7 юли - Професионалният празник на митническия служител

Професионалният празник на митническия служител. Отбелязва се от 2016 г. с Решение 685 на Министерския съвет от 10 септември 2015 г. Годишнина от създаването /1879/ с Указ 2 на княз Александър I на митници и митнически пунктове в Княжество България, "за да се запазят интересите на княжеството", припомня БТА.

Професионалният празник на специалистите по връзки с обществеността (пиар специалистите). Отбелязва се от 2020 г. с Решение 149 на Министерски съвет от 5 март 2020 г. Годишнина от приемането /2005/ на Единния етичен кодекс на ПР-практиката в България от Българското дружество за връзки с обществеността, Българската асоциация на ПР агенциите, асоциация "Имагинес", IPRA България (международна ПР асоциация), Асоциация на специалистите по комуникации в общините, Дружеството за връзки с обществеността към Съюза на журналистите и Асоциация на медийните експерти в администрацията.

По света се отбелязва:

Европейският ден на шоколада. Отбелязва се в страните от Европейския съюз. Годишнина от доставката от Южна Америка в Испания на първата партида какаови зърна /1550/. Шоколадът е произведен за първи път от ацтеките, които го наричат "храна на боговете".

Националният празник на Соломоновите острови. Ден на независимостта /1978/.

На този ден в България:

1345 - Битка при крепостта Перитеорион, Беломорска Тракия (дн. Гърция, до град Ксанти), при която многобройна византийска войска, начело с византиеца Йоан Кантакузин, и 12-хилядна турска войска, предвождана от паша Умур, нападат владенията на Момчил, български военачалник и независим феодален владетел, един от първите борци срещу турското иго. Момчил е убит, а войската му разбита. Йоан Кантакузин завзема владенията на Момчил.
1877 - Руските войски освобождават гр. Търново от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Конни части на Предния отряд на руската армия предприемат разузнаване към Търново, което предизвиква паническо отстъпление от страна на противника. Възползвайки се от ситуацията, ген. Гурко разпорежда разузнаването да премине в настъпление и около 17 ч. гр. Търново е освободен.
1879 - С Указ 2 на княз Александър I са учредени митниците и митарствените пунктове на България. Според документа "...като взехме в съображение нуждата да се запазят интересите на Княжеството постановяваме да се уреди нужното число митници и митарствени пунктове на южната граница на Княжеството..." се създават 17 митници, 9 митнически пункта и 34 митнически поста. Постановява се облагането с мито на чуждестранните стоки и безмитен внос от Източна Румелия и Македония. През 1879 г. е утвърден и правилник за митниците наречен "Привременни наставления за митарствените учреждения на Българското княжество". Първият началник на отделението на митниците в София е Матей Попович.
1879 - България установява дипломатически отношения с Русия на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са на 5 ноември 1886 г. и са възстановени на 2 февруари 1896 г. Отново са прекъснати на 22 септември 1915 г. През април 1918 г. България установява дипломатически отношения с Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), които са прекъснати през септември същата година. Дипломатически отношения между България и СССР са установени на 23 юли 1934 г. на ниво легации. Прекъснати са на 5 септември 1944 г. и са възстановени на 14 август 1945 г. На 6 януари 1948 г. са издигнати в ранг на посолства. На 23 октомври 1991 г. Руската федерация се обявява официално за правоприемник на СССР. Същия ден е подписан протокол за установяване на дипломатически отношения между България и Руската федерация.
1914 - С решение на 17-ото Обикновено народно събрание село Бяла Слатина е обявено за град. Решението е в изпълнение на Указ 293 на цар Фердинанд от 27 юни 1914 г., обнародван на 24 юли 1914 г., за преобразуването на с. Бяла Слатина в град.
1992 - По искане на главния прокурор 36-ото Народно събрание снема имунитета на депутата Андрей Луканов. Народното събрание дава и разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу него и за задържането му като мярка за неотклонение. На 9 юли 1992 г. той е привлечен като обвиняем по чл. 203, ал.1, от Наказателния кодекс - за длъжностно присвояване в особено големи размери, по дело 3/1992 г. (отделено от дело 4/1990 за икономическата катастрофа през юни 1992 г.) за отпускане от кабинета на Георги Атанасов на безвъзмездни кредити на "страни с тероростични акции" - страни от третия свят и различни партии и движения. Андрей Луканов е обвинен като участник при вземането на решения за отпускане на безвъзмездните помощи, причинявайки по този начин тежки икономически последици за България. На 5 август 1993 г. му е предявено окончателното обвинение. Делото е прекратено с постановление на Софийската градска прокуратура от 4 февруари 2000 г., потвърдено на 16 февруари с. г. от Софийската апелативна прокуратура.
2000 - В Министерския съвет е подписан договор за продажба на 98 процента от капитала на "Булбанк". Купувачи са "Уникредито Италиано" и "Алианц". Цената е 360 млн. евро.
2006 - Софийският градски съд дава ход на делото за софийската дискотека "Индиго". Обвиняеми са Анри Силаги, Красимир Илиев, Ангел Николов, Георги Василев, Цвятко Барчовски и Стоян Янев. На 21 декември 2001 г. при инцидент на стълбите пред софийската дискотека "Индиго" загиват от задушаване 7 деца, притиснати от напиращите да влезат в дискотеката около 600 младежи. Пострадалите са десетки. Според обвинителния акт сградата на "Индиго" е била изградена без разрешения и против разпоредбите на службата за пожарна безопасност. На 17 ноември 2006 г. съдът отсъжда, че само двама от всичките шестима подсъдими са виновни за инцидента. Признати за виновни са Ангел Николов (осъден на плати глоба от 3000 лв.) и Цвятко Барчовски (осъден на 3 месеца затвор условно и глоба от 1500 лв). Стоян Янев, Красимир Илиев, Анри Силаги и Георги Василев са признати за невинни.
2014 - Българският тенисист Григор Димитров влиза за първи път в кариерата си в топ 10 на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти /ATP/, като заема 9-то място.
2016 - Изпълнителният директор на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" Дилян Петров и представители от германо-български консорциум, в състав от немската "Нюкем Текнолъджи" и четири български компании, подписват договор за изграждане на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци. То ще бъде изградено на площадка "Радиана", която се намира в 3-километровата контролирана зона на АЕЦ "Козлодуй". Международният фонд "Козлодуй" отпуска над 140 млн. лв. за изграждане на хранилището.
2017 - Министерството на финансите нарежда плащане на 990,375 млн. евро в полза на държателите на петгодишни еврооблигации на България, емитирани при годишен лихвен купон 4,25 процента с падеж 9 юли 2017 г. В сумата са включени главница в размер 950 млн. евро, както и последния дължим лихвен купон в размер на 40,375 млн. евро. Средствата за погасяване на падежиращата се емисия са набрани по време на успешно емитираните през март 2016 г. на международните капиталови пазари двоен транш облигации на стойност 1,994 млрд. евро по средносрочната програма за емитиране на дълг на външните пазари. Трансакцията включва транш от 7-годишни облигации на стойност 1,144 млрд. евро при лихвен купон от 1,875 процента и транш от 12-годишни облигации на стойност 850 млн. евро при лихвен купон от 3,000 процента. С извършване на плащането държавният дълг на България се редуцира с 950 млн. евро - от 12,884 на 11,934 млрд. евро.
2018 - Българската социалистическа партия подава документи за регистрация на дружество "Българска свободна медия", с което започва процедурата
за издаване на лиценз за телевизия. Управител на дружеството е журналистът, политик и общественик Любомир Коларов. В рамките на месец дружеството трябва да подаде необходимите документи за получаване на лиценз от Съвета за електронни медии за собствен телевизионен канал. Процедурата по регистрация стартира, съгласно решение на Националния съвет на БСП от 10 юни 2018 г.
2019 - В София в Националния дворец на културата се провежда Национално събрание на партия "ГЕРБ". За форума са регистрирани 1067 делегати. С 1046 гласа "за", 10 "против" и 11 "въздържал се" Националното събрание официално освобождава Цветан Цветанов от всички ръководни постове в партията, считано от 30 май 2019 г. - датата, на която той подава заявлението си за напускане на всички постове, които е заемал в партията - заместник-председател на партията и заместник-председател на Изпълнителната комисия на партията (по право) от 10 януари 2010 г. Румяна Бъчварова също е освободена като член на Изпълнителната комисия на партия "ГЕРБ", която с Указ 87 на президента от 17 април 2019 г. е назначена посланик на България в Израел. Националното събрание приема и промени в устава на партията, съгласно които председателят на партията ще има двама заместник-председатели, вместо досегашните трима. Председателят на партията Бойко Борисов прави обръщение пред делегатите на Националното събрание и по негово предложение Цвета Караянчева и Тодор Стаматов Тодоров са избрани за членове на Изпълнителната комисия на мястото на Цветан Цветанов и Румяна Бъчварова.
2020 - Съпредседателят на партия "Движение "Да, България" Христо Иванов, общинският съветник от Бургас Димитър Найденов и Иво Мирчев правят опит да слязат на морския бряг до бившето яхтено пристанище в местността Отманли в парк "Росенец", където се намира имота, известен като "летните сараи" на почетния председател на Движението за права и свободи Ахмед Доган. Демонстративното акостиране на брега на Христо Иванов, който носи със себе си българският национален флаг е излъчвано на живо във фейсбук. Служители на Националната служба за охрана, които охраняват луксозното имение, изтикват със сила Христо Иванов обратно във водата и взимат флагът му.

На този ден по света:

1881 - Италианският детски вестник "Джорнале пер и бамбини" започва да публикува историята на дървената кукла Пинокио, написана от Карло Колоди (ист. име Карло Лоренцини) през 1880 г. Повестта "Приключенията на Пинокио" е публикувана за първи път като книга на 7 юли 1883 г.
1898 - Президентът на САЩ Уилям Маккинли подписва резолюция за анексирането на Хавайските острови. През 1900 г. Конгресът приема закон съгласно който Хавайските острови получават статут на самоуправляваща се територия в състава на САЩ, а на 21 август 1959 г. Хавайските острови са включени в състава на САЩ като 50-и щат.
1937 - Начало на Японско-китайската война (1937-1945). Войната започва с нахлуването на японските войски в Североизточен и Централен Китай. Япония окупира голяма част от Китай. В Китай е създаден единен национален антияпонски фронт, който към м. април 1945 г. контролира 19 освободени района. Войната завършва на 9 септември 1945 г. с освобождаването на окупираните от Япония части на Китай.
1941 - Започва въоръжената антифашистка народноосвободителна борба в Югославия. На 25 март 1941 г. Кралство Югославия се присъединява към Берлинския пакт. На 17 април 1941 г. страната е окупирана от фашистка Германия. Освободена е от окупацията на 15 май 1945 г.
1941 - Започва Киевската операция по време на Втората световна война (1939-1945). Операцията завършва на 26 септември 1941 г. с поражение на Съветската армия, като големи територии от Украйна са окупирани от хитлеристка Германия.
1954 - Влиза в сила Конвенцията за политическите права на жените, открита за подписване и ратификация на 31 март 1953 г. с резолюция 640(VII) на Общото събрание на ООН от 20 декември 1952 г.
1957 - В Пъгуош, провинция Нова Шотландия, Канада, започва международна конференция, която слага начало на Пъгуошкото движение за мир, разоръжаване и международна сигурност. Форумът продължава до 11 юли 1957 г. Движението е учредено с участието на учени от цял свят, които дискутират проблемите на ядреното оръжие и световната сигурност. В годините след основаването си Пъгуошкото движение публикува доклади за проблемите на оръжейния контрол и разоръжаване, които подготвят пътя за международното ограничаване на производството и опитите с ядрено оръжие. Пъгуошкото движение е носител на Нобелова награда за мир за 1995 г.
1999 - Възстановени са дипломатическите отношение между Великобритания и Либия. Дипломатическите отношения са прекъснати на 22 април 1984 г. след убийството на британската полицейска служителка Ивон Флечър пред посолството на Либия в Лондон по време на протестна демонстрация срещу либийския лидер Муамар Кадафи. Отношенията са възстановени, след като Либия се съгласява да поеме отговорността за убийството.
2001 - За първи път в историята на Израел в рамките на международния музикален фестивал в Ерусалим са изпълнени произведения на немския композитор Рихард Вагнер от оркестъра на Берлинската опера под диригентството на Даниел Баренбойм. Творбите на композитора са забранени в Израел, тъй като се смята, че творчеството му е вдъхновявало нацистките лидери.
2005 - Атентати в центъра на Лондон, Великобритания. Извършени са 4 терористични атаки, като 3 от тях - във влакове на метрото. Първият взрив е в 8,51 часа местно време (7,51 ч. по Гринуич) между метростанциите "Олдгейт" и "Ливърпул стрийт", вторият - в 8,56 ч. между станциите "Кингс крос" и "Ръсел скуеър", третият - 9,17 ч. на станция "Еджуеър роуд". Четвъртата експлозия е в двуетажен автобус на площад "Тависток". при атентатите загиват 56 души, ранени са над 700 души. Отговорността за атентатите е поета от групировката "Тайна организация - Ал Каида в Европа".
2007 - Влиза в сила Международна конвенция за предотвратяване на актовете на ядрен тероризъм. Приета е с резолюция на Общото събрание на ООН на 13 април 2007 г. Конвенцията задължава правителствата да наказват притежатели на незаконни ядрени устройства или радиоактивни материали.
2008 - Във Великобритания Главният синод на Англиканската църква приема решение, с което става възможно за епископи да бъдат ръкополагани и жени.
2009 - В Хърватия парламентът утвърждава след многочасови дебати състава на правителството, начело с Ядранка Косор - първата жена министър-председател на страната.
2014 - Британският професионален шосеен колоездач Крис Фрум става първият човек, преминал с велосипед под Ламанша от Великобритания във Франция. Преходът през Евротунела от Фолскстоун, Великобритания, до Кале, Франция, е извършен за около 55 мин. Максималната скорост, която Крис Фрум развива, е 65 км/ч. Дължината на открития на 6 май 1994 г. Евротунел е 51 км, 39 км от които се намират непосредствено под водите на Ламанша.
2015 - В Токио, Япония, на 112-годишна възраст умира най-възрастният мъж на планетата Сакари Момои. През август 2014 г. Сакари Момои влиза в Книгата на рекордите на Гинес и официално е признат за най-възрастния мъж на планетата. Момои е роден на 5 февруари 1903 г. в префектура Фукушима и през целия си живот е преподавал агрохимия и е работил като директор на няколко училища.
2016 - От космодрума Байконур в Казахстан с ракета-носител "Союз-ФГ" към Международната космическа станция е изстрелян първия космически кораб от новата серия "Союз МС" с трима души на борда руският космонавт Анатолий Иванишин, американската астронавтка Кетлин Рубенс и японският космонавт Такуя Ониси.
Модифицираният кораб "Союз МС" е резултат от цялостна модернизация на корабите от серията "Союз ТМА-М". Той разполага с нова командно-телеметрична система, способна да работи чрез спътници-ретранслатори "Лъч", с нова система за сближение и скачване и с друго по-съвършено оборудване. За Кетлин Рубенс и Такуя Ониси това е първи космически полет, а за Анатолий Иванишин - втори.
2017 - В рамките на 41-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в Краков, Полша (2-12 юли 2017), с 12 гласа "за", 6 "въздържал се" и 3 "против" Комитетът за световното наследство към ЮНЕСКО добавя Стария град в Хеброн, на Западния бряг, към два свои списъка - Списъка на световното наследство и Световното наследство под заплаха. Старият град в Хеброн е място за поклонение на християни, юдеи и мюсюлмани. Градът и неговата т. нар. Пещера (гробница) на патриарсите влизат в номенклатурата на ЮНЕСКО вече като "палестински обект на световното културно наследство".
2018 - В Кайро, Египет, ливанската гражданска Мона Мазбух е осъдена на 11 години затвор по обвинение, че е нанесла оскърбления на египетския народ във видеоклип, пуснат онлайн. В 10-минутното видео ливанката се оплаква, че е сексуално малтретирана по улиците на Кайро, където е на почивка. Тя нарича египтяните "най-мръсния народ" и заявява, че "египтяните са копелета", а Египет е "страна на сводници, които продават жените си за секс". Впоследствие ливанката пуска в интернет друго видео, в което се извинява, че не е искала да засегне всички египтяни, а само отделни групи. Тя е арестувана през м. май 2018 г. на летище, преди да отпътува от Египет.
2019 - В Ниамей, Нигер, на среща на високо равнище на страните от Африканския съюз е подписано споразумение за създаването на Зона за свободна континентална търговия в Африка с участието на 54 африкански страни. Зоната за свободна континентална търговия в Африка ще обедини 1,3 млрд. души и ще създаде икономически блок за 4,3 трлн. долара. Централата ще бъде в столицата на Гана, Акра и е предвидено да заработи от 1 юли 2020 г.
2020 - В Индонезия е регистрирано земетресение с магнитуд 6,6 по скалата на Рихтер. Епицентърът е край бреговете на о. Ява, на около 100 км от гр. Батанг, на дълбочина от над 500 км. Няма данни за жертви и материални щети.

Родени на този ден българи:

Любен Попов, актьор /1899-1985/.
Играл е в театрите във Велико Търново, Видин, Бургас, Пловдив, Русе, Варна, Стара Загора. От 1941 до 1944 г. е актьор в Скопския народен театър. Един от членовете-основатели на Съюза на артистите в България (1919).
Лозан Стрелков (ист. име Лозан Иванов Богданов), писател, журналист, публицист и драматург /1912-1981/.
Журналист във в."Съвременник" (1935-1936), в."Жар" (1936) и в. "Заря" (1937). През 1943-1944 г. е нелегален. Редактира и издава (заедно с Крум Кюлявков) в. "Патриот" - нелегален орган на българските писатели (1944). Директор на в. "Свобода" (1944-1945). Редактор във в. "Работническо дело" (1945-1946) и негов кореспондент в Париж (1946-1947). Директор на в. "Свят" (948-1950), заместник-главен редактор на в."Литературен фронт" (1950-1962). Главен директор на Българската телеграфна агенция (юли 1962-9 януари 1981). Автор на "Бент" (1938), "Разузнаване" (1950), "Златният запас" (1959), "Среща" (1962), "Няма сто истини" (1965) и др. Лауреат на Димитровска награда втора степен (май 1950). Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (май 1965) и "Народен деятел на културата" (май 1971). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959) , орден "Народна република България" първа степен (юли 1962), орден "Георги Димитров" (1972).
Димитър Пеев, писател, журналист и дипломат /1919-1996/.
Работил е като дипломат (1944-1950). Бил е заместник главен редактор на сп. "Космос" (1962-1967), главен редактор на сп. "Наука и техника за младежта" (1967-1968), дългогодишен главен редактор на в. "Орбита". Автор на криминални и научнофантастични романи, сред които "Алиби" (1966), и пиеси. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1981).
Мирослав Миндов, актьор и режисьор /1924-2018/.
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1970; 1973-1978; от 1980 г. до пенсионирането си). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1966-1967), режисьор и директор на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1971-1972). Директор на Драматичен театър "Никола Й. Вапцаров" - Благоевград (1978-1980). Председател на Съюза на артистите в България (1965-1968). Председател на Градския съвет за изкуство и култура в София (1973-1975). До 1990 г. е продуцент и художествен ръководител на детски музикален театър "Пиколо" в продължение на 15 години. Носител на "Златен век" - печат на Симеон Велики, на Министерство на културата (11 юли 2013).
Лика Янко (ист. име Евангелия Грабова), художничка живописец /1932-2001/.
Реализирала е общо 7 изложби, като първата е през 1967 г. Приживе подарява 82 картини на Софийската градска художествена галерия.
проф. Иван Димовски, математик /1934/.
Като ученик през учебната 1950/1951 г. се явява на Първата национална математическа олимпиада и печели първо място. Рабол е като учител в Русе. Асистент по математика (1958-1959) във Висшия институт по механизация и електрификация на селското стопанство /ВИМЕСС/ Ц Русе (дн. Русенски университет "Ангел Кънчев"). От края на 1959 г. е младши научен сътрудник към Математическия институт (дн. Институт по математика и информатика) при Българската академия на науките /БАН/. В Математическия институт работи в секция "Аналитична механика" и в секция "Комплексен анализ". Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1997), ръководител на секция "Комплексен анализ" в Института по математика и информатика при БАН (1988-2004). Председател на Специализирания научен съвет по приложна математика и механика към Висшата атестационна комисия (2005-2009). Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1963-1973) и в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Автор е на книгата "За математиката и математиците" (мисли, афоризми, анекдоти). Носител на Наградата за физико-математически науки на БАН "Акад. Н. Обрешков" за особени постижения в областта на математиката и физиката (1979), на почетен знак на БАН "Марин Дринов" (2004).
Альоша Кафеджийски, скулптор и художник /1937/.
Автор е на монументална скулптура и на малка пластика. Негови скулптури са се превърнали в емблематични за Варна: "Икар" пред Община Варна, "Семейство" пред Обредния дом, "Майстор Манол и фигура" пред Художествената галерия, "Прегръдка" на бул. "Васил Левски" и др. Той е част от авторския екип на Паметника на съветската армия във Варна. Има повече от 10 самостоятелни изложби, над 21 участия в международни изложби. Негови работи са собственост на много галерии в страната и в чужбина, както и на частни колекции в Европа, САЩ и др. Почетен гражданин на Варна (2010).
проф. Владимир Михайлов, кинокритик /1943/.
Бил е преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1978), в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", в Департамента по масови комуникации при Нов български университет и основател на департамента (1991). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1981).
Мая Вапцарова, режисьорка и драматург /1944/.
От 1974 г. до 1989 г. работи в Студио за научни и документални филми и Студио за игрални филми "Бояна" като режисьор и драматург, и в "Българско видео". Била е президент и главен редактор на в. "Македония днес". През 1996 г. е председател на фондация "Вапцарова вяра" и издател на вестник "Вяра" (2003-2006). Член на Съвета за електронни медии (19 април 2007-1 април 2010) и изпълняващ длъжността председател на съвета (24 ноември 2009-1 април 2010). Режисьор е на 78 документални и три игрални филма. Авторка на 9 книги и има публикувани над 102 статии в различни печатни и електронни издания.
Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен. Удостоена е с почетен знак "За заслуги към ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" (30 май 2014). Носителка на почетна грамота на Съюза на българските писатели по повод Деня на будителите - 1 ноември (1 ноември 2017). Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите й заслуги в областта на културата (14 юли 2020).
проф. Пенчо Пенев, юрист и политик /1947/.
Работил е като младши съдия в Софийския окръжен съд, председател на Костинбродския районен съд, председател на наказателната колегия в Софийския районен съд, заместник-председател на Софийския окръжен и ръководител на гражданската колегия. Близо 6 години е ръководител на отдел "Правни проблеми на СИВ" в Министерството на правосъдието. Министър на правосъдието (8 февруари - 5 септември 1990, 20 декември 1990- 8 ноември 1991), министър на вътрешните работи (5 септември - 20 декември 1990). Член на Конституционния съд (1991-1997). Директор на Националния институт на правосъдието (2004-2011). Автор е на на книги в областта на гражданското, облигационното и конституционното право: "Конституционно правосъдие" (1997), "Проблеми на децентрализацията и местното самоуправление" (2002), "Конституционно правосъдие на Република България" (2004) и др., както и на повече от 70 научни публикации в специализирани юридически издания. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимия му принос за развитието на науката и образованието (12 юли 2011).
Антон Радичев, актьор /1947/.
Играл е в Народния театър "Иван Вазов", Театър 199, Сатиричния театър "Алеко Константинов", Открита сцена "Сълза и смях". Има роли в над 40 игрални филма, сред които "Щурец в ухото" (1976), "Оркестър без име" (1982), "Хотел Централ" (1983), "Маневри на петия етаж" (1985), "Под игото" (1990), телевизионният сериал "Етажна собственост" (2011-2013), телевизионният сериал "All Inclusive" (2020) и др. Участва в телевизионното шоу "НЛО" по Канал 1 на Българската национална телевизия (1996-2004). Има записани и много песни и един музикален албум "Къса ми се сърцето" (2002). Носител на награда на Министерство на културата - "Златен век" с огърлие по повод неговия 70-годишен юбилей и 43 години на сцената на Народния театър "Иван Вазов" (2017).
Иван Токаджиев, художник и политик /1952/.
Работил е като главен художник и дизайнер в община Русе. Бил е общински съветник и заместник-председател на Общинския съвет в Русе. Генерален директор на Българска национална телевизия (7 юни 1996-22 декември 1997), изпълнителен директор на телевизия МСАТ ( 2001-2005). Заместник-министър на културата (2 септември 2005-27 юли 2009). Художник-постановчик е на оперни и балетни спектакли в Русенската и Варненската опера, в Музикалния театър "Стефан Македонски", в Народния театър "Иван Вазов", Театър "София" и др. Автор е на самостоятелни изложби в България и в Германия.
Росица Янакиева-Костадинова, химик и политик /1954-2015/.
Кмет на кв. "Изток" в Перник (1995-2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-9 ноември 2007). Кмет на община Перник (9 ноември 2007-27 октомври 2014). Член на Националния съвет и на Изпълнителния съвет на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (28 юни 2014-26 януари 2015). Депутат и заместник-председател на 43-ото Народно събрание (27 октомври 2014-26 януари 2015).
Илиян Василев, политик и дипломат /1956/.
Изпълнителен директор и вицепрезидент на Българската международна стопанска асоциация (1993-1997). Председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции (20 февруари 1997-17 февруари 2000). Заместник-председател (декември 1997-22 януари 1998) и председател на Управителния съвет на сдружение Български инвестиционен форум (22 януари 1998-1999). Основател и председател на Български икономически форум (2000), от м. юни 2001 г. е негов почетен председател. Посланик на България в Русия (15 февруари 1999-21 август 2006). Автор е на статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Автор е на книгата "Quo Vadis Bulgaria 2018: Втората вълна на прехода".
Александър Авджиев, журналист и телевизионен водещ /1958-2012/.
От 1987 г. е репортер и водещ на информационни емисии, а по-късно и на сутрешното съботно предаване "Добро утро" (1988-2002) в Българската телевизия (дн. Българска национална телевизия). Отговорен редактор и един от водещите на сутрешния блок на Българската национална телевизия (БНТ) "Денят започва" (2002-2004), ръководител на Главна редакция "Общество" в БНТ (2004-2008), водещ на предаването "Навигатор" по БНТ (2005-2007).
Бончо Генчев, футболист /1964/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Добруджа" (Добрич), "Осъм" (Ловеч), "Локомотив" (Горна Оряховица), "Етър" (Велико Търново), "Спортинг" (Португалия), "Ипсуич" (Англия), "Лутън" (Англия), ЦСКА (София), "Хендън" (Англия), "Каршолтън" (Англия) и "Хендън" (Англия). За националния отбор по футбол има изиграни 12 мача. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994) и Велико Търново (7 юли 1994).
кап. Янко Георгиев, пилот /1966/.
Командир на самолет в БГА "Балкан" (1989-2000), пилот във "Фърст Ер", Канада (2001-2002). Директор "Летателна експлоатация" в авиокомания "България Ер" (2008-2010). Член на Управителния съвет и заместник-председател на Асоциацията на българските авиокомпании. Изпълнителен директор на "България Ер" (19 март 2010-2020).
Таня Андреева (Таня Андреева-Райнова), лекар и политик /1973/.
Изпълнителен директор на САГБАЛ "Шейново" - София (24 ноември 2011-21май 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май-29 май 2013). Министър на здравеопазването (29 май 2013-6 август 2014).
Андрей Новаков, български политик /1988/.
Работи като експерт "Връзки с обществеността" в община Благоевград (2011-2014). Бил е два мандата заместник-председател на Европейските демократи студенти (студентската организация на Европейската народна партия). От 15 декември 2014 г. е член на Европейския парламент - най-младият евродепутат в състава на парламента - на 26 години. От 2 юли 2019 г. е член на Европейския парламент.

На този ден са родени и:

Жозеф Мари Жакар, френски тъкач и изобретател /1752-1834/.
Създава т. нар. "машина на Жакар", която произвежда текстил, предназначен главно за производството на декоративни тъкани. Жакардовите платове са изтъкани с преплитащи се цветни нишки, образуващи повтарящи се орнаменти от всякакъв род.
Камило Голджи, италиански хистолог /1843-1926/.
През 1873 г. създава техника за оцветяване на нервната тъкан със сребърно-хромови соли, която му позволява да изучи морфологията на нервните клетки. Този метод е наречен на негово име. Работи върху изследвания в областта на морфологията на нервната система, които дават насока за развитието на съвременната неврофизиология и неврология. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1906 г. заедно с испанския невроанатом и хистолог Рамон и Каял за работата им върху структурата на нервната система.
Густав Малер, австрийски композитор и диригент /1860-1911/.
Владимир Дуров, руски цирков артист дресьор /1863-1934/.
Янка Купала (ист. име Иван Луцевич), беларуски поет, писател и драматург /1882-1942/.
Народен поет на Беларуска ССР (1928).
Леон Орбели, съветски физиолог /1882-1958/.
Марк Шагал (ист. име Мойше Захарович Шагалов), френски художник от руски произход /1887-1985/.
Мирослав Кърлежа, хърватски писател /1893-1981/.
Автор е на стиховете "Лирика" (1918), "Книга с лирика" (1932), новелите "Хърватският бог Марс" (1922, 1933), "Новели" (1924), "Новели" (1937), романите "Завръщането на Филип Латинович" (1932), "На границата на разума" (1938), "Банкет в Блитва" (1938, 1939, 1962), "Знамена", на драмите "Легенда" (1914), "Кралево" (1915), "Христофор Колумб" (1917), "Микеланджело Буонароти" (1918), "Саломе" (1918), "Адам и Ева" (1922), "Галиция" (1922), "Голгота" (1922), "Господата Глембаеви" (1928), "В агония" (1928), "Леда" (1930), "Аретей" (1959) и др. Създател и главен редактор на някои от най-значимите литературни списания - "Пламен" (1918), "Книжева република", "Данас", "Печат". Заместник-председател на Академията на науките и изкуствата от 1947 г. Директор на Лексикографския институт на Югославската академия на науките и изкуствата (1951-1981). Председател на Съюза на писателите на Югославия (1958 - 1961). Почетен гражданин на Загреб (1960).
Лион Фойхтвангер, немски писател /1894-1958/.
Един от критиците на хитлеристкия режим. Автор е на романите "Грозната херцогиня Маргарете Маулташ" (1923), "Евреинът Зюс" (1925), трилогията "Чакалнята", включваща романите "Успех" (1930), "Семейство Оперман" (1933), "Изгнание" (1940) и др. Най-известните му произведения в световен мащаб са "Лисици в лозето" (1948), "Гоя" (1951), "Мъдростта на чудака" (1952) и "Испанска балада" (1955). След като в 1933 г. на власт идва Хитлер, забранява книгите му и ги гори публично. В отговор писателят създава романа "Лъженерон" (1936). През 1941 г. Фойхтвангер емигрира в САЩ и живее в Калифорния до смъртта си през 1958 г. В изгнание публикува романите "Братя Лаутензак" (1944) и "Симон" (1944), завършва и монументалната си трилогия "Еврейската война" (1932-1945). След смъртта му в негова чест през 1958 г. е учредена литературната награда за историческа проза "Лион Фойхтвангер".
Джордж Кюкър, американски режисьор /1899-1983/.
Известен е с екранизации на произведения на класическата и съвременната литература: "Дейвид Копърфийлд" (1935), "Дамата с камелиите" (1936), "Моята прекрасна лейди" (1964), "Отнесени от вихъра"(1939) и др. Носител на Оскар (1965) за най-добър режисьор за филма "Моята прекрасна лейди" (1964).
Виторио Де Сика, италиански актьор и режисьор /1902-1974/.
Един от основоположниците на неореализма. Участвал е в 157 филма, сред които "Хляб, любов и..." (1955), "Страшният съд" (1961), " Седем пъти жена" (1967). Режисьор е на филмите "Децата ни гледат" (1943), "Шуша" (1946), "Чочарка" (1960), "Брак по италиански" (1964), "Слънчогледи" (1970) и др.
сър Стивън Рънсиман (Джеймс Кохран Стивънсън Рънсиман), британски историк медиевист /1903-2000/.
Специалист по история на Византийската империя и Близкия изток. Преподавател в Кембридж, Оксфорд, Синсинати, Чикаго и др. Пресаташе в британското посолство в София (1934-1940) и в Кайро, Египет (1940-1942). Професор по византийско изкуство и история в Истанбулския университет (1942-1945). Представител на Британския съвет в Гърция (1945-1947).
Одисей Димитриади, съветски диригент /1908-2005/.
Джан Карло Меноти, американски композитор, драматург и оперен режисьор от италиански произход /1911-2007/.
Автор е на над 20 опери, балети, кантати, песни и други музикални произведения. Основател е на музикалните фестивали "Два свята" в Сполето, Италия (1958), в Чарлстън, САЩ (1977) и в Мелбърн, Австралия (1986). От 1928 г. живее в САЩ, от 1974 - в Шотландия. Носител на две награди "Пулицър" за операта "Консулът" (1950) и за операта "Светицата от Бликър-стрийт" (1955).
Ливиу Чулей, румънски актьор, режисьор, архитект, сценограф и педагог /1923-2011/.
Режисьор е на филмите "Изригване", "Дунавски вълни", "Гората на обесените" и др. Драматург е на пиесите "Леонс и Лена", "Пасакалия", "Власт и истина", "На дъното" и др. Сценограф е на пиесите "Изгубеното писмо", "Дългият път на деня към нощта", "Власт и истина" и др. Негов е проектът на сградата на театър "Нотара" в центъра на Букурещ, както и редица други обществени и жилищни сгради.
акад. Наталия Бехтерева, руски неврофизиолог /1924-2008/.
Тя е един от първите лекари в света, които имплантират електроди в мозъка - първо на мишки, а после и на хора.
Наталия Бехтерева се е занимавала и с изследването на феномена Ванга като според нея "80 процента от предсказанията на българската пророчица Ванга се сбъдват". Член на Академията на медицинските науки на СССР (от 1975). Носител на Държавната награда на СССР в областта на науката (1985). Почетен гражданин на Санкт Петербург (май 2008). Научен ръководител на Института за мозъка на човека към Руската академия на науките (1992-2008).
Ринго Стар (ист. име Ричард Старки), британски музикант, барабанист на групата "Бийтълс" /1940/.
Тото Кутуньо (ист. име Салваторе Кутуньо), италиански певец и композитор /1943/.
Музикалната му кариера започва през 70-те години на 20 в., когато започва да работи с изпълнители като Адриано Челентано, Джони Холидей, Далида, Мирей Матийо и Жо Дасен. Соловата си кариера започва през 1978 г. Има издадени 17 албума. През 1979 г. излиза албумът му "L"italiano", с едноименната песен в него, която се превръща в световен хит. Носител на първа награда на фестивала в Сан Ремо с песента "Solo noi" (1980). Носител на наградата на конкурса "Евровизия" с песента "Insieme: 1992" (1990).
Лив Грете Поаре, норвежка състезателка по биатлон /1974/.
От олимпийски игри печели един бронзов медала през 1998 г. в Нагано, Япония и два сребърни медала през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. Печели осем златни медала от световни първенства - през 1997 г. в Осръбле, Словакия (отборно 7,5 км), през 2000 г. в Холменколен, Норвегия (спринт 7,5 км; масов старт 12, 5 км), през 2001 г. в Поклюка, Словения (преследване 10 км), и през 2004 г. в Оберхоф, Германия (спринт 7,5 км; преследване 10 км; щафета 4x6 км; масов старт 12,5 км). От световни първенства печели и три сребърни и два бронзови медала.
Олга Пильова (по мъж Олга Медведцева), руска състезателка по биатлон /1975/.
Двукратна олимпийска шампионка - през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, и през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От олимпийски игри печели и един бронзов медал през 2002 г. Солт Лейк Сити, САЩ. От световни първенства печели шест златни, два сребърни и един бронзов медал.
Бенямин Хюгел, швейцарски футболист /1977/.
Алберто Акуилани, италиански футболист /1984/.

Това е денят на смъртта на:

Момчил, български военачалник и независим феодален владетел в Родопите и Беломорието /неизв.-1345/.
Загива в битка при крепостта Перитеорион, Беломорска Тракия (дн. Гърция, до град Ксанти), при която многобройна византийска войска, начело с византиеца Йоан Кантакузин, и 12-хилядна турска войска, предвождана от паша Умур, нападат неговите владения, а войската му е разбита. Йоан Кантакузин завзема владенията на Момчил.
Джакомо Бароци да Виньола, италиански архитект /1507-1573/.
Представител на късното Възраждане. Теоретик, автор на класически трактат "Правило на петте ордера в архитектурата". Той е построил първата църква в овален план - Сант-Андреа на Виа Фламиния в Рим.
Ричард Шеридан, британски драматург и политик от ирландски произход /1751-1816/.
Автор е на пиесите "Съперници" (1775), "Училище за сплетни" (1777). Депутат в Камара на общините, долна камара на британския парламент (1780-1806).
Николай Станкевич, руски обществен деец, философ и поет /1813-1840/.
Анри Нестле, швейцарски предприемач /1814-1890/.
Създател на компанията за храни и напитки "Нестле" (1866).
ген. Михаил Скобелев, руски военачалник /1843-1882/.
Участник в Хивинския поход (1873) в Средна Азия и в боевете в рамките на Кокандската експедиция (1873-1876). Военен губернатор и командващ войските на Ферганска област (1876). По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) командва Сборната казашка дивизия, изиграла решаваща роля в боевете за Плевен. При третата атака на Плевен командваният от него отряд пробива турската отбрана. Като командир на 16-а пехотна дивизия участва и в зимното преминаване на Стара планина, както и в битката при Шипка - Шейново.
Иван Черски, руски геолог, палеонтолог и географ /1845-1892/.
Изследовател на Сибир. През 1871 г. на територията на Иркутск открива първия в Русия паметник на палеолита. През 1877-1880 г. изучава геологическата характеристика на бреговете на Байкал, като съставя неговата геологическа карта.
сър Артър Конан Дойл (Артър Игнейшъс Конан Дойл), британски писател /1859-1930/.
Автор е на детективските романи "Приключенията на Шерлок Холмс" (2 тома, 1891-1892), "Баскервилското куче" (1902) и др.; на историческия роман "Подвизите на бригадира Жерар" (1896), на научно-фанстастичния роман "Изгубеният свят" (1912) и др.
ген.- лейт. Александър Протогеров, български военен и политически деец, участник в македоно-одринското революционно движение /1867-1928/.
Един от основателите на офицерските братства (1893). Войвода на чета в Горноджумайското въстание (1902) и в Илинденско-Преображенското въстание (1903). От 1911 г. е запасен член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Председател на изпълнителния комитет на македоно-одринските благотворителни братства (1912-1918). Началник на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (1917-1918). Като комендант на София през 1918 г. организира отбраната на града и ръководи разгрома на Войнишкото въстание (1918). През 1919 г. заедно с ген. Тодор Александров и Петър Чаулев възстановяват Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и участва в ръководството й. През 1924 г. след конфликт с Иван Михайлов, фактически ръководител на ВМРО, е убит по негово нареждане.
Енрике Ларета, аржентински писател /1875-1961/.
Представител на модернизма в латиноамериканската литература. Автор на историческия роман "Славата на дон Рамиро" (1908) и на произведения в т.нар. литературен стил "гаучо".
Щилиян Попов, български актьор и режисьор /1891-1968/.
Играл е (от 1909) в пътуващата трупа "Свободно изкуство", бил е артист в различни извънстолични и пътуващи театри (1910-1944). Ръководил е театрални колективи в Габрово (1921) и читалищен театър в Сливен (1918-1919). Директор и режисьор на Пловдивския областен театър (1929-1938). Режисьор в театъра в Хасково (1940-1941) и в Скопския народен театър (1941-1944). Организира театрални трупи във Враца, Разград, Русе, Сливен и Бургас. Артист в Русенския театър (октомври 1944-1961).
Густав Видеркер, швейцарски спортен функционер /1905-1972/.
Президент на Съюза на европейските футболни асоциации /УЕФА/ (17 април 1962-7 юли 1972).
Рут Вернер (ист. име Урсула Мария Кучински), работила дълги години за разузнаването на СССР /1907-2000/.
От 1931 г. работи като разузнавач за Главното разузнавателно управление на СССР под псевдонима "Соня". През 1946 г. СССР прекъсва връзките си с нея по неизвестни причини и през м. март 1950 г. тя се премества в ГДР. През 1956 г. започва да публикува книги под псевдонима Рут Вернер. Авторка е на романи, разкази и автобиография "Соня съобщава" (1977). Носителка на орден "Червено знаме" (1937,1969).
Вера Недкова, български художник живописец и реставратор /1908-1996/.
Реставратор в Народния археологически музей в София (1946-1961). От 1934 г. е член на Дружеството на новите художници. През 1995 г. завещава цялото си имущество и творчеството си на Националната художествена галерия. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1971), на орден "Народна република България" първа степен (16 ноември 1978), на наградата за живопис на името на Владимир Димитров - Майстора (1974, 1980) и др.
Херман Кан, американски икономист и футуролог /1922-1983/.
Йонас Авижюс, литовски писател /1922-1999/.
Любомир Врингов, български състезател по ски и треньор /1924-2015/.
Дългогодишен треньор на мъжкия национален отбор по ски алпийски дисциплини. Носител на медал за особени заслуги към Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС). На 28 януари 2016 г. на хижа "Алеко" е открита негова паметна проча.
Алфредо ди Стефано, аржентински футболист и треньор /1926-2014/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Ривър Плейт" (Аржентина), "Уракан" (Аржентина), "Милионариос" (Колумбия), "Реал Мадрид" (Испания) и "Еспаньол" (Испания). Алфредо ди Стефано е играл и за три национални отбора - Аржентина (6 мача и 6 гола), Колумбия (4 мача) и Испания (31 мача и 23 гола). "Реал Мадрид" (Испания) го обявява за най-добър играч в историята на отбора за всички времена. За 11 сезона от 1953 г. до 1964 г. с "Реал Мадрид" е изиграл 282 мача, отбелязал е 216 гола, пет пъти печели Купата на европейските шампиони (дн. Шампионска лига), осем пъти титлата на Испания и по веднъж Купата на краля и Междуконтиненталната купа. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1957 г. и 1959 г. Бил е треньор на "Елче" (Испания), "Бока Хуниорс" (Аржентина), "Валенсия" (Испания), "Спортинг" (Португалия), "Райо Валекано" (Испания), "Кастелон" (Испания), "Ривър Плейт" (Аржентина) и "Реал Мадрид" (Испания). Почетен президент на "Реал Мадрид" (Испания) (5 ноември 2000-7 юли 2014).
Димитър Остоич, български скулптор /1928-2010/.
Работи в Министерството на културата (1955-1956). Главен редактор е на сп. "Изкуство" (1957-1961; 1964-1967), старши научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН (1967-1973). Директор на Националната художествена галерия (17 декември 1973-26 юни 1975). Заместник-председател на Съюза на българските художници (1971-25 юни 1976) и негов първи заместник-председател на (25 юни 1976-април 1989). Председател на Националния комитет на Международната асоциация на пластичните изкуства (АИАП) към ЮНЕСКО (1976-октомври 1979). Бил е почетен президент и вицепрезидент на АИАП към ЮНЕСКО. Автор е на публикациите върху проблемите на съвременното българско изкуство. Автор е на скулптурни портрети, сред които "Никола Фурнаджиев" (1969), "Поп Андрей" (1973), "Виктор Хара" (1975), "В. И. Ленин" (1980), както и на Георги Димитров, Благой Попов, Че Гевара, на Христо Ботев - "Войводата", на Людмила Живков и Тодор Живков. Работи и в областта на монументалната скулптура: бюстове-паметници на Владимир Башев (1968), на Димитър Благоев (1972) и др. Удостоен със званията "Заслужил деятел на изкуствата" (август 1974), "Народен деятел на изкуството и културата" (23 май 1986).
Едуард Шеварднадзе, грузински политик /1928-2014/.
Министър на външните работи на СССР (2 юли 1985-20 декември 1990). Председател на парламента и държавен глава на Грузия (6 ноември 1992-14 септември 1993). Президент на Грузия (5 ноември 1995-23 ноември 2003).
Мануел Галбан, кубински китарист /1931-2011/.
Член на групата "Буена Виста соушъл клъб". През 1963 г. се присъединява към групата "Лос Сафирос", която смесва различни стилове като калипсо и рок с кубинска музика. Групата е сред най-популярните до разпадането й през 1972 г. През 90-те години на 20-и в. той се присъединява към "Буена Виста соушъл клъб" на американския китарист и продуцент Рай Кудър. Едноименният албум става световен хит и по-късно е в основата на документален филм на режисьора Вим Вендерс. През 2003 г. Галбан и Кудър записват заедно "Mambo Sinuendo", който през 2004 г. е отличен с "Грами" за най-добър инструментален попалбум.
Горан Готев, български журналист /1934-2014/.
Работил е в Българската телеграфна агенция (БТА) първоначално като кореспондент в Стара Загора, от 1961 г. е кореспондент на агенцията последователно в Кайро, Алжир, Букурещ и Белград. След 1990 г. е кореспондент на в."Дума" в Белград (тогава столица на Югославия) и в Москва (тогава столица на СССР). Бил е главен редактор в БТА, заместник-главен редактор на "Работническо дело" и на в."Дума" и главен редактор на в."Куриер на ЮНЕСКО" и на в. "Земя" (до 2014). Автор е на книга за Египет, Либия и Алжир и заедно със съпругата си Катя Готева - за Румъния, на автобиографичната книга "Живях при диктаторите на XX век" (2008). Носител на наградата за белетристика и публицистика на името на писателя Николай Хайтов за 2009 г. и на журналистическата награда "Черноризец Храбър" за 2011 г.
проф. Михаил Бъчваров, български състезател по лека атлетика и треньор /1935-2009/.
Ръководител на Катедрата по лека атлетика в Национална спортна академия "Васил Левски" (1995-1998). На Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството той е кондиционен треньор на отбора. Носител на орден "Стара планина" втора степен (20 юли 1994).
Мошуд Абиола, нигерийски политик /1937-1998/.
На 11 юни 1994 г. се самопровъзгласява за президент на страната в резултат на произведените на 18 юни 1993 г. президентски избори, които печели. Военната хунта анулира резултатите от избори и го арестува през м. юни 1994 г. Заедно с свои роднини и съмишленици е изпратен в затвора, където умира на 7 юли 1998 г.
Сид Барет, британски рокмузикант, певец, композитор и художник /1946-2006/.
Един от основателите на британската рокгрупа "Пинк Флойд" заедно с Роджър Уотърс, Ник Мейсън и Рик Райт (1965). След като напуска "Пинк Флойд" през 1968 г., той издава два солови албума "The Madcap Laughs" и "Barrett".

Подобни статии

  • 22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    През 1905 г. на тази дата 13-ото Обикновено народно събрание приема първия в България Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения. Утвърден е с указ 13 от 23 март 1905 г., обнародван е в "Държавен вестник" от 26 март 1905 г. и е в сила от м. септември 1905 г., припомня БТА. Законът регламентира минималната трудова възраст, работните часове, почивките, отпуска по майчинство, трудовата хигиена, техническата безопасност. Отменен е през 1917 г. със Закона за хигиената и безопасността на труда.

    141
  • 21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    Денят на родилната помощ. Чества се от 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание като Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Датата е избрана според празника Бабинден, който по стар стил е на 21 януари, а по нов е на 8 януари, припомня БТА. На този ден професионалистите в родилната помощ - лекари и акушерки си правят равносметка, а родилките им изказват своята благодарност и признание за проявените грижи и всеотдайност.

    174