23 септември - Международният ден на жестомимичните езици

Международният ден на жестомимичните езици. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция A/RES/72/161 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2017 г., с цел да се повиши информираността за жестомимичните езици и значението им за пълноценния живот на хората със слухови проблеми. Годишнина от създаването /1951/ на Световната федерация на глухите.

По света се отбелязва:

Европейска седмица на спорта (23-30 септември). Отбелязва се от 2015 г. по инициатива на Европейската комисия за насърчаване на заниманията със спорт и двигателната активност сред населението в Европа. Проектът е съфинансиран по Програма "Еразъм +" на Европейския съюз. В България Европейската седмица на спорта се провежда от 2015 г., като организатор е Министерството на младежта и спорта.

Международният ден на жестомимичните езици. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция A/RES/72/161 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2017 г., с цел да се повиши информираността за жестомимичните езици и значението им за пълноценния живот на хората със слухови проблеми. Годишнина от създаването /1951/ на Световната федерация на глухите.

Националният празник на Саудитска Арабия. Ден на провъзгласяването на кралството /1932/.

На този ден в България:

1655 - От 23 септември 1655 г. e най-ранният открит документ за общинското самоуправление в Русе - начало на документираната история на русенската общинска управа. В този документ русенският гражданин Николчо е определен да представя българското население в Русе. Същата функция имали и свещениците при съдебни спорове пред русенския кадия.
1902 - Избухва Горноджумайското въстание. Организира се от Върховния македоно-одрински революционен комитет с цел да се предизвика дипломатическа намеса на великите сили за освобождението на Македония и Одринско от османско иго. Обхваща Горноджумайска, Мелнишка, Петричка, Малешевска, Струмишка и Разложка околия. Сраженията с турски войски продължават до началото на м. ноември 1902 г., когато въстанието е потушено. Опожарени са 34 села, извършени са масови насилия и убийства, над 2000 българи напускат родните си места и се заселват в Княжество България.
1915 - България прекъсва дипломатическите си отношения с Италия, установени на 25 юли 1879 г. на ниво дипломатически агентства. Възстановени са на 14 септември 1920 г. на ниво легации. Отново са прекъснати на 7 септември 1944 г. и са възстановени на 3 януари 1945 г. На 28 април 1964 г. са издигнати в ранг на посолства.
1923 - Избухва Септемврийското въстание, организирано и ръководено от Българската комунистическа партия (БКП) тесни социалисти (т.с.) като опит за сваляне на режима на Народния сговор, установен с държавен преврат на 9 юни 1923 г. В бунта се включват и леви земеделци и анархисти. На заседание на Централния комитет (ЦК) на БКП (т.с.), свикано от 5 до 7 август 1923 г., е взето решение за подготовка на въоръжено въстание и е създаден Военнотехнически комитет при ЦК на БКП (т.с.). Правителството на Александър Цанков взема мерки за осуетяване на въстанието и на 12 септември арестува повече от 2000 дейци на БКП (т.с.). Като реакция на арестите, въстанието избухва стихийно по места (отначало в Казанлъшко). На 20 септември е свикана среща на ЦК на БКП (т.с.), на която е взето решение за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември. Формиран е Главен щаб, в който са включени Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов. На 22 септември правителството обявява военно положение и мобилизира големи войскови сили за справяне с бунтовниците. Въстанието е обявено на 23 септември в гр. Фердинанд (дн. Монтана). В следващите няколко дни въстават и повечето от селищата на Северозападна България, като в много части на България избухва в ограничен мащаб. Въстанието е потушено от правителствените войски и специално сформираните доброволчески отряди.
1953 - В Монтана е открита първата експозиция на създадения през 1951 г. "Музей на Септемврийското въстание 1923 г. в гр. Михайловград".
През 1991 г. става културно-просветен и научен институт с утвърден статут на исторически музей. С Постановление 80 на Министерския съвет от 7 април 2006 г. се преобразува от Исторически музей - Монтана, в Регионален исторически музей - Монтана, който осъществява културна дейност на територията на областта.
1980 - От 23 до 27 септември 1980 г. в София се провеждат заседания на Световния парламент на народите за мир, в който участват 2260 делегати от 134 страни.
1996 - Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) приема решение за поставяне на 9 банки с ликвидни проблеми под особен надзор - "ТС Банк", "Балканбанк", "Стопанска банка", "Бизнес банка", "Елит Банка", ТБ "Славяни", ТБ "Моллов", Ямболска и Добруджанска банка, като последен опит на БНБ за възстановяване на финансовата стабилност в контекста на необратима банкова криза и бързо изчерпване на валутния резерв. На 5 юни 1997 г. 38-ото Народно събрание приема нов Закон за Българската народна банка, според който за БНБ се въвеждат принципите на валутен борд в България. Обособяват се 3 управления, като управление "Емисионно" поема ролята на Валутен борд, с основна функция да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ. От 1 юли 1997 г. в страната официално влиза в сила режимът на Валутен борд - левът става конвертируем в съотношение към германската марка 1000:1 и на БНБ се забранява кредитирането на банките и бюджета. С това приключва банковата криза и се възстановява финансовата стабилност в страната.
1998 - Народното събрание ратифицира Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа, съставена в Мадрид, Испания, на 21 май 1980 г. България подписва конвенцията на 2 юни 1998 г. Влиза в сила за България от 8 август 1999 г.
2002 - В 10.28 ч. от гара Бойчиновци потегля на собствен ход към София последният парен локомотив в историята на българския железопътен транспорт. Парният локомотив потегля в 10.28 ч. от гара Бойчиновци на собствен ход към София. Атракцията е наблюдавана от десетки жп служители и пътници, по всички гари и спирки ретровлакът събира многобройни посрещачи. Парната машина с фабричен номер 15215 е произведена през 1943 г. в Германия. Спряна е от движение през 1970 г. и е възстановена със средства на железничари в депото на гара Бойчиновци от шлосера Боно Стефанов. Влаковата композиция е наречена "Носталгия". Всички изпитания са доказали, че локомотивът от времето на цар Борис III, е напълно годен за експлоатация. Той е единственият парен локомотив в страната, който може да пътува по цялата жп мрежа. Максималната му скорост е 140 км в час. Участвал е в редица кинопродукции. Наричан е българския вариант на "Ориент експрес".
2015 - Правителството одобрява Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България, която е актуализирана за програмния период 2014-2020 г. Документът е разработен съвместно от министерствата на околната среда и водите и на земеделието и храните и Програмата на ООН за развитие.
2017 - Хиляди мотористи в София се включват в традиционното "Масово нощно каране 2017" в памет на загиналите на пътя мотористи. По данни от статистика на МВР от началото на 2017 г. до 31 август 2018 г. пътно-транспортните произшествия с участието на мотоциклетисти са 323, от тях 23 са загинали, а 250 са ранени.
2018 - Патриарх Неофит и митрополитите от Светия Синод присъстват на тържествата в с. Широка лъка за отбелязване на 140-годишнината от рождението на Екзарх Стефан. Негово Светейшество Български патриарх и Софийски митрополит Неофит отслужва заупокойна молитва пред бюст-паметника на Екзарх Стефан в Широка лъка. Честванията на годишнината от рождението на Екзарх Стефан се организират от Пловдивския митрополит Николай.
2019 - В София на официално двудневно посещение пристига председателят на Военния комитет на НАТО главен маршал от авиацията Стюарт Пийч по покана на началника на отбраната ген. Андрей Боцев. Той има срещи с министър-председателя Бойко Борисов и вицепрезидента Илияна Йотова.
2020 - Министерството на външните работи на България /МВнР/ обявява двама руски дипломати, акредитирани в България, за персона нон грата. Посолството на Русия в България е уведомено с нота. Двамата дипломати имат 72 часа да напуснат страната. По-рано в МВнР е получено писмо от Прокуратурата на Република България с постановление за спиране на досъдебно производство спрямо двамата дипломати, които са събирали информация, представляваща държавна тайна с цел издаването й на чужда държава или чужда организация - престъпление по чл. 104, ал. 1 от Наказателния кодекс. Досъдебното производство срещу руските граждани е спряно, тъй като те се ползват с дипломатически имунитет. В рамките на своята компетентност МВнР предприема необходимите действия съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения.

На този ден по света:

1862 - Княз Ото фон Бисмарк поема поста министър-председател на Прусия. Официално е назначен на 8 октомври 1862 г. Заема поста до 1 януари 1873 г. и от 9 ноември 1873 г. до 20 март 1890 г.
1911 - В Париж, Франция, е създадена Международната федерация по генетика (IGF).
1932 - Провъзгласено е Кралство Саудитска Арабия с указ на крал Абдул Азиз ас Сауд (известен като Бин Сауд), съгласно който се обединяват кралствата Хиджаз и Неджид, ръководени от него от 1927 г. На 8 януари 1926 г. Абдул Азиз ас Сауд, който през 1921 г. приема титлата султан на Неджид е провъзгласен за крал на Хиджаз в Мека. През 1927 г. той променя титлата си на крал на Неджид, като Хиджаз и Неджид се управляват от него като отделни административни единици.
1951 - В Рим, Италия, е създадена Световната федерация на глухите по време на първия световен конгрес на националните асоциации на глухите (19-23 септември 1951).
1957 - В София, България, е открита 54-ата сесия на Международния олимпийски комитет (МОК). Сесията е закрита на 28 септември 1957 г. България за първи път е домакин на сесия на МОК. Сесията е и първата, проведена в социалистическа държава след Втората световна война (1939-1945). Взето е решение спорта волейбол и да бъде включен в олимпийската програма за следващите летни олимпийски игри през 1964 г. в Токио, Япония.
1973 - Ген. Хуан Перон е избран за президент на Аржентина. Той встъпва в длъжност на 12 октомври 1973 г. и заема поста до смъртта си на 1 юли 1974 г. Хуан Перон е президент на страната и от 4 юни 1946 г. до 19 септември 1955 г., когато е свален от власт с военен преврат и е принуден да емигрира. Живее в изгнание в Парагвай, Панама и Испания. След завръщането си в родината през 1973 г. отново е избран за президент на 23 септември 1973 г., като полага клетва на 12 октомври 1973 г. и заема поста до смъртта си на 1 юли 1974 г.
1990 - В Успенския събор в Кремъл в Москва патриарх Алексий Втори патриарх Московски и на цяла Русия отслужва първата литургия след 72-годишно прекъсване. Храмът е построен в периода 1475-1479 г. и е осветен на 12 август 1479 г. По време на нашествието на Наполеон Втори през 1812 г. Успенският събор е разграбен и осквернен от французите. През 1918 г. във връзка с преместването на новото правителство от Петроград в Москва, Кремъл и Успенският събор са затворени. От 1955 г. Успенският събор е отворен като музей. Първият молебен е отслужен на 13 октомври 1989 г. от патриарх Пимен, патриарх Московски и на цяла Русия, по време на общия събор на Руската православна църква.
1992 - На полигон в щата Невада е извършено последното ядрено изпитание на САЩ. Взривът с мощност около 20 килотона е осъществен в мина. От 1945 г. САЩ са извършили 1032 опита с ядрено оръжие.
1999 - Министерството на правосъдието на САЩ подава иск във Федералния съд във Вашингтон срещу най-големите тютюневи компании на САЩ с обвинение, че 45 години водят координирана кампания за заблуда и лъжа и поставят печалбите над общественото здраве. Процесът за рекордната сума от 280 млрд. долара започва на 21 септември 2004 г. Обвиняеми по делото са водещите тютюневи компании в САЩ, сред които Филип Морис и неговата компания-майка - Алтриа Груп, Ар Джей Рейнолдс Тобакоу, Бритиш Американ Тобакоу, както и Институтът по тютюна и Съветът за изследвания в областта на тютюна - САЩ. На 4 февруари 2005 г. тютюневите компании печелят делото срещу държавата. Решението в полза на тютюневите компании е взето от трима съдии от апелативния съд в Колумбия с два гласа "за" и един "против".
2001 - Президентът на САЩ Джордж У. Буш отменя санкциите срещу Пакистан и Индия, въведени след като през 1998 г. двете страни извършват серия от ядрени опити. Тази стъпка се свързва с проявената готовност на двете страни да сътрудничат със САЩ в борбата с международния тероризъм.
2002 - В Толиати, Русия, американският автомобилен концерн "Дженеръл Мотърс" и руската компания "АвтоВАЗ" откриват съвместно предприятие. Планира се то да произвежда по 75 000 спортни автомобила годишно.
2004 - В Москва, Русия, по време на първия световен конгрес на информационните агенции на тема: "Информация: Предизвикателствата на 21-ви век" (23-25 септември 2004 г.), е учреден Световният съвет на информационните агенции. Форумът е организиран от ИТАР-ТАСС с подкрепата на ООН, ЮНЕСКО, руското правителство. В работата му участват ръководителите на 113 информационни агенции от повече от 100 страни в света. Националната информационна агенция на България БТА е представена от генералния й директор Максим Минчев.
2005 - В северния израелски град Херцлия е погребан Симон Визентал, посветил живота си на издирването на нацистки военнопрестъпници. В траурната церемония участват стотици хора, дошли да му отдадат почит. Присъстват бивши концлагеристи, висши служители на израелското правителство и представители на Европейския съюз, Германия, Русия и Полша. Симон Визентал умира на 20 септември 2005 г. във Виена на 96 години. Благодарение на неговите усилия в периода след Втората световна война (1939-1945) са били издирени и изправени пред съд над 1100 нацистки военни престъпници.
2008 - Военните власти в Мианма освобождават най-стария политически затворник в страната Уин Тин, който излежава 19 години зад решетките. Уин Тин е освободен заедно с още 9001 затворници за "добро морално поведение". През 1989 г., когато е арестуван, той е известен журналист. Уин Тин се смята за най-дълго лежалият в затвора политически затворник в Мианма. Той членува в Националната лига за демокрация на опозиционния лидер Аун Сан Су Чжи, която се намира под домашен арест от 2000 г.
2009 - В гр. Тувал на брега на Червено море, кралят на Саудитска Арабия Абдула открива първото смесено висше учебно заведение в страната - Университетът за наука и технологии "Крал Абдула". Университетът е оборудван с най-модерни технологии, като целият комплекс се намира в пустинята на площ от 36 кв. км. В университета са привлечени преподаватели и студенти от над 60 държави. Учебните занятия се водят на английски език. Управляван от държавната петролна компания "Арамко", той е извън контрола на Министерството на образованието. В университетския комплекс жените могат да се движат свободно сред мъжете. Те не са задължени да се забулват и имат право да карат кола.
2014 - САЩ, подкрепяни от Бахрейн, Йордания, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Катар, за първи път атакуват позиции на джихадисти в Сирия, отваряйки нов фронт срещу групировката "Ислямска държава". Операцията е първата чужда намеса в Сирия от началото на гражданската война в страната, започнала през м. март 2011 г. Според сирийския Център за наблюдение на правата на човека 20 удара е имало в Ракка, 22 удара - в района на Букамал, който е пограничен с Ирак и е разположен в богатата на петрол провинция Дейр аз Зур в Източна Сирия, 8 удара - по други джихадистки позиции в Дейр аз Зур, 3 удара - по джихадистки позиции в Шададе, в провинция Хасака в Североизточна Сирия. Според центъра при операцията са ликвидирани 120 джихадисти, а 300 са ранени.
2016 - В град Госпич в Хърватия в сключен първият в страната гей брак между затворници. През 2014 г. страната приема закон за "еднополовото партньорство", който дава на еднополовите двойки почти същите права като на хетеросексуалните брачни партньори, и става една от деветте европейски страни, признали гей браковете.
2017 - В Париж, Франция, по призив на лидера на партия "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон, на шествие се събират десетки хиляди демонстранти, за да протестират срещу реформата на Кодекса на труда на президента Еманюел Макрон.
2018 - Компанията "Порше" става първият германски автомобилопроизводител, отказал се от дизела. Компанията ще се съсредоточи върху бензиновите и хибридните двигатели, а от 2019 г. - върху автомобилите с изцяло електрически мотори. След избухването на скандал с манипулираните емисии от дизеловите двигатели компанията майка "Фолксваген" през 2016 г. делът на новите автомобили с дизелови двигатели в Германия спада от 46 на 33 процента. Дизеловите коли са заплашени да бъдат забранени от редица германски градове заради замърсяването, което причиняват.
2019 - Британската туристическа компания "Томас Кук груп" обявява фалит, след като не успява да намери необходимите пари, за да продължи дейността си. На 20 септември 2019 г. "Томас Кук груп" обявява, че има нужда от допълнително финансиране от 200 млн. лири, за да се преструктурира успешно и да избегне фалит.
2020 - На 93-годишна възраст умира френската певица Жулиет Греко.

Родени на този ден българи:

Константин Стоилов, юрист и политик /1853-1901/.
Един от строителите на българската държава след Освобождението (1878). Член на Пловдивския губернски съд (1878), председател на Софийския губернски съд (1879). Депутат и секретар в Учредителното народно събрание (10 февруари-16 април 1879), член на комисията по изработване на проекта за конституция на Княжество България. Един от водачите на Консервативната партия. Главен секретар на канцеларията на княз Александър т (август 1879-юни 1880), началник на политическия му кабинет (юни 1880-януари 1883). Основател и лидер на Народната (Народняшката) партия (1894-1901). Министър на външните работи и изповеданията (1-30 юли 1881; 14 януари-3 март 1883; 12 август-16 август 1886; 10 февруари 1896-18 януари 1899). Министър на правосъдието (7 септември-1 януари 1884; 26 август 1886-28 юни 1887; 20 август 1887-12 декември 1888; 13 ноември 1895-10 февруари 1896). Министър на вътрешните работи (19 май 1894-1 ноември 1896). Министър на финансите (28 юни-20 август 1887). Министър-председател (28 юни-20 август 1887; 19 май-9 декември 1894; 9 декември 1894-18 януари 1899). Основател и пръв редактор на в. "Мир" (1894-1901). Редовен член на Българското книжовно дружество (1894).
ген.-лейт. Христо Бурмов, военен деец /1869-1936/.
От 1900 г. е главен редактор на военните издания "Военен журнал" и "Войнишка библиотека". Военен аташе в Рим, Италия (1904-1910). Участник в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). От 15 юли 1918 г. временно изпълнява длъжността началник на Щаба на Действащата армия. Началник на Втора военноинспекционна област (1 ноември 1918-1919). През 1932 г. е избран за пръв председател на Военнонаучния институт в София. Кавалер на военния орден "За храброст" III степен 2 клас и IV степен 2 клас, на орден "Св. Александър" III и IV степен с мечове по средата, на народен орден "За военна заслуга" II степен с военно отличие, V клас на обикновена лента, на орден "За заслуга" на обикновена лента.
Христо Попов, оперен и оперетен режисьор /1891-1970/.
До началото на 30-те години той е първият и единствен школуван български оперен режисьор. Директор на операта във Варна (1951-1952), директор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (октомври 1954-1957). Лауреат на Димитровска награда (24 май 1951). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1958), орден "Народна република България" трета степен (1959), орден "Народна република България" първа степен (ноември1963).
ген.-лейт. Георги Дамянов, политик /1892-1958/.
По време на Септемврийското въстание (1923) е командир на Лопушанската дружина, осъден задочно на смърт, емигрира в Югославия. През декември 1925 г. емигрира в СССР. През 1934 г. по настояване на Георги Димитров преминава на работа в Комунистическия интернационал (Коминтерна). От 1935 г. е член на Централния комитет (ЦК) на БКП, член на Политбюро на ЦК на БКП (1936-1944; 1945-1958). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949). Министър на войната (23 ноември 1946-11 декември 1947), министър на народната отбрана (12 декември 1947-20 януари 1950). Председател на Президиума от 1-ото до 3-ото Народно събрание (27 май 1950-28 ноември 1958). Носител на орден "Георги Димитров" (1952, 1957) и на орден "Ленин" (1957).
Зорка Йорданова, актриса /1904-1970/.
Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1923-1970). Авторка е на "Мемоари" (1971 г., посм.). Носител на орден "Георги Димитров" (1965, 1969), лауреат на Димитровска награда (1950, 1952).
Иван Ночев (Джон Ночев), авиоинженер /1916-1991/.
От 1962 г. е американски гражданин. Създава специализираната в областта на аерокосмическите изследвания фирма "Ланчия" (1965). Автор е на теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката. Изобретява двигателите на модула "Орел", с който американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната (1967).
акад. Николай Кауфман, музиковед, фолклорист и композитор /1925-2018/.
Работил е в Института по музикознание (дн. сектор "Музика" в Институт за изкуствознание) на Българската академия на науките /БАН/ (1952-1988), а от 1988 г. в Института за фолклор на БАН. От 1978 г. преподава в Държавната музикална академия. Бил е преподавател и във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Теоретичните му изследвания и неговата теренна дейност, която включва записи на над 40 000 народни песни и инструментални мелодии, са основополагащи за съвременната българска фолклористична наука. Автор е на над 1000 обработки на български и еврейски народни песни за различни хорови и инструментални състави, а също и на множество клавирни пиеси. Автор е и на книги, сборници и множество студии и статии. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1965) и на орден "Кирил и Методий" втора степен (1980), на първа награда на Съюза на българските композитори за 1979 г. за народни песни (1980), на орден "Паисий Хилендарски" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и БАН (1983), на почетния знак (медал) "Марин Дринов" на БАН (1995). Удостоен е със званието "Заслужил деец на изкуството" (24 май 1985). Вторият албум с български народни песни от поредицата на Марсел Селие "Мистерията на българските гласове" включващ хорови обработки на Николай Кауфман печели награда "Грами" (1990). Носител на годишната награда "Кристална лира" за музикален фолклор на Съюза на българските музикални танцови дейци (2000), на орден "Стара планина" първа степен (28 декември 2000), на наградата за изследвания "Питре" на Международен център по етноистория в Кастровилари, обл. Калабрия, Италия (20 март 2007).
Валентин Александров, юрист, журналист и политик /1946-2008/.
Бил е журналист в агенция "София прес" и сп. "Антени". Работил е за българското контраразузнаване (1976-1987). Държавен секретар на Министерството на отбраната (1991-1992). Министър на отбраната (30 декември 1992-16 октомври 1994). Автор е на "Еврогрупата на НАТО" (1973), "Западноевропейската отбрана - граници и илюзиите" (1975), "Западногерманските тайни служби - организация и политическо влияние (1976), "Атанас Буров: банкер, дипломат, политик" (1992) и др. Удостоен с "Почетен знак" на шия - най-високото турско военно отличие (1993). Носител на гръцкия орден "Велик кръст на Феникса" със звезда и лента (1993), на орден "Велик кръст за заслуги" със звезда и лента към Република Австрия първа степен (1994), на награден знак "За вярна служба под знамената" първа степен (19 октомври 1994).
Сашка Братанова (Александра Братанова), актриса /1950/.
Играла е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1972-1975), в Театър "София" (1975-1990), от 1992 г. в "Малък градски театър "Зад Канала", Драматичнrs театър "Крум Кюлявков" в Кюстендил (2006-2010). Участва във филмите "Петимата от Моби Дик" (1970), "Момчето си отива" (1972), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973), "Петимата от РМС" (1977), "Сами сред вълци" (1979), "Другият наш възможен живот" (2004), "Стъклен дом" (2010), "Роза Дамасцена" (2017) и др.
бриг. ген. Кирчо Киров, български офицер, експерт по националната сигурност /1950/.
Работил е в системата на службите за сигурност като разузнавач от 1975 г. и в Националната разузнавателна служба от 1996 г. Директор на Националната разузнавателна служба (9 януари 2004-25 януари 2012). Носител на орден "За военна заслуга" първа степен (20 септември 2010).
Милко Калайджиев, поп-фолк певец /1951/.
Изпълнител на балади, народни песни, гръцки, сръбски, турски и други песни. Има издадени над 10 албума, сред които "Има ли Господ" (1996), "Софиянка" (2001), "За да те забравя" (2009), "Кръчма е душата ми" (2013) и др.
Христо Гърбов, актьор /1957/.
Играл е в театрите в Хасково (1983-1985) и Ловеч (1985-1987). От 1987 г. е в трупата на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Участвал е във филмите "Аритмия" (1992), "Хълмът на боровинките" (2001), "Рапсодия в бяло" (2002), "Пътуване към Йерусалим" (2003), "Морска сол" (2005), "Бунтът на L" (2006), "Мисия Лондон" (2010), "Столичани в повече" (2011-2019) и др. Участва в телевизионното шоу "Улицата" (1994-1998). От 2007 г. е актьор в комедийното телевизионно шоу "Комиците". Носител на "Аскеер" за водеща мъжка роля в постановката "Още веднъж отзад" (2000).
Матей Казийски, волейболист /1984/.
С националния отбор по волейбол печели бронзов медал на Световното първенство през 2006 г. в Япония, бронзов медал от Световната купа през 2007 г. в Япония, бронзов медал от Европейското първенство през 2009 г. в Турция. Избран за волейболист номер едно на Европа за 2006 г. и 2008 г. Избран за "Мъж на годината" в България за 2010 г.

На този ден са родени и:

Октавиан Август (Гай Юлий Цезар Октавиан Август), римски император /63 пр. н.е.-14/.
Управлява Римската империя 41 години (16 януари 27 пр. н. е.-19 август 14).
Кублай хан, петият и последен велик хан на Монголската империя (1260-1271) /1215-1294/.
Петер фон Корнелиус, немски художник /1783-1867/.
Директор на Художествената академия в Мюнхен (1824). Сред картините му са "Притча за десетте девици" (1813), "Страшният съд" (1836-1839), "Каролина Гроси" (1813-1814) и др.
Робърт Август Бош, немски индустриалец и изобретател /1861-1942/.
Основател на компанията "Бош" за производство на техника за бита и промишлеността (1886).
Джон Бойд Ор, шотландски лекар, специалист и теоретик по хранене /1880-1971/.
Първи генерален директор на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) (1945-1946). Носител на Нобелова награда за мир за 1949 г. за усилията му не само да спаси човечеството от недоимък, но и да създаде основа за мирно сътрудничество между класи, нации и раси.
Уолтър Липман, американски писател, журналист и политически коментатор /1889-1974/.
Автор е на книгите "Въведение в политиката" (1913), "Общественото мнение" (1922), "Призрак на обществеността" (1925) и др. Един от съоснователите на либералното сп. "Ню рипъблик" (1913), като публикувал статии за политика и изкуство за "Ню рипъблик" (1913-1920). Съветник на президента Удроу Уилсън (1914-1921), когато му помага да изготви речта му "Четиринадесет точки" - план за новия световен ред след края на Първата световна война (1914-1918). От 1920 г. работи като журналист за в. "Ню Йорк уърлд" и става редактор на вестника до неговото закриване (1929-1931). Пише статии за в. "Ню Йорк хералд трибюн" (1931-1967), включително синдикираната колонка "Днес и утре", за която печели две награди "Пулицър" (1958 и 1962). Удостоен е с Президентския медал на свободата (14 септември 1964).
Ярослав Сейферт, чешки поет /1901-1986/.
Носител на Нобелова награда за литература за 1984 г. за поезията, която надарена със свежест, чувственост и богато въображение, създава един либерализиран и доминиращ образ на непобедимия дух и многообразието на човека.
Андрю Бар, ирландски политик /1913-2003/.
Председател на Комунистическата партия на Северна Ирландия /от 1970 г. част от Ирландската комунистическа партия/ (1965-1983). Генерален секретар на Ирландския конгрес на профсъюзите (1975).
Алдо Моро, италиански политик /1916-1978/.
Министър-председател на Италия (5 декември 1963-5 юни 1968, 23 ноември 1974-30 април 1976) и председател на Християндемократическата партия (14 октомври 1976-16 март 1978). На 16 март 1978 г. е отвлечен от терористичната организация "Червените бригади". На 5 май 1978 г. е получено "Комюнике 9", в което се съобщава, че е убит, тялото му е намерено на 9 май 1978 г.
Иван Ночев (Джон Ночев), американски авиоинженер от български произход /1916-1991/.
От 1962 г. е американски гражданин. Създава специализираната в областта на аерокосмическите изследвания фирма "Ланчия" (1965). Автор е на теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката. Изобретява двигателите на модула "Орел", с който американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната (1967).
равин Овадия Йосеф, духовен водач на израелските евреи сефаради /1920-2013/.
Главен равин на евреите сефаради на Тел Авив (1968-1973) и главен равин на евреите сефаради на Израел (1973-1983). Духовен водач на партия "Шас" (1984-7 октомври 2013).
Мики Руни, американски актьор /1920-2014/.
Кариерата му започва на 7-годишна възраст в комедийната поредица от кратки филмчета "Мики Макгуайър" (1927). Участвал е във филмите "Малкият лорд Фаунтлерой" (1936), "Храбрите капитани"(1937), "Приключенията на Хъкълбери Фин"(1939), "Извън граници (1953)", "Самоувереният и смелият"(1956), "Закуска в Тифани" (1961), "Нощ в музея" (2006) и др. Носител на наградата "Еми" за телевизионната продукция "Бил" (1981), на специален "Оскар" за юноши (1938) и почетен "Оскар" за цялостно творчество (1983).
равин Овадия Йосеф, духовен водач на израелските евреи сефаради /1920-2013/.
Главен равин на евреите сефаради на Тел Авив (1968-1973) и главен равин на евреите сефаради на Израел (1973-1983). Духовен водач на партия "Шас" (1984-7 октомври 2013).
Джон Колтрейн, американски музикант саксофонист /1926-1967/.
Абдел Халек Махджуб, судански политик /1927-1971/.
Генерален секретар на Суданската комунистическа партия (1949-1958). Генерален секретар на партията Антиимпериалистически фронт (1958-1971). През 1971 г. властите на Судан го обвиняват в участие в опита за сваляне на правителството на ген. Джордж Нимейри, предприет от група офицери на суданската армия. Осъден е на смърт от военния трибунал и екзекутиран.
Рей Чарлз, американски пианист и композитор /1930-2004/.
Носител на 17 награди "Грами", четири от които получава през 1960 г., две за песента "Georgia On My Mind". Посмъртно е удостоен с осем от наградите "Грами", сред които и в категорията албум на годината за "Genius Loves Company" (2004). Рей Чарлз е единственият изпълнител, награждаван с "Грами" в продължение на 50 години. Носител на наградата на център "Кенеди" за принос към американската култура (1986).
Пер Улуф Енквист, шведски писател и драматург /1934-2020/.
Автор е на романите "Петата зима на магнетиста" (1964), "Паднал ангел" (1987), "Библиотеката на капитан Немо" (1991), "Посещението на придворния лекар" (1999). Сред най-известните му пиеси е "Нощта на трибадите" (1975). Носител на шведската награда "Аугуст" (1999).
Роми Шнайдер (ист. име Розмари Магдалена Албах-Рети), австрийска актриса /1938-1982/.
Участвала е във филмите "Когато белите люляци цъфтят" (1953), "Фойерверк" (1954), "Сиси" (1955), "Сиси - младата кралица" (1956), "Сиси - Съдбоносните години за една кралица" (1957), "Катя" (1959), "Кардиналът" (1963), "Басейнът" (1968) , "Кой ?" (1970), "Сезар и Розали" (1971), ""Макс и железарите" (1971), "Нещата от живота" (1972), "Убийството на Троцки" (1972), "Старата пушка" (1975), "Мадо" (1976), "Кафене Сан-Суси" (1982) и др.
Хулио Иглесиас, испански певец /1943/.
Има издадени над 80 албума, от които по света са продадени повече от 300 млн. бройки. Изнесъл е над 5000 концерта пред повече от 60 млн. зрители. Носител на награда "Грами" (1988) за албума "Un hombre solo". През 1995 г. става единственият испанец, чийто албум "La Carretera" става "платинен" още през първия ден на продажбите. Хулио Иглесиас е единственият изпълнител, получил "Диамантен диск" (1983) за най-големите продажби в историята на плочи на различни езици: испански, английски, френски, немски, португалски, италиански, японски, индонезийски, тагалски. През 1981 г. в Испания е издадена автобиографията на Хулио Иглесиас "Между небето и ада", която е единствената книга за живота на изпълнителя, одобрена от него. Преведена е на няколко езика.
Енрико Катуци, италиански футболист и треньор /1946-2006/.
Брус Спрингстийн (Брус Фредерик Джоузеф Спрингстийн), американски рокмузикант и певец /1949/.
Известен с прякора Боса. В музикалната си кариера е продал над 65 млн. албума в САЩ и 120 млн. по целия свят.Носител на множество награди, сред които 20 награди "Грами", две награди "Златен глобус" и една награда "Оскар". Автор е на две биографични книги - "Брус" (2012) и "Born to Run" (2016).
Енрике де Кастро Гонсалес (Кини), испански футболист и спортен деец /1949-2018/.
Хуан Мануел Асенси, испански футболист и треньор /1949/.
Паоло Роси, италиански футболист /1956-2020/.
Печели златен медал от Световното първенство през 1982 г. в Испания с националния отбор по футбол. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1982 г.
Елизабет Пеня, американска актриса от кубински произход /1959-2014/.
В 40-годишната си кариера е участвала във филми като "Самотна звезда", сериала "Модерно семейство", "Ла Бамба", "Стълбата на Яков", "Час пик" и др.
Хуан Мартин дел Потро, аржентински тенисист /1988/.
Спечелил е 1 титла от турнирите на "Големия шлем".

Това е денят на смъртта на:

Кристиан Томазиус, немски философ /1655-1728/.
Хосе Артигас, уругвайски военен и политически деец /1764-1850/.
Винченцо Белини, италиански композитор /1801-1835/.
Сред най-известните му произведения са "Капулети и Монтеки"" (1830), "Норма" (1831), "Пуритани" (1835) и др.
Проспер Мериме, френски писател /1803-1870/.
Автор е на пиесата "Кромуел" (1822), новелата "Кармен"(1845), сборник с пиеси "Театърът на Клара Гасул", романа "Хроника на царуването на Карл Х" и др.
Мария Малибран, френска оперна певица от испански произход /1808-1836/.
Стоян Чомаков, български лекар и политик /1819-1893/.
Почетен член на Българското книжовно дружество (1884). Пръв градски лекар на Пловдив (1848-1860). Министър на народното просвещение (29 юни-20 август 1887). Депутат в 5-ото и 6-ото Обикновено народно събрание (1887-1893).
Зигмунд Фройд, австрийски невропатолог и психиатър /1856-1939/.
Създател на теорията на психоанализата (1953-1964).
Рихард Зигмонди, австрийски химик /1865-1929/.
Той използва различни методи, за да определи природата на колоидите - субстанции, в които безкрайно фини частици са диспергирани в течна среда. През 1903 г. заедно с германския физик Хенри Зидентопф създава ултрамикроскоп в оптичните заводи "Цайс" в Йена, Германия, с който изследва поведението на оцветителите на стъклото и установява, че промяната на цвета се дължи на коагулацията на колоидните частици. Той прави многобройни изследвания върху динамиката, брауновото движение, процесите на свързване и утаяване и други явления при колоидите. През 1913 г. изобретява имерсионния ултрамикроскоп, с чиято помощ наблюдава частици с големина 4 нанометра. Носител на Нобелова награда за химия за 1925 г. за доказване на хетерогенната природа на колоидните разтвори и за създадените от него методи, които стават основа на съвременната колоидна химия.
Гончигин Бумаценд, монголски политик и революционер /1881-1953/.
Участник в Монголската народна революция (1921), член на Политбюро на ЦК на Монголската народнореволюционна партия (МНРП) (1943-1953). Председател на Президиума на Великия народен хурал (държавен глава) /до 7 юли 1960 г. се нарича Малък народен хурал/ (6 юли 1940-23 септември 1953).
ген. Джеймс ван Флийт, американски военен деец /1892-1992/.
Участник в Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945), в Корейската война (1950-1953) и в Гръцката гражданска война (1946-1949). Разработената от него стратегия в дебаркирането на съюзниците в Нормандия и в битката при Ардените, продължава да се изучава във военните училища.
Никола Петков, български юрист, журналист и политик, деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) /1893-1947/.
Бил е редактор на в. "Земя" (1931-1932), на в. "Земеделско знаме" (1932-1933) и в. "Народно земеделско знаме" (1945-1947). Член на Постоянното присъствие на БЗНС "Александър Стамболийски (1932-1933). Депутат в 24-ото Обикновено народно събрание (1938), от което е изключен заради противодържавна дейност. Министър без портфейл (9 септември 1944-31 юли 1945). Главен секретар на БЗНС (януари-юли 1945). Създател (1945) и ръководител на опозиционния Български земеделски народен съюз "Никола Петков" (1945-1947). Депутат в VI Велико народно събрание (7 ноември 1946-5 юни 1947, когато е арестуван). Осъден от Народния съд на 16 август 1947 г. за престъпления срещу народната власт и разстрелян на 23 септември 1947 г. С решение на 9-ото Народно събрание от 15 януари 1990 г. е реабилитиран. Автор на книгата "Александър Стамболийски. Личност и идеи" (1930). Носител посмъртно на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги в борбата против комунистическата диктатура и за изключителната му гражданска позиция и противопоставянето му срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим (3 декември 2016).
Анатолий Новиков, руски композитор /1896-1984/.
Народен артист на СССР (1970). Народен артист на РСФСР (1961).
Пабло Неруда (ист. име Нефтали Рикардо Рейес Басуалто), чилийски поет и обществени деец /1904-1973/.
Носител на Международна награда за мир (1950), на Международна Ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1953), на Нобелова награда за литература (1971).
Бурвил (ист. име Андре Рембур), френски актьор /1917-1970/.
Александър Вутимски (ист. име Александър Коцев Вутов), български поет /1919-1943/.
Публикува и във в. "Млад кооператор", в. "Кооперативна просвета", в. "Росица", "Вестник на жената". Сътрудничи в сп. "Златорог" (1939-1943). Участва в издаването на литературните сборници "Праг" (1938) и "Жажда" (1939). Автор е на есета и стихосбирки, но приживе не успява да издаде нищо. Умира на 24 години. Първата му книга е публикувана едва през 1970 г.
Маргарита Александрова, българска оперна певица сопрано /1921-2003/.
Дългогодишна солистка на Софийската опера.
Боб Фос (ист. име Робърт Луис Фос), американски режисьор и хореограф /1927-1987/.
Автор е на мюзикълите "Кабаре" (1972) и "Ах този джаз" (1979).
Росица Данаилова, българска актриса /1933-2018/.
Играла е в театрите в Димитровград, Добрич, Бургас, Сливен, Театър "Българска армия", Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и Народния театър "Иван Вазов". Има повече от 200 роли в киното и театъра. Удостоена със званието "Заслужил артист" (1971).
Жулиет Греко, френска певица /1927-2020/.
Започва да пее през 1949 г. През 1954 г. пее в зала "Олимпия", през 1978 г. издава албум "Греко пее за Брел" в памет на белгийския автор на песни, актьор и режисьор и неин приятел Жак Брел, а през 1982 г. издава автобиографичната си книга "Жюжюб" и издава плоча "Греко 83" с песни на приятелите, които са съпътствали кариерата й на певица.
проф. Чарлз Као, американски физик от китайски произход /1933-2018/.
Той открива как се предава светлина с фиброоптични кабели (1966). Носител на Нобелова награда за физика за 2009 г. за революционни постижения, свързани с пренасянето на светлина във влакна за оптична комуникация. Другата половина от наградата получават американският физик Джордж Смит и канадският физик Уилард Бойл за изобретяването на оптичните полупроводникови сензори (CCD-сензорите), които правят възможно създаването на цифронвите фото- и видеокамери.
проф. Никола Георгиев, български литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист и общественик /1937-2019/.
От 1962 г. е преподавател по литературознание в Софийския университет "Св. Климент Охридски"в продължение на повече от 45 години. Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски" (1991-1995). Наричат го "Бога, Господа, малкия Аристотел". Бил е лектор в университети в Прага (Чехия), Санкт Петербург (Русия), Залцбург (Австрия), Лондон и Кардиф (Великобритания). Чете лекции по Обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Автор е на редица изследвания върху проблеми на литературознанието, сред които "Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)" (1976, 2004), "Анализ на лирическата творба" (1985, 2003), "Нова книга за българския народ" (1991, 2003), "Сто и двадесет литературни години" (1992, 2002), "Името на розата и на тютюна" (1992, 2002), "На повратки в село - или към света?" (1999), "Пропасти и мостове на междутекстовостта" (1999), "Почит и прочит. Литературознание на неограничените възможности" (2003), "Тревожно литературознание" (2006) и др. Негови изследвания и трудове са публикувани в множество чуждестранни издания на немски, полски, словашки, чешки и сърбохърватски език. Носител на Хердерова награда за литература (2000).
Алис Крайчева, българска телевизионна журналистка /1948-2013/.
Работила е в Българската национална телевизия (1981-лятото на 2011) като репортер в отдел "Информация", редактор в предаването "Събота, късен следобед", в сутрешния блок "Добро утро", отговорен редактор в предаването "Денят започва" (2002-2004). Автор и водещ и на модни предавания.
Петко Москов, български художник, скулптор и педагог /1953-2004/.
Бил е преподавател в Средно художествено училище "Цанко Лавренов" в Пловдив. Автор е на повече от 50 монументални творби, сред които паметниците на Капитан Петко Войвода, на Йоаким Груев, на Св. св. Кирил и Методий, барелеф на Васил Левски за манастира "Света Петка" до Асеновград (съвместна работа с арх. Петко Прокопиев), на монумент на загиналите офицери и войници в Сръбско-българската война (1885) в Сливница (работата е довършена от синовете му Атанас и Георги Москови), на скулпторна композиция, посветена на цар Самуил на гръцкия остров Свети Ахил в Преспанското езеро, където е гробът на българския цар, и др. Неговата творба "Св. св. Кирил и Методий" е подарена на папа Йоан Павел II по време на гостуването му в България през 2002 г. Почетен гражданин на Асеновград (май 2004).

Подобни статии

  • 21 октомври - Международният ден на кредитните съюзи

    21 октомври - Международният ден на кредитните съюзи

    Международният ден на кредитните съюзи. Отбелязва се от 1948 г. в третия четвъртък на м. октомври по инициатива на Световния съвет на кредитните съюзи, с цел да се привлече вниманието на обществеността към работата на кредитните съюзи по света. Мотото на деня за 2021 г. е: "Да постигнем финансова стабилност за едно по-светло бъдеще".

    84
  • 20 октомври - Световният ден за борба с остеопорозата

    20 октомври - Световният ден за борба с остеопорозата

    Световният ден за борба с остеопорозата. Отбелязва се от 1996 г. по инициатива на Британското национално дружество за борба с остеопорозата с подкрепата на Европейската комисия. От 1997 г. денят се организира от Международната фондация за борба с остеопорозата. Целта на деня е да се повиши осведомеността на обществеността за профилактиката, диагностиката и лечението на остеопорозата. Мотото на деня за 2021 г. е: "Да се погрижим за здравето на костите си".

    202
  • 19 октомври - Денят на българския лекар

    19 октомври - Денят на българския лекар

    Денят на българския лекар. Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на Българския лекарски съюз на църковния празник на преп. Йоан Рилски чудотворец. Светецът е избран за покровител на българския лекар, тъй като според преданието той е извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила, припомня БТА. На 19 октомври по традиция се връчва и отличието "Лекар на годината".

     

    817