300 вируса се състезават с COVID

Познати са повече от 300 вируса, причиняващи респираторни заболявания при хората. Във времето преди SARS-CoV-2 грипът беше най-тежката и най-честата инфекция през есенно-зимния сезон. Появата на COVID-19 разтърси не само нашия свят, но и този на вирусите, разказва проф. Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН.

 

Вирусологът споделя, че във Великобритания е създадена специална консултативна група, която да прогнозира най-големите рискове за здравето през идващата зима, чиито изводи бяха публикувани в списание „British Medical Journal“. Специалистите предупреждават, че по-широката циркулация на други респираторни вируси може да окаже „натиск“ върху SARS-CoV-2 и да повлияе върху еволюцията му. „Няма как да знаем в каква посока ще продължи тя и дали би могла да улесни появата на нови варианти за безпокойство. Което отново ни напомня колко важно е да ограничаваме разпространението на COVID-19, за да не му даваме възможност да се променя“, отбелязва професор Александрова.

Облекчаването на ограниченията във Великобритания беше последвано от летен прилив на инфекции, които обикновено се наблюдават през зимата - например с  респираторно-синцитиален вирус ( РCВ), парагрипни вируси и риновируси. Педиатрите в САЩ също съобщиха за увеличаване на заразените с РСВ деца. То започна през месец март 2021 г. – момент, в който обичайно инфекциите с РСВ силно намаляват -вирусът има същия профил на разпространение като грипния вирус. Тази година обаче достигна високи  стойности през лятото, когато се разпространи изключително интензивно заедно с Делта варианта на SARS-CoV-2. Подобна информация дойде  и от други страни, сред които Япония, Швейцария, Австралия и Южна Африка – в тях също е регистрирано увеличение на случаите на инфекции с РСВ след периодите на блокиране, по време, на които нивото му е било много ниско. Според специалистите причините, довели до това извънсезонно активизиране на РСВ, са основно две.  Прескачането на един сезон е довело до „натрупване“ на  деца, които все още не са се срещали с РСВ и са чувствителни към него.

Първият контакт на най-малките с РСВ се осъществява през първите 2-3 години от живота им, а инфекцията протича като най-обикновена настинка. Не е така обаче при преждевременно родени и недоносени деца и тези със заболявания на белия дроб, на сърцето, при които съществува риск вирусът да засегне долните отдели на дихателните пътища , причинявайки бронхиолит или пневмония. РСВ е сред основните причини за прием в болница и  смъртност при малки деца в световен мащаб. При по-ранни проучвания е установено, че коронавирусите, които причиняват настинки при хората, проявяват склонност да се разпространяват заедно с РСВ. Въпросът дали Делта вариантът е спомогнал за „активизирането“ на РСВ, при това извън „нормалния“ му сезон, все още няма отговор. И едно важно напомняне – това, че РСВ се развихри през лятото не означава, че през настъпилия вече есенно-зимен сезон няма отново да напомни за себе си, предизвиквайки по-сериозни огнища.

Светът вече пропусна два грипни сезона в Южното полукълбо (там той е между май и октомври, а пикът е през юли и август) – през 2020 г. и 2021 г, както и един в Северното полукълбо - през 2020/2021 г. Това стана най-вероятно заради мерките срещу разпространението на COVID-19. Не е изключено значение да имат и други фактори, включително „конкуренция“ между агресивно налагащия се SARS-CoV-2 (срещу който нямахме никакъв имунитет) и останалите респираторни вируси, които се предават също по въздушно-капков път.

По данни на СЗО от август 2021 година, нивото на циркулация на грипните вируси е било по-ниско от обичайното за това време на годината. Няма как да сме сигурни, че сценарият от Южното полукълбо, където приключващият грипен сезона беше изключително лек, ще се повтори и при нас, в Северното полукълбо. Отпускането на мерките поради широкия обхват на ваксинация срещу SARS-CoV-2 в редица държави във всички случаи е условие, благоприятстващо разпространението на грипа. „Образно казано – грипният сезон чука на вратата, но не знаем дали грипът ще влезе. Но трябва да бъдем готови да го посрещнем. Защото въпросът е по-скоро кога, а не дали грипът ще се завърне. А той изобщо не е за подценяване – по данни на СЗО грипът засяга годишно до 1 милиард жители на планетата и отнема живота на 290 000 – 650 000 души. Неслучайно седмицата от 18 октомври 2021 г. е обявена от Европейския център за контрол на заболяванията за „седмица за информираност за грипа“, отбелязва вирусологът.

Въпросът дали имунната ни система достатъчно добре си „спомня“ грипния вирус и какво е нивото на общата ни защита към него сериозно привлича интереса на специалистите.  Във всички случаи са се натрупали хора, които все още не са се срещали с грипния вирус (деца) или са по-уязвими към него. И това определено заслужава внимание. Едно от питанията ни е дали е възможно поради пропуснатите ни контакти с него и един „по-обикновен“ грипен вирус да предизвика сериозна епидемия. Според два независими математически модела (чиито резултати все още не са официално публикувани) здравната система в САЩ например, би могла да се изправи срещу 300 000 до 400 000 пациенти с грип, нуждаещи се от болнично лечение, което е почти двойно в сравнение с обичайния брой - около 200 000 души на сезон. Това би могло (ако се случи) да предизвика изключително напрежение в области, където болниците вече са пълни с пациенти с COVID-19.

Центърът за контрол на заболяванията в САЩ съветва ваксината за грип да не се отлага. Противогрипната ваксина е особено препоръчително за деца, възрастни хора на и над 65 години и хора със съпътстващи заболявания. Противогрипната ваксина не предпазва напълно от инфекция, но защитава от тежко протичане и усложнения.

Всички ваксини срещу грип вече са четиривалентни, т.е. съдържат два щама грип А и два щама грип Б. Решенията за състава на противогрипните ваксини се вземат месеци преди грипния сезон във всяко полукълбо, така че да са произведени и налични навреме за настъпването му. Основават се на анализа на данните за разпространението на грипните вируси в световен мащаб, които се събират целогодишно от специална мрежа към СЗО, включваща лаборатории и институции в 123 държави.  Ваксините срещу грип и COVID-19 могат да се прилагат без значение от интервала помежду им, включително в един и същи ден. Някои фирми разработват комбинирани ваксини срещу двата вируса, но те все още не са налични. Познатите ни противоепидемични мерки също помагат за предпазване от инфекция както с грип, така и със SARS-CoV-2.

Грипът и коронавируса се срещнаха и циркулираха заедно в началото на пандемията – в края на 2019 г. и началото на 2020 г., когато противоепидемичните мерки все още не бяха наложени. Възможно е един и същи човек да бъде инфектиран едновременно и с двата вируса, но не знаем колко често се случва това. Наличните данни показват, че грип А повишава чувствителността към SARS-CoV-2 и двойната инфекция предопределя по-тежко заболяване.  От една страна, инфекцията с грипен вирус тип А улеснява заразяването със SARS-CoV-2, тъй като повишава изявата на входната му врата върху клетките (рецептора АСЕ2). Освен това всеки вирус се стреми да потисне имунния отговор на гостоприемника, а два вируса биха се справили по-добре заедно. Повечето случаи на такава съвместна инфекция са при възрастни хора, т.е. при онези, които най-малко могат да си го „позволят“.

 

Подобни статии