30 ноември - Денят в памет на жертвите на военни действия с употреба на химическо оръжие

Денят в памет на жертвите на военни действия с употреба на химическо оръжие. Отбелязва се от 2016 г. с решение от 3 декември 2015 г. на 20-ата сесия на Организацията за забрана на химическите оръжия (30 ноември - 4 декември 2015) на 30 ноември или през първия ден на редовната сесия на Конференцията на страните участнички в Конвенцията за забрана на разработката, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие.

С решение от 11 ноември 2005 г. на 10-ата сесия на организацията в периода от 2006 г. до 2015 г. Денят в памет на жертвите на военните действия с употреба на химическо оръжие се отбелязва на 29 април - датата, на която през 1997 г. влиза в сила Конвенцията за забрана на разработката, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие, с която се създава Организацията за забрана на химическите оръжия.

По света се отбелязва:

Националният празник на Барбадос. Ден на независимостта /1966/.

На този ден в България:

1973 - В Стара Загора е открит Завод за запаметяващи устройства. На 8 март 1989 г. е регистриран като фирма "Дискови запаметяващи устройства" АД (ДЗУ) с държавно имущество. На 15 юни 1999 г. е подписан договор за продажбата на ДЗУ на унгарската фирма "Видеотон холдинг".
1990 - VII Велико народно събрание приема оставката на министър-председателя Андрей Луканов. На 29 ноември 1990 г. той подава оставка като министър-председател под натиска на протести и стачки в цялата страна. Андрей Луканов оглавява първото правителство на България след 10 ноември 1989 г. (3 февруари-22 август 1990). Министър-председател е и във второто правителство на БСП (30 август-30 ноември 1990).
2002 - Учреден е Съюз на българските командоси, който обединява бивши и настоящи служители на спецчастите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната.
2004 - Дунавската островна местност - комплекс "Алеко-Телика", е обявена за защитена зона със заповед на министъра на околната среда и водите. "Алеко-Телика" включва източната част на дунавския остров Алеко и близката група от по-малки острови между село Сандрово, общините Русе, Ряхово и Сливо поле. Защитената местност е с обща площ 206 хка. Островите са естествените местообитания на застрашени видове растения и животни от национално и световно значение.
2007 - От Българската армия се уволняват последните 2413 наборни военнослужещи, които преминават в резерва. С ден на отворени врати в поделенията на Българската армия в страната се уволнява последната смяна от 2413 наборни войници (родени през 1988 г.). От 1 декември 2007 г. отпада наборната военна служба в Българската армия и съставът на Въоръжените сили на България се попълва изцяло от кадрови военнослужещи съгласно промените в разпоредбите на параграф 10 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС), приети от 40-ото Народно събрание на 23 октомври 2007 г.
2010 - Започва съвместната специализирана полицейска операция "Чистачите" на "Криминална полиция" и Национална агенция по приходите под ръководството на Софийска градска прокуратура. Целта на операцията е предотвратяване на престъпления против финансовата и данъчната система, свързани с т.нар. липсващи търговци. Престъпната дейност се е осъществявала като "липсващите търговци" са обявявали необосновано високо ДДС, като за периода от 1 януари до 31 декември 2009 г. са нанесени щети са за около 4,5 млн. лв. Членовете на престъпната група са ползвали офиси на домашни адреси, като собствениците им често дори не са знаели, че адресите им са предоставяни за офиси. Търговците, обявени на фиктивни адреси, са действали в газоразпространението, търговски услуги и др.
2010 - Националната електрическа компания /НЕК/ и руската държавна компания "Росатом" подписват меморандум за принципите за учредяване на електроенергийна компания АЕЦ "Белене". Документът е подписан от изпълнителния директор на НЕК Красимир Първанов и генералния директор на "Росатом" Сергей Кириенко. Подписан е и меморандум за разбирателство за сътрудничество при изграждането и експлоатацията на АЕЦ "Белене" от страна на НЕК, "Росатом" и финландската енергийна компания "Фортум корпорейшън", а също и меморандум за разбирателство за сътрудничество при изграждането и експлоатацията на АЕЦ "Белене" от страна на НЕК, "Росатом" и френската компания "Алтран технолоджи".
2011 - В София е организиран национален протест под наслов "Не на промените в пенсионната реформа и орязването на правата на българските граждани" от Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда "Подкрепа". Синдикатите настояват незабавно да бъдат изтеглени от законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. всички нормативни изменения за увеличаване на пенсионната възраст, да се запази доплащането на т. нар. клас за прослужено време и др. Организирани са протести и във Варна, Силистра, Кюстендил, Стара Загора, Ямбол, Хасково, Ловеч, Сопот, Плевен и др.
2014 - В София е свикан IV конгрес на партия Български демократичен съюз "Радикали", на който са одобрени промени в ръководството на партията. За председател е избран Цветан Манчев.
2015 - В Софийския градски съд започва делото срещу Христо Бисеров, заместник-председател на 42-ото Народно събрание (21 май-7 ноември 2013), по обвинение за неплащане на данъци, за недекларирани сделки с валутни ценности и заради декларацията му пред Сметната палата, подадената на 25 март 2013 г. Според прокуратурата той е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Съдът конституира Министерството на финансите като ищец в процеса, който е с иск за близо 18 000 лв.
2017 - Летище София посреща 6-милионния си пътник за 2017 г. Виолина Тренчева е късметлийката, която каца с полет от Дортмунд на авиокомпания "Wizz Air". Съветът на директорите на летището й връчва ваучер за пазаруване в магазините на летището, а от името на авиокомпанията получава ваучер за пътувания на стойност 400 евро. За първи път в историята на българско летище, в рамките на една календарна година са отбелязани два рекорда - само за месец и половина през Летище София преминават 1 млн. пътници, а месец и половина по-късно пристига и 6-милионният пътник.
2018 - Парламентът приема промени на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., мотивите за които са, че след 1 януари 2020 г. се очаква значителна промяна в маршрутите на доставка на газ през територията на България от Север-Юг на Юг-Север, както и възможен риск от значително намаляване на транзитираните през страната количества, а оттам и приходите от тях.
2019 - В Регионалния етнографски музей в Пловдив се закрива изложбата "Със сабя френгия, с пушка бойлия...". Експозицията е открита на 13 септември 2019 г. и е част от програмата на фестивала "Нощ Пловдив" (13-15 септември 2019). Пловдив е един от най-големите занаятчийски центрове през епохата на Възраждането, който е прочут и със занаяти като тюфекчийство (пушкарство), бучакчийство (ножарство), абаджийство, и др. дейности свързани пряко с войската. Изложбата "Със сабя френгия, с пушка бойлия..." показва пищови и пушки кремъклии - бойлии, шишанета, арнаутки, както и различни видове хладни оръжия - ятаган, килидж, шамшир и сабя. Всички експонати са богато украсени със седеф, корали, полускъпоценни камъни, метални розети, мотиви и надписи от благородни метали.
2020 - Акад. Юлиан Ревалски е преизбран за председател на Българската академия на науките /БАН/ от Общото събрание на БАН с тайно гласуване на онлайн заседание с 68 гласа от 86 гласували. Акад. Юлиан Ревалски е председател на БАН от 1 декември 2016 г.

На този ден по света:

1939 - Начало на Съветско-финландската война, наричана още Зимната война. Войната се води в началото на Втората световна война (1939-1945) и продължава до 12 март 1940 г.
След нападението на Германия над Полша на 1 септември 1939 г. СССР се опитва да промени границата си с Финландия на запад по Карелския провлак, за да укрепи сигурността на Ленинград (дн. Санкт Петербург) от потенциална немска атака. За целта СССР иска да придобие няколко острова във Финския залив, както и да получи 30-годишен наем за военноморската база на полуостров Ханко. В замяна предлага на Финландия блатист район в Карелия. Финландия отказва и на 30 ноември 1939 г. Съветският съюз предприема военни действия. Съветските войски, наброяващи 1 милион души, нападат Финландия на няколко фронта. Използвайки масивни артилерийски бомбардировки, през февруари 1940 г. съветските войски преминават на север през Карелския провлак и достигат до финландския град Вийпури (дн. Виборг в Русия). На 12 март 1940 г. е подписан мирен договор (Московски мирен договор) при условия, поставени от СССР. Съгласно договора Финландия предава на СССР територията на Западна Карелия и приема да бъде изградена съветска военноморска база на полуостров Ханко. По време на войната от общо 998 100 съветски военни загиналите и ранените са 264 908 души, 5572 са пленени. От Финландия загиналите са 25 904 души, ранените са 43 557 души, а пленените са 1000 души. Унищожени са 3543 съветски танка и между 20 и 30 финландски. Свалените самолети са 62 финландски към 515 съветски летателни машини.
1973 - С резолюция 3069 (ХХVIII) на Общото събрание на ООН е утвърдена и открита за подписване Международна конвенция за предотвратяване и наказание на престъплението апартейд. Ратифицирана от България на 31 май 1974 г.
1977 - Влиза в сила споразумението за учредяване на Международния фонд за развитие на селското стопанство (ИФАД) на ООН. Споразумението е прието на 13 юни 1976 г. по време на конференция на ООН в Рим, Италия, съгласно решение на Световната конференция по прехраната (14-16 ноември 1974) и на основата на резолюция приета по време на 29-ата сесия на Общото събрание на ООН (1974). То е открито за подписване на 20 декември 1976 г. в Ню Йорк, САЩ. Фондът започва да функционира през 1978 г.
1993 - Президентът на Русия Борис Елцин издава указ за утвърждаването на държавния герб на Русия, който възстановява историческата символика на руската държава. Гербът изобразява златен двуглав орел на червен фон със скиптър и жезъл, увенчан с три корони. На гърдите на орела има червен щит, на който е изобразен св. Георги, пробождащ с копието си дракон. Проектът е дело на художника Евгений Ухнарьов. Новият герб заменя стария на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) със сърп и чук (30 декември 1922-26 декември 1991). На 25 декември 2000 г. президентът Владимир Путин издава указ, с който е одобрено окончателното оформление на герба, като се запазват символите и има само изменение в описанието - представлява червен хералдически щит със златен двуглав орел с разперени криле, увенчан с две малки и една голяма корона, съединени с лента.
1994 - В Солун, Гърция, е подписан протокол за учредяването на Асоциацията на балканските информационни агенции (АБНА).
2001 - В Москва, Русия, президентите на Азербайджан и Казахстан Гейдар Алиев и Нурсултан Назарбаев подписват двустранно споразумение, определящо начина за разделяне на ресурсите в Каспийско море. Според споразумението дъното се разделя на национални сектори, а водите остават за обща експлоатация.
2005 - В Чехия Камарата на депутатите (долната камара на парламента) приема нов Наказателен кодекс. Според него за престъпление ще се счита отричането на актове на комунистически геноцид или други комунистически престъпления и ще се наказва с до 3 години затвор. Криминализира се умъртвяване на болно лице по негова молба, което ще се наказва с до шест години затвор.
2009 - В Мюнхен, Германия, започва процес срещу Джон Демянюк, съден за участие в убийството през 1943 г. на 27 900 евреи в газовите камери на нацисткия концентрационен лагер Собибор в Полша. Той е роден в Украйна и е първи в списъка на нацистките престъпници на центъра "Симон Визентал". Бивш военен от Червената армия, той е бил пленен от нацистите и вербуван като надзирател в Собибор. След края на войната през 1951 г. емигрира в САЩ, където работи на поточна линия в завод за автомобили в Кливланд, щата Охайо. На 12 май 2009 г. е екстрадиран от САЩ в Германия.
2011 - Върховният съд на Беларус осъжда на смърт двамата обвиняеми Дмитрий Коновалов и Владислав Ковальов за атентата в метрото на метростанция "Октябърская" в центъра на Минск на 11 април 2011 г., при който загиват 15 души и над 160 са ранени. Беларус е единствената европейска държава, в която се прилага смъртното наказание.
2012 - Сенатът на САЩ одобрява нови санкции върху търговията с Иран в енергийния, пристанищния и корабостроителен сектор заради ядрената му програма.
2012 - Главният прокурор на Република Корея Хан Сан-де подава оставка заради скандали със секс и подкупи, в които са замесени негови подчинени.
2013 - В Кампала, Уганда, държавните ръководители на страните от Източноафриканската общност - Бурунди, Кения, Танзания, Руанда и Уганда подписват протокол за създаването в срок до 10 години на монетарен съюз между тях, който да подпомогне търговията в региона. Като начало на процеса на въвеждане на единна валута държавите от Източноафриканската общност хармонизират своите монетарни и фискални политики и създават единна централна банка. Петте държави с население около 135 млн. души огласяват бюджетите си едновременно през юни 2013 г.
2014 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва федералния закон "За развитието на Кримския федерален окръг и свободна икономическа зона на територията на Република Крим и града от федерално значение Севастопол", който предвижда създаване на свободна икономическа зона в Крум за срок от 25 години. Законът е приет от Държавната дума (долната камара на парламента) на 21 ноември 2014 г.
2015 - В Конферентния център в Бурже, северно предградие на Париж, Франция, е открита 21-ата годишна конференция на страните по конвенцията за климатичните промени на ООН, т. нар. международна конференция на ООН за климата (COP 21) с участието на близо 150 държавни и правителствени ръководители от целия свят. Официалното наименование на конференцията за климата е Годишна конференция на страните по рамковата конвенция на ООН за климатичните промени. Конвенцията е приета на срещата на високо равнище в Рио де Жанейро, Бразилия, през 1992 г. Оттогава всяка година страните по конвенцията се събират на различни места по света, за да обсъждат как се прилага тя. Конвенцията влиза в сила на 21 март 1994 г. и има 196 членки. Целта на COP 21 е постигането на глобално споразумение за борба с глобалното затопляне чрез ограничаване на емисиите на парникови газове.
2016 - Силите на Правителството на националното единство си връщат изцяло контрола над град Сирт, Либия, от джихадистката групировка "Ислямска държава", след като десетки джихадистки се предават на правителствените сили. Пристанищният град е превзет от "Ислямска държава" през 2015 г. и става крепост на радикалната групировка в Либия. При провеждането на военната операция по освобождаването му, започнала на 12 май 2016 г. са убити близо 700 души, а ранените са около 3000 души. Загубата на гр. Сирт е нов удар за "Ислямска държава" след редицата военни поражения в Ирак и Сирия, където джихадистите са атакувани в момента в крепостите си Мосул и Ракка.
2017 - В Рейкявик, Исландия, Движението на левите зелени, Партията на независимостта и Прогресивната партия се споразумяват за съставяне на управляваща коалиция. Новото правителство е оглавено от председателката на Движението на левите зелени Катрин Якобсдотир. Коалицията разполага с 35 места в 63-членния парламент. Партията на независимостта получава пет министерски поста в новото правителство, а другите две партии получават по три поста в 11-членния кабинет.
2018 - В Буенос Айрес, Аржентина, на церемония по време на срещата на Г-20 президентите на САЩ и Мексико Доналд Тръмп и Енрике Пеня Нието и министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо подписват официално новото тристранно Споразумение за свободна търговия САЩ-Мексико-Канада (ЮСМКА - USMCA), което ще замени Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА). Споразумението ще влезе в сила, след като бъде ратифицирано от парламентите на трите страни. На церемонията присъстват на постоянният търговски представител на САЩ Робърт Лайтхайзър, министърката на външните работи на Канада Кристия Фриланд и министърът на икономиката на Мексико Илдефонсо Гуахардо Виляреал. Всяка от страните използва различен акроним за него, слагайки най-напред своята страна в изброяването на участничките в него. За САЩ то е ЮСМКА САЩ-Мексико-Канада /USMCA/, за Мексико е ТМЕК /Tratado entre Mexico, Estados Unidos y Canada - T-MEC/, а за Канада е КЮСМА /Canada-United States-Mexico Agreement - CUSMA/.
2019 - В Ипсала в окръг Одрин, Турция, се провежда церемония по въвеждането в експлоатация на европейския участък от Трансанадолския газопровод (ТАНАП), който трябва да осигури преноса на азербайджанския природен газ към Гърция в Трансадриатическия газопровод /TAП/. В церемонията участват президентите на Турция и Азерабайджан - Реджеп Тайип Ердоган и Илхам Алиев, както и високопоставени представители от Грузия, България, Гърция и Босна и Херцеговина. От България в церемонията участва министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
2020 - Съд в град Янчън в Китай осъжда на различни срокове затвор 53 души, отговорни за опустошителната експлозия в химическия завод "Цзянсу Тянцзяи Кемикъл къмпани" в град Янчън през м. март 2019 г., при която загиват 78 души. Ръководители и служители на компанията са осъдени на срокове от 18 месеца до 20 години затвор. Съдът постановява, че компанията съзнателно е произвеждала и съхранява химикали и опасни отпадъци, въпреки че "местата за съхранение не отговарят на нормите за безопасност".

Родени на този ден българи:

Иван Денкоглу (ист. име Иван Ненов Денков), български предприемач и дарител /1781-1861/.
Основава (1844) в Московския университет стипендиантски фонд от 15 000 златни рубли, със средствата на който получават висше образование много български младежи. Учредява и стипендиантски фонд от 10 000 златни рубли за обучение в Ришельовския лицей в Одеса. През 1849 г. Денкоглу дарява 30 000 златни рубли за построяване на първото девическо училище в София (открито през 1858), както и много книги и учебни помагала., станали по-късно основа на фонда на Народната библиотека. Личната му библиотека, около 600 тома редки и старопечатни книги, прераства в публична библиотека към първото софийско читалище "Цвят", основано 1870 г. Подкрепя материално и Габровското училище, Свищовското читалище и др. В завещанието си оставя големи суми за софийските училища и черкви и за други благотворителни цели. Дарява библиотеката си от 600 тома на софийски училища.
Андрей Ляпчев, журналист и политик /1866-1933/.
Участва в македонското освободително движение, заедно с Димитър Ризов редактира сп. "Млада България". Основател (1899) и редактор на в. "Реформи" (орган на Върховния македонски комитет). Министър на търговията и земеделието (16 януари 1908-5 септември 1910). Избиран е за депутат в 14-ото Обикновено народно събрание (1908-1911). Министър на финансите (5 септември 1910-16 март 1911; 21 юни - 28 октомври 1918). Избиран е за депутат от 16-ото до 23-ото Обикновено народно събрание (1913-1933). Министър на финансите и управляващ Министерството на земеделието и държавните имоти (17 октомври-28 ноември 1918). Министър на войната (28 ноември 1918-7 май 1919). Министър-председател на България (4 януари 1926-29 юни 1931).
Павел Атанасов (Паскал Атанасов), църковен деец, фолклорист, енциклопедист, краевед, учител и земеделец /1867-1960/.
В продължение на 14 години е бил учител, а през 1899 г. е ръкоположен за свещеник и служи в храмовете на добруджанските села, в които основава училища, читалища и самодейни младежки театрални групи. Събира и записва песни, поговорки, обичаи, игри, гатанки и благословии, част от които заедно със свои изследвания публикува във вестници и сборници. Автор е на книгата "Текнали са девет чешми" (1955) с образци на добруджанския фолклор. Удостоен със званието "Заслужил деятел на народното изкуство" (1955).
Тодор Лирков (Чичо Тео), български журналист /1924-2002/.
Емигрант в Лондон, Великобритания. Дългогодишен сътрудник на българската секция на "Бритиш бродкастинг корпорейшън" ("Би Би Си").
Георги Стоянов - Бигор, кинокритик, сценарист и режисьор /1925-2014/.
Основател на Филмотечно кино "Одеон" и директор на Българска национална филмотека (1960-1976). Бил е главен редактор в Студия за научнопопулярни филми, в Студия за документални и игрални филми, редактор на сп. "Киноизкуство", главен редактор на сп. "Кино и време" (1972-1976). Дългогодишен наблюдател и водещ на Кинопанорама в Българска национална телевизия. Бил е председател и член на национални и международни журита, член на Изпълнителния комитет на Световната федерация на филмотеките, експерт към комисии на ЮНЕСКО. Сценарист на документалните филми "Альоша" (1969), "Партизан за бой се стяга" (1969), "Като слънцето" (1972), "Двубоят" (1976). Автор е на книгите "Поезия в киното" (1966), "Четири поколения съветски кинорежисьори"(1966), "Звезди и поклонници" (1974), "Безначален и безкраен вятър" (1975), "Ръкопляскането забранено!" (1977), "Филми от златния фонд" (1980), "Магията на киното" (1993) и др.
проф. Иван Попиванов, писател, литературен критик, литературовед /1927-2019/.
Учител в Ямбол (1955-1959). Дългогодишен преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Лектор по български език и литература в Будапеща (1963-1965). Редактор в сп. "Пламък" (1967-1970) и в. "Литературен фронт" (1971). Секретар по въпросите на критиката в Съюза на българските писатели (1983-1989). Автор е на 30 книги, сред които"Проблеми на литературния жанр" (1972), "Същност и структура на литературната творба" (1980), "ДЛитературна теория" (1984), "Теория на литературната творба" (1987) и др. Носител на почетния знак "Св. Климент Охридски" със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Иван Цанев (Иван Цанев Иванов), поет /1941/.
Автор е на повече 20 книги, сред които стихосбирките "Неделен земетръс" (1973), "Телеграма" (1977), "Едничка дума" (1981), "Седмоднев" (1987), "Дърво на хълма" (2001) и др. и книгите за деца "Дневно щурче" (1975), "Огънче алено" (1984) , "Училище за слънчогледи" (1986), "Светлоструй" (1987), "Весела мистерия" (1996), "Пет за четири" (2001) и др. Негови стихосбирки и отделни стихотворения са преведени на унгарски, английски, испански, румънски, руски, чешки, словенски, сръбски и др. езици. Носител на Националната награда "Христо Г. Данов" в категория "Издание за деца" на Министерство на културата и община Пловдив, на унгарския "Почетен меч Балинт Балаши" (2010), на Националната литературна награда за поезия "Никола Фурнаджиев" на община Пазарджик, на Голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (22 ноември 2012), на Националната награда за детска литература "Христо Г. Данов", на на наградата "Златен век" огърлие на Министерство на културата (18 май 2016), на наградата за цялостен принос в детската поезия и литература на портал "Култура" и фондация "Комунитас" (ноември 2017), на Националната награда за поезия "Пейо Яворов" (14 януари 2018), на литературната награда "Перото" за цялостен принос към българския литературен контекст на Националният център за книгата и клуб "Перото" (3 ноември 2018).
проф. Елена Кутева-Тръпкова, музиковед /1943/.
Сътрудник в секция "Музикален фолклор" в Института за музикознание при Българската академия на анауките /БАН/ (дн. Институт за изследване на изкуствата) (1969-1973). Научен сътрудник и ст. научен сътрудник втора степен в секция "Теория" в Института по изкуствознание при БАН (1973-1992). Ръководител секция "Етномузикология" (1992-1994). От 1973 г. е преподавател в Национална художествена академя "Проф. Панчо Владигеров". От 1994 г. е главен художествен ръководител на Държавен ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев". Носителка на орден "Св. Св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите й заслуги в областта на културата (14 юли 2020).
проф. Георг Краев, етнолог, фолклорист и културолог /1947/.
Работил е в Института за фолклор към Българската академия на науките (1975-1990). Директор на Столична библиотека (1991-1993). Бил е редактор в Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио (БНР). От 1991 г. е преподавател в Нов български университет. Автор на изследванията "Бабинден" (1985), "Маска и було. Българските маскарадни игри" (1996), "Кафенето като дискурс" (2005), "Пъзелът фолклор - насам & натам" (2007), "Фолклорът като сувенир - начин на употреба в туризма" (2009) и др.
Ивайло Калоянчев, актьор /1954/.
Играе в театъра в Пазарджик и в Сатиричния театър "Алеко Константинов". Участва във филми, сред които "Като белязани атоми" (1979), "13-а годеница на принца" (1987), "Време за път" (1987), "Заплахата" (1989), "Тест'88" (1989), "Стъклен дом" (2010-2011), "Дървото на живота" (2013), "Връзки" (2015) и др.
проф. Димитър Рашков, скулптор /1954/.
Преподавател в Художествената гимназия в Казанлък (1981-1985). Главен художник към община Карлово (1986-1992). От 1997 г. е директор на Общинска художествена галерия в Карлово. Има над 100 участия в общи изложби и 70 самостоятелни изложби в престижни художествени галерии в България, Австрия, Чехия, Германия, Франция и Гърция.
Любомир Христов, икономист /1975/.
Работил е в министерствата на транспорта и съобщенията и на отбраната. Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (2006-29 юли 2009) и неин изпълнителен директор ( 29 юли 2009-декември 2009 ) . Заместник-кмет на София по направление "Транспорт и транспортни комуникации" (2 декември 2009-22 април 2016).
Николина Ангелкова, български юрист и политик /1979/.
Председател на Асоциацията за правно развитие (2002-2006). Съветник към българската делегация в групата на Европейската народна партия в Европейския парламент (2005-2007). Собственик на "Николова и партньори консулт" (2005-2010), последователно е генерален директор на компанията "Херпеса България" ЕООД (2007-2009), управител на "Хелектор България" ЕООД (2009-2010). Рководител на звено "Контрол, комуникация и координация" към министъра на регионалното развитие и благоустройството (2010-2011). Била е (до 2013) заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. През март 2014 г. е избрана за един от 214-те млади световни лидери от общността на Младите световни лидери за 2014 г. (Young Global Leaders). Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (6 август-7 ноември 2014). Министър на туризма (7 ноември 2014-27 януари 2017). Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април-4 май 2017, 24 юли 2000-26 март 2021). Министър на туризма (4 май 2017-24 юли 2020). Депутат в 45-ото и 46-ото Народно събрание (2021).
Пламен Илиев, футболист (вратар) /1991/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Видима-Раковски" (Севлиево), "Левски" (София), "Ботошани" (Румъния), "Астра" (Румъния) и "Лудогорец" (Разград). За националния отбор по футбол има изиграни 19 мача.

На този ден са родени и:

Джонатан Суифт, ирландски писател и публицист /1667-1745/.
Автор е на романа "Пътешествията на Гъливер" (1726).
Оливър Уинчестър, американски изобретател и производител на стрелково оръжие /1810-1880/.
Създал и патентовал дизайна на пушката Уинчестър - едно от първите оръжия с механизъм за скоростно презареждане (1860).
Теодор Момзен, немски юрист, историк и писател /1817-1903/.
Автор е на трудовете "Римско държавно право" (1887-1888), "Римско наказателно право" (1899), "Римска история" (1854-1857) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1902 г. като най-великия жив майстор на исторически произведения, за монументалната му работа "Римска история".
Марк Твен (ист. име Самюъл Клемънс), американски писател /1835-1910/.
Автор е на произведенията "Приключенията на Том Сойер" (1876), "Принцът и просякът" (1881), "Приключенията на Хъкълбери Фин" (1884), "Животът по Мисисипи" (1883), "Един янки в двора на крал Артур" (1889) и др.
Нилс Дален, шведски инженер и изобретател /1869-1937/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1912 г. за изобретяването на автоматичните регулатори в газовите акумулатори, използвани в морските фарове и шамандури.
Уинстън Чърчил (Уинстън Леонард Спенсър Чърчил), британски политик /1874-1965/.
Министър-председател на Великобритания (май 1940-юли 1945; 27 октомври 1951-5 април 1955). Носител на Нобелова награда за литература за 1953 г. за забележителните му исторически и биографични трудове, както и за блестящите му речи.
Едгар Ейдриън, британски неврофизиолог /1889-1977/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1932 г. заедно с британския неврофизиолог сър Чарлз Шерингтън за открития, отнасящи се до функциите на невроните.
Дик Кларк, американски музикален продуцент /1929-2012/.
Той е бил продуцент на Американските музикални награди на тв канал Ей Би Си, на шоуто "Америкън бандстанд", започнало да се излъчва през 1953 г., водещ на телевизионните предавания, излъчвани от "Таймс скуеър" в Ню Йорк на Нова година и др.
Джордж Греъм, шотландски футболист и треньор /1944/.
Дейвид Алън Мамет, американски драматург, сценарист, режисьор и продуцент /1947/.
Автор е на пиесите "Американски бизон (1975), "Едмънд" (1982), "Гленгари глен рос" (1984) и др. Носител на наградата "Пулицър" (1984).
Миодраг Йешич, сръбски футболист и треньор /1958/.
Гари Линекер, английски футболист /1960/.
С "Барселона" (Испания) печели турнирът Купа на носителите на купи (1989).
Бен Стилър (Бенджамин Едуард Стилър), американски актьор, сценарист, режисьор и продуцент /1965/.
Участвал е във филмите "Ах, тази Мери (1998)", "Запознай ме с вашите" (2000), "Зулендър" (2001), "Старски и Хъч" (2004), "Хем боли, хем сърби" (2007) и др.
Мика Сало, финландски автомобилен състезател /1966/.
Участва във "Формула 1".
Жерард ван Велде, нидерландски състезател по бързо пързаляне с кънки и треньор /1971/.
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (1000 м). През 2003 г. печели два сребърни медала на Световни първенства - на Световното първенство за единична дистанция в Берлин, Германия (1000 м), и на Световното първенство по спринт в Калгари, Канада (спринт).
Найджъл де Йонг, нидерландски футболист /1984/.
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка и бронзов медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.
Салваторе Бокети, италиански футболист /1986/.
Мак-Ален Градел, футболист от Кот д'Ивоар /1987/.
Лий Юнг-Су, южнокорейски състезател по шорттрек /1989/.
Двукратен олимпийски шампион през 2010 г. във Ванкувър, Канада.
Владимир Вайс, словашки футболист /1989/.
Магнус Карлсен, норвежки шахматист /1990/.
Световен шампион от 2013 г. През май 2014 г. постига абсолютен световен рекорд по ЕЛО за всички времена - 2882 т. Носител е на наградата "Шахматен Оскар" пет пъти 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.

Това е денят на смъртта на:

Марчело Малпиги, италиански биолог и лекар /1628-1694/.
Родоначалник е на хистологията, отрива капилярите, описва клетъчните структури при някои видове растения, животни и у човека.
Аугуст Бланш, шведски писател и драматург /1811-1868/.
Оскар Уайлд, британски писател, поет и драматург от ирландски произход /1854-1900/.
Автор е на романа "Портрет на Дориан Грей" (1891) и др. Сред най-известните му комедийни пиеси са "Колко е важно да бъдеш сериозен" (1895), "Ветрилото на лейди Уиндърмиър" (1892), "Идеалният мъж" (1895), "Жена без значение" (1893) и др. Автор е на два сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892). Последното му произведение е поемата "Балада за Редингската тъмница" (1898).
Тодор Йончев (Тодор Йончев Тончев), български учител и общественик /1859-1940/.
Учител по химия и гимнастика в педагогическото училище в Шумен (1882-1885). Учител в земеделското училище в Садово (1889-1890). Училищен инспектор в Пирдоп (1890-1894). Заедно с Тодор Влайков основават в Мирково първата българска кооперация - "Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество "Орало" (1890). Основава първото в България гимнастическо дружество "Юнак" (1895), инициатор е и за създаването на Съюза на българските гимнастически дружества "Юнак" (1898). Ръководител на българската делегация за Първите олимпийски игри в Атина, Гърция (1896).
проф. Александър Балабанов, български литературен историк, критик и преводач /1879-1955/.
Основател на специалността "Класическа филология" и ръководител на Катедра по класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски"(1921-1944). Основател и редактор на литературно-художественото сп. "Художник" (1905-1909). През 1908 г. заедно с Йосиф Хербст редактира в. "Време". Основател и редактор на първия в България литературен вестник "Развигор" (1921) и на сп. "Прометей". Превежда от немски и гръцки език. Известен е със своите исторически проучвания на класическите литератури "Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период" (1911), "История на класическата литература" (1914, 1917, 1931), "Мястото на българската литература" (1930), "Любов и поезия" (1939) и др. Лауреат на Димитровска награда (1951).
Александър Спасов, български детски писател /1879-1966/.
Активен участник в кооперативното и учителското движение. Работил е като редактор на сп. "Светулка" (1904-1916, 1918-1947) и на в. "Кооператорче" (безплатна притурка за деца и юноши на в. "Народен кооперативен лист", 1935-1942, с прекъсвания). Автор е на детските книги: "Вълшебният пръстен" (1919), "Зловещата стомна" (1919), "Златни дни" (1920), "Ганчо Луданчо" (1937), "Чудният дядо" (1956), "Спомени" (1959) и др. Заедно с Елин Пелин и Ран Босилек участва в съставянето на читанки.
Бела Кун, унгарски политик /1886-1939/.
Деец на унгарското и международното работническо движение. През 1918 г. е един от съоснователите на Унгарската комунистическа партия.
Фернанду Песоа, португалски поет, публицист и драматург /1888-1935/.
Автор е на "Книга на безпокойството (Изповедта на един поет)".
Бениамино Джили, италиански оперен певец тенор /1890-1957/.
Ернст Любич, немски режисьор и актьор /1892-1947/.
Тодор Ангелов (Тодор Ангелов Божанов, Божаната, Симон, Боб), деец на българското и на международното комунистическо движение /1900-1943/.
От ок. 1923 г. е член на Българската комунистическа партия, а от 1926 г. е член на Белгийската комунистическа партия. В състава на Горноджумайския отряд участва в Септемврийското въстание (1923), през 1924-1925 г. - в нелегална чета. Осъден задочно на смърт, емигрира във Виена, по-късно в Париж, а оттам в Белгия. Интербригадист в батальон "Г. Димитров" в Испания (1936-1938). През 1939 г. е в концлагер във Франция, след което се установява в Белгия. По време на Втората световна война (1939-1945) е един от организаторите на съпротивителното движение, член на Главния щаб на белгийските партизани. Командва подвижен партизански корпус, с който участва в над 200 акции. В началото на 1943 г. при престрелка е ранен и арестуван от Гестапо. Разстрелян е в нацисткия лагер Брендонк. Белгия го произвежда посмъртно в чин полковник, обявява го за национален герой. Носител на титлата кавалер на "Ордена на Леополд с палми", на "Кръст от войната с палми", на Медал за участие в съпротивата и на много възпоменателни медали. През 1982 г. на пл. "Реймон Фукар" в кв. Скаарбек на Брюксел е открит негов бюст-паметник.
Вилем Завада, чешки поет /1905-1982/.
Петър Ступел, български композитор и пианист /1923-1997/.
Музикален редактор в детската редакция на Радио София (1945-1949) и асистент по хармония в Държавната музикална академия (1951). Композитор в Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия (1951-1966), в Комитета за телевизия и радио (1966-1973). Директор на Международния фестивал "Софийски музикални седмици" (1980-30 ноември 1997). Автор е на музиката на много детски песни ("Зайченцето бяло" по текст на Леда Милева, "Лека нощ деца"), детска оратория, оперети, 2 филмови мюзикъла, детски мюзикъли, музика към театрални постановки и филми и др. Автор е и на песни за филми. Печели първа награда на Петия международен фестивал на българската естрадна песен "Златният Орфей" за песента "Закъснели срещи" (26 юни 1969). Носител на първа награда на Съюза на българските композитори (СБК) за ораторията "България древна и млада" (1980), първа награда на СБК за "Поема за Япония" (1983) и голямата награда на СБК за 1984 г. (1985) и др. Лауреат на Димитровска награда (1971, с колектив). Удостоен е със званието "Народен артист" (май 1981). Носител на орден "Народна република България" (юли 1983).
Джордж Буш-старши (Джордж Хърбърт Уокър Буш), американски политик /1924-2018/.
От 1943 г. до 1945 г. е пилот на миноносец във Военноморския флот на САЩ по време на Втората световна война (1939-1945). Основател и председател на петролните компании "Сапата Петролеум корпорейшън" и "Сапата Офшор ко." (1953-1966). Постоянен представител на САЩ в ООН (26 февруари 1971-1973). Председател на Националния комитет на Републиканската партия (11 декември 1972-16 април 1974). Ръководител на Бюрото за свръзка на САЩ в Пекин, Китай (5 септември 1974-ноември 1975). Директор на Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ) /30 януари 1976-20 януари 1977). Вицепрезидент на САЩ (20 януари 1981-20 януари 1989) и 41-и президент на САЩ (20 януари 1989-20 януари 1993).
акад. Георги Джагаров, български поет, драматург и политик /1925-1995/.
Редактор във в. "Литературен фронт" (1951-1960), драматург на Народния театър за младежта (1961-1966). Заместник-председател на Държавния съвет на България (9 юли 1971-14 декември 1989), председател на Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет на България (8 юли 1971-1986). Член на Националния съвет на Отечествения фронт (1967-20 декември 1989), член на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт (22 април 1972-16 юни 1977). Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Председател на Съюза на българските писатели (15 април 1966-8 юни 1972). Автор е на стихосбирките "Моите песни" (1954), "Лирика" (1956), "В минути на мълчание" (1958), "Сезони" (1981) и др., на пиесите "Вратите се затварят" (1959), "И утре е ден" (1961), "Прокурорът" (1965) и "Тази малка земя" (1974) и др. Носител на Специалната награда на Френската академия за чуждестранна литература (1982), на Голямата международна награда за чуждестранна поезия на института "Солензара" - Франция (14 юли 1989). С решение на Управителния съвет на Съюза на българските писатели от 13 юни 2004 г. на негово име е учредена национална литературна награда, която се присъжда всяка година в деня на рождението му -14 юли, за цялостно творчество.
Елдар Рязанов, руски кинорежисьор, сценарист и драматург /1927-2015/.
Режисьор е на 28 игрални филма, 12 документални филма, 22 сценария на филми и телевизионни сериали. Режисьор е на филмите "Пази се от автомобила" (1966), "Невероятните приключения на италианците в Русия" (1973), "Ирония на съдбата" (1975), "Жесток романс" (1984), "Обетовани небеса" (1991) и др.
Юрий Яковлев, руски актьор /1928-2013/.
Участвал е във филмите "Идиот" (1958), "Ана Каренина" (1967), "Фауст" (1969), "Иван Василиевич сменя професията си" (1973), "Ирония на съдбата" (1975), "Идеалният мъж" (1980), "Кин-дза-дза!" (1986) и др. Народен артист на РСФСР (1968). Народен артист на СССР (1976).
проф. Любен Корнезов, български юрист и политик /1947-2019/.
Председател на Окръжен съд Търговище (1983-1986), председател на Окръжен съд Ямбол (1986-1990). Депутат в 7-ото Велико народно събрание (1990-1991). Съдия в Конституционния съд (3 октомври 1991- 22 септември 1994). Заместник-министър на правосъдието (март 1995-19 февруари 1997). Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001) и негов заместник-председател (16 ноември 2000-19 април 2001), депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005) и негов заместник-председател (15 октомври 2003-17 юни 2005), депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009) и негов заместник-председател на (11 юли 2005- 25 юни 2009), депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013). Автор е на 17 книги и монографии и над 350 статии. Носител е на орден "Стара планина" първа степен за укрепване на държавността, за отстояване на демократичните ценности, за дейността му като изтъкнат юрист и научен работник, и по повод неговата 60-годишнина (4 април 2008).
Пол Уокър, американски актьор /1973-2013/.
Участвал е във филмовата поредица "Бързи и яростни" (2001-30 ноември 2013), "Опасно синьо" (2005), "Часове" (2013) и др. Загива в автомобилна катастрофа на 30 ноември 2013 г.

Подобни статии

  • 27 януари - Международният ден в памет на жертвите от Холокоста

    27 януари - Международният ден в памет на жертвите от Холокоста

    Международният ден в памет на жертвите от Холокоста. Отбелязва се в Европа от 2000 г. с решение на международната конференция за Холокоста в Стокхолм, Швеция (26-28 януари 2000), припомня БТА. През 2006 г. е обявен за международен ден с резолюция A/RES/60/7 на Общото събрание на ООН от 1 ноември 2005 г. Годишнина от освобождението /1945/ от Съветската армия на концентрационния лагер в Освиенцим (Аушвиц) до Краков в Полша.

    113
  • 26 януари - Международен ден на митническия служител

    26 януари - Международен ден на митническия служител

    Международният ден на митническия служител. Отбелязва се от 1983 г. с решение на Съвета за митническо сътрудничество, създаден с конвенция, подписана на 15 декември 1950 г. в Брюксел, Белгия, в сила от 4 ноември 1952 г. Годишнина от учредителната сесия на Съвета за митническо сътрудничество /1953/, от 1994 г. - Световна митническа организация, в която членуват 183 държави. България е член на организацията от 1 август 1973 г.

    219
  • 25 януари - Международният ден на усмивката

    25 януари - Международният ден на усмивката

    Международният ден на усмивката. Отбелязва се от 2004 г. по инициатива на международния проект за мир "Най-голямата усмивка в света започва с усмивка", който се подкрепя от 28 носители на Нобелови награди, включително и носителят на Нобеловата награда за мир за 1989 г. Далай Лама. В осъществяването на проекта участват представители на над 130 страни, уточни БТА. Целта на проекта е да предостави на хората в целия свят възможността да обявят заедно, че имат желание за интелигентна и мирна международна комуникация.

    213