29 ноември - Международният ден за солидарност с палестинския народ

Международният ден за солидарност с палестинския народ. Отбелязва се от 1978 г. с резолюция A/RES/32/40B на Общото събрание на ООН от 2 декември 1977 г. Годишнина от приемането /1947/ на резолюция A/RES/181(II) от Общото събрание на ООН по въпросите на Палестина, съгласно която на територията на Палестина се създават две държави - арабска и еврейска, припомня БТА.

 

В България се отбелязва:

Празник на град Ботевград. Отбелязва се с Решение 250 на Общинския съвет от 15 ноември 2012 г. Годишнина от освобождението /1877/ на Орхание (дн. Ботевград) от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). До 2012 г. празникът е честван на 1 декември - датата, на която през 1934 г. градът е преименуван от Орхание на Ботевград.

На този ден в България:

1877 - Орхание (дн. Ботевград) е освободен от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

1948 - България установява дипломатически отношения с Корейската народнодемократична република (КНДР) на ниво легации. На 5 май 1955 г. са издигнати в ранг на посолства.

1988 - Турбината на пети енергоблок на АЕЦ "Козлодуй" - първият 1000-мегаватов ядрен блок на централата, е включена в паралел на енергосистемата на страната.

Първата копка на реактора, който е от типа ВВЕР/В-320, е на 9 юли 1980 г. На 1 март 1985 г. започва монтажът на турбината. От 3 до 10 октомври 1987 г. е извършено зареждането на горивните касети в активната зона на реактора, а на 5 ноември 1987 г. е осъществен физическият пуск на Пети блок. Тържественото откриване на Пети енергоблок е на 23 март 1989 г.

1990 - Учредена е фондация "Борба с рака", която да подпомага дейността на специализираните онкологични заведения в страната за подобряване на материално-техническата им база. Регистрирана е на 17 март 1991 г.

1995 - Конфедерацията на независимите синдикати в България е приета за член на Международната конфедерация на свободните профсъюзи.

1996 - Официално е открита Западната оптическа магистрала от проекта за цифрова насложена мрежа. Дължината на западния оптичен пръстен е 818 км, като осигурява пряка свързаност на 26 селища. Системата е с кръгова конструкция, която започва и завършва в София с междинни станции в Пловдив, Велико Търново, Стара Загора, Плевен и Враца, а чрез отклонение от Хасково се осигуряват международни връзки към Турция.

1999 - В Свиленград излиза бр. 1 на в. "Екип". Последният брой на вестника излиза в края на 2009 г.

2001 - Министърът на финансите Милен Велчев и изпълнителният директор на "Краун Ейджънтс" Дейвид Филипс подписват тригодишен договор за реформа в българската митническа администрация, който е преподписван на 16 юли 2004 г., 25 юни 2007 г. и на 8 януари 2009 г. На 4 май 2010 г. правителството на България обявява, че няма да подновява изтичащия в края на м. юни 2010 г. договор с "Краун Ейджънтс".

2002 - Народното събрание отхвърля вота на недоверие към правителството на Симеон Сакскобургготски, поискан от Обединените демократични сили (ОДС), със 100 гласа "за", 134 - "против" и 2 - "въздържал се".

2006 - В Министерския съвет е подписано Споразумение за изграждане на АЕЦ "Белене" между Националната електрическа компания" /НЕК/ ЕАД и руската компания ЗАО "Атомстройекспорт". Проектът предвижда изграждането на два 1000 мегаватови блока с леководни реактори от ново поколение на площадката в Белене. На 28 март 2012 г. Министерският съвет приема решение България да прекрати изграждането на АЕЦ "Белене", а на 29 март 2012 г. Народното събрание приема решение, с което подкрепя действията на правителството за прекратяване на изграждането на атомната електроцентрала.

2007 - Министерският съвет дава съгласие за откриване на консулство на Украйна в България със седалище в гр. Русе и консулски окръг, обхващащ територията на областите Русе, Разград, Силистра и Велико Търново.

2008 - Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) е приета за редовен член на Европейската лига на работодателите в изпълнителските изкуства (PEARLE) по време на 36-ата Генерална асамблея на лигата в Париж, Франция.

2013 - Конституционният съд отхвърля искането на 48 народни представители за касиране на предсрочните парламентарни изборите на 12 май 2013 г. в секциите в Турция. Мотивите на съда се позовават на експертизата, констатирала, че няма случаи на липса на подписи върху страниците на допълнителните списъци в секциите в Турция, където под разделителната линия са дописвани явилите се в изборния ден избиратели. Експертизата констатира почти пълна липса на нарушения и несъответствия с изключение на секциите, в които са гласували повече от 935 избиратели, и трите секции с протоколи с непълни лични данни на избирателите.

2015 - В Казанлък са открити 14-ите Музикални празници, посветени на композитора акад. Петко Стайнов. Организатори на тридневните музикални прояви в родния град на композитора са община Казанлък, фондация "Петко Стайнов", Исторически музей "Искра" и Дом "Петко Стайнов".

2016 - В София се открива конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, организиран от Световната организация по туризма съвместно с Министерството на туризма на България. Във форума, който продължава до 30 ноември 2016 г., участват над 20 министри, заместник-министри и представители на делегации от 40 държави. Сред българските участници са представители на БАН и на някои от най-известните музеи в страната. Конгресът е открит от генералния секретар на Световната организация по туризъм към ООН Талеб Рифай и от министърката на туризма на България Николина Ангелкова. В началото на форума министър-председателят в оставка Бойко Борисов се снима заедно с ръководителите на делегациите, участващи в конгреса. Предишния ден, на 28 ноември 2017 г., той има официална среща с Талеб Рифай.

2017 - В София министърът на околната среда и водите Нено Димов и кметът на Петрич Димитър Бръчков подписват договор за изграждане на две инсталации за обработка на отпадъци - компостираща инсталация с капацитет 4150 т годишно и инсталация за предварително третиране на битови отпадъци с капацитет 10 841 т годишно. Съоръженията ще обслужват близо 50 000 жители. Общият размер на инвестицията е над 10,3 млн. лв. Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" (ОПОС) осигурява безвъзмездна финансова помощ в размер на над 7,1 млн. лв. Срокът за изпълнение на проекта е 24 месеца.

2018 - Министър-председателят Бойко Борисов и българска делегация са на двудневно официално посещение в Мароко. В рамките на визитата българският премиер има срещи с министър-председателя на Кралство Мароко Саад-Един ел Османи, с председателя на Камарата на съветниците (Горната камара) в мароканския парламент Абделхаким Беншамаш, а по-късно изнася лекция за ролята на България за европейската интеграция на страните от Западните Балкани по време на нашето първо председателство на Съвета на ЕС.

2019 - Мнистърът на труда и социалната политика Бисер Петков подава оставка, поискана му от министър-председателя Бойко Борисов с аргумента, че темповете, с които Министерството на труда и социалната политика работи, не отговарят на обществено-политическите очаквания.

2020 - Втори национален протест на десетки полицаи от различни управления в страната на площад "Княз Александър I" в София с искане за увеличение на заплатите в системата на МВР от 30 процента и за реформа на ведомството. Според бюджета за 2021 година заплатите на полицейските служители ще бъдат увеличени с 15 на сто.

 

На този ден по света:

 

1899 - Основан е футболният клуб "Барселона" - Барселона, испански футболен клуб.

1913 - В Париж, Франция, е учредена Международната федерация по фехтовка (FIE).

1929 - Американският полярен изследовател Ричард Бърд прелита за пръв път над Южния полюс по време на първата американска експедиция в Антарктика (1928-1930). В качеството си на навигатор Ричард Бърд прелита от Малка Америка до Южния полюс и обратно за 19 часа.

1945 - Учредителната скупщина (парламентът) на Югославия, избрана на избори на 11 ноември 1945 г. след освобождението на Югославия от фашистка окупация на 15 май 1945 г., обявява окончателното премахване на монархията в страната и създаването на Федеративна народна република Югославия.

Югославия е провъзгласена на 1 декември 1918 г. като Кралство на сърби, хървати и словенци начело с крал Петър I Карагеоргиевич и княз-регент Александър Карагеоргиевич. В състава му влизат Кралство Сърбия (заедно с вардарската част от Македония, предадена на Сърбия по Букурещкия мирен договор от 1913 г.), Кралство Черна гора (чиято управляваща династия Петровичи е принудена да напусне страната) и бившите австро-унгарски области Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Войводина и Далмация. На 3 октомври 1929 г. Кралството на сърби, хървати и словенци е наречено Кралство Югославия с крал Александър I Карагеоргиевич, който установява авторитарен режим.

1947 - Общото събрание на ООН приема резолюция A/RES/181(II) , съгласно която се премахва британският протекторат над Палестина не по-късно от 1 август 1948 г. и Палестина се разделя на две държави - Еврейска държава и Арабска държава не по-късно от 1 октомври 1948 г., както и за отделянето на гр. Ерусалим като отделна единица със специален международен режим под контрола на ООН. Британският протекторат над Палестина е утвърден с мандат от Обществото на народите (ОН) през м. юли 1922 г. На 14 май 1948 г. е провъзгласено създаването на Държавата Израел.

1950 - В Париж, Франция, е основана Световната федерация на ветераните като международна неправителствена организация от представители на организации на ветераните от 8 страни - Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Турция, САЩ и Югославия. От 1951 г. организацията е с консултативен статут към Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС). През 1987 г. е удостоена със званието посланик на мира от ООН. Понастоящем в организацията членуват 172 организации на ветерани от 96 страни.

1967 - От Уомера, Южна Австралия, с модифицирана американска ракета "Редстоун" е изстрелян първият австралийски изкуствен спътник WRESAT ( Weapons Research Establishment Satellite). След извеждането му в орбита той обикаля около Земята по полярна орбита и навлиза обратно в земната атмосфера на 10 януари 1968 г., като пада в Атлантическия океан. Спътникът изпраща информация през първите 73 обиколки около Земята от общо 642, които е направил.

1989 - Парламентът на Чехословакия гласува промени в конституцията, с които се премахват членовете, определящи ръководната роля на Чехословашката комунистическа партия в обществото и на Националния фронт на Чехословашката социалистическа република (ЧССР), а текстът в чл. 16 - "обучението се осъществява в духа на марксизма-ленинизма", е заменен с "обучението се осъществява в съответствие с научните знания и принципите на родолюбието, хуманизма и демокрацията".

1999 - Избрано е коалиционно правителство на Северна Ирландия, в което участват представители на Юнионистката партия на Ълстър, Социалдемократическата лейбъристка партия, Демократичната юнионистка партия и "Шин Фейн".

2005 - В Загреб, Хърватия, по време на среща на министър-председателите на страните от Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) е потвърдено приключването на преговорите за присъединяване на Македония към ЦЕФТА. Македония подава молбата си за членство в организацията на 22 април 2004 г.

2008 - Председателят на Държавния съвет (президент) на Куба Раул Кастро присъства в гр. Камагуей, в провинция Камагуей, на първата церемония по беатификация на кубинец, организирана в Куба. Хосе Олальо Валдес (1820-1889), известен като "бащата на бедните", е обявен за блажен, а хората в Куба вярват, че молитвите, отправени към него, носят изцеление от тежки болести.

2012 - Със 138 гласа "за", 9 "против" и 41 "въздържали се" в Ню Йорк, САЩ, Общото събрание на ООН приема резолюция за повишаване на статута на Палестинската автономна власт в държава наблюдател нечлен на ООН.

2014 - Наказателният съд в Кайро, Египет, отхвърля обвиненията срещу Хосни Мубарак, президент на страната от 13 октомври 1981 г. до 11 февруари 2011 г., по обвинение за съучастие в избиването на 846 демонстранти по време на антиправителствените протести от 25 януари до 11 февруари 2011 г., довели до свалянето му от власт. По тези обвинения той е осъден на доживотен затвор на 2 юни 2012 г. С действията си съдът оправдава Хосни Мубарак.

2015 - В Брюксел, Белгия, на среща на високо равнище Европейски съюз-Турция, посветена на миграционната криза, ЕС и Турция постигат споразумение, което предвижда ЕС да отпусне на Турция 3 млрд. евро през следващите две години, за да се справи с притока на сирийските бежанци. В замяна Турция ще помогне за спиране на мигрантския поток към ЕС. Договорен е общ План за действие по въпроса за миграцията и е постигнато още споразумение за ускоряване на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.

2016 - В Украйна над стария саркофаг, с който е покрит разрушеният през 1986 г. четвърти реактор от Чернобилската АЕЦ, е монтирано ново защитно съоръжениe, изградено със средства осигурени от фонд, управляван от Европейската банка за възстановяване и развитие. На церемония в централата присъстват украински държавни ръководители, сред които президентът Петро Порошенко, представители на конструкторските фирми, участващи в проекта, и на страните донори. Строежът на купола започва през 2012 г. и представлява метален скелет с тегло 25 000 тона (36 000 тона с допълнителното оборудване), 108 метра висок и с дължина 162 метра. Огромната конструкция, непропусклива за радиоактивни вещества и предпазваща съществуващия саркофаг над четвърти реактор, е създадена и конструирана от "Новарка" - консорциум между френските групи "Буиг" и "Венси". Според френските компании чернобилската арка е най-голямото конструирано някога мобилно сухопътно съоръжение, като е предвидено то да издържи най-малко 100 години. На 24 април 1986 г. в 1:23 ч. местно време избухва четвърти реактор на Чернобилската АЕЦ в СССР на територията на днешна Украйна.

2017 - В Хага, Нидерландия, Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия потвърждава присъдите на шестима бивши лидери на така наречената република Херцег-Босна и на Хърватския съвет за отбрана. След като присъдата на първа инстанция на бившия началник на щаба на Хърватския съвет за отбрана Слободан Праляк от 20 години затвор е потвърдена, той изпива течност от шишенце, според неговия адвокат - отрова. Ген. Слободан Пърляк умира в болница в Хага. На първа инстанция обвиняемите по това дело са осъдени общо на 111 години затвор за преследване, убийства, изнасилвания, депортация, държане в плен, унищожаване на имущество и други престъпления срещу босненски мюсюлмани по време на войната от 1992-1995 г.

2018 - На границата между Гърция и Турция са свързани Трансадриатическия газопровод (TAP) и Трансанадолския газопровод (TANAP). Това свързване е част от реализирането на Южния газов коридор, по който ще се транспортира природен газ от находището "Шах Дениз II" в Каспийско море към Турция и оттам - към европейските пазари. Според графика доставките на природен газ по Южния газов коридор за Европа трябва да започнат през 2020 г. Трансанадолския газопровод (TANAP) преминава през Азербайджан, Грузия и Турция, а Трансадриатическия газопровод (TAP) - през Гърция, Албания и достига до Италия през Адриатическо море. Чрез интерконектора Гърция - България (IGB) и България ще може да получава природен газ от Азербайджан по Южния газов коридор.

2019 - Във Върховния касационен съд на Румъния започва процес за революцията в Румъния през 1989 г., довела до рухването на комунистическия режим в страната. В него бившият президент Йон Илиеску, бившият заместник министър-председател Джелу Войкулеску и о.з. генерал Йосиф Рус, бивш началник на военната авиация, са обвинени в извършване на престъпления срещу човечеството. Тримата са обвинени, че след 22 декември 1989 г. са използвали въоръжените сили на Румъния за предаване на властта на предварително сформирана групировка. Така ръководителите на Съвета на Фронта за национално спасение са си гарантирали поемането на политическата власт, оставане на власт и легитимиране пред румънския народ. Според следствените материали в резултат на техните действия в страната "съзнателно, чрез диверсия и дезинформация" са били създадени условия за "терористична психоза", довела до хаотична стрелба, приятелски огън, противоречащи си военни заповеди и т.н. В резултат на това са загинали 862 души, други 2150 души са били ранени, неколкостотин са лишени от свобода, а множество са претърпели психически травми. Разследването стига също до извода, че тези диверсии и дезинформации са създали условия за осъждането и екзекуцията на съпрузите Николае и Елена Чаушеску на 25 декември 1989 г. след "симулиран наказателен процес".

2020 - В Индонезия изригва един от най-мощните вулкани на територията на страната. Вулканът Иле Левотолок, намиращ се на неголям остров на 2600 км източно от столицата Джакарта, в провинция Нуса Тенгара, изхвърля пепел и дим на височина до 4 км в небето и всява паника сред местните жители. Около 2800 души от 26 села са потърсили убежище, като не се съобщава за жертви и пострадали.

 

Родени на този ден българи:

ген. Никола Михов, военен деец и политик /1891-1945/.

Участва в Балканската (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918). Командир на Трета пехотна дивизия (1936), началник на Военното училище (1938-1941). Командир на Пета отделна армия в Македония (април-август 1941) и на Първа отделна армия в София (1941-1942). Министър на войната (11 април 1942-14 септември 1943). Включен в Регентския съвет заедно с Кирил Преславски и Богдан Филов (9 септември 1943-9 септември 1944). Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран (1945). Присъдата е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 26 август 1996 г.

акад. Константин Петканов, писател и публицист (1891-1952).

Печата в редица вестници и списания. Сътрудничи на списанията "Златорог", "Листопад", "Завет", "Философски преглед". Библиотекар на БългароЦюгославското дружество (1933-1934). Един от основателите и сътрудник на сп. "Изкуство и критика" (1938-1943). Директор на културата в Министерството на информацията и изкуствата (1944-1947). Редактор на в. "Тракия" (1930-1935). Автор е на множество драми, повести, разкази, исторически изследвания, публицистични материали, статии, рецензии, сред които романите "Жътва", "Морава звезда кървава", "Индже войвода", "Златна земя", "Белият вятър на Странджа", "Без деца" и др.

Евгений Босилков (светско име Винченцо Босилков), католически епископ на Никополска епархия /1900-1952/.

През 1924 г. е ръкоположен за свещеник. Апостолически администратор на Никополската епархия (1946-1947), епископ на Никополската епархия (1947-1952). В процеса срещу "шпионската и заговорническа" католическа организация в България, работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания (29 септември-3 октомври 1952) е осъден на смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществото му. Разстрелян е в Софийския затвор в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. с католическите свещеници Камен Вичев и Павел Джиджов. През 1999 г. Върховният касационен съд отменя смъртната присъда. На 15 март 1998 г. папа Йоан Павел Втори го провъзгласява за блажен и определя паметта му да се почита на 13 ноември - деня на неговия рожден ден на небето, като Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на монсеньор Евгений Босилков. От 2002 г. денят се отбелязва като Ден за поклонение на католиците от целия свят пред мъченичеството на монсеньор Евгений Босилков, Никополски епископ, и на българските католически свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.

Васил Холиолчев, кинооператор /1908-1974/.

Един от операторите, документирали пораженията от бомбардировките над София през 1944 г. и събитията на 9 септември 1944 г. в София. През Отечествената война на България (1944-1945) ръководи екип от оператори-доброволци към Първа българска армия. След войната работи в Студията за хроникални и документални филми. Оператор на първия български игрален филм "Калин Орелът" (1950), на първия български цветен филм "Точка първа" (1956) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1974).

акад. Стефан Христов, химик /1910-2002/.

Работил е в областта на квантовата теория на кинетиката на химическите реакции и на електрохимическите процеси. Асистент по аналитична химия (1941-1943) и физикохимия (1943-1947) в Отдела по индустриална химия към Машинния факултет на Държавната политехника. Ръководител на катедрата по физикохимия на Висшия химико-технологически институт в София (1947-1976) и ректор на института (1964-1966). Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1961). Заместник-секретар на Отделението за химически науки при БАН (1962-1972). Лауреат на Димитровска награда за създаването и приложението на метода на потенциалните бариери в областта на кинетиката на химически и физически процеси (1966), удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1972). Носител на орден "Народна република България" второ степен (1970), на орден "Народна република България" първа степен (1980), на орден "Георги Димитров" (1985), на орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000).

Николай Павлов, юрист и политик /1935-2011/.

Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), един от авторите на Конституцията на Република България (1991). Член на Конституционния съд (1991-1997). Председател на Комисията за защита на конкуренцията (10 декември 1997-3 октомври 2003).

Мария Спасова-Стоянова, икономист и политик /1948/.

Била е заместник-кмет на район "Красно село" в София. Депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание (1997-2005).

Кичка Бодурова, поппевица /1957/.

Пяла е в трио "Обектив" и като солистка на оркестър "Метроном". От 1991 г. живее и работи в САЩ, където участва в шоу програми и концерти. Има издадени над 20 албума. Носителка на Наградата на Съюза на музикалните дейци в Международния конкурс за изпълнители на фестивала "Златния Орфей" (Слънчев бряг, 1977). През 1990 г. получава "Златната плоча" на "Балкантон" за продадени над 450 000 копия на диск. Почетен гражданин на Бургас (6 декември 2004).

Петър Будевски, режисьор /1961/.

Бил е режисьор в театрите в Добрич, Стара Загора, Бургас и Перник. Един от основателите на софийския "Свободен театър". Живее в САЩ, където има собствена театрална студия.

Николай Кокинов, юрист /1969/.

През 1994 г. започва работа в Софийската районна прокуратура като младши прокурор. От 1996 г. работи в Софийската градска прокуратура, неин заместник-председател (юни 2004-2006). През 2006 г. три месеца е и.д. градски прокурор. Градски прокурор в Софийска градска прокуратура (20 декември 2006-29 април 2013). От 2015 г. работи като адвокат.

 

На този ден са родени и:

Грицко Основяненко (ист. име Григорий Квитка-Основяненко), украински писател /1778-1843/.

Гаетано Доницети (ист. име Доменико Гаетано Мария Доницети), италиански композитор /1797-1848/.

Автор е на оперите "Любовен еликсир" (1832), "Лукреция Борджия" (1833), "Лучия ди Ламермур" (1835) и др.

Вилхелм Хауф, немски писател /1802-1827/.

Кристиан Доплер, австрийски математик и физик /1803-1853/.

Създава теорията за промяната на честотата на звуковите вълни, т. нар. доплеров ефект (1842).

Жан Мартен Шарко, френски лекар невролог /1825-1893/.

Един от основателите на модерната неврология. Той е първият, който дава име и описва множествената склероза (1866). В изучаването на това заболяване участва неговият колега и приятел Едме Вулпиан. Изследванията на Жан Мартен Шарко са повратна точка в разбирането на Паркинсоновата болест (1868-1881). Сред другите му постижения са разграничаването между ригидност, слабост и брадикинезия.

Джон Флеминг, британски учен и изобретател /1849-1945/.

Изобретява горещите катодни лампи - първата електронна тръба, наречена токоизправител или диод (1904).

Андрес Бонифацио, филипински революционер /1863-1897/.

Ръководител на Национално-освободителното движение (1896-1897). Основател на тайния революционен съюз "Катипунан" (1892).

Егаш Мониш (ист. име Антонио Каетано де Абреу Фрейре), португалски невролог /1874-1955/.

Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1949 г. за откриването на терапевтичната стойност на левкотомията при някои психози. Той си поделя наградата с швейцарския физиолог Валтер Хес, който я получава за откриването на функционалната организация на междинния мозък като координатор на дейността на вътрешните органи.

Карло Леви, италиански писател /1902-1975/.

Автор е на автобиографичната книга "Христос се спря в Еболи"(1945), романа "Думите, хвърлени камъни" (1955) и др.

Роман Кармен, съветски оператор, режисьор, журналист и сценарист /1906-1978/.

Народен артист на СССР (1966).

Ернст Хапел, австрийски футболист и треньор /1925-1992/.

С националния отбор по футбол на Австрия печели бронзов медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария като футболист. Като треньор на националния отбор по футбол на Нидерландия печели сребърен медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина. Като треньор на "Фейенорд" (Нидерландия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1970) и Интерконтиненталната купа (1970). Като треньор на "Хамбургер ШФ" (Германия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1983).

Бежи Каид Есебси, тунизийски политик /1926-2019/.

Министър на външните работи на Тунис (16 април 1981-15 септември 1986). Министър-председател на Тунис (27 февруари 2011-14 декември 2011). Председател на партия "Нидаа Тунес" /"Призив за Тунис"/ (2012-2014). Президент на Тунис (31 декември 2014-25 юли 2019).

Жак Ширак, френски политик /1932-2019/.

Министър-председател на Франция (27 май 1974-25 август 1976; 20 март 1986-5 май 1988). Кмет на Париж (25 март 1977-16 май 1995). Президент на Франция (17 май 1995-16 май 2007). Генерален секретар на партията "Съюз на демократите за защита на републиката" /UDR/ (14 декември 1974-15 юни 1975). През 1975 г. е избран за почетен председател на партията. Основател и председател на партията "Сбор за републиката" (5 декември 1976-12 ноември 1994).

Лотар Емерих, немски футболист /1941-2003/.

Вук Драшкович, сръбски политик, журналист и писател /1946/.

Заместник министър-председател на СР Югославия (18 януари 1999-28 април 1999). Министър на външните работи на Сърбия и Черна гора (15 април 2004-5 юни 2006). От 1990 г. е председател на Сръбското движение за обновление.

Тони Маршал, френска актриса и режисьорка /1951-2020/.

През 1972 г. дебютира в киното като актриса с филма "Най-важното събитие, откакто човек стъпи на Луната" на френския режисьор Жак Деми. През 1990 г. тя прави режисьорския си дебют с филма "Пентименто", последван от десетина пълнометражни ленти, сред които са "Салон за красота "Венера" (1999), "Близо до рая" (2002), "Искаш или не искаш?" (2014) и "Номер едно" (2017). Тони Маршал е единствената жена, отличена с френската филмова награда "Сезар" за най-добър режисьор за филма си "Салон за красота "Венера" (2000).

Джоуел Коен, американски режисьор, сценарист и продуцент /1954/.

Заедно с брат си Итън Коен, известни като Братя Коен, са режисьори на филмите "Грешна кръв" (1984), "Да отгледаш Аризона" (1987), "Проходът на Милър" (1990), "Бартън Финк" (1991), "Генерално пълномощно" (1994), "Фарго" (1996), "Големият Лебовски" (1998), "О, братко, къде си?" (2000), "Човекът, който не беше там" (2001), "Убийците на старата дама" (2004), "Няма място за старите кучета" (2007), "Изгори след прочитане" (2008), "Сериозен човек" (2009), "Непреклонните" (2010), "Истинският Люин Дейвис" (2013) и др. Носители на четири награди "Оскар" - за филма комедия "Фарго" (1997) и за режисура за филма "Няма място за старите кучета" (2008).

Томас Бролин, шведски футболист /1969/.

Андреас Голдбергер, австрийски състезател по скискокове /1972/.

Печели два бронзови медала от Олимпийските игри през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия. Двукратен световен шампион - през 1996 г. и 2001 г.

Райън Гигс, уелски футболист /1973/.

Носител на "Златно стъпало" за 2011 г., която се връчва от Монако.

Алберт Буняку, швейцарски футболист /1983/.

 

Това е денят на смъртта на:

Клаудио Монтеверди, италиански композитор /1567-1643/.

Той е представител на Венецианската музикална школа, като съдейства за създаването на първия оперен театър в света, открит във Венеция през 1637 г. Автор е на около 200 мадригала, канцонети и др. От 19-те негови музикално-драматични произведения (опери, опери-интермедии и балети) са запазени само седем, а от осемте му опери - само три "Орфей" (1607), "Завръщането на Одисей" (1641) и "Коронацията на Попея" (1642), както и един откъс от "Ариадна" (1608) - арията "Плачът на Ариадна".

Мария Терезия, императрица на Свещената римска империя, кралица на Унгария и Бохемия, ерцхерцогиня на Австрия, херцогиня на Парма, Пиаченца и Гуастала /1717-1780/.

Възкачва се на престола на 20 октомври 1740 г. след смъртта на баща й император Карл VI. Императрица на Свещената Римска империя след смъртта на съпруга й Франц I, основателка на Лотарингския клон на династията на Хабсбургите.

Василий Севергин, руски минералог и химик /1765-1826/.

Един от учредителите на Минералогическото дружество в Петербург (1817).

Константин Фотинов, български възрожденски книжовник, просветител и преводач /ок. 1790-1858/.

Създател на частно елино-българско училище (1828) в Смирна (дн. Измир), Турция, в което за пръв път в историята на българското образование сe въвeжда взаимоучителната метода и в учебната програма са включени български, гръцки и френски език. През 1842 г. издава пробния брой на сп. "Любословие" (април 1844 - март 1845 и януари - декември 1846 ), с което поставя началото на българския периодичен печат. Превежда от гръцки език.

Хорас Грили, американски журналист /1811-1872/.

Джакомо Пучини, италиански композитор /1858-1924/.

Автор e на оперите "Бохеми", "Тоска", "Мадам Бътерфлай", "Турандот" и др.

Крум Пастърмаджиев, български юрист и политик /1879-1939/.

От 1899 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия. Общински съветник в Лом (1911). Член на Висшия партиен съвет на Българската комунистическа партия /тесни социалисти/ (1919-1923). Кмет на втората Ломска комуна (16 декември 1922-февруари 1923).

Ференц Мюних, унгарски политик /1886-1967/.

Йоханес Варес (ист. име Йоханес Варес), естонски поет и политик /1890-1946/.

Заслужен писател на Естонска ССР (1945). Министър-председател на Естония (21 юни 1940-25 август 1940). Председател на Президиума на Върховния съвет на Естонска ССР (25 август 1940-29 ноември 1946). Самоубива се в резиденцията в Талин.

проф. Васил Захариев, български график и изкуствовед /1895-1971/.

Считан е за основоположник на българската графика. Работил е в областта на приложната графика - оформяне на книги, екслибриси, подвързии, адреси, пощенски марки и банкноти. Автор е на литографии и черно-бели и цветни гравюри на дърво и линолеум. Той е първият български художник, чиито творби са изложени на международна изложба на библиотечния знак (1929). През 1922 г. той е поканен за учител ръководител по графически изкуства в Държавната художествена академия на мястото на своя учител по графика - чеха Йосиф Питер. От 1922 г. до 1944 г. Васил Захариев е преподавател по графика и декоративно изкуство в академията и неин ректор (1934-1943). От 1959 г. е работил в Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките.

Кари Грант (ист. име Арчибалд Александър Лийч), американски актьор от британски произход /1904-1986/.

Участвал е във филмите "Подозрение"(1941), "Арсеник и стари дантели" (1944), "Небезизвестните"(1946), "Да заловиш крадец"(1955), "Гордост и страст"(1957), "Север-северозапад"(1959), "Шарада"(1963) и др. Носител на почетна награда "Оскар" за цялостния си принос в киноизкуството (1970).

Марио Моничели, италиански режисьор и сценарист /1915-2010/.

Той е признат за баща на "комедията по италиански". Сред най-известните му филми са "Полицаи и крадци" (1951), "Армията Бранкалеоне" (1965), "Приятели мои" (1975), "Розите на пустинята" (2006). Самоубива се, като скача от петия етаж на болница "Сан Джовани" в Рим, където е приет с диагноза рак на простатата.

Йорн Утсон, датски архитект /1918-2008/.

Най-известният му проект е сградата на операта в Сидни, Австралия (1957), която от 28 юни 2007 г. е в списъка на световното културно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Той е архитект и на сградата на парламента на Кувейт (1973), построена през 1985 г. Носител на наградата "Прицкър" (2003), еквивалент на Нобеловата награда в областта на архитектурата. Носител на Големия златен медал на Френската академия за архитектура (1978), медала Алвар Алто (1982), Ордена на почетния легион (1982), датската награда "Сонинг" (1998) и др. Създаден е архитектурен център на негово име в Олборг, Дания (май 2008).

Зоя Космодемянская, съветска партизанка /1923-1941/.

По време на Великата отечествена война (1941-1945) участва в партизанския отряд на Западния фронт, действащ в тила на врага. През м. ноември 1941 г. е пленена от фашистите близо до с. Петрищево, Московска област, изтезавана от тях и обесена на 29 ноември 1941 г. Удостоена със званието Герой на Съветския съюз (1942 посмъртно).

Леон Немчик, полски актьор /1923-2006/.

Участвал е в повече от 400 филма, сред които "Нож във водата" на Роман Полански, "Кръстоносци" на Александър Форд, "Графиня Козел" на Йежи Анчак, "Потоп" на Йежи Хофма и др.

Виктор Астафиев, руски писател /1924-2001/.

Участвал е във Втората световна война (1939-1945). Автор е автобиографичния сборник с разкази "Последен поклон", на романа "Снегът се стопи", на повестите "Цар риба", "Овчарят и овчарката" на пиесата "Прости ми" и др. Носител на Държавна награда "Максим Горки" на РСФСР (1975), на Държавната награда на Русия (1996, 2004 посмъртно). Герой на социалистическия труд (1989).

Греъм Хил, английски автомобилен състезател /1929-1975/.

Участва във "Формула 1". Двукратен световен шампион през 1962 г. и 1968 г. Умира при самолетна катастрофа на 29 ноември 1975 г.

Бела Ахмадулина, руска поетеса /1937-2010/.

През 60-те години на 20 в. изнася рецитали наред с поетите Евгений Евтушенко, Роберт Рождественски и Андрей Вознесенски, заради което е смятана за "поет на естрадата". Авторка е на стихосбирките "Струна" (1962), "Уроци по музика" (1970), "Свещ" (1977), "Тайна" (1982), "Градина" (1987) и др. От 1977 г. е почетен член на Американската академия за изкуство и литература. Носителка на Държавната награда на СССР (1989) и на Държавната награда на Русия (2005).

Натали Ууд, американска актриса /1938-1981/.

Изпълнила ролята главната роля в мюзикъла "Уестсайдска история" (1961).

Джордж Харисън, британски китарист, певец и композитор /1943-2001/.

Солокитарист на британската група "Бийтълс" от 1960 г. до 1970 г. Има издадени солови албуми. Включен е в списъка на 100-те най-велики китаристи за всички времена на сп. "Ролинг стоун". Носител на 11 награди "Грами" (1965-1996, 2004 - посмъртно).

Енрико Катуци, италиански футболист и треньор /1946-2006/.

доц. Андрей Баташов, български актьор, режисьор и политик /1965-2010/.

Играл е в Народния театър "Иван Вазов", в Нов драматичен театър "Сълза и смях", в Театър 199 "Валентин Стойчев" и др. Има над 40 роли в театъра. Участва във филмите "Вампир" (1991), "Жребият" (1993), "Убиецът е с жълти обувки" (1995), "Универсално оръжие" (2001), "Хотел България" (2004), "Сънища" (2005), "Ерудитъ" (2005), "Капитанът" (2005-2007) и др. Режисьор на постановките "Ритъм", "360 градуса", "Разбираш ли ме правилно" и др. Депутат в 40-то Народно събрание (17 октомври 2007-25 юни 2009). Рицар от Ордена на Рицарите тамплиери. Бил е преподавател по актьорство и режисура за драматичен театър в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Депутат в 40-то Народно събрание (17 октомври 2007-25 юни 2009). През 2018 г. Великият приорат на България на Ордена на рицарите тамплиери на Ерусалим учредява наградата за актьорско майсторство и християнски добродетели на негово име.

Подобни статии

  • 27 януари - Международният ден в памет на жертвите от Холокоста

    27 януари - Международният ден в памет на жертвите от Холокоста

    Международният ден в памет на жертвите от Холокоста. Отбелязва се в Европа от 2000 г. с решение на международната конференция за Холокоста в Стокхолм, Швеция (26-28 януари 2000), припомня БТА. През 2006 г. е обявен за международен ден с резолюция A/RES/60/7 на Общото събрание на ООН от 1 ноември 2005 г. Годишнина от освобождението /1945/ от Съветската армия на концентрационния лагер в Освиенцим (Аушвиц) до Краков в Полша.

    113
  • 26 януари - Международен ден на митническия служител

    26 януари - Международен ден на митническия служител

    Международният ден на митническия служител. Отбелязва се от 1983 г. с решение на Съвета за митническо сътрудничество, създаден с конвенция, подписана на 15 декември 1950 г. в Брюксел, Белгия, в сила от 4 ноември 1952 г. Годишнина от учредителната сесия на Съвета за митническо сътрудничество /1953/, от 1994 г. - Световна митническа организация, в която членуват 183 държави. България е член на организацията от 1 август 1973 г.

    218
  • 25 януари - Международният ден на усмивката

    25 януари - Международният ден на усмивката

    Международният ден на усмивката. Отбелязва се от 2004 г. по инициатива на международния проект за мир "Най-голямата усмивка в света започва с усмивка", който се подкрепя от 28 носители на Нобелови награди, включително и носителят на Нобеловата награда за мир за 1989 г. Далай Лама. В осъществяването на проекта участват представители на над 130 страни, уточни БТА. Целта на проекта е да предостави на хората в целия свят възможността да обявят заедно, че имат желание за интелигентна и мирна международна комуникация.

    213