5 октомври - Международен ден на учителя

Денят на учителя. Отбелязва се от 2006 г. с Решение 697 на Министерския съвет от 29 септември 2006 г. Годишнина от подписването /1966/ на Препоръка за статута на учителите от Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) и от Международната организация на труда. От 1994 г. с решение на ЮНЕСКО се отбелязва Международен ден на учителя в знак на почит към приноса на учителите за развитието на обществото.

В България се отбелязва:

Денят на Свиленград. Отбелязва се с Решение 169 на Общинския съвет от 22 май 1997 г. Годишнина от освобождението /1912/ на града от османско иго от Втора българска армия с командир ген. Никола Иванов по време на Балканската война (1912-1913). Празникът се отбелязва по стар стил. На 5 октомври 1912 г. България и Гърция обявяват война на Османската империя, с което се поставя началото на военните действия на Балканската война (1912-1913) - война на държавите от Балканския съюз (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) срещу Османската империя за освобождаването на християнското население в Македония и Одринска Тракия, останали по силата на Берлинския договор (13 юли 1878) в пределите на Османската империя.

 

Празникът на Благоевград. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 29 юни 2012 г. Годишнина от освобождението /1912/ на Горна Джумая (дн. Благоевград) и Пиринска Македония от османско иго от части на 7-а Рилска дивизия по време на Балканската война (1912-1913). Празникът се отбелязва по стар стил. На 5 октомври 1912 г. България и Гърция обявяват война на Османската империя, с което се поставя началото на военните действия на Балканската война (1912-1913) - война на държавите от Балканския съюз (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) срещу Османската империя за освобождаването на християнското население в Македония и Одринска Тракия, останали по силата на Берлинския договор (13 юли 1878) в пределите на Османската империя.

 

Празникът на Банско. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1992 г. Годишнина от освобождението /1912/ на Банско от османско иго от четите на Христо Чернопеев, Йонко Вапцаров и Михаил Чаков по време на Балканската война (1912-1913). В национално-освободителните борби от това време участва и поета Пейо Яворов. На 5 октомври в църквата "Света Троица" Пейо Яворов обявява свободата на Банско с думите: "Братя българи, хвърляйте фесовете! Вие вече сте свободни!". Празникът се отбелязва по стар стил. На 5 октомври 1912 г. България и Гърция обявяват война на Османската империя, с което се поставя началото на военните действия на Балканската война (1912-1913) - война на държавите от Балканския съюз (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) срещу Османската империя за освобождаването на християнското население в Македония и Одринска Тракия, останали по силата на Берлинския договор (13 юли 1878) в пределите на Османската империя.

 

Празникът на Стара Загора. Отбелязва се от 1987 г. с решение на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет от 16 юли 1987 г. Годишнина от полагането на основния камък /1879/ за възстановяването на града от генерал-губернатора на Източна Румелия княз Александър Богориди. Стара Загора е опожарена от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война /1877-1878/.

 

По света се отбелязва:

Международният ден на учителя. Отбелязва се от 1994 г. с решение на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) от 1993 г. в знак на почит към приноса на учителите за развитието на обществото. Годишнина от подписването /1966/ от ЮНЕСКО и от Международната организация на труда на Препоръката за статута на учителите.

 

На този ден в България:

1878 - Начало на Кресненско-Разложкото въстание. Организирано е като израз на съпротива на българското население в Македония за национално освобождение и обединение с Княжество България и против решенията на Берлинския конгрес (13 юни-13 юли 1878), по силата на които България е разпокъсана на няколко части, а населението в Македония и Одринска Тракия остава в пределите на Османската империя. Главен център на въстанието е с. Кресна (дн. Стара Кресна). Подготвено е от комитетите "Единство" в София начело с Натанаил Охридски и Пловдивски, и в Горна Джумая (дн. Благоевград). Негови ръководители са Димитър Попгеоргиев, Адам Калмиков, Стоян войвода и др. На 5 октомври 1878 г. отряд с около 400 души под командването на Стоян войвода напада турския военен гарнизон край Кресна. Пленени са 119 турски войници. На 28 октомври е освободена територия в района между Горна Джумая и Белица. На 8 ноември е освободен гр. Банско. Към средата на ноември турското командване започва решителни действия срещу въстаналите райони. Банско е опожарен от редовната турска войска и башибозук, по-голямата част от жителите на града са избити. Изгорени са 1320 къщи в 12 села. Въстаническите действия продължават до м. февруари 1879 г., когато в Каршиака навлизат 800 души турски войници и башибозук, предвождани от Хюсеин бей. Турските жестокости предизвикват изселването на повече от 25 000 души от района на Мелник, Горна Джумая и Разлог в България.

1890 - В София е положен основният камък на сградата на Българското книжовно дружество (БКД) /от 6 март 1911 г. Българска академия на науките (БАН)/. Строежът на сградата на БКД завършва на 1 март 1893 г. Дружеството е основано на 26-30 септември 1869 г. в гр. Браила, Румъния. Седалището му е преместено в София с решение на Главното събрание, проведено на 25-28 октомври 1878 г.

1912 - България и Гърция обявяват война на Османската империя - начало на военните действия на Балканската война (1912-1913) - война на държавите от Балканския съюз (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) срещу Османската империя. След Берлинския конгрес (13 юни-13 юли 1878) Османската империя отказва да изпълни чл. 23 от Берлинския договор (13 юли 1878), който регламентира тя да проведе реформи за изравняване на правата на християните и мюсюлманите в областите, населени с християни и да даде автономия на Македония и Одринска Тракия, останали по силата на Берлинския договор в пределите на Османската империя. След кланетата, извършени над българското население от турските власти в Щип (ноември 1911) и Кочани (юли 1912) на 17 и 18 септември 1912 г. балканските съюзници изпращат ултимативна нота до Турция, обявяват мобилизация и на 26 септември започват военни действия между Черна гора и Османската империя. На 3 октомври 1912 г. Османската империя отхвърля ултиматума на балканските държави и на 4 октомври обявява война на държавите от Балканския съюз. На 5 октомври България и Гърция обявяват война на Османската империя, а на 7 октомври и Сърбия. Въоръжените сили на съюзниците са 645 000 души и 1412 оръдия, от които България - 350 000 души, 728 оръдия, Сърбия - 175 000 души и 300 оръдия, Гърция - 90 000 души и 244 оръдия и Черна гора - 30 000 души и 140 оръдия. Четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (91 чети с 2174 четници) действат на страната на Българската армия, в състава на която е включено и Македоно-одринското опълчение (15 000 души) с командир ген. Никола Генев. Въоръжените сили на Османската империя са около

420 000 души и 930 оръдия. На 26 октомври 1912 г. в Солун османските войски, начело с фелдмаршал Хасан Тахсин паша, капитулират. На 27 октомври 1912 г. в града влиза българската Седма Рилска дивизия, а на 28 октомври влизат и гръцки войски. На 30 октомври 1912 г. правителството на Османската империя отправя към правителствата на държавите от Балканския съюз предложение за сключване на примирие. Цар Фердинанд I отхвърля предложението. След боя при Чаталджа (4-5 ноември 1912), когато българската войска понася големи загуби, българското правителство се съгласява да започне преговори за мир, но обстановката се променя във вреда на България. Румъния предявява териториални претенции към Южна Добруджа, а Сърбия и Гърция увеличават териториалните си претенции за българска сметка. Започналите на 12 ноември 1912 г. преговори между съюзниците и турското командване приключват на 20 ноември 1912 г. с подписването на протокол за временно примирие, което не продължава повече от два месеца. На 23 януари 1913 г. турската Източна армия неуспешно атакува българските позиции при Чаталджа. На 26-27 януари 1913 г. новосформираната Четвърта армия под командването на ген. Стилиян Ковачев отбива настъплението на турските войски при Булаир и ликвидира на 29 януари 1913 г. турския морски десант при Шаркьой. Продължителната обсада на Одринската крепост завършва след блестящо проведената операция на Втора армия (Одринска операция, 12-13 март 1913), по време на която самолетът за първи път се използва като бойно средство за бомбардиране. След новите поражения на турската армия преговорите между воюващите страни са подновени на 1 април 1913 г. в Лондон, където е сключено второ примирие за прекратяване на военните действия. Войната завършва с подписването на мирен договор на 17 май 1913 г. в Лондон, Великобритания, известен като Лондонски мирен договор. Според клаузите му всички земи на запад от линията Мидия - Енос са отнети от Османската империя и предадени на държавите от Балканския съюз. Никъде в договора не се посочва разпределение на земите между съюзниците, което поражда нови конфликти и води до избухването на Междусъюзническата война (1913).

1912 - Банско е освободен от османско иго от четите на Христо Чернопеев, Йонко Вапцаров, Михаил Чаков и поета Пейо Яворов по време на Балканската война (1912-1913). В църквата "Света Троица" Пейо Яворов обявява свободата на Банско с думите: "Братя българи, хвърляйте фесовете! Вие вече сте свободни!".

1912 - Свиленград е освободен от османско иго от Втора българска армия с командващ ген. Никола Иванов по време на Балканската война (1912-1913).

1912 - Горна Джумая (дн. Благоевград) и Пиринска Македония са освободени от османско иго от части на 7-а Рилска дивизия по време на Балканската война (1912-1913).

1915 - В 27-и пехотен чепински полк избухва войнишки бунт. С него е поставено началото на войнишките бунтове (1915-1918) в много части на българската армия по време на Първата световна война (1914-1918), израз на недоволството на войнишките маси от участието на България във войната.

1944 - В Крайова, Румъния, е подписано Българо-югославско споразумение за участие на български войски във военни действия срещу Германия на югославска територия по време на заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945).

1944 - Излиза бр. 1 на в. "Народно дело" - всекидневник за Варна, Добрич, Шумен, Провадия, Нови пазар, Търговище, Каварна, Шабла, Белослав. От м. ноември 2016 г. е седмичник.

1956 - Открит е Националният парк "Шипка". Обхваща историческите места, свързани с отбраната на Шипченския проход по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Възпоменателните паметници, окопи, траншеи, землянки са организирани като музейна експозиция на открито. Първите паметници са руски и са съградени по инициатива на Главното командване на действащата руска армия през 1878-1881 г. със средства, осигурени от ковчежничествата на частите, сражавали се на в. Шипка. Българските паметници са три - два на загиналите опълченци на 3-та и 5-та опълченски дружини (1910) и Паметникът на свободата на вр. Свети Никола (дн. вр. Шипка). Той е открит на 26 август 1934 г. и е построен по проект на Атанас Донков скулптора Александър Андреев. Наподобява средновековна българска крепост, висок е 31,5 м и към него водят 890 стъпала. През 1968 г. с решение на Министерски съвет Националният парк "Шипка" става част от Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа", с територия, обхващаща част от Шипченския проход, храм-паметник "Рождество Христово", разположен в района на град Шипка, Парк "Паметник на победата" край с. Шейново и Национален парк "Бузлуджа".

1963 - В София е открит заводът за електрокари "6-ти септември". По-късно приема името "Балканкар - 6-ти септември" АД. Дейността на завода е прекратена.

1992 - Президентите на България и Украйна Желю Желев и Леонид Кравчук подписват договор за приятелски отношения и сътрудничество между двете страни за срок от 10 години. Договорът е ратифициран със закон приет на 17 март 1993 г. от 36-ото Народно събрание.

1992 - Излиза бр. 1 на в."Екип 7". Издание за област Разград.

1998 - Първа копка за строежа на хотел "Хилтън" в София.

2014 - Произведени са избори за 43-о Народно събрание. Изборите са предсрочни, след като на 23 юли 2014 г. министър-председателят Пламен Орешарски подава оставката на правителството. За участие са регистрирани 18 партии, 7 коалиции и 3 независими кандидати. В пет избирателни района е извършено експерименталното машинно гласуване. Партия "ГЕРБ" получава 84 депутатски места, "БСП - лява България" - 39 депутати, ДПС - 38 депутати, Реформаторският блок - 23 депутати, Патриотичният фронт - 19 депутати, коалиция "България без цензура" - 15 депутати, партия "Атака" - 11 депутати, коалиция АБВ - 11 депутати.

2015 - Управителният съвет на Българската народна банка приема План за реформиране и развитие на банковия надзор. Планът описва приоритетните дейности и сроковете за тяхното изпълнение през 2015 г. и 2016 г. Реформирането и развитието на банковия надзор имат за цел да приведат надзорните практики в България във възможно най-пълно съответствие с актуалния международен стандарт, какъвто са Базелските основни принципи за ефективен банков надзор от 2012 г.

2016 - В София министърът на туризма Николина Ангелкова и Султан бин Салман бин Абдулазиз Ал Сауд, президент и председател на Борда на директорите на Комисията по туризъм и национално наследство на Саудитска Арабия, подписват Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на туризма между двете държави в рамките на официалното му посещение в България по покана на министър Николина Ангелкова (5-7 октомври 2016).

2017 - В Кишинев, Молдова, официално е открита 13-ата световна среща на българските медии на тема: "Политики на близостта" под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова (4-8 октомври 2017). Организира се от Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии.В срещата участват представители на над 30 водещи медии от България и по света. Мястото на форума е избрано поради факта, че в Молдова и като цяло в Бесарабия живее най-голямата и компактна маса от етнически българи - над 80 000. На 5 октомври 2017 г. в Тараклия, Молдова, е открит вторият регионален пресклуб на БТА извън България.

2018 - Министър-председателят Бойко Борисов е на двудневно посещение в Одеса, Украйна за отбелязването на 160-годишнината на Болградската гимназия "Г. С. Раковски". В рамките на посещението си премиерът Борисов има двустранна среща с президента Украйна Петро Порошенко, на която обсъждат сътрудничеството в областта на образованието, инфраструктурата, както и задълбочаването на контактите между двете страни. В българската делегация са заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Валери Симеонов, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев.

2019 - Двудневно работно посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Обединените арабски емирства (ОАЕ) /и на 6/. В делегация са и министъра на финансите Владислав Горанов и министъра на икономиката Емил Караниколов.

2020 - На церемония в президентството президентът Румен Радев връчва голямата награда "Джон Атанасов" за 2020 година на 30-годишния Златко Минев, доктор по приложна физика от университета Йейл, САЩ, изследовател в компанията IBM Quantum. Наградата "Джон Атанасов" се връчва от президента на млади български учени за изключителни резултати в областта на компютърните науки от 2003 г.

 

На този ден по света:

1789 - Начало на бунтовете в Париж, Франция, т.нар. Поход към Версай, по време на първия етап на Великата френска революция (14 юли 1789-10 август 1792) (1789-1799), продължили до 6 октомври 1789 г. Бунтовете са предизвикани от влошаващата се продоволствена криза в Париж и контрареволюционните планове на привържениците на кралския двор. Намесата на народа води до изнасянето на Учредителното събрание (парламента, учреден на 9 юли 1789) и на краля на Франция Луи VI от двореца Версай в Париж.

1793 - С декрет на Националния конвент във Франция се отменя християнското летоброене и се въвежда революционен календар. За начало на годината в този календар се приема първия ден от обявяването на републиката - 22 септември 1792 г. Календарът е съставен от 12 преименувани месеци по 30 дни. Революционният календар е отменен от Наполеон Бонапарт, който от 1 януари 1806 г. възстановява Григорианския календар.

1910 - Буржоазна революция в Поругалия. Създадена е т. нар. Първа португалска република (5 октомври 1910-28 май 1926). В нощта на 3 срещу 4 октомври 1910 г. група републиканци начело с лейтенант Машаду душ Сантуш организират въстание срещу крал Мануел Втори, възкачил се на престола през 1908 г., подкрепено от армейски части на столичния гарнизон в Лисабон. На 5 октомври 1910 г. ръководителите на въстанието обявяват Португалия за република. Създадено е временно правителство начело с Теофилу Брага. Първата португалска република съществува до 28 май 1926 г., когато с военен преврат е установена военна диктатура в страната.

1921 - В Лондон, Великобритания, е основан Международния ПЕН-клуб като международна асоциация на писателите и поетите по инициатива на британската писателка Катарина Еми Доусън Скот. Названието е от първите букви на английските думи poet, essayist и novelist. На учредяването присъстват 43 писатели, от които 25 жени.

1925 - В Локарно, Швейцария, започва конференция по въпроса за запазване на границите, определени от Версайския мирен договор (28 юни 1919), с който се слага официално край на Първата световна война (1914-1918). Конференцията продължава до 16 октомври 1925 г. и в нея участват министрите на външните работи на Белгия, Великобритания, Германия, Италия, Франция, Полша и Чехословакия. По време на конференцията е приет т. нар. Рейнски гаранционен пакт между Германия, Франция, Белгия, както и Великобритания и Италия като гаранти. В случай на нарушение на договора трябва да се намесят гаранционните сили. По време на конференцията са договорени и седем споразумения - Договорите от Локарно, с които западноевропейските съюзници в Антантата през Първата световна война и новите държави от Централна и Източна Европа се опитват да запазят установените след края на войната граници. В договорите също така се посочва, че Германия никога повече няма да води война с другите държави. Германия се съгласява да признае границите си с Франция и Белгия и да кандидатства за членство в Обществото на народите (ОН).

1925 - В САЩ излиза от печат първият сборник с разкази "В наше време" на американския писател Ърнест Хемингуей.

1930 - В СССР излиза от печат бр.1 на англоезичния вестник "Moscow news", предназначен за чужденците, работещи в СССР. Вестникът се издава под егидата на Общосъюзното дружество за културни връзки с чужбина. В периода 1949-1955 г. по решение на Политбюро на ЦК на Общосъюзната комунистическа партия (болшевики) вестникът не се издава. През 1956 г. "Moscow news" отново започва да се издава, като в различни периоди е бил орган на Общосъюзното дружество за културни връзки с чужбина, на Агенцията по печата "Новости" и на Съюза на съветските общности за дружба с народите от чужбина. Освен на английски език вестникът е издаван на френски, немски, италиански, испански, арабски, естонски, гръцки, унгарски, финландски, есперанто и др. Във връзка с провеждането на Олимпийските игри в Москва (19 юли-3 август 1980) на 6 юли 1980 г. излиза първият брой на рускоезичната версия на вестника "Московски новости". От 1990 г. вестникът е независимо издание, а от 1994 г. е акционерно дружество. От м. април 2008 г. марката "Московски новости" и "Moscow news" е собственост на Руската агенция за международна информация "РИА Новости".

1942 - В Улан Батор, Монголия, е създаден Монголският държавен университет - първото висше учебно заведение в Монголия.

1947 - Във Варшава, Полша, на среща на комунистическите партии е взето решение за учредяване на международната организация Коминформбюро (Информационно бюро на комунистическите партии). Целите са координация на дейността на комунистическите партии на европейските страни. Включва представители на централните комитети на Българската комунистическа партия, Унгарската партия на трудещите се, Италианската комунистическа партия, Полската обединена работническа партия, Румънската работническа партия, КПСС, Френската комунистическа партия, Комунистическата партия на Чехословакия, Комунистическата партия на Чехословакия, Комунистическата партия на Югославия. Седалище на организацията е Белград, СФРЮ (1947-1948), а след това е Букурещ, Румъния (1948-1956). Дейността на Коминформбюро е прекратена на 18 април 1956 г.

1952 - В Москва, СССР, започва 19-ият конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), първият след 1939 г. (до 14 октомври 1952). Взето е решение за преименуване на Всесъюзната партия на болшевиките (ВКП-б) в Комунистическа партия на Съветския съюз. На 23 август 1991 г. с указ на президента Борис Елцин дейността на КПСС е прекратена.

1960 - В Република Южна Африка е произведен референдум сред бялото население за установяване на републиканска форма на управление в страната и за излизането й от Общността на нациите. От 1 626 336 гласували (90 процента от имащите право на глас), 52,3 процента гласуват "за" републиканската форма на управление, а 47,7 процента - "против". На 31 май 1961 г. е провъзгласена Република Южна Африка.

1962 - Създадена е Европейската организация за астрономически изследвания в Южното полукълбо (ESO). Седалището на организацията се намира в Гархинг край Мюнхен, Германия, а телескопите на обсерваторията са разположени в Чили. В организацията членуват 14 европейски държави (Австрия, Белгия, Великобритания, Дания, Германия, Испания, Италия, Португалия, Швеция, Швейцария, Чехия, Финландия, Франция, и Холандия) и Бразилия. Организацията е известна с конструирането и използването на първите телескопи, снабдени със системи за активна и адаптивна оптика.

1962 - Премиера в Лондон, Великобритания, на първия филм за Джеймс Бонд - "Доктор но", по романа на британския писател Иън Флеминг с режисьор Терънс Йънг. Ролята на агент 007се изпълнява от британския актьор Шон Конъри, а главната женска роля се изпълнява от Урсула Андрес.

1988 - В Чили е произведен референдум за продължаване на президентския мандат на ген. Аугусто Пиночет, който заема поста от 13 септември 1973 г. На рефелендума 54,6 процента от участвалите гласуват "против". Вследствие на негативния вот на 15 декември 1989 г. се произвеждат президентски избори, които печели Патрисио Айлуин. Той встъпва официално в длъжност на 11 март 1990 г.

1991 - Представена е операционната система Linux, създадена от финландския програмист Линус Торвалдсом.

1994 - В Швейцария и Канада са открити овъглените тела на 48 души, членове на религиозната секта "Орден на слънчевия храм", ръководена от 46-годишния лекар-хомеопат Люк Журе. В тайно подземие, разположено под обор в Шери, близо до гр. Фрибур, Западна Швейцария, са открити телата на 22 души, повечето обгърнати в черно-червени наметала и с огнестрелни рани в главите. В алпийското селце Гранж-сюр-Салван, намиращо се на 160 км на юг, в две хижи са открити овъглените тела на други 25 души, а тялото на 73-годишен гражданин на Женева е открито в близка ферма. По същото време в Квебек, Канада, са открити овъглени тела на 15 души - граждани на Швейцария, Канада и Франция. В Морин Хайтс, северно от Монреал, са открити телата на още трима души. В резултат на разследването е установено, че всички те са членове на религиозната секта "Орден на слънчевия храм", ръководена от 46-годишния лекар-хомеопат Люк Журе. Сектата е създадена в Женева, Швейцария, през 1984 г. от лекаря-хомеопат Люк Журе и Жозеф ди Мамбро - "върховен магистър" на сектата, с идеята да възроди традициите на християнския военен орден Рицарите тамплиери, основан през 12-и в., забранен през 1312 г. по заповед на френския крал Филип IV и папа

Климент V.

1995 - Парламентът на Македония (от 12 февруари 2019 г. - Република Северна Македония) одобрява промяна на националното знаме на страната в съответствие със споразумението за нормализиране на отношенията между Македония и Гърция, подписано на 13 септември 1995 г. в Ню Йорк, САЩ, под егидата на ООН. Споразумението предвижда Гърция да преустанови икономическото ембарго над Македония, наложено на 16 февруари 1994 г. заради спора й за националния флаг на Македония, Македония да премахне от националния си флаг звездата на Вергина и двете страни взаимно да зачитат суверенитета и териториалната си цялост. След като обявява независимост на 18 септември 1991 г. до 5 октомври 1995 г. върху флага на Македония е изобразена звездата на Вергина, считана от гърците за символ на приемствеността на античната македонска култура и съвременна Гърция.

1999 - Край гара Падингтън в Лондон, Великобритания, се сблъскват два пътнически влака. Загиват 30 души, 132 са ранени. Това е най-тежкият железопътен инцидент в страната след катастрофата на два влака през 1957 г. край гара Луисхям в Югоизточен Лондон.

2000 - Общонационален митинг в Белград, Съюзна република Югославия, в подкрепа на Воислав Кощуница, кандидат на Демократичната опозиция на Сърбия, получил 48,2, процента на президентските избори на 24 септември 2000 г., и с искания досегашния президент Слободан Милошевич, получил 40,2 процента от гласовете, да признае поражението си на изборите.

Митингът, с участието на около 100 000 души, прераства в масови безредици, при които са запалени сградите на телевизията и на парламента. На 26 септември 2000 г. Федералната избирателна комисия обявява, че ще има втори тур на президентските избори, тъй като резултатът на Воислав Кощуница е под 50 процента и съгласно изборното законодателство държавният глава трябва да бъде определен с балотаж. Опозицията оспорва резултатите от изборите, като заявява, че са фалшифицирани в полза на президента Слободан Милошевич. Започват масови протести из цялата страна с искане Слободан Милошевич да признае поражението си на изборите. На 6 октомври 2000 г. Конституционният съд потвърждава победата на Воислав Кощуница в изборите. В обръщение към нацията по телевизията Слободан Милошевич признава поражението си на президентските избори и поздравява съперника си Воислав Кощуница.

2004 - Княжество Монако е приета за член на Съвета на Европа.

2007 - Министър-председателят на Румъния Калин Попеску Таричану официално открива втория реактор на АЕЦ Черна вода. Вторият реактор на АЕЦ Черна вода, построен, както и първият, от консорциум с участието на канадската компания Е А Се Ел и италианската "Ансалдо", започва да произвежда електричество през м. август 2007 г., след 3 месеца пробна работа. При работа с номиналната си мощност, АЕЦ Черна вода осигурява около 17-18 процента от нуждите на страната от електричество.

2010 - Президентът на Салвадор Карлос Маурисио Фунес Картахена пристига на посещение в Куба. Това е първата визита на президент на Салвадор в Куба след Кубинската революция през 1959 г. През 2009 г. Салвадор възобновява дипломатическите отношения на Салвадор с Куба, прекъснати в началото на 60-те години на 20 в. под натиска на САЩ.

2010 - Около 40 000 младежи протестират в Копенхаген и няколко други големи градове в Дания срещу образователната политика на правителството, предвиждаща спиране на стипендиите за студенти, които живеят при родителите си. Протестите на гимназистите от около 40 учебни заведения в страната са по повод откриването на парламентарната сесия за 2010-2011 г.

2011 - В Париж, Франция, Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО одобрява с 40 от 58 гласа препоръка на Палестинските автономни територии да бъде даден пълноправен статут в организацията. Четири страни, между които САЩ, гласуват "против", а 14 "въздържали с", включително Франция и Испания. За да получат палестинците статут на страна членка в ЮНЕСКО, одобрената препоръка, внесена от групата на арабските страни, трябва да бъде приета с мнозинство от две трети от 193-те страни от ЮНЕСКО на Генералната конференция.

2012 - В Душанбе, Таджикистан, Русия сключва споразумение с Таджикистан за продължаване на военното й присъствие с още 30 години. Споразумението за статута и условията на пребиваване на 201-а руска военна база на територията на Таджикистан е подписано от министрите на отбраната на двете страни, в присъствието на президентите на Русия и Таджикистан, Владимир Путин и Еномали Рахмон. Споразумението заменя аналогичeн документ със срок на действие до 2014 г. и продължава пребиваването на руските военни в Таджикистан до 2042 г.

2013 - Румъния легализира използването на марихуаната за медицински цели. Така тя става 10-ата страна в Европейския съюз, която разрешава използването на продукти от марихуана за медицински нужди. Досега в страната притежаването на канабис под каквато и да е форма е забранено. Продукти, съдържащи марихуана, се използват за намаляване на болките и честотата на кризите при болни от епилепсия, рак, множествена склероза и др.

2016 - В Лондон, Великобритания, лидерът на Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) Даян Джеймс подава оставка 18 дни, след като поема поста от оттеглилия се Найджъл Фараж, като за решението си посочва лични и професионални причини, както и липса на подкрепа от членовете на политическата формация. Даяна Джеймс е избрана на 16 септември 2016 г. по време на годишната конференция на партията, след гласуването на 40-те хиляди членове на ЮКИП. След оставката на Даяна Джеймс, Найджъл Фараж заявява, че технически остава временен лидер на партията до издигането на нов.

2017 - Армейски и полицейски части, подкрепяни от военизираните отряди "Хашид ал Шааби", са превзели центъра на гр. Хауиджа, последен бастион на сунитската групировка "Ислямска държава" в Северен Ирак. Офанзивата срещу Хауиджа започва преди 14 дни.

2018 - Централният окръжен съд на Сеул, Република Корея, осъжда бившият президент на страната И Мюн-бак (2008-2013) на 15 години затвор за корупция, незаконно присвояване и други престъпления, както и да плати глоба от 13 млрд. вона /11,5 млн. евро/. И Мюн-бак е обвинен, че незаконно е получил средства на стойност около 10 млн. долара от институции, сред които "Самсунг" и южнокорейската разузнавателна служба. Съдът го признава за виновен в незаконно присвояване на близо 24,6 милиарда вона (21,77 милиона долара) от частна компания за производство на автомобилни части, ръководена от неговия брат, и приемане на подкупи от "Самсунг" и други източници. Бившият президент отрича да е извършил нещо нередно и казва, че разследването, довело до съдебния процес, е било политически мотивирано "отмъщение" от страна на сегашния държавен глава Мун Дже-ин под предлог за борба с корупцията. И Мюн-бак не присъства при произнасянето на присъдата, което е предавано пряко по телевизията. Той е четвъртият осъден бивш южнокорейски президент.

2019 - Във Ватикана на церемония в базиликата "Свети Петър" папа Франциск ръкополага 13 нови кардинали. Десет от 13-те епископи са на възраст под 80 години, което им дава право да гласуват на конклава, избиращ новия папа. Географските райони, от които идват новите кардинали избиратели, отразяват желанието на папа Франциск да се даде повече влияние на малки национални църкви извън Европа и Северна Америка.

2021 - В Бишкек, Киргизстан, няколко хиляди души излизат на протест срещу резултатите от произведените на 4 октомври 2020 г. парламентарни избори, на които близки до президента Сооранбай Жеенбеков партии са обявени за победители. Според предварителните резултати, огласени на 5 октомври 2020 г. в новия парламент влизат 4 партии - Партията на демократичния социализъм - евразийски избор "Биримдик", която получава 24 процента от гласовете, "Мекеним Киргизстан" получава 23 процента, "Бутун Киргизстан" със 7 процента и "Киргизстан" с 9 процента. В протеста участват представители на над десет политически партии, които не успяват да влязат в парламента. Те настояват за повторно гласуване и анулиране на резултатите от изборите.

 

Родени на този ден българи:

акад. Михаил Арнаудов, фолклорист, етнограф и литературен историк /1878-1978/.

От 1908 г. преподава в Софийския университет "Св. Климент Охридски", декан на Историко-филологическия факултет (1921-1922), ректор на университета (1935-1936). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (15 януари 1926-10 декември 1927). Министър на народното просвещение (1 юни-2 септември 1944). Редактор на сп. "Българска мисъл" (1925-1943). През 1945 г. е осъден от Народния съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Иван Багрянов (1 юни-2 септември 1944). Освободен е от затвора през 1947 г., присъдата му е отменена от Върховния съд през 1996 г. Автор е на "Български народни празници" (1918), "Крали Марко в народната поезия" (1918), "Студии върху българските обреди и легенди" (1920-1924), "Увод в литературната наука. Задачи. История. Съвременно състояние" (1920), "Психология на литературното творчество" (1931), "Очерки по българския фолклор" (1934), "Творци на Българското възраждане" (1940), "Из живота и поезията на Иван Вазов" (1958); "Яворов. Личност, творчество, съдба" (1961), "Поети и герои на Българското възраждане" (1965), "Веркович и Веда Словена" (1968) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1968, октомври 1973). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1969).

Стефан Мокрев, писател, преводач и дипломат /1900-1982/.

Редактор на сп. "Литературни звуци" (1920-1921). От 1923 г. участва в издаването на седмичния литературен вестник "Възход". Превежда художествени творби от руски и италиански език. Дипломат (1932-1967). Библиотекар на Министерството на външните работи. От 1 май 1945 г. е съветник по печата, след което работи в българската легация в Рим, Италия, където през 1947 г. става легационен съветник и управляващ легацията. Бил е началник в Министерството на външните работи. Автор е на разкази и книги за деца. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1980).

кап. Никола Семерджиев, летец /1904-1942/.

Първият български командир на ято тежки бомбардировачни самолети от 1940 г. до 1942 г. по време на Втората световна война (1939-1945), когато те охраняват южната граница на България в крайбрежната ивица на Бяло море от най-южната точка на Халкидическия полуостров до устието на река Марица. Загива във Втората световна война при боен полет край Кавала заедно с целия си екипаж.

Донка Паприкова, социална работничка и учителка, наричана българската Майка Тереза /1915-2006/.

Била е социален съветник във фабрика за текстил и в транспортния отрасъл, преподавателка по руски език. След 1989 г. организира грижи за възрастни, самотни, болни и бедни хора по домовете им и заедно със свои приятелки създава дом "Майка Тереза". Основател (1994) на фондация "Хоспис милосърдие" (от 4 април 2001 г. се преобразува в благотворително дружество "Хоспис милосърдие ") и на първия стационарен хоспис в България (открит на 19 май 1996 г.), в който се полагат грижи за възрастни самотни и немощни хора в последния стадий от живота им. През 2001 г. към дружеството е открит дневен център за възрастни интелектуалци "Сребърна есен". Носител на наградата "Елизабет Норгел" от Международния женски клуб във Франкфурт на Майн /Германия / (1997), на орден "Стара планина" втора степен за нейната всеотдайна благотворителност и за изключителните й заслуги към българското общество в областта на социалното подпомагане (26 юни 2001). Почетен гражданин на София (14 януари 2002). Носител на специалната награда на фондация "Човещина" за принос в хуманността (2005). През 2009 г., когато се навършват три години от смъртта й, благотворителното дружество "Хоспис милосърдие " се преименува в благотворително дружество "Донка Паприкова".

акад. Румен Цанев, молекулярен биолог и биохимик/1922-2007/.

Завеждащ Централната биохимична лаборатория при Българска академия на науките /БАН/ (1960). Основател на Института по молекулярна биология при БАН (1972) и първи негов директор (1972-1993). Член-кор. на БАН (1974). Председател на Националния съвет по биотехнология (1986-1988). Консултант на Международния трансфер на технологии към Международната агенция за борба с рака (1976). Участва в колектива, създал генноинженерен човешки гамаинтерферон, получил европейски патент. От 2008 г. Институтът по молекулярна биология носи неговото име. Носител на награда "Асен Златаров" за химически и биологически науки на Президиума на БАН и Софийския университет "Св. Климент Охридски" за оригинални научни приноси върху структурата на хроматина /с колектив/ (1978). Лауреат на Димитровска награда (1969). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1982). Носител на орден "Народна република България" първа степен (7 октомври 1982), на годишната награда на БАН за биологически науки за 1994 г.

Юрий Яковлев, актьор и режисьор /1930-2002/.

Работил е в театрите в Перник (1955-1956), "Трудов фронт" в София (1956-1964), Театър "Българска армия" в София (1964-1966). Един от основателите е на театър "Сълза и смях" (1966). От 1991 г. е актьор на свободна практика. Изиграл е повече от 100 роли. Участва във филмите "Любимец 13", "Гареловска история", "Баш майстора", "Златният век", "Забравете този случай" и др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1979). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен.

Валентин Лазаров, баскетболист, съдия и сортен деец /1931-2020/.

През спортната си кариера е играл за отбора на "Софийската политехника" (1949-1954). Съдия е от 1950 г. Съдия на Международната федерация по баскетбол /ФИБА/ (1958-1983). Ръководил е над 440 международни мачове и финали на световни, европейски, африкански и азиатски континентални първенства, финали и финални турнири за Купа "Корач", Купа "Ронкети", Купа на европейските шампиони и др. От 1980 г. е и инструктор на ФИБА, като провежда над 330 съдийски семинара в 116 страни. Комисар на ФИБА (1983- 2007). От 1976 г. е член на Техническата комисия на ФИБА. През 1962 г. е избран за най-добър съдия в Европа от ФИБА. Почетен съдия на ФИБА през 1976 г. Автор е на две книги за баскетболното съдийство и на много статии. Ноител на баскетболен Оскар от ФИБА (2002), на приза "Абд ел Азем Ашри" на ФИБА Африка (2006), на Купата на ФИБА за изключителен принос в баскетболната игра и баскетболното съдийство (2002), на българското отличие "Златна свирка", на приза за изключителни заслуги към българския баскетбол. Два пъти е носител на почетния знак "За особени заслуги" на БСФС. Почетен гражданин на София (2005). Въведен в Международната зала на славата по баскетбол в Мадрид, Испания (2013).

Костадин Карамитрев, инженер /1932-2011/.

Заместник-министър на строителството и селищното устройство (4 април 1984-22 април 1986). Председател на Съюза на тракийските дружества в България (1990-11 май 2011) и негов почетен председател (11 май 2011-15 юни 2011). Бил е директор на Домостроителния комбинат в София, началник на строителството на каскада "Белмекен-Сестримо", ръководител на Държавно стопанско обединение "Гражданско строителство". Носител на орден "Стара планина" първа степен (26 март 2002). Удостоен е със званието "Личност на годината - 2010" от Асоциацията на българите в Украйна за големия му принос в укрепването на културните връзки между България и Украйна и сътрудничеството с асоциацията, за утвърждаване и защита на българщината там (2010). Почетен гражданин на Хасково (8 септември 2015, посмъртно).

Кадир Кадир, юрист и политик /1940-2009/.

Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Заместник-председател на 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-17 октомври 1994). Член на Сметната палата (24 ноември 1995-16 март 2009).

Иван Давидов, футболист /1943-2015/.

През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (София) и "Славия" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 11 мача и отбелязан 1 гол.

Владимир Зарев (Владимир Пантелеев Пантев), писател /1947/.

От 1974 г. е главен редактор на сп. "Съвременник". Автор е на книгите трилогията "Битето" (1978), "Изходът" (1983) и "Законът" (2012), както и на "Дунавски новели" (1974), романите "Денят на нетърпението" (1977), "Процесът" (1984), "Хрътката" (1987), "Хрътката срещу хрътката" (1990), "Лето 1850" (1988), "Разруха" (2003), "Поп Богомил и съвършенството на страха" (2004), "Светове" (2008) и др. Негови творби са превеждани в Германия, Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция. По негов сценарий е филма "Този хубав живот" (1975), а по екранизация на неговия роман "Битието" е заснет историческият сериал "Дървото на живота" (2013-2014). Носител на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2017 г. (7 ноември 2017), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството (7 март 2019) . Почетен гражданин на Видин (26 октомври 2014).

ген.-майор Славчо Босилков, офицер от МВР /1947/.

Директор на Национална служба "Полиция" (21 февруари 1997-25 ноември 1998), главен секретар на Министерство на вътрешните работи (17 август 2000-1 септември 2001).

проф. Георги Карасимеонов, политолог /1949/.

Редактор в сп. "Ново време" (1971-1981). Член на Общото събрание на Международната политическа асоциация (1991-1998), председател на Българската асоциация на политическите науки (1991-1998). Заместник-председател на Комисията по социология, политология и философия към Висшата атестационна комисия (1995-1998). Председател на Българската асоциация на политическите науки (1991-1998). Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на множество публикации и монографии в България и в чужбина за политическите партии, институциите и международните отношения.

Цанко Панов, художник /1950-2003/.

Има повече от 15 самостоятелни изложби. Бил е уредник в музеи и галерии. Главен уредник фондохранител в Националната художествена галерия /дн. Национален музей на българското изобразително изкуство/ (1981-1988; 1990-1994). Работи в къща-музей "Борис и Славка Деневи" в София (1997-2003). Носител е на отличие от Международното триенале на графиката в София (1998), на награда за графика от Есенен салон, София (1995), на Награда за живопис, Варна (1988) и др.

Иван Колев, юрист и политик /1952/.

Работил е като съдия до 1998 г. и като адвокат до 2004 г. Председател на Софийски районен съд (17 ноември 2004-3 октомври 2007). Член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт (3 октомври 2007-27 септември 2012).

Йордан Цонев, икономист и политик /1956/.

Бил е общински съветник в Бургас. Бил е председател на Управителния съвет на частни търговски дружества. Заместник-председател на Движението за права и свободи (21 април 2006-11 януари 2010). Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001) и от 40-ото до 46-ото Народно събрание (2005-2021).

Георги Велинов, български футболист (вратар) и треньор /1957/.

През футболната си кариера е играл за отборите на "Дунав" (Русе), "Черно море" (Варна), ЦСКА (София), "Брага" (Португалия), "Академика" (Португалия), "Елваш" (Португалия), "Сливен" (Сливен), "Славия" (София) и "Ботев" (Нови Пазар). За националния отбор по футбол има изиграни 33 мача. Футболист на България за 1981 г.

Павел Езекиев, икономист /1973/.

Председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции (19 декември 2002-7 октомври 2004). Изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции (23 април 2004-6 март 2006). Официален представител на "Дойче Банк" в България (юли 2006-юли 2007). Основател е на няколко инвестиционни фонда за рисков капитал.

Валери Домовчийски, футболист /1986/.

През футболната си кариера е играл за отборите на "Марица" (Пловдив), "Левски" (София), "Херта" (Германия), "Дуисбург" (Германия), "Ботев" (Пловдив), "Черно море" (Варна), "Левадиакос" (Гърция), "Славия" (София), "Верея" (Стара Загора) и "Ботев" (Враца). За националния отбор по футбол има изиграни 13 мача и отбелязани 2 гола.

Александра Жекова, състезателка по сноуборд /1987/.

Печели няколко кръга от Световната купа по сноуборд. На Олимпийските игри през 2014 г. в Сочи, Русия, заема 5 място. Печели златен медал на Зимната универсиада през 2015 г. в Сиера Невада, Испания. На 18 април 2019 г. слага край на състезателната си кариера.

 

На този ден са родени и:

Дени Дидро, френски писател и философ /1713-1784/.

Представител на френските материалисти от 18 в. Автор е на романите "Монахинята" (1760), "Племенникът на Рамо" (1761 г.) и др. Заедно с Жан льо Рон д`Аламбер написват в 28 тома "Енциклопедия", известна още като "Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите" (1751-1772).

Бернард Болцано, чешки философ и математик /1781-1848/.

Луи Еужен Варлен, френски революционер /1839-1871/.

Един от организаторите и ръководителите на парижката секция на Първи Интернационал (1868-1870), член на лен Парижката комуна (1871). Разстрелян на 28 май 1871 г.

Луи Люмиер, френски химик, изборетател и режисьор. /1864-1948/.

Заедно с брат си Огюст Люмиер създава кинематографа - първия киноапарат за снимки и прожектиране. На 28 декември 1895 г. в парижкото "Гран-кафе" е първата публична демонстрация на "движещи се фотографии", с помощта на кинематографа изобретен от братя Люмиер - Огюст и Луи. Двамата братя са считани за основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори. Първият им филм се нарича "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време" и продължава 46 секунди. Направен е с изобретения от тях кинематограф, патентован през 1894 г. През 1907 г. двамата братя заснемат и първия си цветен филм.

Пейтън Раус, американски патолог /1879-1970/.

По време на Първата световна война (1914-1918) съвместно с Дж. Р. Търнър разработва начин за съхраняване на кръвта с цитратен разтвор, който я поддържа 3-4 седмици годна за преливане, като днес това е основен метод за консервиране на получената от дарители кръв. Пейтън Раус изследва функциите на черния дроб и жлъчния мехур. Установява, че жлъчката се реабсорбира в червата и по специални кръвоносни съдове достига отново до черния дроб (т.нар. чернодробно-жлъчен кръговрат). Открива, че при разграждането на хемоглобина се образува жлъчният пигмент билирубин, който при някои болестни състояния се натрупва в кръвта и тъканите и причинява жълтеница. През 1942 г. Пейтън Раус предлага 3 хипотези за кацерогенезата (развитието на рак и други злокачествени новообразувания), в които коментира участието на вируси и химични вещества, които той нарича провокиращи канцерогени. Носител на Нобелова нагарада за физиология или медицина за 1966 г. за откриването на тумор-индуциращи вируси. Той си поделя наградата с американския хирург и онколог Чарлз Хъгинс, който я получава за откриването на хормоналното лечение на рака на простатата.

Робърт Годард, американски физик /1882-1945/.

Построил първата ракета с течно гориво (1926).

Рьоне-Самюел Касен, френски юрист /1887-1976/.

Носител на Нобелова награда за мир за 1968 г. за своята всеотдайна работа в полза на световния мир и за защита на човешките права.

Магда Сабо, унгарска писателка /1917-2007/.

От 1949 г. до 1958 г. има издадена забрана за публикуване на книгите й. Първият й роман, публикуван след вдигането на забраната, е "Фреска" (1958). Автор е на книгите "Кажете на Жофика", "Сърната", "Синият остров", "Бал с маски", "Рожден ден", "Пилат", "Данаида" и др. Носител на литературната наградата "Атила Йожеф" за 1959 г. и 1972 г., на литературната награда "Кошут" за 1978 г. , наградена с френската литературна награда "Фемина" за романа "Вратата" за 2003 г.

Хосе Доносо, чилийски писател /1924-1996/.

Райнхард Зелтен, немски икономист, един от основоположниците на експерименталната икономика /1930-2016/.

Носител на Нобелова награда за икономически науки за 1994 г. съвместно с американските икономисти Джон Харшани и Джон Наш за приноса им в теорията на некооперативните игри.

Вацлав Хавел, чешки драматург, писател и политик /1936-2011/.

Един от основателите на движението за защита на човешките права "Харта 77" (1 януари 1977). Ръководител на Гражданския форум - първата опозиционна организация в Чехословакия (19 ноември 1989-13 октомври 1990). Последен президент на Чехословакия (29 декември 1989-20 юли 1992). Първи президент на Чешката република (26 януари 1993-2 февруари 2003). Автор е на около 20 пиеси, сред които "Градинско увеселение" (1963), "Съобщение" (1965), "Вернисаж" (1975), "Изкушението" (1985), "Санитарно благоустройство" (1987), "Да си тръгнеш" (2008) и др. Автор е и на редица есета, сред които "Писмо до Густав Хусак" (1975), "Силата на безсилните" (1978), "За смисъла на Харта 77" (1986), "Слово за словото" (1988) и др. През 2013 г. на негово име е учредена награда, която се присъжда всяка година на изтъкнати личности за защита на човешките права от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в партньорство с Библиотеката "Вацлав Хавел" и Фондация "Харта 77". Наградата за човешки права "Вацлав Хавел" е придружавана от почетен знак, диплома и 60 000 евро.

Милена Дравич, сръбска актриса /1940-2018/.

Участвала е в над 100 филма. Най-известните й роли са в "Козара" (1962), "Любовният живот на Будимир Трайкович" (1977), "Не е лесно с мъжете" и "Зона Замфирова" (2002). Заедно със съпруга си Драган Николич от 1972 г. до 1974 г. води популярната шоу програма "Лице в лице". Носителка на награда за най-добра второстепенна роля от фестивала в Кан (1980) и най-престижните сръбски награди за цялостен принос в югославската и сръбската кинематография.

Ина Чурикова, руска актриса /1943/.

Участвала е във филмите "Началото" (1970), "Тема" (1979), "Васа" (1983), "Военнополеви роман" (1983), "Мъртви души" (1984), "Московска сага" (2004) и др. Народна артистка на СССР (1991).

Емомали Рахмон, таджикски политик /1952/.

Президент на Таджикистан от 16 ноември 1994 г.

Марио Лемьо (Великолепният и Супер Марио), канадски състезател по хокей на лед /1965/.

От 1984 г. до 2006 г. се състезава в Националната хокейна лига (НХЛ) в отбора "Питсбърг Пенгуинс" (САЩ). През 1999 г. купува "Питсбърг Пенгуинс" (САЩ), който е пред банкрут. Закупувайки го започва да изпълнява и административни функции в клуба - собственик и председател на борда на директорите. С националния отбор по хокей на лед печели златен медал от Олимпийските игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, златен медал от Световната купа през 2004 г. и сребърен медал от Световното първенство през 1985 г. в Чехословакия. С "Питсбърг Пенгуинс" печели два пъти Купа "Стенли" като играч (1991, 1992) и три пъти като собственик на отбора (2009, 2016, 2017). Шест пъти е избиран в отбора на звездите на НХЛ (1988, 1989, 1993, 1994, 1996, 1997). Въведен в Залата на славата на Националната хокейна лига /НХЛ/ в Торонто, Канада (ноември 1997).

Никола Рицоли, международен футболен съдия от Италия /1971/.

Маурисио Пелегрино, аржентински футболист и треньор /1971/.

Кейт Уинслет (Кейт Елизабет Уинслет), британска актриса /1975/.

Участвала е във филмите "Разум и чувства" (1995), "Титаник" (1997), "Айрис" (2001), "Животът на Дейвид Гейл" (2003), "Блясъкът на чистия ум" (2004), "Малки деца" (2006), "Четецът" (2008) и др. Носителка на награда "Оскар" за най-добра женска роля (2009) за филма "Четецът".

Кевин Миралас, белгийски футболист /1987/.

 

Това е денят на смъртта на:

Хайнрих Трети, император на "Свещената Римска империя" (25 декември 1046-5 октомври 1056) от Франконската (Салическата) династия /1017-1056/.

Крал на Германия (4 юни 1039-5 октомври 1056), херцог на Бавария (1027-1042), херцог на Швабия (1039-1045), крал на Бургундия (1039). Загива в битката при Фалц Бодфелд.

Тадеуш Костюшко, деец на полското национално-освободително движение /1746-1817/.

Ръководи Полското въстание за освобождение от руско господство (25 март 1794-10 октомври 1794). Участва в полското националноосвободително движение и във Войната за независимост на Северна Америка (1775-1783). Почетен гражданин на Франция. Национален герой на Полша, САЩ и Беларус.

Жак Офенбах, френски композитор /1819-1880/.

Автор е на оперетите "Орфей в ада" (1858), "Хубавата Елена" (1864), "Перикола" (1868) и др. Основател и директор на театър "Буф-Паризиен" (1855-1866).

Имре Мадач, унгарски поет и писател /1823-1864/.

Александър Афанасиев, руски историк и литератор, фолклорист /1826-1871/.

Жак Офенбах, френски композитор /1819-1880/.

проф. Харалампи Карастоянов, български фармацевт и политик /1855-1934/.

Участва в боевете при вр. Шипка (1877) по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война (1885). Преподавател по токсикология и теоретична химия във Висшето училище в София /дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"/ (от 1891). От 1898 г. е частен аптекар. Един от основателите на Българското аптекарско дружество (1898, негов председател и почетен председател), на Българското аптекарско кооперативно дружество (1913) и др. Член на аптекарската комисия при върховния медицински съвет (1911-1917). Депутат в V Велико народно събрание (1911). Кмет на София (27 септември 1911-22 май 1912). Бил е редактор на сп. "Фармацевтически преглед". Автор на "Аптекарският въпрос в България" (1897), на статии по медицински, обществени и др. въпроси.

Алексей Степанов, руски художник живописец /1858-1923/.

акад. Беньо Цонев, български езиковед славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф /1863-1926/.

Един от създателите на българското езикознание, специалист по история на българския език, диалектолог. Учител в Петропавловската духовна семинария край Лясковец и в Ломската гимназия (1884-1886). От 1890 г. е преподавател във Висшето училище (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски") и преподавател в Софийската мъжка гимназия. Първи ръководител на Катедрата по български език в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1893-1926), декан на Историко-филологическия факултет (1897-1898; 1905-1906; 1909-1910; 1912-1913; 1916-1917) и ректор на университета (1910-1911). Дописен член (1898) и действителен член на Българската академия на науките /БАН/ (1900). Председател на Историко-филологическия клон на БАН (1915-1921). Първи съставител на опис на ръкописите в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Бил е редактор на сп. "Български преглед", редактор на пътеписа на Алеко Константинов "До Чикаго и назад" (1894), предложил наименованието на творбата, вместо заглавието "От София през Париж до Чикаго и обратно", дадено от самия Алеко. Преводач от хърватски, латински, гръцки, немски, френски, руски език. Подписани с псевдонимите Б.Юн (Беню), Б.Б, Орфен, Ялпухов публикува и свои стихове сп. "Български преглед". По негов текст е създадена и първата туристическа песен "Песен походница" (1912). Инициатор за саздавеното на Научния комитет през 1924 г. към Ловешката колония в София за написване на историята на Ловешкия край. По този повод обикаля Ловеч и Ловешко, изнася беседи за необходимостта от написването на такава история, среща се с местни дейци във връзка с организиране и събиране на материали. Сам изработва програмата за написването на краеведската поредица "Ловеч и Ловчанско". От 1992 г. Регионалната библиотека в Ловеч носи неговото име.

Елена Рьорих, руски философ езотерик /1879-1955/.

Заедно с нейния съпруг Николай Рьорих, който е художник, философ, поет, писател, археолог и пътешественик, създават нова концепция за културата, наречена "Жива етика".

Иван Радославов, български литературен историк и критик /1880-1969/.

Директор на печата към Министерството на външните работи и на изповеданията (1921-юни 1923). Главен библиотекар (1928-1931) и директор (1932-1934) на Народната библиотека и музей в Пловдив. Член-основател на Съюза на българските писатели (1913). Съставител и редактор на поетичната антология "Млада България" (1922). Сътрудничи със статии, стихове, рецензии, прегледи на сп. "Ново време", сп. "Работническо дело", сп."Наш живот", сп. "Художник", сп. "Съвременна мисъл", сп. "Родно изкуство", сп. "Завети", сп. "Септември". Редактор на земеделския в. "Защита" (1923-1924) и в. "Земеделско съзнание" (1924-1926), на сп. "Росна китка", сп. "Хиперион" (заедно с Теодор Траянов и Людмил Стоянов), сп. "Хроники". През 1936 г. издава "Българска литература 1880-1930 г.", едно от първите изследвания на историята на българската литература. През 1992 г. община Златарица и Катедрата по българска литература във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" учредяват национална награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков".

Фридрих Волф, немски писател и драматург /1888-1953/.

проф. Никола Саранов, български юрист /1895-1974/.

Асистент (от 1 февруари 1925 г.) в Катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и неин ръководител (1939-1951). Декан на Юридическия факултет на университета (1931-1932; 1944-1945). Основоположник на криминалистиката в България - организира и чете първия курс по криминалистика в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на десетки монографии, учебници, студии, статии, сред които монографията "Борба с престъпниците (криминалистически и наказателно-процесуални изследвания)" (1923), социално-етичната студия "Любов и престъпление" (1932), студията "Фалшификацията на документи" /непубликувана/ (1959).

Георг Куленкампф, немски цигулар /1898-1948/.

Ларс Онсагер, американски химик от норвежки произход /1903-1976/.

Изучава законите на термодинамиката и предлага теория, която обяснява неравновесните процеси. Използвайки законите на статистическата механика, доказва, че едновременните реакции са свързани помежду си и нарича тази връзка отношение на взаимност (теорема на Онсагер). Носител на Нобелова награда за химия за 1968 г. за откриване на отношението на взаимност, носещо неговото име, което е фундаментално за термодинамиката на необратимите процеси.

Жан Виго, френски режисьор /1905-1934/.

Режисьор е на филмите "За Ница" (1930), "Нула за поведение" (1933) и "Аталанта" (1934) и на късометражния филм "Тарис, краля на водата" (1931).

проф. Стоян Стоянов, български езиковед /1911-1997/.

Главен инспектор по български език в Министерството на народната просвета (1948-1950). Заместник-ректор на Института за чуждестранни студенти "Г.А. Насър" в София /дн. Департамент по езиково обучение към Софийския университет "Св. Климент Охридски"/ (1966-1969). Ръководител на Катедрата по български език в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1973-1976). Преподавател по български език в университетите в Упсала и Стокхолм в Швеция (1965). Работи в областта на съвременния български език. Автор е на "Граматика на българския книжовен език. Фонетика и морфология" (1964), "Употреба и значение на определителния член в съвременния български книжовен език" (2 т., 1960-1964) и др. Отговорен редактор на "Граматика на съвременния български книжовен език" (2 т., 1983). Лауреат на Димитровска награда (1984, с колектив).

Морис Уилкинс, британски учен, биофизик /1916-2004/.

Има принос за откриването (23 февруари 1953) на двойната спирала на ДНК. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1962 г. заедно с британския молекулярен биолог Франсис Крик и американския молекулярен биолог Джеймс Уотсън за техните открития, отнасящи се до молекулната структура на нуклеиновите киселини.

Юрий Любимов, руски актьор, театрален режисьор и педагог /1917-2014/.

Основател и художествен ръководител на Московския театър за драма и комедия "На Таганка" и негов директор (23 април 1964-16 юли 2011). Театърът се открива с премиера на неговата постановка "Добрият човек от Сечуан" от Бертолд Брехт на 23 април 1964 г. През 1984 г. е лишен от съветско гражданство заради активната си гражданска позиция, която е в разрез с политиката на държавата. Работи в Израел, Италия, Франция, Германия, САЩ, Финландия. Завръща се в СССР през 1988 г., през 1989 г. гражданството му е върнато. Носител на много награди, сред които Държавната награда на СССР (1952) и на Русия (1997) в областта на литературата и изкуствата, носител е на наградите "Триумф", "Чайка", "Златна маска", "Кристална Турандот" и др. Почетен гражданин на градове в САЩ, Израел, Полша, Испания, Португалия, Финландия, Франция и Япония. Почетен доктор на няколко известни университета и академии.

Карло Лидзани, италиански режисьор, сценарист и продуцент /1922-2013/.

Режисьор е на повече от 40 филма, сред които "Опасно, бандити" (1951), "Бандити в Милано" (1968), "Любовницата на Граминя" (1968), "Рим на аристократите" (1971), "Площад "Сан Бабила": 20 часа" (1975), "Скъпи, Горбачов" (1988) и др. Самоубива се на 5 октомври 2013 г., хвърляйки се от прозореца на дома си в Рим.

Михаил Букурещлиев, български композитор и диригент, фолклорист /1930-2018/.

Работил е в редакция "Народна музика" на Българското национално радио и в Института по музикознание към Българската академия на науките. Пръв изследва българския детски музикален фолклор. Създател и главен художествен ръководител на първия детско-юношески фолклорен ансамбъл в България "Изворче" (1961). Ръководител на Държавния ансамбъл за народни песни и танци (1984-1988). Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Създател и диригент на Фолклорна формация "Стефан Кънев" (2002). Направил е над 2000 записа на детски народни песни, дешифрирал е над 13 000 народни песни, написал над 500 статии в периодичния печат. Автор е на книги на фолклорна тематика, съставил е над 14 сборника с народни песни. Носител на наградата "Златен век" - печат на Симеон Велики на Министерство на културата (21 май 2015).

Стефан Еленков (Стефан Еленков Иванов), български оперен певец /1937-1997/.

Пял е на сцената на Софийската опера (1966-1997). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1978). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос към българската култура (16 май 2003, посмъртно). Почетен гражданин на Видин (3 октомври 1989).

проф. Славчо Иванов, български литературовед /1939-2006/.

Учител и инспектор по български език и литература в Силистра (1964-1971). От 1972 г. е преподавател по нова и най-нова българска литература във филиала на Русенския университет "Ангел Кънчев" в Силистра, ръководител на катедра в университета (1986-2001). Автор е на "Критици от миналото" (1986), "Хубаво е, където ни няма" (1991), "Пътища за оцеляване" (1991), "Поезията между две епохи. 1878-1900" (1994), "За поезията в нова България" (1999), "Столетие. Литературна антология. 1900-2000" (2001), "...От век до век. Поезията през очите на две столетия" (2001) и др.

Томрис Инджер, турска актриса /1948-2015/.

Актрисата, родена в България, е популярна с ролите си в турското кино, театър и телевизионните сериали, сред които сериалите "1001 нощ" и "Любов и наказание" и др.

Стив Джобс, американски предприемач /1955-2011/.

Един от основателите на компанията за производство на компютри "Епъл" заедно със Стив Уозняк (1 април 1976). Председател на Борда на директорите и главен изпълнителен директор на компанията (1 април 1976-15 януари 2009; 1 юли 2009-25 август 2011). Един от създателите на първият компютър с графичен потребителски интерфейс "Макинтош" (1984).

Подобни статии