26 октомври - Професионалният празник на българските строители

Професионалният празник на българските строители. Отбелязва се от 1996 г. с решение 1133 на Министерския съвет 17 октомври 1996 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден).

В България се отбелязва:

Денят на Главиница. Отбелязва се с решение 339 на Общинския съвет от 26 февруари 2018 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църквата "Св. Димитър Солунски" в града.

Денят на Радомир. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от м. септември 1999 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църквата "Св. Димитър" в града, построен през 1866 г.

Празникът на община Айтос. Отбелязва се с решение 234 на Общинския съвет от 5 май 2005 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църква "Св. вмчк Димитрий Солунски".

Празникът на Болярово. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 29 април 2011 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден), покровител на града.

Празникът на Видин. Отбелязва се с решение 95 на Общинския съвет от 20 октомври 1992 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на катедралния храм "Свети вмчк Димитър Солунски", чието строителство е завършено през 1926 г.

Празникът на Пордим. Отбелязва се с решение 196 на Общинския съвет от 11 ноември 2004 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църквата в града, построена през 1865 г.

Празникът на Сливен. Отбелязва се с решение 44 на Общинския съвет от 15 април 1992 г. в деня на църковния празник св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на катедралния храм "Свети Димитър Солунски" в града, построен през 1831 г.

По света се отбелязва:

Националният празник на Австрия. Ден на приемането на Закона за постоянния неутралитет /1955/.

На този ден в България:

1882 - В Шумен е създаден най-старият пивоварен завод в България - "Шуменско пивоварно дружество".
1890 - В с. Мирково, Софийска област, е създадена първата селска кооперация в България по идея и с помощта на Тодор Влайков и Тодор Йончев, наречена Мирковско заемодавно, спестовно и земеделческо дружество "Орало".
Учредителите одобряват устава, в който били очертани основните цели на сдружението: влогонабиране и кредитиране на членовете; предоставяне на земеделски инвентар за ползване срещу минимален наем; доставка на земеделски семена и просвещаване на населението чрез организиране на вечерни, неделни или временни училища и др. Три дни по-късно след учредяването на кооперацията броят на членовете й нараства на 230 души.
1954 - Създадената с Указ 145 на цар Борис III (обнародван в "Държавен вестник" от 21 юли 1921 г.) Държавна музикална академия в София се преименува в Българска държавна консерватория. На 17 септември 1990 г. Академичният съвет възстановява името Държавна музикална академия, а с ПМС 52/2 март 1995 г. става Държавна музикална академия "Панчо Владигеров". С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. получава статут на академия.С Решение на 40-ото Народно събрание от 19 май 2006 г. се преименува в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".
1957 - Полската читалня в София, създадена на 22 юли 1949 г., се преименува в Полски културен и информационен център. От декември 1994 г. се нарича Полски институт.
1989 - Акция на активисти на национално движение "Екогласност" в градинката пред заведението "Кристал" в София за събиране на подписи в подкрепа на петиция на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидропроектите "Рила" и "Места". По същото време в София се провежда първата екологична среща на държавите-участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа /дн. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа/ (16 октомври-3 ноември 1989). Активистите на "Екогласност" са прогонени със сила от милицията. Двайсет и двама души са качени насилствено в автобус "Чавдар" с около 10 цивилни от Държавна сигурност и звеното за борба с тероризма и са закарани в Южния парк, мястото, за което Столичният народен съвет е дал разрешение за провеждане на съпътстващи екофорума мероприятия. Петицията с 12 000 подписа е връчена в Народното събрание на 3 ноември 1989 г.
2002 - В Скопие, Македония, е подписан договор за основаване на еврорегион за сътрудничество между пограничните райони на Македония, Югославия и България.
2003 - Произвеждат се избори за общински съветници и за кметове на общини и кметства, насрочени с указ 297/8 август 2003 г. на президента на Република България. В тях участват 146 партии и коалиции.
2005 - В Радомир официално е открита Триумфалната арка - символ на града.
На същото място през 1879 г. е издигната първата арка по случай пристигането в Радомир на княз Александър I Батенберг, разрушена при пътно-транспортно произшествие през 1966 г.
2015 - С премиерата на спектакъла "Чайка" от Чехов в зала 2 на Националния дворец на културата се открива театър "Азарян".
2016 - Българската страна и "Росатом" подписват споразумение за окончателно приключване на решението по Международния търговски арбитраж за АЕЦ "Белене". Страни по това споразумение са Националната електрическа компания /НЕК/ и "Атомстройекспорт". Съгласно постигнатата договореност НЕК се ангажира да плати до 15 декември 2016 г. пълния размер на сумата по арбитражното решение, в замяна на това "Атомстройекспорт" се отказват от законната лихва, която НЕК дължи от датата на излизане на арбитражното решение /14 юли 2016/ до датата на плащане - по 167 000 евро на ден. С постигнатото споразумение се намаляват с 90 млн. лв. средствата за плащане. Постигнато е и споразумение с "Росатом" за удължаване на живота на 5 блок на АЕЦ Козлодуй с още 30 години.
2017 - Министър-председателят Бойко Борисов заминава на двудневно официално посещение в Босна и Херцеговина - първо посещение в страната на ръководител на българското правителство. В рамките на визитата има разговори с председателстващия Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Денис Звиздич, с председателстващите и заместник-председателстващите на двете камари на парламента, както и с члена на Председателството Бакир Изетбегович. Подписано е споразумение за изменение на Спогодбата между българското правителство и Съвета на министрите на Босна и Херцеговина за международни автомобилни превози на пътници и товари
2018 - От Специализираната прокуратура съобщават, че следователи извършват следствени действия в София и страната във връзка с дейността на приватизирания завод "Полимери" АД. Образувано е разследване за организирана престъпна група, за данъчни и финансови престъпления, за длъжностно присвояване в особено големи размери. Собствениците на завода - Николай Банев и съпругата му Евгения, са задържани в Ница, Франция. Двамата задочно са обвинени за длъжностно присвояване, документни измами, данъчни престъпления и пране на пари. Разследването е започнало преди около два месеца. Освен Европейска заповед за арест срещу Баневи има издадена и Европейска заповед за разследване, което означава, че френските власти също могат да извършват конкретни действия по делото.
2019 - Във Варна от фара на Морската гара стартира плаването за най-бързо пресичане на Черно море с маршрут Варна-Сочи /Русия/ и обратно. С него ветроходната академия "Кор Кароли" възстановява наградата "Понтус Евксинус" /в превод от латински Черно море/ от преди 30 години. Плаването се извършва с ветроходна яхта "Espresso Martini", модел Farr 45, с екипаж от обучени в сезон 2019 курсисти и техните инструктори - Павлин Надворни, Атанас Стефанов, Елена Банкова, Йордан Николаев, Никола Николов и Георги Боев.
2020 - В София на официална церемония в Президентството президентът Румен Радев връчва държавни отличия на изтъкнати българи за значимите им заслуги в областта на културата и науката. С орден "Св. св. Кирил и Методий" - огърлие е награден режисьорът Иван Терзиев. С орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен са удостоени Николай Георгиев, Рашко Иванов, арх. Лозан Лозанов и проф. Николай Жечев. Орден "Св. св. Кирил и Методий" - втора степен са удостоени Донка Копринкова и проф. Невена Цачева. С медал "За заслуга" е награден инж. Александър Скордев.

На този ден по света:

1795 - След потушаването на въстанието, начело с Тадеуш Костюшко (24 март 1794- ноември 1794) територията на Полша е разделена между Русия, Прусия и Австрия. Това е третата подялба на Полша, с която се слага край на независимата полска държава. Първото разделяне на Полша е на 5 август 1772 г., а второто на 23 януари 1793 г. Русия присъединява останалите литовски, беларуски и украински земи на изток от Буг и по линията Неморов-Гродно с обща площ 120 000 кв. км и 1,2 млн. жители. Прусия завзема останалата част от Мазовия с Варшава, западна Литва и Малополша с обща площ 55 000 кв. км и население от 1 млн. души, а Австрия - южна Мазовия, Северна Малополша с Краков и Любляна, общо 47 000 кв. км и 1,2 млн. души.
1795 - Във Франция започва периодът на управлението на Директорията. Директорията е правителството на Френската република, което се състои от 5 директори. Управлява след термидорианския Конвент (26 октомври 1795) до преврата на Осемнадесети брюмер (9 ноември 1799). Директорите, които са се избирали от Съвета на петстотинте и от Съвета на старейшините, са представлявали интересите на едрата буржоазия и са водели завоевателна външна политика. След държавния преврат начело с Наполен Първи Бонапарт е сложен край на управлението на Директорията и в страната е установен режим на военно-буржоазна диктатура.
1824 - В Москва е открит Малий театър - най-старият руски драматичен театър.
1861 - Във Франкфурт на Майн, Германия, немският изобретател Филип Райс демонстрира изобретения от него апарат, наречен телефон. По време на демонстрацията той успява да предаде част от песен от лекционната стая до лекарския кабинет по 100 метрова жица. Устройството предава звука на разстояние с помощта на електромагнити колебания.
1896 - В Адис Абеба, Етиопия, е подписан Договор между Етиопия и Италия за прекратяване на Етиопската война (1895-1896). Италия се съгласява да се откаже от плана си за създаване на протекторат и признава независимостта на Етиопия.
1898 - Основан е Московският художествен академичен театър /МХАТ/.
1899 - В Москва, Русия, на сцената на Московския художествен академичен театър е премиерата на пиесата "Вуйчо Ваньо" от руския писател и драматург Антон Чехов.
1947 - Кашмир е присъединен към Индия въпреки протестите на Пакистан. Подялбата на Британска Индия на две държави - Индия и Пакистан, се осъществява със закон от 1947 г., по силата на който владетелите на княжествата имат свобода да преценят дали да се присъединят към Индия или Пакистан, или да останат независими. След деленето Кашмир остава независим, но регионът става арена на военни конфликти. За да се справи с инвазията от страна на Пакистан, тогавашният владетел на Кашмир махараджа Хари Сингх приема помощ от Индия, в замяна на което обявява присъединяването на своето княжество към Индия. Напрежението между Индия и Пакистан ескалира, което довежда до започването на Индийско-Пакистанската война (1947-1949). С резолюция на ООН от 1 януари 1949 г. Кашмир се разделя на две части: на юг се простира щатът на Индия Джаму и Кашмир (около две трети от територията), а западните части остават под управлението на Пакистан. Границата между тези части създава т. нар. Контролна линия.
1957 - В СССР е уволнен министърът на отбраната маршал Георгий Жуков. С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР той е отстранен от поста министър на отбраната на СССР (9 февруари 1955-26 октомври 1957) и член на Президиума на ЦК на КПСС (29 юни 1957-29 октомври 1957) за провеждане на линия на "нарушаване на принципите на партийно ръководство над въоръжените сили и флота".
1961 - В Рим, Италия, е подписана Международната конвенция за защита на изпълнителите, продуцентите на фонограми и организациите за ефирно разпространение (Римска конвенция).
Към 28 септември 2021 г. конвенцията е ратифицирана от 96 страни.
1979 - При атентат е убит президентът на Република Корея Пак Чжон Хи.
1984 - В Калифорния, САЩ, е извършена операция по присаждане на сърце от маймуна бабуин на малката Фей, родена с вродена деформация, известна като хипопластично ляво сърце. Операцията е неуспешна. Фей умира на 15 ноември 1984 г.
1998 - В Бразилия министрите на външните работи на Еквадор и Перу подписват договор, с който се определя границата между двете държави в оспорвания район, разположен в подножието на Андите, останал недефиниран в Протокола от Рио де Жанейро, подписан през 1942 г. При подписването на документа присъстват президентът на Еквадор Хамил Мауад и на Перу Алберто Фухимори, както и президентите на Бразилия, Чили, Аржентина, Боливия и Колумбия. Испания е представена от крал Хуан Карлос и кралица София.
1999 - Индексът Дау Джоунс се преструктурира с акции на НАСДАК.
2001 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва Кодекса за земята, одобрен от Държавната дума (долната камара на парламента) на 20 септември 2001 г. и от Съвета на федерацията (горната камара на парламента) на 10 октомври 2001 г. Руските граждани официално получават правото да продават и купуват земя. Кодексът анулира забраната за търговия със земя и частната собственост върху нея, която Русия наследява от бившия СССР.
2001 - Ръководителите на Югославия, Сърбия и Черна гора започват преговори за бъдещето на Съюзна република Югославия. В преговорите участват президентът на Югославия Воислав Кощуница, заместник министър-председателят на Югославия Миролюб Лабус, министър-председателят на Сърбия Зоран Джинджич, президентът на Черна гора Мило Джуканович и министър-председателят на Черна гора Филип Вуянович. Срещата завършва без преговарящите ръководители да сближат позициите си относно запазването или разпадането на Съюзна Република Югославия.
2010 - Върховният наказателен съд на Ирак осъжда на смърт чрез обесване бившия вицепремиер и външен министър на страната Тарик Азиз. Вторият човек след Саддам Хюсеин е осъден заради ролята му в преследването на шиитските религиозни партии по време на режима.
2013 - В Саудитска Арабия над 60 жени се качват зад волана в знак на протест срещу забраната жени да шофират. Богатото на петрол кралство е единствената страна в света, където на жените не е позволено да шофират. Забраната е неформална - няма закон, който забранява на жените да карат автомобил, просто не им се издават шофьорски книжки. Протестът е предизвикан от твърдолинейната интерпретация на исляма, известна като уахабизъм, според която шофиращите жени ще разтурят стриктно структурираното саудитско общество. От началото на кампанията на 20 септември 2013 г. тя е получила подкрепа от над 20 000 души в интернет. Това е втората подобна инициатива след 2011 г. През 1990 г. 47 жени потеглят с 15 коли по улиците в знак на протест срещу забраната. Всички са арестувани и строго наказани.
2015 - В района на Джурм, в планините на провинция Бадахшан, Североизточен Афганистан, е регистрирано земетресение с магнитут 7,5 по скалата на Рихтер. Епицентърът е на дълбочина 213,5 км. Трусът е усетен в Афганистан, Пакистан Северна Индия, Непал и Таджикистан. В Пакистан загиват над 310 души, над 2000 са ранени. В Афганистан загиват 115 души и са ранени над 538 души. Хиляди хора бедстват на недостъпни места.
2016 - Регистрирано е земетресение в 19:11 часа (20:11 часа бълг. време) с магнитуд 5,4 по скалата на Рихтер в Централна Италия на дълбочина 9 км на границата между областите Марке и Умбрия. Епицентърът е в община Кастелсантанджело сул Нера с население 318 души в провинция Мачерата на областта Марке, близо до Перуджа. Другите общини в района на епицентъра са Висо (1200 жители) и Усита (441 жители) в провинция Мачерата, както и Пречи (752 жители) в провинция Перуджа на областта Умбрия. Два часа по-късно същата зона е разтърсена от още по-силен трус с магнитуд 5,9-6-а степен, съвпадащ с този от земетресението от 24 август 2016 г. , като сега е бил почувстван на север чак в Австрия. Извън епицентъра в Италия земетресението е усетено в градовете Рим, Лакуила, Перуджа, Флоренция, Арецо, Неапол, Казерта и Терни. На редица места е прекъснато снабдяването с електричество. След първия следват още три труса на дълбочина 8 км с магнитуд съответно 2,6 , 2,5 и 2,8 по скалата на Рихтер. Над 1100 вторични труса са били регистрирани в Централна Италия след земетресението. В резултат на силните земетресения няма жертви, но има около 20 пострадали. Близо 22 000 души са без подслон в 15 населени места.
2017 - Във Варшава, Полша, правителството одобрява законопроект за създаване на Сили за териториална отбрана (СТО) - доброволчески формирования, които ще станат петият вид войски във въоръжените сили, наравно с пехотата, военноморските и военновъздушните сили и силите за специални операции. Те ще изпълняват типични военни задачи в тясно взаимодействие с армията, да извършват антитерористични операции и да действат при различни кризи.
2018 - В Ирландия се произвеждат президентски избори едновременно с референдум, на който гражданите трябва да се произнесат по въпроса дали да бъде премахнат член от конституцията на страната, който предвижда наказание за богохулство. Майкъл Хигинс, бивш председател на Ирландската лейбъристка партия и бивш министър на изкуството и културата, ползващ се с подкрепата на три от четирите най-големи политически партии, е преизбран за втори седемгодишен мандат с 56 процента от гласовете. Според националната компания за радио и телевизия Ар Ти И за него са гласували над 800 000 от общо 1,4 млн. избиратели. Втори остава независимият бизнесмен Питър Кейси с 23 процента от вота. На референдума ирландците гласуват с голямо мнозинство за декриминализиране на богохулството. Избирателната активност е 44 процента, като 65 процента от участниците гласуват за премахване на престъплението "богохулство" от конституцията. От 1937 г. "богохулството" е определено за престъпление в конституцията на Ирландия, което се е наказвало с до седем години затвор, но през 2009 г. нов закон предвижда само глоба до 25 000 евро.
2019 - Постоянният комитет на Общокитайското събрание на народните представители (парламентът) одобрява първия в историята на Китай закон за шифроване на данни. В съответствие с него компетентните органи на властта ще контролират криптографическите стандарти, които се делят на ключови, общоприети и търговски типове шифроване. Законът е приет, за да се предотвратява изтичането на данни, които могат да навредят на държавните структури на Китай, на компании или на частни лица.
2020 - Първата метролиния в Пакистан е пусната в експлоатация в Лахор, столица на източната провинция Пенджаб. Линията, която има над двайсет станции и е с дължина от 27 км, е построена от китайски компании. Изграждането й струва около 300 млрд. рупии (1,8 млн. долара).

Родени на този ден българи:

митрополит Натанаил Зографски (светско име Нешо Стоянов Бойкикев), църковен деец, книжовник и участник в националноосвободителното движение /1820-1906/.
Пръв екзархийски митрополит в Охрид (1872-1877), управител на Ловешката епархия (1879-1891), митрополит в Пловдив (1891-1906). Един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879). Автор на религиозни съчинения. Спомагателен член (1869), дописен член (1875), почетен член (1884) на Българско книжовно дружество (дн. Българска академия на науките).
Димитър Моллов, лекар и политик /1845-1914/.
Един от основоположниците на системата на здравеопазването в България след освобождението на България от османско иго (1878). Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876), организира санитарен отряд и военнополева болница. По време на Руско-турската война (1877-1878) е губернски лекар във Видин (1877) и ръководител на санитарен влак на Червения кръст. Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Съставя първия закон за здравеопазването в България - "Временни правила за устройството на медицинската част в България" (1879). Председател на първия Висш медицински съвет (1879-1882). Инициатор за създаване на държавна химична лаборатория (1880) и за построяването на Александровската болница в София (1880). Дописен (1881) и действителен (1884) член на Българското книжовно дружество (БКД) /от 1911 г. - Българска академия на науките (БАН)/. Подпредседател на БКД (1898-1911). Председател на Клона за природните и медицинските науки на БКД (1884-1898), на Природо-медицинския клон на БКД (1900-1911) и на Природо-математическия клон на БАН (1911-1913). Главен лекар на София (1882). Основател на Българския червен кръст /БЧК/ (1883) и негов подпредседател (1885-1914). Министър на народното просвещение (7 септември 1883-29 юни 1884), кмет на София (16 юли 1895-30 септември 1896). Съосновател на Българския лекарски съюз (1901) и негов пръв председател. Депутат в 1-ото и 2-ото Обикновено народно събрание (1879-1880), в 4-ото Обикновено народно събрание (1884-1886), в 8-ото и 9-ото Обикновено народно събрание (1894-1899) и в 12-ото Обикновено народно събрание (1902-1903). Управител на болница "Червен кръст" (дн. Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина /УМБАЛСМ/ "Н. И. Пирогов") (1902-1908).
Станимир Станимиров, учител и богослов /1858-1943/.
Директор на Националната Априловска гимназия в Габрово (1884-1886). Директор на Първа софийска държавна класическа гимназия (1886-1893, 1899-1910), съдейства за откриването към нея на Висш педагогически курс /дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"/ (1888). Ректор на Цариградската духовна семинария (1894-1897). Секретар на Светия синод (1914-1917). Директор последователно на Първа и Трета софийска мъжка гимназия (1918-1920). Директор на Народния етнографски музей (1921-1922) и на Софийска публична библиотека /дн. Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"/ (1922-1923). Автор е на учебник по история на българската църква (1894), учебник по история на християнската църква (1897), "Умозрителното богословия" (1898), "Свещена история. Вехти завет" (1900), "Свещена история. Нови завет" (1900) и др.
Стилиян Чилингиров, писател, историк, етнограф и политик /1881-1962/.
Печата за първи път през 1898 г. в детското сп. "Звездица". От 1911 г. е редактор на в. "България" и на сп. "Бразда" (1914-1915). Председател на Студентския клуб (1904). Поддиректор на Народната библиотека (1916-1919) и неин директор (1919-1922). От 1923 г. е директор на Народния етнографски музей. Един от основателите на Съюза на българските писатели (1913) и негов председател (1941-1944). Един от инициаторите за построяването на Студентския дом в София (1931). Председател на Върховния читалищен съюз (1941-1944). Депутат в 15-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Автор е на първия български сонетен роман "Владо Булатов" (1922), на книгите "Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания)" (1917), "Шинелъ без пагони" (1930), "Български читалища преди Освобождението" (1931), "Първа жертва" (1935), "Презъ Македония" (1941) и др.
Антон Иванов, партиен деец /1884-1942/.
Деец на Българска комунистическа партия (БКП) и на Българската работническа партия /БРП/ (к). Председател на Металоработническия съюз (1919-1924). Ръководител на стачните борби на металоработниците в България (1908-1919). Депутат от 17-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1919-1923).Осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници на Централния комитет на БРП (к) и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София.
проф. Стойко Стойков, езиковед /1912-1969/.
Основоположник на българската диалектология. Ръководител на Секцията по българска диалектология (1952-1969) в Института за български език при Българската академия на науките и заместник-директор на института (1958-1969). Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1943-1969), декан на Филологическия факултет на университета (1953-1954; 1962-1966) и заместник-ректор на университета (1958-1960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (1968-1969) и секретар на комитета (1959-1964). Автор е на "Български книжовен изговор" (1942), "Българска диалектология" (1949), "Банатският говор" (1967) и "Лексиката на банатския говор" (1968). Под негово ръководството и с прякото му участие е съставен "Български диалектен атлас" (в 4 т., 1964-1981). Един от авторите на "Правописен и правоговорен наръчник" (1945, 1954) и на "Български тълковен речник" (1955, 1994), един от редакторите на "Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955-1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.
акад. Иван Тодоров, ядрен физик /1933/.
Действителен член на Българската академия на науките(1974) - най-младият академик в България. Председател на Висшата атестационна комисия (1990-1991). Работил е в множество научни институти по света като Института за авангардни изследвания в Принстън, САЩ, в Масачузетския технологичен институт, САЩ, в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия, в Института за висши научни изследвания в Бюр сюр Ивет, край Париж, Франция, и в Института "Ервин Шрьодингер" във Виена, Австрия. Преподавател по теоретична физика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на над 250 научни труда, на 11 монографии, публикувани от специализирани издателства. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1983), медал "Франсоа Първи" на Колеж дьо Франс-Париж, Франция (1986), на орден "Марин Дринов" (2003), орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (2005), орден "Стара планина" първа степен (26 март 2014).
Снежана Гроздилова, педагог и политик /1950/.
Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009).
Бойко Драганов, бизнесмен /1950-2014/.
Заедно с Младен Михалев-Маджо, Румен Николов-Пашата и Илия Павлов основава фирма "Ай Джи Ем" (1993), създава първите бингозали в България. Бил е изпълнителен директор на ТПК "Мултиарт". Главен секретар на "Мултигруп" (1989-2004).
проф. Николай Вълканов, инженер /1950/.
Директор на Научно-изследователския технологичен институт по минно строителство (1986-1991). От 1991 г. е генерален директор на "Минстрой Холдинг" АД, от 2002 г. е председател на Управителния съвет, а от 2008 г. е председател на Съвета на директорите на дружеството. Заместник-председател (2014-27 април 2017), а от 27 април 2017 г. е председател на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара. От 11 април 2017 г. е заместник-председатели на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България - Гласът на българския бизнес. От 2013 г. е професор от Международната научна академия (МАНЕБ), Санкт Петербург, Русия, и е почетен професор на Минно-геоложки университет "Свети Иван Рилски", гр. София. Носител на приза "Мистър Икономика" за 2012 г. и 2020 г. на сп. "Икономика".
Красимира Гюрова, баскетболистка /1953-2011/.
Бронзова медалистка от Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, Канада. На нейно име през 2013 г. е учреден фестивал по мини-баскетбол "Красимира Гюрова" за деца.
Стефан Радованов, журналист /1953-2012/.
Водещ и продуцент в програмите "Хоризонт" и "Христо Ботев" на Българското национално радио /БНР/ (1980-1989). Сътрудник на Канадската корпорация за радио и телевизия "Си Би Си" (1990-1995). Заместник-директор на българската секция на Радио "Свободна Европа" и водещ редактор на програмите "Светът днес" и "Актуална неделя" (1995-2003). Програмен директор на Българско национално радио (2004-1 март 2012). Носител на специалната награда "Сирак Скитник" за 2012 г. на Програмния съвет на Българското национално радио (25 януари 2013, посмъртно).
доц. Красен Станчев, икономист и политик /1955/.
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), един от основателите на Съюза на демократичните сили (1989). Изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (1993-януари 2007). Член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001). Съосновател и председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика (1993-26 януари 2018). Преподавател в катедра "Публична администрация" във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Носител на наградата "най-добър анализатор за България за 1996" на списание "Euromoney".
Асен Аврамов, композитор /1961/.
Композира камерна и балетна музика, музика за игрални и документални филми и театрални постановки. Композитор и музикален ръководител в Малък градски театър "Зад канала" (1991-1997). Бил е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" и Първата частна театрална академия "Любен Гройс". Носител на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за най-добра театрална музика (1997, 2010).
Емил Кошлуков, журналист и политолог /1965/.
Основател на Независимото студентско дружество (14 ноември 1989) и негов председател (1989-1990). Съосновател на Съюза на демократичните сили (СДС) /7 декември 1989/. Участник в "Кръглата маса" (16 януари - 15 май 1990). Съосновател на Българското сдружение за честни избори (1990). Член на Координационния съвет на СДС (1990-1992). Съветник на президента Желю Желев (1994-1997). Изпълнителен директор на сдружение "Съгласие за България" (1996). Член-учредител на (6 април 2002) на партия Национално движение "Симеон Втори". Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Председател на партия "Новото време" (11 юли 2004-14 май 2011). Изпълнителен директор на TV 7 (16 септември 2014-април 2015). Ръководител на дирекция "Програма БНТ1" в Българската национална телевизия и водещ на публицистичното предаване "Още от деня" (18 декември 2017-24 април 2019). Изпълняващ длъжността генерален директор и председател на Управителния съвет на Българската национална телевизия (24 април-5 юли 2019). От 5 юли 2019 г. е генерален директор и председател на Управителния съвет на Българската национална телевизия.
Ивелин Попов, футболист /1987/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Литекс" (Ловеч), "Газиантепспор" (Турция), "Кубан Краснодар" (Русия) и "Спартак Москва" (Русия), "Рубин Казан" (Русия), "Ростов" (Русия), "Сочи" (Русия). За българския национален отбор има изиграни 90 мача и отбелязани 18 гола. Футболист на България за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

На този ден са родени и:

Доменико Скарлати (Джузепе Доменико Скарлати), италиански композитор /1685-1757/.
Автор е на над 10 опери, 496 пиеси, 555 фуги и сонати за клавесин и множество серенади.
Вук Караджич, сръбски филолог, историк и етнограф /1787-1864/.
Ян Халупка, словашки писател и драматург /1791-1871/.
ген.-фелдмаршал Хелмут фон Молтке, пруски военначалник и военен теоретик /1800-1891/.
Граф (1870). Началник на пруския Генерален щаб (1858-1888). Има заслуга за победите на Прусия над Дания (1864), Австрия (1866) и Франция (1871).
Еварист Галоа, френски математик /1811-1832/.
Основоположник на съвременната алгебра.
Чезар Болиак, румънски писател и журналист /1813-1881/.
Василий Верешчагин, руски художник баталист /1842-1904/.
Николай Андреев, съветски скулптор /1873-1932/.
Фьодор Аристов, съветски литературовед, славист, историк, преводач /1888-1932/.
Борис Хайкин, съветски педагог и диригент /1904-1978/.
Народен артист на РСФСР (1947). Народен артист на СССР (1972).
Примо Карнера, италиански боксьор /1906-1967/.
Световен шампион в "супертежка" категория (1933-1934). След края на спортната си кариера се снима в киното. Взима участие в над 20 филма.
Махалия Джаксън, американска блус и госпъл певица /1911-1972/.
Франсоа Митеран, френски политик /1916-1996/.
Министър по въпросите на ветераните и жертвите от войната (24 ноември 1947-19 юли 1948). Министър за отвъдморските територии (12 юли 1950-15 август 1951). Държавен министър за Съвета на Европа (28 юни 1953-4 септември 1953). Министър на вътрешните работи (19 юни 1954-23 февруари 1955). Министър на правосъдието (31 януари 1956-12 юни 1957). Основател (1965) на Федерацията на демократическите и социалистическите леви сили и нейн председател (1965-1968). Първи секретар на Френската социалистическа партия (16 юни 1971-24 януари 1981). Президент на Франция (21 май 1981-17 май 1995).
Мохамад Реза Пахлави, шах на Иран (16 септември 1941-16 януари 1979) /1919-1980/.
Като владетел на Иран приема титлите шахиншах (Цар на царете) и ариамехр (Светлина на Иран). Той е вторият монарх от династията Пахлави и последният шах на иранската монархия.
Боб Хоскинс (ист. име Робър Уилям Хоскинс), британски актьор /1942-2014/.
Участвал е във филмите "Дългият прекрасен петък" (1980), "Кой се страхува от заека Роджър" (1988), "Морски сирени" (1990) и др. Носител на наградите БАФТА (1987), награда на Фестивала в Кан (1986) и "Златен глобус" за ролята си в филма "Мона Лиза" (1986).
Хилари Клинтън, американски юрист и политик /1947/.
Съпруга на президента Бил Клинтън и първа дама на САЩ (20 януари 1993-20 януари 2001). Сенатор от Демократическата партия на щата Ню Йорк (3 януари 2001-21 януари 2009). Държавен секретар на САЩ (21 януари 2009-1 февруари 2013). Кандидат на Демократическата партия за президентските избори на 4 ноември 2008 г. и на 8 ноември 2016 г.
Хю Далас, шотландски международен съдия по футбол /1957/.
Тед Дем, американски режисьор /1963-2002/.
Кристиян Киву, румънски футболист /1980/.
Катрин Матшердот, немска състезателка по бързо пързаляне с кънки /1981/.
Олимпийска шампионка (отборно) през 2010 г. във Ванкувър, Канада.
Ерик Йендришек, словашки футболист /1986/.

Това е денят на смъртта на:

Уилям Хогарт, английски художник живописец /1697-1764/.
Винченцо Джоберти, италиански философ и публицист /1801-1852/.
Председател на Камарата на депутатите (8 май 1848-30 декември 1848). Министър-председател на Сардиния (16 декември 1848-20 февруари 1849). Автор е на книгата "Моралното и гражданското превъзходство на италианците" (1843) и др.
Карло Колоди (ист. име Карло Лоренцини), италиански писател /1826-1890/.
Автор е на повестта "Приключенията на Пинокио", написана през 1880 г. и публикувана за първи път в книга през 1883 г. На 7 юли 1881 г. италианският детски вестник "Джорнале пер и бамбини" започва да публикува историята на дървената кукла Пинокио.
Александър Ленски, руски актьор, режисьор и педагог /1847-1908/.
Сергей Коровин, руски художник /1858-1908/.
Алексей Крилов, руски математик, механик и корабостроител /1863-1945/.
Автор е на основополагащи трудове по терията на корабостроенето. Разработвал общата теория за наклона на корабите, съставил таблица за неподчинението на кораба (известна като таблица на Крилов). Участвал в изграждането на първите бойни кораби от типа "Севастопол" (1915-1916). Директор на Главната геофизическа обсерватория (1916-1917), на Физико-математическия институт на Академията на науките на СССР (1928-1931). Носител на Сталинската награда (1941).
акад. Сергей Бернщайн, руски математик /1880-1968/.
Основател на конструктивната теория на функциите. Автор е на трудове по теория на диференциалните уравнения, приближения на функции с многочлени и теория на вероятностите. Предлага нов метод за намиране на решения на уравнения с частни производни от втори ред по зададени гранични условия. В математиката на името на Бернщайн са наречени интерполационен процес, многочлени, теореми, ядро, метод за сумиране, проблем, неравенство. Член на Академията на науките на Украйна (1925), на Академията на науките на СССР (1929).
Никос Казандзакис, гръцки писател и драматург /1883-1957/.
Получил световна известност след филмирането на романа му "Алексис Зорбас" под името "Зорба Гъркът" (1964).
маршал Семьон Будьони, съветски военен деец /1883-1973/.
Герой от Гражданската война (1918-1920). Три пъти Герой на Съветския съюз (1 февруари 1958, 24 април 1963, 22 февруари 1968).
Игор Сикорски, американски авиоконструктор от украински произход /1889-1972/.
Констурирал е първия руски вертолет (1908), първите в света многомоторни самолети "Гранд", "Руски витяз", "Иля Муромец" (1913-1914) и американския двумоторен биплан "S-29" (1923).
Гърти Кори, американски биохимик от австрийски произход /1896-1957/.
Носителка на Нобелова награда за физиология или медицина за 1947 г. заедно със съпруга й Карл Кори за откриването на хода на каталитичното превръщане на гликогена. Те си поделят наградата с аржентинския физиолог Бернардо Усай, който я получава за неговото откритие за ролята на хормона на предния дял на хипофизата в метаболизма на захарта.
Аркадий Гайдар, съветски писател /1904-1941/.
Автор е на повестите "Школа"(1930), "Чук и Гек"(1939), "Тимур и неговата команда"(1940) и др.
Чарлз Педерсън, американски химик /1904-1989/.
От 1927 г. в продължение на 42 години работи в американската компания "Дюпон". През 40-те години на 20-и в. работи в областта на антиоксидантите. През 1960 г. изучава феноловите лиганди на ванадия. В процеса на тези изследвания успява да синтезира циклични съединения, съдържащи от 18 до 40 въглеродни и кислородни атома. Тези съединения, които той нарича "коронни етери", могат да образуват метални комплекси с йоните на алкалните метали. Това свойство се използва по-късно от американския химик Доналд Крам и френския химик Жан-Мари Лен за синтез на комплексни молекули с биокаталитично действие върху мембраните на различни клетки в организма. Носител на Нобелова награда за химия за 1987 г. заедно с Доналд Крам и Жан-Мари Лен за разработването и използването на молекули, които могат да упражняват специфично структурно взаимодействие с висока селективност.
Марселу Каетану, португалски политик /1906-1980/.
Министър-председател на Португалия (27 септември 1968-25 април 1974). Свален е от власт с военен преврат - т. нар. революция на карамфилите.
Михаил Шапиро, съветски режисьор и сценарист /1908-1971/.
Поставил филмовата опера по Пьотър Чайковски "Черевички", филмите "Пепеляшка", "Каин XVIII", първата съветска цветна филмова опера за големия екран със стерео озвучение по Дмитрий Шостакович "Катерина Измайлова".
Юри Арнаудов, български сценарист и режисьор /1917-1976/.
Работи в областта на научно-популярния филм. Сред документалните му филми са: "Христо Ботев" (1953), "Николай Павлович" (1955) и др. Режисьор е на игралния филм "Калоян" (1963), режисьор и сценарист на филма "Цар Иван Шишман" (1969). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1967). Лауреат на Димитровска награда (1950, с колектив), носител на наградата на Министерството на народната отбрана за цялостното му творчество на патриотична тема на Третия фестивал на българския късометражен филм в Пловдив (посмъртно, 9 октомври 1977).
Артър Корнбърг, американски биохимик /1918-2007/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1959 г. заедно с американския биохимик Северо Очоа за откриването на механизмите на биосинтез на РНК и ДНК. През 1967 г. той и колегите му от Станфордския университет в Калифорния, САЩ, първи в света извършват пълен ензимен синтез на двойноверижна биологично активна ДНК на бактериофаг.
Валерио Дзурлини, италиански режисьор /1926-1982/.
Режисьор е на филмите "Бурни години" (1959), "Момичето с куфара" (1961), "Семейна хроника" (1962), "Първата спокойна нощ" (1972), "Татарска пустиня" (1976) и др.
проф. Марин Вълчанов, български музикант, композитор и педагог /1949-2017/.
Солист - водач на група в Симфоничния оркестър при Българското национално радио (1971-2009). От 1977 г. преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", заместник-декан на Инструменталния отдел в академията (2006-2009). Член на Духовия квинтет при Българското радио, а по-късно и основател и член на Академичния духов квинтет. Като солист, камерен изпълнител и оркестрант е концертирал в Европа, Азия, Южна Америка и Африка. Водил е майсторски класове в Германия, Франция, Япония, Турция, Чехия, Люксембург, Италия, Алжир и др. Композирал е произведения във всички жанрове, предимно творби за духови инструменти, за различни камерни формации. Автор е на 2 камерни опери, на симфонична музика, както и на Концерт за кларинет, Концертино за флейта, Концерт за кавал (флейта) и обой и др. Удостоен е с първа награда и златен медал на VI Общобългарско състезание за певци и инструменталисти (1974), с награда от Прегледа на симфоничните оркестри (1978).
Емил Кюлев, български банкер /1957-2005/.
Изпълнителен директор на Асоциацията на търговските банки (1993) и неин съпредседател (1993-1996). Ръководител на Конфедерацията на индустриалците (май-юли 1994). Основава банка "Турист банк" (1989) и "Росексимбанк" (1994). От 2002 г. е собственик на Българската финансова група "ДЗИ-Росексимбанк". Един от учредителите на Бизнесклуб "Възраждане" (17 септември 2001) и негов председател (17 септември 2001-септември 2002). Съветник на президента Георги Първанов по финансовите въпроси (2002-2003). На 26 октомври 2005 г. е застрелян в София.

Подобни статии

  • 27 ноември - Денят на народната памет

    27 ноември - Денят на народната памет

    Денят на народната памет. Отбелязва се от 1996 г. по инициатива на Общонародното сдружение "Мати Болгария". Годишнина от подписването /1919/ на Ньойския мирен договор, който е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918). С подписването на договора от България е отнета площ от 11 278 кв. км с българско население - Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, припомня БТА.

    153
  • 26 ноември - Празникът на Националния военен университет

    26 ноември - Празникът на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново

    Празникът на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново. Отбелязва се съгласно Решение на Народното събрание от 14 юни 2002 г. и Правилника за устройството и дейността на Националния военен университет "Васил Левски", приет с ПМС 200/11 септември 2003 г. Годишнина от официалното освещаване и откриване /1878/ в София на Софийското военно училище - първото военно училище в България за подготовка на офицери, припомня БТА.

    181
  • 25 ноември - Празникът на Софийския университет

    25 ноември - Празникът на Софийския университет "Свети Климент Охридски"

    Празникът на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Отбелязва се с решение на Академичния съвет на университета от 28 октомври 1994 г. на църковния празник на св. Климент, архиеп. Охридски - 25 ноември.

    292