4 май - На тази дата през 1876 г. в Панагюрище тържествено е осветено знамето, извезано от Райна Княгиня

Българската православна църква отбелязва деня на св. прпмчца Пелагия. Св. ап. Яков Зеведеев. Какво още свързваме с тази дата - справка на БТА.

На този ден в България:

 

1876 - В Панагюрище тържествено е осветено "главното" знаме на IV революционен окръг (Пловдивски, с център Панагюрище), извезано от учителката Райна Попгеоргиева Футекова по поръчка на революционния комитет. При обявяването на Априлското въстание в Панагюрище тя носи знамето начело на народно шествие, когато е наречена Райна Княгиня.

1925 - В "Държавен вестник" е обнародван Закон за администрацията и полицията, който отменя всички текстове, уреждащи организацията на полицията дотогава и поставя начало на следващ етап в нейното развитие - въведена е стройна полицейска организация с централно учреждение Дирекция на полицията. Помощ при изграждането на модерната българска полиция оказва д-р Йозеф Шобер, директор на полицията във Виена и ръководител на Интерпол. В Дирекция на полицията има три отдела: Административна полиция, Криминална полиция и Държавна сигурност. Към Административната полиция се отнасят службите адресна, паспортна, против социалните злини, надзорна, за контрола на чужденците. По австрийски образец структурата за борба с престъпността се нарича отдел "Криминална полиция" с две отделения: "Полицейско следствено" и "Идентификация", а органите получават името Криминална полиция. Тя има за цел да проследява престъпните деяния от криминален характер без политически подбуди. Криминалната полиция през различни периоди се е наричала и Отдел, и Отделение, а през някои - функциите й са изпълнявани от Отдел за държавна безопасност или от Отдел за държавна сигурност и криминален. Задачите на Държавна сигурност (политическа полиция) са да предотвратява антиправителствената дейност на политическите организации. Нарича се още Политическа обществена безопасност, Отдел за държавна безопасност, Отдел за държавна сигурност и криминален. Със закона се въвежда и образователен ценз, определя се редът за обучение и се създава Държавно полицейско училище в София, което започва да функционира на 1 септември 1925 г. На 21 декември 1925 г. към Държавното полицейско училище (дн. Академия на Министерството на вътрешните работи) се открива първият 70-дневен курс за подготовка на 34 старши стражари, последван в началото на 1926 г. от курс за подготовка на 60 младши стражари. С Наредба-закон за Държавната полиция от 1937 г. приключва организационното и технологично изграждане на българската полиция като централизирана институция.

1954 - С Указ от тази дата се създава Шуменският симфоничен оркестър на основата на съществуващия в града от 30-те години на XX век малък симфоничен оркестър на цигуларя Веселин Спиров. През 1964 г. оркестърът преминава към Градския народен съвет. От 1 януари 1972 г. е Държавен симфоничен оркестър - Шумен, чийто първи концерт е на 28 януари 1972 г. под диригентството на Филип Ламбев. От 1978 г. е Шуменска държавна филхармония, от 1985 г. - Държавна филхармония - Шумен. С ПМС 152/28 юли 2010 г. се преобразува в Симфониета - Шумен.

2005 - Във Военната академия "Г. С. Раковски" в София е открит тренировъчен център за обучение по логистика, съвместна българо-френска инициатива по програмата на НАТО "Партньорство за мир".

2006 - Чешката енергийна компания "ЧЕЗ" и Агенцията за приватизация подписват договор за продажбата на 100 процента от акциите на ТЕЦ "Варна" за 206 млн. евро.

2007 - Министърът на отбраната Веселин Близнаков открива в София Паметник на летците, загинали, защитавайки небето на София през 1943-1944 г.

2009 - В 10.15 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 90 км южно от София с магнитуд 3.8 по скалата на Рихтер. То е усетено в района на Разлог и в общините Банско, Белица и Якоруда. Няма данни за пострадали и нанесени щети.

2015 - В Плевен е направена първа копка за строителството на ново тролейбусно депо, част от европейския проект за интегриран градски транспорт, изпълняван от общината по програмата на ЕС "Регионално развитие". В церемонията участват председателят на Народното събрание Цецка Цачева, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, кметът на Плевен проф. Димитър Стойков и др. Депото ще бъде на стойност над 5 млн. лв., ще има капацитет 70 тролейбуси и материална база за тяхната поддръжка.

2016 - В Анкара, Турция, на двудневно работно посещение пристига българска делегация, водена от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. На 5 май заедно с министъра на вътрешните работи на Турция Ефкан Ала подписват двустранен Протокол между правителствата на България и Турция за прилагане на Споразумението между ЕС и Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (за реадмисия). В споразумението са залегнали и изискванията, включени в новата система на ЕС за прием на бежанци и удължаване на временните проверки по вътрешните граници на страните от Шенген. Споразумението трябва да влезе в сила в началото на м. юни 2016 г. Предишното споразумение за реадмисия с Турция е от 1967 г. и се отнася само до връщането на турски и български граждани, като не включва мигранти от трети страни.

2017 - 44-ото Народно събрание избира 96-ото правителство на България с министър-председател Бойко Борисов.

2018 - Около 21.37 ч. при транзитно преминаване през гара Долно Езерово локомотивът на бързия влак София - Бургас се подпалва. Евакуирани са около 70 пътника, които с организиран транспорт са превозени до Бургас. При инцидента няма пострадали.

2019 - Кметът на Трън Цветислава Цветкова и областният управител Ирена Соколова откриват паметник на Гюрга Пинджурова, издигнат в центъра на Трън. Бронзовата скулптура е висока 1,80 м. Облечена в традиционна за региона носия, именитата певица е полуседнала върху морена, държи отпред ръцете си и сякаш пее. На дясното й рамо е кацнала гугутка, символ на едно от най-популярните изпълнения на Гюрга - "Гугутка гука в усои". Паметникът е изграден със средства от бюджета на община Трън. Автор на композицията е скулпторът Спас Киричев.

2020 - Специализираният наказателен съд налага мярка домашен арест на Ветко и Маринела Арабаджиеви, които са били в лечебни заведения заради влошено зравословно състояние. Двамата са разследвани за участие в престъпна група, пране на пари и данъчни престъпления. Ветко и Маринела Арабаджиеви са арестувани на 7 март 2019 г. в близост до Барселона, Испания, от испанските съдебни власти. Ветко Арабаджиев е екстрадиран в България на 7 май 2019 г., а съпругата му Маринела е екстрадирана на 30 май 2019 г.

 

На този ден по света:

 

1896 - В Лондон, Великобритания, излиза бр. 1 на в. "Дейли мейл".

1900 - Основан е "Нюрнберг" - Нюрнберг, немски футболен клуб.

1904 - Начало на изграждането на Панамския канал от американски инженери. Експлоатацията на канала започва на 15 август 1914 г., когато преминава първият кораб. Официално каналът е открит на 12 юни 1920 г. На 18 ноември 1903 г. във Вашингтон, САЩ, е сключен безсрочен договор между САЩ и Панама за строежа и експлоатацията на Панамския канал. На 7 септември 1977 г. президентите на САЩ и на Панама Джими Картър и Омар Торихос подписват два договора за Панамския канал - Договор за постоянен неутралитет и функциониране на Панамския канал и Договор за Панамския канал. Двата договора влизат в сила на 1 октомври 1979 г. и предвиждат преминаване на цялата дейност по управлението и отбраната на канала под панамски контрол на 31 декември 1999 г. На 14 декември 1999 г. на Мирафлорес (шлюз на Панамския канал на изхода за Тихия океан) бившият американски президент Джими Картър и президентът на Панама Мирея Москосо подписват на официална церемония Акта за предаване на Панамския канал под контрола на Панама от 31 декември 1999 г. (в изпълнение на договореностите между двете страни от 7 септември 1977 г.).

1904 - Основан е "Шалке 04" - Гелзенкирхен, немски футболен клуб.

1919 - Демонстрация в Пекин, Китай, с участието на 3000 студенти от 13 колежи в Пекин срещу съгласието на правителството на Китай да приеме клауза във Версайския мирен договор (28 юни 1919) за прехвърлянето на бившите германски концесии в провинция Шандун на Япония. Договорът слага край на Първата световна война (1914-1918). През следващите седмици се провеждат демонстрации на студентите в цялата страна, по време на които са арестувани повече от 1000 души. Демонстрацията от 4 май дава името на патриотичното движение за демокрация на китайското общество (1917-1921) - "Движение 4 май".

1924 - В Париж, Франция, се откриват Осмите олимпийски игри. Игрите се организират в Париж в знак на признателност на основателя на съвременните Олимпийски игри Пиер дьо Кубертен. В тях участват 2089 атлети (135 жени и 2954 мъже) от 44 държави, които се състезават в 17 вида спорт. Игрите завършват на 27 юли 1924 г.

1938 - Дъглас Хайд е избран за първи президент на Ирландия на избори, произведени в съответствие с конституцията, одобрена с референдум на 1 юли 1937 г. и влязла в сила от 29 декември 1937 г. Съгласно конституцията Ирландия е обявена за независима демократична държава. Дъглас Хайд встъпва в длъжност на 25 юни 1938 г. и заема поста до 25 юни 1945 г.

1949 - Близо до Торино, Италия, катастрофира самолет, с който пътува едноименният футболен отбор, прибиращ се от Португалия. Загиват всичките 31 души на борда на самолета - 18 футболисти, хора от клуба и журналисти.

1959 - За първи път са връчени наградите "Грами", учредени през 1958 г. от Националната академия по звукозапис на САЩ. Тогава те са присъдени в четири категории - албум на годината, плоча на годината, песен на годината и най-добър изпълнител на годината. Наградите се връчват всяка година и са смятани за еквивалентни на наградата "Оскар" в киното. Те представляват позлатена статуетка на грамофон.

1970 - На демонстрация срещу войната във Виетнам (4 август 1964-27 януари 1973) пред университета "Кент" в щата Охайо, САЩ, са убити 4 студенти и 9 са ранени. Предизборната кампания на новоизбрания президент Ричард Никсън през 1968 г. обещава прекратяване на намесата на САЩ във войната във Виетнам. Но през м. април 1970 г. САЩ превземат Камбоджа и разширяват участието си във войната.

1976 - В Мадрид, Испания, излиза бр. 1 на в. "Ел паис" ("Страна").

1979 - Маргарет Тачър встъпва в длъжност като министър-председател на Великобритания. Наричана "желязната лейди", Маргарет Тачър е първият и единствен до този момент министър-председател в историята на Великобритания с висше образование в областта на естествените науки и единствената жена във Великобритания, заемала постовете лидер на Консервативната партия (11 февруари 1975-28 ноември 1990) и министър-председател. Маргарет Тачър подава оставка на 28 ноември 1990 г., след като на 27 ноември 1990 г. Джон Мейджър е избран за лидер на Консервативната партия на нейно място.

1994 - В Кайро, Египет, председателят на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) Ясер Арафат и министър-председателят на Израел Ицхак Рабин подписват споразумение за палестинско самоуправление в ивицата Газа и гр. Ерихон. Текстът предвижда палестинските органи на управление да имат изпълнителна и законодателна власт, която да се упражнява със съгласието на Израел. Палестинските закони няма да се отнасят до израелците, живеещи в бъдещите автономни райони. Новосъздадената палестинска полиция, която наброява 9000 души, замества израелската армия в ивицата Газа и гр. Ерихон. Освен това Израел се съгласява в районите на самоуправление да има "временно международно присъствие".

1998 - В Сакраменто, щата Калифорния, САЩ, Теодор Качински, известен като Юнабомбър, е осъден на доживотен затвор по обвинение в тероризъм. През периода 1978-1995 г. в продължение на 18 години преподавателят по математика Теодор Качински изпраща 16 писма и колети бомби до университети и авиокомпании, от които загиват 3-ма души, а 23-ма са ранени. Оттам идва прякорът му Unabomber (university and airline bomber). На 3 април 1996 г. е арестуван от служители на ФБР. На 12 ноемви 1997 г. започва съдебен процес срещу него.

2012 - С 207 "за" срещу 32 гласа "против" парламентът на Аржентина приема окончателно национализирането на най-голямата петролна компания в страната ИПФ чрез експроприиране на 51 процента от акциите, които са собственост на испанската група "Репсол". След експроприацията "Репсол" остава притежател само на 6,43 процента от акциите на ИПФ.

2015 - В Буджумба, Бурунди, при сблъсъци с полицията по време на протести срещу кандидатурата на президента на Бурунди Пиер Нкурунзиза за трети президентски мандат, са убити 3 души и 46 са ранени. Протестите срещу кандидатурата на президента за трети мандат, започват на 26 април 2015 г., като до момента са загинали 12 души.

2016 - В Берлин, Германия, правителството одобрява проектозакон, разрешаващ използването на марихуана за медицински цели. Проектозаконът предвижда пациентите, за чието състояние няма алтернативни терапии, да купуват марихуана от аптеката с рецепта от лекаря. Ако бъде одобрен от парламента, проектозаконът ще позволи и създаването на държавни плантации за отглеждане на марихуана. Първоначално необходимите количества ще се внасят. Цената на медицинската марихуана за сериозно болни пациенти ще се покрива от здравната им застраховка. Други страни, които позволяват използването на марихуана за медицински цели, са Португалия, Италия и Чехия. В някои щати на САЩ използването на марихуана не е наказуемо.

2017 - В департамента Ла Пас, на близо 40 км югоизточно от столицата Сан Салвадор, Салвадор, е пусната в експлоатация най-голямата фотоволтаична централа в Централна Америка с капацитет от 101 мегавата, която ще може да покрива потребностите от електричество на 176 000 души. За изграждането й са необходими инвестиции от 151 млн. долара и финансирането й е осигурено с подкрепата на Интерамериканската инвестиционна компания и френските компании "Пропарко" и "Неоен". Фотоволтаичната централа, в която има две подцентрали с 300 000 слънчеви панела, ще позволи да се избегне отделянето на 39 800 тона въглероден диоксид годишно.

2018 - Министерството на правосъдието на САЩ повдига обвинения на бившия изпълнителен директор на германската автомобилостроителна компания "Фолксваген" Мартин Винтеркорн в заговор за нарушаване на Закона за чист въздух и в измама във връзка със скандала за дизеловите емисии на компанията. Мартин Винтеркорн подава оставка на 23 септември 2015 г., малко след като избухва скандалът със замърсяващите коли в САЩ. Първоначално "Фолксваген" твърди, че само по-нискостоящи кадри на компанията са знаели за измамата със софтуера. В обвинителния акт се посочва, че Мартин Винтеркорн е уведомен за измамата с дизеловите емисии на "Фолксваген" през май 2014 и юли 2015 г. и заедно с други високопоставени представители на компанията се е съгласил "съзнателно и целенасочено да продължи с измамата и да заблуждава регулаторните органи на САЩ". По това дело са повдигнати обвинения на общо девет души, а двама са се признали за виновни.

2019 - От ивицата Газа са изстреляли срещу Израел над 600 ракети, като 150 от тях са прехванати от противоракетната система "Железен купол" и пътищата близо до границата с Газа са затворени за граждански трафик. В отговор на обстрела Израел нанася въздушни удари и подлага на танков обстрел обекти на бойци на Ислямското съпротивително движение "Хамас" в Газа. В резултат на обстрела загиват четирима израелски граждани, а още няколко са ранени. Израелската армия нанася ответни въздушни удари по около 300 цели в ивицата Газа, при които загиват 20 палестинци, включително две бременни жени и две бебета. Постигнато е споразумение за прекратяване на огъня между Израел и Палестина с посредничеството на Египет, което започва на 6 май 2019 г. в 4,30 ч. (1,30 ч. по Гринуич).

2020 - Европейската комисия организира международна дарителска конференция в подкрепа на усилията за разработване на ваксина срещу коронавируса "Ковид-19", за тестове и лечение. На конференцията са събрани общо 7,4 млрд. евро (8,07 млрд. долара). Сред страните, подкрепили инициативата, са Германия, Франция, Великобритания, Италия, Израел, Канада, Япония и Саудитска Арабия.

 

Родени на този ден българи:

 

Александър Пеев (псевд. Боевой), юрист, политически деец /1886-1943/.

Член на БРСДП (т.с.) от 1910 г., секретар на партийния комитет в Карлово (1915, 1918-1921), по същото време е избиран за общински съветник. Депутат в 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920). От 1911 г. работи като адвокат в Пловдив, секретар на адвокатския съвет в Пловдив (1922-1931). Издава в Пловдив в. "Правда" (1922-1925), сътрудничи и на други вестници. Един от основателите и секретар на Съюза на българските спестовно-строителни кооперации (1935-1936). Юрисконсулт на Национална кооперативна банка (1937-1943). От 1941 г. под името Боевой става ръководител на нелегална разузнавателна група, която работи в помощ на съветското военно разузнаване. Осъден на смърт и разстрелян на 22 ноември 1943 г. на Гарнизонното стрелбище. Носител на орден "Георги Димитров" (1966, посмъртно) и на орден "Ленин" (1966, посмъртно).

Петко Д. Петков, дипломат и политик /1891-1924/.

От 1921 г. е член на Българския земеделски народен съюз. Първи секретар на българската легация в Париж, Франция (1920-1922). Директор на Политическия отдел на Министерство на външните работи и главен секретар на министерството (ноември 1922-юни 1923). Редактор на в. "Защита" /по-късно преименуван на в. "Народна защита"/ (1923-1924). По време на Деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван. След освобождаването му през юли с.г. се заема с възстановяването на местните организации на Българския земеделски народен съюз. Депутат в 21-ото Обикновено народно събрание (9 декември 1923-14 юни 1924). Застрелян е на улицата от наемни убийци.

Димитър Братанов, юрист, публицист и дипломат /1909-1995/.

Главен редактор на в. "Народ" (1944-1947). Пълномощен министър на България в Италия, Белгия, Швейцария, Дания, Швеция и Норвегия (1947-1962). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и от 4-ото до 9-ото Народно събрание (1962-1990). От 1954 г. е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия с прекъсване през 1958-1962 г. Председател на Националния комитет за трезвеност (17 януари 1966-19 май 1972). Председател на Националния комитет за европейска сигурност и сътрудничество (31 май 1969-април 1977). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (20 април 1979). Носител на орден "Георги Димитров" (април 1969, 1984), на орден "Народна република България" трета степен (1959), на орден "13 века България" (1989).

акад. Веселин Хаджиниколов, историк и етнограф /1917-2003/.

Заместник-ректор на Висшия икономически институт "Карл Маркс" (1958-1962). Директор на Етнографския институт с музей при Българската академия на науките (1972-1988). Главен редактор на сп. "Исторически преглед"(1975-1982), на сп. "Българска етнография"(1975-1983), на "Етнография на България" (т.1, 1980). Автор е на "Обща история на народното стопанство (3 т., 1955-1960), "Стопанските отношения и връзки между България и Съветския съюз до Девети септември (1917-1944)" (1956) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1977).

Димитър Петков, композитор и диригент /1919-1997/.

Диригент на Ансамбъла за песни и танци при Министерството на вътрешните работи (1946-1952). Директор на Софийската народна опера (октомври 1954-1963). Преподавател по полифония в Българската държавна консерватория (1958-1960). Първи секретар на посолството на България в Прага, Чехословакия (1963-1968). Заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (6 март 1969-16 февруари 1972). Председател на Съюза на българските композитори (19 май 1972-14 май 1980). Главен художествен ръководител и директор на Софийската народна опера (март 1975-септември 1977), главен художествен ръководител и директор на Националния академичен театър за опера и балет (септември 1977-декември 1978). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (14 март 1959). Удостоен със званието "Народен артист" (август 1974). Носител на голямата награда на Съюза на българските композитори за 1978 г. за цялостното му творчество.

Димитър Начев, писател и драматург /1928-2020/.

Бил е журналист във в. Отечествен фронт", драматург в драматичните театри във Велико Търново, Шумен и Габрово, редактор в издателство "Народна младеж" и "Български писател". Автор е на книгите "Шепа зърно", "Защо не ръждясват рибите", "Една Любов и толкова звезди", "Нощ без теб", Жената от номер седем" и др.

Георги Аспарухов (Гунди), футболист /1943-1971/.

През футболната си кариера е играл за отборите на "Ботев" (Пловдив) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 50 мача и отбелязани 19 гола. Футболист на България за 1965 г. Заедно с Никола Котков загиват при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. в прохода Витиня в Стара планина. През 1999 г. е обявен посмъртно за най-добър футболист на България за ХХ век. Стадионът на футболен клуб "Левски" (София) носи неговото име. Носител на орден "Стара планина" първа степен (21 май 2014, посмъртно). Почетен гражданин на София (2014, посмъртно).

Георги Белев, поет и публицист /1945-2020/.

Редактор във в. "Орбита" (1971-1973), "Литературен фронт" (1974-1982) и изд. "Народна култура" (1983-1989). Автор е на стихосбирките "Разчетен надпис" (1976), "Умерена облачност" (1979), "Пясък между зъбите" (1985), "Гората слиза нощем" (1985, 2004), "Умерена облачност и други стихотворения" (2012), на стихове за деца - "Смешки" (1986), на сатири, иронии, жалби и балади - "Довереник на здрача" (1989), "Но" (1990) и др. Носител на награда "100 години Българска академия на науките" (1980). Носител на първа награда от Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов" - Кюстендил 2014 за

за стихотворението "Предзима" (2014). От 1990 г. до смъртта си живее в Бостън, САЩ. Умира на 14 май 2020 г. вследствие на заразяване с коронавирус "Ковид-19".

Филип Трифонов, актьор /1947-2021/.

Играл е в Драматичен театър "Никола Й. Вапцаров" - Благоевград (1973), в Театър "София" (1976-1980), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Народния театър "Иван Вазов" и др. Съосновател на театър "Трифоноф & Гундеров" заедно с режисьора Николай Гундеров (1992). Играл е в над 30 филма, сред които "Момчето си отива" (1972), "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Оркестър без име" (1982), "Живот до поискване" (1987), "Адио, Рио" (1989), "Мадам Бовари от Сливен" (1991), "Бай Ганьо тръгва из Европа" (1991) и др. Носител на наградата "Златна книга" на Европейския форум на експертите в сътрудничество с Академията за международно признати лидери в науката и културата за принос в развитието на българската култура (18 май 2009), на наградата "Златен век" - огърлие, на Министерството на културата за изключителен принос в развитието на българската култура (19 май 2017). Почетен гражданин на София (17 септември 2018).

проф. Иван Добчев, режисьор /1947/.

Работил е като режисьор в театъра в Димитровград, в Театър "Българска армия", в Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1976-1978), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1986-1988). Един от основателите (1988) на театрална работилница "Сфумато" и от 1989 г. е неин артистичен директор. От 2004 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Създал е над 150 постановки за драматичен театър, телевизия и опера по текстове на български, руски и западноевропейски класици. Носител на наградата "Лице на димитровградския театър" (ноември 2013), наградата "Аскеер" за режисура за постановката "Гео" (24 май 2016).

Зорка Първанова, историк /1958/.

Преподавала е във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" (1997-1998) и в Славянския университет в София (1998-1999). Работи в Института за балканистика с Център по тракология към Българска академия на науките. Автор е на монографии, статии и студии, сред които "Българската политика по македонския въпрос след Младотурския преврат (юли-октомври 1908) - Исторически преглед" (1993), "Между неосъществения Хюриет и неизбежната война. (Националните движения в Европейска Турция и младотурския режим (1908-1912)" (2001) и др.

Роман Василев, български икономист и юрист /1962/.

Работил е в Националната служба за сигурност (1991-1995). Бил е следовател (2000-2005), прокурор в Софийска градска прокуратура (2005-2006), заместник градски прокурор (2006-27 януари 2014).

Мая Манолова, юрист и политик /1965/.

Работила е като адвокат в Кюстендил (1998-1 октомври 2015), била е секретар на Адвокатския съвет в града (2003-2005). Депутат в 40-ото и 41-ото Народно събрание (2005-2013). Депутат и заместник-председател на 42-ото Народно събрание (2013-2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (27 октомври 2014-8 октомври 2015). Член на БСП (1989- м. юли 2015). Член на Висшия съвет на БСП /от 23 ноември 2008 г. Национален съвет на БСП/ (4 декември 2005-м. юли 2015). Член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП (18 декември 2005-16 ноември 2009). Била е заместник-председател на Общинския съвет на БСП в Кюстендил. Омбудсман на България (20 октомври 2015-4 септември 2019). Съучредител на гражданската платформа "Изправи се.бг" (6 декември 2019). От 15 април 2021 г. е депутат в 45-ото Народно събрание.

Канна Рачева, журналистка /1965/.

Работила е за различни печатни и електронни медии. Работи в телевизия Би Ти Ви от създаването през 2000 г. като съдебен и криминален репортер. Носителка на наградата "Червена линия" за цялостен принос и присъствие на Антикорупционния фонд (9 декември 2020).

Красимир Кочев, състезател по борба класически и свободен стил /1974/.

От световни първенства печели един сребърен (2001) и един бронзов медал (2003). От европейски първенства печели един бронзов медал (2005).

Христо Янев, футболист и треньор /1979/.

През футболната си кариера е играл за отборите на "Олимпик" (Тетевен), "Берое" (Стара Загора), ЦСКА (София), "Гренобъл" (Франция), "Литекс" (Ловеч), "Панетоликос" (Гърция) и "Славия" (София). Футболист номер 1 на ЦСКА за 2005 г. За националния отбор по футбол има изиграни 11 мача и отбелязани 3 гола. Треньорската му кариера е от началото на 2015 г.

Кубрат Пулев, боксьор /1981/.

Европейски шампион през 2008 г. в Ливърпул, Великобритания. От 2009 г. играе в професионалния бокс. На 22 октомври 2011 г. печели Интерконтиненталната титла в тежка категория на Международната боксова федерация (IBF) в мач срещу Травис Уокър (САЩ). На 5 май 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория срещу Александър Димитренко (Германия). На 29 септември 2012 г. в Хамбург, Германия, той побеждава руския боксьор Александър Устинов и защитава двете си титли. Спортист на България за 2012 г. На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в Хамбург, Германия, Кубрат Пулев е нокаутиран в 5-я рунд от световният шампион Владимир Кличко - първа загуба в професионалната му кариера. На 7 май 2016 г. той печели за втори път европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория срещу Дерек Чисора (Великобритания). Носител на Почетен медал на Национална спортна академия "Васил Левски" за особен принос в развитието на академията и за високите си спортни постижения (20 май 2016). На 28 април 2017 г. в София защитава Интерконтиненталната си титла на Световната боксова асоциация в мач срещу Кевин Джонсън (САЩ). На 27 октомври 2018 г. след победата си над Хюи Фюри (Великобритания) става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория. На 12 декември 2020 г. играе мач за титлата в тежка категория срещу Антъни Джошуа (Великобритания). Кубрат Пулев губи мача в 9-я рунд с нокаут.

Тайбе Юсеин, българска състезателка по борба /1991/.

От световни първенства печели един златен медал (2018), три сребърни медала (2012, 2013, 2019) и два бронзови медала (2014, 2015). От европейски първенства печели два златни медала (2018, 2019), три сребърни медала (2010, 2011, 2017) и два бронзови мездала (2014, 2020). На първите Европейски игри в Баку, Азербайджан, през 2015 г. печели бронзов медал. Спортист на България за 2018 г. Носител на "Спортен Икар" за постижения през 2018 г.

 

На този ден са родени и:

 

Фридрих Брокхаус, немски издател /1772-1823/.

Създател на най-голямото немско енциклопедическо издателство "Брокхауз" (1805).

Йохан Фридрих Хербарт, немски философ и педагог /1776-1841/.

Представител на асоциативната психология. Основава на педагогическата система в трудовете му е обучението (1802-1809), което според него винаги минава през 4 степени: ясност, асоциация, систематизиране и методически наказания (основа на дисциплината).

Юрий Венелин (ист. име Георгий Хуца), украински филолог и историк /1802-1839/.

Създава първата по рода си програма за проучване на българската народна култура (1829), полагаща основите на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно "Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите". През 1830 г. е командирован в България от Руската академия на науките.

акад. Леонид Манделщам, съветски физик /1879-1944/.

Един от основателите на школата на съветската радиофизика. Открива в оптиката комбинационното разсейване на светлината (1928). Има важни приноси в статистическата и квантовата физика, в теорията на относителността, в областта на електромагнитните трептения. Носител на наградата "Владимир Ленин" (1931) и на Държавната награда на СССР (1942).

Александър Керенски, руски политик /1881-1970/.

Във временното правителство, създадено на 15 март 1917 г. след Февруарската революция в Русия, и преди вземането на властта от болшевиките при Октомврийската революция на 7 ноември 1917 г., съвместява постовете министър на правосъдието (16 март 1917-1 май 1917), военен министър и министър на Военноморските сили (16 март 1917-14 септември 1917) и министър-председател (20 юли 1917-7 ноември 1917). До края на живота си живее в изгнание във Франция, Австралия и САЩ, където умира. Автор е на трудовете "Катастрофата" (1927), "Руската революция" (1928), "Разпятието на освободения човек" (1934).

Хосни Мубарак, египетски политик /1928/.

Вицепрезидент на Египет (16 април 1975-13 октомври 1981). Министър-председател на Египет (7 октомври 1981-2 януари 1982). Президент на Египет (13 октомври 1981-11 февруари 2011). Председател на Националнодемократическата партия (26 януари 1982-11 февруари 2011). Оттегля се от поста президент на 11 февруари 2011 г. и предава правомощията си на армията под натиска на народни протести, започнали на 25 януари 2011 г.

Мейнард Фъргюсън, американски джазмузикант тромпетист /1928-2006/.

Одри Хепбърн (ист. име Еда Кейтлийн ван Хеемстра Хепбърн-Ръстън), британска актриса /1929-1993/.

Участвала е във филмите "Ваканция в Рим" (1953), "Закуска в Тифани" (1961), "Моята прекрасна лейди" (1964) и др. Носителка на "Оскар" за най-добра актриса за ролята на принцеса Ана във филма "Ваканция в Рим". От 1988 г. до смъртта си през 1993 г. е посланик на добра воля на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ).

проф. Генадий Рождественски, руски диригент и педагог /1931-2018/.

Диригент на оркестъра на Болшой театър (1951-1961). Главен диригент и художествен ръководител на Симфоничния оркестър на радиото и телевизията на СССР (1961-1974). Главен диригент на оркестъра на Болшой театър (1964-1970). Музикален ръководител на оркестъра на Камерния музикален театър (1974-1985). Диригент и художествен ръководител на Кралския Стокхолмски филхармоничен оркестър (1974-1977). Главен диригент на Симфоничния оркестър на Би Би Си (1978-1981). Оперен диригент на оркестъра на Болшой театъра (1978-1982). Главен диригент на Виенския симфоничен оркестър (1980-1982). Главен диригент на Симфоничния оркестър на Министерството на културата на СССР (1983-1991). Главен диригент на Кралския Стокхолмски филхармоничен оркестър (1992-1995) През 2011 г. е гост диригент на Исландския симфоничен оркестър и на Академичния симфоничен оркестър на Санктпетербургската филхармония. През сезона 2000-2001 г. е художествен ръководител на Болшой театър. От 1 септември 2012 г. ръководи Камерния музикален театър "Борис Покровски". Работил е със симфоничните оркестри на Лондон, Чикаго, Кливланд, Токио и др. Носител на Ленинска награда (1970). Народен артист на СССР(1976). Герой на социалистическия труд (1990). Носител на Държавна награда на Русия (1995). Кавалер на японския Орден на Изгряващото слънце (2002). Офицер на Ордена на Почетния легион (2003).

Татяна Самойлова, съветска актриса /1934-2014/.

Участвала е във филмите "Летят жерави" (1957), "Ана Каренина" (1967), и др. Народна артистка на Русия (1992).

Ангел Йорданеску, румънски футболист и треньор /1950/.

С "Сяуа Букурещ" (Румъния) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1986). Като треньор на "Стяуа Букурещ" (Румъния) печели Суперкупата на УЕФА (1986).

Пол Батачарджи, британски актьор /1960-2013/.

Участвал е във филмите "Казино "Роял" (2006), "Най-екзотичният хотел Мериголд" (2011) и др.

Катрин Апел, немска биатлонстка /1973/.

Двукратна олимпийска шампионка (щафета) през 1998 г. в Нагано и през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и един сребърен и един бронзов медал. От световни първенства печели четири златни, пет сребърни и един бронзов медал.

Сеск Фабрегас (Франсеск Фабрегас Солер), испански футболист /1987/.

 

Това е денят на смъртта на:

 

Гоце Делчев (ист. име Георги Николов Делчев), български революционер /1872-1903/.

Деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско, идеолог и организатор на Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/. През 1894 г. заедно с Дамян Груев създават организационни комитети, укрепват съществуващите, събират средства за въоръжена борба за освобождението на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България (1878) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878). На Солунския конгрес на ВМОРО (1896) участва в изработването на организационните принципи, устава и правилника на организацията. В края на 1896 г. заедно с Гьорче Петров е определен за задграничен представител на ВМОРО в София. След провала на революционната организация (1897) създава, организира и ръководи четническия институт на ВМОРО в Княжество България (1898-1899), като изгражда чети, които водят революционна пропаганда в селата, с цел да бъдат основни ядра на въоръжено въстание. Убит при с. Баница в сражение с турски аскер.

Джордже Енеску, румънски композитор, цигулар, диригент и пианист /1881-1955/.

Едуард Кендъл, американски биохимик /1886-1972/.

Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1950 г. заедно с швейцарския химик от полски произход Тадеуш Райхщайн и американския лекар Филип Хенч за открития, свързани с хормоните на надбъбречната кора, тяхната структура и биологично действие.

Виктор Кингисеп, естонски политик /1888-1922/.

Един от ръководителите на Комунистическата партия на Естония (1906-1922).

Карл фон Осиецки, немски поет, публицист и пацифист от полски произход /1889-1938/.

Инициатор на пацифисткото движение в Хамбург. От 1919 г. е секретар на Берлинското "Световно общество". От 1927 г е главен редактор на в. "Велтбюне". В статиите си разобличава германския милитаризъм, заради което попада в концлагер през 1933 г. Носител на Нобелова награда за мир за 1935 г.

Касян Голейзовски, съветски балетист /1892-1970/.

Заслужен артист на Беларуската ССР и заслужен деец на изкуството на Латвийската ССР.

Йосип Броз Тито, югославски политик /1892-1980/.

Генерален секретар на ЦК на Югославската комунистическа партия (1940-1952). Председател на Съюза на югославските комунисти (март 1939-4 май 1980). Главнокомандващ на Народноосвободителната армия на Югославия (1941-1945). Председател на Националния комитет за освобождение на Югославия (1943-1945). Председател на Министерския съвет (2 ноември 1944-29 юни 1963). Президент на Социалистическа федеративна република Югославия (14 януари 1953-4 май 1980).

Никифор Колофидин, съветски актьор /1902-1978/.

Участвал е във филмите "Майка", "Доброволци", "Беларуската гара" и др.

Иван Иванчев, български архитект /1915-1994/.

Бил е преподавател във Висшия инженерно-строителен институт. Участвал е в колективи по изграждането на Партийния дом в София (1952), парк "Витоша" (1951-1952), националния стадион "Васил Левски" (1951-1953), зала "Универсиада" (1959-1960), олимпийския стадион в Тунис (1965-1968), централния площад във Враца с паметника на Христо Ботев (1964), паметника на братята Кирил и Методий пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София и др.

Кристиан дьо Дюв, британски биохимик /1917-2013/.

Идентифицира нови органели - лизозоми (1963), които са електронно-плътни телца, които съдържат разграждащи ензими, присъстват във всички животински клетки, участват дейно във физиологичните и патологичните процеси в клетката. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1974 г. заедно с белгийския биолог Албер Клод и американския биолог от румънски произход Джордже Паладе за техните открития, имащи значение за структурната и функционалната организация на клетката.

Валентино Мацола, италиански футболист /1919-1949/.

Загива на 4 май 1949 г. заедно с целият отбор на "Торино" при самолетна катастрофа в покрайнините на гр. Торино. Посмъртно е въведен в Залата на славата на италианския футбол (2012).

Богдан Томалевски, български архитект /1924-2012/.

Участвал е в проектирането на сградите на Министерството на външните работи (с участие и на арх. Никола Антонов), на КНСБ - София, на "Позитано" 20, резиденция "Бояна", Пощенската палата в Русе, църквата "Св. Петка Българска" в с. Рупите. Главен проектант (1956) на жилищния комплекс "Владимир Заимов" в София (с колектив), автор е на градоустройствените проекти на софийските комплекси "Лагера" и "Младост I" (1964). Удостоен е със званието "Заслужил архитект". Лауреат на Димитровска награда (1959, с колектив). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1984), на орден "Народна република България" трета степен (1976), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (2005). Първи носител на наградата на Съюза на архитектите в България - почетен знак "Сребърен пръстен с печата на Колю Фичето" по повод на 200-годишнината от рождението на възрожденския строител (2000). Носител на почетния знак на Камарата на архитектите в България за цялостно творчество и заслуги към българската архитектура (2008).

проф. Иван Матев, български хирург /1925-2012/.

Председател на Съюза на учените в България (1990-1998), а от 1998 г. - негов почетен председател. Депутат в 38-ото Народно събрание (17 юли 2000-19 април 2001). Работи в областта на ортопедията и травматологията, специалист по хирургия на ръката, ръководител на първата клиника в тази област в България и една от първите в света. Автор и съавтор на около 200 научни статии и монографии. Носител на Голямата награда на Съюза на научните работници в България за високи научни постижения в медицината, публикувани в чужбина (1972), на наградата на университета "Джонс Хопкинс" в САЩ за приноси в световната хирургия на ръката (1982). Удостоен е с почетно звание "Пионер в хирургията на ръката" на Международния конгрес по хирургия на ръката във Ванкувър, Канада (1998). Носител на орден "Стара планина" първа степен (4 юли 2000) и др.

Татяна Самойлова, съветска актриса /1934-2014/.

Участвала е във филмите "Летят жерави" (1957), "Ана Каренина" (1967), и др. Народна артистка на Русия (1992).

Александър Владков, български журналист /1936-2016/.

През 1961 г. започва работа в Радио "София" като сътрудник, а по-късно е редактор в немската редакция на "Предавания за чужбина". След няколко години като водещ на информационната програма "Хоризонт", през 1979 г. става неин директор. Кореспондент на Българска телеграфна агенция (БТА) в Бон, Германия (1984-1988). Заместник главен директор на БТА (октомври 1988-6 март 1990). Генерален директор на Българското радио (6 март 1990-18 юни 1992). Президент на Международната организация по въпросите на радиоразпръскването и телевизията и член на Общото изпълнително бюро на Европейския съюз за радио и телевизия (1989-1992). След като подава оставка като генерален директор на радиото, се завръща като водещ в програма "Хоризонт" и по-късно като кореспондент на БНР в Германия. До пенсионирането си през 1997 г. е водещ на обзорното предаване "Нещо повече". Носител на Голямата награда "Сирак Скитник" за 2014 г. по повод 80-годишнината на БНР (25 януари 2015).

Христо Слабаков, български инженер /1942-2007/.

Един от основателите на Института по океанология - Варна, при Българската академия на науките, негов заместник-директор (10 декември 1996-21 ноември 2000) и директор (21 ноември 2000-4 май 2007). Бил е председател на Националната океанографска комисия и представител на България в Междуправителствената океанографска комисия в Париж, Франция.

Живко Господинов, български футболист /1957-2015/.

През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (Варна), "Ватев" (Белослав), "Спартак" (Плевен), "Фафе" (Португалия), "Черно море" (Варна), "Белослав" (Варна) и"Берое" (Стара Загора). За националния отбор по футбол има изиграни 39 мача и отбелязани 6 гола.

Рашиди Йекини, нигерийски футболист /1964-2012/.

Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 1993 г.

Подобни статии

  • 16 май - Международният ден на светлината

    16 май - Международният ден на светлината

    Ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН

    Международният ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН. Отбелязва се от 1983 г. през третата неделя на м. май в памет на жервите на СПИН и за оказване подкрепа на серопозитивните. По данни на Световната здравна организация към 2019 г. около 37,9 млн. души по света живеят с ХИВ/СПИН, уточни БТА. В България денят се отбелязва от 1992 г.

    236
  • 15 май - Международният ден на семейството

    15 май - Международният ден на семейството

    Международният ден на семейството, а също така и на астрономията. Отбелязва се от 1994 г. с резолюция A/RES/47/237 на Общото събрание на ООН от 20 септември 1993 г., за да се повиши осведомеността по въпросите, свързани със социалните, икономическите и демографските процеси, които влияят на семействата. Мотото на деня за 2021 г. е: "Семейството и новите технологии".

    300