (1998), "О, братко, къде си?" (2000), "Човекът, който не беше там" (2001), "Убийците на старата дама" (2004), "Няма място за старите кучета" (2007), "Изгори след прочитане" (2008), "Сериозен човек" (2009), "Непреклонните" (2010), "Истинският Люин Дейвис" (2013) и др. Носители на четири награди "Оскар" - за филма комедия "Фарго" (1997) и за режисура за филма "Няма място за старите кучета" (2008).
Павел Ростовцев, руски биатлонист /1971/.
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 2006 г. в Торино, Италия. Трикратен световен шампион - през 2000 г. в Лахти, Финландия (щафета 4 x 7,5 км), през 2001 г. в Поклюка, Словения (спринт 10 км и преследване 12,5 км). Европейски шампион през 2005 г. в Новосибирск, Русия (щафета 4 x 7,5 км).
Фернандо Есекиел Каванеги, аржентински футболист /1983/.
Марк Хауърд, английски футболист /1986/.
Анте Ребич, хърватски футболист /1993/.
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Карл V, император на Свещената римска империя (1519-1556) /1500-1558/.
Крал на Испания под името Карл I Хабсбург (1516-1556).
сър Уолтър Скот, британски поет и писател от шотландски произход /1771-1832/.
Основоположник на европейския исторически роман. Автор е на романите "Айвънхоу" (1819), "Кенилуърт" (1821), "Куентин Дъруърд" (1823) и др.
Артур Шопенхауер, немски философ идеалист /1788-1860/.
Един от представителите на волунтаризма.
Карл Ойген Дюринг, немски философ и икономист /1833-1921/.
Представител на позитивизма.
Хокон Седми, датски принц и крал на Норвегия (18 ноември 1905-21 септември 1957) /1872-1957/.
проф. Бернардо Усай (Бернардо Алберто Усай), аржентински физиолог /1887-1971/.
Бернардо Усай открива, че хипофизата е главната ендокринна жлеза и определя нейната хормонална и регулатарна връзка с другите жлези в ендокринната система. Изследва ефекта на хипофизните хормони върху въглехидратния метаболизъм и тяхното отношение към диабета. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1947 г. за неговото откритие за ролята на хормона на предния дял на хипофизата в метаболизма на захарта. Той си поделя наградата с американските биохимици от австрийски произход Гърти и Карл Кори, които я получават за откриването на хода на каталитичното превръщане на гликогена.
Роза Телман, деец на немското работническо движение /1890-1962/.
Филип Стивънсън (ист. име Ларс Лорънс), американски писател /1896-1965/.
маршал Иван Баграмян, съветски военен деец /1897-1982/.
Уилям Пломър, южноафрикански писател /1903-1973/.
акад. Иван Артоболевски, съветски учен в областта на теорията на механизмите /1905-1977/.
Жени Божилова, българска преводачка /1928-2014/.
Основател, председател и почетен председател на сдружение "Нехудожествена литература-България". Била е редактор в издателство "Народна култура", сп. "Панорама" и сп. "Съвременник". Превела е над 50 романа и стотици разкази: "Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин, есетата на Вирджиния Улф, "Малката Дорит" от Дикенс, Шарлот Бронте, "Аз, Клавдий" и "Божественият Клавдий" от Робърт Грейвз и др. Носителка на орден "Кирил и Методий".
Костас Папакостас, кипърски политик /1939-2015/.
Министър на отбраната на Кипър (28 февруари 2008-11 юли 2011).
проф. Николай Мартинов, български учен физик /1939-2011/.
От 1963 г. е преподавател в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски". Заместник-декан на "Физическия факултет" на СУ "Св. Климент Охридски"(1986-1990), ръководител на катедра "Физика на кондензираната материя" на СУ "Св. Климент Охридски"(1989-2000), заместник-ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (1991-1998) и изпълняващ длъжността ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (1997). Бил е заместник-председател на Дружеството на физиците в България. Председател на Националната агенция по оценяване и акредитация (1 декември 1999-2004). Носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий", първа степен (7 юли 2010).
Пепа Николова, българска актриса /1946-2006/.
Играла е в Младежкия театър "Николай Бинев" (1965-1968), в Драматичния театър в Хасково (1968-1977), от 1978 г. - в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Участвала е във филмите "Понеделник сутрин" (1965), "На всеки километър" (1969), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Снаха" (1976), "Войната на таралежите" (1978), "В името на народа" (1984), "Дунав мост" (1999), "Турски гамбит" (2006) и др. Озвучава филми. Била е водеща на телевизионните предавания "По пижама с Пепа Николова", "Часът на Пепа Николова" и на авторското си предаване "60 минути" по телевизия "Евроком". Носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добра женска роля във филма "Понеделник сутрин" (1989).
Стоян Камбарев, български режисьор /1953-1998/.
Режисьор в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе (1983-1990), в Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1987-1989), в Народния театър за младежта (1989-1990), в Малък градски театър "Зад канала" (1990-1992), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" в София (от 1992). Режисьор е на постановките "Побъркани от любов", "Завръщане у дома", "Три сестри", "Рожден ден", "Ревизор", "Любовникът", "Музика от Шатровец", "О, щастливи дни", "Идеалният мъж", "Солунските съзаклятници" и др. Автор е на статии по театрални въпроси. Носител на наградата "Аскеер" за режисура на спектакъла "Майката" (1996), на наградата за режисура на Съюза на артистите в България за спектакъла "Три сестри" (1999). На 7 октомври 2000 г. е учредена на негово име фондация "Стоян Камбарев", която открива, насърчава и подпомага млади творци в областта на изкуството. През 2010 г. е учредена от фондацията Награда за полет в изкуството "Стоян Камбарев", която е връчена за първи път на 19 април 2010 г.
Чан Дай Куанг, виетнамски политик /1956-2018/.
Член на Виетнамската комунистическа партия (26 юли 1980-21 септември 2018). Министър на обществената сигурност (3 август 2011-2 април 2016). Президент на Виетнам (2 април 2016-21 септември 2018).
Валери Малчев, български актьор /1957-2005/.
Играл е на сцената на Сливенския театър и в Първи частен театър "Ла Страда" (1990-2005), както и в телевизионното шоу "Улицата" на Българската национална телевизия.
Флорънс Грифит-Джойнър, американска лекоатлетка /1959-1998/.
Трикратна олимпийска шампионка през 1988 г. в Сеул, Република Корея (100 м, 200 м и щафета 4 х 100 м).

Подобни статии

  • 19 октомври - Денят на българския лекар

    19 октомври - Денят на българския лекар

    Денят на българския лекар. Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на Българския лекарски съюз на църковния празник на преп. Йоан Рилски чудотворец. Светецът е избран за покровител на българския лекар, тъй като според преданието той е извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила, припомня БТА. На 19 октомври по традиция се връчва и отличието "Лекар на годината".

     

    712
  • 18 октомври - Денят на военния парашутист от българската армия

    18 октомври - Денят на военния парашутист от българската армия

    Денят на военния парашутист от българската армия. Отбелязва се с решение на министъра на отбраната от 17 март 1994 г. като празник на Силите със специално предназначение (дн. Сили за специални операции). Годишнина от първото бойно кръщение /1944/ на Парашутната дружина от състава на Първа Българска армия по време на заключителния етап на Втората световна война (1944-1945). на Парашутната дружина от състава на Първа Българска армия, сформирана в изпълнение на служебно Поверително писмо I-УО 2019 от 18 март 1943 г. на началника на Въздушните войски ген.-майор Димитър Айранов. Това става в реални бойни действия в Стражин-Кумановската настъпателна операция на Българската армия, където Парашутната дружина е използвана като щурмова пехотна част срещу разположението на преминалата към отбрана 11-та въздушнополева дивизия на Вермахта (въоръжените сили на Германия в периода 1935-1945). Парашутната дружина овладява укрепената Стражинска позиция, с което открива пътя за настъпление на Българската армия, но губи 35 души, а 65 са ранени, което е близо една четвърт от личния й състав. За периода на участие във войната от състава на дружината 59 воини са загинали, 151 ранени, а 23-ма воини остават за цял живот инвалиди.

     

    201
  • 17 октомври - Международният ден за борба против нищетата

    17 октомври - Международният ден за борба против нищетата

    Международният ден за борба против нищетата. Отбелязва се от 1993 г. по инициатива на бившия генерален секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр и на френската благотворителна организация "АТД - Кар Монд", одобрена с резолюция A/RES/47/196 на Общото събрание на ООН от 22 декември 1992 г.

    183