24 юли - Празникът на град Пирдоп

Празникът на град Пирдоп. Отбелязва се от 2017 г. с Решение 100 на Общинския съвет от 29 септември 2016 г. през първата събота след църковния празник на св. прор. Илия (Илинден) - 20 юли. Когато църковният празник е в събота празникът на града се отбелязва същия ден. До 2016 г. с Решение 9 на Общинския съвет от 28 януари 1993 г. Празникът на Пирдоп се е отбелязвал през първата събота на м. август, когато по традиция се провежда народен събор край Еленската базилика в местността Еленско.

На този ден в България:

1894 - В София се провежда първият събор на българските журналисти и писатели (24-29 юли 1894). Начало на организираното журналистическо движение в България. Свиква се във връзка с 50-годишнината на българската журналистика (през 1844 г. в Смирна излиза първото българско периодично издание - сп. "Любословие" под редакцията на Константин Фотинов). На събора в София присъстват над 130 журналисти и писатели, между които Иван Андрейчин, Георги Бакалов, Александър Теодоров-Балан, Димитър Благоев, Стефан Бобчев, Марко Балабанов, Иван Вазов, Тодор Влайков, Михалаки Георгиев, Цани Гинчев, Стоян Заимов, Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев, Христо Максимов, Любомир Милетич, Беню Цонев и Иван Шишманов. На форума журналистите обсъждат професионални проблеми и изразяват намерението си за изграждане на журналистическа организация, което се отлага, тъй като не намира достатъчно поддръжници. На 3 декември 1905 г. на съвместна сбирка софийските журналисти публично обявяват създаването на журналистическо сдружение. Приет е устав и е избрано настоятелство на сдружението.
1962 - Със Заповед 2080 на Главно управление на горите резерватът "Ропотамо" е обявен за народен парк. Преди това на 13 януари 1940 г. Министерството на земеделието и държавните имоти обявява областта около течението на р. Ропотамо за резерват с площ от 846, 9 хектара. Народният парк "Ропотамо" обхваща лонгозна гора при устието на р. Ропотамо, където топлият климат и изобилната влага създават условия за богата растителност. В него се намират редки растителни и животински видове. Със Заповед 318 от 7 май 1992 г. на Министерството на околната среда на основание чл. 16 и чл. 22 от Закона за защита на природата с цел запазване на находищата на множество редки и застрашени от изчезване видове статутът на Ропотамо се променя от народен парк на резерват със строг режим с прилежаща буферна зона, като се разширява територията му на 1000, 7 ха. На територията на резервата се намират някои обособени по-малки резервати: резерват "Аркутино" и лонгозната гора около него, резерват "Змийски остров", разположен недалеч от брега на морето, резерват "Водни лилии" - впечатляващ с красивите си водни лилии и резерват "Морски пелин" с находище от морски пелин на площ от 140 дка.
1972 - С Указ 1695 на Държавния съвет на Народна република България е учредена Международната Ботевска награда. Присъжда се на поети и публицисти за принос в световната литература. Връчвана е на всеки 5 години, като от 1986 г. до 1996 г. не е била присъждана. Лауреати на Международната Ботевска награда са: Алексей Сурков (Русия) - 1976, Николас Гилен (Куба) - 1976, Ласло Наги (Унгария ) - 1976, Пиер Сегерс (Франция) - 1976, Рафаел Алберти (Испания) - 1981, Расул Гамзатов (Русия) -1981, Ахмад Ал. Ахмад (Сирия) -1981, Мирослав Кърлежа (Хърватия) -1981, Дмитро Павличко (Украйна) - 1986, Марио Бенедети (Уругвай) - 1986, Нил Гилевич (Беларус) - 1986, Гюнтер Валраф (ФРГ) - 1986, Надин Гордимър (ЮАР) - 1996, Бранко Цветкоски (Македония) - 2001, Евгений Евтушенко (Русия) - 2006, Александър Руденко (Русия) - 2011. За последно е връчена през 2011 г., а през 2016 г. е отменена.
1974 - Влиза в действие първата турбина с мощност 220 МВт на Първи блок на АЕЦ "Козлодуй" с мощност от 440 МВт. На 26 август с.г. влиза в действие втората турбина с мощност 220 МВт. Официалното откриване на АЕЦ "Козлодуй" е на 4 септември 1974 г. На 31 декември 2002 г. със спирането на първи турбогенератор първи енергоблок на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД е изключен от електроенергийната система на страната в съответствие с приетото на 19 август 2002 г. решение на Министерския съвет.
1990 - На Централните софийски гробища е положена урната с праха на Георги Димитров, председател на Министерския съвет (23 ноември 1946-2 юли 1949), генерален секретар (1946-2 юли 1949) на Централния комитет на Българска работническа партия (комунисти) /от декември 1948 г. - Българска комунистическа партия/, генерален секретар на Коминтерна (20 август 1935-15 май 1943) /1882-1949/. По желание на близките му в траурната церемония участват само членовете на семейството. След смъртта на Георги Димитров на 2 юли 1949 г. тялото му е балсамирано и положено в мавзолей, който през периода 1949-1989 г. е част от държавния церемониал в Народна република България. На 18 юли 1990 г. по решение на ръководството на БСП тялото на Георги Димитров е извадено от мавзолея и е кремирано, а на 23 юли 1990 г. в София е организирано възпоменателно шествие и поклонение пред урната с праха му на Централните софийски гробища.
1998 - Излиза бр. 1 на в. "Янтра днес" - областен всекидневник.
2001 - 39-ото Народно събрание избира Симеон Сакскобургготски за министър-председател на България, номиниран за този пост на 12 юли 2001 г. от Парламентарната група на Национално движение "Симеон Втори". На този пост е до 14 юли 2005 г. (до 16 август 2005 г. е министър-председател в оставка). Той е 48-ият министър-председател на България, ръководител на 88-ото правителство на България след 1879 г. и на 10-ото правителство след промените на 10 ноември 1989 г.
2003 - При потушаване на горски пожар в национален парк "Пирин" край Разлог в местността "Бетоловото" се разбива военен хеликоптер Ми-17 от авиобаза "Крумово" и загиват военните летци подп. Милко Пейковски, майор Николай Радулов, борден техник мл.л-т Бойко Панайотов и полк. Кирил Чемишки от РДВР Благоевград. Хеликоптерът е участвал в потушаване на горския пожар, възникнал на 23 юли в местността "Църнако" край Предела. Според Министерство на отбраната основната причина за катастрофата на вертолета е внезапно възникнал силен страничен вятър. Малката височина и скорост на полета в момента на изпълнение на задачата, и силно пресечения терен на местността не са позволили на екипажа да изведе вертолета от създалия се критичен режим на полета.
2005 - Коалиция за България и Движение за права и свободи (ДПС) подписват в Народното събрание политическо споразумение за коалиция за съвместна законодателна дейност и съвместно управление. Подписани са и политическите приоритети на бъдещото съвместно правителство на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност. Подписите си под документите слагат председателят на Българската социалистическа партия Сергей Станишев и председателят на ДПС Ахмед Доган.
2006 - Министърът на транспорта Петър Мутафчиев прави първа копка на новата пътна връзка в София между бул. "Брюксел " и новия пътнически терминал на летище "София.
2007 - От затвора "Джудейда" в Триполи в Либия са освободени българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинският лекар Ашраф ал Хаджудж и отпътуват за София с френски правителствен самолет, придружавани от съпругата на президента на Франция Никола Саркози - Сесилия Саркози, и европейския комисар за външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер. В София медиците са посрещнати от роднините си, от представители на държавните институции и от журналисти. След пристигането им президентът на България Георги Първанов издава указ за помилването им. Медиците са арестувани на 9 февруари 1999 г. и обвинени от либийските власти в заразяването на 398 деца с вируса на СПИН в детската болница в Бенгази. На 6 май 2004 г. са осъдени на смърт от Наказателния съд на Либия по обвинение за умишлено причиняване на епидемия от СПИН. На 17 юли 2007 г. Висшият съдебен съвет на Либия заменя с доживотен затвор смъртните присъди.
2010 - По инициатива на български обществени организации в Созопол е открит мемориален комплекс в памет на екипажите на руски подводници, загинали до бреговете на България по време на Втората световна война (1939-1945). Според военни историци край българските брегове са намерени пет подводници на Черноморския флот на СССР, потънали по време на войната, като общият брой на загиналите моряци е 237.
2014 - Със 180 гласа "за", 8 "против" и 8 "въздържали се" 42-ото Народно събрание приема оставката на правителството на Пламен Орешарски, подадена на 23 юли 2014 г. 2015 - В деловодството на парламента е внесен законопроект за промяна на конституцията. Документът е подписан от 180 народни представители - всички депутати от "ГЕРБ", от Реформаторския блок, от Патриотичния фронт, от Движението за права и свободи, от Българския демократичен център (с изключение на един), трима от АБВ - Алтернатива за българско възраждане.
2016 - В местността Сайганица край село Кипилово, община Котел, се закрива седмият национален мотосъбор, открит на 21 юли 2016 г. В събора, който е подкрепен от община Котел и се организира от мотоклуб "Лястовица 33", участват рокери от цялата страна. Мотосъборът се организира за първи път на територията на община Котел.
2017 - В София на бул. "Драган Цанков" двама неизвестни мъже нападат и нанасят побой на 57-годишната Валентина Механджийска, нотариус, и 34-годишната й дъщеря. Жените са настанени в Спешното отделение на УМБАЛ "Св. Анна" с травми в областта на лицето.
2018 - Президентът Румен Радев налага вето на Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол заради разпоредби, приет на 18 юли 2018 г. Възраженията на държавния глава са срещу параграф 3 и параграф 4, които според него ще доведат до преразглеждане на вече сключени приватизационни договори в ущърб на държавата и обществото. В мотивите е посочено, че: "Приетата уредба ще има за последица освобождаване на купувачите от специфични задължения. Ще се изключи и възможността да се търсят неустойки за тяхното неизпълнение за периода над 5 години. Няма оценка как новата уредба ще се отрази на средствата от неустойки, които трябва да постъпват в държавната пенсионна система и в общинските бюджети".
2019 - Народното събрание приема отмяна на машинното гласуване за местните избори. Със 129 гласа "за", 69 - "против" и един "въздържал се" депутатите приемат окончателно промените в Изборния кодекс, с които след изборите за общински съветници и за кметове през 2019 г. се регламентира, че машинното гласуване се произвежда само на избори за народни представители, на избори за президент и вицепрезидент на България и на избори за членове на Европейския парламент от България.
2020 - Със 116 гласа "за" и 89 "против" Народното събрание освобождава от длъжност министъра на финансите Владислав Горанов, министъра на вътрешните работи Младен Маринов, министъра на икономиката Емил Караниколов, министъра на здравеопазването Кирил Ананиев и министъра на туризма Николина Ангелкова.
За министър на труизма е избрана заместник министър-председателката по икономическата и демографската политика Марияна Николова. За министър на вътрешните работи е избран директорът на Главна дирекция "Национална полиция" главен комисар Христо Терзийски. За министър на здравеопазването е избран проф. Костадин Ангелов, за министър на финансите - Кирил Ананиев, а за министър на икономиката - Лъчезар Борисов. Промените в правителството са предложени на 23 юли 2020 г., след заседание на Коалиционния съвет на управляващата коалиция.

На този ден по света:

1701 - Френски колонисти основават на р. Детройт едноименен форт, положил основите на гр. Детройт в щата Мичиган в САЩ.
1906 - В Мюнхен, Германия, в медицинско списание е публикувана статия на австрийския лекар Клеманс Пирке, в която той за първи път въвежда термина "алергия".
1908 - В Турция султан Абдул Хамид Втори е принуден да обяви, че възстановява конституцията от 1876 г. и дава съгласието си за произвеждането на парламентарни избори в страната, след като на 3 юли 1908 г. офицери и представители на интелигенцията, обединени в националистическия комитет "Единение и напредък (създаден 1889) започват Младотурската революция. Това е първата буржоазна революция в Турция, имаща за цел ограничаване на абсолютната власт на султан Абдул Хамид Втори. След поемането на управлението на страната на 23 юли 1908 г., комитетът "Единение и напредък" се преустройва в политическа партия.
1911 - Древният град на инките Мачу Пикчу е открит от американския изследовател Хайрам Бингам, който с помощта на местен земеделец успява да достигне до труднодостъпния планински град, разположен на 2430 м надморска височина в Андите. Повечето археолози смятат, че Мачу Пикчу е построен по време на царуването на императора на инките Пачакути (1438-1472). Век по-късно е изоставен, когато испанците нахлуват в империята на инките. През 1983 г. Мачу Пикчу е включен в Списъка за историческо наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).
1923 - В Лозана, Швейцария, е подписан Лозанският мирен договор между държавите от Антантата (военен блок между Великобритания, Франция, Русия, Сърбия и други държави, оформен в периода 1904-1907), и Турция, по време на Лозанската международна конференция (20 ноември 1922-24 юли 1923). С Лозанския мирен договор се денонсира Севърския мирен договор, подписан на 10 август 1920 г. в парижкото предградие Севър между държавите победителки в Първата световна война (1914-1918) и Османската империя. Лозанският мирен договор определя съвременните граници на Турция. Западна Тракия е дадена окончателно на Гърция, Източна Тракия-на Турция, а България е лишена от излаз на Бяло море.
1945 - По време на Потсдамската конференция президентът на САЩ Хари Труман съобщава на председателя на Министерския съвет на СССР Йосиф Сталин, че САЩ са създали атомна бомба. Конференцията се провежда от 17 юли 1945 г. до 2 август 1945 г. с участието на държавните ръководители на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война (1939-1945) - председателят на Министерския съвет на СССР Йосиф Сталин, президентът на САЩ Хари Труман и министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил.
1956 - Във Вашингтон, САЩ, е основана Международната финансова корпорация, която влиза в състава на Групата на Световната банка и предоставя кредити за осъществяването на проекти на частния сектор в развиващите се страни. Съгласно резолюция 1116(XI) на Общото събрание на ООН от 20 февруари 1957 г. Международната финансова корпорация получава статут на специализирана организация на ООН.
1956 - Работното селище Дубна получава статут на град с указ на Президиума на Върховния съвет на РСФСР. Селището е основано през 1947 г. и се намира на 125 км от гр. Москва на брега на р. Волга. Промяната в статута му е свързана със създаването на 26 март 1956 г. на Обединения институт за ядрени изследвания. От 2001 г. Дубна има статут на град на науката на Руската федерация.
1997 - Учените от института "Розлин" в Шотландия, Великобритания, създават първото клонирано животно с човешки ген - овцата Поли. Чожвешкият ген у Поли ще позволи да се произвежда мляко, богато на човешки протеин. Същите учени дават живот преди това и на клонираната овца "Доли".
2006 - В Словения влиза в сила закон, с който се разрешават еднополовите бракове.
2011 - Судан пуска в обращение нова валута. Няколко дни преди това Южен Судан, който обявява независимост на 9 юли 2011 г., пуска собствена валута - южносуданска лира при курс 1:1 със старата суданска лира.
2014 - Самолет на авиокомпанията "Ер Алжери", пътуващ от Уагадугу в Буркина Фасо към Алжир, се разбива в централната част на Мали в район между Гао и Тесалит. Загиват всичките 118 пътници на борда, сред които 54 френски граждани. Основните версии за причините за катастрофата са неблагоприятните метеорологични условия и лошото техническо състояние на самолета, произведен през 1996 г.
2015 - Европейската агенция по лекарствата дава положителна оценка на първата в света ваксина "Москирикс" срещу маларията, разработена от британската компания "ГлаксоСмитКлайн". Всяка година в света от малария умират 584 000 души, по-голямата част от които са деца от Африка, южно от Сахара.
2016 - В Истанбул в Турция, на площад "Таксим" основната опозиционна Народнорепубликанска партия организира митинг под наслов "Митинг за републиката и демокрацията", на който се събират стотици хиляди души, за да осъдят опита за преврат на 15 юли 2016 г. На митинга присъстват много партии, синдикати, неправителствени организации.
2017 - В Истанбул, Турция, започва процес срещу общо 17 журналисти, ръководители и други настоящи и бивши сътрудници на създадения през 1924 г. в. "Джумхуриет" по обвинение в подпомагане на различни "въоръжени терористични организации".
2018 - В Гърция министър-председателят Алексис Ципрас обявява тридневен национален траур за жертвите на пожарите, избухнали на 23 юли 2018 г., при които загиват 92 души, 25 души се водят за изчезнали, още 178, включително 22 деца, са пострадали. Единият пожар пламва на около 50 км западно от Атина в Кинета, а другият - североизточно от столицата, в близкия пристанищен град Рафина. По данни на брюкселския Център за изследване на епидемиологията на бедствията това е най-смъртоносният пожар в Европа от 1900 г.
2019 - Във Вашингтон, САЩ, се състои изслушване на бившия американски специален прокурор Робърт Мълър в комисиите по разузнаването и съдебните въпроси към Камарата на представителите (долната камара на парламента). Робърт Мълър отговаря в продължение на над шест часа на въпроси за разследването си за предполагаемата руска намеса в президентските изборите в САЩ през 2016 г. и дали президентът Доналд Тръмп е възпрепятствал правосъдието по този въпрос.
2020 - В Истанбул, Турция, храмът "Света София" е отворен официално за мюсюлмански богослужения. Президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган лично прочита в "Света София" на глас две от главните сури от свещената книга на мюсюлманите Корана, след което се преминава към масовия намаз (масов мюсюлмански молебен в свещения петъчен ден). На събитието присъстват около 360 000 души. Храмът "Света София" е построен през шести век като християнска църква. През 1453 г. след превземането на града от османските турци той е превърнат в джамия, а на 24 ноември 1934 г. с решение на Министерския съвет е обявен за музей. Искът за превръщането на храма "Св. София" в джамия е внесен от Асоциацията на постоянните фондации за историческите артефакти и околната среда с твърдението, че подписът на основателя на република Турция Мустафа Кемал Ататюрк под документа е фалшив. На 10 юли 2020 г. Държавният съвет (висшият административен съд) на Турция отменя решение на Министерския съвет от 24 ноември 1934 г. за превръщането на "Света София" от джамия в музей. Същия ден е публикуван указ на президента Реджеп Таийп Ердоган за прехвърляне на управлението на "Света София" към Дирекцията по религиозните въпроси и за отварянето й за мюсюлманско богослужение.

Родени на този ден българи:

Манол Сакеларов, инженер и политик /1890-1954/.
Министър на електрификацията, водите и природните богатства (23 ноември 1946-11 декември 1947), министър на строежите и пътищата (12 декември 1947- 20 юли 1949). Носител на орден "Георги Димитров" (1963, посмъртно).
проф. Кирил Лазаров, икономист статистик /1895-1980/.
Един от организаторите и ръководителите на Септемврийското въстание в Ихтиманско (1923). Осъден на доживотен затвор. През 1923 г. избягва от затвора и емигрира в Югославия и СССР. В Москва е научен сътрудник в Международния аграрен институт (1935-1940), главен редактор на българската редакция при Радио Москва и редактор в радиостанция "Христо Ботев" (1940-1945). През 1945 г. се завръща в България и става сътрудник на ЦК на БКП. Главен директор на Централното статистическо управление (1947-1949). Подпредседател и председател на Държавна планова комисия (6 август 1949-27 ноември 1962). Министър на финансите (5 декември 1949-27 ноември 1962). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1958). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949) и от 1-ото до 7-ото народно събрание (1949-13 юни 1980). Автор "Финансите на Народна република България" (1956, 2 прераб. изд. 1959), "Икономическо развитие на Народна република България (1961) и др. Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (7 септември 1964). Носител на орден "Георги Димитров" (1955, 1959, 1964, 1965, 1970, 1975).
проф. Иван Фунев, скулптор /1900-1983/.
Един от основателите на Дружеството на новите художници (1931). Председател на Съюза на българските художници (1956). Преподавател по скулптура в Художествената академия (1946-1962). Автор е на "Николай Хрелков" (1933), "М. Павурджиева" (1933), "Георги Караславов" (1932-1936), "Трета класа" (1934), "Радиослушатели" (1934), "Аргатки" (1936), "Жетварка" (1937), на композицията "Посрещане на съветската армия в България", част от Паметника на съветската армия в София (1953, с колектив) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен е със званието "Герой на социалистическия труд" (1967). Носител на орден "Народна република България" трета степан (1959), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1963), орден "Георги Димитров" (1970; 1980), на Наградата на София (1981).
Христо Козлев, поет, участник в революционното младежко и работническо движение /1910-1944/.
Сътрудник на в. "Жупел" (1931-1934), в. "Поглед" (1930-1934), в. "Борба" (1943-1944) и др. Автор на поемата "Вчера и днес", на текста на песента "Спомен", стихотворението "Към нов затвор" и др.
Христо Кърпачев, поет и публицист /1911-1943/.
Автор е на стихотворенията "Майчино писмо", "Обяснение", "Другари", както и на текстове на партизански маршове "Септемврийци", "Чавдарци" и др. През м. октомври 1941 г. застава начело на партизанска група в Ловешко-Троянския край. По негова инициатива е създаден първият в България нелегален партизански вестник "Истина" (1942), на който е и редактор. Участва в създаването на народна бойна дружина "Чавдар" (март 1943) и е неин командир. Убит е на 23 май 1943 г. в местността "Сливешки ливади" край Ловеч след ожесточена престрелка с полицейско и армейско подразделение.
проф. Филип Филипов, театрален режисьор и педагог /1914-1983/.
Участва в театър "Т-35" (1934-1940), ръководен от Георги Костов. Ръководител на студио "Фронтовак" към щаба на Първа българска армия (1944-1945). Режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1966, 1972-1983), директор и художествен ръководител на театъра (1957-1964). Основател и пръв художествен ръководител на Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1967). Генерален директор на Българската кинематография (1967-1968). Депутат от 6-о до 8-о Народно събрание (1971-1986). Председател на Българския център на Международния театрален институт (1974-1983). Дългогодишен преподавател във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Заместник-председател на Съюза на артистите в България (1982-1983). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1960, 1971). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1964), на орден "Георги Димитров" (1972, 1974).
Тодор Динов, кинорежисьор и художник, създател на българската анимационна школа /1919-2004/.
Художествен ръководител (от 1971) на Студията за анимационни филми в София. Председател на Съюза на филмовите дейци (1967-1976). Депутат в 6-ото Народно събрание (1971-1976). Създател, преподавател и завеждащ катедра по анимация във Висшия институт за театрално изкуство (1980). Автор е на първия български професионален рисуван филм - дипломната му работа "Юнак Марко" (1955). Има над 100 филма, сред които анимационните "Гръмоотвод", "Ябълката", Ревност", "Маргаритката", "Изгонен от рая" и др. Режисьор е на игралните филми "Иконостасът", "Ламята", "Барутен буквар". Има множество изяви и като карикатурист, илюстратор, график, живописец и плакатист. Носител на орден "Стара планина" първа степен (1999), на Наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос в развитието на българското кино (2003) и др.
проф. Минко Балкански, физик /1927/.
Бил е преподавател в университета "Пиер и Мария Кюри" в Париж, Франция, почетен професор на университета. Преподавател във Факултета по физико-математически науки в Сорбоната в Париж (1959), а след това и директор на Лабораторията по физика към Екол нормал сюпериор. Бил е многократно гост-професор в Калифорнийския университет. В Индия е участвал в създаването на Висшия институт за научни изследвания, член е на Индийската академия на науките. Има дългогодишно научно сътрудничество с Китай, работил е в Масачузетския технически университет в САЩ. Основател на фондация "Миню Балкански" (1993), чиято цел е подпомагане на млади таланти в областта на физиката, информатиката и математиката. Основател и президент на Висшия институт за развитие на науката, културата и технологиите (1993). Автор е на 30 книги и редица научни публикации. Кавалер на почетния легион на Франция (1991). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1993). Носител на най-високото френско отличие Кавалер на почетния легион (1991), на орден "Стара планина" първа степен (2003). Удостоен със званието "Д-р хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1993). Носител на орден "Стара планина" (2003). Носител на годишната награда "Будител на годината" 2018 (1 ноември 2018).
доц. Иван Иванов, инженер и политик /1945/.
Преподавател в Техническия университет в София (1968-2013). Член на Академичния съвет на Технически университет в София (1999-2003). Депутат от 38-ото до 41-ото Народно събрание (1997-2013). Съучредител на партия "Демократи за силна България" /ДСБ/ през 2004 г. Заместник-председател на ДСБ (21 юли 2007-26 ноември 2011). Автор е на повече от 60 научни статии, 4 учебника и учебни пособия. От 2 април 2015 г. е председател на Комисия за енергийно и водно регулиране.
Асен Гаргов, композитор и музикант /1949-2017/.
Кариерата му започва в началото на 70-те години на 20 в. във вокален квинтет "Студио В", където е поканен за солист от композитора Вили Казасян. От 1975 г. до 1991 г. Гаргов е дуетен и творчески партньор на Лили Иванова, двамата изнасят редица концерти и записват албуми. Той пише редица песни, както за нея, най-популярната от които е "Детелини", така и да дуета им. След този период има самостоятелна кариера. Като самостоятелен певец е известен с песента "Развод ми дай", станала популярна през 1989-1990 г. Има песни и дуети с Маргарита Хранова. През 1996 г. песента "Забрави за мен" печели първа награда на фестивала "Златният Орфей".
Андрей Дреников, цигулар и композитор /1950/.
Работи в Пловдивската филхармония (1973). Концертмайстор на естрадния оркестър "Младост" към Ансамбъла на Строителни войски (1975-1977). До 1981 г. свири в Симфоничния оркестър на Българско национално радио. Бил е водещ на предаването "Музикален магазин" на Българската национална телевизия и на предаването "В музикалното студио" на Българското национално радио. Изявява се като импровизатор, певец, цигулар, пианист, драматичен и комедиен актьор, шоумен и автор на голяма част от текстовете на своите песни. Работи в Центъра за работа с деца в община "Люлин" в София (1994-2000). Композира от ранна възраст в различни жанрове. Творчеството му обхваща стотици детски, театрални и естрадни песни, музика за над 110 постановки за драматичен и куклен театър в София и страната. Написал е музика за много радио и телевизионни новели, филми, и други предавания. Като композитор и изпълнител изнася стотици концерти за деца и възрастни със своя музика. Носител на почетния знак на Министерство на културата "Златен век" печат на Симеон Велики (21 май 2015).
Росен Петров, телевизионен водещ, сценарист и продуцент /1970/.
През 90-те години на ХХ в. е сценарист на телевизионните предавания "Ку-ку" и "Хъшове", главен сценарист на предаването "Шоуто на Слави" (2001-2008). През октомври 2008 г. създава продуцентската компания "Медиа тайм" (Media Time). Водещ на предаването по bTV "Нека говорят с Росен Петров" (18 май 2009-9 февруари 2014). Един от основателите на партия "Движение Гергьовден" (10 декември 1996). Заместник-председател на партия "България без цензура" (1 март-13 декември 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). От 8 април 2018 г. е водещ на предаването "Операция: История" по Bulgaria ON AIR.
Зинаида Златанова, юрист и политик /1973/.
Работила е в Министерството на околната среда и водите като главен експерт в отдел "Международно сътрудничество и европейска интеграция", а по-късно - началник на отдел "Европейска интеграция". Директор на дирекция "Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции" в Министерски съвет. Ръководител на представителството на Европейската комисия в България от (3 януари 2008-30 април 2013). Заместник министър-председател и министър на правосъдието (29 май 2013-6 август 2014).

На този ден са родени и:

Симон Боливар, латиноамерикански политик, един от ръководителите на борбата за независимост на испанските колонии в Америка /1783-1830/.
През 1813 г. е провъзгласен от Националния конгрес на Венецуела за "Освободител". Взема активно участие в освобождаването на Венецуела (1810) и провъзгласяването й за република (1811), на Нова Гранада (съвременните Колумбия и Панама) (1819) и на провинция Кито (съвременен Еквадор) (1822). На 10 февруари 1824 г. разгромява испанските войски на територията на Перу и застава начело на образуваната на територията на Горно Перу Република Боливия (6 август 1825), наречена на него в негова чест. През 1826 г., в стремежа си да обедини младите латиноамерикански държави, създава в Панама Континентален конгрес. Президент на Велика Колумбия, създадена на територията на тези страни (1819-1830). Създалите се сепаратистки движения в отделните латиноамерикански държави обаче не му позволявят да реализира плановете си и през 1830 г. се оттегля от властта.
Александър Дюма-баща, френски писател и драматург /1802-1870/.
Автор е на романите "Тримата мускетари" (1844), "Двадесет години по-късно" (1845), "Граф Монте Кристо" (1845-1846) и др.
Адолф Шарл Адам, френски композитор /1803-1856/.
Автор е на балетите "Жизел" (1841) и "Корсар"(1856).
Николай Чернишевски, руски революционер, философ, писател и литературен критик /1828-1889/.
Константин Иречек, чешки историк и политик, деец на българската култура /1854-1918/.
През 1879 пристига в София, където е назначен за главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение на Княжество България (1879) и министър на народното просвещение (11 май 1881-5 юли 1882). Има големи заслуги за организиране на учебното дело в България и за създаването на редица културни институти. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Редовен член на Българското книжовно дружество (1884). Автор е на "Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 - 1870" (1872), на историографското изследване, написано с подкрепата на много българи - "История на българите" (1876) на чешки, немски и на руски език, която претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Това е първата цялостна българска научна история, която обхваща периода от древността до 1875 г. Константин Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том "История на българите" (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали. През септември 1884 г. той се завръща в Прага, където е професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет като основно се занимава с история на славянските народи и по-специално историята на българския и сръбския народ. Носител на първия златен медал "За наука и изкуство" от княз Александър Първи (ноември 1883)., на орден "Св. Александър" трета степен (август 1884).
Емил Пикар, френски математик /1856-1941/.
Автор е на трудове по теория на диференциалните уравнения. Член на Френската академия на науките (1924).
Хенрик Понтопидан, датски писател /1857-1943/.
Авторе е на "Юношески години"/ мемоари в 5 тома / (1933), "Преоцветяване" (1936), "Наследство и дълг" (1938) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1917 г. заедно с датския писател и драматург Карл Гелъруп за автентичното описание на съвременния живот в Дания.
Алфонс Муха, чешки художник - живописец, плакатист, декоратор, приложник /1860-1939/.
Един от най-видните представители на стила ар нуво.
Ърнест Блох, американски композитор, цигулар и диригент от швейцарски произход /1880-1959/.
Робърт Грейвс (Роберт фон Ранке Грейвс), британски писател и поет /1895-1985/.
Автор е на романа "Аз, Клавдий" (1934), изследването върху митологията "Бялата богиня" (1948, 1960) и др.
Амелия Ерхарт, американска авиаторка /1897-1937/.
През август 1928 г. тя става първата жена, прелетяла сама над Северна Америка и обратно. През 1929 г. тя печели трето място в авиационноно състезание за жени от Санта Моника до Кливланд в САЩ. През 1930 г. започва да работи за Националната асоциация по аеронавтика, където настоява за отделянето на женските рекорди, въведено по-късно от Международната федерация по аеронавтика. През 1931 г. поставя нов световен рекорд за височина, като достига 18 415 фута. По нейна впрез 1931 г. е създадена организацията "Деветдесет и деветте", за да подпомага жените авиатори. Името на организацията е измислено от нея - на първото събрание се събират точно 99 жени. На 20 май 1932 г. тя излита сама от Харбър Грейс, Нюфаундленд, с идеята да повтори презатлантическия полет на Чарлз Линдберг. След 14 часа и 56 минути каца на пасище в Кълмор, Северна Ирландия, като става първата жена, прелетяла над Атлантическия океан. Днес там се намира център "Амелия Ерхарт". Като първата жена, прелетяла над Атлантическия океан сама, тя получава Орден за постижения в авиацията от Конгреса на САЩ, Орден на Почетния легион от правителството на Франция и златен медал на Националното географско дружество от президента на Хърбърт Хувър. На 11 юли 1935 г. тя става първият човек, летял сам от Хонолулу до Оукланд, Калифорния. По-късно същата година тя лети сама от Лос Анджелис до Мексико и после сама от Мексико до Ню Йорк. На 1 юни 1937 г. заедно с Френ Нунан на оклосветски полет. Излитат от Пърл Харбър. Спират в Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия. На 29 юни 1937 г. пристигат в Лае, Нова Гвинея. Остават им само 11 000 км над Тихия океан. На 2 юли 1937 г. потеглят от Лае, нова Гвинея, към остров Хоуланд и изчезват безследно над Тихия океан. Обявена е за мъртва на 5 януари 1939 г. Останките от самолета не са намерени и до днес.
Блас Рока Калдерон, деец на кубинското работническо и комунистическо движение /1908-1987/.
Генерален секретар на Кубинската комунистическа партия (1934-1940). Председател на Националното събрание на народната власт (1976-1981).
Николай Гриценко, съветски актьор /1912-1979/.
Народен артист на СССР (1964).
Джузепе ди Стефано, италиански оперен певец тенор /1921-2008/.
Ермано Олми, италиански режисьор и сценарист /1931-2018/.
Режисьор и сценарист е на филмите "Дървото на налъмите" (1978), "Легенда за светия пияница" (1988), "Занаятът на оръжията" (2001), "Поляните отново ще цъфтят" (2014) и др. Носител на наградата "Златна палма" (1978). Носител на наградата "Златен лъв" (1988, 2008).
Жозе Жоао Алтафини (Мацола), бразилски футболист /1938/.
Състезава се и за националния отбор по футбол на Италия. Печели златен медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция с националния отбор по футбол на Бразилия. С "Милан" (Испания) печели Европейската купа /дн. Шампионска лига/ (1963).
Тони Дън, футболист от Република Ирландия и треньор /1941-2020/.
С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнирът Купа на Европейските шампиони (1968). Футболист на Република Ирландия за 1969 г.
Ирина Мирошниченко, руска актриса /1942/.
Анатолий Рудаков, руски актьор /1950/.
Дженифър Лопес, американска певица и актриса /1969/.
Участвала е във филмите "Клетката" (2000), "Ангелски очи" (2001), "Петзвезден романс" (2002), "Ще танцуваме ли?" (2004), "Свекървище" (2005) и др.
Дино Баджо, италиански футболист /1971/.
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1994 г. в САЩ с националния отбор по футбол. Печели три пъти турнира Купата на УЕФА (дн. Лига Европа) - с "Ювентус" (Италия) /1993/ и с "Парма" (Италия) /1995, 1999/.
Даниеле де Роси, италиански футболист /1983/.
Печели златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия, сребърен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна, и бронзов медал на Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция, с националния отбор по футбол. Печели златен медал на Европейското първенство за мъже до 21 години през 2004 г. в Германия. На 7 януари 2020 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера.

Това е денят на смъртта на:

Аристотелис Валаоритис, гръцки поет и общественик /1824-1879/.
акад. Петко Стайнов, български юрист и политик /1890-1972/.
Преподавател (1923), ръководител на катедрата по административно право в Юридическия факултет на Софийския университет (1947-1963). Дописен член на БАН (1935). Депутат в 21-ото и 22-ото Обикновено народно събрание (1923-15 май 1930). Министър на железниците, пощите и телеграфите (15 май 1930- 29 юни 1931). Депутат от 23-ото до 25-ото Обикновено народно събрание (20 август 1931-23 август 1944). Министър на външните работи и изповеданията (9 септември 1944 -31 март 1946). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (31 март-6 ноември 1946), и от 1-ото до 5-ото Народно събрание (1949-1971). Член на Националния комитет за защита на мира (25 април 1955-24 юли 1972). Удостоен със званието "Народен деятел на науката (май 1965).
Джеймс Чадуик, британски физик /1891-1974/.
Открил неутрона (17 февруари 1932). Носител на Нобелова награда за физика за 1935 г. за откриването на неутрона (17 февруари 1932).
Рюноске Акутагава, японски писател /1892-1927/.
Печели световна известност с психологическата новела "Рашомон" (1915), по която е създаден едноименният филм на режисьора Акира Куросава (1950). През 1935 г. в Япония е учредена литературна награда на негово име. Самоубива се на 24 юли 1927 г.
Фриц Липман, американски биохимик от немски произход /1899-1986/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1953 г. за откриването на коензим А и ролята му в междинния метаболизъм заедно с британския биохимик от немски произход Ханс Кребс, който я получава за откриването на цикъла на лимонената киселина.
Исаак Сингер, американски писател и драматург от еврейски произход /1904-1991/.
Известен е с романа "Сатана в Горей" (1933). През 60-те и 70-те години на 20-и в. пише сборника "Един приятел на Кафка и други разкази", няколо романа "Магьосникът от Люблин" (1960), "Шоша" (1978) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1978 г.
Анри Зиглер, френски инженер /1906-1998/.
Един от основателите на френския консорциум "Ербъс" (1970).
Георги Ганев, български архитект /1916-2002/.
Съавтор на градоустройствения план на Димитровград (1952). Главен архитект на курортните комплекси "Златни пясъци" (1956), "Св. св. Константин и Елена" и "Чайка" във Варна (1959). Лауреат на Димитровска награда (1952 г., с колектив, 1959 г. с колектив).
Питър Селърс (ист. име Ричард Хенри Селърс), британски комедиен актьор /1925-1980/.
Става известен с участието си в радиопредаването "The Goon Show" на "Би Би Си" (1951-1960). Участвал е във филмите "Убийците на старата дама" (1955), "Голата истина" (1957), "Аз съм добре, Джак" (1959), "Милионери" (1960), "Игра за двама" (1962), "Лолита" (1962), Розовата пантера" (1964), "Какво ново, котенце" (1965), "Партито" (1968), "Присъствие" (1979) и др. Носител на наградата на Британската академия за кино и телевизия /БАФТА/ (1960) и наградата "Златен глобус" (1979).
Тацио Сечиароли, италиански фотограф /1925-1998/.
Христо Кирков, български кинокритик и сценарист /1928-1997/.
Заместник главен редактор и главен редактор на "Интерфилм" в София прес (1970-1975), главен редактор на редакцията за производство на игрални филми в Българска национална телевизия (1975-1980). Първи заместник генерален директор и заместник-председател на Държавно обединение "Българска кинематография" по художествено-творческите въпроси (1980-1990). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1965) и на орден "Кирил и Методий" първа степен (1978).
Анатолий Фирсов, съветски състезател по хокей на лед /1941-2000/.
Трикратен олимпийски шампион с националния отбор по хокей на лед на СССР - през 1964 г. в Инсбрук, Австрия, през 1968 г. в Гренобъл, Франция, и през 1972 г. в Сапоро, Япония. Световен шампион е осем пъти (1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971) и осем пъти е европейски шампион (1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971). През 2014 г. Висшата хокейна лига на Русия учредява награда на негово име "Анатолий Фирсов", която се присъжда ежегодно на най-добрия играч в лигата.
Ванча Дойчева, българска актриса /1942-2017/.
От 1966 г. играе в Народния театър "Иван Вазов". Играе и на сцената на Театър 199. Председател на Съюза на артистите в България (19 януари 1987-20 март 1990). Има над 250 роли в театъра, киното, радиотеатъра и телевизията. Записвала е и приказки в "Балкантон". Участвала е във филмите "Конникът" (1964), "Грамофон и маслини за моите приятели" (1965), "Цар Иван Шишман" (1969), "На всеки километър" (1969-1971), "Мечтател" (1975), "Звън на кристал" (1985), "Закъсняло пълнолуние" (1996) и др. През 1991 г. е сред учредителите на фондация "Васил Левски" и неин председател (1998-2000). Лауреат на Димитровска награда (юни 1971). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (1974) и "Народен артист" (май 1982). Носител на почетен знак на Министерство на културата "Златен век" - огърлие, грамота за изключителен принос в развитието на българската култура (май 2017).

Подобни статии

  • 17 септември - Денят на София

    17 септември - Денят на София

    • Денят на София. Отбелязва се съгласно Решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. в деня на църковния празник на св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов - 17 септември. Съгласно Наредба за символиката и отличията на Столична община, приета с Решение 23/20 декември 2007 г., в Деня на София се провежда тържествена сесия на Столичния общински съвет, на която се връчват отличията на Столична община.\
    • Денят на Лом. Отбелязва се от 1993 г. съгласно Решение 171 на Общинския съвет от 21 юли 1993 г. в деня на църковния празник на св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов - 17 септември.
    • Празникът на община Костинброд. Отбелязва се от 2007 г. съгласно Решение на Общинския съвет от 14 юни с. г. Годишнина от обнародването /1974/ на Указ 1942 на Държавния съвет, издаден на 4 септември 1974 г., с който Костинброд е обявен за град.
    121
  • Главният архитект на историческите паметници на Франция ще разкаже за предизвикателства на реконструкцията на Нотр Дам

    Главният архитект на историческите паметници на Франция ще разкаже за предизвикателства на реконструкцията на Нотр Дам

    Главният архитект на историческите паметници на Франция ще разкаже за предизвикателства на реконструкцията на катедралата "Нотр Дам дьо Пари". Проф. Бенжамен Мутон ще изнесе лекция утре в Софийския университет "Св. Климент Охридски", съобщават от Френския институт. Мутон е професор в престижното училище "Шайо" от 1983 до 2016 г.

    66