28 ноември - Еврейският празник Ханука

Еврейският празник Ханука. Празник на светлината /до 6 декември/. Отбелязва се на 25-тия ден на еврейския месец кислев и е символ на героичната победа на макабейците в борбата им с елините и чудото на светлината. Празникът започва вечерта на залез слънце и се празнува в продължение на осем дни.

Във всички синагоги и във всяко еврейско семейство се палят свещите в ритуалния свещник - ханукия. Пали се една основна свещ, наречена шамаша, която заема централно място и пази светостта на ханукията от оскверняване. С шамаша се палят останалите свещи, съответстващи на поредния ден от празника. В чест на празника във всеки дом се поставя ханукия на прозореца, а на децата се раздават подаръци и лакомства. По този начин се почита чудото, случило се през 3597 г. от еврейския календар или 165 - 167 г. пр. н. е. Преданите на Тората евреи под предводителството на Йехуда Макабей се вдигнали на въстание срещу елините. Службата в Храма била забранена, а светлината от менората (ритуалния седемсвещник) - угасена и осквернена. След победата въстаниците влезли в осквернения храм и трябвало да запалят отново светлината, но намерили една малка стомничка с осветен зехтин, който можел да гори само един ден. Тогава станало чудото - светлината горяла в свещника цели осем дни, колкото били нужни, за да бъде приготвено ново, осветено масло, припомня БТА.

Националният празник на Албания. Ден на независимостта /1912/.

Националният празник на Демократична република Източен Тимор. Ден на независимостта /1975/.

Националният празник на Мавритания. Ден на независимостта /1960/.

На този ден в България:

1898 - В София официално е открита от княз Фердинанд I Захарна фабрика - първото голямо индустриално предприятие в България.
Първа копка за изградената с белгийски капитали върху площ от 14000 кв.м. фабрика е направена на 31 май 1897 г. Фабриката е собственост на белгийската компания "Български захарни фабрики и рафинерии" с основен акционер групата "Ернест Солвей". Фабриката е изключително модерно за времето си предприятие с пълен цикъл на работа. През активния период в сезонна натовареност в нея са работили до 1200 души. Капацитетът й е бил 7 хиляди тона рафинирана захар годишно, а пазарният й дял достигал до 20 процента. През 1916 г. белгийските инвеститори се изтеглят от България, но фабриката продължава да работи още 9 години. Директор от основаването на предприятието до неговото закриване през 1925 г. е Франсоа Дорзе. През 1926 г. производствените инсталации са преместени в Горна Оряховица. На 6 юли 1998 г. голяма фабрична сграда в Захарна фабрика е обявена за паметник на културата с национално значение от Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК). От 1975 г. до 2009 г. в Захарната фабрика се е намирал целият архив на Българската национална телевизия - ленти с над 65 000 филмови заглавия и 100 000 новинарски материала. Захарната фабрика дава името на софийски квартал.
1918 - Сформирано е правителство с министър-председател Теодор Теодоров, което управлява до 7 май 1919 г. Теодор Теодоров ръководи делегацията на България при преговорите на Парижката мирна конференция (18 януари 1919-21 януари 1920), свикана от държавите победителки от Първата световна война (1914-1918). Той подава оставка като министър-председател, отказвайки да подпише изготвения на конференцията Ньойски договор, който е наложен на страната след поражението й във войната.
1956 - На Олимпийските игри в Мелбърн, Австралия (22 ноември-8 декември 1956), българският състезател по борба свободен стил Никола Станчев печели златен медал. Той е първият българин спечелил олимпийска титла в историята на българския спорт.
1968 - Учреден е Съюз на научните медицински дружества в България. На 10-ото извънредно Общо събрание на 25 ноември 2005 г. съюзът се преименува в Съюз на българските медицински дружества, а от м. декември 2010 г. е Съюз на българските медицински специалисти.
1981 - Край Шумен е открит мемориалният комплекс "Създатели на българската държава", посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава (681). Автори на паметника са проф. Крум Дамянов, Симеон Венев, Владислав Паскалев и арх. Георги Генчев.
1989 - С решение на 58-ата сесия на Общото събрание на Международната организация на криминалната полиция (ИНТЕРПОЛ) в Лион, Франция, България отново е приета за член на организацията. България е сред основателите на организацията през 1914 г., но прекъсва членството си в нея през 1951 г. На 1 март 1990 г. в България е създадено Национално централно бюро Интерпол.
2001 - Народното събрание приема закон, с който България оттегля резервата към Европейската конвенция за борба с тероризма на Съвета на Европа. България се присъединява към конвенцията на 18 май 1998 г., като си запазва правото да отказва екстрадиция, ако счита престъплението за политическо. Терористичните атаки от 11 септември 2001 г. и последвалата реакция на международната общност, към която безусловно се присъединява и България, налагат оттеглянето на резервата.
2003 - Софийският градски съд осъжда на доживотен затвор без право на замяна четирима от обвиняемите по делото за убийството на 2 октомври 1996 г. на Андрей Луканов (председател на Министерския съвет от 3 февруари до 20 декември 1990) - Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев и Ангел Василев. Петият обвиняем Юри Ленев е осъден на доживотен затвор, но с право на замяна.
2006 - В София официално е открита болница "Токуда" - една от най-големите болници на корпорация "Токошукай" извън Япония.
2017 - В Рияд, Саудитска Арабия, министър-председателят Бойко Борисов пристига на официално тридневно посещение - първо посещение на такова равнище в историята на двустранните отношения между двете страни. В официалната българска делегация са включени заместник министър-председателите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов, министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и министърът на туризма Николина Ангелкова. Министър-председателят Бойко Борисов е придружаван и бизнес делегация.
2018 - Министерският съвет одобрява проект на Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в България през 2021 г. Резултатите от преброяването ще се използват и за нуждите на европейската статистика, като през 2021 г. се планира провеждане на преброяване на населението и жилищния фонд във всички държави-членки на Европейския съюз. В закона се регламентира подготовката, организацията и провеждането на мероприятията по преброяването през 2021 г. За референтна дата, към която ще се отнасят събраните по време на преброяването данни, е определен 22 януари 2021 г., а самото изследване ще е в периода от 22 януари до 15 февруари 2021 г. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 21 февруари 2019 г.
2019 - Народното събрание приема промени в Закона за рибарството и аквакултурите, според които любителският риболов през тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата от 1 април до 1 ноември, извън периодите на забрана и само в определените рибностопански обекти. Редът, условията и обектите, в които се разрешава любителският риболов през тъмната част на денонощието, ще се определят ежегодно със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/. Служителите на ИАРА могат да употребяват белезници и палки при задържане на нарушителите.
2020 - В движение е пуснат обновеният 1,3-километров участък от Северната дъга на Софийския околовръстен път - отсечката след пътния възел със Северната скоростна тангента до кръстовището за с. Мировяне и кв. "Требич". Извършено е усилване на конструкцията с мрежи, където е необходимо, подмяна на асфалтовата настилка, както и възстановяване на банкетите и уширенията, подобряване на отводняването и почистване на крайпътната растителност. Обновени са и 5 съоръжения в отсечките, които не са ремонтирани от построяването им през 70-те години на 20-и век.

На този ден по света:

1660 - В Лондон, Великобритания, 12 професори основават Английското кралско дружество (Академия на науките). През 1662 г. крал Карл Втори променя статута на дружеството в държавно учреждение.
1821 - Обявена е независимостта на Панама от Испания по време на Войната за независимост на испанските колонии в Америка (1810-1826). Същата година Панама влиза в състава на Колумбия, а на 3 ноември 1903 г. е обявена за независима държава от Колумбия. Датата 3 ноември се отбелязва като национален празник на страната.
1943 - В Техеран, Иран, е открита конференция на правителствените ръководители на страните съюзнички по време на Втората световна война (1939-1945) - СССР, САЩ и Великобритания, т. нар. Техеранска конференция. Страните са представени съответно от председателя на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин, министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил и президента на САЩ Франклин Рузвелт. Конференцията завършва на 1 декември 1943 г. Приета е декларация на трите държави, в която се изразява пълно съгласие "относно мащаба и сроковете на операциите, които ще бъдат предприети от изток, запад и юг", с цел обезпечаването на траен мир. Обсъдено е създаването на международна организация за опазване на мира след края на войната. Техеранската конференция способства за укрепването на антихитлеристката коалиция и потвърждава възможността за контакти на държави с различен обществен строй при решаването на международни проблеми.
1978 - В Париж, Франция, по време на 20-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата /ЮНЕСКО/ (24 октомври-28 ноември 1978) е приета Декларация за основните принципи за приноса на средствата за масово осведомяване за укрепването на мира и международното разбирателство, съдействието на правата на човека и борбата срещу расизма, апартейда и подстрекателството към война.
1990 - Маргарет Тачър подава оставка като министър-председател на Великобритания, след като на 27 ноември 1990 г. Джон Мейджър е избран за лидер на Консервативната партия на нейно място. Маргарет Тачър е лидер на Консервативната партия от 11 февруари 1975 г. и министър-председател на Великобритания от 4 май 1979 г. Наричана "желязната лейди", тя е единствената жена до този момент във Великобритания, заемала тези постове и първият министър-председател в историята на Великобритания с висше образование в областта на естествените науки.
1999 - В Аман, Йордания, започва двудневен форум в Аман, Йордания, на представители на мюсюлмански, католически, православни и еврейски общности от 10 югоизточни държави под егидата на Световната конференция за религия и мир.
Участниците в срещата приемат декларация от 6 точки, в която лидерите на различните изповедания се ангажират да насърчават диалога и разбирателството между религиозните общности, като проповядват пред своите вярващи нуждата от толерантност към различната вяра.
2002 - Европейският съд за правата на човека в Страсбург обявява решението си по делото за обезщетение за национализираните имоти, заведено от гръцкия крал Константин от династията на Гликсбургите срещу гръцката държава. Искът на династията Гликсбург е за 163,1 млрд. драхми. Решението на съда е гръцката държава да изплати обезщетение в размер на 13,7 млн. евро или 4,6 млрд. драхми. През м. ноември 2000 г. Европейският съд за правата на човека постановява, че национализацията на имотите е била законна (по причини, свързани с гражданското устройство на страната). Същевременно със същото решение съдът постановява, че земята с площ 75 828 дка е била частна собственост и трябва да бъде изплатено обезщетение за нея. Константин Втори е последният крал на Гърция от 6 март 1964 г. до 1 юни 1973 г. от династията на Гликсбургите.
2006 - Камарата на общините (долната камара на парламента) на Канада приема резолюция, в която признава населението на провинция Квебек за "нация в рамките на единна Канада".
2008 - В Китай е екзекутиран ученият Уо Вейхан, обвинен в шпионаж в полза на Тайван. Уо Вейхан е арестуван през 2004 г. и е обвинен, че е предавал на свои делови партньори, свързани с разузнаването на Тайван, секретни данни за системите за насочване на китайски балистични ракети.
2010 - В Бразилия 2600 военни и полицаи от елитните части, подкрепени от хеликоптери, блиндирани машини и танкове, започват в 8,00 ч. местно време офанзива срещу бастион на около 600 наркотрафиканти, контролирали от около 20 години едно от предградията на Рио де Жанейро, което обхваща 15 по-малки квартала /фавели/. Целта на операцията е да се преустанови насилието в бедните квартали на града, при което за една седмица са убити 35 души. В резултат на операцията предградието е освободено от наркотрафикантите.
2012 - В Камчатка, Русия, изригва вулканът Плоский Толбачик, след като е "заспал" от декември 1976 г. Вулканът, издигащ се на 3085 м над морското равнище, изхвърля пепел, която се разпростира в шлейф, дълъг към 65 км. Няма опасност за населните места.
2013 - Във Вилнюс, Литва, по време на срещата на високо равнище на инициативата "Източното партньорство" (28-29 ноември 2013), Грузия подписва споразумение за асоцииране с Европейския съюз.
2014 - Срещу централната джамия в град Кано, Нигерия, е извършен двоен атентат от две камикадзета и 15 въоръжени мъже, които са стреляли по хората, бягащи от взривовете. Храмът е бил препълнен заради петъчната молитва. Загиват най-малко 120 души, 270 са ранени.
2015 - В град Сур в Турция, при сблъсъци между Кюрдската работническа партия (ПКК) и турските сили за сигурност е убит Тахир Елчи, председател на асоциацията на адвокатите в Диарбекир. През м. октомери 2015 г. Тахир Елчи е арестуван заради коментари пред турска телевизия, че ПКК не е терористична организация. В писмена декларация прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) окачествява случая като "планирано убийство".
2016 - Самолет на боливийската авиокомпания за чартърни полети "Ламия" с 77 души на борда, включително играчи на бразилския футболен отбор "Чапекоензе", се разбива в близост до гр. Меделин, Колумбия. Футболистите е трябвало да играят в мач следващия ден в Меделин с местния "Атлетико насионал" на полуфинал за Купата на Южна Америка. Загиват 71 души и 6 души са оцелели. Президентът на Бразилия Мишел Темер издава указ за тридневен национален траур в памет на жертвите на самолетната катастрофа в Колумбия. Агецията за гражданско въздухоплаване на Колумбия обявява, че според предварително разследване самолетът е останал без гориво. Заключението е направено въз основа на данните от черните кутии на самолета и други доказателства.
2017 - КНДР успешно изстрелва нов тип междуконтинентална балистична ракета "Хвасон-15", която е в състояние да нанесе ядрен удар по коя да е точка от територията на САЩ. Ракетният тест е бил осъществен по личната заповед на лидера Ким Чен-ун. Ракетата е най-мощната досега, като за 53 минути е прелетяла 950 км и е достигнала височина от 4475 км.
2018 - Съоснователят на френската крайнодясна партия Национален сбор (доскоро Национален фронт) 90-годишният Жан-Мари Льо Пен е осъден в Париж да плати глоба и обезщетение за причинени морални вреди заради три изказвания по адрес на хомосексуалистите. През март 2016 г. Льо Пен качва в блога си видеозапис, на който прави паралел между педофилията и хомосексуализма. През декември същата година, пред в. "Фигаро", той сравнява хомосексуалистите със "солта в супата" и каза: "Ако няма достатъчно сол, супата е блудкава, а ако има прекалено много сол, не може да се яде". Заради тези две изказвания Льо Пен е осъден на глоба в размер на 400 евро. Освен това ще трябва да плати 2000 евро на асоциацията Мус, която се бори срещу "хомофобската и сексистката дискриминация" и завежда иск срещу него. Льо Пен е съден и за коментар, който прави през април 2017 г. по повод погребението на френски полицай хомосексуалист, убит при джихадистки атентат на булевард "Шанз елизе" в Париж. На погребението говори партньорът на полицая и това предизвика Льо Пен да напише в блога си, че на церемонията не е трябвало да се акцентира върху това, че убитият е имал за партньор мъж. За тези свои коментари той е осъден на глоба от 400 евро, както и да преведе и 5000 евро за причинени морални щети на партньора на убития полицай, както и 2000 евро за покриване на съдебните разходи.
2019 - Бившият президент на Малдивите Ямин Абдул Гаюм е осъден на пет години затвор и глоба в размер на 5 млн. долара по обвинение в пране на пари. Съдът признава бившия държавен глава за виновен за изпиране на 1 млн. долара държавни средства за лична облага. Ямин Абдул Гаюм е президент на Малдивите от 2013 г. до 2018 г.
2020 - Във Ватикана на церемония в базиликата "Свети Петър" папа Франциск ръкополага 13 нови кардинали, включително първия афроамериканец - досегашният архиепископ на Вашингтон, окръг Колумбия, Уилтън Грегъри. Церемонията, наречена консистория, е седмата в понтификата на папа Франциск и отново отразява усилията на папата да назначава кардинали от места, където такива досега не е имало, или духовници, на чиято служба иска да отдаде почит. За първи път свои кардинали имат Бруней и Руанда. Девет от новоназначените кардинали са на възраст под 80 години и могат да участват в конклав за избор на нов папа.

Родени на този ден българи:

поп Андрей (Андрей Игнатов Попдимитров, Червеният поп), български църковен деец и деец на революционното работническо движение /1880-1923/.
Заради непокорство пред църковните власти е заточен за 6 месеца в Преображенския манастир. Делегат е на I конгрес на БКП /т.с./ (1919). Взема участие в Септемврийското въстание 1923 г. като командир на отряд (заедно с Кирил Митев). След разгрома на въстанието е заловен и обесен край родното си село Медковец. Подвигът му е възпят от Гео Милев в поемата "Септември".
Димитър Гичев, политик и деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) /1893-1964/.
Член на БЗНС от 1911 г. Депутат в 20-ото Обикновено народно събрание (1923). Ръководител на Българския земеделски народен съюз "Врабча 1" (1926-1944). Избран е за депутат в 23-ото Обикновено народно събрание (1931-1934). Министър на земеделието и държавните имоти (29 юни 1931-31 декември 1932), министър на търговията, промишлеността и труда (31 декември 1932-19 май 1934), управляващ Министерството на народната просвета (31 декември 1932-18 януари 1933). Депутат в 24-ото Обикновено народно събрание (1938-1939). Министър без портфейл (2 септември-9 септември 1944).
Мара Михайлова (Мара Тонева Бакърджиева), журналистка /1901-1989/.
Издава със собствени средства и редактира в. "Арда" в Кърджали (9 април 1935-19 май 1936), в. "Тракия" ( 1941-1944 ). Основателка на Тракийския женски съюз в България (1933). Първата жена журналистка и изследователка краевед на бита и културата на населението в Източните Родопи. Авторка е на исторически, етнографски и фолклорни изследвания "Писателите и войната" (1940, второ издание 2000), "Етнографски проучвания на Източните Родопи" (1996), "Виена китка с алтънче. Народни песни от Беломорска Тракия" (1999), "Кърджали" (2000), "Село Чобанкьой" (2002), "Турски масали", "Спомени за Кърджали" (излязла след смъртта й). Почетен гражданин на Кърджали (25 ноември 2000, посмъртно).
Eмил Попов, участник в антифашистката борба /1910-1943/.
Член на групата на Александър Пеев, която работи в помощ на съветското военно разузнаване. Осъден на смърт и разстрелян на 22 ноември 1943 г. на Гарнизонното стрелбище заедно с Александър Пеев и Иван Владков.
проф. Мито Гановски, художник /1925/.
Заместник-ректор на Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" - София (1970-1976). Автор е на "Прабългари", "Септемвриец", "Непокорният, "Април 1876", "Партизанско семейство", "Златният век" и др.
Неда Антонова, поет, писател и журналист /1940/.
Работила е като журналист. Била е редактор в художествената редакция на Военно издателство "Св. Георги Победоносец", писател в групата на военните писатели и композитори при Министерство на народната отбрана. Основател на сп. "Отечество". От 1983 г. е член на Съюза на българските писатели. Автор е на над 20 книги, сред които тетралогията "Памет" (включваща "Войната свърши в четвъртък", "Не умирай вместо мен","Ангела", "Приют за щастливи"), трилогията: "Вино и молитви", "Вино и оръжия", "Вино и сафари", трилогията за юноши: "Обичам те, вълк", "Вълк на покрива", "Разбивачи на касички", както и "Три кита в аквариума", "Лобният път на сърцето", романът "Надали", повестта "Ирма, жената на българския Марс", пиесите "И слезе Господ на земята", "Гълъб за сърдечни пожелания", "Звезда от последна величина", "Асен - убиецът на Иванко", романите: "Царица Елеонора Българска", "Съвършената. Преподобна Стойна", "Първият след Бога" - за Васил Левски, "Неговата любима" - за Христо Ботев и Венета, "Безмълвие Ц греховната младост на Паисий Хилендарски" и др. Нейни творби са преведени на френски, руски,чешки, полски език. Единствената жена, носителка на наградата "Златния меч" за най-добър разказ на списание "Български воин". Носителка на Националната литературна награда "Тодор Влайков" (2019).
Влади Киров (Влади Киров Владов), писател и сценарист /1949-2019/.
Сценарист е на повече от 30 документални и телевизионни игрални филма, сред които "Военен кореспондент" (2008), "Корабите са пълни" (2005), "Пату" (2005), "Как Европа влезе в България" (2002), "Благослов" (2001), "1934" (1999), "Атентатът" (1998), "Търновската конституция" (1998), "Другото ниво на банята" (1997), "Роден в робство" (1988), "По начин най-благословен"(1985). Автор е на романите "Картографирането на Рая"(2007), "Юридически казус"(2002), "Спомен за едно превъплъщение, или Историята на Кадъм и Хармония"(1995), "Делта"(1992) и "Розенбуш"(1991).
доц. Спас Спасков, български лекар /1951/.
Работил е 27 години в Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Пирогов", на която е бил и директор (2000-2008). Участвал е в управлението на болници и здравни фондове. От 6 януари 2014 г. е управител на Специализирана болница за активно лечение по кардиология "Свети Георги" - Перник.
проф. Антонина Желязкова, историк и антрополог /1952/.
До 1991 г. работи в Института по балканистика към Българската академия на науките. Експерт по етническите и религиозните проблеми на президента Желю Желев (1990-1993). Директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР) от създаването му през м. април 1992 г. Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Нов български университет. Автор е на книги, публикации и лекции за малцинствата в България и Югоизточна Европа. Носител на награда За принос към свободата на духа на Награден фонд "Георги Василев" за разработването и прилагането на методиката и издаването на поредицата "Спешна антропология" (5 ноември 2007).
проф. Пламен Митев, историк /1956/.
Зам.-декан (2003-2007) и декан (2007- 28 октомври 2015) на Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-председател на Изпълнителното бюро и на Управителния съвет на Общобългарски комитет "Васил Левски".
проф. Цветан Сивков, юрист /1960/.
От 1986 г. е асистент по административно право и процес в Юридическия факултет на Софийския университет "Св.Климент Охридски". Бил е секретар по юридическите въпроси на президента Георги Първанов (20 януари 2002-22 януари 2012). Декан на Юридическия факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (2009-2019). Преподавател в СУ "Св.Климент Охридски" и във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Понастоящем е ръководител на катедра "Административноправни науки" в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Мирослав Миронов, футболист и треньор /1963-2014/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Дунав" (Русе), "Славия" (София) и "Етър" (Велико Търново). Играл е за националния отбор по футбол. Бил е старши треньор на "Дунав" (Русе), на "Балкан" (Ботевград), "Светкавица" (Търговище), "Спартак" (Плевен), "Беласица" (Петрич) и младежкия национален отбор.
Руси Кожухаров, български художник /1965-2007/.
Твори в областта на живописта, рисунката, стенописите и витража. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в България, Австрия, Германия, Испания, Италия и Канада.
Николай Василев, икономист и политик /1969/.
От 1996 до 2001 г. работи като инвестиционен банкер. От 1999 г. притежава престижната степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Депутат в 39-ото Народно събрание (5-24 юли 2001). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-16 август 2005). Заместник министър-председател (24 юли 2001-16 август 2003), министър на икономиката (24 юли 2001-17 юли 2003), министър на транспорта и съобщенията (17 юли 2003-16 август 2005). Министър на държавната администрация и административната реформа (16 август 2005 - 27 юли 2009). От 2009 г. е управляващ партньор в "Експат Капитал" АД. Автор е на книгите "Енергия" (2009), "Меню за реформатори" (2014) и "Кариера или не? 10 фактора за успешно начало на кариерата" (2018).
Екатерина Дафовска, състезателка по биатлон и спортен деец /1975/.
Олимпийска шампионка през 1998 г. в Нагано, Япония. Тя печели първия и единствен златен медал за България от зимни Олимпийски игри. На 9 февруари 1998 г. Дафовска побеждава в дисциплината 15 километра индивидуално. От световни първенства печели два бронзови медала (1995, 1997). От европейски първенства печели един златен медал (2004), един сребърен медал (2006) и един бронзов медал (2006). През м. март 2007 г. прекратява състезателната си кариера. Спортист на България за 1998 г. През 1998 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Почетен гражданин на Чепеларе (20 април 1995) и Почетен гражданин на София (1998). От м. май 2010 г. е председател на Българската федерация по биатлон.
Ваня Стамболова, състезателка по лека атлетика /1983/.
Европейска шампионка през 2006 г. в Гьотеборг, Швеция /на открито - 400 м/. През 2006 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Атлет на България за 2006 г., за 2010 г. и за 2011 г.
Християна Тодорова, българска състезателка по художествена гимнастика (ансамбъл) и съдия /1994/.
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. От световни първенства печели два златни медала (2014, 2011), два сребърни медала (2014, 2015) и три бронзови медала (два медала през 2011 и един медал през 2015). От европейски първенства печели един златен медал (2014) и два бронзови медала (2014, 2016). Прекратява състезателната си кариера след Олимпийските игри през 2016 г. и става международен съдия.

На този ден са родени и:

Жан-Батист Люли, френски композитор от италиански произход /1632-1687/.
Родоначалник на френската класическа опера. Сред оперите му са "Тезей" (1675), "Атис" (1676), "Армида" (1686) и др.
Уилям Блейк, британски поет и художник /1757-1827/.
Виктор Кузен, френски философ и политик /1792-1867/.
Член на Френската академия и преводач на Платон. Министър на образованието на Франция (1840-1848).
Карл Йонас Алмквист, шведски поет /1793-1866/.
Фридрих Енгелс, немски философ, икономист и революционер /1820-1895/.
В съавторство с Карл Маркс пише "Манифест на комунистическата партия" (1848) - първият програмен документ на научния комунизъм, в който са изложени основните идеи на марксизма. Заедно с Карл Маркс са сред учредителите на Първия интернационал (1864).
Антон Рубинщайн, руски пианист, композитор и диригент /1829-1894/.
Майо Ласила (ист. име Алгот Унтола Тиетявяйнен), финландски писател и журналист /1868-1918/.
Александър Блок, руски поет /1880-1921/.
Представител на символизма. Автор е на сборниците със стихове "Стихове за Прекрасната Дама" (1904), "Нечакана радост" (1906), "Снежната маска" (1907), "Лирически драми" (1908), "Земя в снега" (1908), "Италиански стихове" (1909), "Нощни часове" (1911), на поемите "Дванадесетте" (1918) и "Скити" (1918), на пиесата "Рамзес" (1921) и др.
Стефан Цвайг, австрийски писател /1881-1942/.
Автор е на историко-биографичния роман "Мария Стюарт" (1935), "Еразъм Ротердамски" (1934), на новелите "Амок" (1922) и "Хаос на чувствата" (1927) и др. Самоубива се в Бразилия на 23 февруари 1942 г.
акад. Дмитрий Лихачов, руски литературовед и изследовател на старобългарската литература /1906-1999/.
Доктор на филологическите науки, специалист по история на литературата, известен като "съвестта на Русия". По време на управлението на Йосиф Сталин той прекарва четири години в лагера Соловски /1928-1932/. Литературен редактор в издателството на Академията на науките на СССР в Ленинград /1932-1938/. Научната си дейност започва през 1938 г. в Пушкиновия дом (Института за руска литература). Депутат във Върховния съвет на СССР /1989-1991/. Председател на Съветския фонд на културата /1986-1991/. Председател на Руския международен фонд на културата /1991-1993/ и от 1993 г. негов почетен преддседател. Автор е на трудове за развитието на староруската литература и култура, родоначалник на методологическото направление в литературната медиевистика. Сред трудовете му са "Вътрешният свят на художественото произведение", "Староруската литература и нейните взаимоотношения с изобразителните изкуства", "Предвъзраждането в литературата", "Слово за похода на Игор". Изследовател на старобългарската литература. Автор е на студиите "Размисли на националното своеобразие и европейското значение на старобългарската литература", "Шестодневът" на Йоан Екзарх Български и "Поучението" на Владимир Мономах" и др. Утвърждава делото на св. св. Кирил и Методий като създатели на писменост и литературен език. Първи носител на орден "Свети апостол Андрей Първозвани", най-високото държавно отличие на Русия /октомври 1998/. Носител на българските награди и ордени - Кирило-Методиевска награда /1977/, на Международната награда "Братя Кирил и Методий" /1979/, на орден "Мадарски конник" /1995/ и на орден Стара планина първа степен /1996/.
Алберто Моравия, италиански писател /1907-1990/.
Автор е на произведенията "Безразличните" (1929), "Сбъркани амбиции" (1935), "Маскарад" (1941), сборник разкази "Епидемия" (1944), "Римлянката" (1947), "Презрение" (1954), "Чочарка" (1957), "Римски разкази" (1954) и др.
Клод Леви-Строс, френски антрополог, писател и етнограф /1908-2009/.
Смятан е за основоположник на структуралистките изследвания в културологията. Автор е на множество литературни и антропологични произведения, сред които "Печалните тропици" (1955), "Мисленето на дивака" (1963), "Сурово и готвено" (1964) и др. През 2008 г. на негово име във Франция е учредена държавна награда за научни постижения, която се присъжда на учени, работещи във Франция, без значение за тяхната националност.
Константин Симонов, съветски писател и публицист /1915-1979/.
Автор е на романите "Истински хора" (1938), "Живи и мъртви" (1959), "Хората не се раждат войници" (1964), "Последно лято" (1971) и др. Герой на социалистическия труд (1974). Носител на Държавна награда на СССР (1942, 1943, 1946, 1947, 1949, 1950).
Йожеф Божик, унгарски футболист и треньор /1925-1978/.
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1952 г. в Хелзинки, Финландия, с националния отбор по футбол.
Борис Галантер, съветски режисьор /1935-1992/.
Лаура Антонели (ист. име Лаура Антоназ), италианска актриса /1941-2015/.
Тя дебютира в италианската телевизия. Първата й голяма роля в киното е във филма "Венера в кожи" (1969). Участвала е в италиански еротични комедии, заснети от края на 60-те до 80-те години на 20 в., сред които "Коварство" (1973) и "Венецианката" (1986). Работила е с италианските режисьори Лукино Висконти, Дино Ризи, Еторе Скола и Луиджи Коменчини.
Агнешка Холанд, полска режисьорка /1948/.
Режисьор е на филмите "Пробни снимки" (1977), "Провинциални актьори" (1979), "Самотна жена" (1981), "Треска. Историята на един снаряд" (1981), "Горчива реколта" (1985), "Да убиеш свещеник" (1988), "Европа, Европа" (1990), "Тайната градина" (1993), "Пълно затъмнение" (1995), "Площад Вашингтон" (1997), "Третото чудо" (1999), "Златни сънища" (2001), "Джули си отива у дома" (2002), "Партитурите на Бетовен" (2006), "Яносик. Истинска история" (2009), "В мрака" (2011), "Горящият храст" (2012) и др.
Корнелиу Вадим Тудор, румънски писател, политик и журналист /1949-2015/.
Основател и председател на партията "Велика Румъния" (1991-27 юли 2013).
Алесандро Алтобели, италиански футболист /1955/.
Печели златен медал от Световното първенство през 1982 г. в Испания с националния отбор по футбол.
Соня О'Съливан, ирландска състезателка по лека атлетика /1969/.
Световна шампионка през 1995 г. Двукратна световна шампионка по крос-кънтри през 1998 г. (4 км и 8 км). Трикратна европейска шампионка през 1994 г. и 1998 г. (10 000 м и 5000 м).
Едуар Филип, френски политик /1970/.
Министър-председател на Франция (15 май 2017-3 юли 2020).
Нелсон Валдес, парагвайски футболист /1983/.
Шигозие Агбим, нигерийски футболист (вратар) /1984/.
Алваро Перейра, уругвайски футболист /1985/.
С "Порто" (Португалия) печели турнирът Лига Европа (2011).
Ландри Нгуемо, камерунски футболист /1985/.
Бенжамен Ангуа, футболист от Кот д'Ивоар /1986/.
Съндей Мба, нигерийски футболист /1988/.

Това е денят на смъртта на:

Джан Лоренцо Бернини, италиански скулптор, архитект и художник /1598-1680/.
Уошингтън Ървинг, американски писател /1783-1859/.
Известен като "баща на американския разказ". Автор е на произведенията "Рип ван Уинкъл" (1819), "Легенда за Сънната долина" (1820) и др.
акад. Карл Бер (Ернст фон Бер), руски естествоизпитател, антрополог и зоолог от немски произход /1792-1876/.
Един от основоположниците на ембриологията и сравнителната анатомия. Един от основателите на Руското географско дружество (1845). Той открива яйцеклетката при млекопитаещите, първи описва ембриогенезата при птиците, установява сходството между ембрионите при различните видове гръбначни в ранните им стадии на развитие (т. нар. "Закон за развитие на Бер") и др.
Джеймс Нейсмит, американски учител по физическо възпитание от канадски произход, създател на играта баскетбол /1861-1939/.
На 15 януари 1892 г. той публикува правилата за играта, създадена по негова идея през 1891 г., когато като преподавател по физическо възпитание в училище на ИМКА (дн. Спрингфийлдски колеж) в Спрингфийлд, щата Масачузетс, се опитвал да създаде занимания за учениците си чрез активна игра на закрито, която да ги занимава и да поддържа физическата им форма през зимата. Той нарича играта "баскет бол", а първият официален мач е изигран в спортния салон на ИМКА в Олбани на 20 януари 1892 г. с 9 играчи. Петчленните отбори стават стандартни през 1897-1898 г. За кошове Нейсмит използва кошове за праскови, като дъното не е пробито и топката е трябвало да се вади от него след всяка точка. Кошовете за праскови се използват до 1906 г., когато са заменени с метални обръчи с табло зад тях, а малко по-късно става възможно топката да преминава през коша.
Димитър Йоакимов (Димитър Йоакимов Мичев), български зоолог и педагог, един от създателите на ентомологията в България /1865-1952/.
Един от създателите на ентомологията в България. Преподавател във Физико-математическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1895-1928) и в Агрономическия факултет (1924) на университета. Автор на първия български учебник по ентомология "Ръководство по ентомология с оглед на вредните насекоми" (1931).
Станислав Виспянски, полски драматург, поет и художник /1869-1907/.
Автор е на пиесите "Сватба" (1901), "Освобождение" (1902), "Ноемврийска нощ" (1904) и др.
Иван Гарванов, български революционер, деец на македоно-одринското движение /1869-1907/.
Учител по физика в българската гимназия в Солун (1894-1903). Привърженик на легалната борба за освобождението на Македония. Един от основателите (1897) и ръководител на Българското тайно революционно братство в Турция, създадено в противовес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1900 г. Братството се присъединява към ВМОРО. От януари 1901 г. е председател на Централния комитет на ВМОРО. Под негово ръководство заседава Солунският конгрес на организацията (2 януари 1903), който взема решение за избухване на Илинденско-Преображенското въстание (1903). След Солунските атентати (15-17 април 1903) и при последвалите арести е заточен "доживот" в крепостта Акя, Северна Палестина. Амнистиран е през 1904 г. След 1906 г. е член на Задграничното представителство на ВМОРО в София. Убит на 28 ноември 1907 г. заедно с Борис Сарафов по решение на ръководството на Серския революционен окръг от Тодор Паница.
Николае Йорга, румънски историк и политик /1871-1940/.
Министър-председател на Румъния (19 април 1931-6 юни 1932).
Борис Сарафов, български военен деец, революционер /1872-1907/.
Войвода и деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1893 г. завършва Военното училище в София. През 1895 г. напуска военната кариера и се включва в националноосвободителната борба на българите от Македония. Участва в четите на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и е негов председател (май 1899-март 1901). Установява тесни контакти със задграничните представители на ВМОРО в България Гоце Делчев и Гьорче Петров. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Издава в. "Усилието" в Париж, Франция и финансира в. "Нова Македония" в Женева, Швейцария. Един от тримата членове на Главния щаб на въстанието в битолския революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903-1904 г. обикаля някои европейски страни, за да пропагандира каузата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След 1906 г. е член на Задграничното председателство. Убит на 28 ноември 1907 г. заедно с Иван Гарванов по решение на ръководството на Серския революционен окръг от Тодор Паница.
Васил Стоянов (Васил Иванов Стоянов), български детски писател /1880-1962/.
Сътрудничи на редица детски списания, сред които сп. "Светулка", сп. "Детски свят", сп. "Детска радост", сп. "Звездица" и др. Автор е на "Стихотворения за деца" (1904), на детски песнички с картинки "У дома и на полето" (1906), на стихотворения за възрастни - "Искрици"(1907) и др.
ген.-лейт. Георги Дамянов, български политик /1892-1958/.
По време на Септемврийското въстание (1923) е командир на Лопушанската дружина, осъден задочно на смърт, емигрира в Югославия. През декември 1925 г. емигрира в СССР. През 1934 г. по настояване на Георги Димитров преминава на работа в Комунистическия интернационал (Коминтерна). От 1935 г. е член на Централния комитет (ЦК) на БКП, член на Политбюро на ЦК на БКП (1936-1944; 1945-1958). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949). Министър на войната (23 ноември 1946-11 декември 1947), министър на народната отбрана (12 декември 1947-20 януари 1950). Председател на Президиума от 1-ото до 3-ото Народно събрание (27 май 1950-28 ноември 1958). Носител на орден "Георги Димитров" (1952, 1957) и на орден "Ленин" (1957).
акад. Димитър Ораховац, български лекар физиолог /1892-1963/.
Основоположник на българската физиологична научна школа. Завежда катедрата по физиология в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1927-1963), декан на Медицинския факултет (1923-34; 1939-1941; 1943-1945). Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1945-1947). Подпредседател на Българския червен кръст (1938) и негов председател (1939-1945). Главен научен секретар на Българската академия на науките /БАН/ (1948-1953). Академичен секретар на Научния съвет за координация на БАН (1954-1961). Основател и пръв директор на Института по физиология при БАН (1947-1963). Автор на трудове и учебници по медицина. Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (ноември 1962).
Марцелий Новотко, полски деец на работническото движение /1893-1942/.
Енрико Ферми, италиански физик /1901-1954/.
Eдин от основоположниците на квантовата физика. Носител на Нобелова награда за физика за 1938 г. за демонстрирането на нови радиоактивни елементи, получени чрез облъчване с неутрони и свързаното с тях откритие на ядрени реакции, причинени от бавни неутрони.
маршал Филип Мари Льоклер (ист. име Филип Мари дьо Отклок), френски военен деец /1902-1947/.
По време на Втората световна война (1939-1945) участва в Нормандската операция (1944) и освобождението на Франция. През 1945 г. е главнокомандващ на френските войски в Далечния изток и от името на Франция подписва Акта за капитулация на Япония (1945).
маршал Филип Мари Льоклер (ист. име Филип Мари дьо Отклок), френски военен деец /1902-1947/.
По време на Втората световна война (1939-1945) участва в Нормандската операция (1944) и освобождението на Франция. През 1945 г. е главнокомандващ на френските войски в Далечния изток и от името на Франция подписва Акта за капитулация на Япония (1945).
Георги Михов Димитров (Гемето, Г. М. Димитров), български политик /1903-1972/.
Член на Управителния съвет на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) /"Пладне"/(1922-1933) и на Постоянното присъствие на БЗНС "Обединен" /"Ал. Стамболийски" и "Врабча 1"/ (1933-1934). Ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро, Египет, и на нелегалния радиопредавател "Свободна и независима България" (1941-1944). Главен секретар на БЗНС (октомври 1944-20 януари 1945). През 1945 г. напуска България. Осъден на смърт задочно за "антидържавна дейност". (1946). Реабилитиран през м. септември 2000 г. от Върховния касационен съд.
Ричард Райт, американски писател /1908-1960/.
Макс Меркел (Максимилиан Меркел), австрийски футболист и треньор /1918-2006/.
Самюъл Коен, американски физик /1921-2010/.
Изобретил неутронната бомба (1958). Той защитава своето откритие, предназначено да убива хора, но да нанася минимални щети на градовете, като "по-морална алтернатива" на другите ядрени оръжия". Участвал е в създаването на атомната бомба, пусната от американски военен самолет над гр. Нагасаки, Япония, на 9 август 1945 г. по време на Втората световна война (1939-1945).
Лесли Нилсен, американски актьор комик /1926-2010/.
Участвал е във филмите "Има ли пилот в самолета?" (1980), "Голо оръжие" (1982), "Хлапе под наем" (1995), "Семеен план" (1997), "Несправедливо обвинен" (1998), "Дядо Кой" (1999) и др.
Дико Фучеджиев, български писател и драматург /1928-2005/.
Работи като редактор във в. "Вечерни новини" (1954-1960), в Сценарната комисия при Българска кинематография (1961-1963), в издателство "Народна младеж" (1963-1965). Съветник по културните въпроси в посолството на България в Париж, Франция (1973-1976). Секретар и отговорен секретар на Съюза на българските писатели (1965-1972). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1 март 1976-7 март 1990). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Автор е на "Вълчи сънища" (1961), "Гневно пътуване" (1965), "Реката" (1974), "Да отгледаш кукувица" (1984) и др. Носител на литературната награда "Йордан Йовков" за 1970 г. за книгите му "Небето на Велека" и "Гневно пътуване" (ноември 1970), на орден "Народна република България" втора степен по случай неговата 50-годишнина (юли 1978). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1972), лауреат на Димитровска награда за 1980 г. за романите "Реката" и "Зелената трева на пустинята", удостоен със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (23 май 1985).
проф. Доньо Донев, български художник карикатурист, сценарист и режисьор /1929-2007/.
Художник във в. "Вечерни новини" (1954-1956), художник и режисьор в отдела за мултипликационни филми в Студията за игрални филми "Бояна" (1956-1970) и в Студията за анимационни филми "София" (1970-1993), където е и ръководител на творчески колектив. Основател и главен редактор на в. "Тримата глупаци" (1989-1997), на в. "Четиримата глупаци" (от 1997) и на сп. "Фрас". Сътрудничи на редица вестници и списания. Илюстрира детски книжки. Бил е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Художник, сценарист и режисьор е на над 100 анимационни филма, сред които "Тримата глупаци", "Шега", "Хепи енд", "Умно село", "Приятелите на Гошо Слона", "Де факто", "Кауза пердута", "Мишената", "Върни се пак в Соренто", "Пардон", "Нарекохме ги Монтеки и Капулети", "Серенада", "Хамлет", "Екограма". Филмът му "Тримата глупаци" е наричан визитка на българската анимация по света. Удостоен е със званията "Заслужил артист" (1972) и "Народен артист" (1986). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1965), на орден "Народна република България" (1989), на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2000). Лауреат на Димитровска награда (1980). Носител на Наградата за анимационно кино на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) за цялостно творчество (1979, 1989,1995). Удостоен с почетна грамота за принос в развитието на българската култура от община Каварна (27 март 2008, посмъртно).
Аврам Аврамов, български алпинист и треньор /1933-2019/
Има многобройни изкачвания на най-трудните стени и маршрути в света. На 20 юли 1963 г. заедно с проф. Георги Атанасов правят първото голямо стенно изкачване в Алпите - по западната стена на връх Пти Дрю (3754 м). Изкачва връх "Ленин" (7134 м) и е ръководител на експедицията, осъществила първото българско изкачване на вр. Комунизъм (7495 м), ръководител на първата българска експедиция до връх Еверест (8848 м) през 1984 г., когато петима българи успяват да достигнат върха по един от най-трудните маршрути. Автор е на книгите "Еверест по Западния гребен" (1987) и "Жестокият път на Еверест" (2013). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд на България" (18 юни 1984). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1964, 1972), орден "Кирил и Методий" втора степен (1970), орден "За спортна слава" първа степен (1979). Удостоен с Почетния знак на президента (27 май 2014).
Владимир Маслаченко, футболист от СССР (вратар) и руски спортен коментатор /1936-2010/.
Иван Николов (Иван Николов Иванов), български писател, поет и преводач /1937-1991/.
Главен редактор на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив (1969-1980). Главен редактор на литературния алманах "Юг" в Хасково (1980-1989). Превежда от руски Александър Пушкин, Сергей Есени, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Булат Окуджава и др. На негово име е през 1994 г. учредена национална награда за поезия, която ежегодно се присъжда на изявени български поети от Издателска къща "Жанет 45". Автор е на "Селянинът с хляба" (1960), "Мравешки работи" (1968), "Етажерка" (1970), "Руска тетрадка" (1971), "В средата на живота" (1973), "Подземна вода" (1976), "Кактусова алея" (1977), "Изповедалня" (1980), "Сто стихотворения" (1983), "Стълба в небето" (1984) и др.
Георги Рупчев, български поет и преводач /1957-2001/.
Автор е на стихосбирките "Уморени от чудото", (1982) "Смяна на нощната стража" (1986, 2004), "Смъртта на Тибалт" (1989), "Силните на нощта" (1991), "Приковаване на огъня" (2001), "Отдалечаване на въздуха" (2002, посмъртно) и др. Превежда от английски език, руски език и староиврит. Автор е на много статии в периодичния печат, участва в поредицата на Българската академия на науката "Периодика и литература", както и в издаването на сп. "Глас" и "Мост". Носител на наградата "Южна пролет" (1982), на наградата на Съюза на българските писатели (1992), на наградата на Съюза на преводачите (1992, 1994), на Националната награда "Христо Г. Данов" за принос в българската книжовна култура през 2000 г. за превода му на "Поезия" от Никола Гумильов" и др.

Подобни статии

  • 22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    През 1905 г. на тази дата 13-ото Обикновено народно събрание приема първия в България Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения. Утвърден е с указ 13 от 23 март 1905 г., обнародван е в "Държавен вестник" от 26 март 1905 г. и е в сила от м. септември 1905 г., припомня БТА. Законът регламентира минималната трудова възраст, работните часове, почивките, отпуска по майчинство, трудовата хигиена, техническата безопасност. Отменен е през 1917 г. със Закона за хигиената и безопасността на труда.

    143
  • 21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    Денят на родилната помощ. Чества се от 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание като Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Датата е избрана според празника Бабинден, който по стар стил е на 21 януари, а по нов е на 8 януари, припомня БТА. На този ден професионалистите в родилната помощ - лекари и акушерки си правят равносметка, а родилките им изказват своята благодарност и признание за проявените грижи и всеотдайност.

    174