3 октомври - Световният ден на ходенето

Световният ден на ходенето. Отбелязва се от 1991 г. през първата неделя от м. октомври по инициатива на Международната асоциация "Спорт за всички" (ТАФИСА), с цел да се насърчи активният начин на живот на хората в света и да се обърне внимание на ползите от физическата активност за здравето на хората.

По света се отбелязва:

Националният празник на Германия. Ден на германското единство /1990/.

Националният празник на Република Корея. Ден на основаването на нацията. Отбелязва се от 1948 г. в памет на основаната през 2333 г. пр. н. е. първа корейска държава - Древния Чосон. На тази дата е роден Тангун, основателят на Чосон (според митологията Тангун е дух в човешки вид), припомня БТА.

На този ден в България:

1918 - Цар Фердинанд I подписва манифест, с който се отказва от трона в полза на сина си Борис III. На 25 юни 1887 г. III ВНС избира немския принц Фердинанд I Сакс-Кобургготски за български княз. На 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново е обявена независимостта на България. България е обявена за царство, а Фердинанд I за цар на българите. При сключването на Солунското примирие (29 септември 1918) между България и държавите от Антантата /военно-политически блок между Великобритания, Франция и Русия, оформен през 1904-1907/ по време на Първата световна война (1914-1918), е поставено задължително условие Фердинанд I да се откаже от българския престол и да напусне България. На 3 октомври 1918 г. той подписва манифест, с който се отказва от трона в полза на сина си Борис III.
1949 - България установява дипломатически отношения с Китай.
1985 - Народното събрание приема първият Закон за използване на атомната енергия за мирни цели, с който се създава Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели при Министерски съвет (дн. Агенция за ядрено регулиране, специализиран орган на изпълнителната власт). Законът регламентира отношенията, свързани с развитието на атомната енергетика в България и контрола на ядрената безопасност. Със Закона е създаден специализиран орган към Комитета Ц Инспекция по безопасно използване на атомната енергия, която да упражнява държавния надзор по ядрена безопасност и радиационен контрол. Функциите на Инспекцията включват издаване на разрешения за определени видове дейности и осъществяване оперативен контрол.
1991 - Първият състав на Конституционния съд полага клетва. Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт орган, който обезпечава върховенството на Конституцията на България спрямо законите и другите актове на Народното събрание, както и спрямо указите на президента. Създаден е със Закона за Конституционния съд, приет от VII Велико народно събрание на 30 юли 1991 г. На 3 октомври 1991 г. първият състав от 12 членове полага клетва пред президента Желю Желев, председателя на Народното събрание Николай Тодоров и председателя на Върховния съд Димитър Лозанчев. В първия състав на КС са Иван Павлов, Любен Корнезов, Нено Неновски, Пенчо Пенев (определени с решение на Народното събрание), Милчо Костов, Цанко Стойчев, Николай Павлов, Теодор Чипев (назначени с указ на президента) и Асен Манов, Милена Жабинска, Младен Данаилов, Александър Арабаджиев (определени от пленум на Върховния съд). На 26 декември 1991 г. е приет Правилник за организацията на дейността на КС и до края на същата година са постановени първите две решения.
1996 - В София е учредено Обединение за национални синдикални и граждански действия (ОНСГД) "Промяна" като сдружение на 19 синдикални и граждански организации, които подписват Споразумение за общи действия с цел ускоряване процесите на демократизация в страната. Споразумението е валидно до провеждането на предсрочните парламентарни избори на 19 април 1997 г. На 20 април 1997 г. е учредено Обединение "Промяна" като пряк наследник на ОНСГД "Промяна". Регистрирано е на 23 юни 1997 г. като неправителствена организация и обединява три самостоятелни организации - Съюз на синдикатите, Граждански съюз и Професионално-съсловен съюз.
2002 - На полигона в "Змейово" започва унищожаването на бойните глави на ракетите "Скъд". На 19 декември 2001 г. 39-ото Народното събрание приема декларация, с която препоръчва на правителството до 30 октомври 2002 г. да унищожи окончателно ракетния комплекс СС-23. В мотивите се посочва, че решението на правителството за снемане от въоръжение на ракетите е израз на ясна и консолидирана българска позиция по получаването на пълноправно членство в НАТО като безусловен външнополитически приоритет. В периода от 10 септември до 26 септември 2002 г. са взривени бойните глави на ракетните комплекси СС-23, а от 26 септември до 30 септември 2002 г. са взривени бойните глави от ракетите "Фрог". На 19 октомври 2002 г. на полигона в Змейово е унищожени последните ракети.
2008 - С 24-часова програма по кабел и сателит започва излъчванията си частната национална телевизия "Ви Ти Ви". Телевизията е с екологична насоченост и акцентира върху проблемите свързани с околната среда.
2009 - На завършилата на 3 октомври 2009 г. в Абу Даби, Обединени арабски емирства, редовна сесия на Междуправителствения комитет за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО проектът "Нестинарството - послание от миналото. Панагирът на Свети Константин и Елена в село Българи" на БАН е вписан в световната листа на нематериалното наследство на ЮНЕСКО. Проектът за нестинарството е разработен от проф. Мила Сантова от Института по фолклор към БАН.
2014 - В приемния салон на Патриаршеския дом в София патриарх Неофит и областният управител на област София Росен Малинов подписват договор за преотстъпване на правото на собственост на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" на Българската православна църква - Българска патриаршия.
2016 - Президентът Росен Плевнелиев открива новата специалност "Софтуерно инженерство" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". В бакалавърската специалност са се записали 33 студенти, които ще бъдат обучавани от преподаватели от факултета по "Математика и информатика" и от пловдивска фирма за програмиране, с която университетът има сключен договор. Инвестицията е за 65 000 лв., като според договора за сътрудничество между университета и фирмата се предвижда следващата година да бъдат оборудвани още две лаборатории.
2017 - В София, в зала "Тържествена" на Върховния касационен съд, на церемония встъпват в длъжност новоизбраните членове на Висшия съдебен съвет /ВСС/ с мандат 2017-2022 г.
2018 - В Украйна започва посещение на вицепрезидента Илияна Йотова, което продължава до 5 октомври. В рамките на визитата си тя посещава на 3 октомври селата Задунаевка, Бабата и Заря. Вечерта има среща с представители на българската общност във Всеукраинския център за българска култура в Одеса. На 5 октомври 2018 г. Илияна Йотова посещава Болград, където участва в честването на 160-годишния юбилей на Болградската гимнази и подарява на училището литография на Николай Павлович - "Сънят на българите за свобода". Връчва на директора на гимназията Снежана Скорич почетния знак на президента на Румен Радев.
2019 - В София "Булгартрансгаз" ЕАД и ДЗЗД "Ферощал балкангаз" (обединение между "Ферощал индустрианлаген ГмбХ" - Германия, "Главболгарстрой" АД и "Главболгарстрой интернешънъл" АД) подписват договор за инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на компресорни станции "Расово" и "Нова Провадия". С изграждането им ще се повиши налягането по трасето на инфраструктурата от турско-българска до българо-сръбска граница - "Балкански поток". ДЗЗД "Ферощал Балкангаз" е избран през м. август 2019 г. след проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки.
2020 - В София се провежда 87-ият ден на протестите, определен като "четвърто народно въстание". Шествието на протестиращите с искания за оставката на правителството и главния прокурор преминава от т.нар. триъгълник на властта до храм-паметника "Александър Невски". Предишните три "народни въстания" са проведени на 2, 10 и 22 септември 2020 г.

На този ден по света:

1606 - Испанските мореплаватели Торес и Прадо откриват проток между Нова Гвинея и Австралия, наречен по-късно Торесов проток.
1863 - Президентът на САЩ Ейбрахам Линкълн обявява с прокламация последния четвъртък от м. ноември за Ден на благодарността в памет на първите заселници в Масачузетс (1621).
1906 - На конференция на Международния съюз за телекомуникации в Берлин, Германия, с участието на представители на 29 държави сигналът SOS е утвърден за международен сигнал за бедствие. Заменя сигнала CQD. Сигналът SOS е използван за първи път на 10 юни 1909 г. при катастрофата на лайнера "Славония" край Азорските острови, което спасява живота на моряците.
1909 - Основан е "Болоня" - Болоня, италиански футболен клуб.
1912 - Османската империя отхвърля ултимативната нота от 17 септември 1912 г. на България, Сърбия, Гърция и Черна гора, в която се иска Османската империя да изпълни чл. 23 от Берлинския договор (християнското население в Османската империя да получи пълна автономия). Същия ден Османската империя прекъсва дипломатическите си отношения с България. На 4 октомври 1912 г. Османската империя обявява война на страните, участващи в Балканския съюз - България, Гърция, Сърбия и Черна гора - начало на Балканската война. Войната завършва на 17 май 1913 г.
1918 - Германия и Австро-Унгария предават съвместна нота чрез Швейцария на правителството на САЩ, с която се съгласяват да сключат примирие на основата на 14-те точки, огласени от президента на САЩ Удроу Уилсън. 14-те точки са формулирани като основни принципи на програмата за мир след Първата световна война (1914-1918), изложена от президента на САЩ Удроу Уилсън в посланието му до двете камари на Конгреса на САЩ от 8 януари 1918 г. Те са израз на желанието му за установяване на траен и справедлив мир в Европа и в целия свят след Първата световна война. Основополагащи са принципите на равноправие и справедливост при разрешаване на междудържавните спорове, като водещи трябва да са историческите наследство, народността на населението в спорните територии.
1918 - Принц Макс фон Баден (ист. име Максимилиан Александър Фридрих Филхелм фон Баден) е назначен от кайзер Вилхелм Втори за райхсканцлер на Германската империя и за министър-председател на провинция Прусия. Той е последният райхканцлер на Германската империя. След началото на Ноемврийската революция (1918-1919) на 9 ноември 1918 г. Макс фон Баден обявява абдикацията си на кайзера, с което се слага край на монархията и се установява буржоазно-парламентарна република, известна под названието Ваймарска република.
1929 - Кралството на сърби, хървати и словенци (провъзгласено на 1 декември 1918 г.) официално е обявено от крал Александър I Караджорджевич за Кралство Югославия (от 28 ноември 1945 г. Федеративна народна Република Югославия (ФНРЮ), от 7 април 1963 г. - Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), от 27 април 1992 г. до 4 февруари 2003 г., когато престава да съществува - Съюзна република Югославия).
1932 - Влиза в сила нов съюзен договор между Ирак и Великобритания, подписан на 30 юни 1930 г., с който британският мандат е прекратен и Ирак е провъзгласен за независима държава. Същия ден Ирак е приет в Обществото на народите.
В периода 1638-1914 г. Ирак е в състава на Османската империя. По време на Първата световна война (1914-1918) Ирак е окупиран от Великобритания. През 1920 г. Великобритания получава мандат над Ирак от Обществото на народите, заменен със съюзен договор на 10 октомври 1922 г.
1935 - Започва Втората итало-етиопска война с нахлуването на италиански войски на територията на Етиопия под командването на ген. Родолфо Грациани и ген. Пиетро Бадолио. Повод за нахлуването е граничен инцидент между Етиопия и италианската колония Италианска Сомалия (дн. по-голямата част от територията на Сомалия без най-северната й част). Италианските войски отблъскват зле въоръжената и слабо обучена етиопска армия и на 5 май 1936 г. италианските войски завземат столицата на Етиопия Адис Абеба. Императорът на Етиопия Хайле Селасие напуска страната и живее в изгнание във Великобритания. На 1 юни 1936 г. правителството на Италия обявява създаването на Италианска Източна Африка, която включва Етиопия, Еритрея и Италианска Сомалия.
1945 - В Париж, Франция, е основана Световната федерация на професионалните съюзи по време на Първия световен конгрес на профсъюзите (25 септември-8 октомври 1945).
1946 - В Ню Йорк, САЩ, е създадена Комисията по населението към Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС) с резолюция 3(III) по време на 3-ата сесия на ИКОСОС. На 19 декември 1994 г. с резолюция 49/128 на Общото събрание на ООН комисията се преименува на Комисия по народонаселението и развитието.
1952 - Край островите Монтебело, Австралия, е извършена операция "Ураган" - първият ядрен опит на Великобритания. Бомбата е монтирана на речната фрегата "Плим", за да се изяснят ефектите от взривно атомно устройство, пренесено с кораб. Фрегатата е закотвена на 350 м от брега. Взривът е на 2,7 м под водата и оставя кратер с дълбочина 6 м и диаметър 300 м на морското дъно.
1952 - В Лос Анджелис, САЩ, е осъществен първият в света видеозапис на магнитна лента от американската компания "Бинг Кросби ентърпрайсиз". С това се поставя началото на производството на видеомагнетофони.
1971 - Създадена е електронната поща. В една от компютърните лаборатории в Бостън, САЩ, ученият Рей Томлинсън изпраща първото електронно съобщение в света. Съобщението е изпратено от един компютър до друг, свързани в една и съща мрежа. Той изобретява софтуера, който позволява де са изпращат съобщения между компютри. Според учения откритието му било случайно и нямало за цел създаването на електронна поща. Рей Томлинсън въвежда и символа @ в електронния адрес, което го прави различим от останалите. Имейлите стават достъпни за обикновените граждани през 1991 г., когато компанията "Майкрософт" разработила съответната програма. Изобретяването на "хотмейл" през 1996 г. превръща електонната поща в неотменна част от всекидневния живот на хората. Индийският бизнесмен Сбеер Бхатия създава програма, осигуряваща безплатното ползване на електронната поща от всеки компютър. Изобретението си той продал на компанията "Майкрософт" за 400 000 долара. А Рей Томлинън не получил и цент за откритието си.
1985 - В Гранада, Испания, е подписана Конвенцията за опазване на архитектурното наследство в Европа. Влиза в сила от 1 декември 1987 г. България ратифицира Конвенцията с решение на VII Велико народно събрание от 25 януари 1991 г., в сила от 1 май 1991 г.
1985 - Първи полет на американската космическа совалка "Атлантис" - космически кораб за многократно използване, по програмата "Спейс шатъл", с 5-членен военен екипаж на борда. Приземява се на 7 октомври 1985 г. "Атлантис" е четвъртата от поредицата совалки на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) след "Колумбия", "Чаланджър" и "Дискавъри". Последният в историята 33-и полет на "Атлантис" е осъществен на 20-21 юли 2011 г., който слага край на американска космическа програма "Спейс шатъл" за полети на космически кораби за многократна употреба. За почти 30-годишната история на програмата са осъществени 135 мисии.
1990 - Влиза в сила Договора за обединение на Германия, подписан на 31 август 1990 г. в Берлин от Федерална република Германия и Германската демократична република, съгласно който двете държави се обединяват в една държава под името Федерална република Германия. Договорът е одобрен от парламентите на двете страни на 20 септември 1990 г. Денят на влизането в сила на договора се отбелязва като национален празник на страната - Ден на германското единство. След Втората световна война (1939-1945) на 23 май 1949 г. на територията на британската, френската и американската окупационни зони е създадена Федерална република Германия, а на 7 октомври 1949 г. на територията на съветската окупационна зона и в източния (съветски) сектор на Берлин е създадена Германската демократична република.
1993 - Президентът на Русия Борис Елцин обявява извънредно положение в Москва заради въоръжените стълкновения между силите на реда и антипрезидентски демонстранти. Обстрелвана е сградата на правителството, т. нар. Белия дом в Москва. Демонстрациите са организирани под ръководството на вицепрезидента Александър Руцкой и председателя на Върховния съвет Руслан Хасбулатов. Стълкновенията в Москва са кулминацията в развоя на събитията, след като на 21 септември 1993 г. президентът Борис Елцин разпуска с указ парламента и насрочва предсрочни парламентарни избори на 12 декември 1993 г. Извънредното положение в Москва е отменено на 18 октомври 1993 г.
1995 - Президентът на Македония Киро Глигоров е тежко ранен при атентат в Скопие. Около 9.30 ч. на ул."Маршал Тито" в центъра на Скопие, недалеч от Министерството на външните работи и парламента, пред хотел "Бристол" кола-бомба избухва в близост до преминаването на кортежа на президента. Шофьорът загива на място, а президентът е тежко ранен, в резултат на което губи дясното си око и дясната си ръка.
1996 - В Отава, Канада, започва конференция за забрана на противопехотните мини. На 4 декември 1997 г. е подписана Конвенция за забрана на производството, употребата, складирането и износа на противопехотни мини (Отавска конвенция) от 121 страни, сред които и България. Влиза в сила от 1 март 1999 г.
2001 - Сенатът на САЩ одобрява споразумение за нормализиране на търговските отношения с Виетнам.
2005 - На заседание в Люксембург министрите на външните работи на Европейския съюз официално одобряват мандат за започване на преговори с Турция и Хърватия за присъединяването им към съюза.
2009 - В Таджикистан Националното събрание (горната камара на парламента) одобрява закон, според който таджикският език остава единственият официален език, който може да се говори в държавните и правителствените институции, армията и съдилищата.
2010 - Университетският преподавател и ректор на университета "Ватерлоо" в Торонто Дейвид Джонстън встъпва в длъжност като 28-ия генерал-губернатор на Канада и върховен представител на британската кралица Елизабет Втора в страната.
2011 - Активизира се голямо свлачище в Североизточна Армения. Срутва се 250-метрова отсечка от магистралата между градовете Ванадзор и Баграташен. Блокирани са 8 камиона с ремаркета, включително два грузински, 2 автокрана и 23 леки коли. Осем души се смятат за безследно изчезнали. Шестима от изчезналите са арменски граждани, двама са грузинци. Леко ранените са осем души.
2013 - Край остров Лампедуза в Италия потъва кораб с нелегални мигранти от Сомалия и Еритрея. Според официални данни на борда му е имало около 545 бежанци, 155 от които са спасени. Загиват 363 души.
2014 - Сунитската групировка "Ислямската държава" разпространява онлайн видеозапис, в който е показано обезглавяването на британския заложник Алан Хенинг, отвлечен на 26 декември 2013 г., малко след като конвоят с хуманитарна помощ, организиран от мюсюлманска благотворителна организация, с който пътувал като доброволец, влиза в Сирия през границата от Турция.
2015 - В гр. Санта Катарина Пинула на 15 км източно от столицата Гватемала при свлачища загиват 253 души, 25 души са ранени, 374 души са в неизвестност. Калните маси са затрупали 125 къщи. Някои от къщите в градчето са затрупани под 20 м кал с тегло от няколко тона. Около 300 000 души живеят в райони около столицата на Гватемала, които са смятани за свлачищни. Това е най-тежкото бедствие в Гватемала за 2015 г. На 5 октомври 2015 г. парламентът обявява тридневен национален траур заради бедствието.
2016 - С указ на президента на Русия Владимир Путин се прекратява споразумението между Русия и САЩ за унищожаването на обогатен плутоний за военни цели Споразумението е подписано през 2000 г. и влязло в сила през 2010 г. е предвижда всяка от страните да унищожи по 34 тона плутоний чрез изгаряне в ядрени реактори и други начини. Като мотиви за денонсирането на договора в указа се посочват: "заплаха за стратегическата стабилност вследствие на неприятелски действия на САЩ спрямо Руската федерация", "неспособността на САЩ да изпълнят условията по унищожаването на излишния оръжеен плутоний", както и "необходимостта да се предприемат неотложни мерки по защита на сигурността на Руската федерация".
2017 - В Мадрид, Испания, в телевизионно обръщение към нацията, крал Фелипе Шести заявява, че ръководителите в автономната област Каталуния са нарушили законите на държавата и са проявили недопустима липса на лоялност, като са разрушили демократичните принципи, създавайки обществено разделение. Кралят предупреждава, че това поведение застрашава стабилността в Каталуния и в цяла Испания. Повод за изказването му е състоялият се на 1 октомври 2017 г. референдум за независимост на областта, въпреки забраната за произвеждането му от Конституционния съд на Испания и обявявяването му от централното правителство за незаконен. По силата на член 155 от конституцията на Испания, който никога досега не е бил използван, правителството може да задължи дадена област да спазва конституционните си задължения, ако тя ги нарушава или "накърнява тежко държавните интереси".
2018 - В Русия Съветът на федерацията (горната камара на парламента) със 149 граса "за", 5 "против" и трима "въздържали се" закона за пенсионната реформа, който предвижда увеличение на възрастта за пенсиониране с пет години - от 60 на 65 за мъжете и от 55 на 60 за жените. Стажът, необходим за предсрочно пенсиониране е 42 години за мъжете и 37 години за жените. Същия ден законът е подписан от президента Владимир Путин, с което той влиза в сила.
2019 - Президентът на Еквадор Ленин Морено обявява извънредно положение в цялата страна във връзка със започналите на 2 октомври 2019 г. протести заради повишаването на цените на горивата с над 100 процента. Транспортният сектор обявява стачка в редица области на Еквадор, а училищата остават затворени. Това са най-големите протести в страната от 2007 г.
2020 - Стотици демонстрират в руския Далечен изток за 13-ти пореден уикенд срещу ареста на бившия губернатор на Хабаровския регион. В протестното шествие в регионалния център Хабаровск са участвали около 500 души. Бившият губернатор 50-годишният Сергей Фургал е арестуван в началото на юли и прехвърлен в затвор в Москва. Следователите го обвиняват в поръчка на две убийства от времето, когато е бил бизнесмен - преди 15 години. Сергей Фургал отхвърля обвиненията.

Родени на този ден българи:

Евлогий Георгиев (Евлогий Георгиев Недев), търговец, банкер и общественик /1819-1897/.
Учител в Карлово (1836). От 1837 г. живее в Румъния. През 1841 г. в Румъния пристига брат му Христо, с когото и със сродниците си Никола и Христо Пулиеви основават съдружие "Пулиеви-Георгиеви" с търговски къщи в Галац, Букурещ и Браила (1842). В съдружието участват над 200 комисионери от над 40 български селища, които търгуват с европейски фирми и се занимават и с банкови операции. Капиталите на братя Георгиеви нарастват бързо и за 30 години (1848-1878) се увеличават 48 пъти. Той е сред основателите на Добродетелната дружина в Румъния. След смъртта на брат си (1872) се премества от Галац в Букурещ, където оглавява проспериращата фирма, наследява и ръководната позиция на брат си в Добродетелната дружина. Създава Българското человеколюбиво настоятелство (1876). Събира помощи за пострадалите в Априлското въстание (1876). По време на Руско-турското въстание (1877-1878) подпомага снабдяването на руската армия. След освобождението на България от османско иго (1878) той е първият дипломатически агент на Княжество България в Румъния (1878-1881). Основната част от богатството си Евлогий Георгиев оставя за общественополезни цели. Дарява значителни суми - за сградата на българската девическа гимназия в Солун (1894), за изграждането (1895) на българска болница в Цариград (построена през 1899), завещава 6 млн. златни лева за учредяване на фонд, от чиито приходи да се построи Висше училище в София, дарява парцел в центъра а града и 800 000 лв. (1896) за построяването на училището. Подпомага материално български училища и читалища, завещава 6 млн. златни лева за построяването на Висше училище в София (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски").
Йордан Кювлиев, художник живописец и обществен деец /1877-1910/.
Един от първите български маринисти. Учител по рисуване в Сливенската мъжка гимназия. Основава първата музейна експозиция в сливенското читалище "Зора" с картините на художника Димитър Добрович. Рисува етюди, портрети и пейзажи. Той е първият български художник, който участва в световното изложение в Сен Луис, САЩ, през 1904 г. с картината си "Бащин дом". Загива докато помага на давещ се в Черно море край Несебър.
акад. Кирил Павлов (Кирил Павлов Зарев), растениевъд /1899-1965/.
Директор на Земеделската опитна станция (по-късно Централен земеделски изпитателен институт) в София (1931-1935; 1936-1939; 1949-1952). Завеждащ Катедрата по фуражно производство при Зоотехническия факултет в София (1941-1959). Завеждащ секцията по агротехника в Института по растениевъдство при Българската академия на науките /БАН/ (1955-1957). Чл.- кор. на БАН (1958). Секретар на отделението за селскостопански науки на БАН (1959-1961). Главен научен секретар на Академията за селскостопански науки (1961-1965). Работи върху физиологията, селекцията и агротехниката на селскостопанските растения и по фуражното производство. Създава нови сортове житни култури и картофи. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1965).
проф. Константин Матов, ветеринарен лекар, хелминтолог /1899-1968/.
Завеждащ катедрата по паразитология във Висшия ветеринарномедицински институт в София (1948-1965). Директор на Централната хелминтологична лаборатория при Българската академия на науките (1954-1965). Дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Почетен член на Всесъюзното хелминтологично дружество при Академията на науките на СССР (1957). Член-кор. на БАН (1958).
Владимир Зеленогоров (ист. име Владимир Иванов Симеонов), писател и педагог /1910-1991/.
За първи път печата през 1932 г. във в. "Средногорски глас" (с. Белица). Сътрудничи на вестниците "Светлоструй", "Заря", "Литературен час", "Вестник на жената", "Литературен глас", "Хоровод", "Въздържателче", на списанията "Българска мисъл", "Детска радост", "Светулка" и др. Автор е на разкази, новели, приказки и повести, сред които "Чудотворци. Разкази за нови открития" (1948), на приказката "Звездочелото конче" (1959), на повестите и разкази за деца и юноши "Чудните работи" (1990) и др.
Ванга (ист. име Вангелия Пондева Гущерова), пророчица и лечителка /1911-1996/.
На 15 години Ванга загубва зрението си след като в един летен ден я застига вихрушка, в землището на Ново село, община Струмица, и по-късно, след дълго търсене е открита, затрупана с камъни и пръст в една нива. В началото на 1941 г. за пръв път се проявяват паранормалните й способности и ясновидска й дарба. Тя започва да предсказва на близки и познати съдбата на техните мъже и бащи, заминали на фронта на Втората световна война. С предсказанията си за бъдещето добива популярност не само в България, но и в чужбина. Едни от тях са точната дата на смъртта на Борис III - 28 август 1943 г. , разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз, връщането на Симеон Сакскобургготски, но не като цар, потъването на подводницата "Курск" и атентатите от 11 септември 2001 г. Лекува с билки. През 1966 г. на Държавния научноизследователски институт по сугестология, развита от ръководителя на Института Георги Лозанов, е възложено да изследва феномена Ванга. През следващите пет години в него са извършени анкетни проучвания на 7000 души, които са посетили Ванга. Резултатите показват, че на 70 процента от хората Ванга познава миналото, настоящето и бъдещето. През последните години от живота си построява със свои средства и дарения параклиса "Св. Петка Търновска" в местността Рупите до Петрич. Конкретният проект и изографисването (недовършено) са дело на Светлин Русев. На 5 май 2008 г. в град Петрич тържествено е открит за посетители домът музей на Ванга. Издадени са много книги за Ванга, сред които "Ванга" (1989) на Красимира Стоянова, "Ванга от рода на прокълнатите" (2003) на Капка Георгиева, "Пророчествата на Ванга" (2009) на Жени Костадинова, "Ванга - земна и неземна" (2013), на фондация "Ванга" и др. Направени са и документални филми за Ванга, сред които "Феномен" (1976) на режисьорката Невена Тошева, руският сериен филм "Вангелия" (2013), на който първи епизод Българската национална телевизия излъчва на 19 март 2014 г. Ванга е почетен гражданин на Петрич (27 октомври 2012, посмъртно).
Цветан Марангозов, писател, поет и драматург /1933-2021/.
В периода 1960-1991 г. живее и работи в Германия, където пише поезия, романи, пиеси за радио и телевизия, автор е на сценарии, режисьор е на поредица телевизионни, документални и игрални филми. Автор е на романа "Безразличният", на пиесите "Усмивката на страха", "Гъбата или обратното на обратното" (играна в Народния театър), на разказите "Интимна дистанция" (публицистика), на книги с поезия, на повече от 30 късометражни филма. Завръща се в България през 1991 г.
Константин Марков (Косьо), музикант /1949-2021/.
Основател на рокгрупа "Тангра" (1975) и неин ръководител (1975-1989). Съвместно с Кирил Маричков създава радио "Тангра" (1992). Свири с групите "Бъндераците", "Везни", "Чанове" и др.
Стефан Стайков, футболист (вратар) /1949/.
Димитър Грозданов, художник и изкуствовед /1951-2020/.
Има около 40 самостоятелни изложби в България, Франция, Швейцария, Германия, Холандия, Турция, Тунис. Основател на фестивала "Процес - Пространство" в Балчик (1992). Бил е главен редактор на сп. "Изкуство" и "Изкуство - Art in Bulgaria". Преподава в художествени учебни заведения. Заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на българските художници по творческата дейност (15 април 2011-29 юни 2016).
проф. Лъчезар Георгиев, писател и педагог /1956/.
Управител на Университетско издателство "Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново (март 1992-октомври 2003). През годините преподава в катедра "Библиотекознание и масови комуникации" и в катедра "Книгоиздаване и библиотечно-информационни дейности" на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и в Университет по библиотекознание и информационни технологии - София. Основател на научното списание "Издател" (1994) и негов главен редактор (1994-2018). Автор е на над 250 научни студии и статии; на научни и художествени книги и др. Почетен гражданин на Златарица.
Емил Маринов, футболист и треньор /1961-2019/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (Мездра), "Ботев" (Враца), "Академика" (Коимбра, Португария), "Буеда" (Португалия) и "Академик" (Свищов). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача.
Владимир Николов, волейболист /1977/.
С националния отбор по волейбол печели бронзови медали от Световното първенство през 2006 г., от Световната купа през 2007 г. и от Европейското първенство през 2009 г. Обявен е за най-добър диагонал в света за 2010 г. Обявен е за "Мъж на годината 2015" на "Дарик радио" (17 февруари 2016). На 8 май 2016 г. се провежда бенефисният му мач "Моята игра".

На този ден са родени и:

Елеонора Дузе, италианска актриса /1858-1924/.
Пиер Бонар, френски художник /1867-1947/.
Вячеслав Шишков, съветски писател /1873-1945/.
Карл фон Осиецки, немски поет, публицист и пацифист от полски произход /1889-1938/.
Инициатор на пацифисткото движение в Хамбург. От 1919 г. е секретар на Берлинското "Световно общество". От 1927 г. е главен редактор на в. "Велтбюне". В статиите си разобличава германския милитаризъм, заради което попада в концлагер през 1933 г. Носител на Нобелова награда за мир за 1935 г.
Сергей Есенин, руски поет /1895-1925/.
През 1914 г. в московско списание е публикувано първото му стихотворение - "Бреза", а през 1916 г. - първият му сборник "Задушница". Автор е на книгите "Рус" (1914), "Преображение" (1918), "Стихове" (1924), "За Русия и Революцията" (1925) и др.
Луи Арагон, френски писател, обществен деец и поет /1897-1982/.
Участник в Съпротивата по време на Втората световна война (1939-1945). Един от основоположниците на сюрреализма. Автор е на романите "Базелските камбани", "Комунисти", "Страстната седмица", стихосбирките "Червен фронт", "Очите на Елза" и др. Носител на международната Ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1957).
Томас Улф, американски писател /1900-1938/.
Автор е на къси разкази и романи, известен най-вече с романите "Погледни към дома, ангеле" (1929), "За времето и реката" (1935) и "Не можеш да се завърнеш у дома" (1940).
Чарлз Педерсън, американски химик /1904-1989/.
От 1927 г. в продължение на 42 години работи в американската компания "Дюпон". През 40-те години на 20-и в. работи в областта на антиоксидантите. През 1960 г. изучава феноловите лиганди на ванадия. В процеса на тези изследвания успява да синтезира циклични съединения, съдържащи от 18 до 40 въглеродни и кислородни атома. Тези съединения, които той нарича "коронни етери", могат да образуват метални комплекси с йоните на алкалните метали. Това свойство се използва по-късно от американския химик Доналд Крам и френския химик Жан-Мари Лен за синтез на комплексни молекули с биокаталитично действие върху мембраните на различни клетки в организма. Носител на Нобелова награда за химия за 1987 г. заедно с Доналд Крам и Жан-Мари Лен за разработването и използването на молекули, които могат да упражняват специфично структурно взаимодействие с висока селективност.
Джеймс Хариот (ист. име Джеймс Алфред Уайт), британски писател и ветеринарен лекар /1916-1995/.
Автор е на сборници с разкази за животните "За всички създания - големи и малки", "За всички създания - прекрасни и разумни", "Кучешки истории" и др.
Едуардас Межелайтис, литовски поет /1919-1997/.
Жан Льофевр, френски актьор /1919-2004/.
Участвал е във филмите "И бог създаде жената" (1956), мелодрамата "Анжелика и кралят" (1965), поредицата комедии на режисьора Жан Жиро "Полицаят от Сен Тропе" (1964), "Един полицай в Ню Йорк" (1965), "Полицаят се жени" (1968), "Полицаят се пенсионира" (1970), в които партнира на Луи дьо Фюнес, и др.
Джеймс Бюканън, американски икономист /1919-2013/.
Носител на Нобелова награда за икономика за 1986 г. за развитие на договорните и конституционните основи на икономическата теория и вземането на политически решения.
Гор Видал, американски писател /1925-2012/.
Автор е на над 20 романа, 8 пиеси, десетки сценарии и разкази, над 200 есета. Сред най-известните му романи са "Уилиуоу" (1946), "Градът и стълбът" (1948), "Месия" (1955), "Юлиан" (1964), "Вашингтон, окръг Колумбия" (1967), "Вицепрезидентът Бър" (1974), "1876 година" (1976), "Калки" (1978), "Сътворението" (1980), "Линкълн" (1984), "Империя" (1987), "Холивуд: Американски хроники" (1989), "На живо от Голгота" (1992), "Вечна война за вечен мир" (2002) и др.
Николай Волков (младши), руски актьор /1934-2003/.
Играл е в Московския академичен театър "Владимир Маяковски" (1987-2003). Известен е с участието си във филмите "Белоруската гара" (1971), "Жената, която пее" (1980), "Сицилианска защита" (1982) и др. Народен артист на РСФСР (1989).
Армен Джигарханян, арменски актьор, режисьор и педагог /1935/.
Има над 300 роли в киното и телевизията. Участвал е във филмите "Слънчев удар" (1977), "Цареубиец" (1991), "На Дерибасовска днес времето е ясно" (1993), "Стрелящи ангели" (1994) и др. Работил е в Ереванския драматичен театър "К. С. Станиславски" (1955-1967). Основател на "Московски драматичен театър по ръководството на Армен Джигарханян" (12 март 1996). Народен артист на РСФСР (1973). Народен артист на Арменска ССР (1977). Народен артист на СССР (1985).
Амр Муса, египетски политик /1936/.
Съветник на министъра на външните работи на Египет (1974-1977). Директор на департамента за международните организации във министерството на външните работи на Египет (1977-1981). Заместник постоянен представител на Етипет в ООН (1981-1983). Посланик на Египет в Индия (1983-1986). Директор на департамента за международните организации във министерството на външните работи на Египет (1986-1990). Постоянен представител на Египет в ООН (1 януари 1990-20 май 1991). Министър на външните работи на Египет (20 май 1991-15 май 2001). Генерален секретар на Арабската лига (16 май 2001-1 юли 2011).
Руджеро Раймонди, италиански оперен певец (бас, баритон) /1941/.
Носител на награда "Грами" (1984) за най-добър оперен певец.
Франческо Гуидолин, италиански футболист и треньор /1955/.
Златан Ибрахимович, шведски футболист /1981/.
С "Барселона" (Испания) печели Суперкупата на УЕФА (2009), а с "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнирът Лига Европа (2017). Носител на "Златно стъпало" за 2012 г., която се връчва от Монако. Носител на наградата "Пушкаш" на Международната федерация по футбол (ФИФА) за най-красив гол на годината (2013).

Това е денят на смъртта на:

св. Франциск Асизки, италиански проповедник /ок. 1182-1226/.
Основател на Францисканския орден. Светец-покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните. С решение на Международния конгрес на природозащитниците във Флоренция, Италия (1931), Денят на свети Франциск - 4 октомври, се отбелязва като Световен ден за защита на животните.
Карл Нилсен, датски композитор и диригент /1865-1931/.
Виктор Косенко, съветски композитор /1896-1938/.
проф. Янко Янков, български флейтист и музикален педагог /1900-1966/.
Флейтист в оркестъра на Софийската народна опера (1926-1956). Един от основателите на Академичния симфоничен оркестър и негов инспектор и солист (1928-1944). Преподавател по духови музикални инструменти в Института за слепи (1921-1941) и в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" (1956-1966). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1952), лауреат на Димитровска награда трета степен (1952).
Хайнц Рюман (Хайнрих Вилхелм Херман Рюман), немски актьор, режисьор и продуцент /1902-1994/.
Носител на Кръст за заслуги на Федерална република Германия (1966) и Почетна награда за култура на град Мюнхен (1977).
Ги Моле, френски политик /1905-1975/.
Министър-председател на Франция (1 февруари 1956-13 юни 1957).
Иван Хаджийски, български философ, социолог, народопсихолог и публицист /1907-1944/.
Поставя началото на социалнопсихологическата школа в България. Създава метод за конкретно изучаване на социалните проблеми, който е оригинално явление в историята на българската философско-социологическа мисъл. Обособява нов клон на научното познание, който нарича "конкретна масова психология". Автор е на първата систематична етнопсихология на българина - "Бит и душевност на нашия народ" (1940, 2 т.), на книгите "Авторитет, достойнство и маска" (1933), "Любов и брак" (1936, част 1) и др. Военен кореспондент на в. "Работнически дело" по време на заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945). На 15 октомври 1997 г. е учреден Институт за социални дейности и структури "Иван Хаджийски" по повод 90-ата годишнина от рождението му.
Жан Ануи, френски драматург и сценарист /1910-1987/.
Автор е на над 40 пиеси, сред които са "Покана в замъка", "Репетицията", "Коломб", "Чучулигата", "Валсът на тореадорите", "Пещерата", "Нещастен Битос" и "Бекет или честта на Бога".
Лальо Ганчев, български политик и дипломат /1914-1981/.
Политически секретар на Българския земеделски младежки съюз (1945-1947). Главен секретар на Централния комитет на Съюза на народната младеж (1947-1949). Секретар на Националния комитет за мир (1950-1951). Член на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз(1947-1967;8 февруари-29 юни 1973) и негов секретар (29 юни 1973-20 май 1981). Посланик на България в Швеция (3 декември 1964-19 април 1972), в Дания (15 декември 1964-април 1972), в Норвегия (16 февруари 1965-м. октомври 1970) и в Исландия (5 май 1965-април 1972). Секретар на Националния съвет на Отечествения фронт(22 април 1972-16 юни 1977) и негов заместник-председател от 16 юни 1977 г. Член на Държавния съвет (16 юни 1976-17 юни 1981). Депутат в VI Велико народно събрание (7 ноември 1946-21 октомври 1949) и от 1-то до 7-то Народно събрание (18 декември 1949-6 юни 1981). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1964), на "Орден на викингите" - най-високото отличие на Исландската република (1972), на орден "Полярна звезда" на Швеция (1972).
Франц-Йозеф Щраус, немски политик /1915-1988/.
Министър-председател на провинция Бавария (2 юни 1978-3 октомври 1988).
Михаил Лъкатник (ист. име Михаил Георгиев Арнаудов), български поет и писател /1920-1974/.
Под псевдонима Лъкатник печата за първи път през 1943 г. в сп. "Златорог". Участва в Отечествената война (1945) като военен кореспондент. Редактор във в. "Народна войска" (1944-1945), в. Литературен фронт (1945-1946), в. "Септемврийче" (1947-1949, 1957-1960, 1963-1968). Главен редактор на Детската редакция в Радио София (1950-1953), редактор в издателство "Български художник" (1961-1962). Главен редактор на сп. "Славейче" (1969-1974). Автор е на различни по жанр творби за деца и юноши, сред които "В къщи или в гората" (1958), "Янко Патиланко", "Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко" (1960), "Белият кораб" (1958), "Щастливо плаване, юнга!" (1973), "Сапуненият мехур" и др. В Ямбол през година се провежда Национален куклено-театрален фестивал с международно участие "Михаил Лъкатник".
Акио Морита, японски предприемач /1921-1999/.
Основател (7 май 1946) и президент на компанията "Сони" (1971-1976). От 1976 г. е председател на Съвета на директорите на компанията. През 1994 г. му е присъдено почетното звание "основател на фирмата".
Лион Ледърман, американски физик /1922-2018/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1988 г. заедно с американските физици Джак Стайнбъргър и Мелвин Шварц за метода на неутринния поток и демонстрирането на дублетната форма на лептоните чрез откриването на мюонното неутрино.
Войчех Хас, полски режисьор /1925-2000/.
проф. Мария Папазова, български учен физиолог /1925-2009/.
От 1954 г. е научен сътрудник в Института по физиология на БАН. От 1963 г. е завеждащ секция "Вегетативни регулации", заместник-директор (1963-1988) и директор (1989-1993) на института. Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1984). Създава школа за изследване на механизмите на вегетативните регулации в организма. Има съществен принос в областта на физиологията на храносмилането, за подобряване на диагностиката при заболяванията на стомашно-чревния тракт.
Роди Макдауъл, американски актьор /1928-1998/.
Участвал e в поредицата "Планетата на маймуните" (1968-1973), "Клеопатра" (1963), "Приключенията на Посейдон" (1972), "Зло под слънцето" (1982) и др.
Божана Продева, българска оперетна певица и музикален педагог /1930-1999/.
Била е солистка в Музикалния театър "Стефан Македонски" (дн. Държавен музикален и балетен център). Сред по-известните й роли са Адела и Розалинда от "Прилепът", Булота от "Синята брада", Силва от "Царицата на чардаша", Лиза от "Страната на усмивките"и др.
Иван Кьосев, български художник график, илюстратор /1933-1994/.
Член на Управителния съвет на Съюза на българските художници (22 юни 1979-юни 1982). Работи в областта на илюстрацията, графичния дизайн на книгата и библиотечните оформления в най-различни жанрове (класика, детска литература, поезия, публицистика, мемоаристика и т.н.). Автор е на шрифтове. Лауреат на Димитровска награда (1974). Носител на орден "Народна република България" втора степен (9 февруари 1983) и др.
Валери Попова, българска оперна певица /1945-2000/.
От 1970 г. е солистка в Пловдивската опера , а от 1976 г. - в Софийската народна опера. Пяла е и на световни оперни сцени - Гран Опера във Франция, Ла Скала в Милано, Италия, Болшой театър в Русия, в Белгия, Великобритания, САЩ и др. Била е преподавател в Музикалното училище и в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров". Носител на трета награда от конкурса "Пражка пролет" (1973), втора награда от Международния конкурс за вокалисти в Хертогенбош, Холандия (1974), първа награда от Международния певчески конкурс в Париж, Франция (1975), първа награда от Международния конкурс по лирично пеене н Белгия (1975), трета награда от Международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов" в София (1976), Голямата награда от Международния певчески конкурс в Остенде, Белгия (1977). Удостоена със званието "Заслужил артист" (23 май 1985). Носител на Почетна посмъртна награда "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1 ноември 2000, посмъртно).

Подобни статии

  • 8 декември - Празник на българските студенти

    8 декември - Празник на българските студенти

    Празникът на българските студенти. Отбелязва се с решение на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г. Със същото решение денят е обявен и за неучебен, припомня БТА. През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото Висше училище в България да има "по-особен, свой празник". На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет на Висшето училище (от 4 януари 1905 г. Софийски университет "Св. Климент Охридски") определя деня на св. Климент Охридски - 25 ноември (8 декември - н. ст.), за свой празник.

    180
  • 7 декември - Международният ден на гражданската авиация

    7 декември - Международният ден на гражданската авиация

    Международният ден на гражданската авиация. Отбелязва се от Отбелязва се от 1994 г. с резолюция А 29-1 на Международната организация за гражданска авиация, за да се подчертае ролята на гражданската авиация за социалното и икономическото развитие на държавите. Одобрен е с резолюция A/RES/51/33 на Общото събрание на ООН от 6 декември 1996 г. Годишнина от подписването /1944/ в Чикаго, САЩ, на Конвенцията за международната гражданска авиация.

    217
  • 6 декември - Денят на банкера

    6 декември - Денят на банкера

    Денят на банкера. Отбелязва се с решение на Асоциацията на търговските банки (дн. Асоциация на банките в България) и на Българската народна банка от 1992 г. от 27 октомври 1992 г. в деня на църковния празник св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец - 6 декември. За първи път се чества през 1992 г., когато в параклиса на сградата на Българска народна банка е отслужена панихида за загиналите във войните банкови служители, а след това банковите служители се присъединяват с литийно шествие към църковната служба в храм-паметника "Александър Невски".

    277