6 години затвор за плагиатство в интернет

До 6 години затвор и до 10 хил лв. глоба за плагиатство на научен труд в интернет предвижда проектозаконът за изменение на Наказателния кодекс в частта му за киберпрестъпления. Той бе публикуван за обществено обсъждане днес от Министерството на правосъдието.

Правосъдното министерство взима мерки и срещу разпространението на порнографски материали. Според проектозакона наказанието за престъпниците, склонили малолетни да наблюдават действителни или виртуални сексуални действия, ще се повиши от 5 г. затвор до 6 г. Същото ги очаква и онези, които предлагат или продават подобни материали на лица под 16 години, както и когато малолетни участват в порнографските клипчета или снимки.

Причината за изменението в Наказателния кодекс са зачестилите случаи на киберпрестъпления. В мотивите се посочва, че киберпрестъпността и употребата на Интернет пространството успешно и ефективно благоприятства и всяка една останала престъпна дейност на национално и транснационално ниво, която нанася огромни щети на бюджета.

Твърди се още, че поради рязкото нахлуване на технологиите и интернет в ежедневието на обществото ни, все повече се разширява възможният обект на престъпления от посегателства в мрежата – засягат се както икономическите отношения, така и неприкосновеността на кореспонденцията, правата, защитаващи интелектуалната собственост, и други.

Обект на компютърните престъпления могат да бъдат както държавата, така и бизнесът и гражданите. Тези твърдения на Министерството на правосъдието се потвърждават и от данни на ГДБОП, които показват значителен ръст на киберпрестъпленията у нас. Според статистиката, водена от дирекцията, през 2019 г. е имало 2822 сигнала за компютърни посегателства, като по 2049 от тях е взето отношение от правоохранителните органи. В сравнение, жалбите през 2018 г. са били с около 500 по-малко, а през 2015 г., която е първата в таблицата, те са били едва 57.

С измененията на наказанията в по-тежки Правосъдното министерство цели намаляване на компютърните престъпления и създаването на по-сигурна киберсреда, посочват още от ведомството. Проектозаконът подлежи на 1-месечно обществено обсъждане.

Подобни статии

  • Българският жестов език се признава за естествен самостоятелен език

    Българският жестов език се признава за естествен самостоятелен език

    Българският жестов език се признава за естествен самостоятелен език с приетия Закон за българския жестов език. Парламентът прие на второ четене проекта,предложен от Министерския съвет. С него се осигурява безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за глухите и сляпо-глухите лица, признава се културната и езиковата идентичност на общността на глухите лица и се формира нагласи за уважение към тях чрез българския жестов език, пише в мотивите. Към министъра на образованието се създава Съвет за българския жестов език, който ще се състои от 13 членове.

    48
  • Правната комисия прие на първо четене промените в Закона за извънредното положение

    Правната комисия прие на първо четене промените в Закона за извънредното положение

    Парламентарната правна комисия одобри на първо четене поправки в Закона за извънредното положение, които дават възможност на карантинираните в деня на вота граждани да гласуват. За бяха 14, а 7 бяха против, нямаше въздържали се.

    78
  • НОИ ще може да проверява по служебен път дали сме безработни

    НОИ ще може да проверява по служебен път дали сме безработни

    Няма да е необходимо осигурените лица да представят документи пред НОИ за правото и определяне на размера на паричните обезщетения при безработица. Институтът ще има възможност по служебен път да проверява осигурителния стаж, осигурителния доход и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, чрез което да определи размера на паричните обезщетения при безработица.

    67