31 юли - Денят на африканските жени

Денят на африканските жени. Отбелязва се от 1974 г. по инициатива на Общоафриканската организация на жените (до м. юли 1974 г. - Общоафриканска конференция на жените). Годишнина от първата Общоафриканска конференция на жените /1962/ в Дар ес Салам, Танзания.

В България се отбелязва:

Празникът на град Стрелча. Отбелязва се през последната събота на м. юли съгласно решение на Общинския съвет от м. май 2006 г., уточни БТА.

На този ден у нас:

1877 - Град Стара Загора е превзет и опожарен от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878), след като на 22 юли (10 юли ст. ст. 1877) градът е освободен от руските войски. След тежки отбранителни боеве срещу 40-хиляден турски отряд на 31 юли градът е превзет и опожарен от турците. Броят на убитите е между 7850 и 14 500 души. В храма и двора на църква та "Света църква" са избити над 2500 души. Много жени и деца са отвлечени в робство. В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. Градът остава 5 месеца в ръцете на турците. На 13 януари (1 януари ст. ст. 1878 г.) е освободен повторно. Възстановяването на Стара Загора започва веднага след освобождението на България. На 5 октомври 1879 г. княз Алеко Богороди полага символичния основен камък. Градът се превръща в първия следосовобожденски град с модерен облик.
1893 - Произведени са избори за 7-о Обикновено народно събрание. Спечелени са от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов, която получава 132 мандата, при 13 на опозицията.
1938 - Подписано е Солунското споразумение между България и държавите от Балканския пакт. Договарящите се страни се задължават да се въздържат до прибягването на сила в техните взаимоотношения. Съгласяват се да се откажат от прилагането на постановленията, които се съдържат в част IV (Военни, морски и въздушни клаузи) на Ньойския договор (1919) и от решенията на Лозанската конференция (1922-1923) относно границите на Тракия. Инициатор за споразумението е Англия, подкрепена от Франция. Чрез него двете страни се опитват да уредят отношенията между България и Балканския пакт, да отслабят напрежението между балканските държави, за да се създаде бариера пред германо-италианското проникване към Проливите на Близкия изток. Държавите от Балканския пакт се стремят да предотвратят изострянето на напрежението на Балканите и да подсилят възможностите си за отбрана на границите си срещу очертаващата се опасност от фашистки държави. Със споразумението се премахва част от несправедливите и накърняващи независимостта на България постановления на Ньойския договор, но не се решават политическите спорове между балканските държави. Със сключването на споразумението България не променя позицията си спрямо Балканския пакт.
1961 - Създадено е първото в България външнозастрахователно и презастрахователно акционерно дружество "Булстрад" (дн. ЗАД "Булстрад Виена иншурънс груп").
Учредява се с Постановление 155 на Министерския съвет от 31 юли 1961 г. с цел да обслужва търговския стокообмен, всички видове транспортно застраховане, международния туризъм, задграничното строителство и редица други български интереси в чужбина - до появата на частни застрахователни компании през 1989 г. През м. юли 1999 г. e подписан договор за продажба на 31 процента от акциите на "Булстрад" на "Ти Би Ай Ейч Груп". В рамките на следващите седем години "Ти Би Ай Ейч Груп" (чрез БЗП Груп ЕАД) придобива 97 процента от капитала на "Булстрад". В средата на м. април 2007 г. се финализирана сделката, с която "Виена иншурънс груп" придобива мажоритарен дял от акционерния капитал на "Булстрад".
1992 - Народното събрание ратифицира Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Конвенцията е подписана на 4 ноември 1950 г. в Рим, Италия. От страна на България е подписана на 7 май 1992 г. и след ратифицирането й влиза в сила за страната от 14 август 1992 г. Конвенцията разглежда мерките за колективното гарантиране на осъществяването на някои права, провъзгласени от Общата декларация на ООН за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г.
1997 - Народното събрание приема Закон за герба на Република България. Според закона Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна, които стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата". Проектът за държавния герб е изработен от художника Кирил Гогов и скулптора Георги Чапкънов.
2001 - На официална церемония народната певица Валя Балканска осъществява първия официален телефонен разговор чрез мобилната мрежа на "Глобул" (от 2014 г. "Теленор").
2001 - Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация подписва договор за продажба на 79 процента от капитала на "Стоков базар Илиянци" ЕООД с "Търговски център Тракия" АД, Пловдив. Подписан е договор за продажба и на 75 процента от капитала на "Телекомплект" ЕАД със софийската "Телекомплект РМД".
2002 - Народното събрание приема Закон за амнистията, според който българските граждани, които са се отклонили по религиозни причини от военна служба в периода от 13 юли 1991 г. до 31 декември 1998 г., се освобождават от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказанието.
2011 - В Стрелча е открит паметник на хан Аспарух по повод 1330 годишнината от основаването на българската държава (681). Автори са монголски скулптори, завършили образованието си в България. Височината на монумента е 681 см, които символизират годината на образуването на българската държава. Постаментът е висок 4,20 м. а скулптурата на конника е висока 3 м и изобразява воин с всички символи на прабългарите. На щита е изобразен кацнал орел с разперени крила, а на шлема на конника е поставен знакът на Тангра.
2013 - Прокуратурата внася в Софийския градски съд обвинителен акт срещу Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи (2009-2013). Цветан Цветанов е обвинен, че отказал разпореждане за прилагане на СРС срещу Орлин Тодоров - бивш директор на РЗБОП във Велико Търново.
2014 - Българският алпинист Боян Петров изкачва втория по височина връх в света К2 (8611 м) в планината Каракорум, на границата между Пакистан и Китай. Боян Петров е първият българин, изкачил върха. Преди К2 алпинистът изкачва още два осемхилядници през лятото на 2014 г. - Канчендзьонга на 20 май 2014 г. и Броуд пик на 23 юли 2014 г., с което става и първият българин, изкачил 3 осемхилядника за 100 дни. Двойното му изкачване - на Броуд Пик и К2 за 8 дни, е и световен рекорд. С изкачването му на К2 той става и първият диабетик в света, успял да се качи на такава височина.
2016 - Пожар в землищата на селата Бориславци, Малки воден и Горно поле в община Маджарово засяга общо 8000 декара площ, от които 2500 декара широколистна гора. В потушаването участват 200 души и хеликоптер Ми-17 от 24-та авиобаза Крумово. Пожарът е овладян на 1 август 2016 г. Установено е, че причина за избухването му е огън за приготвяне на зимнина.
2017 - На околовръстния път на Долна Митрополия заместник-министърът на околната среда и водите Красимир Живков прави първа копка на строителството на водопроводни и канализационни мрежи и обновена пречиствателна станция за отпадни води - част от големия интегриран воден цикъл Плевен-Долна Митрополия. Ще бъдат изградени 75 км нова водопроводна мрежа, 85 км канализационна мрежа, помпени станции и напълно обновена пречиствателна станция за модерно пречистване на отпадни води, която е амортизирана с близо 30-годишна давност. Общият размер на инвестицията от 117 150 300 млн. лв. Безвъзмездната финансова помощ е близо 88 млн. лв., има финансово участие и на държавата, и на общините.
2018 - Президентът Румен Радев налага вето на Закона за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, приет на 25 юли 2018 г. като оспорва 16 негови разпоредби. Държавният глава счита, че с тях уредбата се отдалечава от основни конституционни начала и деформира традиционни принципи и постижения на административното право. Ще се намали интензитетът на защитата на правата на гражданите и юридическите лица относно актове, издавани от позицията на власт и изискващи подчинение. Също така според него тези разпоредби ще се отразят неблагоприятно на ролята на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразните действия и произвола на администрацията. Държавният глава изразява несъгласие с разпоредбите относно правилата за подсъдността, закритите съдебни заседания, драстично увеличените такси в касационното производство и премахването на касационната инстанция в редица специални закони.
2019 - В София отваря врати специализиран кабинет за консултации по кърмене. Той се намира в Специализираната болница за активно лечение по акушерство и гинекология "Майчин дом" и ще консултира настоящи и бъдещи майки по всички въпроси, свързани с естественото хранене на новородените в първите месеци от живота.
2020 - Президентът Румен Радев освобождава с указ бригаден генерал Красимир Станчев от длъжността началник на Националната служба за охрана (НСО). С друг указ президентът определя заместник-началника на НСО полк. Емил Тонев да изпълнява правомощията на началник на службата.

На този ден по света:

1919 - Във Ваймар, Германия, с 262 гласа "за" и 75 "против" Ваймарското национално събрание приема Ваймарската конституция, която оформя замяната на монархията с парламентарна република. Конституцията е подписана от първия президент на Ваймарската република Фридрих Еберт на 11 август 1919 г. и влиза в сила на 14 август 1919 г. С нея се въвеждат право на жените да гласуват, правото на профсъюзно сдружаване, участие на работниците в управлението на предприятията чрез работнически съвети и отделението на църквата от държавата. Ваймарската република е буржоазно-парламентарна република образувана след абдикацията на кайзер Вилхелм Втори на 9 ноември 1918 г., принуден да се откаже от престола и да напусне страната, след началото на Ноемврийската революция в Германия (1918-1919) предизвикана от поражението на Германия по време на Първата световна война (1914-1918). Републиката съществува до установяването на национално-социалистическата диктатура на Адолф Хитлер (1933).
1925 - Еднодневна стачка на английските миньори, известна като "Червения петък", която завършва с приемане на исканията на стачниците от страна на правителството.
1932 - Произведени парламентарни избори в Германия. Най-много места печели Националсоциалистическата (нацистка) партия - 230, следвана от Социалдемократическата партия с 133 места. Двете партии не могат да постигнат компромис при сформирането на коалиционно правителство.
1954 - Първо изкачване на връх К-2 /8611 м/ (Чогори или Годуин Остен). Той е вторият по височина връх на земята, след Еверест. Намира се в планината Каракорум, на границата между Пакистан и Китай. Изкачването е осъществено от италианците Лино Лачедели и Ачиле Компаньони.
1956 - В Москва, СССР, е открит олимпийският комплекс "Лужники". Открит е като Централен стадион "Владимир И. Ленин", а сегашното си име носи от 1992 г.
1987 - Сблъсъци на ирански поклонници със саудитска полиция в Мека, Саудитска Арабия. Загиват 402 души. Сблъсъците са в навечерието на традиционното поклонение "хадж". В Иран при управляващата класа преобладават мюсюлманите шиити, а в Саудитска Арабия - мюсюлманите сунити.
1991 - В Москва, СССР, президентите на СССР и САЩ Михаил Горбачов и Джордж Буш подписват Договора за съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ-1). Влиза в сила на 5 декември 1994 г. Договорът предвижда съкращаване на американските бойни глави от 9986 на 8556 и на съветските от 10 237 на 6449 за период от 7 години. Срокът на действие на договора изтича на 5 декември 2009 г.
2002 - Папа Йоан Павел Втори канонизира индианеца Хуан Диего, живял през XVI в., пред 22 000 души в столицата Мексико, последна спирка от 11-дневната обиколка на папата в Северна и Централна Америка. Това е първият индиански светец на американския континент.
2003 - Израел обявява приключването на работите по изграждането на първия участък с дължина 140 км от т. нар. защитна стена между Израел и палестинските територии на Западния бряг на река Йордан.
2006 - Кубинският лидер Фидел Кастро предава временно държавните си функции - първи секретар на Комунистическата партия, главнокомандващ въоръжените сили, председател на Държавния съвет и на Министерския съвет, на по-малкия си брат Раул Кастро. Предаването на властта е направено временно, за да се позволи на комунистическия лидер да се възстанови след претърпяна операция. На 19 февруари 2008 г. Фидел Кастро се оттегля официално от поста председател на Държавния съвет. На 24 февруари 2008 г. Националното събрание на народната власт (парламента) избира на негово място Раул Кастро.
2007 - В Пномпен, Камбоджа, Международният трибунал за престъпленията на червените кхмери повдига първото обвинение за престъпления срещу човечеството срещу Кайнг Кхег Иев (известен като "Холандеца") - директор на център за изтезания С-21 в Пномпен.
2008 - Във Великобритания започва да работи "Салаам Халал" - първата застрахователна компания, ръководена от принципите на исляма. Тя зачита принципите на ислямското застраховане ("Такафул") за разпределяне на рисковете между всички клиенти. Избягват се фирми, занимаващи се с търговия с алкохол или лихварство; ако в края на годината има излишък от пари, той се преразпределя между клиентите под формата на отстъпка при подновяване на застраховката.
2009 - В Сърбия парламентът приема нов закон за информацията, в който се предвиждат големи глоби за клевета. Според закона вестник, който публикува клеветническа информация, трябва да плати глоби, които достигат до стойността на едноседмичните им продажби. Електронните медии трябва да плащат еквивалентната стойност от продадени реклами.
2010 - В Япония е публикуван доклад на Министерството на вътрешните работи и комуникациите за демографската ситуация в страната. Според документа през 2009 г. жителите на Япония са наброявали 127 057 860 души - с около 18 хиляди по-малко от предходната година. Населението е намаляло за пръв път от три години. Основният демографски проблем на Япония през последните години е спадът в раждаемостта, сочи докладът. Единствен фактор, който го компенсира, е голямата продължителност на живота, но той предизвиква друг проблем - нацията остарява. Почти една четвърт от японците в момента са надхвърлили 65-годишна възраст. Според прогнозите, към средата на века Япония, наред с Русия, ще отпадне от групата на 10-те страни с най-голямо население.
2013 - В Прищина, Косово, парламентът приема 8 закона, важни за европейската интеграция на страната. С мнозинство гласове са приети законите за чужденците, за политическото убежище, за косовското гражданство, за превенцията и борбата срещу търговията с хора, за международното сътрудничество, за сътрудничеството в интегрираното (съвместно) управление на границите, за контрола на държавната граница и за финансирането на политически субекти. Освен тези закони парламентът приема и законите за ратификация на споразуменията със Световната банка, с Ислямската банка за развитие и Европейската инвестиционна банка.
2014 - Президентът на Сиера Леоне Ърнест Баи Корома обявява извънредно положение във връзка с епидемията от хеморагична треска ебола.
2015 - Президентът на Тунис Бежи Каид Есебси удължава извънредното положение в страната с още два месеца, считано от 3 август 2015 г. На 26 юни 2015 г. е извършено нападение от въоръжен мъж в морския курорт Сус, при което са убити 38 туристи, повечето британци. Преди това на 18 март 2015 г. също има атака срещу туристи в музея "Бардо" в столицата Тунис.
2016 - Американският скайдайвър (скачач без парашут) Люк Айкинс успява да се приземи успешно след скок от височина 7600 м в южната част на щата Калифорния, САЩ. Както е планирано, след около 2-минутно свободно падане той уцелва точно спасителната мрежа с размер на една трета от футболно игрище (около 30 на 30 м). Така той става първият човек, скочил без парашут и приземил се върху спасителна мрежа.
2017 - В Кабул, Афганистан, пред входа на посолството на Ирак, атентатор самоубиец се взривява с кола бомба пред вратите на дипломатическата мисия. Други трима нападатели влизат в сградата, откъдето водят битка срещу афганистанските сили за сигурност. На сградата на посолството са нанесени големи щети - разбити са прозорци, няколко стаи са силно опожарени. Отговорност за атентата поема групировката "Ислямска държава". Нападението срещу иракското посолство е извършено само две седмици, след като иракският посланик в Афганистан Фараздак ал Гали на пресконференция отбелязва успеха на иракските сили, освободили Мосул от джихадистката организация.
2018 - Ръководителят на Управлението за гражданско въздухоплаване на Малайзия Азхарудин Абдул Рахман подава оставка, за да поеме отговорност след като следствен доклад за изчезването на полет MH370 на Малайзийските авиолинии през 2014 г. отчита пропуски в работата на авиодиспечерската служба. Докладът повдига възможността самолетът да е похитен, въпреки че няма категорични доказателства защо той се е отклонил от курса и е летял седем часа след прекъсване на комуникациите. Самолетът с 239 души, пътуващ от Куала Лумпур за Пекин, изчезва на 8 март 2014 г. и се предполага, че се е разбива в южната част на Индийския океан.
2019 - В зоопарка в Сан Диего, САЩ, се ражда южен бял носорог, заченат чрез изкуствено осеменяване. От зоопарка отбелязват, че това е "исторически етап" в борбата за спасяване на вида, който е застрашен от изчезване. Популацията на южните бели носорози в природата включва около 18 000 екземпляра, а само два северни бели носорога са останали в света, като и двата екземпляра са женски.
2020 - Специалният съд в Белград, Сърбия, осъжда на 9 години затвор наркобоса Дарко Шарич по обвинение в организиране на престъпна група, изпрала 22 млн. евро, придобити от контрабанда на кокаин. Съучастниците на Дарко Шарич, включително бивш негов адвокат, получават от 2 до 7 години затвор. Парите от кокаина са прехвърляни в Сърбия чрез офшорни компании и внасяни на сметките на местни фирми и отделни банки. Тези средства били използвани за приватизация на държавни компании и покупка на недвижими имоти и земи. Дарко Шарич се намира в Окръжния затвор в Белград от м. март 2014 г., когато се предава на сръбските власти след дългогодишно укриване от правосъдието.

Родени на този ден българи:

проф. Жеко Радев, географ, геоморфолог и педагог /1875-1934/.
Редактор на сп. "Естествознание и география" (1919-1927). Декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1927-1928). Един от основателите на Българското географско дружество (1918). Прави първите системни геоморфологични изследвания в България. Автор на "Карстови форми в Западна Стара планина" (1915), "Природна скулптура по високите български планини" (1920), "Има ли следи от дилувиалнозаледяване по Витоша" (1926) и др.
проф. Никола Пенчев, химик /1901-1983/.
Работи в областта на анализа и геохимията на благородните газове, хидрохимията на редките разсеяни елементи. Дава първите в света количествени аналитични методи и първите геохимични данни за неона, създава първите в света методи за пълен анализ на всички благородни газове в природни обекти (главно в термоминерални води), спектрални методи за анализ на криптон и ксенон и нови - за хелий и аргон. Ръководител на катедрата по аналитична химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1943-1971). Хоноруван преподавател във Фармацевтичния факултет на при Научноизследователския военномедицински институт /дн. Военномедицинска академия/ в София (1952-1959). Има над 80 публикации у нас и в чужбина. В съавторство с проф. Борис Загорчев написва учебниците "Кратък курс по аналитична химия", "Курс по аналитична химия" и "Качествен анализ". Носител на носител на Димитровска награда (1959).
проф. Веселин Стайков, художник живописец и график /1906-1970/.
Работил е в Държавната печатница (1933-1970). Консултант към Министерството на съобщенията (1944-1970). От 1946 г. е преподавател в Художествената академия. Декан на Факултета за изящни изкуства в Художествената академия (1962-1964). Обогатява тематично българската графика, внася нови моменти в графичните техники. Създава гравюри на дърво, офорти и литографии. Негови творби са представяли българското изобразително изкуство на международни изложби в десетки страни по света. Има самостоятелни изложби в Мюнхен, Германия (1938), Прага, Чехия (1953), Берлин, Лайпциг и Потсдам, Германия (1961). Носител на златен медал от Парижкото изложение (1937).
Камен Калчев (ист. име Петър Митев Калчев), писател /1914-1988/.
Редактор във в. "Септемврийче" (1946-1948). Главен редактор (1957-1959) и директор на издателство "Български писател" (1960-1962). Главен редактор на сп. "Септември" (май 1966-8 април 1975). Председател на Съюза на българските писатели (9 юли 1962-31 март 1964). Автор на романите "Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров." (1949), "Живите помнят" (1950), "На границата" (1953), "Двама в новия град" (1989) и др. Пише и произведения за деца, пътеписи, драми и очерци. Лауреат е на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Народен на деятел на културата" (май 1972). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1964), на орден "Георги Димитров" (1974), на литературната награда на името на Елин Пелин (1978, 1979), на Националната литературна награда "Михалаки Георгиев" (април 1987) и др.
Емануил Дарев, писател /1924-2005/.
Работил е като сътрудник в Българското национално радио, Българската национална телевизия, Българска кинематография, в. "Народна култура", в. "Литературен форум", в. "Отечествен вестник", в. "Вечерни новини", в. "Работническо дело" и др. (1950-1959). Автор е на "Обич и мъка", "Възвърната пролет", "Интимна история", "Неспокойствие", "Инфарктно време" и др.
Спас Георгиев (Спас Петров Георгиев), политик и дипломат /1930-2000/.
Заместник-министър на външната търговия (27 май 1986-28 декември 1987). Посланик на България в Швейцария (16 септември 1988-12 юли 1991).
Проф. Иван Ничев, режисьор /1940/.
Работил в Студия за късометражни филми и в театър в Полша (1966-1968), в студия "Време" (1968-1970), в Студия за игрални филми "Бояна" (1970-1990). Бил е (от 1975) преподавател по филмова и телевизионна режисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Бил е декан на факултета по екранни изкуства. Режисьор е на документални и повече от 15 игрални филма: "Спомен" (1974), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Бумеранг" (1979), "Бай Ганьо тръгна по Европа" (1991), "Любовни сънища" (1994) и др. Носител на наградата "Златен век" звезда на Министерство на културата (21 май 2015), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1981), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството (16 ноември 2020).
Маргарит Николов, режисьор /1945/.
Режисьор е на филмите "Кратка изповед" (1972) , "Дневна светлина" (1974), "По дирята на безследно изчезналите" (1979) и др.
Паскал Андонов, поет /1947-2011/.
Работил е уредник в Националния литературен музей. Автор е на стихосбирките "Живея в младост" (1983) и "Дом над покрива" (1986), сборниците с разкази "20 пар-оди-иТ88" (1994) и "Амин за живота" (2001), публицистичната книга "Не умирай. Лечители на безнадеждни случаи" (1992).
Велко Кънев, актьор /1948-2011/.
Играл е в театъра в Сливен (1973-1976), в Държавния сатиричен театър (1976-1979) и от 1979 г. - в Народния театър "Иван Вазов". Участвал е във вокални и телевизионни програми с групата НЛО и в предаването "Клуб НЛО". Участвал е във филмите "Бой последен" (1977), "Матриархат" (1977), "Мъжки времена" (1977), "Оркестър без име" (1982), "Бон шанс, инспекторе!" (1983), "Да обичаш на инат" (1986) и др. Носител на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за поддържаща мъжка роля заедно с колегите си от спектакъла "12 разгневени мъже" (1991), на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за най-добра мъжка роля за моноспектакъла "Великденско вино" (1994), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (2 октомври 2008).
Тодор Токин, юрист и журналист /1950/.
Работил е в Българско национално радио. Репортер във в. "Труд" (1993-2005). Бил е завеждащ отдели "Общество" и "Вътрешна информация", и политически наблюдател във вестника. Работил е във в. "Атака". Бил е отговорен редактор в сп. "Лидер", изпълняващ длъжността главен редактор на в. "Поглед" и първи заместник главен редактор на в. "Поглед", заместник главен редактор на в. "Класа". Главен редактор на в. "Българска армия" (2010-2014). Автор е на анализи и коментари по вътрешно- и външнополитически теми.
Станимир Илчев, политик /1953/.
Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Наблюдател в Европейския парламент (26 септември 2005-31 декември 2006). Депутат в Европейския парламент (1 януари 2007-1 юли 2014) от Групата на Алианса на либерали и демократи за Европа (ALDE). Заместник-председател на партия "Националното движение за стабилност и възход" /НДСВ/ (6 юли 2012-27 юни 2015), от 27 юни 2015 г. е съпредседател на партията.
Димо Райков, писател /1954/.
Автор на романите "Стълба от камък", "Жребият", "Мигът на невестулката", "Писма до мъртвия брат", "Пансионът", "Париж, моят Париж", "BG емигрант в Париж", "55 тайни на Париж", "Кестени от Париж", "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза", "Диагноза: Българин в чужбина", "Париж - радостта от живота...", "Анхедония" и др. Превеждан е в чужбина. Неговите книги се намират сред 15-те най-известни и големи библиотеки в света.
Кристина Димитрова, естрадна певица /1960/.
Била е солистка на оркестрите "Феротон", "Спектър", "Метроном", "София" и "Динамит брас бенд". Има издадени 12 албума, част от които с певеца Орлин Горанов.
Владимир Каролев, икономист и политик /1961/.
Член на Съвета на директорите на "Българска фондова борса -София" (21 декември 2001-септември 2002). Общински съветник в Столичния общински съвет (октомври 2003-30 март 2012). Член на Политическия съвет на Национално движение за стабилност и възход /НДСВ/ (3 юни 2007-6 юли 2012). Бил е мениджър и старши мениджър на "Кей Пи Ем Джи", "Баренц груп" и изпълнителен директор на инвестиционния фонд ECM. Преподавател по "Управление на инвестициите" в Магистърската програма на Сити Юнивърсити Сиатъл, САЩ. Има над 2500 публикации в печатните и над 1200 в електронните медии, радиото и телевизията.
Константин Каменаров, журналист /1964/.
От 1992 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ) като репортер в "По света и у нас". До 1999 г. е водещ и редактор на централните информационни емисии, редактор и водещ на публицистичното предаване "Панорама" и ръководител на новинарския екип на "Ефир 2". През 1999 г. е говорител на правителството на Иван Костов, а след това е говорител на мобилния оператор "Мтел" (дн. А1). Оперативен директор в БНТ (2011-2013). Работи като консултант и лобист към компанията "Ernst and Young" (2013-2017). Генерален директор и председател на Управителния съвет на БНТ (1 септември 2017-24 април 2019).
Христо Терзийски, служител на Министерството на вътрешните работи /1968/.
От 1996 г. е служител в сектор "Криминална полиция" на 6-о районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). Заместник директор на СДВР (м септември 2009- 224 февруари 2015). Директор на Главна дирекция "Национална полиция" в Министерство на вътрешните работи (24 февруари 2015-24 юли 2020). Министър на вътрешните работи (20 юли 2020-12 май 2021).

На този ден са родени и:

Жан Батист Гаспар Дебюро (ист. име Ян Кашпар Дворжак), френски актьор мим /1796-1846/.
Франсоа Жеварт, белгийски композитор и музиковед /1828-1908/.
Василий Слепцов, руски писател /1836-1878/.
Робер Планкет, френски композитор /1848-1903/.
Милтън Фридман, американски икономист /1912-2006/.
Автор е на около 20 книги, много от които в съавторство с други икономисти, сред които "История на парите на САЩ" (1963), в която твърди, че Голямата депресия (1929-1939) е предизвикана не от краха на фондовия пазар, а от неправилното управление на паричното предлагане от страна на централната банка. Автор е на "Капитализъм и свобода" (1962), в която обосновава необходимостта да се намали до минимум намесата на държавата в пазарната икономика. Установява, че опитите на държавата да стимулира потребителското търсене и да създаде нови работни места води само до засилване на инфлацията и отслабването на икономиката. Носител на Нобеловата мемориална награда за икономически науки за 1976 г. за постижения в областта на анализа на потреблението, историята на паричното обращение и за разработки на монетарната теория, а така също за демонстриране на сложността на политиката на икономическата стабилизация.
Луи дьо Фюнес, френски комедиен актьор /1914-1983/.
Участвал e във филмите "Полицаят от Сен Тропе" (1964), "Голямата разходка" (1966), "Кацнал на едно дърво" (1971), "Приключенията на равина Жакоб" (1973), "Крилце или кълка" (1976), "Скъперникът" (1980), "Зелева супа" (1981), "Полицаят и полицайките" (1982) и др. Носител на наградата "Сезар" (1980).
Хосе Емилио Сантамария, уругвайски и испански футболист и треньор /1929/.
От 1958 г. се състезава за Испания. С "Реал Мадрид" (Испания) печели четири пъти турнира Европейска лига /дн. Шампионска лига/ (1958, 1959, 1960, 1965).
Юрий Белов, съветски актьор /1930-1991/.
Участвал е във филмите "Майски звезди" (1959), "Жажда" (1959), "Леон Гарос търси приятел" (1960), "Човекът от нищото" (1961), "Кралицата на бензиностанцията" (1962), "Дай книга на жалбоподателя" (1964), "Старите разбойници" (1971) и др.
Олег Попов, руски цирков артист /1932-2016/.
Работи в Московския държавен цирк от 1955 г. Известен като "Слънчевия клоун". Най-популярен е героят му Иванушка - с черно сако, червена папийонка, карирана шапка и руса перука. Той използва в номерата си еквилибристика, акробатика, жонглиране и бутафода. Работил е в съветската телевизия, снимал се е в детското предаване "Будилник", участвал е във филмите "Приключенията на жълтия куфар", "Късолапият приятел", Синята птица", "Мама" и др. От 1991 г.живее със съпругата си Габриел, също циркова артистка, в Германия. През 2015 г. след 25-годишно отсъствие той за първи път пристига в Русия на фестивала на цирковото изкуство "Мастер" в Сочи, където е удостоен със званието "Легенда на цирка". Народен артист на СССР (1969).
Роберт Стуруа, грузински режисьор и актьор /1938/.
Народен артист на СССР (1982). Носител на Държавната награда на СССР (1979) и на Държавната награда на Русия (1999). Неговата постановка "Хамлет" от Уилям Шекспир на сцената на театър "Риверсайд Стьюдиоз" (1992) в Лондон, Великобритания, е сред 10-те най-добри световни постановки на "Хамлет" по оценка на Международното шекспирово общество.
Ларс Баструп, датски футболист /1955/.
С "Хамбургер ШФ" (Германия) печели турнирът Купа на европейските шампиони /дн. Шампионска лига/ (1983).
Пол Дюшене, френски състезател по фигурно пързаляне (двойки) и треньор /1961/.
Танцува със сестра си Изабел Дюшене. До 1985 г. се състезават за Канада. Световни шампиони са през 1991 г. в Мюнхен, Германия. Носители на сребърен медал от Олимпийските игри през 1992 г. в Албервил, Франция.
Джоан Роулинг, британска писателка /1965/.
Книгите й се издават под името Дж. К. Роулинг, като като К. е съкръщение от Катлин, което е името на баба й. Авторка е на поредицата на издателство "Блумсбъри" на детските книги за магьосника Хари Потър - "Хари Потър и Философският камък" (1997), "Хари Потър и Стаята на тайните" (1998), "Хари Потър и затворникът от Азкабан" (1999), "Хари Потър и Огненият бокал" (2000), "Хари Потър и Орденът на феникса" (2003), "Хари Потър и Нечистокръвния принц" (2005) и "Хари Потър и Даровете на Смъртта" (2007). Пиесата й "Хари Потър и прокълнатото дете" (2016), поставена на Бродуей в Ню Йорк (САЩ) е удостоена със шест театрални награди "Тони" (2018). Носителка на Ордена на Британската империя за заслуги в детската литература (2001).
Антонио Конте, италиански футболист и треньор /1969/.
С "Ювентус" (Италия) печели турнирът Шампионска лига (1996) и турнирът Купата на УЕФА (1993).
Николин Сауербей, нидерландска състезател по сноуборд /1979/.
Олимпийска шампионка през 2010 г. във Ванкувър, Канада. Печели сребърен медал на Световното първенство през 2011 г. в Ла Молина, Испания.
Карлос Марчена, испански футболист /1979/.
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка, златен медал от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария и сребърен медал от Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, Австралия. С "Валенсия" (Испания) печели турнирът Купата на УЕФА /дн. Лига Европа/ (2004) и Супер купата на УЕФА (2004).
Майкъл Брадли, американски футболист /1987/.
Виктория Азаренка, беларуска тенисиска /1989/.
На Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания, печели златен медал (смесени двойки) и бронзов медал (индивидуално). Печелила е 4 пъти турнири от "Големия шлем" - 2 на сингъл и 2 на смесени двойки. Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) /30 януари 2012/.

Това е денят на смъртта на:

Игнатий Лойола, испански теолог /1491-1556/.
Основател на Йезуитския орден (1534).
Дени Дидро, френски писател и философ /1713-1784/.
Представител на френските материалисти от 18 век. Автор на романите "Монахинята" (1760), "Племенникът на Рамо" (1761 г.) и др. Заедно с Жан льо Рон д'Аламбер написват в 28 тома "Енциклопедия", известна още като "Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите" (1751-1772).
Самюъл Уилсън, американски търговец /1766-1854/.
Конгресът на САЩ с резолюция от 15 септември 1961 г. признава Самюъл Уилсън за прототип на израза, считан за национален символ на страната - Чичо Сам. Инициалите му (U.S.) Uncle Sam са и съкращение на "United States".
Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер /1823-1849/.
Един от водачите на Унгарската буржоазна революция (15 март 1848-13 август 1849). Загива в битката при град Шегешвар.
Стефан Караджа (ист. име Стефан Тодоров Димов), български войвода, участник в националноосвободителното движение /1840-1868/.
Участник в Първа българска легия (1862) и във Втората българска легия (1867-1868) в Белград. През пролетта на 1868 г. заедно с Хаджи Димитър сформира чета от българската революционна емиграция в Румъния с около 130 души за преминаване през р. Дунав в България. На 6 срещу 7 юли четата минава на българския бряг при с. Вардим (устието на р. Янтра) и се отправя към Стара планина. Открита и нападната от турската войска, четата води тежки боеве. Стефан Караджа е ранен и пленен след битката в Канлъдере (при с. Вишовград, Търновско). Изправен е пред извънреден турски съд и осъден на смърт чрез обесване. Умира от раните си в затвора. Погребан е от Тонка Обретенова (баба Тонка).
Жан Жорес, френски политик, историк и философ /1859-1914/.
проф. Георги Павлов, български ветеринарен лекар, учен и обществен деец /1881-1945/.
Теоретик и организатор на обществената ветеринарна медицина в България. Инициатор е за сключване на международни ветеринарни конвенции. Основоположник на общата зоопрофилактика и на историята на ветеринарната медицина в България. От 1910 г. работи последователно като ветеринарен лекар, районен ветеринарен инспектор, началник на ветеринарните отделения при Министерство на земеделието. Един от основателите на Ветеринарномедицинския факултет (1923) на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Инициатор е на приемането на Закон за санитарно-ветеринарната служба в България от 1924 г. От 1925 г. е преподавател в Катедрата по ветеринарна полиция и администрация и съдебна ветеринарна медицина с подвижна клиника на университета. Декан на ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1937-1942). Един от учредителите на Съюза на научните работници в България (30 октомври 1944) и негов председател (1944-1945). Автор е на трудовете: "Ветеринарната служба у нас и нейната организация" (1925), "Постижения на обществената ветеринарна медицина" (1930) и др.
Корнел Макушински, полски писател /1884-1953/.
Аспарух Лешников (Ари), български шлагерен певец /1897-1978/.
С вокалния секстет "Комедиен хармонистс", сформиран в Берлин, Германия, записва 234 грамофонни плочи и изнася стотици концерти (1928-1934). Заедно с част от изпълнителите на групата формира нова група - "Дас мастерсекстет", с която пее до 1941 г. Изпълнител на популярни стари градски песни от 20 в. - "Горчиво кафе", "Белокаменна чешма", "За нашата раздяла", "Страстно обичам жените", "Шепотът на вълните", "Танцувай, циганко" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977). Почетен гражданин на Хасково (2017, посмъртно).
Пол Хенри Спаак, белгийски политик /1899-1972/.
Министър-председател на Белгия (15 май 1938-22 февруари 1939; 13 март 1946-31 март 1946; 20 март 1947-11 август 1949). Генерален секретар на НАТО (16 май 1957-21 април 1961).
Антоан дьо Сент-Екзюпери, френски писател и летец /1900-1944/.
Автор е на повестта "Малкият принц" (1943), на романите "Южна поща" (1928), "Нощен полет" (1931), "Земя на хората" (1939) и др.
Рихард Кун, австрийски химик /1900-1967/.
Той изследва полиените - органични съединения със спрегнати двойни връзки, каротиноидите - пигменти, които определят цвета на доматите, морковите, кравето масло и перата на канарчето, каротина - пигмент, открит в морковите, както и водоразтворимите витамини от група В. Директор на института "Кайзер Вилхелм" (от 1950 г. "Макс Планк") за медицински изследвания (1937-31 юли 1967). Носител на Нобелова награда за химия за 1938 г. за работата му върху каротеноидите и витамините. През 1939 г. той изолира адермин (витамин В6), като определя химическия състав и структурата на това вещество, което регулира метаболизма на нервната система, и успява да го синтезира.
акад. Владимир Топенчаров (Владимир Евтимов Топенчаров), български журналист, историк и политик /1905-1997/.
Един от основателите и редактор на нелегалния в. "Отечествен фронт" (1942), главен редактор на вестника (1944-1958, с прекъсвания). Директор на печата към Министерството на външните работи (август 1945-1947). Преподавател по обща история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1949-1964). Заместник-министър на външните работи (1947-октомври 1949). Председател на Съюза на българските журналисти (1957-януари 1958). От 1962 г. е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (5 ноември 1964-18 декември 1972) и в Холандия (16 септември 1965-1968). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-1986). Автор е на "150 години Франция от 1789 до 1935" (1939), "Портретът на Паисий" (1961), "Българската журналистика 1885-1923" (3 тома, 1963-1986), "Ключове на журналистиката" (1972) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (април 1955), на орден "Народна република България" първа степен (април 1966), на орден "Академични палми" на Франция (25 ноември 1986). Удостоен със званието "Народен деятел на културата" (май 1967). Първи носител на голямата наградата за цялостно творчество "Георги Кирков" на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).
Валентина Топузова-Торбова, български преводач /1918-2008/.
Превежда философските съчинения на Имануел Кант и Фридрих Шилер. Носител на наградата на Съюза на преводачите в България през 1982 г. за превода на съчинението на Шилер "Естетика".
акад. Кирил Василев, български философ /1918-2014/.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Партизанин и политкомисар на партизански отряд "Колю Шишманов", който е в състава на Втора родопска бригада "Васил Коларов". От 1953 г. е преподавател по философия във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедра "Диалектически и исторически материализъм" /1968-1984/. Директор на Института по история на Българската комунистическа партия (БКП) при Централния комитет на БКП (1953-1955) и негов заместник-директор (1955-1963). Автор на множество книги и статии: "Увод към философия на историята" (1961), "Родопските българи-мохамедани. Исторически очерк." Част 1(1961), "Диктатура на пролетариата и нейното отмиране" (1962), "Да поговорим за историческия материализъм" (1966), "Любовта" (1974) и др. Автор е на над 1000 рисунки, написал е и около 500 стихотворения. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1978), на орден "Георги Димитров" (1986), на орден "Кирил и Методий" първа степен, на Награда за принос в духовността от Министерството на културата (2008) и др.
Евстати Бурнаски, български поет, писател и публицист /1922-2015/.
Бил е редактор и завеждащ редакция "Поезия" на Военното издателство. От 1968 г. е началник на Групата военни писатели към Министерството на отбраната. Автор е на повече от 30 стихосбирки, автобиографичната повест "Личности и коне", недовършения фантастичен роман "Чудовище". Носител на на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1982), на орден "Владимир Маяковски" на Съюза на писателите и преводачите в Русия (2012). Носител на наградата за поезия и белетристика "Георги Братанов" на Съюза на българските писатели (2005). Почетен гражданин на Брезник (юни 2003).
Бинка Желязкова, български кинорежисьор /1923-2011/.
През 1951 г. започва работа като асистент-режисьор във филмова студия "Бояна". В края на 50-те години на 20-и век Бинка Желязкова е една от малкото жени режисьорки в света, които снимат игрално кино. Режисьорка е на 7 игрални филма, три от които по сценарий на писателя Йордан Радичков - "Привързаният балон" (1967), "Басейнът" (1977), "Голямото нощно къпане" (1980) , а останалите по сценарий на съпруга й Христо Ганев - "Животът си тече тихо..." (1957; спрян от цензурата и излъчен през 1988), "А бяхме млади" (1961), който печели "Златната роза" от първия фестивал на българския игрален филм във Варна през 1961 г., както и наградите за операторската работа на Васил Холиолчев и за женска роля - на Людмила Чешмеджиева, "Последната дума" (1973) и "Нощем по покривите" (1988). Режисьорка е и на документалните филми "Нани-на" (1990) и "Лице и опако" (1990). Удостоена със званията "Заслужил артист" (31 август 1974) и "Народен артист" (24 май 1982). Лауреат на Димитровска награда (юни 1962). Носителка на орден "Народна република България" (9 август 1983). Носителка заедно със съпруга й сценариста Христо Ганев на Наградата за цялостен принос в българското киноизкуство на Министерството на културата (13 януари 2007), на Наградата за цялостен принос към българското кино на Съюза на българските филмови дейци (27 февруари 2008).
Серж Головин, френски балетист и хореограф от руски произход /1924-1998/.
Гор Видал (Юджийн Лутър Гор Видал), американски писател /1925-2012/.
Автор е на над 20 романа, осем пиеси, десетки сценарии и разкази, над 200 есета. Сред Автор е на над 20 романа, 8 пиеси, десетки сценарии и разкази, над 200 есета. Сред най-известните му романи са: "Уилиуоу" (1946), "Градът и стълбът" (1948), "Месия" (1955), "Юлиан" (1964), "Вашингтон, окръг Колумбия" (1967), "Вицепрезидентът Бър" (1974), "1876 година" (1976), "Калки" (1978), "Сътворението" (1980), "Линкълн" (1984), "Империя" (1987), "Холивуд: Американски хроники" (1989), "На живо от Голгота" (1992), "Вечна война за вечен мир" (2002) и др.
Георги Ламбрев, български радио- и телевизионен говорител /1925-2006/.
Бил е говорител в Радио София (дн. Българско национално радио), озвучавал е филми в киното. От създаването на новините на Българската телевизия (1960) е член на екипа на "По света и у нас".
Жана Моро, френска актриса /1928-2017/.
През 1949 г. дебютира в киното с роля във филма "Последна любов". В 65-годишната си кариера в театъра и киното и играла в "Комеди Франсез" и е участвала в над 130 филма, сред които "Асансьор за ешафода" (1958), "Четиристотинте удара" (1959), "Опасни връзки" (1959), "Ева" (1962), "Модерато кантабиле" (1960), "Жул и Жим" (1962), "Процесът" (1962), "Дневникът на една камериерка" (1964), "Фалстаф" (1965), "Господин Клайн" (1976) и др. Носителка на наградата за най-добра актриса на кинофестивала в Кан (1960), на който два пъти е била председател на журито.
ген. Омар Торихос, панамски политик /1929-1981/.
Президент на Панама (1968-1981). Загива при самолетна катастрофа.
Фазил Искандер, съветски поет и писател /1929-2016/.
Сред най-известните му произведения са "Съзвездие Козлотур" (1966), "Забраненият плод" (1966), "Сандро от Чегем" (1973), "Морски скорпион" (1977). Разказите и романите му са преведени на всички европейски езици. Носител на литературните награди "А.С. Пушкин" (1993) и "Триумф" (1999).
Робърт Робсън (Боби Робсън), английски футболист и треньор /1933-2009/.
Като треньор с "Ипсуич" (Англия) печели Купата на носителите на купи (1981).
Вим Дуйзенберг (Вилем Дуйзенберг), нидерландски икономист и политик /1935-2005/.
Министър на финансите на Нидерландия (1973-15 декември 1977). Председател на Нидерландската централна банка (1982-18 юни 1997). Председател на Съвета на директорите на Европейската централна банка (1 юни 1998-31 октомври 2003).
Алън Паркър, британски режисьор /1944-2020/.
Режисьор e на филмите "Бъгси Малоун" (1976), "Слава" (1980), "Среднощен експрес" "Стената" (1982), "Пинк Флойд - Стената" (1982), "Пилето" (1985), "Ангелско сърце" (1987), "Мисисипи в пламъци" (1988), "Ела да видиш Рая" (1990), "Пътят към Уелвил" (1994), "Евита" (1996), "Прахът на Анджела" (1999), "Животът на Дейвид Гейл" (2003) и др. Носител е на десет награди "Оскар". Носител на награда БАФТА (1976, 1977, 1979, 1992, 2013). През 2002 г. получава рицарско звание от кралица Елизабет Втора.
Живка Гичева, български журналист, сценарист и продуцент /1957-2009/.
Телевизионен водещ и продуцент на предаването "Защо не!" и водещ на предаването "Вариант 3" по Българска национална телевизия. Изпълнителен директор на телевизия "Здраве". Автор е на повече от 20 документални филма за българите в чужбина и на повече от 30 документални филма от поредицата "България днес".

Подобни статии

  • 28 ноември - Еврейският празник Ханука

    28 ноември - Еврейският празник Ханука

    Еврейският празник Ханука. Празник на светлината /до 6 декември/. Отбелязва се на 25-тия ден на еврейския месец кислев и е символ на героичната победа на макабейците в борбата им с елините и чудото на светлината. Празникът започва вечерта на залез слънце и се празнува в продължение на осем дни.

    345
  • 27 ноември - Денят на народната памет

    27 ноември - Денят на народната памет

    Денят на народната памет. Отбелязва се от 1996 г. по инициатива на Общонародното сдружение "Мати Болгария". Годишнина от подписването /1919/ на Ньойския мирен договор, който е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918). С подписването на договора от България е отнета площ от 11 278 кв. км с българско население - Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, припомня БТА.

    164
  • 26 ноември - Празникът на Националния военен университет

    26 ноември - Празникът на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново

    Празникът на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново. Отбелязва се съгласно Решение на Народното събрание от 14 юни 2002 г. и Правилника за устройството и дейността на Националния военен университет "Васил Левски", приет с ПМС 200/11 септември 2003 г. Годишнина от официалното освещаване и откриване /1878/ в София на Софийското военно училище - първото военно училище в България за подготовка на офицери, припомня БТА.

    185