26 ноември - Празникът на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново

Празникът на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново. Отбелязва се съгласно Решение на Народното събрание от 14 юни 2002 г. и Правилника за устройството и дейността на Националния военен университет "Васил Левски", приет с ПМС 200/11 септември 2003 г. Годишнина от официалното освещаване и откриване /1878/ в София на Софийското военно училище - първото военно училище в България за подготовка на офицери, припомня БТА.

На този ден в България:

1878 - В София е открито Софийското военно училище - първото военно училище в България за подготовка на офицери (дн. Национален военен университет "Васил Левски"). Със Заповед 14 на императорския комисар на временното руско управление в България княз Дондуков-Корсаков на 1 септември 1878 г. в Пловдив се формира военно-учебна част. Тя се състои от 80 души и е под ръководството на кап. Николай Флейшер, който е пръв началник на училището. В периода 14-19 ноември 1878 г. училището се премества в София, където на 26 ноември 1878 г. е официално открито и осветено. През 1944 г. е наречено Народно военно училище. От 1945 г. носи името на Васил Левски. С ПМС 148/10 юни 1959 г. става висше училище и е преместено във Велико Търново, а от 15 август 1991 г. се нарича Висше военно общовойсково училище "Васил Левски". С решение на 39-ото Народно събрание от 14 юни 2002 г. Висшето военно общовойсково училище "Васил Левски" във Велико Търново, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана "Панайот Волов" в Шумен и Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия се преобразуват в Национален военен университет "Васил Левски". С решение на Народното събрание от 18 април 2019 г. и в сила от 1 януари 2020 г. факултет "Авиационен" на Националния военен университет "Васил Левски" се трансформира в новосъздадено Висше военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия.

1913 - Седалището на Българската екзархия е преместено от Цариград в София. По силата на султанския ферман, с който е създадена на 10 март (27 февруари ст. ст.) 1870 г., и екзархийския устав Българската екзархия е със седалище в Цариград и е първата официално призната българска институция в Османската империя. След Освобождението през 1878 г. дейността на Екзархията, благодарение на последователните далновидни действия на Екзарх Йосиф I, е свързана с опазването на националната идентичност на българите в Македония и Тракия, които остават под турска власт. След края на Балканската война (1912-1913) екзарх Йосиф I напуска Цариград и се премества в София, а в Цариград оставя за екзархийски наместник митрополит Мелетий Велешки.

1926 - В София в дома на писателя Иван Вазов официално е открит първият български литературен музей - къщата музей "Иван Вазов" (дн. експозиция на Националния литературен музей). Няколко дни след смъртта на писателя на 22 септември 1921 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание обширен доклад с мотивите за превръщането на дома на писателя в музей, който е открит пет години по-късно. Къщата е построена през 1895 г. и в нея Иван Вазов е живял и работил най-дълго време.

1940 - Аркадий Соболев, главен секретар на Народния комисариат на външните работи на СССР, предава на цар Борис III предложение към България за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ със СССР. Според документа СССР се задължава да окаже всякаква помощ на България, в случай че бъде застрашена от трета държава. Подчертава се и готовността на съветското правителство да подпомогне българската икономика с необходимите суровини и средства. От своя страна, България трябва да окаже помощ на СССР в случай на заплаха на интересите на СССР в района на Черно море. Предложението е отхвърлено от правителството на Богдан Филов. Българската работническа партия (БРП) дава гласност на съветското предложение и разгръща широка кампания за приемане на съветските предложения, известна като Соболева акция. Движението за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ със СССР затихва след присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г.

1956 - Премиера на първия български цветен филм "Точка първа" на режисьора Боян Дановски. Сценарист на филма е Валери Петров, оператор Васил Холиолчев, а композитор на музиката е Петър Ступел. Участват актьорите Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Георгиев-Гец, Рангел Вълчанов и др.

1989 - Възстановена е Българската социалдемократическа партия (БСДП). Партията е наследник на Българската социалдемократическа партия, създадена на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа. През 1894 г. БСДП се слива с Българския социалдемократически съюз в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). На проведения от 31 юли до 4 август 1903 г. X конгрес на БРСДП част от нея се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). През 1945 г. партията се нарича Българска работническа социалдемократическа партия (обединена), а през 1948 г. принудително прекратява дейността си. На 26 ноември 1989 г. партията възобновява дейността си, а на 5 януари 1990 г. се преименува на Българска социалдемократическа партия.

1990 - Обща национална стачка, организирана от Конфедерацията на труда "Подкрепа", с искане за оставка на министър-председателя Андрей Луканов заради неизпълнени от правителството договорени споразумени, сред които споразумението от м. август 1990 г. за индексация на част от доходите на населението, споразумението за обособяването на държавното обществено осигуряване в самостоятелен фонд и др. В стачката участват близо 700 000 души от 80 града. На 29 ноември 1990 г. министър-председателят Андрей Луканов подава оставка, която е приета от VII Велико народно събрание на 30 ноември 1990 г.

1992 - В Париж, Франция, по време на 76-ата сесия на Европейската конференция на министрите на транспорта България е приета за член на организацията.

2003 - В Страсбург, Франция, Централната комисия за навигация по река Рейн приема България за наблюдател в организацията. България е четвъртата страна след Унгария, Румъния и Чехия, която получава статут на наблюдател в т. нар. Рейнска комисия. Централната комисия за навигация по река Рейн е една от най-старите международни организации, създадена през 1868 г.

2005 - В Гранд-хотел "София" е проведено първото Общо събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители, създадена със Закона за частните съдебни изпълнители, приет от 39-ото Народно събрание на 10 май 2005 г.

2008 - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА) обявява принадлежност към бившите отдели на ДС и разузнавателните служби на БНА на 37 лица от Българската национална телевизия.

2014 - На заседание в Париж, Франция, Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство приема решение за вписване в Списъка на световното нематериално културно наследство на предложението от България - "Традицията на производство на чипровски килими". Кандидатурата за чипровските килими е разработена под ръководството на проф. Мила Сантова.

2016 - В плевенското село Коиловци пет двойки отпразнуват златните си сватби. Петдесет години след първото произнасяне на брачните клетви семействата на Ленко и Митка Стоянови, Любомир и Тодорка Павлови, Веско и Верка Гелови, Димитър и Елена Илиеви и Веско и Марийка Кирови препотвърждават думите си в присъствието на близки, приятели и гости. Юбилярите са посрещнати със специална церемония, организирана от местното читалище, която пресъздава венчавката от преди половин век.

2017 - В София се провежда четвъртото Национално събрание на партия "ГЕРБ". За председател на партията е преизбран Бойко Борисов, а за заместник-председатели на партията са преизбрани Цветан Цветанов, Йорданка Фандъкова и Димитър Николов.

2019 - Президентът Румен Радев подписва указ за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор на Република България. На 24 октомври 2019 г. се провежда изслушване и гласуване на кандидатурата на номинирания за нов главен прокурор на България от Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/ на единствения кандидат за поста и настоящ към този момент заместник главен прокурор Иван Гешев. Двадесет от членовете на ВСС гласуват "за", четирима са "против". На 7 ноември 2019 г. президентът Румен Радев връща на Висшия съдебен съвет предложението за назначаване на Иван Гешев, което довежда до повторно гласуване на кандидатурата. На 14 ноември 2019 г. Пленумът на ВСС повторно избира Иван Гешев за нов главен прокурор на България с 20 гласа "за" и 4 "против".

2020 - Апелативният специализиран наказателен съд налага мярка парична гаранция от 2 млн. лв. на бизнесмена Атанас Бобоков. Това е рекорд в правната система на България. Апелативните спецмагистрати се произнасят, че мярката е съобразена с имущественото състояние на бизнесмена. Съдебният състав е отменил определението, с което първоинстанционният съд е променил мярката на Атанас Бобоков от задържане под стража в домашен арест. Атанас Бобоков е в ареста неизменно от 28 май 2020 г. Той е обвиняем в организиран престъпна група за екологични престъпления - най-вече около дейността на завода му "Монбат". Атанас и Пламен Бобокови, бившият заместник-министър на околната среда Красимир Живков и други са обвинени за участие в престъпна група за незаконен внос и преработка на отпадъци. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

На този ден по света:

1812 - Начало на битката при р. Березина по време на Отечествената война в Русия (24 юни-26 декември 1812) срещу френската армия на Наполеон Бонапарт. Завършва на 28 ноември 1812 г. Войната започва на 24 юни 1812 г., когато, без да обяви война, армията на Наполеон преминава руската граница при р. Неман, в района на Ковно. Битката при р. Березина, на територията на днешен Беларус, е последното сражение между отстъпващите войски на Наполеон и руската армия. Армията на Наполеон е разгромена и престава да съществува като организирана бойна единица. Убити са около 25 000 французи, а около 10 000 са пленени. На 5 декември 1812 г. в Сморгон Наполеон предава командването на Мюрат и се оттегля в Париж, Франция. По време на Отечествената война армията на Наполеон губи 550 000 души. На 2 януари 1813 г. главнокомандващият на руската армия във войната Михаил Кутузов издава заповед за изгонване на врага от пределите на Русия и разгромяването му на негова територия. Военните действия се прехвърлят на териториите на Полша и Германия през 1813 г.

1924 - В Монголия Великият народен хурал (парламента) провъзгласява създаването на Монголската народна република и приема първата конституция на страната. За столица на републиката е обявен гр. Урга, който е преименуван на Улан Батор ("червен герой" на монголски език) в чест на Сухе Батор, герой на Монголската народна революция от 1921 г.

1968 - С резолюция 2391 (ХХIII) на Общото събрание на ООН е приета и открита за подписване Международна конвенция за неприлагане на давност за военните престъпления и престъпленията срещу човечеството. Конвенцията влиза в сила на 11 ноември 1970 г. България я ратифицира на 21 май 1969 г.

1987 - В Страсбург, Франция, е подписана Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание от страните членки на Съвета на Европа. Влиза в сила на 1 февруари 1989 г. България подписва конвенцията на 30 септември 1993 г., а парламентът я ратифицира на 3 май 1994 г.

1998 - В Дъблин, Ирландия, министър-председателят на Великобритания Тони Блеър произнася 25-минутна реч пред парламента на страната и става първият британски министър-председател, произнесъл реч там след обявяването на независимостта на Ирландия на 6 декември 1921 г.

2001 - В Афганистан е проведена операция "Бърза свобода" на САЩ. Около 500 морски пехотинци от 15-и отряд със специално предназначение на морската пехота на САЩ с подкрепа по въздух на хеликоптери "Кобра", изтребители "Хариер" и бойни самолети АС-130 осъществяват десант на летището край Кандахар, като го завземат. Потокът от хеликоптери започва след 18.00 ч. местно време, когато бойците от племето ачакзаи, воюващо срещу талибаните, превзело летището югоизточно от Кандахар. Задачата на американските военни части е да преследват терористите, свързани с атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк.

2003 - Последен полет на френско-британския свръхзвуков самолет "Конкорд" на британската компания "Бритиш еъруейс". Самолетът излита към 11.20 ч. по Гринуич от летище "Хийтроу" в Лондон, Великобритания, с около 90 служители на британската авиокомпания "Бритиш Еъруейз" на борда и каца във Филтън, близо до Бристол, където машината ще бъде изложена в специално построен хангар в края на летището. На 10 април 2003 г. френската авиокомпания "Ер Франс" и британската авиокомпания "Бритиш Еъруейс" обявяват, че спират окончателно полетите с "Конкорд" от м. ноември 2003 г. след повече от 27 години, като решението е продиктувано от икономически съображения - намаляване на броя на пътниците и увеличаване на разходите по поддръжката. Първият полет на "Конкорд" е на 21 януари 1976 г., като изпълнява по два полета седмично по маршрута Париж - Дакар - Рио де Жанейро. Последният полет с "Конкорд" на френската авиокомпания "Ер Франс" е на 30 май 2003 г. от Париж до Ню Йорк с 58 пътници на борда, между които и френският държавен секретар, отговарящ за транспорта Доминик Бюсро, и обратно с полет от Ню Йорк до Париж на 31 май 2003 г. Двете компании са единствените, които използват "Конкорд" - единственият свръхзвуков самолет, използван в гражданската авиация, като "Ер Франс" има 5 самолета, а "Бритиш еъруейс" - 7 самолета.

2005 - Японската сонда "Хаябуса" каца на астероида Итокава, за да събере мостри прах и скален материал от него. Космическият апарат "Хаябуса" е изстрелян през м. май 2003 г. Астероидът Итокава е с дължина 690 м и широчина 290 м. Той се намира на 336,5 млн. км от Земята. Полетът е първият от този род в историята.

2008 - В Индия са извършени серия от координирани нападения срещу посещавани от туристи обекти във финансовата столица Мумбай, при което загиват 174 души, от които 28 чужденци и 239 души са ранени. Загиват и 15 души от индийските сили за сигурност и 9 терористи. Терористите нападат луксозните хотели "Тадж Махал" и "Трайдънт-Оберой", гарата Чхатрапати Шиваджи и еврейски център. Контратерористичната операция "Циклон" на индийските сили за сигурност приключва успешно след 57 часа. Според признанията на единствения останал жив, арестуван нападател от Мумбай, 21-годишния Мохамед Аджмал Касаб всички 10 нападатели са пакистанци, обучени в лагер на фундаменталистката групировка "Лашкар е Тайба", базирана в Пакистан. Смята се, че "Лашкар е тайба" е свързана с "Ал Каида".

2010 - В Ла Валета, Малта, е проведена първата среща на Европейското бюро на ЕС по предоставянето на убежище. За генерален директор на новата агенция, създадена с регулация 439/2010 от 19 май 2010 г. на Европейския парламент и Съвета на ЕС, е избран нидерландецът Роб Висер.

2011 - От космодрума Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, в 15,02 ч. по Гринуич е изстреляна безпилотната ракета "Атлас Пет", с която в орбита е изведен марсоходът на НАСА "Кюриосити", като основната му цел е откриване на потенциални или исторически благоприятни условия за живот на Марс.

2012 - Върховният съд на Гърция предава на парламента резултатите от първоначалното разследване, свързано с т.нар. "списък Лагард", в който фигурират имената на около 2000 гръцки граждани с предполагаеми банкови сметки в Швейцария. "Списъкът Лагард" съдържа имената на лица с големи сметки във филиала на банка Ейч Ес Би Си (HSBC) в Женева, Швейцария, подозирани в корупция и данъчни престъпления. Той е предаден на Гърция от френските власти през 2010 г.

2014 - На южния остров Кюшу в Япония изригва най-големият действащ вулкан в страната и в света - Асо. Той е висок 1592 метра, а кратерът му с обиколка от 120 км се смята за един от най-внушителните в света. Над кратера на вулкана се издига стълб от вулканична пепел, висок един метър. От района на вулкана са евакуирани множество туристи. Околностите на Асо са разтърсвани от леки земетресения, а вулакничната пепел се посипва на места, отстоящи на 30 км от вулкана.

2016 - Във френскоезичната провинция Квебек, Канада, влизат в сила нови, по-строги правила за тютюнопушене. Жителите на провинцията вече нямат право да палят цигари на по-малко от 9 м от врати и прозорци на сгради, в които е забранено да се пуши. Също така се забранява продажбата на тютюневи изделия с вкус или аромат, различен от този на тютюна. Новите правила не позволяват купуването на цигари и други тютюневи продукти от непълнолетни, както и от непълнолетни за непълнолетни. Целта на законодателните мерки е да бъде ограничено пушенето в Квебек, най-вече сред младежите.

2017 - В Румъния в центъра на столицата Букурещ и десетки други градове десетки хиляди румънци протестират срещу плана на правителството за реформа на съдебната система. Около 30 000 души се включват в шествието до парламента в столицата, а около 20 000 участват в демонстрации в около 70 града.

2018 - Космическият апарат "ИнСайт" на Националното управление на САЩ за аеронавтика и космически изследвания (НАСА), изстрелян на 5 май 2018 г., каца на повърхността на планетата Марс след рисковано прекосяване на атмосферата на червената планета. Няколко минути след кацането сондата изпраща първата си снимка от повърхността на Марс, с мъглив образ, на която се вижда хоризонтът на планетата. Мястото за кацане на "ИнСайт" е в равнината Елизиум планициа. Една от задачите на апрарата е да премести двата основни инструмента на повърхността, което досега не е правено. Единият инструмент цели да проникне на дълбочина 5 м, за да измери вътрешната температура на планетата. Досега измервания са правени най-много на дълбочина 2,5 м, но на Луната от мисията "Аполо". Космическият апарат, който тежи 385 кг., пренася и сеизмометър, за да провери за първи път дали на Марс има трусове. Друг инструмент ще проследи въртенето на планетата спрямо оста и изместването й, за да бъде разбрано какви са размерът и съставът на ядрото й. Продължителността на мисията "ИнСайт" е предвидена за една марсианска година, която е равна на две земни. Мисията е с бюджет 1 млрд. долара и в нея участват също учени от Франция, Германия и други европейски държави.

2019 - В Албания в 3.54 ч. местно време (4.54 българско) е регистрирано земетресение с магнитуд 6,4 по скалата на Рихтер с епицентър на около 30 км западно от столицата Тирана. Трусът е на дълбочина 10 км. Загиват 51 души, над 650 са ранени. Около 13 000 души остават без покрив. Това е най-силното земетресение в Албания за последните 40 години. При земетресение от 6,9 по скалата на Рихтер през 1979 г. загиват 136 души, над 1000 са ранени.

2020 - В Анкара, Турция, съд произнася общо 337 доживотни присъди затвор в съдебен процес, свързан с опита за държавен преврат на 15 юли 2016 г. На доживотен затвор при строг режим са осъдени 25 пилоти на самолети Ф-16, а четирима цивилни, т.нар. имами на Фетхуллахистката терористична организация /ФЕТО/, обвинявана от властите за организирането на преврата, получават по 79 доживотни присъди затвор. Съдебният процес започва на 1 август 2017 г., като в него са обвинени 475 души, от които 365 са под арест. Процесът се отнася до събитията в нощта на пуча във военновъздушната база Акънджъ в Анкара, използвана като щаб. На четиримата "цивилни имами" и войниците са повдигнати обвинения в нарушаване на конституцията, опит за убийство на президента и умишлено убийство на десетки хора.

 

Родени на този ден българи:

ген.-лейт. Михаил Савов, български военен деец и политик /1857-1928/.

Помощник на военния министър (1886-1887). Военен министър (4 февруари 1891-15 април 1894; 18 март 1903-22 май 1907). Началник на Военното училище (1897-1903). По време на Балканската война (1912-1913) е помощник главнокомандващ на Българската армия. Председател на българската делегация за сключване на Цариградския мирен договор (подписан на 16 септември 1913) между България и Османската империя, уреждащ границата в Тракия след намесата на Османската империя в Междусъюзническата война - България губи Одринско. През 1914 г. е осъден от Държавния съд и изгонен от страната като един от виновниците за националната катастрофата през 1913 г. Завръща се през 1918 г. Пълномощен министър във Франция (1920-1923) и в Белгия (1922-1923). Има заслуги за организационното изграждане на българската войска. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

Златина Недева (ист. име Златина Иванова Попова), българска актриса и режисьор /1878-1941/.

Играла е в театър "Сълза и смях" (1903), с прекъсвания в Народния театър "Иван Вазов" от основаването му през 1904 г. Основателка и ръководителка на пътуващия "Камерен театър" (1921-1924). Директор-режисьор на театрите в Плевен и Бургас (1934-1935).

Димитър Гундов, поет /1906-1978/.

Член на Управителния съвет (1965-1978) и заместник-председател на Съюза на българските писатели (май 1971-8 юни 1972). Депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-1981). Автор е на книгите със стихове за възрастни "Босоногото момче" (1930), "Под едно небе" (1943), "Знаме на свободата" (1951), "С пълно сърце" (1965) и др., на книгите за деца "Пастирче" (стихове, 1938), "Делко и Поседелко" (приказки и разкази, 1948, 1969), "Има една страна" (стихове, 1971), "Хитрините на Зайко" (приказка, 1977) и др. Носител на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (1976), на орден "Народна република България" първа степен (ноември 1976).

Нина Кираджиева, българска балерина, балетмайстор, хореограф и преподавател по балет /1911-2005/.

Работила е в Софийската народна опера, където през различни периоди е примабалерина, балетмайсторка и директор на Националния балет (1961-1972). Солистка на първата балетна постановка в България "Копелия" (1928). Изпълнява главната женска роля в първия изцяло български балет "Змей и Яна" (1937). Като постановчик създава десетки спектакли, градящи репертоара на националния ни балетен театър през 60-те и 70-те на ХХ век. Лауреат на Димитровска награда (1950), носител на орден "Народна република България" първа степен (1981), орден "Стара планина" първа степен (17 септември 2002).

проф. Арам Берберян-Датев, композитор, пианист и диригент /1926-2011/.

Ръководил е различни хорови и разнородни музикални състави в Шумен, Варна, Добрич, Силистра, Попово, Девня и др. Музикален ръководител на дом "Народен флот" във Варна (от 1962), създава естрадно-симфоничен оркестър при дома. Пише музика за театрални постановки на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" - Варна, за Добричкия народен театър, както и за куклените театри във Варна и Добрич. Участва в създаването на Ансамбъл за арменски песни и танци във Варна (1960-1967). Музикален редактор в радио Варна (от 1965), а малко по-късно - и тонрежисьор в радиото. Диригент на хор "Седянка" в Силистра (1963-1964; 1968-1969). През 1970 г. във Варна създава инструментален състав за забавна и танцова музика при Дома на транспортните работници. През 1986 г. създава "Брасформация-Варна 86", с която изнася повече от 30 концерта. Автор на една оперета, един балет-спектакъл, музика за естрадно-сатирични спектакли и други музикално-сценични творби, кантатно-ораториални и оркестрови опуси, музика към театрални постановки и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1960), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977). Почетен гражданин на Варна (14 август 2002).

Зорница Попова, композитор и музикант /1928-1994/.

Тя е първата жена - член на Съюза на композиторите в България. Композира забавна естрадна музика. Автор е на над 500 песни и оркестрови пиеси. С нейните песни се утвърждават като изпълнители десетки певици и певци сред които Росица Кирилова, Георги Христов, Мария Нейкова, Мими Иванова, Развигор Попов, Кичка Бодурова, дует "Ритон", Йорданка Христова, Лили Иванова, Асен Гаргов, братя Аргирови, Тоника СВ, Катя Филипова, Мустафа Чаушев и др. Носител на награда на Съюза на композиторите в България за цялостно творчество (1985), на награди от фестивалите "Златният Орфей", радиоконкурса "Пролет", "Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора", телевизионния конкурс "Мелодия на годината", "Шлагерфестивал" в Дрезден, Германия, попфестивал в Кавън, Република Ирландия и др. Постоянен член на конкурса "Песни за морето" в Рощок, Германия, и др. На 12 декември 2010г. в Сан Диего, САЩ, е открит фен-клуб за българските емигранти, който носи нейното име, който прераства във фондация "Зорница Попова".

Росица Данаилова, актриса /1933-2018/.

Играла е в театрите в Димитровград, Добрич, Бургас, Сливен, Театър "Българска армия", Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и Народния театър "Иван Вазов". Има повече от 150 роли в киното и театъра. Участва във филмите "Иван Кондарев" (1974), "Реквием за една мръсница" (1976), "Рудолфио" (1981) и др. Написана е биографична книга за нея "В сърцето на Афродита" (2014). Удостоена със званието "Заслужил артист" (1971).

Димитър Стоянов, актьор и режисьор /1938-2011/.

Бил е актьор в Драматичен театър "Йордан Йовков" в Добрич и режисьор в Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" във Велико Търново, Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив и театър "Сълза и смях" в София. От 1998 г. е на свободна практика. Негови постановки са играни на сцени в цалата страна. Режисьор е на постановките "Рибарски свади", "Д-р", "Човекоядката", "Страсти под брястовете", "Урбулешка трагедия" и се е снимал в няколко филма. Бил е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов".

проф. Захарий Кръстев, лекар гастроентеролог /1943/.

Завеждащ Клиниката по гастроентерология към Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" (1989-2008), след 2008 г. и към 2020 г. е консултант в клиниката. Ръководител на Катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет, София (2000-2008). Заместник-председател на Медицинска академия (1990-1992). Председател на Българското научно дружество по гастроентерология (1998-2006, почетен член от 2006). Изнася лекции в България, Франция, Гърция, Турция, Хърватия, Австрия и Румъния. Автор е на над 200 научни публикации в България и чужбина, на над 30 учебници и справочници. Автор е и на книгите "Кварталците (заселването на Журналистическия квартал)" (2019) и "Субективно, XX век. Победа на безсилието" (2019). Член на редакционните колегии на списанията "Българска хепатогастроентерология" (създател и главен редактор), "Съвременна медицина" (бивш главен редактор), "Медицински преглед", "World Journal of Gastroenterology" и "Hepato-gastroenterology" . Член на Ротари клуб от 1996 г., президент на Ротари клуб София (2002-2003), председател на програмата "Образование" в Ротари дискрит България 2482 и създател на 4 нови ротъри клуба в България. Носител на награда на Медицинския факултет към Медицинския унивеститет в София за цялостна преподавателска и научна дейност (2007).

Стоян Беширов, политик /1954/.

Кмет на община Неделино (23 октомври 1999-2 ноември 2003; 8 ноември 2011-1 ноември 2015).

ген.-майор Андрей Боцев, военен деец /1959-2020/.

Военната му кариера започва през 1981 г. като командир на взвод в бойните части на сухопътните войски и преминава през всички основни командни длъжности. Командир на Сухотътните войски на Българската армия (30 юни 2014 - март 2017). Началник на отбраната на Българската армия (2 март 2017-27 февруари 2020). Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за цялостната му дейност по развитието и укрепването на Българската армия и приноса му за националната сигурност на Република България (9 март 2020, посмъртно). Почетен гражданин на Гоце Делчев (31 юли 2020, посмъртно).

 

На този ден са родени и:

Норберт Винер, американски математик /1894-1964/.

Основоположник на кибернетиката (1948).

контраадм. Иван Папанин, съветски полярен изследовател /1894-1986/.

Началник на полярната станция в Тихия залив на остров Хукер в архипелага Земя на Франц Йосиф (април 1932- декември 1933). Ръководител на полярната станция на нос Челюскин (декември 1933- декември 1935). Началник на първата дрейфуваща станция "Северен полюс 1" (6 юни 1937-19 февруари 1938). Началник на Главните северни морски пътища /Главсевморпути/(октомври 1939- август 1946). Заместник-директор на Института по океанология при Академията на науките на СССР (август 1948-юни 1950). Основател и директор на Института по биология на вътрешните води към Академията на науките на СССР /днес "Институт по биология на вътрешните води "И. Д. Папанин"/ (1956-1972). Председател на Московското отделение на Географското дружество на СССР (1946-30 януари 1986). Депутат във Върховния съвет на СССР (1937-1946; 1946-1950). Доктор на географските науки (1938). Два пъти е носител на званието Герой на Съветския съюз (1937, 1940). Носител на 9 ордена "Ленин" (1937, 1938, май 1944, ноември 1944, 1945, 1956, 1964, 1974, 1984). Носител на ордена "Червено знаме" (1922, 1950). Носител на ордена "Червено знаме на труда" (1955, 1980). Носител на орден "Октомврийска революция" (1971). Носител на орден "Червена звезда" (1945).

Карл Валдемар Циглер, немски химик /1898-1973/.

Изследва свободните радикали и синтеза на органометални съединения. Той установява, че при използването на титанов тетрахлорид и триалкилалуминий полимеризацията протича при нормално налягане, а полученият полиетилен е с повишена твърдост и термоустойчивост (1952). През 1953 г. патентова откритието си. Носител на Нобелова награда за химия за 1963 г. заедно с италианския химик Джулио Ната за откритията им в областта на химията и технологията на висшите полимери.

Фредерик Йошнър, американски журналист, писател и дипломат /1902-1992/.

Репортер в местния вестник на гр. Ню Орлиънс и на гр. Вашингтон (1925-1930). Мениджър на в. "Ню Йорк сън" за Централна Европа и на "Юнайтед прес Америка" в Берлин, Германия (1930-1942). Служител в Бюрото за стратегически служби, Върховната щабквартира на Съюзните експедиционни сили и специален асистент на посланик Робърт Мърфи, който е политически съветник на ген. Дуайт Айзенхауер (1942-1945). Специален асистент на помощник държавния секретар по обществените въпроси и на директора на Бюрото за международна информация и културни въпроси (1947-1952). Генерален консул на САЩ в Монтерей, Мексико (1956-1958) и съветник по обществените въпроси в Бюрото по икономически въпроси (1958-1962). От 1941 г. до 1942 г. Фредерик Йошнър е интерниран от германците заедно с други американски журналисти и тогава заедно с бившите си служители от Берлин подготвят книгата за нацистите "Това е врагът", публикувана през 1942 г.

Юрий Пименов, съветски художник - живописец и график /1903-1977/.

Йожен Йонеско, френски писател и драматург от румънски произход /1912-1994/.

Един от представителите на "театъра на абсурда". Автор е на пиесите "Плешивата певица" (1948), "Столовете" (1952), "Носорози" (1959) и др. Утвърждава се като един от вдъхновителите и предводителите на авангардния "антитеатър".

Чарлз Шулц, американски карикатурист и аниматор /1922-2000/.

Автор е на поредицата карикатури "Фъстъци" с главен герой кучето Снупи.

Адолфо Перес Ескивел, аржентински скулптор и защитник на човешките права /1931/.

Носител на Нобелова награда за мир за 1980 г. като неуморен и постоянен борец за принципите на ненасилие в борбата за социална и политическа свобода.

Борис Егоров, съветски лекар и космонавт /1937-1994/.

Първият лекар, летял в Космоса, като част от екипажа на кораба "Восход" (12-13 октомври 1964).

Тина Търнър (ист. име Анна Мей Бълок), американска рокпевица /1939/.

Има продадени над 200 млн. плочи. Носителка на 8 награди "Грами".

Елизабет Блекбърн, американски молекулярен биолог от австралийски произход /1948/.

Носителка на Нобелова награда за физиология или медицина за 2009 г. заедно с американската молекулярна биоложка Каръл Грайдър и американския биохимик Джек Шостак за откритието им как хромозомите са защитени от теломери и за изследвания върху ензима теломераза, което има приложение в лечението на рака и изясняване на процесите на стареенето.

Галина Прозуменшчикова, съветска състезателка по плуване и треньорка /1948-2015/.

Тя е първата съветска олимпийска шампионка по плуване. Олимпийска шампионка е през 1964 г. в Токио, Япония. Печели сребърен и бронзов медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико и сребърен и бронзов медал от Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия. От европейски първенства има три златни и два сребърни медала.

Дез Уолкър, английски футболист /1965/.

Шон Кемп, американски баскетболист /1969/.

Аруна Диндан, футболист от Кот д'Ивоар /1980/.

Стефан Андерсен, датски футболист (вратар) /1981/.

Аруна Диндан, футболист от Кот д'Ивоар /1980/.

Никола Покривац, хърватски футболист /1985/.

Дани Уелбек, английски футболист /1990/.

С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели Световното клубно първенство (2008).

 

Това е денят на смъртта на:

Адам Мицкевич, полски поет и революционер /1798-1855/.

Представител на романтизма в полската литература. Автор е на поемите "Пан Тадеуш", "Задушница", баладите "Кримски сонети", "Балади и романси" и др.

Винченцо Джоберти, италиански философ и публицист /1801-1852/.

Министър-председател на Кралство Сардиния (16 декември 1848-20 февруари 1849). Автор е на книгата "Моралното и гражданското превъзходство на италианците" (1843) и др.

Павел Федотов, руски художник - живописец и график /1815-1852/.

Родоначалник на критическия реализъм в руското изобразително изкуство.

Атанас Баранаускас, литовски поет и езиковед /1835-1902/.

Иван Куюмджиев, български революционер, деец на македоно-одринското революционно движение /1870-1923/.

От 1895 г. е член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903) в Неврокопско. Съратник е на Гоце Делчев и Яне Сандански. По време на Балканската война (1912-1913) воюва в състава на Македоно-одринското опълчение. Участник и в Първата световна война (1914-1918), а след войната е член на Българския земеделски народен съюз, сътрудник на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Емигрантския комунистически съюз. Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). След потушаването му е заловен и убит.

Якуб Ханецки, полски революционер /1879-1937/.

Участва в полското и руското революционно движение.

Албърт Уорнър, американски кинопродуцент /1884-1967/.

Един от четиримата братя, основали холивудската компания "Уорнър Брадърс Пикчърс"(4 април 1923).

Арнолд Цвайг, немски писател /1887-1968/.

Игнаци Фик, полски литературен критик и поет /1904-1942/.

Виктор Иванов, съветски художник плакатист /1909-1968/.

Носител на Държавната награда на СССР (1946, 1949).

проф. Гочо Гочев, български театровед и педагог /1913-1991/.

Драматург в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна /дн. Театрално-музикален продуцентски център - Варна/ (1944-1945). Главен секретар на Съюза на театралните служители (1945-1949). Съветник по въпросите на театралното изкуство в Комитета за наука, изкуство и култура (1945-1949). Главен редактор на сп. "Театър" (1947-1956). Един от основателите на катедра "Театрознание" в Държавното висше театрално училище /дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов"/ (1950). От 1968 г. завежда секция "Театрално изкуство" в Института за изкуствознание при Българската академия на науките. Изследва развитието на съвременната българска драматургия, спецификата на актьорското майсторство и др. Автор е на "Театър и драма" (1960), "Театър и критика" (1963), ""Константин Кисимов" (1965), "Сцена и живот" (1973), "Изкуството на актьора" (1975) и др. Носител на наградата за театрознание на Съюза на артистите в България за 1976 г. за книгата му "Изкуството на актьора" (10 януари 1977), на орден "Народна република България" първа степен (22 юни 1983). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (25 май 1980).

Милан Дренчев, български политик /1917-2007/.

Като студент членува в БЗНС "Пладне". Дълги години прекарва в затвора: преди 9 септември 1944 г. - за антифашистка дейност, а след 9 септември 1944 г. - като един от лидерите на опозицията. Участник в Кръглата маса през декември 1989 г. На 9 декември 1989 г. възстановява забранената през 1947 г. партия БЗНС (опозиция) под името БЗНС "Никола Петков", на която е главен секретар (17 март 1990-16 февруари 1992; 30 януари 1993-3 март 2003). Заместник-председател на Координационния съвет на коалицията "Съюз на демократичните сили (6 август 1990-10 април 1991), на която БЗНС "Никола Петков" е една от партиите учредителки. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Председател на Център за обединение на земеделските движения, създаден на 24 март 1992 г. Съпредседател на Политически съюз "Обединение за национално спасение" (12 ноември 1997-8 юни 1998). Почетен председател на Народняшка земеделска партия "Никола Петков" (20 февруари 2005-26 ноември 2007).

Джоузеф Мъри, американски лекар /1919-2012/.

През 1954 г. Джоузеф Мъри и неговият екип извършват първата в света трансплантация на човешки орган, като отнемат бъбрек от еднояйчен близнак и го присаждат на брат му. Той започва своите изследвания за трансплантацията на костен мозък за лечение на левкемия през 1957 г. Неговата разработка е публикувана в сп. "Ню Ингланд Джърнъл оф Медисин" през м. септември 1957 г. През 1963 г. се премества в Сиатъл, където продължава изследванията си в тази насока и през 1969 г. сформира екип, с който започва да извършва първите клинични изпитания за присаждане на костен мозък за лечение на левкемия. В края на 1970 г. групата от Сиатъл извършва първата успешна трансплантация на костен мозък, а през 1975 г. са публикувани резултати, показващи, че 13 от 100 случая са успешни. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1990 г. заедно с американския лекар хирург Едуард Донал Томас за откритията им в областта на трансплантацията на органи и клетки при лечение на заболяванията на човека.

Рейчъл Робъртс, британска актриса /1927-1980/.

проф. Велко Вълканов (Велко Вълканов Иванов), български юрист и политик /1927-2016/.

Работил е в Съвета по законодателството при Министерството на правосъдието, а след това е научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при Българската академия на науките (1971-1988). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Бил е председател на Комитета по правата на човека (от 17 февруари 1992). Председател (3 май 1993-29 ноември 2003) и почетен председател (29 ноември 2003-26 ноември 2016) на Българския антифашистки съюз. Заместник-председател на Съюза на антифашистките движения и ветеранските организации от Балканите (от 29 септември 1998). Автор е на 7 монографии по правни проблеми и четири книги публицистика.

Никола Ковачев (Тулата), български футболист и треньор /1934-2009/.

През футболната си кариера е играл за отборите на "Ботев" (Пловдив) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 46 мача и отбелязани 2 гола. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол.

Бернардо Бертолучи, италиански режисьор /1940-2018/.

Режисьор е на филмите "Преди революцията" (1964), "Конформистът" (1970), "Стратегията на паяка" (1970), "Последно танго в Париж" (1972), "Двадесети век" (1976), "Последният император" (1987), "Чай в пустинята" (1990), "Малкият буда" (1993), "Открадната красота" (1996), "Мечтатели" (2003) и др. Последният му филм е "Аз и ти" (2012). Носител на две награди "Оскар" (1988). Носител на две награди "Златен глобус" (1988). Носител на награда на Британската академия за кино и телевизия /БАФТА/ (1989). Носител на Почетна награда "Златна палма" на кинофестивала в Кан (2011) и др. През 1988 г. филмът му "Последният император" печели девет награди "Оскар" за всяка категория, в която е номиниран, включително за най-добър филм и най-добър режисьор. Удостоен е със звезда в Алеята на славата в Холивуд (2013).

Якоб Кун, швейцарски футболист и треньор /1943-2019/.

Подобни статии