21 юли - Националният празник на Белгия

Националният празник на Белгия. Годишнина от полагането на клетва за вярност от първия крал на белгийците Леополд Първи пред Националния конгрес (парламент) на Белгия /1831/.

На този ден в България:

1879 - Установени са дипломатически отношения между България и Румъния на ниво дипломатически агентства. През 1909 г. дипломатическите представителства са издигнати на ниво легации. Прекъснати са на 30 юни 1913 г. и са възстановени на 20 август 1913 г. Отново са прекъснати на 30 август 1916 г. и са възстановени на 17 декември 1920 г. На 18 февруари 1948 г. дипломатическите отношения на България и Румъния са издигнати в ранг на посолства.
1921 - В "Държавен вестник" е обнародван Указ 145 на цар Борис III, с който се създава Държавна музикална академия (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"). На 26 октомври 1954 г. (по решение на Политбюро на ЦК на БКП без държавен нормативен акт) се преименува в Българска държавна консерватория. На 17 септември 1990 г. Академичният съвет възстановява името Държавна музикална академия. С ПМС 52/2 март 1995 г. става Държавна музикална академия "Панчо Владигеров". С Решение на 40-ото Народно събрание от 19 май 2006 г. се преименува в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Празникът на академията е 13 март - рождената дата на проф. Панчо Владигеров /1899-1978/.
1967 - В Улан Батор, Монголия, е сключен Договор за дружба и сътрудничество между България и Монголия, подписан от министър-председателите на двете страни Тодор Живков и Юмжагийн Цеденбал. Ратифициран е от Народното събрание на 18 август 1967 г. Влиза в сила на 13 септември с.г.
1995 - 37-ото Народно събрание приема решение за създаване в Стара Загора на Тракийски университет на базата на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина и Висшия медицински институт - Стара Загора. С ПМС 62/26 март 1996 г., 16/27 януари 1997 г. и 374/15 октомври 1997 г. към Тракийския университет се присъединяват Институтът за повишаване квалификацията на учителите и четири преобразувани в колежи полувисши институти: три медицински - в Стара Загора, Хасково, Сливен, и един технически - в Ямбол. С ПМС 182/11 септември 2000 г. на Министерския съвет в структурата на Тракийския университет е включен Българо-германският аграрен колеж (наследник на съществуващия преди това Колеж за фермери).
2004 - 250 храма в страната, които се владеят от "алтернативния Синод" на митрополит Инокентий, са затворени сутринта с прокурорско постановление.
Свещениците отец Камен Бараков и епископ Геврасий от църквата "Св. Параскева", както и секретарката на църквата Милена Щерева, са задържани в Пето РПУ на МВР заради оказване на съпротива на органите на реда. В декларация президентът Петър Стоянов (1997-2002) изразява възмущението си "от бруталните действия срещу свещеници от Синода на дядо Инокентий".
2010 - Кметът на София Йорданка Фандъкова открива цветната композиция "Гербът на София", разположена на пътен възел бул. "Цариградско шосе" - бул. "П. К. Яворов". Изображението от цветя е разположено на площ от 300 кв.м, като освен цветя за изработването й са използвани и каменни елементи, а средствата за изграждането й са дарение от спонсори.
2012 - Националният съвет на БСП издигна кандидатурата на Сергей Станишев за президент на Партията на европейските социалисти /ПЕС/.
2014 - Със сблъсъци между роми и жандармерия започва събарянето на 55 незаконни постройки от ромския квартал "Лозенец" в Стара Загора, които заемат територии от парка "Аязмото". Със заповед на кмета на града Живко Тодоров акцията започва в 7.30 часа. Багери започват да разрушават тухлени и паянтови къщи, съградени през последните години. Напрежение ескалира от заплахи за самоубийства на жени и от предупреждения за нови кражби и убийства от разгневени мъже. Издадените заповеди са 55, а незаконните постройки са повече от 350.
2015 - Министър-председателят Бойко Борисов е на еднодневно посещение в провинция Бавария, Федерална република Германия, където има среща с министър-председателя на Бавария Хорст Зеехофер и е почетен гост на председателя на парламента на провинцията Барбара Щам.
2016 - В САЩ на работно посещение пристига министърът на външните работи Даниел Митов. В рамките на визитата си той има среща с министъра на енергетиката на САЩ Ърнест Мониз, с представителя на САЩ по търговията посланик Майкъл Фроман, срещи с високопоставени членове на държавните институции на САЩ и с представители на неправителствени организации. Даниел Митов участва в кръгла маса в Атлантическия съвет на САЩ, посветена на резултатите след Срещата на върха на НАТО във Варшава; участва в някои от съпътстващите форуми на Националната демократическа конвенция във Филаделфия заедно с политици от много други държави; участва в публично събитие в German Marshall Fund на тема: "Европа след Срещата на върха на НАТО във Варшава", и в дискусия, организирана от фондацията "Херитидж".
2017 - Главният прокурор Сотир Цацаров внася искане в Народното събрание за снемане имунитета на депутата от парламентарната група на партия "ГЕРБ" Живко Мартинов заради данни, събрани от прокурор от спецзвеното по антикорупция на прокуратурата и потвърдени от Държавна агенция "Национална сигурност", след направена проверка. Същия ден Живко Мартинов се отказва от имунитета си.
2018 - В Шумен министър-председателят Бойко Борисов открива многофункционалната спортна зала "Арена Шумен" в присъстието на кмета Любомир Христов и част от неговия екип, депутати, представители на местната и държавната власт, на различни институции, на бизнеса, на всички спортни клубове в града, на спортни федерации от страната, известни спортисти от Шумен. За изграждането на "Арена Шумен" са отпуснати 8,5 млн. лв. от републиканския бюджет.
2019 - В местността "Сборяново" край Исперих се провежда традиционният Илинденски събор, организиран от инициативен комитет и кметството в с. Малък Поровец, Исперих. Илинденският събор е с над стогодишна история, но честването му е прекъснато преди много години. Отбелязването на събора е възродено през 2006 г.
2020 - Със 124 гласа "против", 102 гласа "за" и 11 гласа "въздържал се" Народното събрание отхвърля вота на недоверие
срещу правителството на министър-председателя Бойко Борисов, внесен на 15 юли 2020 г. от парламентарната група на "БСП за България" заради провал в политиката за противодействие на корупцията.

На този ден по света:

356 пр. н. е. - Херострат подпалва храма на Артемида в Ефес - най-големият в древността и едно от Седемте чудеса на света. Археолозите предполагат, че той е построен около 800 г. пр. н. е.
1375 - Земетресение на о. Фарос в близост до Александрия, Египет, при което е разрушен Александрийския фар - едно от седемте чудеса на света. Фарът е построен е около 270 г. пр.н.е. Светлината, която излъчва, идва от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се отразявал навътре в морето. Той е представлявал кула с височина 180 м, издигнат е за 5 години и е бил един от най-високите конструкции за времето си. Архитект на фара е ген. Сострат Книдски, участник в армията на Александър Велики. Днес там се издига крепостта Каит Бей.
1542 - Папа Павел Трети създава в Рим Вселенската инквизиция (Върховен инквизационен трибунал) - орган за борба на католическата църква с Реформацията.
1798 - В сражение край пирамидите в Гиза, Египет, френската армия разбива египетската армия, по време на Египетския поход (1798-1801) на Наполеон Бонапарт. Походът на Наполеон до Египет, който по това време влиза в състава на Турция, но фактически се управлява от мамелюките, има за цел да бъдат основани колонии в Египет, като по този начин да затворят пътя на Англия до Индия. В началото на експедицията Наполеон и армията му превземат Малта от рицарите хоспиталиери на 9 юни и на 1 юли достигат успешно Александрия. На 1 август 1798 г. при сражение, продължило до 2 август в залива Абукир, Египет, ескадрата на британския адмирал Хорейшо Нелсън унищожава флотата на Наполеон Бонапарт. В резултат от битката, френската армия, която вече е превзела Египет, е блокирана. В Европа се сформира коалиция между Австрия, Русия, Великобритания и Турция против Франция, което в крайна сметка принуждава Наполеон да напусне Египет. През 1799 г. Наполеон заминава за Франция, а през 1802 г. изтегля армията си от Египет, по силата на Амиенския мирен договор (1802).
1831 - В Брюксел, Белгия, първият крал на белгийците Леополд Първи, полага клетва за вярност пред Националния конгрес (парламент). Той заема престола до 1865 г.
1836 - Открита е първата жп линия в Канада - от Лапрери до Сен Жан в провинция Квебек. Първият влак по линията е теглен от локомотива "Дорчестър".
1853 - Властите в Ню Йорк издават разрешение за създаването на Сентрал парк.
Паркът е разположен е на площ от 843 акра. Това е първият озеленен обществен парк в САЩ. Отворен е за обществено ползване през зимата на 1859 г. Обявен е за Национална историческа забележителност на САЩ от 1963 г. На територията му има няколко естествено изглеждащи езера, обширни алеи за разходка, пътеки за езда и колоездене, зоологическа градина, естествени гори и др.
1897 - В Лондон, Великобритания, е открита галерията "Тейт", основана от захарния магнат Хенри Тейт. Галерията е национален музей, финансиран от държавата, и притежава произведения на западноевропейската живопис и скулптура от края на 19 в. и началото на 20 в.
1946 - В Лондон, Великобритания, е учредена Световната федерация на научните работници, обединяваща представители на научно-изследователските и образователни организации от над 40 страни.
1970 - В Египет завършва строителството на Асуанския язовир на р. Нил, на 13 км от гр. Асуан. В периода 1899-1902 г., англичаните построяват първата асуанска язовирна стена (Долната Асуанска стена), дълга 2 км, по проект на сър Уилям Уилкокс.Съветски и български специалисти построяват Горната Асуанска стена, дълга 3,6 км и висока 111 м, открита на 15 януари 1971 г. Стената е широка 1 км в основата и 40 м на върха.
1983 - В Антарктида край руската станция "Восток" е измерена най-ниската температура на Земята до този момент - минус 89,2 градуса.
2000 - Международен екип от учени обявява, че е открита дванадесетата липсваща частица, изграждаща материята; тя е наречена тау неутрино. 54 учени от САЩ, Япония, Корея и Гърция работят по откриването на тау неутрино от 1997 г. Проектът "ДОНЪТ" (Direct Observation of the Nu Tau), е осъществен в американския ускорител на елементарни частици "Фермилаб Теватрон" край Чикаго.
2003 - На 108-годишна възраст умира най-възрастният участник в Първата световна война. Британецът Джек Дейвис, почетен ветеран от 6-и пехотен батальон на херцога на Корнуол, издъхва в дом за възрастни хора в графство Бъкингамшир.
2005 - Руското правителство одобрява програма за унищожаване на запасите от химическо оръжие до 2012 г. Русия, която притежава най-големия арсенал от бойни отровни вещества, подписва Конвенцията за забрана на разработката, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие през 1997 г. и обещава да ликвидира запасите в срок от 10 години. По-късно Москва получава разрешение да отложи ликвидирането им с 5 години поради липса на средства.
2005 - Извършени са три опита за едновременни експлозии в лондонското метро около 12.30 ч. местно време (11.30 ч. по Гринуич) на гарите Оувъл, Шепърдс Буш и Уорън стрийт. При инцидент с експлозия в автобус на Хакни роуд, Източен Лондон, няма пострадали. Един човек е ранен на Уорън стрийт.
2006 - На 80-годишна възраст, в болница в Пномпен, умира Та Мок - последният водач на червените кхмери, призован да отговаря пред съда за геноцида в Камбоджа. Та Мок е държан във военен затвор от 1999 г.
2007 - Официално е пусната в продажба седмата и последна книга от поредицата "Хари Потър" на британската писателка Джоан Роулинг, която е озаглавена "Harry Potter and the Deathly Hallows". Избрани книжарници по цял свят отварят врати точно в полунощ лондонско време, за да предложат на най-запалените фенове последния том от поредицата. Издаването й започва през 1997 г. с "Хари Потър и философският камък" с тираж 1000 броя. Оттогава от книгите на Джоан Роулинг са продадени 325 млн. екземпляра в световен мащаб. Преведени са на 64 езика.
2008 - В Пекин, Китай, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров и министърът на външните работи на Китай Ян Цзечъ подписват допълнителен протокол - описание на източната част от руско-китайската държавна граница. Така е сложен край на преговорите за демаркиране на границата, продължили над 40 години.
2008 - В предградие на сръбската столица Белград е арестуван бившият политически лидер на босненските сърби Радован Караджич (президент на Република Сръбска в Босна Херцеговина (1992-1996), председател на Сръбска демократическа партия в Босна и Херцеговина (12 юли 1990-18 юли 1996). Той ще бъде предаден на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, за да бъде съден за военни престъпления.
2010 - Град Оуклънд в Калифорния, САЩ, легализира отглеждането на марихуана за медицински нужди и от 2011 г. ще издава по четири лиценза за "промишлено култивиране" на наркотика. Целта на градската администрация е да извади отглеждането на марихуана от сивия сектор на икономиката и да събира данъци от постъпленията.
2011 - Горната камара на таджикистанския парламент - Националното събрание, приема закон, който забранява на непълнолетните да посещават религиозни места. Законът "За родителската отговорност", одобрен през юни 2011 г. от долната камара - Камарата на представителите, забранява на младежи под 18-годишна възраст да посещават религиозни места и задължава родителите да записват децата си в светски училища.
2012 - В Москва президентът на Русия Владимир Путин подписва Протокол за присъединяване на Русия към Световната търговска организация (СТО). Документът е одобрен от Държавната дума (долната камара на парламента) на 10 юли 2012 г. и от Съвета на федерацията (горната камара на парламента) на 18 юли 2012 г.
2013 - На церемония в Тронната зала в двореца в центъра на Брюксел, Белгия, крал Албер Втори подписва документите за своята абдикация в полза на сина си принц Филип.
2014 - При сблъсъци в гр. Бенгази, Либия, между армията и ислямистки милиции загиват 16 души и 81 души са ранени.
2015 - Киргизстан прекратява споразумението за сътрудничество със САЩ, с което задълбочава дипломатическия конфликт, предизвикан от връчването на правозащитна награда на намиращ се в затвора киргизки дисидент. Министър-председателят на Киргизстан Темир Сариев нарежда на правителството да денонсира двустранната спогодба със САЩ от 1993 г., като действието й се прекратява от 20 август 2015 г. Спогодбата предвижда американска помощ да бъде внасяна и изнасяна от Киргизстан без налагане на данъци, мита или други плащания. На 17 юли 2015 г. Министерство на външните работи на Киргизстан протестира пред САЩ заради удостояването с наградата за човешки права на Държавния департамент на САЩ на Азимжан Аскаров - журналист и правозащитник, етнически узбек, който излежава доживотна Киргистан.
2016 - Парламентът в Албания приема пакет със съдебни реформи, който е ключово условие на Европейския съюз за започването на присъединителни преговори със страната. Конституционният пакет с промени в правосъдната система получава единодушно одобрение в 140-местния парламент. Албания, която е членка на НАТО от 2009 г., получава статут на кандидатка за членство в ЕС през 2014 г., но правосъдието й е оценено като твърде корумпирано, за да й бъде позволено да се присъедини към ЕС.
2017 - В югоизточната част на Егейско море е регистрирано земетресение магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер. Епицентърът се намира на 10 км югоизточно от крайбрежния курорт Бодрум в Турция и на 16,2 км източно от гръцкия остров Кос. Загиват двама души, над 120 са ранени. Нанесени са щети на много сгради на остров Кос и в Бодрум.
2018 - След 15 години строеж, белязано със забавяния и спорове, е открита нова линия на метрото в Амстердам, минаваща под някои от най-важните исторически забележителности на града. Линията Север - Юг е дълга около 9 км и свързва северната част на града с центъра и южната част. Това е голяма стъпка към бъдещето на града, каза кметът на Амстердам Фемке Халсема. Метролинията е един от най-спорните строителни проекти в холандската история, като струва около 3 млрд. евро (3,5 млрд. долара), което е над два пъти първоначалния бюджет, и се открива със 7 години закъснение.
2019 - В специалния административен район Сянган в Китай около 430 000 души участват в протест срещу законопроект, позволяващ екстрадиция на хора в континентален Китай. Протестът е белязан от насилие и сблъсъци с полицията.
2020 - В Сърбия община Белград, предприятието "Белградско метро" и френската компания "Ежис" подписват договор за изготвяне на проектно-техническата документация за строителството на метрото в Белград. Предвидено е метрото да бъде дълго 60 км и да има 60 станции. Инвестицията е на стойност 6 млрд. евро.

Родени на този ден българи:

Васил Априлов, възрожденски просветен и книжовен деец /1789-1847/.
Завещава библиотеката си и сумата от 60 хил рубли на Габровското училище за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия. Автор е на "Денница на новобългарското образование" (1841) и др.
Никола Петков, юрист, журналист и политик, деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) /1893-1947/.
Бил е редактор на в. "Земя" (1931-1932), на в. "Земеделско знаме" (1932-1933) и в. "Народно земеделско знаме" (1945-1947). Член на Постоянното присъствие на БЗНС "Александър Стамболийски (1932-1933) и редактор на в. "Земеделско знаме" (1932-1933). Депутат в 24-ото Обикновено народно събрание (1938), от което е изключен заради противодържавна дейност. Министър без портфейл (9 септември 1944-31 юли 1945). Главен секретар на БЗНС (януари-юли 1945). Създател на опозиционния Български земеделски народен съюз "Никола Петков" (1945) и негов ръководител (1945-1947). Депутат в VI Велико народно събрание (7 ноември 1946-5 юни 1947). Осъден от Народния съд на 16 август 1947 г. за престъпления срещу народната власт и разстрелян на 23 септември 1947 г. С решение на 9-ото Народно събрание от 15 януари 1990 г. е реабилитиран. Носител посмъртно на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги в борбата против комунистическата диктатура и за изключителната му гражданска позиция и противопоставянето му срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим (3 декември 2016).
Мария Русалиева, актриса /1928-2015/.
От 1948 г. участва в предаванията на Радио София, а от 1960 г. разказва приказки в телевизионната рубрика "Лека нощ, деца". Играла е в Театър "Българска армия" (1954-1989). В творческата й биография има над 100 главни роли и двойно повече второстепенни. Участвала е в постановките "Синият хусар", "Железният светилник", "Вишнева градина" и др., във филмите "Рицар без броня" (1966), "Семейство Калинкови" (1966), "Любимец 13", "Ла дона е мобиле" (1993) и др. Удостоена е със званието "Заслужила артистка" (1979). Носител на наградата "Дубларт" на Гилдията на артистите, работещи в дублажа, за цялостен принос за дублаж (2007).
Гертруда Луканова, режисьор /1928-2016/.
Един от основателите на Народния театър за младежта (дн. Младежки театър "Николай Бинев") /1952-1976/. От 1977 г. е преподавател по актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) /дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство/ (НАТФИЗ). Била е режисьор в Държавен театър "Боян Дановски" - Перник /дн. Общински драматичен театър "Боян Дановски"/ . Удостоена със званията "Заслужил артист" (май 1970), "Народен деятел на изкуството и културата" (23 май 1987).
проф. Васил Гоцев, юрист и политик /1929-2018/.
Депутат в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Министър на правосъдието и правната интеграция и председател на Висшия съдебен съвет (21 май 1997-21 декември 1999). Депутат в 38-ото Народно събрание (21 декември 1999-4 октомври 2000). Конституционен съдия (9 октомври 2000-9 октомври 2009).
проф. Димитър Чавдаров, лекар невролог /1934-2020/.
Работил е в Института за мозъка при Българската академия на науките (БАН) и Медицинска академия - София. Изследванията му са в областта на епилепсията, поведенческите промени у децата и хиперактивността с дефицит на вниманието, забавеното нервно-психично развитие, съдовите, травматичните и други мозъчни увреждания и др. Избиран е в ръководни органи на редица български и международни медицински организации. Има над 300 научни труда, сред които се открояват "Терапия на епилепсията", "Проблемни деца", "Агресията - от двигател на прогреса до бруталното насилие". Автор е на книгата "Да остаряваш бавно е изкуство" (2019). Удостоен е със званието "Български лекар" (1998).
Лъчезар Еленков, поет, писател /1936-2020/.
Секретар (21 октомври 1976-2 октомври 1980) и главен секретар (2 октомври 1980-28 март 1988) на Съюза на българските писатели. Директор на Българския културно-информационен център в Москва (1988). Директор (от 1 септември 1997) на в. "Български писател". Бил е пълномощен министър и директор на Българския културно-информационен център в Москва, директор на дирекция "Координационна и информационно-аналитична дейност" към Министерството на вътрешните работи. Главен редактор на в. "Славянски вестник" и в. "Вяра", на сп. "Дружба". Бил е директор на литературен вестник "Моята вяра", който излиза на обществени начала. Повече от 20 години е главен редактор на седмичника на Съюза на антифашистите в България "Жарава". Носител на наградата на Съюза на българските писатели за най-добро стихотворение, поместено в сборника "Поезия - 1978" (2 октомври 1978). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1980), със званието "Народен деятел на културата" (23 май 1985). Носител на националната литературна награда "Гео Милев" за цялостно творчество (3 ноември 1981), на специалната награда за поезия "Христо Смирненски" за 1986 г. (4 ноември 1986), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977), на орден "Народна република България" първа степен за активна литературна и обществена дейност и във връзка с 50-годишнината от рождението му (20 юли 1986).
доц. Надя Велчева, етнолог, социолог, етнопсихолог /1948/.
Ръководител на секция "Етнография на съвременността" на Етнографския институт с музей към Българската академия на науките (1999-2004).
проф. Анри Кулев, художник аниматор, карикатурист, режисьор и продуцент /1949/.
Режисьор, художник, и сценарист в Студиото за анимационни филми - Бояна (1974-1992). От 1993 г. е преподавател по анимационна режисура и първи директор на програма "Анимационно кино" в Нов български университет. Режисьор е на повече от 70 анимационни, документални и игрални филми и реклами. Автор е на множество карикатури и графики в пресата. Има изложби в България и чужбина. Носител на награда на Съюза на българските филмови дейци за най-добър анимационен филм (2007), наградата "Златен век" - огърлие на Министерството на културата (28 май 2019), на Наградата на София (5 юни 2020) и др.
Юлий Павлов, социолог /1951/.
Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001). Съосновател (1989) и съпредседател на Синдиката на работещите в областта на науката. Работил е в международния отдел на Конфедерация на труда "Подкрепа" (декември 1989-юни 1990) и в международния отдел на Съюза на демократичните сили ( юни 1990- ноември 1994). Бил е председател (юни 1991) на Християндемократичен съюз (преди това - Християдемократичен фронт). От м. ноември 1994 г. е директор на Център за анализи и маркетинг. Издател на в. "Експрес" (2007-2009).
Уляна Пръмова, журналистка /1952/.
Жулналистическата й кариера започва в Българската национална телевизия (БНТ) като международен редактор. Била е кореспондент на Българската национална телевизия и Българското национално радио в Женева, Швейцария, и във Виена, Австрия. Ръководител на отдел "Вътрешна политика" във в. "Континент" (1992). Създател на новините в телевизия "Ден". Управляващ директор в "Балкан българска телевизия" /ВВТ/ (март-юли 2004). Директор на дирекция "Информация" в БНТ (30 юли-24 септември 2004). Генерален директор на БНТ (24 септември 2004-2 август 2010). Завеждащ "Студио БТА" в Българска телеграфна агенция (4 юни 2014-14 ноември 2017). Съветник на вицепрезидента за медиите (14 ноември 2017-9 февруари 2018). Диpектор на дирекция "Информация" в Българската национална телевизия (9 февpyаpи 2018-юли 2019).
проф. Валери Стефанов, литературовед и писател /1958/.
Редовен асистент (1984), преподавател (1992) по история на българската литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ръководител на Катедрата по история на българската литература и декан на Факултета по славянски филологии в университета (1999-2007). От 20101 г. е председател на Съюза на колекционерите в България. Автор е на книги в областта на литературознанието - "Лабиринтите на смисъла", "Литературната институция", "Участта Вавилон", "Българска литература ХХ век", "Българска словесна култура", "Дяволът", "Четирима автори на "Дон Кихот" и др., на учебници и романи - "Изгубените магарета", "Някой отдолу", "Слепият градинар или душата си тръгва в 10:45". Носител на Годишната награда за критика на Сдружение на български писатели за 2005 г. за монографията "Творбата - място в света" (30 март 2005), Наградата на София за романа "Някой отдолу" (2009).
Радосвет Радев, юрист и журналист /1960/.
Създател и председател на Съвета на директорите на "Дарик радио" (1992). От 2011 г. е управител на радио "Дарик 18". Председател на Управителния съвет на Съюза на българските национални електронни медии (6 април 2005-февруари 2009). Председател на Надзорния съвет на "Доверие - Обединен холдинг" АД и председател на Съвета на директорите на "Албена" АД. Член на Управителния съвет на Националния борд по туризъм и на Фондация "Буров". Учредител на Български бизнесклуб "Възраждане" (17 септември 2001). През 2018 г. е и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели, обединяваща национално представителните работодателски организации Асоциация на индустриалния капител в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. От 1990 г. е член на Управителния съвет на Българска стопанска камара, а от 19 юни 2018 г. е изпълнителен председател на Българска стопанска камера. Носител на орден ""Св. св. Кирил и Методий" с огърлие (21 юли 2010) за особено значимите му заслуги в областта на културата. Удостоен с отличието "доктор хонорис кауза" на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (9 ноември 2002).
Цветан Голомеев, плувец и треньор /1961-2010/.
Рекордьор на България в плуването на 50 метра и 100 метра свободен стил в 50-метров басейн. На европейското първенство през 1985 г. в София, България, е 4-и в щафетата 4 х 200 м свободен стил заедно с Валентин Кочанов, Петър Кочанов и Камен Атов.
Георги Йорданов (Ламята), футболист /1963/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (Пловдив), "Сливен" (Сливен), "Левски" (София), "Спортинг Хихон" (Испания), "Марбея" (Испания), "Овиедо" (Испания), "Септември" (София), ЦСКА (София), "Спартак" (Плевен) и "Черноморец" (Бургас). За националния отбор по футбол има изиграни 40 мача и отбелязани 4 гола.
Красимир Катранджиев, юрист /1965/.
Нотариус при Районния съд в Костинброд (1994-1998). От 1998 г. работи като свободен нотариус при Районния съд в София. Заместник-председател на Нотариална колегия София-град (2004-2007). Член на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара (2007-2010). Председател на Нотариална колегия София-град и член на Контролния съвет на Нотариалната камара (2010-2013). Председател на Съвета на нотариусите (23 февруари 2013-27 февруари 2016). Член на Изпълнителното бюро на Съюза на юристите в България.
Владимир Ампов - Графа, певец и композитор /1978/.
Музикалният му дебют е през 1988 г. на 10-годишна възраст с песента "Мама, татко и аз" с трио "Спешен случай", а дебютният му албум "Гумени човечета" е издаден на 29 ноември 1993 г. Има над 17 албума: "Зелен хайвер" (1996), "6 е по-добре", "Давам всичко за теб" (ноември 2001), "Искам те" (2003), "Ако има рай" (декември 2004), "Невидим" (декември 2010), двойният албум "Дим да ме няма" (17 декември 2012), "Моменти" (2016), "Страничен наблюдател" (2019) и др. През 2008 г. създава собствена продуцентска компания "Монте Мюзик. Автор е на книгата "Белезите по гърба ми" (2005).
Носител на голямата награда на на фестивала "Синята перла на Ровин" в Хърватия (21 юли 1995), награда за най-добър текст на песента "Давам всичко за теб" на годишните награди на "Мело ТВ Мания" Ц БНТ, награда за най-добро сценично поведение за песента "Боксьорът" на международния фестивал "Синята перла на Ровин" в Ровин, Хърватия (1986), на много от Годишните музикални награди на БГ Радио и др.

На този ден са родени и:

Александър Македонски, цар на древна Македония (336-332 пр. н. е.) (356-323 пр. н. е.).
Жан Пикар, френски астроном /1620-1682/.
Определя дължината на дъгата на Парижкия меридиан, изчислява радиуса на земното кълбо, уточнява значението на слънчевия паралакс. Първи започва да прави позиционни наблюдения на звездите на дневна светлина (1668).
Паул Юлиус Ройтер (Израел Беер Йосафат), британски предприемач от немски произход /1816-1899/.
Основател на британската осведомителна агенция "Ройтерс" (10 октомври 1851).
Василе Александри, румънски поет /1821-1890/.
Представител на романтизма.
Ханс Фалада (ист. име Рудолф Дицен), немски писател /1893-1947/.
Автор е на романите "Младият Гьодешап" (1920)1 "Човече, ами сега?" (1932), "Всеки умира сам" (1947) и др.
Леонид Соболев, съветски писател /1898-1971/.
Ърнест Хемингуей, американски писател и журналист /1899-1961/.
Автор е на романите "И слънцето изгрява" (1926), "Мъже без жени" (1927), "Сбогом на оръжията" (1929), "Зелените хълмове на Африка" (1935), "Да имаш и да нямаш" (1937), "За кого бие камбаната" (1940), "През реката към дърветата" (1950), на новелата "Старецът и морето" (1952) и др. Носител на американската награда "Пулицър" за новелата "Старецът и морето" (4 май 1953) и на Нобелова награда за литература за 1954 г.
Николай Соколов, съветски художник /1903-2000/.
Владимир Серов, съветски художник - живописец и график /1910-1968/.
Народен художник на СССР (1958).
Исак Щерн, американски цигулар /1920-2001/.
Един от най-големите виртуози на цигулката на 20 в. Той е сред цигуларите с най-много записи - над 100, в историята на класическата музика. През 1937 г. дебютира на сцената на Таун хол в Ню Йорк, а през 1943 г. за пръв път свири в Карнеги хол, където в над 56-годишната си кариера е свирил повече от 170 пъти.
Рудолф Маркъс, американски физик и химик от канадски произход /1923/.
Разработва теория за елементарния химически процес - пренос на електрон между две молекули, при които настъпват промени в структурата на реагиращите молекули, без да се разпръскват химически връзки. Носител на Нобелова награда за химия за 1992 г. за неговия принос към теорията на реакциите с пренос на електрони в химическите системи.
Карел Рейш, британски режисьор от чешки произход /1926-2002/.
Джон Уилям Гарднър, американски писател /1933-1982/.
Джанет Рино, американски юрист и политик /1938-2016/.
Прокурор на гр. Маями, щата Флорида (1978-20 януари 1993). Тя е първата жена главен прокурор на САЩ и министър на правосъдието (12 март 1993-20 януари 2001).
Хелмут Халер, немски футболист /1939-2012/.
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия и бронзов медал от Световното първенство през 1970 г. в Месико с националния отбор по футбол.
Кет Стивънс (ист. име Стивън Георгиу), британски попмузикант, певец и композитор от гръцки произход /1948/.
Убалдо Фильол, аржентински футболист (вратар) и треньор /1950/.
Печели златен медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина с националния отбор по футбол.
Робин Уилямс, американски актьор /1951-2014/.
Участвал е във филмите "Добро утро, Виетнам" (1987), "Кралят на рибарите" (1991), "Хук" (1991), "Мисис Даутфайър" (1993), "Джуманджи" (1995), "Добрият Уил Хънтинг" (1997), "Флабър" (1997), "Пач Адамс" (1998), "Двестагодишен човек" (1999) и др. Носител на награда "Оскар" за най-добра второстепенна мъжка роля във филма "Добрият Уил Хънтинг" (1997), на наградите "Златен глобус" (1979, 1988, 1992, 1993, 1994, 2005), на музикалните награди "Грами" (1980, 1988, 1989, 2003), на две награди на Гилдията на филмовите актьори (1996, 1997) и др. Робин Уилямс заема 13-то място в списъка на 100 най-големи комици за всички времена. През 2009 г. той е включен в Залата на славата на "Дисни" като "Дисни легенда". Самоубива се в дома си в окръг Марин каунти, щата Калифорния, на 11 август 2014 г.
Марсело Биелса, аржентински футболист и треньор /1955/.
Виктор Чанов, съветски и украински футболист и треньор /1959-2017/.
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 1988 г. във ФРГ с националния отбор по футбол.
Луис Ернесто Мичел, мексикански футболист (вратар) /1979/.
Джони Акоста, футболист от Коста Рика /1983/.
Марко Фабиан, мексикански футболист /1989/.
Печели златен медал от Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания, с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Робърт Бърнс, британски поет /1759-1796/.
Родоначалник на романтизма. Автор е на кантатата "Веселите бедняци" (1785), сатирични поеми (1785), гражданска и любовна лирика (стихотворенията "Дърво на свободата", "Джон Ечемичното зърно"), сборника "Стихотворения, написани предимно на шотландски диалект" (1786), патриотичния химн "Шотландците, които имат".
Иван Селимински (хаджи Йордан Георгиев Христов), български лекар, учен, просветен и революционен деец, дарител /1799-1867/.
Открива първото елино-българско класно училище в Сливен (1825), където въвежда писане и четене на български език, българска история и география, естествознание и математика. Основава първата тайна революционна организация "Народно братство" (1825), чиято цел е да подготви българите за въстание срещу османското иго, през 1827 г. създава подобно дружество и в Шумен и на други места. От 1945 г. е лекар в Букурещ, Браила, Калъраш, Болгард. По време на Кримската война (1853-1856) организира доброволчески български отряд (2000 до 4000 души) в помощ на руските войски. Участва активно в църковно-националните борби и в просветното движение, пише мемоари "Исторически спомен" (1855-1857), съчинения в областта на философията, социологията, историята. След смъртта му те са отпечатани на български език в "Библиотека на д-р Ив. Селимински". Завещава имуществото си в полза на просветното дело и за издръжка на българи, учещи в чужбина.
Христаки Павлович (ист. име Христо Георгиев), български учител и книжовник /около 1804-1848/.
Основател (1831) и преподавател (1831-1848) в елино-българско училище в Свищов. През 1841 г. открива ново "словено-българско" и девическо училище. Съставя и издава първия български учебник по аритметика "Аритметика или наука числителна" (1833), първия учебник по българска история "Царственник или История болгарская (1844), първото печатно (преработено) издание на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски и др.
Николае Григореску, румънски художник живописец /1838-1907/.
Създал редица картини с теми от Руско-турската война (1877-1878).
ген.-лейт. Михаил Савов, български военен деец и политик /1857-1928/.
Помощник на военния министър (1886-1887). Военен министър (4 февруари 1891-15 април 1894; 18 март 1903-22 май 1907). Началник на Военното училище (1897-1903). По време на Балканската война (1912-1913) е помощник главнокомандващ на Българската армия. Председател на българската делегация за сключване на Цариградския мирен договор (подписан на 16 септември 1913) между България и Османската империя, уреждащ границата в Тракия след намесата на Османската империя в Междусъюзническата война - България губи Одринско. През 1914 г. е осъден от Държавния съд и изгонен от страната като един от виновниците за националната катастрофата през 1913 г. Завръща се през 1918 г. Пълномощен министър във Франция (1920-1923) и в Белгия (1922-1923). Има заслуги за организационното изграждане на българската войска. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).
Вела Благоева (ист. име Виктория Атанасова Живкова), българска писателка и публицистка /1858-1921/.
През 1885 г. заедно с Димитър Благоев издава първото социалистическо списание в България - "Съвременний показател". Тя е първата българска журналистка и редакторка. Поставя началото на женския социалистически печат в България с редактираното от нея сп. "Женски труд" (1904-1905). През 1905 г. по нейна инициатива е основана първата социалдемократическа женска група. Организира и издава списания, вестници и бюлетини - в. "Демократ" (1886), сп. "Дело" (1894-1896), сп. "Женски бюлетин" (1902). Сътрудничи на сп. "Ново време" (1897-1923), сп. "Българска сбирка" (1894-1915), "Училищен преглед" (1896-1949) и др. Автор е на стихове, разкази, повести, романи, студии върху българската литература и др.
Евгения Димитрова, българска писателка /1875-1930/.
Превежда художествена литература за множество вестници и списания. Прави превод на пиесата "Да живее животът!" от Херман Зудерман през 1905 г., с второ издание през 1919 г. Авторка е на два романа "Зара" (1914) и "Приключения" (1919), както и на два сборника с разкази (1926, 1928).
Ярослав Вотруба, чешки художник /1889-1971/.
Лудвиг Рен (ист. име Арнолд Фридрих Фит фон Голсенау), немски писател /1889-1979/.
Автор е на романите "Война" (1928), "След войната" (1930) и др.
акад. Георги Цанев (Георги Цанев Ценов), български литературен критик /1895-1986/.
Главен редактор на сп. "Изкуство" (1945-1950). Ръководител на Катедрата по история на българската литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1950-1961), декан на Историко-филологическия факултет на университета (1951-1952). Директор на Института за литература при Българската академия на науките (1959-1963). Автор е на учебници, съставител и редактор на издания със съчинения на Любен Каравелов, Христо Ботев и др. Изследва творчеството на П.Р. Славейков, Захари Стоянов, Иван Вазов, П. П. Славейков и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963), със званието "Народен деятел на културата" (май 1971). Носител на наградата на Съюза на българските писатели (1945), на орден "Народна република България" втора степен (октомври 1955), на орден "Народна република България" първа степен (1965, 1970), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1967). Лауреат на Димитровска награда (1982). Носител на орден "Георги Димитров" (1985).
Петър Замойски, съветски писател /1896-1958/.
Албърт Лутули, южноафрикански политик /1898-1967/.
Председател на партията Африкански национален конгрес (16 декември 1952-21 юли 1967). Носител на Нобелова награда за мир за 1960 г. Загива при пътна злополука. Поради влошеното му зрение и слух е блъснат от влак, докато пресича жп линия в гр. Гроутвил.
проф. Иван Фунев, български скулптор /1900-1983/.
Един от основателите на Дружеството на новите художници (1931). Председател на Съюза на българските художници (1956). Преподавател по скулптура в Художествената академия (1946-1962). Автор е на творбите "Николай Хрелков" (1933), "М. Павурджиева" (1933), "Георги Караславов" (1932-1936), "Трета класа" (1934), "Радиослушатели" (1934), "Аргатки" (1936), "Жетварка" (1937), на композицията "Посрещане на съветската армия в България", част от Паметника на съветската армия в София (1953, с колектив) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (1967). Носител на орден "Народна република България" трета степан (1959), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1963), на орден "Георги Димитров" (1970; 1980), на Наградата на София (1981).
Дейвид Огилви, британски рекламен специалист /1911-1999/.
Наричан е "баща на рекламата". През 1948 г. основава агенцията "Хюит, Огилви, Бенсън енд Мадър" в Ню Йорк. През 1998 г. агенцията официално се преименува на "Огилви пюблик рилейшънс уърлдуайд". Сред най-известните клиенти на агенцията са компаниите "Швепс", "Ролс ройс" и др.
Луис Корвалан, чилийски политик /1916-2010/.
Генерален секретар на Чилийската комунистическа партия (1958-18 май 1989).
Едуард Люис, американски биолог и генетик /1918-2004/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1995 г. заедно с Кристиане Нюслайн-Фолхард и Ерик Вишаус за откритието на гени, контролиращи ембрионалното развитие.
Петър Танчев (Петър Танчев Желев), български юрист и политик /1920-1992/.
Секретар на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ (7 април 1957-1974) и секретар на БЗНС (30 октомври 1974-2 декември 1989). Подпредседател на Бюрото на 3-ото Народното събрание (13 януари 1958- 15 март 1962). Министър на правосъдието (16 март 1962-12 март 1966), заместник-председател (12 март 1966- 7 юли 1971) и първи заместник-председател на Министерския съвет (8 юли 1971-31 октомври 1974). Първи заместник-председател на Държавния съвет на България (31 октомври 1974-14 декември 1989). Депутат от 1-ото до 9-ото Народно събрание (1962-1990). Носител на орден "Георги Димитров" (1970, 1980), на орден "Народна република България" първа степен (1959).
контрадм. Алън Шепард, американски астронавт /1923-1998/.
Първият американски астронавт. На 5 май 1961 г. извършва първия в историята на САЩ суборбитален полет на борда на космическия кораб "Свобода 7" в рамките на програмата за пилотирани космически полети "Меркурий"(1958-1963) на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА). На 3 февруари 1971 г. стъпва на Луната като командир на кораба "Аполо-14".
Радой Ралин (ист. име Димитър Стефанов Стоянов) писател, поет, белетрист, сатирик /1923-2004/.
Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани във в. "Бургаски фар" (1939-1940). Списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин "Истината по антисъветската война" (юли-септември 1941). Участва в Отечествената война (1944-1945). Редактор в сп. "Славяни" (1945-1946), във в. "Литературен фронт" (1946-1949), в. "Стършел" (1952-1961), в. "Литературни новини" (1961-1963), в Студията за игрални филми (1961-1963), в Студията за хроникални и документални филми (1964-1966), където създава поредицата документални киносатири "Фокус". Редактор в издателство "Български писател" (1967-1968), в Българска кинематография (1976-1987), във в. "Литературен фронт" (1987-1990). През 1953 г. е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър - първия български театър на сатиричната миниатюра. Автор е на сатиричните спектакли "Дяволското огледало" (1957), "Импровизация" (1962), "Конферансие" (1973), на десетки сценарии за документални и игрални филми. Носител на Национална литературна награда за хумор и сатира "Райко Алексиев", връчвана от община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата (2003). Почетен гражданин на София (12 май 2003).
Едгар Лорънс Доктороу, американски писател /1931-2015/.
Смятан за един от най-големите автори на 20-и век. Автор е на 10 романа, сред които "Рагтайм" (1981), "Добре дошли в лошите времена" (1967) и "Били Батгейт" (1991), два сборника с разкази, пиеса и многобройни есета и статии.
Людмила Живкова, български политик /1942-1981/.
Заместник-председател (31 декември 1971-16 декември 1972), първи заместник-председател (30 декември 1972-1 юли 1975) и председател на Комитета за изкуство и култура (1 юли 1975-20 май 1977), председател на Комитета за култура (20 май 1977-21 юли 1981). Член (от 2 април 1976) на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Член на Бюрото на Министерския съвет (от 18 юни 1976). Член на Политбюро на ЦК на БКП (от 17 юли 1979). Член на Националния съвет на Отечествения фронт (от 1972). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-21 юли 1981). Председател на Съвета на председателите на творческите съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация" (1975-21 юли 1981). По нейна инициатива са организирани честването на "1300 години България" (1981), домакинството на България на Международната детска асамблея "Знаме на мира" (1981) под егидата на ЮНЕСКО, построяването на комплекса "Камбаните" край София, на Националния дворец на културата в София (от 23 юли 1982 г. до 1990 г. носи нейното име), както и откриването на десетки културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна. Удостоена със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1977), със званието "Доктор хонорис кауза" на университета "Токай" в Япония (1 март 1979). Лауреат на Димитровска награда за мир, демокрация и социален прогрес (юни 1982 г., посмъртно), носител на орден "13 века България" (1984 г., посмъртно). Автор е на книгите "Казанлъшката гробница" (1974), "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1976), "Англо-турските отношения" (1971), "По законите на красотата" (сборник от статии и изказвания на Живкова) и др.
Никола Койчев, български инженер, икономист и политик /1944-2008/.
Член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /БСП/ (11 юни 1994-2000), член на Висшия съвет на БСП (от 24 декември 1996), заместник-председател на Висшия съвет на БСП (17 май 1997-14 май 2000), председател на Градския съвет на БСП - София (12 май 1996-15 април 2000). Депутат от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация (3 август 2001- 21 юли 2008).

Подобни статии

  • 26 юли - Професионалният празник на служителите от Дирекция

    26 юли - Професионалният празник на служителите от Дирекция "Жандармерия"

    Професионалният празник на служителите от Дирекция "Жандармерия" към Министерството на вътрешните работи. Отбелязва се от 2003 г. съгласно Решение 386 на Министерския съвет от 6 юни 2002 г. Годишнина от издаването /1881/ на указ 627 на княз Александър I Батенберг, с който се утвърждава "Привременен устав за устройството на жандармерията", според който жандармерията е правителствена стража с военна организация, припомня БТА.

    170
  • 24 юли - Празникът на град Пирдоп

    24 юли - Празникът на град Пирдоп

    Празникът на град Пирдоп. Отбелязва се от 2017 г. с Решение 100 на Общинския съвет от 29 септември 2016 г. през първата събота след църковния празник на св. прор. Илия (Илинден) - 20 юли. Когато църковният празник е в събота празникът на града се отбелязва същия ден. До 2016 г. с Решение 9 на Общинския съвет от 28 януари 1993 г. Празникът на Пирдоп се е отбелязвал през първата събота на м. август, когато по традиция се провежда народен събор край Еленската базилика в местността Еленско.

    176