6 октомври - Международният ден "Пеша на училище"

Международният ден "Пеша на училище". Отбелязва се от 2000 г. в сряда през първата пълна седмица на м. октомври. Идеята се заражда в САЩ, където през 1997 г. за първи път е организиран ден "Пеша на училище". Инициативата се превръща в международна, след като през 2000 г. Канада, Великобритания и САЩ отбелязват деня заедно, припомня БТА. В инициативата ежегодно участват ученици от над 40 държави. От 2006 г. месец октомври се отбелязва като международен месец "Пеша на училище".

По света се отбелязва:

Денят на национално възпоминание в Туркменистан. Отбелязва се в памет на загиналите от земетресението на 6 октомври 1948 г. в столицата Ашхабад с магнитуд 7,3 по скалата на Рихтер. Епицентърът на земетресението е на 25 км югозападно от града, който е изцяло разрушен. Загиват около 110 000 души.

На този ден в България:

1944 - В "Държавен вестник" е обнародвана "Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея".
Отнася се за министрите в правителствата от 1 септември 1941 г. до 9 септември 1944 г., за народни представители от 25-ото Обикновено народно събрание и за други граждански и военни лица. Наказанията са: смърт, временен и доживотен строг тъмничен затвор, глоба до 5 млн. лв. и конфискация за цялото имущество в полза на държавата. Общо са образувани 135 процеса с 11 122 подсъдими. От тях на смърт са осъдени 2730 души. Много са и присъдите с различни срокове затвор. Заведени над 700 дела за отменяне на присъди. Отменени са присъдите на интелектуалци и журналисти, 124 народни представители, трима регенти и министър-председателите на трите кабинета пред 9 септември 1944 г. Първата отменена присъда е на 30 юни 1993 г.
1963 - С Указ 162/6 октомври 1963 на Министерски съвет се създава Висш химикотехнологичен институт в Бургас. С Указ 671/23 септември 1967 г. на Президиума на Народното събрание приема името "Проф. д-р Асен Златаров". С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Университет "Проф. д-р Асен Златаров".
1968 - Започва излъчването на географското предаване "Атлас" на Българска национална телевизия (БНТ). Основател и първи водещ е проф. Тянко Йорданов. "Атлас" е наследник на рубриката "Пътуване без паспорт" (излъчвана без водещ). От 1985 г. до 2012 г. водещ и продуцент на рубриката е Симеон Идакиев. Гости в предаването са били известни български и чуждестранни учени и пътешественици. Сред тях се открояват имената на Тур Хейердал, Ален Бомбар, Жак-Ив Кусто, проф. Манолис Андроникос, Тим Севърин, Юрий Сенкевич, Кшиштоф Барановски и др. Участници в предаванията са били и екипите на по-значими български морски, спелеоложки и високопланински експедиции. До края на 2012 г. са излъчени над 2000 предавания и са създадени над 400 авторски филма.
1968 - В зала "Универсиада" в София се провежда първата Международна изложба - панаир на книгата, организирана от Комитета за изкуство и култура. Откриването е на 5 октомври 1968 г. в присъствието на председателя на Бюрото на Народното събрание акад. Сава Гановски, председателя на Комитета за изкуство и култура Павел Матев, генералният директор на обединение "Българска книга" Цвятко Гагов, писатели, директори на издателства, дейци на изкуството и културата, общественици. В дните до 13 октомври участват 400 издателства от 33 страни, представени от 40 издателски организации и книготърговски фирми. Изложени са над 12 500 заглавия, 2500 от които са български.
1998 - В София е учреден Синдикат на учителите в България към Съюза на синдикатите в Обединение "Промяна".
2005 - Във Видин е учреден еврорегион "Среден Дунав - Железни врати", който включва област Видин от българска страна, румънската област Мехединци и сръбските окръзи Бор и Браничево.
2006 - Проф. Мильо Балкански открива национален институт по образование в с. Оряховица, община Стара Загора. Институтът е с два отдела - "информационни технологии" и "гражданско възпитание - морал и етика".
2009 - В Силистра е открит заводът за фотоволтаични панели на "Соларпро" АД. "Соларпро" АД е първата компания за производство на фотоволтаични панели в България, а заводът в Силистра е най-големият на Балканите.
2009 - Организирана е церемония по приключването на строителните работи на най-големия в България ветроенергиен парк "Свети Никола", разположен в община Каварна, и присъединяването му към електропреносната мрежа. Паркът е изграден и ще се експлоатира от "Ей И Ес Гео Енерджи" - съвместно дружество между американската енергийна компания "Ей И Ес" и българо-немското дружество "Гео Пауър". Инсталираната мощност във ветроенергиен парк "Свети Никола" е 156 мегавата.
2011 - Министър-председателят Бойко Борисов открива в София търговско-административния комплекс "Софарма бизнес тауърс". Комплексът от клас "А" е със застроена площ 51 000 кв. м и съчетава елементите на зелената архитектура, енергийната ефективност и "умното" управление на обслужващите системи. В реализацията му са инвестирани над 50 млн. евро. Освен делови офиси в комплекса е разположена и двуетажна търговско-развлекателна част с площ 11 000 кв.м.
2012 - В Трета изтребителна авиобаза - "Граф Игнатиево" пред няколко хиляди любители на авиацията е организирано авиационно шоу по повод 100-годишнината от първия боен полет на българската авиация, извършен на 16 октомври 1912 г. над Одрин.
2013 - Свикан е девети редовен Национален съвет на партия "Съюз на свободните демократи" (ССД) в София. Дългогодишният председател на ССД Стефан Софиянски си прави отвод за нов избор и участие в каквито и да било ръководни органи на партията и за нов председател е избран Радослав Кацаров.
2016 - Народното събрание приема промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, които предвиждат служителите на МВР да могат да полагат извънреден труд над 70 часа за тримесечен период и над 280 часа годишно само с изричното им писмено съгласие. Работното време на държавните служители ще се изчислява в работни дни - петдневно, а не както е било - за едномесечен период. Съгласно промените МВР ще поддържа публичен регистър на договорите за дарения, сключени в изпълнение на международни договори, по които България е страна, или когато дарител е община, държавна структура, международен орган или организация, чуждестранен държавен орган, Европейският съюз. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г.
2017 - Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност взима единодушно решение за възстановяване на действието на спрения лиценз за търговия на оръжейния завод "Емко" в Трявна. Лицензът е отнет на 21 август 2017 г. за 6 мчесеца заради открити нарушения в предприятието. Стотици работници се събират на протест с искане заводът да не бъде спиран.
2018 - Патриарх Неофит е на посещение в Стара Загора заедно с делегация от представители на Светия синод, Вселенската патриаршия, свещеници от Московската и Румънската патриаршия по повод на празника на града 5 октомври и на годишнината от рождението на първия Старозагорски владика. Българският патриарх открива конференция под наслов: "180 години от рождението на Старозагорския митрополит Методий Кусев". Преди това в присъствието на патриарх Неофит е проведена тържествена сесия на общинския съвет, на която от името на Старозагорския епархийски съвет той връчва на кмета на Стара Загора Живко Тодоров орден "Св. апостол Карп" - първа степен, учреден от Старозагорската митрополия. Негово светейшество патриарх Неофит е удостоен със Знак за особени заслуги от общинския съвет на Стара Загора като баща обединител на българския народ, с пожелание да носи мир и вяра за всички. Старозагорският митрополит Киприан е удостоен с Благодарствен плакет за заслуги от името на кмета и община Стара Загора.
2019 - В парк "Артилерийски" в Стара Загора се провежда 16-ия ретро парад, организиран от Старозагорския автомобилен клуб "Ретро". Броят на участниците е 172, някои от които участват с повече от един автомобил. Най-старият автомобил на парада е "Форд Т" от 1910 г., който печели две от наградите - за най-добър сред довоенните автомобили и приза на кмета на Стара Загора.
2020 - В Барбадос завършва първото прекосяване на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите (юли - октомври) на българската океанска гребна лодка "NEVEREST". Стефан Иванов и 17-годишният му син Максим Иванов преминават 4,444 морски мили (8,230 километра) за 105 дни в океана. Двамата отплават на 14 юни 2020 г. от Портимао, Португалия, Максим е само на 16 години и 293 дни, което го прави най-младият океански гребец в света успешно прекосил океан" според официалния регистър на океански гребни експедиции на Ocean Rowing Society. Плаването е първото прекосяване на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите (юли - октомври) и първата океанска гребна експедиция за България.

На този ден по света:

1889 - В Париж, Франция, е открито кабаре "Мулен руж". Създателите на кабарето са Шарл Зидлер и Жозеф Олеру, които купуват танцова зала в близост до квартала на червените фенери и площад "Пигал" с идеята да изградят кабаре като храм на "жената, танца и кан-кана". Двамата създатели нарекли кабарето "Le Premier Palais des Femmes" или "Първият дворец на жената". Причината била, че на всяко представление на сцената излизали най-красивите жени на света. На покрива на сградата има червена мелница, а оттам произхожда и другото му име - "Червената мелница". От самото си създаване "Мулен Руж" има стриктни правила за танцьорките и от тях не се допускат никакви отклонения. Всички момичета са с ръст от 168 см до 172 см, с идеална кожа и еднакво дълги ръце, крака и дори разстояние между гърдите. Магията била зрителят да вижда едно и също момиче, клонирано много пъти. Един път седмично се следи теглото на танцьорките и ако някоя е наддала дори един килограм, не се допуска на сцена, докато не влезе във форма. Танцьорките не могат да общуват с публиката - те напускат кабарето през таен вход, където ги чакат шофьорите им, за да ги закарат по домовете. Ако някоя наруши този ред, бива уволнена без обяснения. Танцьорките в "Мулен Руж" са балерини от най-висока класа, с тях работят хореографи от цял свят, а някои от представленията се подготвят и репетират цяла година. На сцената на "Мулен Руж" са пяли Марлене Дитрих до Кристина Агилера. В шоуто има също така и акробати, поставяни са оперети, имало е дори и модни ревюта.
1927 - В Ню Йорк, САЩ, е прожектиран първият в света пълнометражен звуков филм - "Певецът на джаза" на компанията "Уорнър Брадърс".
1939 - Полша капитулира след нападението на фашистка Германия на 1 септември 1939 г. Страната е окупирана от Германия до 1944 г. Навлизането на войските на Германия на територията на Полша на 1 септември 1939 г. поставя началото но Втората световна война (1939-1945). С нападението над Полша Германия разчита на бърза победа и създаването на плацдарм за военни действия срещу СССР. В хода на сраженията Германия губи около 45 000 души убити и ранени, 100 танка и бронетранспортьори и 400 самолета, Полша дава 200 000 жертви убити и ранени и 420 000 пленници.
1948 - Регистрирано е земетресение с магнитуд 7,3 по скалата на Рихтер в столицата на Туркменистан Ашхабад. Епицентърът на земетресението е на 25 км югозападно от града, който е изцяло разрушен. Загиват около 110 000 души.
1955 - Във Франция по време на Парижкия автосалон за първи път е представен автомобилът "Ситроен DS" на френската автомобилостроителна компания "Ситроен".
За 45 минути са направени 749 поръчки, а в края на първия ден - 12 000. Моделът DS се произвежда до 24 април 1975 г. и от всички негови модификации са произведени 1 456 111 автомобила.
1973 - Начало на четвъртата арабско-израелска война (Октомврийска война), известна още като войната от Йом Кипур по името на израелския религиозен празник на тази дата. Египет и Сирия нападат Израел. Те са подкрепени и от други арабски страни. В хода на войната арабските държави постигат политическо единство - ограничават нефтодобива, което предизвиква световна петролна криза. САЩ организират доставки на оръжие за Израел, а СССР доставя оръжие на арабските държави. На 22 октомври 1973 г. ООН приема резолюция 338 за прекратяване на огъня, но израелската армия продължава военните действия и си връща загубената територия. На 11 ноември 1973 г. воюващите страни подписват протокол за съблюдаване прекратяването на огъня и за връщането на войските на позициите от 22 октомври 1973 г., като за спазването на примирието в буферните зони са разположени части на ООН. Войната завършва на 24 октомври 1973 г. По време на военния конфликт загиват 15 000 души от Египет и Сирия и около 2688 души от Израел.
1976 - Арестувани са членовете на "Бандата на четиримата" в Китай - Цзян Цин (третата съпруга на Мао Цзедун), Чжан Цунцяо (бивш вицепремиер и служител от Шанхайския пропаганден отдел), Яо Вънюан (литературният критик, журналист и бивш член на Политбюро на ЦК на ККП) и Ван Хунвън (бивш член на Политбюро на ККП). Те са най-близките сътрудници на Мао Цзедун и принадлежат към радикалното крило на Китайската комунистическа партия, активни участници в "Културната революция" (1966-1976) в Китай. Съдебният процес срещу тях започва на 6 октомври 1980 г. На 25 януари 1981 г. Цзян Цин и Чжан Цунцяо са осъдени на смърт, а на 25 януари 1983 г. присъдите са заменени с доживотен затвор. Яо Вънюан и Ван Хунвън са осъдени съответно на 20 години и доживотен затвор. През 1991 г. Цзян Цин е освободена по здравословни причини. Самоубива се в болница на 14 май 1991 г. малко след освобождаването й.
1979 - Създадена е Кувейтската информационна агенция (КУНА).
1981 - В Кайро, Египет, по време на военен парад е убит президентът Ануар Садат. В страната е обявено извънредно положение и начело на държавата застава Хосни Мубарак.
2010 - В Страсбург, Франция, на пленарно заседание Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) избира Войчех Савицки за генерален секретар на асамблеята с петгодишен мандат, започващ на 1 февруари 2011 г.
2011 - В Анкара, Турция, Конституционната комисия в парламента приема промяна във вътрешния правилник за работа на парламента, чрез която се позволява на депутатките да носят панталони.
2012 - Италианската полиция арестува Масимо ди Катерино, последният останал на свобода от босовете на мафиотския клан Казалези от неаполитанската Камора. Ди Катерино се е укривал в бункер във Франколизе, на близо 55 км северно от Неапол. У него са намерени пистолет и 10 000 евро в брой. Полицията издирва Масимо ди Катерино от март 2010 г.
2012 - Във военна болница в столицата Алжир на 83-годишна възраст умира Шадли Бенджедид, президент на Алжир от 7 февруари 1979 г. до 11 януари 1992 г. През м. септември 2012 г. той е приет в болницата заради проблеми с бъбреците. Шадли Бенджедид е свален от власт с военен преврат през м. януари 1992 г. По време на неговото управление в страната е въведена многопартийна политическа система със състезателна система за парламентарни и местни избори.
2013 - В Кайро и други градове на Египет избухват сблъсъци между привърженици на сваления на 3 юли 2013 г. с военен преврат президент ислямист Мохамед Морси и силите на реда. При насилието в страната загиват 53 души, а над 400 са арестувани.
2014 - На летището в Брюксел, Белгия, над сто кюрди протестират в залата за заминаващи пътници с призив към международната общност да предприеме военна и хуманитарна намеса в помощ на сирийския кюрдски град Кобане, нападнат от джихадистите от "Ислямска държава". Сходни демонстрации се провеждат и на летищата в Лиеж и Париж, Франция, както и в сградата на парламента в Хага, Холандия. Протести на кюрди са организирани също в Германия, Швеция и Дания.
2015 - В Индонезия учени от Индонезия, Австралия и САЩ откриват нов вид бозайник, кръстен плосконос плъх. Новият вид е открит в изолиран планински район на остров Сулавеси. Плъхът, получил научното название Hyorhinomys stuempkei, има характеристики, които досега са непознати на науката. Освен големия розов плосък нос, чиито ноздри са сходни по форма с тези на прасе, животното има големи уши, малка уста и дълги предни зъби.
2016 - Правителството на Холандия внася жалба против решението на съда в Хага от 2014 г., според което холандската държава е виновна за смъртта на над 300 босненски мюсюлмани в Сребреница през 1995 г., като изтъква, че никой не е можел да предвиди какво ще стане в Сребреница. През 2014 г. съд в Холандия постановява, че войниците от холандския контингент в мироопазващите сили на ООН са отговорни за смъртта на около 300 мюсюлмански мъже и момчета през юли 1995 г., тъй като са ги изгонили от своята база в Поточари край Сребреница, след като тя е била завзета от силите на босненските сърби. Правителството на Холандия прехвърля отговорността за смъртта на жертвите върху силите на босненските сърби.
2017 - В Букурещ, Румъния, започва 63-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея (ПА) на НАТО. Делегации от над 50 държави - членове, асоциирани членове и наблюдатели, участват в срещата.
2018 - Близо 19 милиона избиратели в Румъния са призовани на 6 и 7 октомври 2018 г. да гласуват на референдум за промяна на конституционната дефиниция на семейството, за да бъде уточнено, че то се основава на брак между "мъж и жена", а не между "съпрузи", както е записано в конституцията в момента. Еднополовите бракове в страната са забранени съгласно настоящото законодателство, а промяната на конституцията би предотвратила всеки опит за легализирането им. Референдумът се организира, след като гражданското движение "Коалиция за семейството" успява да събере подписите на 3 млн. румънци и внася инициативата в парламента. Едва 20,4 процента от избирателите са гласували в двудневния референдум, поради което той е невалиден, защото за да бъде признат за валиден, референдумът трябва да събере гласовете на най-малко 30 процента от регистрираните в избирателните списъци граждани.
2019 - С литургия в базиликата "Свети Петър" във Ватикана папа Франциск открива официално триседмичен Съвет на епископите (синод) от девет страни в района на Амазония. Участват 184 епископи и свещеници от Боливия, Бразилия, Колумбия, Еквадор, Гаяна, Перу, Суринам и Венецуела, а също от Френска Гвиана. Сред основните теми на Синода за Амазония са опазването на околната среда и икономическата експлоатация на ресурсите, положението на коренното население в страните от района, както и ръкополагането на сключили брак мъже.
2020 - Русия извършва изпитание на хиперзвукова крилата ракета "Циркон", която успешно поразява цел в Баренцово море. Ракетата, изстреляна от кораба "Адмирал Горшков", разположен в Бяло море в Северна Русия, поразява морска мишена на разстояние 450 км. По време на полета, продължил 4,5 минути на височина 28 км тя развива скорост, превишаваща осем пъти скоростта на звука.

Родени на този ден българи:

Димитър Подвързачов, поет, преводач, журналист и издател /1881-1937/.
Редактор на сп. "Барабан" (1908-1921), сп. "Оса" (1909-1910), сп. "Звено" (1914), сп. "Смях" (1911-1915), сп. "Българан"(1916-1924) и др. Журналист във в. "Заря", в. "Демократически сговор", в. "Щурец" и др. Сътрудничи на сп. "Светлина" (1891-1900), сп. "Труд" (1900-1903), сп. "Отечество"(1914-1918), сп. "Нова България"(1921-1928; 1930-1932), сп. "Маскарад" (1922-1923) и др. Драматург в Народния театър "Иван Вазов" (1920). Заедно с Димчо Дебелянов съставя и редактира първата антология на българската поезия "Българска антология" (1910). С Елин Пелин и Йордан Сливополски е редактор на детското вестниче "Пътека" (1934-1936). Литературен редактор на в. "Днес" (1936-1937). Автор е на "Как дяволът чете Евангелието" (1932), "Хумористични, драски, фейлетони и парадокси" (1933) и на книгите за деца "Крачун и Малчо" (1932-1933), "Война в джунглата" (1934), "Басни" (1938) и др. Превежда художествена литература от руски, английски и други езици.
проф. Любен Беров, икономист и политик /1925-2006/.
Преподавател по стопанска история във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (1950-1985), ръководител на катедра "Стопанска история" в института (1950-1976). Работил е в Института по балканистика на Българската академия на науките (БАН). Чл.-кор. на БАН (1997). Съветник по икономическите въпроси на президента Желю Желев (1990-1992). Министър-председател (30 декември 1992-17 октомври 1994). Министър на външните работи (30 декември 1992-23 юни 1993). Член на Съвета на директорите (1995-1997) и председател (от 1997) на "Селскостопанска кредитна централа" АД. Председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (1996). Председател (от 1998) на Съвета на директорите на "Агропродукт Б" АД, София. Има издадени над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни. Носител на орден"Кирил и Методий" първа степен (1980).
Катя Динева, актриса /1929-2011/.
Играла е в театрите в Бургас (1952-1953), във Варна (1953-1957; 1958-1991), в Русе (1957-1958). Лауреат на Димитровска награда (август 1969). Удостоена е със званията "Заслужил артист" (май 1971) и "Народен артист" (1984). Почетен гражданин на Варна (юни 2000). Носител на орден "Стара планина" втора степен (18 май 2004).
проф. Стоян Михайлов (Стоян Михайлов Мирчев), социолог и политик /1930-2020/.
Преподавател по социология във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (1952-1956). Научен сътрудник (1956-1965) и старши научен сътрудник (1965-1968) в Института по философия при Българската академия на науките (БАН). Научен секретар на БАН (1959-1962). Съосновател на Института по социология на БАН (1968), заместник-директор (1968-1973) и директор на института (1973-1976). Директор на Единния център за наука и подготовка на кадри по философия и социология при БАН (1972-1973). От 1971 г. в продължение на две десетилетия е преподавател по социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Чл.-кор. на БАН (16 ноември 1984). Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (2 април 1976-14 декември 1988; 16 ноември 1989-2 февруари 1990). Завеждащ отдел "Пропаганда и агитация на ЦК на БКП (1 декември 1973-1979). Секретар на ЦК на БКП (21 юли 1978-20 юли 1988). Завеждащ отдел "Идеологическа политика" на ЦК на БКП (май 1984-20 юли 1988). Заместник-председател на Министерския съвет (17 ноември 1989-3 февруари 1990). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Главен редактор на сп. "Социологически проблеми" (1969-1973). Автор е на научните трудове "Обществото като социологическа система" (1965), "Емпиричното социологическо изследване" (1973), "Социологически студии" (1982), "Сравнението" (1984),"Възрожденският процес в България" (1992), "Живковизмът през призмата на една лична драма" (1993), "Сталинският тоталитаризъм" (2000), "Социологията в България" (2003), "Политически фрагменти" ( Из кухнята на сталинскототалитарното общество 1971-1988 (2012), "Размисли" (2014), "За Стоян, против Стоян, времето на Стоян" (2015) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (3 октомври 1980), на орден "13 века България" (8 септември 1984).
Юлия Берберян, спортен деец и политик /1944/.
Треньор на трите си дъщери - Мануела, Катерина и Магдалена Малееви, донесли най-големите тенис успехи на България. Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001).
Панчо Панайотов, лекар и политик /1948/.
Кмет на Дупница (1991-май 1997). Депутат в 38-ото Народно събрание (19 април 1997-19 април 2001). Председател на Общинския съвет в Дупница (2004-януари 2006).
Димитър Туджаров-Шкумбата, шоумен, познат като разказвач на вицове /1954/.
Автор е на продукции и моноспектакли, сред които са: "Смях до сълзи", "Тежко е, но няма как", "Животът иска жертви, няма да сме ние!", "Параграф 23" и др. Водещ на хумористични рубрики и предавания в различни телевизии (1996-1998). Автор е на хумористичната книга "Шкумбата се смее" (1996).
Любомир Ганев (Любо Ганев), състезател по волейбол и спортен деец /1965/.
Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (31 януари 2016). От 13 март 2020 г. е президент на Българската федерация по волейбол. На 16 октомври 2020 г. е избран за член на административния борд на Европейската конфедерация по волейбол /CEV/.
доц. Христо Костадинов, математик /1974/.
Бил е научен сътрудник в Института по математика и информатика на Българската академия на науките, секретар на секция "Математически основи на информатиката" на института. Носител на наградата "Професор Марин Дринов" на Българската академия на науките за научен принос в областта на математиката за млади учени до 35 г. (2006), на наградата за постижения в развитието на информационното общество "Джон Атанасов" (2006).
Владимир Манчев, футболист и треньор /1977/.
През футболната си кариера е играл в отборите на "Спартак" (Плевен), "Янтра" (Габрово), "Хебър" (Пазарджик), ЦСКА (София), "Лил" (Франция), "Леванте" (Испания), "Валядолид" (Испания), "Селта" (Испания), "Валядолид" (Испания) и "Локомотив" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 19 и отбелязани 3 гола.
Петко Янков, състезател по лека атлетика /1977/.

На този ден са родени и:

Мартин Бехайм, немски пътешественик и картограф /1459-1507/.
Създател на най-стария запазен глобус в света (1492). Географското кълбо било изработено от кожа и Бехайм го нарекъл "Земната ябълка". Диаметърът му бил 54 см и немският картограф направил глобуса, като се ръководил от картата на Птолемей. Глобусът обаче не бил точен, тъй като върху него не били изобразени Северна и Южна Америка, Австралия и Антарктика. Тези континенти не били изследвани по времето, когато Мартин Бехайм правил своя глобус.
Джордж Уестингхаус, американски инженер и предприемач /1846-1914/.
Патентовал пневматичната спирачка за вагони (1869). Разработил способи за безопасно транспортиране на природен газ по тръби на големи разстояния. Усъвършенства електрическия трансформатор. През 1882 г. купува и започва производството на безелектродната лампа (1880) от Томас Едисон. Основател на електротехническата компания "Уестингхауз електрик" (1886).
Реджиналд Обри Фесенден, канадски инженер /1866-1932/.
Осъществил първото предаване на звук по радиото (1900).
Иван Кочерга, съветски драматург /1881-1952/.
Автор е на пиесите "Песен за винената чаша" (1910), "Диамантеният воденичен камък" (1927), "Свадбата на Свичка" (1931), "Марко в ада" (1928), "Часовникар и кокошка" (1934), "Ще отидеш и нама да се върнеш" (1936), "Име" (1937), "Изпит по анатомия" (1940), "Нощна тревога" (1943) и др.
Карол Шимановски, полски композитор и пианист /1882-1937/.
Ян Чекановски, полски антрополог и етнограф /1882-1965/.
Едвин Фишер, швейцарски пианист /1886-1960/.
Льо Корбюзие (ист. име Шарл Едуар Жанре), френски архитект /1887-1965/.
Ли Дачжао, китайски революционер /1888-1927/.
Един от основателите на Комунистическата партия на Китай. Първият пропагандист на марксизма в Китай.
Мария Домбровска, полска писателка /1889-1965/.
Ърнест Уолтън, ирландски физик /1903-1995/.
Заедно с британския физик Джон Кокрофт в Кембридж, Великобритания, за първи път в света осъществяват т. нар. трансмутация (превръщане) на химическите елементи, като чрез ускоряването на протони (водородни ядра) двамата учени успяват да разцепят ядрото на лития. Осъществявайки ядрена реакция, те превръщат лития и водорода в хелий. Носител на Нобелова награда за физика за 1951 г. заедно с британския физик Джон Кокрофт за тяхната новаторска работа върху превръщането на атомните ядра посредством изкуствено ускорени атомни частици.
Джанет Гейнър (ист. име Лора Гейнър), американска актриса /1906-1984/.
Първа носителка на награда "Оскар" (1929) за най-добра женска роля за участието й във филмите "Седмото небе" (1927), "Изгрев" (1927) и "Улица ангел" (1928). Това е първи и единствен случай, когато се връчва наградата "Оскар" за повече от един филм. Участвала е във филмите "Роди се звезда" (1937), "Бернардин" (1957) и др.
акад. Сергей Соболев, съветски учен, математик и механик /1908-1989/.
Носител на Държавната награда на СССР (1941, 1951, 1953, 1986).
Тур Хейердал, норвежки антрополог, археолог и пътешественик /1914-2002/.
Той осъществява няколко мащабни експедиции. През 1947 г. преплува за 101 дни със сала "Кон-Тики" Тихия океан от Перу до архипелага Туамоту във Френска Полинезия, за да потвърди теорията си, че заселването на полинезийските острови е започнало от Америка. През 1955-1956 г. извършва археологически изследвания на Великденски остров. През 1969 г. и 1970 г. организира експедиции на папирусовите лодки "Ра" и "Ра-2" от западните брегове на Мароко до бреговете на Америка. Автор е на редица научнопопулярни книги.
Хенри Морис, американски учен /1918-2006/.
Основател на креационизма. Научният креационизъм (от англ. creation - сътворение) представлява псевдонаука, според която животът на Земята е творение на Сръхестествен интелект. Креационистите отричат еволюционистката теория във всичките й разновидности и й противопоставят научни аргументи. Началото на креационизма е положено от книгата на Хенри Морис "Библейският Потоп", издадена през 1961 г. Книгата се определя като антитеза на теорията на Чарлз Дарвин за произхода на видовете. В книгата си "Научен креационизъм" Морис описва Сътворението като свръхестествено, ръководено отвън и то с цел, като завършено.
Томи Лаутън (Томас Лаутън), английски футболист и треньор /1919-1997/.
Яшар Кемал, турски писател от кюрдски произход /1923-2015/.
Първият му роман "Индже Мехмет" (1955) е преведен на над 40 езика. Той е първият турски писател, номиниран за Нобелова награда за литература. Носител на френския Орден на почетния легион (1984). Носител на наградата за мир на германските търговци на книги от Панаира на книгата във Франкфурт, Германия (1997).
Игнат Канев, канадски строителен предприемач от български произход /1926-2020/.
Напуска България на 14-годишна възраст и заминава за Австрия.
През 1951 г. заминава за Канада. Установява се в Торонто,
където започва работа в строителството. През 1956 г. основава първата си строителна фирма. По време на своята активна дейност като строителен предприемач, той издига хиляди къщи, много обществени сгради и голф-съоръжения. Управител е на благотворителна фондация, носеща неговото име. Почетен консул на България в Мисисага, Канада. Носител на орден "Стара планина" първа степен (11 януари 2002), почетен гражданин на Русе, удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Русенския университет "Ангел Кънчев (2012). Носител на званието "Член на ордена на Канада" (2019).
Хафез Асад, сирийски политик /1930-2000/.
Министър на отбраната (23 февруари 1966-3 април 1971). Министър-председател на Сирия (21 ноември 1970-3 април 1971). Генерален секретар на Арабската социалистическа партия Баас (12 септември 1971-10 юни 2000). Президент на Сирия (12 март 1971-10 юни 2000).
Рикардо Джакони, италиански физик /1931-2018/.
Открил космическите източници на рентгеновото излъчване, изобретил рентгеновият телескоп. Носител на Нобелова награда за физика за 2002 г. заедно с японския физик Масатоши Кошиба и американския физик Рикардо Джакони за основополагащи научни изследвания в областта на астрофизиката, довели до откриването на източниците на космическите рентгенови лъчи.
Ив Льотерм, белгийски политик /1960/.
Председател на Християндемократи и фламандци (27 юни 2003-29 октомври 2004). Председател на Християндемократи и фламандци - Нов фламандски алианс (10 юни 2007-28 април 2010). Председател на Регионалното правителство на провинция Фландрия (20 юли 2004-28 юни 2007). Заместник министър-председател и министър на бюджета, транспорта и институционните реформи (21 декември 2007-20 март 2008). Министър на външните работи на Белгия (17 юли 2009-25 ноември 2009). Министър-председател на Белгия (20 март 2008- 30 декември 2008; 25 ноември 2009-6 декември 2011).
Юрген Колер, немски футболист и треньор /1965/.
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия, златен медал от Европейското първенство през 1996 г. в Англия и сребърен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция.
Мартин Йоргетсен, датски футболист /1975/.
Хотару Ямагучи, японски футболист /1990/.

Това е денят на смъртта на:

Самуил, български цар /неизв.-1014/.
Провъзгласен е за цар през 997 г. и управлява до смъртта си. Той е първият владетел от династията на комитопулите (така са наречени синовете на българския болярин комит Никола - управител на комитат /област/ Средец). Цар Самуил води дългогодишни битки с Византия, като успява да удържи атаките на византийския император Василий II и печели редица битки. През 986 г. цар Самуил разгромява в прохода Траянови врата при Щипон (дн. Ихтиман) нахлулите в България византийски войски, като унищожава почти цялата византийска армия, а самият Василий II едва успява да се спаси. Това е най-голямото поражение, което византийският император претърпява в походите си за покоряване на България, от византийска власт е освободена Източна България. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото царуване на Самуил. На 29 юли 1014 г.в сражение между българските и византийските войски при с. Ключ в планината Беласица българските войски са разбити от Василий II и около 15 000 от тях са ослепени като на всеки 100 души е оставен по един едноок за водач. Те са изпратени в Охрид, където Самуил успява да се спаси, но при гледката на ослепената и разбита войска, той умира, непреживял трагедията. За своята жестокост император Василий получава прозвището "българоубиец".
Алфред Тенисън, британски поет /1809-1892/.
Представител на викторианския период в английската литература.
Жюл Дюпре, френски художник /1811-1889/.
Васил Берон, български лекар, философ, книжовник и политик /1824-1909/.
Сътрудничи на сп. "Български книжици" (1858-1862), в. "Българска пчела" (1863-1864), сп. "Духовни книжки за поучение на всяк християнин" (1864-1868), "Българин" (1977-1878) и на други периодични издания. Лекар в руска болница в Букурещ /Румъния/ (1853-1856). Лекар в Търново (1856-1864). Директор на Болградската гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" в Бесарабия /дн. Украйна/ (1864-1867). Градски лекар в Болград (1868-1872). Управител на градските училища и председател на черковната общност в Търново (1872-1900). Пръв директор на откритата с негова помощ мъжка гимназия "Св. Кирил" в Търново (1880). Депутат в Учредителното народно събрание (1879).От 1884 г. е редовен член на Българското книжовно дружество. Събира и публикува български народни песни, автор е на "Първа българско-френска граматика, с едно изложение на българското правописание" (1859), "Логика, първи път на български изложена" (1861), "Българо-френски буквар" (1865), "Археологически и исторически изследвания" (1886) и др.
Огюст Бернарт, белгийски юрист и политик /1829-1912/.
Министър-председател на Белгия и министър на финансите (1884-1894). Председател на Камарата на депутатите (1895-1900). Носител на Нобелова награда за мир за 1909 г.
Фердинанд фон Рихтхофен, немски геолог и географ /1833-1905/.
Изследовател на САЩ и Китай (1862-1868).
Анастас Стоянов, български композитор и музикален педагог /1854-1930/.
Учител по музика в Цариград (1877-1878). Основател на музикалното дружество "Гусла" (1878) в Шумен. Полага основите на българското нотопечатане (1883). Отпечатва в Русе сборника "20 училищни песни" (2 части, 1883-1887). Самостоятелно или съвместно с учителя и музикален деец Рачо Рачов издава значителен брой вокални и инструментални произведения. Автор е на едни от най-ранните български пиеси за пиано, прави първите нотни записи на български народни песни с неравноделни размери.
Михаил Тенев, български финансист /1856-1943/.
Управляващ Българска народна банка /БНБ/ (4 декември 1887-1 януари 1894), управител на БНБ (1 януари 1894-18 януари 1899). Министър на финансите (18 януари 1899- 27 ноември 1900). Първи председател на Управителния съвет на Софийската фондова борса, създадена с Указ 7 на цар Фердинанд I от 15 април 1914 г.
Уил Кейт Келог, американски предприемач /1860-1951/.
Основател на компанията "Келог'с" (1906) за зърнени храни. Заедно с брат си Джон Келог произвеждат за първи път корнфлейкс, опитвайки се да произведат нов вид закуска за пациентите на санаториума, където работели (1902). Случайно разточват на тънки кори сварено пшеничено брашно, изпичат леко тестените листове, смилат ги и по този начин откриват корнфлейкса. "Келог'с" е първата компания, която пуска върху опаковките на продуктите си рецепти за приготвяне на специалитети, съдържащи корнфлейкс. Друго нововъведение е, че върху всяка кутия има информация за калоричността и съдържанието й. През 1924 г. компанията отваря първия си офис извън пределите на САЩ - в Манчестър, Великобритания. Понастоящем компанията има заводи в над 19 страни, а продуктите й са познати в над 160 страни от целия свят.
Георги Баласчев, български историк и археолог /1869-1936/.
Един от издателите на сп. "Лоза" (1892-1894). Бил е учител по история в Първа софийска мъжка народна гимназия и Трета софийска народна прогимназия, завеждащ Етнографската сбирка на археологическия музей (1 август 1902-31 декември 1903). Главен редактор на българо-македонско научно списание "Минало" (1909-1920). Уредник на Народния археологически музей (5 ноември 1919-12 август 1920; 13 октомври 1920-14 май 1921). Един от учредителите на Македонския научен институт (21 декември 1923). Има повече от 80 научни изследвания в областта на средновековната българска история.
Захарий Палиашвили, грузински композитор /1871-1933/.
Христо Кабакчиев, български политик, историк, журналист и публицист /1878-1940/.
Главен редактор на в. "Работнически вестник" (1910-1923). Депутат от 17-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1914-1923). Като политически секретар на Българската комунистическа партия (БКП) участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). Арестуван е преди избухването му и остава в затвора две години и половина. През 1925 г. е изправен пред съда по процеса срещу Централния комитет на БКП, и е осъден на 12 години и 6 месеца затвор. Амнистиран е през 1926 г. и емигрира от България. От 1935 г. е старши научен сътрудник в Института за история при Академията на науките на СССР. Ръководи творчески колектив, който подготвя и издава "Българска работническа партия (комунисти) в резолюции и решения 1891-1923". Автор е на "Спомени", "Димитър Благоев и партията на тесните социалисти" и др.
акад. Михаил Димитров (Михаил Димитров Дафинкичев), български историк, философ и психолог /1881-1966/.
Работил е в Народната библиотека в София (1913-1920). Асистент по експериментална психология (от 4 април 1921) в Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Подпредседател на Българската академия на науките /БАН/(1949-1956), секретар на Философския и Правно-стопанския клон на БАН (1947-1949). Председател (1945-1953) и директор (1953-1959) на институт "Христо Ботев" (от 1955 - Институт "Ботев - Левски"). Председател на Съюза на научните работници в България (1945-1960). Лауреат на Димитровска награда първа степен" (1950) и "Народен деятел на науката" (1963). Носител на орден "Георги Димитров" първа степен (1951), на орден "Народна република България" първа степен (1959), на медал "За наука и изкуство" /златен/ (1949).
Ото Фриц Майерхоф, немски биохимик /1884-1951/.
Описал връзката между анаеробния разпад и аеробния синтез на въглехидратите при работа на мускулите, доказвайки, че енергията, която се освобождава при химическата трансформация на въглехидратите, се използва в процеса на мускулната контракция. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1922 г. заедно с британския биохимик Арчибалд Хил за откритието на фиксираното взаимоотношение между консумацията на кислород и метаболизма на млечна киселина в мускулите.
акад. Николай Лилиев (ист. име Николай Михайлов Попиванов), български поет, преводач и театрален деец /1885-1960/.
Публикува стихове в сп. "Ново общество" и сп. "Демократически преглед" (1905-1906). През 1910 г. е представен с 14 стихотворения в първата антология на българската поезия "Българска антология. Нашата поезия отъ Вазова насамъ", съставена от поета, преводач, журналист и издател Димитър Подвързачов и поета Димчо Дебелянов. Учител в Търговската гимназия в Пловдив (1912-1913) и в Свищов (1913-1915). По време на Първата световна война (1914-1918) е редник и кореспондент. Работил е в Института за литература при българската академия на науките. От началото на 1920 г. е съредактор и постоянен сътрудник на сп. "Златорог". Драматург на Народния театър "Иван Вазов" (1924-1928; 1934-1960). Автор е на стихосбирките "Птици в нощта" 1918 (1919), "Лунни петна" (1922), "Стихотворения" (1931), "Стихотворения" (1960), "Събрани съчинения" (3 т. 1964), "Стихотворения" (1968 и 1974), "Поезия" (1985). Превежда поезия от френски, английски, немски и руски език. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1955), на орден "Народна република България" първа степен (1960).
Вера Мухина, съветска скулпторка /1889-1953/.
Произведенията й са образец на изкуството на социалистическия реализъм. Народен художник на СССР (1943). Носител на Държавната награда на СССР (1941, 1943, 1946, 1951, 1952).
Масаноске Ватанабе, японски профсъюзен деец /1899-1928/.
Убит от японската полиция на 6 октомври 1928 г.
Бет Дейвис (ист. име Рут Елизабет Дейвис), американска актриса и певица /1908-1989/.
Първата жена президент на aмериканската Aкадемия за кинематографично изкуство и наука (1941-1945). Участвала е във филмите "Сестрите" (1938), "Тъмна победа" (1939), "Личният живот на Елизабет и Есекс" (1939), "Ако те забравя" (1940), "Писмото" (1940), "Великата лъжа" (1941), "Блестяща победа" (1941), "В този наш живот" (1942), "Стар познайник" (1943), "Откраднат живот" (1946), "Джун Брайд" (1948) и др. Носителка на "Оскар" (1936, 1939).
Елизабета Ризя, румънска дисидентка /1912-2003/.
Ануар Садат, египетски политик /1918-1981/.
Държавен министър на Египет (1955-1956). Заместник-председател на Народното събрание (1957-1960). Председател на Народното събрание (1960-1968). Член на Президентския съвет (1962-1964).
Вицепрезидент на Обединената арабска република(1964-1966; 1969-1970). Президент на Египет (5 октомври 1970-6 октомври 1981). Министър-председател на Египет (26 март 1973-31 октомври 1974; 14 май 1980-6 октомври 1981). Председател на Арабския социалистически съюз (от 1970) и член на Висшия съвет за атомна енергия (от 1975). Генерален секретар на Националният съюз /от 1962 г. Арабски социалистически съюз/ (1957-1961). Председател на Съвета за афроазиатска солидарност (от 1961). Убит е на 6 октомври 1981 г. по време на военен парад в Кайро от военни, членуващи в организацията Египетски ислямски джихад. Носител на Нобелова награда за мир за 1978 г. заедно с министър-председателя на Израел Менахем Бегин за Споразумението от Кемп Дейвид, първият мирен договор между Израел и арабска страна. През 1984 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън го награждава посмъртно с най-високото държавно отличие "Орден на мира".
Арпад Гьонц, унгарски писател и политик /1922-2015/.
Автор e на философската драма "Обущарят" (1974), монодрамата "Унгарската Медея" (1979), на повестта "Срещи" (1980), на пиесите "Песимистическа комедия" (1990), "Извод" (1990) и др. Президент на Унгария (3 август 1990-4 август 2000).
Георги Свежин (ист. Име Георги Иванов Нейков), български поет, драматург и журналист /1922-2001/.
Заместник главен редактор на в. "Здравен фронт" (1952). През 1965-1968 г. последователно е редактор във в. "Работническо дело", завеждащ отдел и член на редколегията на сп. "Пламък". Главен редактор на в. "Пулс" (1968-1980) и на в. "Мисъл" (1990-2000). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (22 май 1968-25 октомври 1972). Член на Националния съвет на Отечествения фронт (22 април 1972-1987). Бил е директор на Националния музей за българска литература. Автор е на книгите: "Непреклонна младост" (1956), "Всеки смята себе си за гений (1960)", "Дяволски трели" (1961), "Диагнози" (1964), "Очите парят" (1967), "Злото от срам не умира" (1968). Автор на пиесите "Неаполитанска песен" (1972), Радиация" (1975) и др. Носител на орден "Червено знаме на труда" за дългогодишна активна литературна и обществена дейност (октомври 1971), на орден "Народна република България" първа степен (3 ноември 1982), на националната литературна награда за гражданска поезия "Христо Кърпачев" за цялостно творчество (22 май 1989). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1975) и "Народен деятел на изкуството и културата" по случай 24 май - Деня на славянската писменост и на българската просвета (23 май 1987).
проф. Магдалина Станчева, български археолог и преподавател /1924-2014/.
Участвала е в проучвания и разкопки в цялата страна. Била е старши уредник в Музея за история на София (1952-1984) и ръководител (от 1953) на Археологическия отдел на музея. Сътрудничила е и е членувала в редакционните колегии на сп. "София" и сп. "Музеи и паметници на културата". Публикува в изданията на БАН - "Известия на Археологическия институт", "Археология", "Известия на Българското Историческо дружество". Била е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Националната художествена академия и Нов български университет. Дарява личната си научна библиотека и архив на Нов български университет. Автор е на "София - от древността до нови времена" (2009,2013), "Мадарският конник" (2013). Почетен гражданин на София (2010). Удостоена е с почетното отличие на Министерството на културата "Златен век" звезда (1 април 2014).
Мартин Гунев, български юрист /1928-1997/.
Главен прокурор на България (1 ноември 1990-17 февруари 1992).
Ролан Биков, съветски актьор и режисьор /1929-1998/.
Участвал е във филмите "Служили двама другари" (1968),"Голамата промяна" (1972), Приключенията на Буратино" (1975), "Проверка по пътищата" (1971) и др. Режисьор е на филмите "Изгубено лято" (1963), "Внимание костенурка" (1970), "Плашилото" (1983) и др. Народен артист на СССР (1990).
Шадли Бенджедид, алжирски политик /1929-2012/.
Генерален секретар на партията Фронт за национално освобождение (31 януари 1979-29 ноември 1988). Президент на Алжир (9 февруари 1979-11 януари 1992).
Бригита Чолакова, българска телевизионна водеща и журналистка /1933-1999/.
В началото на 60-те години е преводач и конферансие към цирк "Добрич", а от 1968 г. е водеща на програмата на фестивала "Златният Орфей". Работила е в Българската национална телевизия (1970-1991, 1995-1999). Авторски нейни предавания са: "Телевизионен обектив", "Стил", "ТВ Неделник" и "Модева ТВ". Водеща е на:,"Пожелахте да видите", "Телевизията представя", "Модева ТВ".
Монсерат Кабайе, испанска оперна певица сопрано /1933-2018/.
Представителка на стила белканто. Първата й сценична роля е в операта "Арабела" от Рихард Щраус на 7 януари 1962 г. Монсерат Кабайе се сдобива със световна известност през 1965 г., когато замества американската певица Мерилин Хорн в постановката на операта "Лукреция Борджия" в Карнеги хол в Ню Йорк. През 1970 г. тя изпълнява една от най-успешните си партии - Норма, в едноименната опера на Винченцо Белини. В репертоара на Монсерат Кабайе са включени повече от 125 оперни партии.
о.з. вицеадм. Димитър Павлов, български морски офицер и политик /1937-2019/.
Заместник-командир на Военноморския флот (септември 1988-август 1990) и командващ Военноморските сили (1990-1992). Заместник-министър по военнополитическите въпроси в Министерството на отбраната (20 май-17 октомври 1994). Заместник-министър по социалните въпроси в Министерството на отбраната (18 октомври 1994-25 януари 1995). Министър на отбраната (25 януари 1995-12 февруари 1997). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги към Република България и по повод 70-ата годишнина от рождението му (5 септември 2007).

Подобни статии

  • 17 октомври - Международният ден за борба против нищетата

    17 октомври - Международният ден за борба против нищетата

    Международният ден за борба против нищетата. Отбелязва се от 1993 г. по инициатива на бившия генерален секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр и на френската благотворителна организация "АТД - Кар Монд", одобрена с резолюция A/RES/47/196 на Общото събрание на ООН от 22 декември 1992 г.

    101
  • 16 октомври - Празникът на авиацията и Военновъздушните сили

    16 октомври - Празникът на авиацията и Военновъздушните сили

    Празникът на авиацията и Военновъздушните сили. Отбелязва се с Разпореждане 400 на Министерския съвет от 1 юни 1963 г. Годишнина от първия в историята на българската авиация и в Европа полет на самолет /1912/ с разузнавателна цел в реални бойни условия по време на Балканската война (1912-1913). Освен разузнаване на силите на противника е осъществено първото над стария континент бомбардиране от въздуха в истинска фронтова обстановка. Пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев летят със своя "Албатрос" над Одринската крепост, разузнават разположението на резервите и успяват да хвърлят две ръчни гранати над гара Караагач.

    219
  • 15 октомври - Световният ден на чистите ръце

    15 октомври - Световният ден на чистите ръце

    Световният ден на чистите ръце. Отбелязва се от 2008 г., обявена от Общото събрание на ООН за Световна година на хигиената, по инициатива на организацията Глобално публично-частно партньорство за миене на ръце (дн. Глобално партньорство за миене на ръце), с цел повишаване на информираността на обществеността за значението на миенето на ръцете като мярка за предпазване от болести. През 2008 г. в отбелязването на деня се включват 120 млн. деца от 70 страни, припомня БТА. Всяка година в инициативата се включват близо 200 млн. души от над 100 страни. Мотото на деня за 2021 г. е: "Нашето бъдеще е в ръцете ни. Да бъдем заедно".

    184