25 юли - На този ден през 1261 г. Константинопол e превзет от армиите на никейския император Михаил VIII Палеолог

На 25 юли 1261 г. Константинопол e превзет от армиите на никейския император Михаил VIII Палеолог.

На този ден в България:

1869 - В Букурещ излиза бр. 1 на в. "Отечество" (седмичник на български и румънски) - "вестник политически и книжевни" под редакцията на Пантелей Кисимов (Пандели) и Добри Войников. Излиза до 17 юли 1871 г.
1878 - В Пловдив излиза бр. 1 на в. "Марица" - първият български общонационален вестник след Освобождението. Последният брой излиза на 6 септември 1885 г. Издател е Христо Г. Данов. Излиза два пъти седмично (през 1882/1883 - три пъти) по инициатива на Тодор Бурмов, вицегубернатор на Пловдив и се субсидира от руското гражданско управление. Излизат общо 745 бр. Вестникът е списван на български и френски език. Негови редактори последователно са Григор Начович, Иван Гешов, Георги.Груев, Михаил Маджаров и Стефан Бобчев, а сред сътрудниците му са Стоян Михайловски, Св. Миларов, Марин Дринов, Д.Хр.Бръзицов и др. Медията си поставя задачата да подкрепи изграждането на свободния живот на българския народ, да изразява любовта му към руските освободители и да съдейства за всестранното развитие на културата. В центъра на вниманието му стоят общонационални интереси, дискутират се източнорумелийските проблеми и политическите проблеми в Княжеството, както и богатия обществен живот в него.
1879 - България установява дипломатически отношения с Италия на ниво дипломатически агентства. С писмо от тази дата италианският посланик в Петербург, Русия, съобщава на императорския руски комисар в София княз Дондуков-Корсаков, че е уведомил МВнР на Русия за назначаването на Доминико Бруненджи за италиански генерален консул в България.Дипломатическите отношения между България и Италия са прекъснати на 23 септември 1915 г. по време на Първата световна война, когато България скъсва дипломатическите си отношения със страните от Съглашението, включително и с Италия. Възстановени са на 14 септември 1920 г. С нота от 6 септември 1944 г. (връчена на 7 септември) България скъсва дипломатическите си отношения с Италия по време на Втората световна война (1939-1945) и ги възстановява отново на 3 януари 1945 г. На 28 април 1964 г.са издигнати в ранг на посолства.
1926 - В Пловдив е основан футболен клуб "Локомотив".
1966 - С Разпореждане 144 на Министерския съвет се създава Нов драматичен театър "Сълза и смях". Официално е открит на 28 февруари 1967 г. с постановката на Николай Фьодорович Погодин "Имат думата аристократите". Театърът носи името на първата Народна драматическа трупа "Сълза и смях", създадена на 5 февруари 1892 г., която през 1904 г. е преименувана в Народен театър в София (дн. Народен театър "Иван Вазов"). През 1997 г. е обявен за "Открита сцена" - продуциращ център. С Постановление 152 на Министерския съвет от 28 юли 2010 г. театърът се влива в Народен театър "Иван Вазов" като открита сцена "Сълза и смях". През 2014 г. се отделя като "Открита сцена" към Народно читалище "Славянска беседа 1880", а от 12 май 2015 г. се нарича Открита сцена "Сълза и смях".
2002 - Подписан е договор за продажба на 100 процента от капитала на "Фармахим холдинг" ЕАД София и на 45,89 процента от капитала на НИХФИ АД София със "Софарма" АД, София.
2008 - Хасковският окръжен съд осъжда черногореца Будимир Куйович на 16 години лишаване от свобода за създаване, организиране и ръководене на престъпна група, и като подбудител и помагач за контрабанда на хероин.
2011 - В 20.57 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 5 по скалата на Рихтер и с епицентър на около 430 км в югоизточна посока от София извън територията на България. Земетресението е усетено в някои селища в Югоизточна България. Няма данни за жертви и нанесени материални щети.
2014 - Председателят на парламентарната група на "Коалиция за България" Атанас Мерджанов връща проучвателния мандат за съставяне на правителство, връчен на коалицията от президента Росен Плевнелиев, след като на 24 юли 2014 г. Народното събрание приема подадената на 23 юли 2014 г. оставка на правителството на Пламен Орешарски.
2015 - Служителите на Министерството на вътрешните работи в сектор "Сигурност" излизат на протест пред храм-паметника "Александър Невски" под надслов "Съсипвайки нас, убиват вас". Те са недоволни от пенсионната реформа и настояват за тригодишен гратисен период, както и за структурни промени в системата и основно в главната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението".
2016 - Върховната касационна прокуратура приема жалбата на Лютви Местан срещу решението на Софийския градски съд да откаже да регистрира "Демократи за отговорност, свобода и толерантност" като партия. Според прокуратурата действията на съдията-докладчик при решението са излезли извън рамките на законосъобразността.
2017 - Водещият на сутрешния блок в БНТ Иво Никодимов брутално и немотивирано е нападнат в Борисовата градина на път за работа от трима непознати малко след 15.00 ч, които успели да избягат. След побоя Иво Никодимов успява да стигне до сградата на БНТ. Колегите му извикали линейка, с която бил откаран до Военномедицинска академия. След инцидента с техния колега от БНТ излизат с официална позиция.
2018 - Парламентът приема окончателно на второ четене промените в Административнопроцесуалния кодекс. Измененията влизат в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на някои разпоредби. От 10 октомври 2019 г. исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях могат да се подават до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги и по електронен път посредством електронни съобщения, подписани с електронен подпис. В срок до 1 юли 2019 г. Висшият съдебен съвет обезпечава необходимия брой административни съдии. В срок до 1 януари 2021 г. Висшият съдебен съвет, Върховният административен съд, Административният съд-София град и Административният съд-София област получават необходимия сграден фонд за обезпечаване и осъществяване на дейността им съобразно натовареността и разпределението на делата.
2019 - Народното събрание приема промени в Закона за културното наследство, свързани с издаването на разрешения за извършване на музейна дейност от частни музеи. С тях се регламентират документите, удостоверяващи наличието на изискванията на закона, и се намалява срокът за издаване на разрешението от министъра на културата за извършване на музейна дейност от частни музеи от три на два месеца. Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности, задължени да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, при неспазване на изискванията да се наказват с глоба от 15 000 до 30 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция от 25 000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
2020 - За 17-ти пореден ден протестиращи искат оставката на правителството и на главния прокурор с демонстрация в центъра на София. Събралите се граждани спират движението на ключови кръстовища в столицата.

На този ден по света:

1261 - Константинопол, столица на Латинската империя (1204-1261), e превзет от армиите на никейския император Михаил VIII Палеолог. Възстановява се Византийската империя, раздробена на части след Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г., довел и до падането на столицата в ръцете на западните рицари. На 15 август 1261 Михаил VIII е коронясан за единствен император (василевс) на ромеите и дава началото на династията на Палеолозите, управлявала империята до ликвидирането й от османците през 1453 г. Самият той заема престола в Никея през 1259 г. и си поставя за главна цел да си върне столицата.
1826 - В Петропавловската крепост в Петербург, Русия, са обесени водачите на въстанието на декабристите Павел Пестел, Сергей Муравьов-Апостол, Михаил Бестужев-Рюмин, Кондратий Рилеев и Пьотр Каховски. Това е първото въстание срещу самодържавието и крепостничеството (14 декември 1825 - 3 януари 1826). Руските дворяни революционери, известни като декабристи, вдигат въстание срещу самодържавието и крепостичеството - започва на 14 декември 1825 г. в Петербург, Русия. Разгромено е на 3 януари 1826 г. Под съдебна отговорност са подведени повече от 500 човека, които са разделени в 11 раздела. 121 са осъдени на смърт. След екзекуцията на първите пет останалите са изпратени на пожизнена каторга в Сибир и Кавказ. Дванадесет от осъдените са последвани от жените си.
1902 - Основан е парагвайският футболен клуб "Олимпия" - Асунсион.
1909 - Френският пилот Луи Блерио прелита за пръв път протока Ламанш с построения от него самолет - моноплан "Блерио XI". Той излита край селцето Ла Барак, недалеч от Кале, Франция, и след около 40 минути каца край Дувър, Великобритания. С полета си Луи Блерио доказва, че самолетът е ново средство за придвижване и става най-прочутият пилот в зората на авиацията, национален герой на Франция и печели обявената от английския вестник "Дейли Мейл" награда от 1000 паунда.
1916 - В САЩ за първи път в света е използван противогаз при спасяването на 32 души, затрупани след експлозия в мина, близо до езерото Ери в щата Пенсилвания. Патентован е от Гарет Морган (1877-1963) на 13 октомври 1914 г.
1917 - В Париж, Франция, е произнесена присъдата срещу нидерландската танцьорка Мата Хари (ист. име Маргарете Гертруда Зеле). Тя е осъдена на смърт по обвинения в шпионаж в полза на Германия и в дезинформация на френските разузнавателни служби по време на Първата световна война (1914-1918). Арестувана е на 13 февруари 1917 г. Екзекутирана е на 15 октомври 1917 г.
1943 - Големият фашистки съвет в Рим, Италия, приема резолюция за отстраняване на фашисткия диктатор, министър-председател на Италия Бенито Мусолини "Дучето" (от 31 октомври 1922) от власт и за предаване на върховното командване на армията на краля, което слага край на фашизма в Италия. Големият фашистки съвет е сформиран от Мусолини след създаване на Националната фашистка партия през 1919 г. и включва най-видните дейци на фашизма. Тази инстанция подготвя всички по-важни решения, засягащи не само Националната фашистка партия, но и цялата държава. През м. декември 1928 г. е приет закон за структурата и правомощията на Големия фашистки съвет като върховен политически и държавен орган. Правителството играе чисто административна роля - изпълнява решенията на Съвета, а Корпоративната камара ги узаконява, когато е необходимо.
1946 - Извършен е първият в света подводен ядрен опит от САЩ на атола Бикини. Това е петият ядрен взрив, извършен от САЩ. Първият е на 16 юли 1945 г. край Тринити, щата Ню Мексико, САЩ. На 6 август 1945 г. е хвърлена атомна бомба над Хирошима, Япония. На 9 август 1945 г. са хвърлени 2 бомби над Нагасаки, Япония. Четвъртият е на 1 юли 1946 г. на атола Бикини.
1952 - Влиза в сила конституцията на Пуерто Рико, която провъзгласява острова за "свободно присъединила" се държава към САЩ. Конституцията е приета на 3 юли 1952 г.
1978 - Във Великобритания се ражда Луиз Браун - първото бебе, заченато по метода ин витро в клиника "Боурн Хол" в Кеймбридж. Методът "ин витро" е открит от британския учен Робърт Едуардс. Той започва фундаменталното си изследване през 50-те години на 20 в., осъзнавайки, че оплождането извън тялото може да бъде възможно лечение на безплодието. Робърт Едуардс открива условията, при които спермата се активира и става способна да оплоди яйцеклетката. През 1969 г. усилията му се увенчават с успех, когато за пръв път човешка яйцеклетка е оплодена в епруветка. Той се свързва с гинеколога Патрик Стептоу, с когото заедно развиват оплождането "ин витро" от експеримента до практическата медицина. На 5 октомври 2010 г. е обявено, че носителят на Нобеловата награда за физиология и медицина за 2010 г. е Робърт Едуардс - "бащата" на първото "бебе в епруветка".
1984 - Първо излизане на жена космонавт в открития Космос. Това е съветската космонавтка Светлана Савицкая по време на полет на космическия кораб "Союз Т-12" (17- 29 юли 1984).
1992 - Открити са 25-ите летни Олимпийски игри в Барселона, Испания. Игрите завършват на 9 август 1992 г. В тях участват 9356 спортисти (2704 жени и 6652 мъже) от 169 държави, които се състезават в 25 вида спорт.
1994 - Министър-председателят на Израел Ицхак Рабин и кралят на Йордания Хюсеин подписват Вашингтонската декларация за нормализиране на отношенията и за принципите на икономическото сътрудничество. С това се прекратява 46-годишното състояние на война между двете страни. Документът е подписан и от президента на САЩ Бил Клинтън.
2000 - В Белград, Сърбия, е основана Асоциация на балканските издателства. В нея членуват независими частни издателства от бившите югославски републики и Румъния, България, Гърция и Албания. Член от българска страна е в. "Литературен вестник". Асоциацията се финансира от международни фондации и организации по линия на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа.
2000 - Във Франция катастрофира пътническият свръхзвуков самолет "Конкорд" на авиокомпанията "Ер Франс". Загиват 137 души.
Самолетът на "Ер Франс", извършващ полет от Париж за Ню Йорк, САЩ, се разбива върху хотел "Рьоле Бльо" в гр. Гонесна малко след излитане от летище "Роаси-Шарл де Гол" към 16,45 ч. местно време. Това е първият инцидент с "Конкорд". Свръхзвуковият самолет е произведен през 1975 г. и е третият "Конкорд" серийно производство. Към момента на катастрофата самолетът е имал 12 000 летателни часа. Авиолайнерът, който прекосява Атлантическия океан със скорост 2200 км/ч е смятан за един от най-сигурните самолети в света.
2001 - Русия опрощава 572 млн. долара от дълговете на най-бедните държави в света към нея. Така тя се нарежда на първо място сред страните от Г-8 по обема на опростените дългове като дял от брутния вътрешен продукт. Самата Русия е с много голям дълг към Парижкия клуб на държавите кредиторки с 48,3 млрд. долара.
2002 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва закон, който позволява продажбата на селскостопански земи на чужденци за пръв път от царско време.
2002 - Министърът на външните работи на Чехия Цирил Свобода и папският нунций Ендер подписват споразумение, с което Чехия признава правния статут на Римокатолическата църква.
2002 - Абдул Калам полага клетва като президент на Индия. Той е създател на индийската ракетна програма и е избран за държавен глава на 15 юли 2002 г. с мнозинство от депутатите във федералния парламент и щатските парламенти на Индия. Седемдесет и една годишният Абдул Калам, който е мюсюлманин по вероизповедание, получава подкрепата не само от партиите от управляващата коалиция, но и от по-големите опозиционни партии.
2007 - Пратибха Патил - първата жена президент на Индия, полага клетва на церемония в парламента.
2009 - Във Великобритания в старчески дом на 111 години умира Хари Пач. Той е един от последните ветерани от Първата световна война (1914-1918). Служил е в леката пехота и е участвал в битката при Пасхендале в Белгия през 1917 г.
2012 - Телевизията на КНДР съобщава, че първият председател на Националния комитет на отбраната Ким Чен-ун се е оженил. Първата дама се казва И Сол-джу. Тя е родена през 1989 г. и се смята, че е омъжена за Ким Чен-ун от 2009 г.
2013 - В Кьолн, Германия, в зоологическата градина се раждат два крокодила от редкия вид - филипински. Това е първи случай в Европа, когато в зоопарк се раждат малките на обявения за застрашен от изчезване вид влечуги. Общо в света са се запазили само 200 филипински крокодила.
2014 - Бившият президент на Киргизстан Курманбек Бакиев е признат за виновен и осъден задочно на доживотен затвор за ролята си в насилственото разпръсване на опозиционен митинг през м. април 2010 г., в резултат на което загиват 77 души. Курманбек Бакиев е свален от власт след масовия бунт срещу икономическия застой и повсеместната корупция в страната.
2015 - В болница в гр. Сиатъл, щата Вашингтон, САЩ, на 83-годишна възраст умира писателката Ан Рул. Тя е автор на 30 криминални романа, които се базират на истории от американската действителност. Много от тях са бестселъри. Част от книгите й са филмирани.
2016 - Икономическият и социален съвет на ООН (ИКОСОС) гласува резолюция, съгласно която базираният в Ню Йорк Комитет за защита на журналистите (КЗЖ) получава статут на неправителствена организация, акредитирана към ООН. С документа, приет с гласовете на 40 страни, съветът предоставя на КЗЖ "специален консултативен статут на неправителствена организация", който ще позволи на КЗЖ да участва в заседанията на ООН. Икономическият и социален съвет разрешава да бъде акредитирана и друга неправителствена организация - "Младежка коалиция за сексуални и репродуктивни права", подкрепяща правата на хомосексуалните.
2017 - В Делхи, Индия, новият президент Рам Нат Ковинд, избран на 17 юли 2017 г., полага клетва като 14-и президент на Индия.
2018 - В Босилеград, Сърбия, се провежда среща на медиите на българското малцинство в Сърбия, организирана от Българската телеграфна агенция /БТА/ и сдружение "ГЛАС". Форумът дискутира ролята на медиите за решаването на проблемите на сънародниците ни от региона. Срещата е открита от генералния директор на БТА Максим Минчев, посланика на България в Сърбия Радко Влайков, генералния консул на България в Ниш Едвин Сугарев и медийния експерт доц. Георги Лозанов. Сред темите, които са дискутирани са "Каква е ролята на медиите на българското малцинство за опазването на българската общност в Сърбия?", "Как медиите като цяло биха могли да съдействат за решаването на проблемите на сънародниците ни от региона?", както и въпроси с финансирането на малцинствените медии. Сред участниците в кръглата маса са представители на различните етноси в Сърбия, медии от Цариброд, Босилеград, Ниш, Буяновац. На срещата присъстват депутати от Сърбия и народни представители от България, сред които и такива от комисията по култура и медии, и комисията по външна политика. Гости има и от Агенцията за българите в чужбина и президентството.
2019 - Американската частна компания "Спейс Екс" успешно изстрелва от американската военновъздушна база в Кейп Канаверал в щата Флорида, ракета-носител "Фалкън 9" с кораба "Дракон", който трябва да достави около 2,5 тона товари за екипажа на Международната космическа станция (МКС). Товарите включват продоволствие и материали за научни експерименти. Това е третият полет на "Дракон" до Международната космическа станция и 18-ата мисия за доставка на "Спейс Екс" до станцията. Стартът е отложен с едно денонощие заради лошо време. Товарният кораб се е завърнал на Земята на 27 август 2019 г. и при обратния си полет е пренаесъл около 1,5 тона товари.
2020 - В затвор в Киргизстан на 69-годишна възраст умира журналистът и правозащитник Азимжан Аскаров, излежаващ от 2010 година доживотна присъда по обвинения в разпалване на етническа омраза в страната. През 2015 г. САЩ връчват наградата за човешки права на Държавния департамент на Азимжан Аскаров, заради което Киргизстан прекратява споразумение за сътрудничество, сключено между двете страни през 1993 г.

Родени на този ден българи:

Стоян Бъчваров, актьор и режисьор /1878-1949/.
Основател на Общинския професионален театър във Варна /дн. Театрално-музикален продуцентски център - Варна/ (1921) и негов директор (1921-1923; 1932-1935). От 1958 г. Драматичният театър във Варна носи неговото име.
Петър Стъпов, писател и читалищен деец /1910-1992/.
Учител в Търговище (1930-1942). Развива активна читалищна дейност. Един от основателите на Съюза на българските писатели от провинцията (3 март 1934-1944). Финансов инспектор в София (1942-1944), служител в Министерството на информацията (1944-1945), редактор на литературните вестници "Лост" и "Стожер" (1945-1946). Член на редколегията на в. "Литературен фронт" (1945-1955). Драматург в Народния театър за селото (1951-1952). Главен редактор на в. "Септемврийче" (1948-1949). Един от основателите и заместник главен редактор на сп. "Картинна галерия" (1957-1971). Сътрудничи на в. "Литературен глас", в. "Литературен живот", в. "Заря", в. "Жупел", в. "Светлоструй", в. "Гребец", сп. "Изкуство и критика", сп. "Златорог" и др. Автор е на повече от 70 книги с исторически романи, повести, разкази, новели, приказки за деца и др. Носител на орден "Народна република България" първа (1985) и орден "Народна република България" трета степен (1980). Почетен гражданин на Търговище (1970).
проф. Ана Върбанова, лекар физиолог /1922-2001/.
Научен сътрудник в Института по експериментална медицина при БАН (1949-1952). Завежда (1960) лаборатория по интерорецепция в Института по физиология при БАН. Директор на Института за изучаване на мозъка при Българска академия на науките (1976-1988). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1984).
Атанас Славов, писател, преводач и журналист /1930-2010/.
Преподавател по английска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1961-1971). Работи в Института по изкуствознание при Българската академия на науките (1966-1976). През 1976-1989 г. живее в САЩ. В чужбина работи най-напред като автор на свободна практика в радио "Свободна Европа" и Би Би Си Лондон /1978/, в Център "Уудроу Уилсън" в отдел, изучаващ проблемите на източноевропейските култури /1979/, в Държавния департамент, Вашингтон, като инструктор по български език /1980-83/, в Центъра за езикови научни изследвания, Мериленд /1983/ и в "Гласа на Америка" като радиосценарист, редактор и диктор. През 1978-1979 г. радио "Свободна Европа" излъчва мемоарите му (издадени на български език в Париж през 1983 г. под заглавие "С трева обрасли"), за които в България е осъден на 9 години лишаване от свобода (присъдата е отменена през 1991). След 1989 г. се завръща в България. Автор е на 49 книги със стихове, фантастика, изкуствоведски изследвания, на книги за деца, сценарии за анимационни филми, за документални и пълнометражни филми. Превежда от английски Чарлз Дикенс, Греъм Грийн, Шон О'Кейси, Уилям Сароян, Колридж и др. Сътрудничи активно на изданията "Литературна мисъл", "Пламък", "Септември", "Изкуство" и др. Дарява архива си на Нов български университет. Носител на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов" за 1992 г., на орден "Стара планина" първа степен за особено големия му принос в областта на българската литература, изкуствознание и фолклор и по повод на неговата 70-годишнина (23 май 2001) и др.
Георги Атанасов, политик /1933/.
Секретар на Централния комитет (ЦК) на Димитровският комунистически младежки съюз /ДКМС/ (1962-1965), първи секретар на ЦК на ДКМС ( 29 април 1965-13 януари 1968). Секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/ (19 декември 1977-20 март 1986). Заместник-председател на Държавния съвет и председател на Комитета за държавен и народен контрол (17 юни 1981-3 януари 1984). Министър-председател (24 март 1984-8 февруари 1990). Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1986). Носител на орден "Георги Димитров" (1983) и на орден "13 века България" (1984). През1992 г. е осъден на 10 години затвор за неправомерно отклоняване на средства от държавния бюджет. Помилван е с указ на президента от 1 август 1994 г.
Симеон Венов, художник, график и илюстратор /1933-1999/.
Секретар на секция "Графика" и заместник-председател на Съюза на българските художници (1985-1989), дългогодишен член на управителния съвет на съюза. Илюстрира книгите "Чичовци" от Иван Вазов (1966), "Крали Марко" (1973) и др. Участва в оформлението на паметника "Създатели на българската държава" над град Шумен с мозайка-триптих (в съавторство с Владислав Паскалев). Участвал е в представителни изложби на съвременната българска графика в чужбина и в редица международни биеналета и триеналета на графиката в България и чужбина. Има самостоятелни изложби в София (1979, 1984, 1996, 1999), Варна, Бейрут (1985, 1991), Самоков (1986), Добрич, Каварна (1988). Носител на наградата на Съюза на българските художници за цялостно творчество (1999). Удостоен със званието "Народен художник" (23 май 1986).
Георги Кордов, певец, композитор, диригент и музикален педагог /1934-2006/.
Певец в Ансамбъла за песни при Българското радио (1958-1963). Солист на Естрадата при Българската народна армия /дн. Представителен ансамбъл на Въоръжените сили на Република България/ (1963-1975). Секретар на Съюза на музикалните дейци в България (1974-21 февруари 1984). Бил е преподавател по пеене в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория (1974-1995) и в Нов български университет. Автор е на песните "Приказка", "Искам да те помня все така", "Вечерна песен". Сред най-популярните му песни са "Свири, хармонико", "Брезите и момичето".
Александър Стефанов, скулптор и художник /1943/.
Скулптор на редица паметници в страната, сред които паметникът на Стефан Стамболов в градинката до "Кристал" в София, в съавторство с Иван Славов и арх. Иван Аврамов, паметникът на Васил Левски и неговите сподвижници в с. Голям извор и др. Бил е член на Управителния съвет на Съюза на българските художници. Автор е и на книгата-анкета "Левски и Попа", на книгата "Тибет - на покрива на света с Людмил Янков".
проф. Красимир Гигов, лекар /1943/.
Специалист по военна токсикология и организация на медицината на катастрофите. Работи във Военна болница - Русе (1970-1976), във Военно-медицинска академия - София /ВМА/ (1976-1997). В периода 1981-1983 г. е в състава на Военно-медицинската бригада в Алжир. Във ВМА е бил преподавател, началник на отделение, началник на катедра "Медицина на катастрофите", зам. началник на ВМА, началник направление "Военно здравеопазване". Главен секретар на Министерството на здравеопазването (18 август 2003-14 юли 2009). Директор на Националния медицински координационен център (август 2009-31 декември 2009). Главен секретар на Секретариата на Българския червен кръст (БЧК) (1 януари 2010-31 декември 2011). Генерален директор на БЧК (2003; 2012-2018). Главен секретар на Министерството на здравеопазването (2018-2019). От м. януари 2019 г. и понастоящем е генерален директор на БЧК. Има около 250 публикации и четири учебника в съавторство. Бил е член на редколегиите на научни списанията като "Военна медицина", "Здравен мениджмънт", "Авиационна, морска и космическа медицина", "Военна медицина и фармация" и др. Носител на Златен почетен знак - първа степен с лента на Министерството на здравеопазването.
доц. Кирчо Атанасов, математик и политик /1945/.
От 1972 г. е учител в Образцова математическа гимназия "Акад. Кирил Попов" в Пловдив, директор на гимназията (1975-2005; юли 2009-септември 2010). Заместник-министър на образованието и науката (2 септември 2005-27 юли 2009). Основател на проекта "Народни будители и Аз" (2010), президент на Ротари клуб Пловдив - Пълдин (2012-2013). Носител на званието "Герой на социалистическия труд". Почетен гражданин на Пловдив (юни 2005). Носител на орден "Стара планина" първа степен (18 май 2006). Носител на почетното звание "доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (2009).
проф. Никола Филчев (Никола Филчев Борисов), юрист и политик /1948/.
Бил е съдия във Върховния съд (1991-1997). Заместник-министър правосъдието и правната евроинтеграция (юни 1997-18 февруари 1999). Главен прокурор на България (22 февруари 1999-22 февруари 2006). Посланик на България в Казахстан (21 март 2006-5 януари 2009). От 1996 г. е преподавател в в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство. Автор е на много публикации и учебници. От 14 май 2020 г. е член на новосформирания Експертен съвет към главния прокурор.
Сашо Диков (Сашо Диков Стойков), спортен коментатор и журналист /1952/.
Работил е в спортната редакция на Българската национална телевизия (1978-1993). Работил е в телевизия Канал 3 (1996-2013), програмен директор на телевизията (2000-2013). Водещ на предаването "Дикoff" по "Нова телевизия" (2013-2015). От м. ноември 2015 г. е водещ на авторското си предаване "Просто Диков" по "Би Ай Телевизия" (BiT). Програмен директор на телевизия BiT (11 април 2017-февруари 2018). От 13 април 2018 г. води предаването "Евро ДикоФ" по телевизия "Евроком". Автор е на автобиографичната си книга "Истината боли. Безмилостно за медиите, политиката, спорта и жените" (2016).
Боян Магдалинчев, юрист /1954/.
Работи в Районния съд в Разлог (1982-1983), в Районния съд в Гоце Делчев (1983-1993). Заместник-председател на Районния съд в Гоце Делчев (1993-1997). Член на Висшия съдебен съвет (1998-2003). Съдия във Върховния административен съд /ВАС/ (1997-2004; 2010-2012), председател на отделение във ВАС (2004-2010). Заместник-председател на Върховния административен съд (2012-2017). От 3 октомври 2017 г. е член на Висшия съдебен съвет и негов представляващ.
Живка Гичева, журналист, сценарист и продуцент /1957-2009/.
Била е телевизионен водещ и продуцент на предаването "Защо не!" и водещ на предаването "Вариант 3" по Българска национална телевизия. Автор на повече от 20 документални филма за българите в чужбина и на повече от 30 документални филма от поредицата "България днес".
Георги Софкин, спортист и обществен деец /1959/.
Седем пъти е национален шампион по бадминтон за юноши. През 2003 г. печели сребърен медал от световните корпоративни игри. Световен шампион по бадминтон на Олимпийските игри за хора с нисък ръст в Рамбойе, Франция (юли 2005). Основател на сдружение национална организация "Малки български хора" (1996) и неин председател (19 март 1996-април 2007). Създател и президент на организация "Малки европейци". Бил е председател на националната спортна асоциация "Нисък ръст".
Къци Вапцаров (Кръстьо Вапцаров), актьор, телевизионен водещ и продуцент /1963/.
Иван Алексиев, политик /1965/.
Заместник-кмет на община Поморие (януари 2008-юли 2009). Депутат в 41-то (27 юли 2009-4 ноември 2011). От м. ноември 2011 г. е кмет на община Поморие.
Севдалин Минчев, състезател по вдигане на тежести /1974/.
От европейски първенства печели три златни медала (1992, 1999, 2004, 2005) и осем сребърни медала (1991, 1993, 1994, 1995, 1996, 1997, 2000). Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ. От световни първенства печели един сребърен медал (1991) и четири бронзови медала (1994, 1997, 1998, 1999). През спортната си кариера подобрява 3 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Почетен гражданин на Сливен (1996).

На този ден са родени и:

Артър Джеймс Балфур, британски политик /1848-1930/.
Лидер на Камарата на общините (1891-1892, 1895-1905). Първи лорд на Държавното съкровище (1891-1892, 1895-1905). Лорд-пазител на печата (1902-1903). Министър-председател на Великобритания (11 юли 1902-5 декември 1905). Министър на външните работи на Великобритания (10 декември 1916-23 октомври 1919). Лорд-председател на Тайния съвет (1919-1922). На 2 ноември 1917 г. в качеството си на министър на външните работи на Великобритания той изпраща писмо до водача на еврейската общност във Великобритания барон Лайънъл Уолтър Ротшилд, в което изразява подкрепата на Великобритания за създаването на еврейска държава в Палестина - т. нар. Декларация на Балфур.
Сергей Лебедев, съветски учен химик /1874-1934/.
Открил метода за получаване на синтетичен каучук (1928).
Алфредо Казела, италиански композитор, пианист, диригент и музиковед /1883-1947/.
Автор е на опери, балетни постановки, симфонии, трудове по история и теория на музиката. От 1952 г. на негово име в Неапол се провежда международен конкурс за пианисти "Алфредо Казела", а през 1967 г. в Л'Акуила на негово име е създадена консерватория "Алфредо Казела".
Елиас Канети, австрийски писател /1905-1994/.
Роден е в Русе, като семейството му живее в града до 1911 г. Сред основните теми в творчеството му са проблемите на властта, масовите движения, смъртта. Автор е на пиесите "Сватба" (1932), "Комедия на суетата" (1934), романа "Заслепението" (1935), философския труд "Маси и власт" (1960), записките "Провинцията на човека" (1973), есеистичния сборник "Съвестта на думите (1975), автобиографичните книги "Спасеният език" (1977), "Факел в ухото (1980), "Игра с очи" (1985), записките "Тайното сърце на часовника" (1987) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1981 г. за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила. През 1992 г. в чест на писателя в родния му град Русе е учредено международното дружество "Елиас Канети". През 2005 г. в Русе е учредена и националната литературна награда "Елиас Канети".
Василий Шукшин, съветски писател, сценарист, актьор и режисьор /1929-1974/.
По време на следването си във Всерусийския държавен кинематографичен институт в Москва, през 1958 г., той се снима в първата си главна роля, във филма "Двамата Фьодоровци" и публикува в сп. "Смена" първия си разказ. Първата му книга сборник с разкази "Селски жители" излиза през 1963 г. По същото време той работи като режисьор в киностудията "Максим Горки" и снима по собствен сценарий филма "Живее такъв момък". През 1974 г. Шукшин е поканен като актьор за една от главните роли във филма на Сергей Бондарчук "Те се сражаваха за Родината". По време на снимките по река Дон, Василий Шукшин умира внезапно на парахода "Дунав" близо до с. Клетская, Волгоградска област, на 2 октомври 1974 г. Автор е на "Селски жители" (1963), както и режисьор и сценарист на филмите "Живее такъв момък" (1963) и "Калина Алена " (1974).
Робърт Зелик, американски юрист, обществен деец и дипломат /1953/.
Постоянен търговски представител на САЩ (6 февруари 2001-22 февруари 2005). Първи заместник държавен секретар на САЩ (23 февруари 2005-19 юни 2006). Президент на Международната банка за възстановяване и развитие /Световната банка/ (1 юли 2007-1 юли 2012).
Иман (Иман Мохамед Абдулмаджид), сомалийска актриса и модел /1955/.
Фьодор Черенков, съветски футболист и треньор (след 1991 г. - руски) /1959-2014/.
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР, с националния отбор по футбол.
Магдалена Форсберг, шведска състезателка по скибягане и биатлон /1967/.
Състезава се в скибягането от 1988 г. до 1996 г., а в биатлона от 1993 г. до 2002 г. Всичките и медали са от биатлона. От олимпийски игри има два бронзови медала - през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (спринт и индивидуално). Световна шампионка е 6 пъти. От световни първенства има и един сребърен и пет бронзови медала. Осем поредни сезона печели Световната купа по биатлон (1994/1995-2001/2002).
Кевин Филипс, английски футболист и треньор /1973/.
Носител на "Златната обувка" за 2000 г.
Изабел Блан, френска състезателка по сноуборд /1975/.
Олимпийска шампионка през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От световни първенства печели два златни медала (1999, 2003) и три сребърни медала (1999 и 2001, когато печели два медала).
Юичи Комано, японски футболист /1981/.

Това е денят на смъртта на:

Андре Шение, френски поет и публицист /1762-1794/.
Превежда Анакреон и Сафо. Поезията му е публикувана посмъртно: "Оди" и "Ямби" (1819). Арестуван (1794) по обвинение в конспирация и гилотиниран на 8 термидор. Термидор е 11-ия месец (19-20 юли до 17-18 август) от френския революционен календар, съществувал от м. октомври 1793 г. до 1 януари 1806 г.
Мария Шимановска, полска пианистка и композиторка /1789-1831/.
Кондратил Рилеев, руски поет декабрист /1795-1826/.
Създател на алманаха "Полярна звезда" (1823). Като един от водачите на въстанието на декабристите в Петербург, Русия (14 декември 1825 - 3 януари 1826) Кондратий Рилеев е арестуван и обесен на 25 юли 1826 г.
Никола Козлев, български възрожденски учител и писател, участник в националноосвободително движение /1824-1902/.
Учител в Лясковец (1852-1856). След участие във въстанието на Дядо Никола (1856) бяга в Бесарабия, където учителства до 1868 г. След Освобождението на България от османско иго (1878) е учител в Лясковец, Стражица и с. Плаково, Великотърновско. Автор е на героично-патриотичната поема "Черен арап и хайдут Сидер" (1866), с която става един от родоначалниците на този литературен жанр в България. Автор е и на стихосбирката "Стар помян" (1883), на "Автобиография" (1923, посмъртно) и др.
Йозеф Болеслав Пецка-Страховски, чешки политик и писател /1849-1897/.
акад. Емануил Иванов, български математик /1857-1925/.
Един от основателите на Висшето училище (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"), негов ректор (1890-1894). Основател на Физико-математическото дружество в България (14 февруари 1898). Преподавател и ръководител на катедрата по висш анализ във Висшето училище (1890-1910) и на катедрата по висша алгебра във Висшето училище (1918-1923).
Кръстьо Асенов, български революционер, деец на Македоно-одринското революционно движение /1877- 25/26 юли 1903/.
Заедно с Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 г. отвличат американската мисионерка мис Елена Стоун и придружителката й Катерина Стефанова - Цилка с цел да получат откуп, за да купят оръжие за ВМОРО. Откупът - 14 500 турски лири, е платен на 20 януари 1902 г., а пленничките са освободени на 10 февруари 1902 г. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) е войвода в Кукушкия район.
Ото Дикс, немски художник график /1891-1969/.
Лазар Каганович, съветски политик /1893-1991/.
Първи секретар на Централния комитет на Украинската комунистическа партия - болшевики (1925-1934). Ръководител на Народните комисариати на Министерствата на транспорта, тежкото машиностроене, топлинната и нефтената промишленост, строителните материали (февруари 1935-3 май 1939).
Исак Дунаевски, съветски композитор /1900-1955/.
Светла Даскалова, български юрист и политик /1921-2008/.
От 1944 г. е член на Постоянното присъствие на БЗНС. Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949) и от 3-ото до 9-ото Народно събрание (1957-1990). Подпредседател на Бюрото на 4-ото Народно събрание (25 февруари 1962-26 февруари 1966). Член на Националния комитет на Отечествения фронт (1962-1966). Министър на правосъдието (12 март 1966-8 февруари 1990).
Михалис Какоянис, гръцки режисьор /1922-2011/.
Създател на филма по романа на Никос Казандзакис "Зорба гъркът" (1964).
Карло Бергонци, италиански оперен певец тенор /1924-2014/.
Смятан за най-великия изпълнител на оперите на Джузепе Верди в света. Придобива популяност, след като през 1956 г. дебютира на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк с изпълнението си на Радамес в "Аида" на Джузепе Верди. От 60-те до 80-те години на 20-и в. пее девет сезона в Миланската скала и 21 години на Арена ди Верона.
Джон Шлезинджър, британски режисьор /1926-2003/.
Режисьор е на филмите "Били лъжеца" (1963), "Маратонецът" (1976), "Неуютна ферма" (1995), "Почти идеално" (2000) и др. Носител на Оскар (1970) за най-добър режисьор за филма "Среднощен каубой" (1969).
Бежи Каид Есебси, тунизийски политик /1926-2019/.
Министър на външните работи на Тунис (16 април 1981-15 септември 1986). Министър-председател на Тунис (27 февруари 2011-14 декември 2011). Председател на партия "Нидаа Тунес" /"Призив за Тунис"/ (2012-2014). Президент на Тунис (31 декември 2014-25 юли 2019).
Антон Петков, български художник график /1928-2012/.
Има 7 самостоятелни изложби и участие в над 30 общи художествени изяви. Антон Петков е художникът с най-дълъг стаж ва работа във вестник. Работил е няколко години във в. "Народна младеж" и 32 години във в. "Вечерни новини", като е съвместявал илюстрациите и заглавките с журналистиката.
Микаел Таривердиев, съветски композитор от арменски произход /1931-1996/.
Народен артист на РСФСР (1986).
Владимир Висоцки, съветски поет, актьор и певец /1938-1980/.
От 1960 г. е актьор в Московския драматичен театър "Пушкин", от 1962 г. - в Московския театър на миниатюрите, от 1964 г. до 1980 г. - в Московския театър за драма и комедия "Таганка" под ръководството на режисьора Юрий Любимов. Участвал е в над 30 филма, сред които "Кариерата на Дима Горин" (1961), "Вертикал" (1967), "Интервенция" (1968), "Опасни гастроли" (1969), "Четвъртият" (1972), "Лошият добър човек" (1972), "Как цар Петър жени своя арап" (1976), "Мястото на срещата не се променя" (1979), "Малки трагедии" (1980) и др. От 60-те години на 20 в. пише песни. Първата му песен е "Татуировка" (1961), първата му авторска грамофонна плоча с песни от филма "Вертикал" (1968). Автор е на 600 песни, много от които са били забранени в СССР, и над 100 стихотворения. Той е изнесъл над 1000 концерта в СССР, САЩ, Франция, Канада, България (6- 23 септември 1975) и др. Първият му концерт е на 18 януари 1967 г. в ленинградския клуб "Изток". Посмъртно е удостоен със званието "Заслужил артист на РСФСР" (1986) и с Държавна награда на СССР (1987). На 2 септември 2007 г. в град Вършец е открит паметник на Владимир Висоцки.
акад. Матей Матеев, български физик и политик /1940-2010/.
Работил е в Лабораторията по теоретична физика на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия (1971-1980). Декан на Физическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1983-1986), заместник-ректор на университета (1985-1988). Министър на народната просвета (20 септември- 8 ноември 1991). Ръководител на Катедрата по теоретична физика при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1992-1993; 1995-2003). Председател на Съюза на физиците в България (1 декември 2001-25 юли 2010). Главен редактор на "Българско физическо списание" (от 1993). Председател на Комисията за сътрудничество на България с Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна към Агенцията за ядрено регулиране (1997-2003), член на Комисията за сътрудничество на България с Европейски център за ядрени изследвания (ЦЕРН), член на Съвета на ЦЕРН и научен представител на България (1999-2000). Автор е на три изобретения и на проект за израстване на кристали в условията на микрогравитация, изпълнен при полета на втория български космонавт Александър Александров. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (9 март 2009). Умира на 25 юли 2010 г. при автомобилна катастрофа.
проф. Руди Дорнбуш (ист. име Рудигер Дорнбуш), американски икономист от немски произход /1942-2002/.
През 1976 г. получава световна известност с труда си "Очаквания и динамика на обменния курс", в който представя теорията за "преливащите" валутни курсове. От 1975 г. преподава макроикономика в Масачузетския технологичен институт. Автор е на голям брой книги и публикации, бил е консултант на различни банки и правителствени учреждения. Бил е вицепрезидент на Американската асоциация на икономистите.
Питър Грийн (Питър Алън Грийнбаум), британски музикант, композитор и текстописец /1946-2020/.
През 1967 г. в Лондон, Великобритания, създава групата "Флитууд Мак" заедно с барабаниста Мик Флитууд.

Подобни статии

  • 17 септември - Денят на София

    17 септември - Денят на София

    • Денят на София. Отбелязва се съгласно Решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. в деня на църковния празник на св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов - 17 септември. Съгласно Наредба за символиката и отличията на Столична община, приета с Решение 23/20 декември 2007 г., в Деня на София се провежда тържествена сесия на Столичния общински съвет, на която се връчват отличията на Столична община.\
    • Денят на Лом. Отбелязва се от 1993 г. съгласно Решение 171 на Общинския съвет от 21 юли 1993 г. в деня на църковния празник на св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов - 17 септември.
    • Празникът на община Костинброд. Отбелязва се от 2007 г. съгласно Решение на Общинския съвет от 14 юни с. г. Годишнина от обнародването /1974/ на Указ 1942 на Държавния съвет, издаден на 4 септември 1974 г., с който Костинброд е обявен за град.
    121
  • Главният архитект на историческите паметници на Франция ще разкаже за предизвикателства на реконструкцията на Нотр Дам

    Главният архитект на историческите паметници на Франция ще разкаже за предизвикателства на реконструкцията на Нотр Дам

    Главният архитект на историческите паметници на Франция ще разкаже за предизвикателства на реконструкцията на катедралата "Нотр Дам дьо Пари". Проф. Бенжамен Мутон ще изнесе лекция утре в Софийския университет "Св. Климент Охридски", съобщават от Френския институт. Мутон е професор в престижното училище "Шайо" от 1983 до 2016 г.

    66