24 ноември - Празник на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Света Екатерина"

Празник на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Света Екатерина". Отбелязва се от 2008 г. с решение на Съвета на директорите на болницата в деня на църковния празник на св. вмчца Екатерина - 24 ноември, припомня БТА. Със същото решение са учредени ежегодни награди, които се връчват на изявил се лекар, за медицинска сестра, за гражданин с принос за развитието на болницата, за медия и журналист, които най-точно отразяват дейността на лечебното заведение.

На този ден в България:

1877 - Руските войски, водени от ген. Йосиф Гурко, освобождават Етрополе от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

1879 - С указ на княз Александър Батенберг I е разпуснато 1-ото Обикновено народно събрание, сформирано на 21 октомври 1879 г. Разпуснато е поради неуспешния опит да бъде съставено коалиционно правителство от либерали и консерватори под председателството на Петко Каравелов. Същия ден е назначено правителство с министър-председател Васил Друмев, което управлява до 24 март 1880 г.

1929 - В София са излъчени първите радиопредавания. Първото радиопредаване се излъчва по малка радиостанция, създадена от група ентусиасти - радиотехници, инженери. От 1930 г. започва излъчвания предавателят "Родно радио", който от 6 юни 1931 г. се преименува в "Радио София". На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на "Радио София" е назначен Панайот Тодоров (Сирак Скитник) - поет, художник и театрален критик.

1943 - Второ въздушно нападение над София по време на Втората световна война (1939-1945). Убити са 10 души и са ранени 19 души. Първата бомбардировка над града е на 14 ноември с. г. Поредица от удари над София са извършени и на 10, 20 и 30 декември 1943 г., и на 10 януари 1944 г.

1944 - В "Държавен вестник" е обнародвана Наредба-закон за съдене от Народен съд на ръководителите на монархофашисткия режим и на виновниците за извършени спрямо българския народ престъпления от 1 януари 1941-9 септември 1944 (изменя и допълва Наредба-закон от 6 октомври 1944 г.). Въз основа на наредбата се създава т.нар. Народен съд, чиито заседания започват на 20 декември 1944 г. с два централни процеса в София: Първи състав на Народния съд - срещу регентите, министрите от петте кабинета (1940-1944) заедно с министър-председателите и дворцовите съветници (51 души), и Втори състав - срещу народните представители от 25-ото Обикновено народно събрание (1940-1944) /129 души/. Общо са образувани 135 процеса с 11 122 подсъдими. Произнесени са 2730 смъртни присъди, на доживотен затвор са осъдени 1305 души, на затвор от 20 до 1 година - 4312 души, условните присъди са 808, оправдани са 1516 души, 451 дела са прекратени. Присъдите са окончателни, не подлежат на обжалване и влизат в сила веднага след обявяването им. Народният съд завършва процесите през април 1945 г. Наредбата-закон за съдене от Народния съд е отменена през 1992 г. През 1996 г. с решение на Върховния съд присъдите на Първи и Втори състав на Народния съд са отменени.

1948 - Прието е Постановление на Министерския съвет, с което се създава Националната художествена галерия в София (дн. Национална галерия).

Началото на колекцията на галерията е положено през 1892 г., когато се създава Художественият отдел на Народния археологически музей. През 1948 г. той се обособява като самостоятелна галерия, включвайки колекциите на Археологическия музей, Градския музей, Министерството на просветата, финансите и др. Първата експозиция на галерията е открита през м. март 1949 г. в сградата на бившето градско казино на ул. "Гурко" 1 (дн. Софийска градска художествена галерия). През 1954 г. галерията се премества в сградата на бившия Княжески дворец на пл. "Батенберг". С ПМС 128/11 юли 1994 г. тя получава статут на културна институция с национално значение към Министерството на културата, а с ПМС 25/23 януари 1995 г. се преобразува в Национален музей на българското изобразително изкуство. С ПМС 440/22 декември 2014 г. Националният музей на българското изобразително изкуство се слива с Националната галерия за чуждестранно изкуство в Национален музеен комплекс - София, преименуван с ПМС 156/26 юни 2015 г. в Национална галерия - София.

1951 - Възобновена е дейността на Българския олимпийски комитет, учреден на 30 март 1923 г. Дейността на комитета е прекъсната през м. септември 1944 г.

1966 - Край Братислава, Чехословакия, катастрофира самолет "Ил-18" на българската държавна авиокомпания ТАБСО, пътуващ по маршрута София - Будапеща - Прага - Берлин. След излитането от София е извършено междинно кацане в Будапеща. Заради лошо време в столицата на Чехословакия Прага се налага самолетът да се приземи на летището в Братислава, където има престой от три часа и половина. Няколко минути след излитането си, на 8 км от летището, той се разбива във връх Сакра. Загиват всичките 82 души на борда - 74 пътници и осемчленният екипаж. Сред тях са оперната певица Катя Попова и ген. Иван Бъчваров, началник на Генералния щаб на Българската армия (1950-1960).

1997 - В София е проведена първата реална борсова сесия на свободния пазар на "Българска фондова борса - София" АД, при която цената на акциите се определя от търсенето. Сделки не са сключени.

2002 - На точката, в която се пресичат границите на България, Македония и Югославия, е открита тристранна гранична пирамида. На церемонията по поставянето и откриването на пирамидата присъстват министрите на външните работи на България, Македония и Югославия - Соломон Паси, Илинка Митрева и Горан Свиланович.

2005 - Министерският съвет приема решение, с което с. Чепино се отделя от община Земен и се присъединява към община Ковачевци, област Перник.

2006 - За пръв път са организирани Дни на канадската култура в България под егидата и със съдействието на посолството на Канада в Букурещ, Румъния, което е акредитирано за България.

2010 - За пръв път в открито съдебно заседание са показани видеозаписи, направени със специални разузнавателни средства, по време на процеса срещу съдията Петър Сантиров, бившия министър на отбраната Николай Цонев и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов. Тримата са подсъдими за предлагане на подкуп, който бил предназначен за следователя Петьо Петров, работещ по разследване срещу Николай Цонев.

2011 - Начало на безсрочни ефективни стачни действия на работниците и служителите на Българските държавни железници (БДЖ) заради предвижданите масови съкращения в дружеството - на 2000 служители и 150 влака, лошото управление и липсата на перспектива в компанията. На 14 декември 2011 г. след преговори управителите в "БДЖ-Товарни превози" ЕООД и представителите на синдикатите подписват Колективния трудов договор в дружеството. Стачката е прекратена на 17 декември 2011 г. след проведени преговори и насрочване на дата за подписване на Колективен трудов договор и за "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД за 19 декември 2011 г. Стачката е определена като успешна и постигнала своите цели.

2014 - Река Русенски Лом залива земеделски площи и селскостопански постройки в с. Красен, област Русе, заради скъсана дига на 23 ноември 2014 г. Засегнати са около 500 дка земеделски площи и няколко селскостопански постройки.

2015 - Служители в музеи, галерии и библиотеки внасят в Народното събрание декларация с искания за увеличаване на средствата за културните институции за 2016 г. Работещите в културните институции и синдикатите обявяват Ден на недоволството и се събират на протест пред Народното събрание в София. Протести са организирани и в Добрич, Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Враца, Русе и други градове. Те са подкрепени от двата синдиката - Конфедерация на труда "Подкрепа" и Конфедерация на независимите синдикати в България.

2016 - В Регистрационно-приемателния център за бежанци в Харманли около 2000 бежанци организират масов протест - хвърлят камъни по частите на жандармерията, разположени на територията на центъра, палят гуми и контейнер със смет, както и българския флаг. Около 400 чужденци са задържани за вандалски действия. Пострадали са 24 полицейски служители. От 21 ноември в лагера е наложена карантина и е забранено напускането му, което е и вероятната причина за избухването на вълненията в центъра, където към този момент са настанени над 3000 души, основно от Афганистан, Ирак и Сирия. След посещение на министър-председателя в оставка Бойко Борисов е съобщено, че 1000 души от центъра ще бъдат разселени във фургони и бивши казармени помещения по границата.

2017 - Край Пловдив е открит първият "16+1 Логистичен център и Павилион за електронна търговия със селскостопански и други продукти" с Китай и страните от Централна и Източна Европа. Решението за откриването на центъра е прието на срещата на министрите на земеделието на Китай и страните от Централна и Източна Европа във формат 16+1 през август 2017 г. в Любляна, Словения.

2018 - В Силистра е организирано мирно протестно шествие по улиците на града, по време на което гражданите скандират лозунги за оставка на правителството. Разпространява се и декларация, подписана "от гражданите, участващи в бунтовете и искащи да живеят в една нормална България".

2019 - На 71-годишна възраст умира композиторът Александър Михайлов. Той е автор на оперна, симфонична, камерна, хорова, филмова, театрална и забавна музика. Има записи за Българското национално радио, както и издадени аудиокасети и компактдискове.

2020 - В международния индекс "Право на собственост", разработван от Алианс "Право на собственост", България е на 55-о място от 129 държави. Данните саизнесени от Института за пазарна икономика. България има 5,72 т. (от 10 т.) и се нарежда между Румъния и Индия. Спрямо 2019 г. резултатът на страната нараства с 0,15 т. и шест места в класацията. Средният резултат в света e 5,73 т. На първо място в класацията е Финландия (8,65), следвана от Швейцария (8,53) и Сингапур (8,481). Индексът оценява защитата на интелектуалната собственост по света, а в изданието за 2020 г. са изследвани 129 държави, включващи 98 процента от световния БВП и 94 процента от населението на света.

 

На този ден по света:

1642 - Нидерландският мореплавател Абел Тасман открива остров Тасмания, близо до Австралия и го кръщава Земя Ван Димен. На 1 януари 1856 г. островът е преименуван на името на своя откривател.

1859 - В Лондон, Великобритания, излиза от печат книгата "Произход на видовете" на британския биолог и естествоизпитател Чарлз Дарвин. "Произход на видовете" е научен труд, според който организмите постепенно еволюират с помощта на естествения отбор. Книгата е смятана за един от основополагащите трудове в историята на науката и може би най-значимия за биологията. В монографията Дарвин излага своята теория, че организмите еволюират с помощта на естествения подбор, като доказателствата му са данните, които събира по време на пътешествието си с кораба "Бийгъл" през 30-те години на 19-и в. През 1859 г. са били издадени около 1250 екземпляра от труда, носещ пълното име "Произход на видовете по пътя на естествения подбор или съхраняване на благоприятните раси в борбата за живот". Целият първи тираж на произведението е изкупен за 24 часа и томчето впоследствие е нееднократно преиздавано.

1918 - Създадена е Унгарската комунистическа партия. През м. юни 1948 г. се преименува на Унгарска партия на трудещите се след обединяването си със Социалдемократическата партия. През м. ноември 1956 г. партията е реорганизирана и приема названието Унгарска социалистическа работническа партия. На 7 октомври 1989 г. е прекратена дейността на Унгарската социалистическа работническа партия, като неин приемник става Унгарската социалистическа партия. Отново се създава Унгарска социалистическа работническа партия, която е официално регистрирана на 2 януари 1990 г. През м. март 1993 г. се преименува на Унгарска работническа партия, а на 12 ноември 2005 г. приема названието Унгарска комунистическа работническа партия.

1927 - В Москва, СССР, със спектакъла на Михаил Багриновски "Игра с джокер" се открива Московският оперетен театър (дн. Държавен академичен театър "Московска оперета").

1944 - Завършва Прибалтийската стратегическа настъпателна операция по време на Втората световна война (1939-1945). В хода на операцията, която започва на 14 септември 1944 г., войските на Ленинградския фронт, 3-и Беларуски фронт, 3-и, 2-и и 1-и Прибалтийски фронт и с взаимодействието на Балтийския флот освобождават Естония, Латвия и Литва, разгромяват немската група от армията "Север" и прекъсват настъплението й на крайбрежието на Балтийско море. В резултат на това са създадени условия за настъпление в Източна Прусия.

1963 - В Далас, щата Тексас, САЩ, Ли Харви Oсуалд, арестуван за убийството на президента Джон Кенеди на 22 ноември 1963 г., е убит от полицая Джак Раби. На 29 ноември 1963 г. Конгресът сформира Комисията "Уорън", наречена на името на върховния съдия на САЩ - Ърл Уорън, със задача да разследва убийството на президента Джон Кенеди. На 27 септември 1964 г. Комисията "Уорън" публикува доклад, според който Ли Харви Осуалд е единственият отговорен за убийството с преценката, че макар Ли Харви Осуалд да е стрелял по президента, Джон Кенеди "най-вероятно е убит вследствие на заговор".

1965 - В Заир (от 27 октомври 1971 г. до 17 май 1997 г. - Заир; дн. Демократична Република Конго) е извършен военен преврат, начело с ген. Мобуту Сесе Секо, главнокомандващ конгоанската армия. Отстранен е от власт законният президент на страната Жозеф Касавубу.

1977 - Начало на експедицията по р. Тигър в Азия на норвежкия биолог, ентограф и пътешественик Тур Хейердал. Експедицията отплава от пристанището Курна в Ирак на тръстиковата лодка "Тигрис". Целта на експедицията е да покаже, че е възможно цивилизацията от индуската долина в Индия да е имала търговски и миграционни връзки с Месопотамия. Ескпедицията приключва на 3 април 1978 г. в Джибути, Африка, Тур Хейердал изгаря лодката си в знак на протест срещу войните в региона.

1996 - Произведен референдум в Беларус, на който избирателите трябва да отговорят на седем въпроса. Първите четири са предложени от президента Александър Лукашенко, а останалите три - от Върховния съвет. Първият въпрос към гласоподавателите е дали искат националният празник на страната да бъде преместен от 27 юли, когато е приета първата конституция на страната през 1991 г., на 3 юли - деня, в който съветските войски освобождават Беларус от нацистка окупация през 1944 г. Вторият въпрос е по предложенията на Александър Лукашенко за изменения и допълнения на конституцията, които предвиждат държавният глава да започне от деня на гласуването нов петгодишен мандат, да назначава половината от конституционните съдии и членовете на избирателната комисия и да създаде нова горна палата на парламента с 60 сенатори, в това число шестима, назначавани от него, както и да намали местата в долната камара на 110. Третият въпрос е за свободния и неограничен пазар на земя. Четвъртият въпрос е за премахването на смъртната присъда. Петият включва проекта за конституция на парламента, в който се премахва президентският пост и се дават повече правомощия на правителството и на неговия ръководител. Шестият въпрос е дали да има пряк избор на местни ръководители, които към момента се назначават от президента Александър Лукашенко. Седмият въпрос дали да има пряко финансиране от бюджета на държавните институции, за което настояват депутатите. Към момента Александър Лукашенко разполага с извънбюджетна сметка, контролирана от него, и до която парламентът няма достъп. Според резултатите от участвалите 84,05 процента от избирателите, в подкрепа на промените в конституцията са гласували 70,5 процента.

2002 - Принц Виктор Емануил Четвърти, син и наследник на последния крал на Италия, съпругата му Мария Дория и синът им Емануил Филиберто получават паспорти на граждани на Италианската република. В продължение на повече от половин век те са в принудително изгнание заради сътрудничеството на династията с фашисткия режим.

2003 - В Москва, Русия, при пожар в общежитието на Университета за дружба между народите "Патрис Лумумба" загиват 37 души - студенти от 23 страни. Ранените са над 160.

2006 - В Португалия проливните дъждове, продължили повече от 24 часа, и буйните ветрове със скорост от 90 км в час причиняват многобройни наводнения. Вълните в Атлантическия океан достигат до височина от 6 м. По данни на властите в страната са регистрирани 267 наводнения. Най-тежки щети са нанесени в столицата Лисабон.

2008 - Президентът на Русия Дмитрий Медведев подписва законите за ратифициране на договорите за дружба, сътрудничество и взаимопомощ с отцепилите се от Грузия републики Абхазия и Южна Осетия. Двата документа съдържат клауза за възможност за предоставяне на руско гражданство на жителите на двете републики. Според договорите руската рубла е законно платежно средство на двете територии.

2011 - В Брюксел, Белгия, на заседание на Съвета на партията на европейските социалисти (ПЕС) Президиумът на партията утвърждава председателя на БСП Сергей Станишев за ръководител на партията до нейния конгрес през м. октомври 2012 г. Досегашният председател на партията Поул Нюруп Расмусен се оттегля от поста преждевременно по здравословни причини.

2012 - На церемонията в базиликата "Свети Петър" във Ватикана главата на Римокатолическата църква папа Бенедикт Шестнайсети ръкополага шестима нови кардинали от Колумбия, Индия, Ливан, Нигерия, Филипините, САЩ. За да имат правото да участват в избора на папа, кардиналите трябва да са на възраст под 80 години. От началото на понтификата си през 2005 г. папата е ръкоположил 90 кардинали. От правоимащите да избират нов папа вече има 62 европейци, 14 северноамериканци, 21 южноамериканци, 11 африканци и 11 азиатци.

2012 - От затвор номер 17 в Красноярск, в Сибир, Русия, е освободен условно 66-годишният физик Валентин Данилов, осъден на 14 години затвор заради шпионаж в полза на Китай, след като е излежал 11 години от присъдата си. Той е арестуван през 2001 г. и осъден през 2004 г. заради шпионаж в полза на Китай и отклоняване на 466 000 рубли (15 000 долара) от руския Красноярски университет, където е работил като изследовател. 2013 - в Женева, Швейцария, страните от т. нар. шесторка (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания, и Германия) и Иран постигат споразумение за ограничаване на ядрената програма на Иран в замяна на частично облекчаване на международните санкции. Съгласно споразумението Иран поема ангажимента да спре обогатяването на уран над 5 процента и да извади от употреба съответните съоръжения за това, да унищожи запасите си от уран, които са обогатени вече до висок процент. Заводите за обогатяване на уран няма да бъдат разширявани, както и нови заводи няма да се строят.

2015 - Руски изтребител-бомбардировач "Су-24", участващ в руските военни действия в Сирия срещу сунитската групировка "Ислямска държава", е свален с ракета "въздух-въздух", изстреляна от турски изтребител "Ф-16". Самолетът се е намирал на 6000 м височина и на километър разстояние от границата на Турция в района на сирийското село Ямади в област, известна като Тюркменската планина непосредствено до турската граница. Според Генералния щаб на Турция руският самолет е нарушил въздушното пространство над страната и екипажът е получил десет предупреждения за пет минути. Според руските власти самолетът е изпълнявал антитерористична мисия и не е навлизал в турското въздушно пространство, а се е намирал в сирийското въздушно пространство. Президентът на Русия Владимир Путин нарича случилото се "удар в гърба", нанесен на Русия от "съучастници на терористите". На 27 юни 2016 г. говорител на правителството на Русия съобщава, че президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е написал писмо на президента на Русия Владимир Путин, в което се извинява за свалянето на руския изтребител-бомбардировач "Су-24".

2016 - В Богота, Колумбия, на церемония в историческия театър "Колон" ("Колумб") в 11:00 часа (16 ч. по Гринуич) президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос и върховният лидер и командир на Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) Родриго Лондоньо Ечевери, известен като Тимолеон Хименес или "Тимошенко", подписват с химикалка, направена от куршум, промененото мирно споразумение от 26 септември 2016 г. за прекратяване на продължилия 52 години конфликт в страната, според което ФАРК ще разполагат с половин година, за да сложат оръжие и да сформират политическа партия.

2017 - В Зимбабве бившият първи вицепрезидент и министър на правосъдието и по законодателните и парламентарните въпроси Емерсон Мнангагва полага клетва като президент на страната. На 21 ноември 2017 г. в писмо, изпратено до парламента, президентът на страната Робърт Мугабе подава оставка, която влиза в сила незабавно. Той подчертава, че се оттегля доброволно, за да позволи "плавен преход във властта". На 15 ноември 2017 г. военните обявяват, че завземат властта в страната, за да отстранят престъпници от обкръжението на държавния глава Робърт Мугабе, влезли в безпрецедентен конфликт с армията след уволнението на 6 ноември 2017 г. на вицепрезидента Емерсон Мнангагва, смятан за вероятен приемник на 93-годишния президент Робърт Мугабе, и да прекратят гоненията срещу привържениците му.

2019 - В град Нагасаки в Япония в присъствието на около 35 000 души папа Франциск отслужва меса пред останките от дървена статуя на Дева Мария, спасена от разрушена катедрала от атомната бомбардировка на САЩ над японския град Нагасаки на 9 август 1945 г. по време на Втората световна война (1939-1945), катедрала. Папа Франциск пристига на четиридневно посещение в Япония на 23 ноември 2020 г.

2020 - Борсовият оператор "Дойче бьорзе" (Франкфуртската фондова борса) съобщава, че водещият германски индекс DAX ще бъде разширен от сегашните 30 на 40 компании с по-строги критерии за членство. Промяната е предприета след скандала с финансовите измами при доставчика на платежни услуги "Уайъркард" в средата на м. юни 2020 г. и бележи най-радикалната реорганизация в историята на индекса, основан през 1988 г.

 

Родени на този ден българи:

Васил Гендов, актьор, режисьор и драматург /1891-1970/.

Работил е като администратор в театъра в Русе (1911-1913) и в Народния театър в София (1913-1920). Директор на първия Софийски пътуващ театър, където работи и като режисьор и актьор (1920-1938), естраден артист (1938-1946). Сценарист и режисьор на първия български игрален филм "Българан е галант" (1915), в който изпълнява главната роля. Създава първия български озвучен филм "Бунтът на робите" (1933). Инициатор за създаването на Съюза на кинодейците в България (1934) и на Музея на българската кинематография (1948), който по-късно прераства в Държавен киноархив и Българска национална филмотека (1960). Създава сценариите, режисира и изпълнява в партньорство със съпругата си Жана (Иванка) Гендова главните роли във филмите: "Българан е галант" (1915), "Любовта е лудост" (1917), "Дяволът в София" (1921), "Бай Ганьо" (1922, единственият филм, в който не изпълнява главна роля), "Военни действия в мирно време" (1922), "Човекът, който забрави Бога" (1927), "Пътят на безпътните" (1928), "Улични божества" (1929), "Буря на младостта" (1930), "Бунтът на робите" (1933, първият български звуков филм), "Земята гори" (1937). Автор на спомените "Трънливият път на българския филм".

Цанко Лавренов, художник /1896-1978/.

Сътрудничи на в. "Победа (1930-1936) и с илюстрации на сп. "Детски живот (1930-1947). Основна тема на творчеството му са старите градове и манастири, като изключително място в него заемат пейзажите и композициите от Пловдив. Автор е на дванадесет пловдивски пощенски карти гравюри, сред които "Старият Пловдив", "Хисар капия", "Ламартиновата къща", "Кулата на Сахаттепе", "Джамбазтепе", "Имарет джамия", "Новият мост на Марица". Изявява се и като художествен критик и изследовател на изкуството, автор е на монографията "Златьо Бояджиев" (1958). Носител на орден "Георги Димитров" (1968, 1969), на орден "Народна република България" първа степен (1971). Лауреат на Димитровска награда (1969). Удостоен със званието "Народен художник" (1963).

проф. Генчо Пирьов, психолог и педагог /1901-2001/.

Учител в София (1928-1933). Работи в Министерството на народното просвещение (1933-1938). От 1938 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", основател и ръководител на Катедрата по педагогика (1947-1963) и на Катедрата по психология (1964-1971) в университета. Завежда секцията по психология в Института по педагогика при Българската академия на науките /БАН/ (1950-1965). Чл.-кор. на БАН (1958). Има голям научен принос в областта на теорията и методиката на образованието, на общата, експерименталната, възрастовата, педагогическата и когнитивната психология, на семейното и общественото възпитание и възпитанието на личността. Автор е на повече от 40 книги, има 14 монографии, над 1000 публикации, които са посветени както на основни проблеми от психологията и педагогиката, така и на редица въпроси от живота. Носител на орден "Стара планина" първа степен (23 май 2001).

Васил Бозаров, учител /1907-1982/.

Директор на III девическа гимназия в София (1946-1947), главен инспектор по биология (1948-1951), старши преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1950-1957). Научен сътрудник (1958) и старши научен сътрудник (1966) в Националния институт по образованието "Тодор Самодумов". Допринася за преустройството и усъвършенстването на образователната система.

Христо Маринов, оперен певец баритон /1919-1968/.

От 1936 г. е солист в хора при Съюза на слепите, от 1939 г. пее в Радио "София", а след 1950 г. изнася и самостоятелни концерти в страната. Лауреат на Димитровска награда втора степен (1952). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1954).

Цветан Цеков (псевд. Карандаш), художник карикатурист /1924-2010/.

Един от създателите на в. "Стършел" (1946) и негов сътрудник повече от 40 години. Освен в областта на карикатурата работи и като илюстратор и плакатист. Илюстрирал е детски книги от Асен Босев и Михаил Лъкатник. Изследва златното сечение и картинната геометрия в творчеството на Леонардо да Винчи. Удостоен е със званието "Заслужил художник" (май 1970). Носител на орден "Народна република България" втора степен (30 ноември 1984), на наградата за карикатура и рисунка "Илия Бешков" (1971, 1985), на наградата на Съюза на журналистите в България (1983), на наградата "Златен век" за принос в развитието и популяризиране на българската култура (2004). Почетен гражданин на родния си град Искър (2005).

проф. Моско Москов, езиковед /1927-2001/.

Работил е в областта на общото, индоевропейското, славянското, балканското и алтийско-тюркското езикознание. Бил е преподавател в Катедрата по езикознание на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на повече от 350 труда, от които 15 книги, монографии, университетски учебници, учебници по български език за средното училище. Съавтор е на учебно помагало по езикознание, претърпяло няколко издания след 1966 г. Автор е на "Езикознание. В помощ на учителите по български език" (1982), "Български правопис" (1968), "Български език и стил" (1974), "За чист български език" (1976), "Знаете ли българския правопис" (1980), "Именник на българските ханове. Ново тълкуване" (1988) и "Език и езикознание" (2000). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1974).

проф. Никола Георгиев, литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист и общественик /1937-2019/.

От 1962 г. е преподавател по литературознание в Софийския университет "Св. Климент Охридски"в продължение на повече от 45 години. Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски" (1991-1995). Наричат го "Бога, Господа, малкия Аристотел". Бил е лектор в университети в Прага (Чехия), Санкт Петербург (Русия), Залцбург (Австрия), Лондон и Кардиф (Великобритания). Чете лекции по Обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Автор е на редица изследвания върху проблеми на литературознанието, сред които "Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)" (1976, 2004), "Анализ на лирическата творба" (1985, 2003), "Нова книга за българския народ" (1991, 2003), "Сто и двадесет литературни години" (1992, 2002), "Името на розата и на тютюна" (1992, 2002), "На повратки в село - или към света?" (1999), "Пропасти и мостове на междутекстовостта" (1999), "Почит и прочит. Литературознание на неограничените възможности" (2003), "Тревожно литературознание" (2006) и др. Негови изследвания и трудове са публикувани в множество чуждестранни издания на немски, полски, словашки, чешки и сърбохърватски език. Носител на Хердерова награда за литература (2000).

Владимир Грашнов, инженер и бизнесмен /1952-2001/.

Председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "МобилТел" ЕАД (1997-2000). Председател на Управителния съвет на Професионален футболен клуб (ПФК) "Левски" АД (1999-2001). Носител на награда за цялостен принос към изграждането и развитието на ПФК "Левски" (2015, посмъртно).

Катрин Тасева, българска състезателка по художествена гимнастика /1997/.

Печели сребърен медал на Световното първенство през 2018 г. в София, България (отборно жени). От европейски първенства печели един сребърен (2017) и два бронзови медала (2017, 2019). Носителка на много медали от турнири "Гран при" и кръгове от Световната купа. След участието й в Олимпийските игри в Токио 2020, проведени през август 2021 г. Катрин Тасева прекратява спортната си кариера. Последното й състезание е на 6 август 2021 г.

 

На този ден са родени и:

Бенедикт Спиноза, нидерландски философ материалист /1632-1677/.

Изгражда собствена философска система, съгласно която начело на всички неща е субстанцията, наречена от него бог, но смятана за материална, защото е "причина за себе си" и не е създадена от нещо външно. Основното му съчинение е "Етика".

Александър Суворов, руски пълководец и военен теоретик /1729-1800/.

Един от основоположниците на руското военно изкуство.

Йохан Буркхарт, швейцарски пътешественик и изследовател /1784-1817/.

През 1809-1812 г. изследва градове като Дамаск и Алепо, Сирия. На 22 август 1812 г. той открива разкопки на древния град Петра в Йордания.

Карло Колоди (ист. име Карло Лоренцини), италиански писател /1826-1890/.

Автор е на повестта "Приключенията на Пинокио", написана през 1880 г. и публикувана за първи път в книга през 1883 г. На 7 юли 1881 г. италианският детски вестник "Джорнале пер и бамбини" започва да публикува историята на дървената кукла Пинокио.

Йован Змай, сръбски поет /1833-1904/.

Автор е на сборниците със стихове "Рози" (1864), "Увехнали рози" (1872), "Сборник стихове" (1879; I - 1881; II - 1882), "Девесил" (1900) и др. Пише произведения за деца. През 1878 г. е назначен за драматург на Белградския народен театър.

Франсис Бърнет, британска писателка /1849-1924/.

Авторка е на детските романи "Малкият лорд Фаунтлерой" (1886) и "Малката принцеса", както и на новелата "Тайната градина" (1911).

Анри дьо Тулуз-Лотрек (Анри Мари Реймон дьо Тулуз-Лотрек-Монфа), френски художник живописец и график /1864-1901/.

Скот Джоплин, американски джазмузикант /1868-1917/.

Известен е с композирането на рагтайм произведения за пиано (1899-1909). Наричат го "Краля на рагтайма".

Абдул Азиз ас Сауд, крал на Саудитска Арабия /1880-1953/.

Основател на държавата Саудитска Арабия в сегашните й граници под името "Хиджаз, Неджд и присъединени области" (януари 1926). Крал на обединените в единна държава княжества Хиджаз, Неджд, Асир и Ал Хаса (януари 1926-23 септември 1932). На 23 септември 1932 г. е издаден кралски декрет "За обединяване на частите на арабското кралство", според който държавата започва да се нарича Саудитска Арабия. Първи крал на Саудитска Арабия (23 септември 1932-9 ноември 1953).

Дейл Карнеги, американски писател, педагог и психолог /1888-1955/.

Специалист в областта на човешките отношения, създател на класически правила за успешна личностна реализация. Дейл Карнеги е автор на няколко бестселъра, сред които "Как да печелим приятели и влияем на хората" (1936) и "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота". Книгите му са публикувани на 38 езика в над 50 милиона копия тираж. Основател на компанията "Семинарите на Дейл Карнеги" (1912). Компанията, която днес носи името му, има над 2800 обучители в над 75 страни и работи на 27 езика в областите, на които Дейл Карнеги полага основите - личностното развитие и усъвършенстването, което носи успех.

Дмитрий Скобелцин, съветски физик /1892-1990/.

Лъки Лучано (ист. име Салваторе Лукания), американски гангстер /1897-1962/.

Смятан за "баща на организираната престъпност".

кардинал Агостино Касароли, италиански католически духовник /1914-1998/.

И. д. държавен секретар на Ватикана (30 април 1979-юни 1979). Държавен секретар на Ватикана (юни-юли 1979). Председател на администрацията на наследството на Апостолическия престол (януари 1981-1984).

Стан Овшински, американски изобретател /1922-2012/.

Той има около 200 патента, изобретил е никел-метал хибридните батерии за хибридните автомобили, както и машина, която произвежда тънки слънчеви панели с дължина 14 км, предназначени да осигуряват по-евтина електроенергия. На негово име е наречена науката овоника - за промяна на електросъпротивлението и структурата на материалите като реакция на слънчевата светлина.

Симон Ван дер Меер, нидерландски физик /1925-2011/.

Носител на Нобелова награда за физика за 1984 г. съвместно с Карло Рубия за техния решаващ принос в големия проект, който довежда до откриването на частиците на полето W и Z, носители на слабото взаимодействие.

Ли Цундао, американски физик от китайски произход /1926/.

Носител на Нобелова награда за физика за 1957 г. заедно с американския физик от китайски произход Ян Чъннин за тяхното основно изследване на т.нар. закони за четността, довело до важни открития за елементарните частици.

Алфред Шнитке, руски композитор /1934-1998/.

Наталия Крачковская, руска актриса /1938-2016/.

Участвала е във филмите "Дванадесетте стола" (1971), "Иван Василиевич сменя професията си" (1973), "Не може да бъде!" (1975), "Частен детектив или Операция "Кооперация" (1989) и др.

Емир Кустурица, босненски режисьор /1954/.

Режисьор е на филимите "Невестите пристигат", "Бюфет Титаник", "Спомняш ли си Доли Бел", "Баща в командировка", "Циганско време", "Аризонска мечта", "Ъндърграунд", "Черна котка, бял котарак" и др. Носител е на "Златен лъв" на Филмовия фестивал във Венеция (1981), на "Златна палма" на Филмовия фестивал в Кан (1985, 1995), на "Сребърна мечка" и на Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Берлин (1993), на "Сребърен лъв" на фестивала във Венеция (1998).

Руи Барош, португалски футболист /1965/.

Томас Шнайдер, немски футболист и треньор /1972/.

Мария Рийш (Мария Хьофъл-Рийш), немска състезателка по ски алпийски дисциплини /1984/.

Трикратна олимпийска шампионка - през 2010 г. във Ванкувър, Канада, печели два златни медала, и през 2014 г. в Сочи, Русия. През 2014 г. в Сочи, Русия, печели и сребърен медал. От световни първенства печели два златни медала и четири бронзови медала. Носителка на Големия кристален глобус за 2011 г. Спортист на Германия за 2010 г.

Рой Милър, футболист от Коста Рика /1984/.

Джърмейн Ленс, нидерландски футболист /1987/.

 

Това е денят на смъртта на:

Георге Асаки, румънски писател и историк от молдовски произход /1788-1869/.

Един от основателите на първата академия за висше образование на румънски език (6 юни 1835) в гр. Яш, Румъния.

сър Хайрам Максим (Хайрам Стивънс Максим), американски конструктор /1840-1916/.

От 1878 г. е главен инженер на електрическата компания на САЩ. През 1881 г. се установява във Великобритания, където започва да разработва огнестрелни оръжия. През 1884 г. изобретява автоматичната картечница, наречена на негово име. През 1899 г. получава британско поданство, а през 1901 г. е удостоен с рицарско звание от кралица Виктория за неговите изобретения с военно приложение.

Жорж Клемансо, френски политик /1841-1929/.

Министър на вътрешните работи на Франция (14 март 1906-24 юли 1909). Министър-председател на Франция (25 октомври 1906-24 юли 1909; 16 ноември 1917-20 януари 1920).

ген. Иван Сарафов, български военен деец /1856-1935/.

Участник в Руско-турската война (1877-1878). По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на 8-и пехотен приморски полк. Участва в преврата срещу княз Александър I на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия. През 1898 г. завършва Генералщабната академия в Санкт Петербург, Русия. Командир на 8-а пехотна Тунджанска дивизия (30 декември 1903-1908). По време на Балканската война (1912-1913) е командир на 3-а пехотна Балканска дивизия. Със започването на Първата световна война (1914-1918) постъпва в руската армия като командир на 103-а Пехотна дивизия, 101-а Пехотна дивизия и 32-и Армейски корпус. Излиза в запаса през 1917 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

Диего Ривера, мексикански художник монументалист /1886-1957/.

Автор е на повече от 300 монументални стенописа.

Артър Хейли, британски писател /1920-2004/.

Автор е на романите "Окончателна диагноза" (1959), "Хотел" (1965), "Летище" (1968), "Колела" (1971), "Банкери" (1975), "Опасно лекарство" (1984), "Детективи" (1997) и др. Книгите на Артър Хейли са издадени на 38 езика в 170 милионен тираж в 40 страни по света.

ген.-полк. Велко Палин, български военен деец /1921-2009/.

Началник на Военна академия "Г. С. Раковски" (1962-1964). Началник на Главно политическо управление на Българска народна армия (1966-1971). Член на ЦК на БКП (24 април 1971-2 февруари 1990). Завеждащ отдел "Военен" на ЦК на БКП (25 септември 1971-декември 1979) и завеждащ отдел "Военноадминистративен" на ЦК на БКП (25 септември 1971-1989). Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд". Носител на орден "Георги Димитров" (1981).

Върбан Стаматов, български писател /1924-1998/.

Редактор във в. "Изгрев" и в. "Вечерни новини" (1945-1951), в. "Литературен фронт" (1952-1956), в. "Народна култура" (1956-1957), издателство "Български писател" (1964-1966 г.), издателство "Георги Бакалов" - Варна (1971-1975). Заместник-главен редактор на сп. "Пламък" (1961-1964). Председател на Дружеството на Съюза на българските писатели във Варна (1971-1975). Автор е на книгите "Войнишка хроника" (1948), "От обич" (1957), "Старият боцман разказва" (1960), "Брегът на бедните" (1964), ""Поема от морето" (1971), "Дело щ 412" (1973), "Голямото горчиво езеро" (1979), "Щурец на полюса" (1982), "С лодка до Арарат" (1985), "Смърт в Лодърдейл" (1989), "В мъглата - българинът и морето" (1992) и др. Един от съставителите на антологията "Българска маринистика" (2002).

Катя Попова, българска оперна певица сопрано /1924-1966/.

Дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. Изпълнява с успех централни партии в опери на сцените на Болшой театър в Москва, Русия, в Гранд опера и Опера комик в Париж, Франция, и в оперните театри в редица други европейски градове. Загива при самолетна катастрофа на 24 ноември 1966 г. в Братислава, Чехословакия. Лауреат на Димитровска награда (декември 1959), носител на орден "Народна република България" трета степен (1959). От 1966 г. в Плевен се провеждат Лауреатски дни "Катя Попова" (от 1971 г. - международен музикален фестивал).

акад. Емануил Каранов, български физиолог и биохимик на растенията /1936-2005/.

Директор на Института по физиология на растенията "Акад. М. Попов" при Българската академия на науките /БАН/ (1989-2005). Научен секретар на Единния център по биология при БАН (1982-1988). Председател на Съвета на директорите на биологическите институти на БАН (1989-1996). Член-кор. на БАН (1995). Президент на Федерацията на европейските дружества по физиология на растенията (1996-1998). Почетен член на Руското дружество по физиология на растенията при Руската академия на науките (1988). Има 32 патента. Почетен изобретател на България (1999, вписан в Златната книга на изобретателите). Автор е на редица препарати и растежни регулатори за повишаване на устойчивостта и продуктивността на растенията.

Ли Харви Осуалд, американски бивш морски пехотинец, обвинен за атентата на 22 ноември 1963 г. срещу президента на САЩ Джон Кенеди /1939-1963/.

Ли Харви Осуалд е арестуван на 22 ноември 1963 г. за убийството на президента Джон Кенеди. На 29 ноември 1963 г. Конгресът на САЩ сформира Комисията "Уорън", наречена на името на върховния съдия на САЩ - Ърл Уорън. Нейната задача е да разследва убийството на президента Джон Кенеди. На 27 септември 1964 г. Комисията "Уорън" публикува доклад, според който Ли Харви Осуалд е единственият отговорен за убийството с преценката, че макар той да е стрелял по президента, Джон Кенеди "най-вероятно е убит вследствие на заговор". Ли Харви Осуалд е убит от полицая Джак Раби на 24 ноември 1963 г.

Добрин Ненов, български футболист и треньор /1942-2015/.

През футболната си кариера е играл за отбора на "Ботев" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 2 мача.

Фреди Меркюри (ист. име Фарук Булсара), британски рокмузикант от ирански произход /1946-1991/.

Съосновател на рокгрупата "Куин" заедно с Брайън Мей и Роджър Тейлър (1971) и неин вокалист от 1971 г. до 1991 г. Най-успешният хит на групата е песента "Бохемска рапсодия" (1975), заемала първо място в класацията на Великобритания 9 седмици. "Куин" издават общо 18 албума, които заемат челното място в класациите, 18 сингъла с челни места и 10 DVD-та с челни позиции, от които са продадени над 300 млн. копия в световен мащаб. На 24 ноември 1991 г. Фреди Меркюри умира на 45-годишна възраст от бронхопневмония, вследствие на усложнения от СПИН.

Подобни статии

  • 28 ноември - Еврейският празник Ханука

    28 ноември - Еврейският празник Ханука

    Еврейският празник Ханука. Празник на светлината /до 6 декември/. Отбелязва се на 25-тия ден на еврейския месец кислев и е символ на героичната победа на макабейците в борбата им с елините и чудото на светлината. Празникът започва вечерта на залез слънце и се празнува в продължение на осем дни.

    350
  • 27 ноември - Денят на народната памет

    27 ноември - Денят на народната памет

    Денят на народната памет. Отбелязва се от 1996 г. по инициатива на Общонародното сдружение "Мати Болгария". Годишнина от подписването /1919/ на Ньойския мирен договор, който е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918). С подписването на договора от България е отнета площ от 11 278 кв. км с българско население - Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, припомня БТА.

    165
  • 26 ноември - Празникът на Националния военен университет

    26 ноември - Празникът на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново

    Празникът на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново. Отбелязва се съгласно Решение на Народното събрание от 14 юни 2002 г. и Правилника за устройството и дейността на Националния военен университет "Васил Левски", приет с ПМС 200/11 септември 2003 г. Годишнина от официалното освещаване и откриване /1878/ в София на Софийското военно училище - първото военно училище в България за подготовка на офицери, припомня БТА.

    185