28 септември - Международният ден на правото да знам

Международният ден на правото да знам. Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Международната мрежа на защитниците на свободата на информацията, създадена на 28 септември 2002 г. на международната работна среща "Прилагане на законодателството за достъп до информация. Съдебни практики", проведена на 26-28 септември 2002 г. в София, България. В България денят се чества от 2003 г. по инициатива на Програма "Достъп до информация", която в деня обявява годишните си награди за принос в областта на свободата на информация.

По света се отбелязва:

Международният ден за достъп до информация. Отбелязва се от 2020 г. с резолюция A/RES/74/5 на Общото събрание на ООН от 15 октомври 2019 г. на основата на резолюция 38 C/70 на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) от 17 ноември 2015 г., приета в Париж, Франция, по време на 38-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (3-18 ноември 2015).
Целта е да се подчертае важността на свободата на търсене, получаване и разпространение на информация и на изразяване на мнение, както и правото на достъп до информация, които са в основата за развитие на демократичните процеси в обществото и за изграждане на общество без ограничения, основано на знанията.
От 2016 г. до 2020 г. денят се отбелязва на освование на резолюция 38 C/70 на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) от 17 ноември 2015 г.

Световният ден за борба с беса. Отбелязва се от 2007 г. по инициатива на британския Съюз за контрол на беса, създаден през м. януари 2006 г., за да се повиши информираността на обществеността за предпазването на хора и животни от болестта бяс. През 2007 г. денят е отбелязан на 8 септември. От 2008 г. денят започва да се отбелязва на 28 септември с подкрепата на Световната здравна организация. Всяка година над 59 000 души, предимно от Африка и Азия, са жертви на болестта. Мотото на деня за 2021 г. е: "Бесът - да погледнем на фактите".

На този ден в България:

1875 - Извършен е неуспешен опит за въстание, организирано от "Български революционен комитет - 1875" и обявено в Стара Загора (Старозагорско въстание).
По инициатива на Христо Ботев и Стефан Стамболов на 12 август 1875 г. в Букурещ е свикано общо събрание на Българския революционен комитет, което взима решение за общо въстание по българските земи. Изработен е общ план, който предвижда на базата на Вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски, да се осигури масово участие на народа. По план въстанието е трябвало да избухне на 28 срещу 29 септември 1875 г. Страната е разделена на няколко окръга. В подготовката на въстанието участват Никола Обретенов, Христо Ботев, Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Панайот Волов, Михаил Сарафов, Стефан Стамболов, Панайот Хитов и др. Сформираните революционни комитети действат без връзка помежду си и без общ тактически план. При обявяване на въстанието в Стара Загора от града излизат само няколко души начело с Георги Икономов. Дошлите от селата малко въстаници не успяват да се свържат с ръководителите от града. Част от тях образуват малка чета, водена от Руси Обруклията. След престрелка с башибозук при с. Елхово, Старозагорско, четата е разпръсната. Опити за въстание са предприети и в с. Червена вода, Русенско, и в Шуменско. За няколко дни опитът за въстание пропада. Османското правителство наказва въстаналите селища. Най-значителни са въстаническите действия в Старозагорско, поради което въстанието е известно като Старозагорско.
1960 - България установява дипломатически отношения със Сомалия.
1962 - България установява дипломатически отношения със Сиера Леоне.
1987 - В Русе се провежда първата в България улична протестна демонстрация по време на комунистическия режим. Протестът е срещу почти десетилетното обгазяването на Русе от химическия комбинат в румънския град Гюргево, Румъния. На пл."Свобода" над 300 души протестират срещу безразличието на управляващите. Поводът е тържественото връчване на пионерски връзки на ученици на 23 септември 1987 г. пред Пантеона на възрожденците в Русе, когато целият град е обвит от мъгла. Протестът предшества голямата демонстрация на жителите на Русе на 10 февруари 1988 г., на която е посветен документалният филм "Дишай" (1988).
1990 - Летище София е прието за член на Международната асоциация на гражданските летища (ИКАА) по време на 30-ия конгрес на организацията от 23 до 28 септември 1990 г.
1992 - България подписва Конвенцията на Съвета на Европа по въпроса за издирването и изземването на продукта на престъпна дейност (Конвенция за борба с мръсните пари). Конвенцията е приета на 8 ноември 1990 г.
1998 - Излиза бр. 1 на в. "Монитор" - национален всекидневник.
2002 - Влиза в експлоатация новият 400-киловолтов електропровод от ТЕЦ "Марица изток 3" за Турция. Новият електропровод е втората магистрална връзка между електроенергийните системи на България и Турция. Изграждането му е в изпълнение на дългосрочния договор за износ на електроенергия между НЕК и турската електропреносна компания ТЕАШ, подписан на 15 май 1999 г.
2012 - България установява дипломатически отношения с Република Южен Судан.
2016 - Министерският съвет приема решение за издигане кандидатурата на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН с мандат от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2021 г. С решението се отменя решението от 19 юни 2014 г. за издигане на кандидатурата на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
2017 - С 37 гласа "за", 9 "против" и 11 "въздържал се" Столичният общински съвет (СОС) увеличава пешеходната зона по бул. "Витоша" в участъка от ул. "Алабин" до бул. "Ал. Стамболийски" по предложение на заместник-кмета по транспорта Евгени Крусев и главния архитект на София Здравко Здравков.
2018 - На официална церемония в сградата на посолството на Италия в България председателят на Групата за приятелство България - Италия в Народното събрание Кристиан Вигенин е удостоен с орден "Звездата на Италия" за работата си за развитие на отлични двустранни отношения. Орденът му е връчен от Стефано Балди, посланик на Италия в България.
2019 - В Бургас в Художествената галерия "Петко Задгорски" се провежда двудневна международна научна конференция "Културното наследство на Странджа - богатство, рискове, предизвикателства". Участват повече от 20 учени от областта на културата от Норвегия, Гърция и България. Конференцията се провежда в рамките на проект за научни изследвания, финансиран от Фонд "Научни изследвания" при Министерството на образованието и науката.
2020 - Окръжната прокуратура в Хасково привлича като обвиняем и задържа 45-годишен мъж за държане с цел разпространение на 10,430 кг марихуана за 62 580 лв. Мъжът с инициали В. Т. е уличен при проверка на лекия му автомобил в района на тир-паркинг край село Генералово, община Свиленград, на 27 септември 2020 г. При инспекцията служители на "Гранична полиция" откриват на задната седалка на автомобила сак, в който са укрити 10 пакета със суха зелена листна маса, която при направения полеви наркотест реагира на наркотично вещество - марихуана.

На този ден по света:

1618 - В Брюксел, Белгия, е открита първата заложна къща по инициатива на художника Венцеслав Кобергер. След завръщането си от обучение в Италия той, вдъхновен от идеята за заложните къщи, предлага на управниците на Брюксел - дюк Алберт и съпругата му Изабела да създадат подобна институция в града. Заложната къща е открита на ул. "Ломбард", където се намира до 1860 г. След това е преместена на ул. "Жислен".
1821 - Подписана е Декларация за независимостта на Мексико от Испания, с което се слага край на борбата за независимост на страната, колония на Испания от 1522 г. Избрано е първото правителство на Мексико начело с полк. Агустин де Итурбиде. На 16 септември 1810 г. католическият свещеник Мигел Идалго и Костиля, начело на 600 души, освобождава затворниците в гр. Долорес и обявява независимостта на Мексико, призовавайки мексиканците да започнат борба срещу испанските колонизатори. Започва войната за независимост на страната, в която се включват повече от 100 000 души. Мигел Идалго и Костиля е заловен и застрелян на 22 декември 1815 г. Движението за независимост на Мексико продължава под ръководството на полк. Агустин де Итурбиде. На 28 септември 1821 г. е подписана Декларация за независимостта и полк. Агустин де Итурбиде е избран за ръководител на първото правителство на независимо Мексико.
1864 - В Лондон, Великобритания, е учреден Първият интернационал (Международно дружество на работниците). Сред организаторите на Първия интернационал е немският философ Карл Маркс, който заедно с Фридрих Енгелс написва "Манифест на комунистическата партия". След разцепление в организацията, възникнало по време на петия конгрес в Хага, Холандия (1872), Първият интернационал прекратява своето съществуване. Официално е разпуснат с решение на конференцията във Филаделфия, САЩ, на 15 юли 1876 г.
1891 - Основан е "Пенярол" - Монтевидео, уругвайски футболен клуб.
1893 - Основан "Порто" - Порто, португалски футболен клуб.
1919 - В Рига, Латвия, официално се открива Латвийското висше училище (от 1923 г. - Латвийски университет).
1958 - Във Франция е произведен референдум, с който е одобрена конституцията на Петата република. Влиза в сила от 4 октомври 1958 г., с последващи изменения от 2000 г., 2003 г., 2005 г. и 2008 г.
1961 - Сирия излиза от състава на Обединената арабска република след военен преврат, извършен от сирийски воени офицери. Обединената арабска република /ОАР/ е създадена на 1 феврурари 1958 г. след обединяването на Сирия и Египет в една държава. На 22 феврурари 1958 г. обединението е оформено юридически. Към новосъздадената държава на базата на федерален съюз се присъединява и Йемен (до 1961 г.). Републиката се дели на Северна (Сирия) и Южна (Египет) със столица Кайро. През март 1958 г. е приета временна конституция. Президент е Гамал Абдел Насър (1954-1970). След излизането на Сирия на 28 септември 1961 г. Египет запазва името Обединената арабска република /ОАР/ до 1971 г. когато е променено на Арабска република Египет.
1994 - Край шведския остров Уто в Балтийско море потъва фериботът "Естония", пътуващ от Талин, Естония, за Стокхолм, Швеция, с 1047 души на борда. Загиват 900 души (около 450 шведски и 350 естонски граждани). Спасени са 140 души.
1995 - Във Вашингтон, САЩ, е подписано Временно израелско-палестинско споразумение ("Осло-2") за разширяване на палестинското самоуправление на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, с което завършва първият етап на преговорите между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Основна цел на спогодбата е да се създаде изборен орган на властта в автономията (Палестински съвет) за срок от не повече от пет години (до май 1999 г.). Седемте приложения на споразумението засягат сигурността, изборите, гражданските въпроси, правни проблеми, икономическото сътрудничество и освобождаването на палестински затворници. Документът е подписан от председателя на Палестинската власт Ясер Арафат и министър-председателя на Израел Ицхак Рабин. Като свидетели се подписват президентът на Египет Хосни Мубарак и кралят на Йордания Хюсеин.
2001 - Парламентът на Финландия приема закон, даващ право на хомосексуални двойки да сключват брак, като получават обаче само някои от правата на съпружески двойки. Двойките няма да могат да осиновяват децата на партньора си и да носят еднакви фамилни имена. Ще имат същите права като хетеросексуалните двойки при развод и наследяване.
2003 - Влиза в сила Конвенцията на ООН за борба с организираната трансгранична престъпност (Палермска конвенция), открита за подписване на 12 декември 2000 г.
2008 - В Еквадор с референдум е одобрена нова конституция. С нея се въвежда безплатно здравеопазване и образование, а държавата получава контрола върху икономиката. Президентът, а не централната банка, ще контролира паричната политика и ще има право да разпуска парламента. За първи път конституцията предвижда президент да може да бъде избиран за два последователни четиригодишни мандата. Конституцията предвижда забрана над присъствие на чуждестранни военни на еквадорска територия, което ще прекрати споразумението между Еквадор и САЩ за използване на Еквадор за отправна точка на американските операции за борба с наркотиците.
2010 - Парламентът на Исландия гласува с 33 гласа "за" срещу 30 "против" да бъде даден под съд бившият министър-председател Гейр Хорде за проявено нехайство при сриването на финансовата система на страната през м. октомври 2008 г. Гейр Хорде трябва да се яви пред специалния висш съд Ландсдомур по обвинение, че се е провалил да възпре финансовата криза от 2008 г. Петдесет и девет годишният Гейр Хорде подава оставка през м. януари 2009 г., за да се лекува от рак точно след финансовата катастрофа, която срива исландските банки. Той става министър-председател на Исландия през юни 2006 г. и е преизбран през 2007 г.
2011 - В Хавана, Куба, правителство в постановление, публикувано в "Държавен вестник", официално разрешава да се купуват и продават коли в страната, което е забранено през последните 50 години. Редица регламенти определят условията по "прехвърлянето на собствеността върху коли чрез покупка, продажба или дарение" между кубинци, които живеят в страната, и чужденци с постоянно или временно пребиване. Това е една от основните мерки в реформите на президента Раул Кастро.
2012 - В Рио де Жанейро, Бразилия, съдът налага глоба от 17,5 млн. долара на американската петролна компания "Шеврон" по искане на държавната Бразилска петролна агенция, която определя, че при петролен разлив през м. ноември 2011 г. по крайбрежието на Рио де Жанейро са изтекли 3700 барела петрол от платформа в находището Кампу ди Фради на 120 км от крайбрежието на щата Рио де Жанейро. "Шеврон" не оспорва глобата в съда. Разливът е предизвикан от пукнатина на морското дъно в района, в който "Шеврон" има кладенци. Експертите на Бразилска петролна агенция заключават, че грешки в разчетите на параметрите на сондирането и неправилна оценка на вътрешното налягане в петролоносния слой са причина за инцидента. През 2011 г. Бразилският институт за опазване на околната среда налага на "Шеврон" глоби за общо 33,4 млн. долара за щети на околната среда и пропуски в спешния план, задействан при възникването на инцидента.
2015 - Талибаните превземат гр. Кундуз, главен град на едноименна афганистанска провинция в Северен Афганистан. Това е първият случай, при който талибаните установяват контрол върху голям град в Афганистан от 14 години насам. През града минава важен в стратегическо и икономическо отношение търговски маршрут, близо до границата с Таджикистан. На 30 септември 2015 г. започва операция на Силите за сигурност на Афганистан за отвоюването на града, която завършва на 1 октомври 2015 г. с успешното връщане на главните райони на гр. Кундуз. В боевете са били убити около 200 вражески бойци.
2016 - С 97 гласа "за" и един "против" Сенатът (горната камара) на Конгреса на САЩ гласува за отхвърляне на ветото, наложено от президента Барак Обама на Закона за правосъдие срещу спонсорите на тероризма. Законът е приет малко преди 15-ата годишнина от атентатите на 11 септември 2001 г. Семейства на загинали отдавна искат да съдят Саудитска Арабия, твърдейки, че тя е свързана с терористичната мрежа "Ал Каида", която поема отговорност за терористичните актове. Същия ден Камарата на представителите (долната камара) на Конгреса преодолява ветото с 348 гласа "за" и 77 гласа "против", което позволява на закона да влезе в сила.
2017 - В община Игуалада, намиращо се близо до Барселона, Гражданската гвардия на Испания конфискува 2,5 млн. бюлетини, 100 урни за гласуване и 4 млн. плика, предназначени за референдума за независимост на Каталуния на 1 октомври, забранен от Конституционния съд на Испания.
2019 - Китай установява дипломатически отношения с Кирибати.
2020 - В Азербайджан от 00,00 часа влиза в сила военно положение, съгласно указ на президента Илхам Алиев от 27 септември 2020 г. Едновременно с това в някои градове и райони, включително в столицата Баку, се въвежда полицейски час от 21.00 ч. до 6.00 ч. Решението е взето, след като сутринта на 27 септември избухват сблъсъци между азербайджански и арменски сили за отцепническия район Нагорни Карабах, който се намира в Азербайджан, но се управлява от етнически арменци. Същия ден по-рано и Армения, и Нагорни Карабах също обявяват военно положение.

Родени на този ден българи:

акад. Димитър Ораховац, лекар физиолог /1892-1963/.
Основоположник на българската физиологична научна школа. Завежда катедрата по физиология в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1927-1963), декан на Медицинския факултет (1923-34; 1939-1941; 1943-1945). Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1945-1947). Подпредседател на Българския червен кръст (1938) и негов председател (1939-1945). Главен научен секретар на Българската академия на науките /БАН/ (1948-1953). Академичен секретар на Научния съвет за координация на БАН (1954-1961). Основател и пръв директор на Института по физиология при БАН (1947-1963). Автор е на трудове и учебници по медицина. Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (ноември 1962).
Васил Павурджиев, поет, хуморист, журналист и политик /1897-1948/
Печата за първи път в сп. "Българан" (1916-1924). Журналист в редакциите на вестниците "Тракийски земледелец", "Правда" (Пловдив, 1922-1926), "Пладне", "Бургаски фар", "Морска заря", "Бургаска поща" (1926-1928), "София" (1928-1941), на сп. "Фар" (1928-1929), "Български печат" и др. Председател на Съюза на българските журналисти (1946-1948). Редактор на в. "Ведрина" (1944-1950), главен редактор на в. "Земеделско знаме" (1946-1948). Един от основателите и главен редактор на сп. "Пламъче" (1945 - 1948). Министър на мините и подземните богатства (11 декември 1947-5 януари 1948). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и в VI Велико народно събрание (1946-1949). Автор е на сборници стихове "Окови" (1929), хумористични разкази и фейлетони "Белият хляб" (1942) и "Опасни елементи" (1945), на книгата "Тридесет години съветска култура" (1947), "Басни" (1948, посмъртно), на творби за деца. Превежда от руски език.
акад. Георги Узунов, невролог и психиатър /1904-1971/.
Ръководител на Катедрата по неврология и психиатрия в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1946-1950). Заместник-ректор на Медицинската академия (1950-1951). Ръководител на Катедрата по неврология във Висшия медицински институт в София (1951-1955) и на Катедрата психиатрия в института (1951-1968). Ръководител на секцията по неврология и психиатрия в Института за клинична и обществена медицина (1952-1960). Ръководител на групата по неврология и психиатрия при Българската академия на науките /БАН/ (1960-1971). Заместник-председател на БАН (1961-1968). Автор на трудовете "Шизофрения и епилепсия" (1957), "Проблеми на експерименталната психиатрия" (1968) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1964, 1969), на орден "Народна република България" първа степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (1969, с колектив).
Марин Големинов, композитор, педагог и музикален публицист /1908-2000/.
Преподавател в Държавната музикална академия (1939-1943) и неин ректор (1954-1956). Директор на Софийската опера (1965-1967). Създава струнни квартети, симфонии, инструментални концерти, солови и хорови песни. Автор е на книгите "Към извора на българското звукотворчество" (1937), "Зад кулисите на творческия процес" (1971) и др., на студии, статии, дневници. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), орден "Георги Димитров" (1968), на наградата "Готфрид фон Хердер" (1976), на отличието "Кавалер на ордена за изкуство и литература" на Франция (1989) и др. Почетен гражданин на София (1993).
Николай Зидаров, писател и поет /1921-2007/.
Редактор и издател на в. "Язовир" в Търговище (1939-1941), главен редактор на в. "Септемврийче" (1956-1989). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (1964-1989). Автор е на повече от 60 стихосбирки: "Тоя вечен човешки копнеж" (1980), "Есенно тайнство" (1986), "Зелените конници на ветровете" (1989) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1971), званието "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1979). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1956, 1959), орден "Народна свобода" втора степен (1959), орден "Народна Република България" първа степен по повод 50-ата годишнина от рождението му (1971) и орден "Георги Димитров" по повод 60-ата годишнина от рождението му (1981), на награда на Съюза на българските писатели (1980, май 1986), на литературна награда "Калина Малина" (април 1984), литературна награда "Христо Кърпачев" (1985).
проф. Владимир Каракашев, театрален и литературен критик, педагог /1932-2008/.
Драматург в Театър "Българска армия" (1955-1962). Редактор, завеждащ отдел "Изкуство" в сп. "Пламък" (1962-1967). Заместник генерален директор на Държавно обединение "Българска кинематография" (1967-1968). Главен драматург в Народния театър (1968-1970). Главен редактор на в. "Народна култура" (1970-1976). Бил е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Автор е на "Театър и съвременност" (1967), "Театрални хипотези" (19721 )"Слово и сцена" (1989), "Руска литератера и театър - XX век" (1993). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1983). Носител на орден "Народна република България" първа степен за литературната му дейност и във връзка с 50-ата годишнина от рождението му (8 октомври 1982).
Козма Кузманов, инженер енергетик /1936-2007/.
Главен енергетик и заместник-директор по енергетика и автоматика в "Химко" - Враца (1965-1974), директор на Атомната електроцентрала "Козлодуй" (1974-1977; 1992-1 юли 1996), директор в Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2" (1977-1986), директор на дирекция "Безопасност" към Министерството на енергетиката (1986-1988), заместник-директор на "Енергоремонт" - Гълъбово (1988-1992). Генерален директор на Националната електрическа компания (1996-1997).
Ваньо Вълчев, поет, писател, режисьор и журналист /1937/.
Работил е като учител в село Каблешково, община Бургас, в Профсъюзния дом на културата и в Работническия сатиричен театър в Бургас. Бил е журналист 15 години в кореспондентския пункт на Българската национална телевизия в Бургас. Автор е на песните, изпълнявани от Васил Найденов "Телефонна любов", "Огън от любов" (заедно със Силвия Кацарова), "А дали е така" и др. Автор е на книги, сред които "Бягство към Византия", на сборника с разкази "Умираме различно" (2017). Носител на литературната награда "Петко Росен" на община Бургас за романа му "Бягство към Византия" (2016), на награда "Златен Пегас" на община Бургас за цялостно творчество и принос в развитието на бургаската и национална култура (2 декември 2016). Почетен гражданин на Бургас (27 ноември 2002).
проф. Божидар Кунчев, писател, литературен критик и публицист /1948/.
До 2016 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".Работил е като редактор във в. "Студентска трибуна" и в. "Век", на сп. "Септември". Автор е на книгите "Един бял лист, едно перо" (1981), "Александър Вутимски" (1984), "Иван Пейчев" (1986), "Александър Геров" (1987), "Поглед към поезията" (1990), "Заслушан в трепетите на душата" (1990), "Напред и назад" (1996), "Насаме с Гъливер" (1997), "Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър ГеровУ (2003, "Да отидеш отвъд себе си" (2007), "Когато времето кристализира" (2012), "Всичко мое" (2015), "Насаме с Радой Ралин" (2018) и др.
проф. Алберт Бенбасат, историк, критик, публицист, редактор и издател /1950/.
Уредник в Националния музей на българската литература (1976-1986). Завеждащ редакция "Филологически науки" в издателството на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1986-1991). Директор на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства към Министерството на културата (1991-1995). Отговорен редактор издателството на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1995-1997). Началник управление в Министерство на културата (1997-1999).Отговорен редактор издателството на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1999-2000). От 1999 г. е издател и редактор на сп. "Критика" и на библиотека "Критика". Основател и първи председател на Българския национален комитет Международния съвет на музеите /ИКОМ/(1999-2005). Редактор и съставител на множество книги. Преподавател във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на 13 книги, сред които "Българската еротиада" (1997), "Литературни приключения" (2000), "Книгата като тяло и дух" (2004), "Изгубени вещи" (2020) и др.
Румен Пейчев, баскетболист и треньор /1951-2010/.
доц. Бойко Рашков, юрист и политик /1954/.
Следовател в Районна следствена служба (25 май 1981-12 юни 1992). Заместник-
директор на Националната следствена служба (12 юни 1992-28 юни 1995). Изпълняващ длъжността директор (от 5 април 1995) и директор на Националната следствена служба (28 юни 1995-25 ноември 1998). Директор на Специализираната следствена служба /от 17 юли 2002 г. е Национална следствена служба/ (25 ноември 1998-16 юни 2001). Член на Висшия съдебен съвет (24 януари 1997-17 март 2000). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Ръководител на отдел в Националната следствена служба (11 юли 2005-28 януари 2008). Заместник-министър на правосъдието (28 януари 2008-30 май 2009). Председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (30 май-2 октомври 2009, 19 декември 2013-21 декември 2018). Преподавател в Катедра "Наказателноправни науки" в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство. Член на Правния съвет към президента (14 юли 2020-12 май 2021). От 12 май 2021 г. е заместник министър-председател по обществен ред и сигурност иминистър на вътрешните работи.
Максим Генчев, актьор и режисьор /1954/.
Играл е в Народен театър "Иван Вазов", Театър "Сълза и смях", Театър "София", Драматичен театър - Пловдив, Драматичен театър- Пазарджик, Малък градски театър "Зад канала" и др. Има повече от 60 театрални роли и над 25 в чуждестранни игрални филми и български телевизионни сериали, сред които "Седем часа разлика". Режисьор и сценарист е на игралните филми "Друг" (2007), "Гераците" (2008), "Преглед на вътрешните пространства" (2011), "Дякон Левски" (2015), а също така и на документалните "Чисто сърце" (2006) и "В ложата на тротоара" (2010) и др. Повече от 30 години рисува картини. Депутат в 45-ото Народно събрание (15 април-12 май 2021).
Ангел Найденов, политик /1958/.
Кмет на община Димитровград (1991-1994). Областен управител на Хасково (10 февруари 1995-18 февруари 1997). Говорител на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (май 1998-22 декември 2008; 9 юни 2012-8 август 2014). Депутат от 37-ото до 41-ото Народно събрание (1995-2013) и в 42-ото Народно събрание (21-29 май 2013). Министър на отбраната (29 май 2013-6 август 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). От 2017 г. е директор на Центъра за изследване на отбраната и сигурността. Носител на наградния знак "За принос към Министерството на отбраната" (28 септември 2018).
проф. Светла Бъчварова-Пиралкова, икономист и политик /1958/.
Научен сътрудник в Института по икономика и организация на селското стопанство към Селскостопанската академия (1981-1995). Управител на Системата за агропазарна информация /САПИ ООД/ (1994-2005). Директор на Института по аграрна икономика (2002-2003). Изпълнителен директор на Националния център за аграрни науки (2003-2005) и негов председател (2005-2008). Председател на Управителния съвет на Селскостопанска академия (4 юли 2008-28 юни 2011). Заместник-министър на земеделието и горите /от 19 юли 2007 г. - на земеделието и продоволствието и от 24 април 2008 г. - на земеделието и храните/ (2 септември 2005-27 юли 2009). Депутат в 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание (2013-2021).От 2012 г. е преподавател в Нов български университет. Авторка е на повече от 150 научни публикации, вкл. 5 книги и 6 монографии в областта на аграрната икономика, поземлените отношения и продоволствения маркетинг.
Йорданка Донкова, състезателка по лека атлетика /1961/.
Тя е световна рекордьорка в дисциплината 100 м с препятствия - 12,21 секунди. Рекордът е поставен на 20 август 1988 г. в Стара Загора. След 28 г. е подобрен от Кендра Харисън на 23 юли 2016 г. (12,20 секунди). Олимпийска шампионка през 1988 г. в Сеул, Рупублика Корея. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания. Световна шампионка през 1986 г. в Щутгарт, Германия. През 1986 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Спортист на България за 1986 г. (заедно с Асен Златарев). Почетен гражданин на София (2012). Носителка на орден "Стара планина" първа степен (9 април 2012).
Павел Дочев, футболист и треньор /1965/.
През футболната си кариера игра за отборите на "Локомотив" (София), ЦСКА, (София), "Хамбургер" (Германия), "Ханза Рощок" (Германия), "Холщайн Кил" (Германия) и "Падерборн" (Германия). За националния отбор на България има изиграни 24 мача. Треньор е от 2003 г.
Сотир Цацаров, юрист /1966/.
Съдия в Районния съд в Асеновград (1 октомври 1992-1 март 1996) и негов председател (1 март 1996-1 октомври 1998). Заместник-председател на Окръжния съд в Пловдив (1 октомври 1998-21 януари 1999) и негов председател (21 януари 1999-20 декември 2012). Назначен с указ на президента от 21 декември 2012 г. за главен прокурор на България. Встъпва в длъжност на 10 януари 2013 г. На 11 декември 2019 г. е избран от парламента за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) . Същия ден подава оставка като главен прокурор на България, която е приета от Висшия съдебен съвет на 12 декември 2019 г.
Даниела Дариткова-Проданова, български лекар и политик /1966/.
Общопрактикуващ лекар в Смолян. Депутат от 41-ото до 46-ото Народно събрание (2009-2021).
Стефан Командарев, режисьор /1966/.
Режисьор е на филмите "Балонът" (1997), "Случайни чаши" (1998), "Пансион за кучета" (2000), "Пътят на хармонията"(2001), "Хляб над оградата"(2002) "Азбука на надеждата" (2003),"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2008), "Градът на жените баданте" (2009), "Русенска кървава сватба" (2009), "Съдилището" (2014), "Посоки" (2017), "В кръг" (2019) и др. Вторият му пълнометражен филм "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" получава повече от 35 награди, като филмът достига до краткия списък за номинациите за наградите "Оскар" в категорията за чуждоезичен филм (2009). Стефан Командарев е носител на наградите "KODAK" за български игрален филм от Международния "София филм фест" (2008); на наградата за сценарий и операторско майсторство (поделена) от Фестивала за български игрален филм "Златна роза" във Варна (2008), на наградата на публиката за български филми и сериали "Златна бленда" (2014), голямата награда от кинофестивала Heartland Film Festival в Индианаполис, САЩ (25 октомври 2015) и др.
Петър Волгин, журналист и писател /1969/.
От 1993 г. работи в Българско национално радио (БНР), където е един от водещите на предаването "12+3", водещ на предаването "Без контрол" (от 1 април 1998). Водещ на авторско телевизионно предаване "Вярно с оригинала" по телевизия TV7 (от 2005). Автор и водещ на предаването "Деконструкция" в ефира на БНР (2009-2015). Участва в работата над Съвременна българска енциклопедия А-Я на издателство "Gaberoff" (2003). Автор е на книгите "Медиен апокалипсис" (2000), "Лудница" (2004), "Неудобните" (2004), "Обичам ли те?" (2007 г. в съавторство с Искра Ангелова), "Радикална еврейска енциклопедия" (2013) и др. Носител на наградата на Българското национално радио за радиожурналистика "Сирак Скитник" за 2003 г.
Мирела Демирева, състезателка по лека атлетика (скок на височина) /1989/.
Носителка на сребърен медал от Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Носител на "Спортен Икар" за постижения през 2016 г. Спортист на България за 2016 г. Атлет на България за 2016 г. и 2018 г. Печели сребърен медал от Европейския спортен шампионат през 2018 г. в Берлин, Германия, и Глазгоу, Великобритания.

На този ден са родени и:

Караваджо (Микеланджело Меризи да Караваджо), италиански художник живописец /1573-1610/.
Един от основоположниците на барока в живописта чрез въвеждането на техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон. Едни от най-известните платна на Караваджо са "Тома Неверни", "Вечеря в Емаус", "Картоиграчи", "Залавянето на Христос", "Всепобеждаваща любов", "Бичуването на Христос", "Седемте милосърдни дела", "Поклонението на влъхвите" и др.
адм. Фьодор Литке, руски мореплавател и географ /1797-1882/.
Изследовател на Арктика, председател на Петербургската академия на науките (1864-1882).
Проспер Мериме, френски писател /1803-1870/.
Автор е на пиесата "Кромуел" (1822), новелата "Кармен"(1845), сборник с пиеси "Театърът на Клара Гасул", романа "Хроника на царуването на Карл тХ" и др.
Михай Томпа, унгарски поет /1817-1868/.
Фран Левстик, словенски писател, поет и драматург /1831-1887/.
Родоначалник на словенската класическа проза.
Герард Адриан Хайнекен, холандски предприемач, основател на компанията за производство на бира "Хейнекен" /1841-1893/.
През 1864 г. той купува пивоварната "Хайстак" - най-голямата в региона на Амстердам и на 11 януари 1873 г. основава компанията "Хайнекен".
Жорж Клемансо, френски политик /1841-1929/.
Министър на вътрешните работи (1906). Министър-председател на Франция (1906-1909, 1917-1920).
Георге Дима, румънски композитор /1847-1925/.
Анри Моасан, френски химик /1852-1907/.
Носител на Нобелова награда за химия за 1906 г. за множеството направени изследвания, за получаването на елемента флуор и въвеждането в лабораторната и промишлената практика на пещта, наречена на неговото име.
Алберт Рис Уилямс, американски писател и публицист /1883-1962/.
Герард Адриан Хайнекен, холандски предприемач /1841-1893/.
Основател на компанията за производство на бира "Хейнекен" (11 януари 1873).
акад. Мухтар Ауезов, казахски писател и учен /1897-1961/.
Автор е на драмите "На границата" (1937), "В час на изпитания" (1942), романа "Абай" (1940) и др. Носител на Държавна награда на СССР (1949) и на Ленинска награда (1959). Член е на Националната академия на науките на Казахстан (1946).
Макс Шмелинг, немски боксьор /1905-2005/.
Световен шампион в "тежка категория" - 1930 г., 1931 г. и 1932 г. Включен е в Международната зала на боксовата слава през 1992 г.
проф. Георгий Товстоногов, съветски режисьор и педагог /1915-1989/.
Главен режисьор на Ленинградския драматичен театър "Максим Горки" (1956-1989), който от 1992 г. носи неговото име. Доктор по изкуствознание (1968), депутат във Върховния съвет на СССР (1966-1974), секретар на ръководството на Съюза на съветските театрални дейци (1966), носител на Ленинска (1958) и Държавна награда (1950,1952,1968,1978). Народен артист на СССР (1957). Герой на социалистическия труд (1983). През 2001 г. на негово име е учредена награда за принос в развитието на театралното изкуство.
Олга Лепешинская, руска балерина и балетен педагог /1916-2008/.
Присъединява се към балетната трупа на Болшой театър през 1933 г. Става известна с ролите си в постановките "Дон Кихот", "Лешникотрошачката", "Севилският бръснар" и "Спящата красавица". През кариерата си четири пъти получава наградата "Сталин", която е най-високото художествено отличие по времето на СССР. След като се оттегля от сцената, тя преподава класически балет в СССР, както и в Рим (Италия), Токио (Япония), Виена (Австрия) и Мюнхен (Германия).
Питър Финч, британски актьор /1916-1977/.
Участвал е във филмите "Няма любов за Джони", "Процесът Оскар Уайлд", "Далече от безумната тълпа" ,"Неделя, проклета неделя", "Червената палатка", "Телевизионна мрежа" и др. Носител на наградите "Оскар" (1977), "Златен глобус" (1976) и БАФТА (1956, 1960, 1961, 1971, 1977).
Марчело Мастрояни, италиански актьор /1924-1996/.
От първата си поява на екрана през 1947 г. в "Клетниците" Мастрояни се е снимал в над 120 филма, сред които "Анатомия на любовта" (1954), "Бели нощи" (1957), "Сладък живот" (1960), "Нощта" (1961), "Развод по италиански" (1962), "Осем и половина" (1963), "Град на жените" (1979), "Джинджър и Фред" (1985), Очи чорние" (1987) и др. Заедно със София Лорен е играл в 13 филма. Първият им съвместен успех е в "Брак по италиански" (1964), последван от "Слънчогледи" (1969), "Жената на свещеника" (1970) и "Един специален ден" (1977), "Прет а порте" (1994) и др.
Николай Рижков, съветски политик /1929/.
Секретар на Централния комитет на КПСС и завеждащ Икономическия отдел (22 ноември 1982-15 октомври 1985). Член на Политбюро на ЦК на КПСС (23 април 1985- 13 юли 1990). Председател на Съвета на министрите на СССР (27 септември 1985-14 януари 1991). Депутат в Държавната Дума /долната камара на Федералното събрание /парламента/(1995-2003). Автор е на 6 изобретения, две научни монографии, повече от 200 статии и трудове в областта на машиностроенето, икономиката и управлението.
Бриджит Бардо, френска актриса /1934/.
Участвала е във филмите "Презрение", "И Бог създаде жената" (1956), "Големите маневри"(1955), "Бабет отива на война" (1959) и др. Напуска киното през 1973 г. и престава да се снима. Последният филм, в който участва е "Дон Жуан", появил се на екраните през 1972 г. През 1986 г. Бриджит Бардо създава фондация за защита на животните и се бори за правото им на съществуване по целия свят.
Силвия Кристел, нидерландска актриса /1952-2012/.
Изпълнителка на главната роля в еротичната поредица "Емануела" (1974, 1975, 1977, 1984).
Мика Хакинен, финландски автомобилен състезател във "Формула 1" /1968/.
Световен шампион за 1998 г. и 1999 г.
Хорхе Гуагуа, еквадорски футболист /1981/.
Матийо Валбуена, френски футболист /1984/.
Андрес Гуададо, мексикански футболист /1986/.
Филип Джорджевич, сръбски футболист /1987/.
Марин Чилич, хърватски тенисист /1988/.

Това е денят на смъртта на:

Херман Мелвил, американски писател /1819-1891/.
Автор е на романите "Тайпи" (1846), "Марди" (1849), "Моби Дик" (1851) и др.
Луи Пастьор, френски биолог /1822-1895/.
Има значителен принос за развитие на науката, включително откритието, че микроорганизмите причиняват ферментация и заболявания. От 1854 г. той е професор по химия и декан на Научния факултет в Университета в Лил. Докато е в Лил, е помолен да помогне за решаване на проблеми, свързани с производството на алкохол в местна дестилерия и по този начин той започва серия от изследвания на ферментацията на алкохола, като открива процеса на пастьоризация. През 1862 г. Луи Пастьор е избран за член Академия на науките, а през 1863 г. е назначен за професор по геология, физика и химия в Школата за изящни изкуства. В средата на 19-и век мистериозна болест нападнала разсадниците за копринени буби във Франция, като до 1865 г. копринената индустрия в страната е почти напълно унищожена. Луи Пастьор успява да идентифицира организмите, причиняващи болестта на копринените буби, и след 5-годишни изследвания открива метод, който позволява да се запазят здрави яйцата на копринените буби и да се предотврати заразяването им с болестотворните организми. Методът му е признат в Европа, като и до днес се използва в страните, които произвеждат коприна. От 1867 г. той е професор по химия в Сорбоната в Париж. През 70-те години на 19-и в. Луи Пастьор започва да работи върху проблемите на ваксинацията, като има съществен принос за създаването на имунологията. Разработва ваксини срещу антракс (1879) и срещу бяс (1885). На 6 юли 1885 г. той извършва първата ваксинация на човек, болен от бяс с ваксина, върху която работи от 1882 г. Пациентът е 9-годишният Жозеф Мейстер, ухапан от бясно куче. Лечението завършва успешно, а Луи Пастьор получава световна известност. На 14 ноември 1888 г. в Париж, Франция, е открит институтът "Пастьор", който се занимава с изследвания в областта на молекулярната биология, бактериологията, вирусологията и имунологията.
Емил Зола, френски писател /1840-1902/.
Автор е на произведенията "Терез Ракен" (1867), серията романи "Ругон-Макаровци" (1871-1873), "Жерминал"(1885), на трилогията "Три града" (1894-1898), "Труд" (1901) и др.
Христо Цокев, български художник /1847-1883/.
Деец на българското националноосвободително движение. Участва в организирането на Старозагорското въстание (1875) и след погрома му емигрира в Румъния, където остава до 1879 г. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е художник при руските войски. От 1879 г. се установява в България като учител в Априловската гимназия в Габрово. Един от първите светски художници в България. Работи в областта на портретната живопис и иконописа. Автор е на портрети - на Ангелина Бръчкова (1874), Ивана Ненова-Каролева (1875) и др., на икони - "Съшествие Светаго Духа над Апостолов" (1874) за църквата "Св. Троица" и "Полагане в гроба" (1875) за църквата "Св. Богородица" - в Габрово, иконите му в царския ред на иконостаса на църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Свищов (1874) - "Благославящият Христос", "Богородица Милующая", "Св. Никола", "Св. Йоан Кръстител" и др. Рисува също битови композиции, пейзажи и исторически картини.
акад. Димитър Агура, български историк и обществен деец /1849-1911/.
Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1889-1890, 1892-1893, 1894-1895, 1907-1908). Един от основателите и пръв председател (1901-1911) на Българското историческо дружество. Един от основателите и редактор на сп. "Български преглед" (1893-1894,1897-1898). Временно управляващ Министерството на народното просвещение (15 март 1883-19 септември 1883). Директор на Софийската мъжка гимназия (1884-1885) и Пловдивската мъжка гимназия (1885-1889). Действителен член на Българското книжовно дружество (1900).
Даниел Гугенхайм, американски предприемач /1856-1930/.
Член на американската фамилия индустриалци и филантропи Гугенхайм. Създава фонд за насърчаване на космически изследвания (1926-1930).
Уилям Боинг (Уилям Едуард Боинг), американски предприемач /1881-1956/.
Основател на самолетостроителната компания "Боинг" (15 юли 1916) за производство на авиационна, космическа и военна техника.
Кимон Георгиев (Кимон Георгиев Стоянов), български политик и държавник /1882-1969/.
Един от основателите на Военния съюз (1919) и на Народния сговор (1922). При създаването на Демократическия сговор (10 август 1923) влиза в неговото ръководство. Депутат в 21-ото и 22-ото Обикновено народно събрание (1923-1931). Министър на железниците, пощите и телеграфите (4 януари 1926-3 март 1928), министър на външните работи и изповеданията и управляващ министерството на войната (19 май-23 май 1934) и министър на правосъдието (23 май 1934-22 януари 1935). Министър-председател на България (19 май 1934-22 януари 1935; 9 септември 1944-31 март 1946; 31 март-23 ноември 1946). Министър без портфейл (31 март-23 ноември 1946), министър на войната (25 септември-23 ноември 1946). От 1942 г. е член на Националния комитет на Отечествения фронт. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946). Подпредседател на Министерския съвет и министър на външните работи и изповеданията (23 ноември 1946-11 декември 1947). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949). Избиран е за депутат в 1-ото, 2-ото, 3-ото и 4-ото Народно събрание. Подпредседател на Министерски съвет и министър на електрификацията и мелиорациите (11 декември 1947-20 януари 1950). Министър на електрификацията и мелиорациите (20 януари-3 февруари 1950), министър на електрификацията и мелиорациите /от 9 февруари 1951 - Министерство на електрификацията/ (3 февруари 1950-16 януари 1954). Министър на електрификацията /от 1 февруари 1957-Министерство на електрификацията и водното стопанство/ (16 януари 1954-15 януари 1958). Заместник-председател на Министерския съвет (15 януари 1958-17 март 1962) и министър на електрификацията и водното стопанство (15 януари 1958-16 март 1959). Председател на Комитета по строителство и архитектура (16 март-25 декември 1959). Депутат в 4-ото Народно събрание (15 март 1962-8 декември 1965). Заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт (1962-1969). Носител на орден "Георги Димитров" (1952, 15 септември 1957, 1959, 1962, 1967), на орден "Народна република България" първа степен (1947).
Стефан Аврамов, български публицист и политически деец /1884-1953/.
През 1902 г. се присъединява към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Участник в Илинденско-Преображенското въстание като четник на Георги Сугарев (1903). Сътрудник на военната организация на БКП (1923-1925). От 1921 г. участва в дейността на организация "Илинден", председател на организацията (20 септември 1944-1948). Сътрудничи на сп. "Илюстрация Илинден", сп. "Септември", в. "Заря", в."Мир", в. "Македония", в."Литературен глас", в."Работническо дело", в."Отечествен фронт", в. "Народна войска", в."Македонско знаме", в. "Ведрина", в. "Литературен фронт". Автор е на "Революционните борби в Азот (Велешко) и Поречието" (1929), "Солунското съзаклятие" (1933), "Героични времена. Романтиката на Македония" (1934), "Българският дух през вековете" (1944) и др.
Владимир Мусаков, български писател и драматург /1887-1916/.
Сътрудничи на в. "Ден (1904-1912; 1921-1923), в."Балканска трибуна" (1906-1908), сп. "Светлина" (1891-1900; 1903-1934), сп. "Факел" (1913-1914), сп. "Листопад" и сп. "Родно изкуство" (1914) с разкази, стихове в проза, приказки и импресии. Участник в Първата световна война (1914-1918), където е ранен смъртоносно и умира. Автор е на драмата "Далила", чиято премера е през 1921 г. в Нардния театър "Иван Вазов", на драматичната поема "Сатанаил", на недовършената творба "Кървави петна". След смътта му през 1921 г. са издадени два тома с негови произведения, а през 1943 г. в издателство "Хемус", под редакторството на Богомил Нонев е отпечатана книгата му "Избрани страници".
Харпо Маркс (Адолф Маркс), американски комик и актьор /1888-1964/.
Остап Вишня (ист.име Павел Михайлович Губенко), украински писател сатирик /1889-1956/.
Джон дос Пасос (Джон Родриго дос Пасос), американски писател /1896-1970/.
Андре Бретон, френски писател /1896-1966/.
Един от основоположниците на сюрреализма.
Ева Шелбург-Зарембина, полска писателка /1899-1896/.
Авторка е на детски книжки и приказки.
Михаил Светлов (ист. име Михаил Шейнкман), съветски поет и драматург /1903-1964/.
Елия Казан (ист. име Елия Казаноглу), американски режисьор, продуцент и писател от гръцки произход /1909-2003/.
Основател на актьорска школа студио "Актърс Студио" (1947) заедно с Ли Страсбърг. Режисьор е на филмите "На кея" (1954), "Джентълменско споразумение (1947), "Трамвай "Желание" (1951), "На изток от рая" (1954), "Бейби Дол" (1956), "Последният магнат" (1976), "Лице в тълпата" (1957), "Дивата река" (1963), "Америка, Америка" (1963), "Споразумението" (1969) и др. Режисирал и театрални постановки. Проявява се и като писател, автор е на шест романа, станали бестселъри. Носител на наградата "Оскар"(1947,1954) и почетен "Оскар" за цялостно творчество (1999).
папа Йоан Павел Първи (светско име Албино Лучани), глава на Римокатолическата църква (26 август 1978-28 септември 1978) /1912-1978/.
Епископ на Виторио Венето (15 декември 1958,15 декември 1969), патриарх на Венеция (15 декември 1969Ц26 август 1978), кардинал (5 март 1973). В знак на уважение към двамата си предшественици Йоан XXIII и Павел VI приема името Йоан Павел Първи.
Виктор Розов, съветски драматург /1913-2004/.
Фердинанд Маркос, филипински политик /1917-1989/.
Президент на Филипините (30 декември 1965-25 февруари 1986).
Гамал Абдел Насър, египетски политик /1918-1970/.
Президент на Египет (февруари 1958-28 септември 1970). Министър-председател на Египет (19 юни 1967-28 септември 1970).
Пиер Елиот Трюдо, канадски политик /1919-2000/.
Председател на Канадската либерална партия (6 април 1968-16 юни 1984). Министър на правосъдието и главен прокурор (4 април 1967-6 април 1968). Министър-председател на Канада (22 април 1968-4 юни 1979; 4 март 1980-30 юни 1984).
Артър Пен, американски режисьор, сценарист и продуцент /1922-2010/.
Режисьор е на филмите "Бони и Клайд" (1967), "Малък голям човек" (1970), "Револвер в лявата ръка" (1958), "Чудотворката" (1962), "Нощни действия" (1975), "По Мисури" (1976) и др.
Шимон Перес, израелски политик от полски произход /1923-2016/.
Ръководител на Партията на труда (5 юни 1977-февруари 1992), ръководител на Партията на труда ("Авода") (12 ноември 1995-3 юни 1997), председател на Партията на труда ("Авода") (20 юни 2003-30 ноември 2005). Заместник-председател на Социалистическия интернационал (1978-9 ноември 1999). Заместник-министър на отбраната на Израел (23 декември 1964-25 май 1965), министър на имиграцията на Израел (22 декември 1969-27 юли 1970), министър на транспорта и министър на комуникациите (1 септември 1970-10 март 1974), министър на информацията (10 март 1974-3 юни 1974), министър на отбраната на Израел (3 юни 1974-20 юни 1977). Министър-председател на Израел (13 септември 1984-20 октомври 1986), министър на вътрешните работи (13 септември 1984-24 декември 1984), министър по религиозните въпроси (13 септември 1984-23 декември 1984), и. д. министър-председател на Израел и министър на външните работи (20 октомври 1986-22 декември 1988), и. д. министър-председател на Израел и министър на финансите (22 декември 1988-15 март 1990), министър на външните работи (13 юли 1992-22 ноември 1995), министър на отбраната (4 ноември 1995-22 ноември 1995), и. д. министър-председател на Израел (5 ноември 1995-22 ноември 1995), министър-председател и министър на отбраната на Израел (22 ноември 1995-18 юни 1996), министър на регионалното сътрудничество (6 юли 1999-7 март 2001), заместник министър-председател на Израел и министър на външните работи (7 март 2001-2 ноември 2002), заместник министър-председател на Израел (10 януари 2005-23 ноември 2005), заместник министър-председател на Израел и министър за развитието на Негев и Галилея (4 май 2006-13 юни 2007). Президент на Израел (15 юли 2007-24 юли 2014). Носител на Нобелова награда за мир за 1994 г.
Хю Хефнър, американски издател, основател на списание "Плейбой" /1926-2017/.
Основател, главен творчески директор и главен редактор на сп. "Плейбой" (1953). Носител е на международната издателска награда от Международната дирекция на печата в Лондон (1996) и американска награда за издател "Хенри Джонсън Фишър" (2002). Отличен е със звезда в Алеята на славата (1990).
Майлс Дейвис, американски джазмузикант тромпетист и композитор /1926-1991/.
Носител на музикалните награди "Грами" (1986, 1989, 1990).
проф. Марк Захаров, руски режисьор, сценарист и педагог /1933-2019/.
Художествен ръководител и главен режисьор на московския театър "Ленком" (1973-2019). Народен артист на СССР (1991). Лауреат на Държавната награда на СССР (1987) и на три Държавни награди на Русия (1992, 1997, 2002).
Константин Павлов, български писател, поет, сценарист и драматург /1933-2008/.
Редактор в Радио София (1957-1959), в издателство "Български писател" (1961-1962; 1964-1965), във в. "Литературен фронт" (1963) и др. Работил е в "Българска кинематография" (1975). Член (от 1975) на Съюза на българските филмови дейци, член на Съюза на българските писатели (1980-3 февруари 1989). Автор е на стихосбирките "Сатири", "Стихове", "Появяване", "Репетиция за гала танц" и др. Сценарист е на филмите "Спомен за близначката", "Чуй петела", "Бяла магия", "Памет", "Селцето", "Нещо във въздуха", "Съдбата като плъх" и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (23 май 1987). Носител на Националната награда за поезия "Иван Николов" (1996), на Националната награда за поезия "Никола Фурнаджиев" за принос в българската поезия (2000) и на Националната литературна награда "Христо Г. Данов" (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество в България. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (13 май 2008).
Хосе Хосе (Хосе Ромуло Соса Ортис), мексикански естраден певец и автор на песни /1948-2019/.
Наричан е от феновете си "Принцът на песента". Има звезда на Алеята на славата в Холивуд (10 февруари 2004).
Илко Ескенази, български юрист и политик /1949-1994/.
Депутат в Vтт Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание депутат (4 ноември 1991-20 май 1992).Заместник министър-председател (20 май 1992-30 декември 1992). Основател на Еврейски комитет ЦИОН (1991) и негов пръв председател (1991-1994). Носител на наградата "Йони Нетаняху" за цялостна дейност и доблестното си поведение като гражданин и политик (1998, посмъртно). През 1994 г. е създаден Мемориален фонд "Д-р Илко Ескенази" към Международна фондация "Св. Св. Кирил и Методий" в памет на приноса му за интеграцията на България в Европейския съюз, за изграждане на демократичната и правова система в България, както и в памет на усилията му да подпомага развитието на талантливите млади хора. От 2005 г. фондът учредява награди "Д-р Илко Ескенази" за научни разработки в областта на правото и икономиката, свързани с присъединяването на България към ЕС.
проф. Веселин Тепавичаров, български етнолог и историк /1957-2020/.
Дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 1981 г. до смъртта си. От 2003 г. е член на Факултетния съвет на Историческия факултет и председател на Общото събрание на факултета (2002-2008). Ръководител на катедра "Етнология" (2007-2017). Член на Контролния съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2012Ц2019) и член на Общото събрание на университета. Носител на Почетния знак със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за цялостен принос към каузата на университета. Автор е на монографиите "СДС това съм аз (Политическа антропология на привържениците на СДС)" (2018) и "Носталгията по социализма в България" (2019)

Подобни статии

  • 8 декември - Празник на българските студенти

    8 декември - Празник на българските студенти

    Празникът на българските студенти. Отбелязва се с решение на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г. Със същото решение денят е обявен и за неучебен, припомня БТА. През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото Висше училище в България да има "по-особен, свой празник". На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет на Висшето училище (от 4 януари 1905 г. Софийски университет "Св. Климент Охридски") определя деня на св. Климент Охридски - 25 ноември (8 декември - н. ст.), за свой празник.

    179
  • 7 декември - Международният ден на гражданската авиация

    7 декември - Международният ден на гражданската авиация

    Международният ден на гражданската авиация. Отбелязва се от Отбелязва се от 1994 г. с резолюция А 29-1 на Международната организация за гражданска авиация, за да се подчертае ролята на гражданската авиация за социалното и икономическото развитие на държавите. Одобрен е с резолюция A/RES/51/33 на Общото събрание на ООН от 6 декември 1996 г. Годишнина от подписването /1944/ в Чикаго, САЩ, на Конвенцията за международната гражданска авиация.

    217
  • 6 декември - Денят на банкера

    6 декември - Денят на банкера

    Денят на банкера. Отбелязва се с решение на Асоциацията на търговските банки (дн. Асоциация на банките в България) и на Българската народна банка от 1992 г. от 27 октомври 1992 г. в деня на църковния празник св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец - 6 декември. За първи път се чества през 1992 г., когато в параклиса на сградата на Българска народна банка е отслужена панихида за загиналите във войните банкови служители, а след това банковите служители се присъединяват с литийно шествие към църковната служба в храм-паметника "Александър Невски".

    277